Eshavt Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 За мен истинско знание е това което ме спасява от опасности и ми "казва" къде да не се опаря. Това знание идва като истина над истините !!! Има моменти в които съм сто процента убедена че нещо е правилно и в такива моменти идва онази вътрешна истина и ми казва не не го прави....не послушам ли греша. В ученичмеските години това знание ме "извади " от две секти. Преди месец не се вслушах и изгубих голяма сума пари... Та си мисля не носи ли всеки истинското знание.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 ....Има моменти в които съм сто процента убедена че нещо е правилно и в такива моменти идва онази вътрешна истина и ми казва не не го прави....не послушам ли греша. В ученичмеските години това знание ме "извади " от две секти. Преди месец не се вслушах и изгубих голяма сума пари... Та си мисля не носи ли всеки истинското знание.... Това не е ли интуиция? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 Не зная как да го наричам....може и интуиция да е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 25, 2007 Доклад Share Добавено Август 25, 2007 Истинското знание е това, за което няма доказателства. Истината сама се доказва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 "Аз наричам истинско знание това — когато сте недоволни от нещо, да знаете как да постъпите; когато имаш каквато и да било неприятност, да можеш да я обърнеш на добро." (Учителя) източник: Мисъл за деня 31 Октомври 2007 г., Мисли за всеки ден, издателство Бяло Братство Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Много мъдра сентенция! Да обяздиш проблема с всичките му мисловни, емоционални и поведенчески проявления, да го превърнеш в действена сила за развитието на душата си! Ето това е трансформация, сублимация, присадка, впрягане, канализиране - за това първо се иска връзка и известна идентификация с този Бог в нас, този светъл, радостен и силен интегративен психичен център. Второ - нужно е умение егото да бъде укротено - тогава проблема естествено влива силите си в този вътрешен център. Наричат този процес медитация. Учителят го нарича присадка. Много сила има в негативните състояния - борбата с тях е безсмислена и предварително обречена на провал - единствено правилното им насочване, свързване с Бога в нас ги канализира и трансформира в позитивни преживявания! Това не са теории, а жива практика! Можем да се приближим до този вътрешен център отдолу нагоре - чрез молитва, разнообразни методи - това е подготовка. Най-силната връзка се осъществява когато забравим всички молитви и методи, ръководени от егото ни и направим директна връзка с Бога в нас. Да усетим наблюдателя зад мислите, зад емоциите, зад делата ни. В когнитивната психология наричат възможността за такова наблюдение на когнитивните процеси отстрани метакогниция. В езотериката съзерцание. Този център е като вътрешно слънце - излъчва сила светлина и обич! :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 "Аз наричам истинско знание това — когато сте недоволни от нещо, да знаете как да постъпите; когато имаш каквато и да било неприятност, да можеш да я обърнеш на добро." (Учителя) Понякога истинското знание е И да оставиш Доброто да си бъде добро и Злото - зло, без да се опитваш да се намесваш или да променяш статуквото им. По-скоро да се трансформира усещането ти за това, че всичко има право на съществуване и то като Добро и като Зло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Още един поглед към истинското знание: "Реалното знание увеличава светлината на човека. Намираме се в един тъмен салон, нищо не се вижда. Един говори за Любов, друг говори за Мъдрост, трети – за Истина и т.н. Въпреки това, салонът е все още тъмен, нищо не се вижда. Едно дете се явява и извиква: „Хей, бре-е!“ – и запалва клечка кибрит. Кой е умният в случая? Ако една дума, изказана от тебе, може да запали кибритената клечка, тя носи разумност и светлина." Първичната храна, УС, 01.03.1931 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Истинското знание ни помага да осъзнаем, че "зло" и "добро" са само нашите лични временни етикети за нещата и хората и събитията. То ни помага да ги свържем в едно хармонично цяло, в което всеки елемент има смисъл, но нищо не може да се определи нито като добро, нито като зло. Коя е тази дума, която може да "запали клечката кибрит в тъмната стая"? Може би това е "думата", която може да освети за ума ни смисъла и мястото на елементите в хармонията?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 ... Малко ми заприлича на това: '' Един учен човек влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка: -Знаеш ли нещо по математика? - Нищо не зная. - Много из изгубил. -Знаеш ли нещо по астрономия? - Нищо не зная. - Много из изгубил -Знаеш ли нещо по естествени науки? - Нищо не зная. - Много из изгубил В това време в морето се явила голяма буря. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите: - Ти знаеш ли да плаваш? - На зная. - Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си - най-ценното за човека, а ти , със своето знание , всичко ще изгубиш. Много от сегашните хора знаят всичко, но едно не знаят - да плават в живота. '' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 (edited) Според мен истинското знание, притежава само душата. Когато ни говори вътрешният глас , това е истината т.е. нашата интуиция. Редактирано Ноември 1, 2007 от Roemy Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 2, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2007 Някой будист би казал, че знанието е незнание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 2, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2007 Някой будист би казал, че знанието е незнание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 5, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2007 Малко отнесено но пък вярно . ''Най-великото което ще научиш е просто да обичаш и да ти отвърнат с любов'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 змията представя знанието. А знанието е благодатта за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески.“Моисей стигна до там, да издигне змията, да се лекуват хората. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати вече не змията, но изпрати един човек, Син Человечески, който да донесе на хората истинското знание, което лекува. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. Като погледнете живота, виждате, че всичките нещастия произтичат от неразбраното знание. Онези, които не разбираха знанието, направиха пушките и топовете. Онези, които не разбираха знанието, направиха отровите. Та казвам: До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христа насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Син Человечески, т.е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание. Не е въпрос, че в старата култура няма нищо важно. Много важни работи има в старата култура, но в старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. Питат как ще се оправи светът? Светът се нуждае само от една кибритена клечка – нищо повече. Щом цъкнете тази клечка, въпросът ще се разреши. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Казвате: „Какво разбираш от това?“ Аз ще ви кажа какво разбирам и вие ще го разберете като мене – не можете да не го разберете. Да цъкнете кибритената клечка, това значи да се запали вашият ум, да се запали и вашето сърце и да почнете да горите. Това е всичкото. В новата култура, която сега иде, всеки трябва да вярва на любовта. ..Така гледам аз на нещата. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е наредил. Учете с любов всичко! Каквото и да вършите, най-малката работа, вършете всичко с подтика на любовта. В най-малката работа, която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Така трябва да бъде издигнат син человечески Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 В това си състояние сме принципно неспособни да възприемем истинско знание. Най-напред трябва да се лекуваме и регенерираме... трансформацията, за която говори Учителя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Какво се разбира под "това си състояние"? Кое в "това ни състояние" ни прави принципно неспособни да възприемаме истинското знание? Какво означава да се лекуваме и регенерираме? Конкретни стъпки за лекуване и регенериране? Да се трансформираме от какво в какво? И как да започнем тази трансформация? Тя предвижда ли откъсване от материалния свят по някакъв начин? Доколкото е моето скромно разбиране за смяната на културата на змията с културата на Син Человечески, това предполага в обективното знание, неутралното, да се внесе човешкия елемент. Само че понятието човешки се нуждае от уточнение. Например откритието на експлозивите е неутрално по същност. Съществена е неговата употреба - културата на змията допуска използването на това знание с приоритет желанията на човека за надмощие. Т.е. това е прилагане на знанието през призмата на човека, отвътре навън. Културата на Сина Человечески допуска прилагането на това знание за благото на всеки човек. Или това е прилагането на знанието, което следва Божествения план за развитието - т.е. не ОТ човека, а ЗА благоденствието му. Може би едва тогава знанието се превръща от "змия" в истинско Божествено знание. Може би това е част от смисъла на "да цъкнем клечката кибрит"? Между другото в беседата много подробно се разглежда този аспект на знанието.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Какво се разбира под "това си състояние"? Кое в "това ни състояние" ни прави принципно неспособни да възприемаме истинското знание? Какво означава да се лекуваме и регенерираме? Конкретни стъпки за лекуване и регенериране? Да се трансформираме от какво в какво? И как да започнем тази трансформация? Тя предвижда ли откъсване от материалния свят по някакъв начин? Доколкото е моето скромно разбиране за смяната на културата на змията с културата на Син Человечески, това предполага в обективното знание, неутралното, да се внесе човешкия елемент. Само че понятието човешки се нуждае от уточнение. Например откритието на експлозивите е неутрално по същност. Съществена е неговата употреба - културата на змията допуска използването на това знание с приоритет желанията на човека за надмощие. Т.е. това е прилагане на знанието през призмата на човека, отвътре навън. Културата на Сина Человечески допуска прилагането на това знание за благото на всеки човек. Или това е прилагането на знанието, което следва Божествения план за развитието - т.е. не ОТ човека, а ЗА благоденствието му. Може би едва тогава знанието се превръща от "змия" в истинско Божествено знание. Може би това е част от смисъла на "да цъкнем клечката кибрит"? Между другото в беседата много подробно се разглежда този аспект на знанието.... - под "това си състояние" се разбира актуалното състояние на човешката система след слизането и в грубоматериалният свят. За да слезе на това ниво тя е загубила голяма част от качествата си. Поради огрубяване на цялата ни система. Така един балон, за да слезе надолу, изпуска част от обема си. - след загубата на част от телата си /от седморна телесната система се е редуцирала до четворна, и то с недоизградено ментално тяло/ тя губи и най-важните си сетива /т.н. 6 и 7 чувство и т.н./ е как да може да приеме ИСТИНАТА? - под "лекуване и регенериране" разбираме да започнем обратния процес по асенизиране и реконвалисценция на останалите ни 4 тела и възстановяване на загубените 3. Разбира се, с материал от по-висшата природа, за да са годни за Завръщането в бащиния дом. - да трансформираме нисшата природа във висша, това многократно споменава и Учителя, но за съжаление в момента не мога да подкрепя това с цитат, ще се опитам по-късно. Донка, всичко това важи само за тези, които се чувстват чужденци в тази природа. За всички останали този път е противопоказен, несъществуващ, голяма глупост, промиване на мозъци, сатанинска заблуда и какво ли не още. За тях си има други пътища, актуални за същността им. А и тръгването по пътя на трансформацията за тях на този етап е фундаментално невъзможно. Важното е всеки да си намери и следва подходящия за него Път Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 ''...Тъй щото задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си. Няма по-велика наука за човека от тази, да се справи със своя ум и със своето сърце.'' Неразрешеното (Общ Окултен Клас, 15.12.1926 Сряда, София) Беинса Дуно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 :thumbsup2: bee bg! Благодаря за насочването към тази беседа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 (edited) Аналогията с кръга е добре известна. Но аз пак ще я повторя, защото в нея са изразени закони и взаимоотношения, чиято дълбочина е безгранична. Ако човешкото знание се изрази чрез кръг, то с нарастването на това знание, на кръга, допирните ни точки с непознатото (окръжността) ще стават все повече. Т.е. с увеличаването на знанието ни, постоянно ще възникват нови и нови въпроси. Знанието и съзнанието са в процес на постоянно разширяване (поне що се отнася до по-дългосрочен план). Това знание, което е в кръга, което човек съзнава пак е истинско, то обяснява света доколкото това позволява развитието на съзнанието на въпросния човек, но това знание е непълно. По отношение на достоверността, нещата са малко по-сложни. По своята същност, това знание е достоверно, но що се отнася до въплътената личност, това знание може да бъде сериозно изопачено от илюзиите, егоизма и самозаблудите, които са присъщи на низшето "аз" и които това "аз" възприема като истина. Човек може да познае това за което има сетива. В случая интуицията също трябва да се разглежда като сетиво и трябва да се има предвид, че всяко сетиво си има аналог на всеки план на съществуване (астрален, ментален, будхичен, атмичен, монадичен, Божествен). За разбирането на това, което човек възприема, той трябва да притежава добре развит ум (който също така е и светлина) и Любов (която пък му осигурава връзката с това, което вижда; или Любовта е предпоставка за истинско разбиране). Редактирано Април 4, 2008 от Станимир Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 7, 2011 Доклад Share Добавено Април 7, 2011 Знанието Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала: -Той свети. Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала: -Той изгаря. Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи. Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае. Хармония, Слънчева и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Април 7, 2011 Доклад Share Добавено Април 7, 2011 Ето и една мисъл на Алберт Айнщайн,която може да ни хвърли малко светлинка по въпроса за истинското знание: Образованието - това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище Надеждна и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Април 8, 2011 Доклад Share Добавено Април 8, 2011 Истинското знание е това, за живот живян, чрез душата.Тя ни доближава до Бога.А знанието е свързано с развитието на ума, изследване на ума.Това е връзката с човешкото, физическия свят.А връзката с Божественото е в душата.Айнщайн също има фраза, че знанието не е важно пред въображението. Така, че дълъг е пътя на човека да достигне връзката с Божественото.Вечер като си лягаме дали казвайки си молитвата сме сигурни в идеално свършена работа пред Бога!?Аз за себе си съм откровена, че не съм.Да вървиш по пътя на Бога е задача на откъсване на съзнанието от всичко, което те привързва към земния свят.Може би страха ни да сме различните е в основата на всичко.Готовността да служим на Божественото е свързана с непрекъснато даване на околните.Съзнанието ни не е готово за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Търсач Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Според вас кое знание е истинско? Можете ли дададете пример от личния си живот?Това, което ни води към нашата Еволюция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.