kennypark Добавено Март 24, 2013 Доклад Share Добавено Март 24, 2013 (edited) По принцип не бих пуснал такава тема, в който и да е форум или да я зачекна с някого, но реших да видя какво има да кажете по въпроса. Скоро навърших пълнолетие. По принцип не говоря с хората (само в краен случай и то най-вече по работа, само ако е наложително). Нямам нито един приятел, а познатите ми са главно хора, с които имам колегиални отношения, макар и с тях да не говоря особено по въпроси от професионален характер. Ежедневието ми е в отиване до университета, връщане в нас и отвреме навреме отиване до магазина. През по-голямата част от деня, когато не съм на стаж или в университета, съм в нас. Нямал съм връзка с човек от противоположния пол. Моите родители не знаят за тази ми същност. Когато бях по-малък отдавах този страх на силната ми "срамежливост" и в никакъв случай не можех да говоря с някой непознат. С израстването ми започнах да се изолирам и да се чувствам още по-неудобно и некомфортно сред хора, дори на публични места, докато отивам нанякъде, докато пътувам в градския транспорт и т. н. Когато някой от колегите ми се опита да ме заговори обикновено имам неприятни симпатикови вегетативни реакции - силно изразена напрегнатост, зачервявам се, разтрепервам се понякога, става ми топло, изпотявам се, започвам да дишам тежко в повечето случаи. Напоследък успявам да потискам тези си изяви. Поне така си мисля. Те се появяват най-често при комуникация с млади хора, въпреки че понякога и при диалог с по-възрастни. Винаги целя да избягвам контактите с други хора. Не ми е приятно да започвам нови взаимоотношения, да излизам на публични места, да ме наблюдават хората, да ме критикуват. Хората ме избягват и рядко ми обръщат внимание, което ме кара да се чувствам едновременно спокоен, че не ме забелязват, не говорят с мен, не ме обсъждат, или пък ме обсъждат тайно, но поне не разбирам за това, и неприятно, че ме смятат за никой и ме омаловажават. Когато бях в гимназията ми се подиграваха и ме бяха нарочили като "интроверт", "асоциален" и други подобни названия. Трудно ми беше да си взимам изпитите, особено когато са устни, пред останалите, въпреки че обикновено постигах отличен успех в тази насока, най-вече писмено. Обикновено съм в лошо настроение с мисли за самоубийство. Направих няколко опита, но все не ми стигаше смелостта. Те останаха в тайна и само аз знам за тях. Подозирах, че имам някакво личностно разстройство също, но не съм компетентен да правя изводи. В голяма депресия съм от няколко години с ремисии при отвличане на мисленето ми в тази насока, което пък става все по-рядко. Въпреки че осъзнавам, че поведението ми не е нормално, ми е трудно да го преодолея. Пречи ми на хобито ми, което така и не мога да практикувам, поради това, че е свързано с излизане на публични места (а там има хора), пречи ми на развитието ми в насоката, в която искам, тъй като не искам да започна курсове по различни неща за усъвършенстване, трудно ми е да уча, понякога и да спя, тъй като мисля за поводението ми, не мога да се запознавам с хора и да си намеря близки, с които споделяме общи интереси, тъй като при няколкото ми опита за това, те ме отхвърлиха като някой си "луд". Пазя тайната за това, което изпитвам отдавна и тя ми тежи много на самочувствието ми, което и без това е ниско. Чувствам се неизрастнал в социално отношение. Станах и малко по-апатичен с времето. Вече не се и интересувам особено от мнението на другите, стига да не говорят с мен или да не ме закачат, като второто става все по-рядко, тъй като съм в университет, а не в "детска градина", а на стажа ми нивото е професионално. Редактирано Март 24, 2013 от kennypark Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 24, 2013 Доклад Share Добавено Март 24, 2013 Здравей не разбрах, пробвал ли си някакви варианти за самопомощ? . Търсил ли си специалист, с който да работиш? Как си се информирал за състоянието си? Какво искаш и какво си готов да направиш, за да се почувстваш по - комфортно? От написаното оставам с впечатление, че просто констатираш факти, с които си готов да се примириш и да продължиш някак си, а може би греша? Университета е добро място за работа по промяната на поведението. Нужно е обаче да знаеш как. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kennypark Добавено Март 25, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2013 Не съм пробвал взаимопомощ. Специалист не съм търсил за момента, въпреки че като малък имах ОКР, което преодолях (най-вече компулсиите). Информирам съм се с това, което знам от материала, които изучвам в университета. Не съм сигурен на какво съм готов, но бих приел полезни съвети по въпроса. Готов съм и да се примира или пък да предприема фатален край на проблема, но още обмислям възможностите. Университета не е добро място за промяна на поведението. Нужно е обаче да зная как. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 25, 2013 Доклад Share Добавено Март 25, 2013 Вчера ми се наложи да дам пример за визуализиране на състоянието страх и кога той може да бъде победен. Сега ми се иска, не просто да го кажа, а да попитам, как би реагирал в следната ситуация: Представи си, че гледаш филм за древния човек, чието действие можеш да промениш, като бъдеш в полза на героя само веднъж в следната ситуация: Трима древни хора са нападнати от голям звяр единият започва да се бори смело за живота си, другия веднага се обръща и избягва далече и третия, който се опитва да помогне на борещия се, но не му достигат силите. На кого би помогнал да подобри положението си? Бих ти препоръчала да потърсиш психотерапевт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kennypark Добавено Март 28, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2013 (edited) Разбирам какво искате да кажете с този пример. Бих продължил да гледам филма. Въпреки че проблема ми е от няколко години, ще трябва да се справя или с него или да премина към по-краен вариант (и без това не съм особено нужен). Психотерапевта би ми помогнал с предписание, практическия опит и по-обективното мнение (относително), с нищо повече. Редактирано Март 28, 2013 от kennypark Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 28, 2013 Доклад Share Добавено Март 28, 2013 (edited) Психотерапевта е спътник на клиента в преоткриването му на себе си. В психотерапията основната работа се извършва от клиента, затова от изключителна важност е неговата мотивация. Това което изброяваш е по - характерно за психологичното консултирането или за съветването, което се извършва основно от социалните работници. Наистина се надявам да разбираш, какво си ми отговорил - "Бих продължил да гледам филма." = Не желая да участвам в спасението си - тук си прав психотерапевт не би могъл да ти помогне. Редактирано Март 28, 2013 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts