Слънчева Добавено Март 24, 2013 Доклад Share Добавено Март 24, 2013 Молитвен наряд за начало: Псалом 31 Той знаеше - беседа Молитвен наряд за край: Аз съм човек, служител на Доброто - формула „Защото си знаеше какво щеше да прави“. Изобщо всички същества, от най-малките до най-големите все знаят, какво да правят. В това отношение, малките същества даже превъзхождат големите, защото те знаят по-добре от тях да си вършат работата. Казва се, че Христос искал да ги изпита, за да види, дали знаят, какво трябва да правят. Това е един велик закон в природата; тя обича да изпитва всички същества, за да види дали знаят, какво трябва да правят. Обаче, има друго едно положение, което бърка на хората, то е лошият навик. От лошият навик се ражда мързела в света, а мързелът спъва всяка култура. Мързелът е качество само на тъмнината, на покоя. Всички съвременни хора изобщо имат мързел, и всички се стремят към мързела, затова тази култура ще умре — нищо повече. Когото и да запиташ, все казва, че иска да се осигури. Защо иска да се осигури? — Иска да стане мързелив, нищо да не работи. Това нещо се забелязва у лекарите, у художниците и другаде. Някой лекар, щом поработи няколко години и си създаде добра клиентела, отпуща се. Някой художник, щом нарисува 5—6 картини, казва: човек не трябва да работи. Защо? — За да не се изтощава. Какво ще се изтощи един човек, който с четката си маже върху платното? Пък жената казва: не трябва много да се маже в къщи, защото като се маже много, може да се скъса никоя жилка. Други казват: разходки не трябва да се правят, защото човек може някак да пострада и да си изгуби живота. Всички се стремят към този вечен живот и казват: блажени мъртвите, починали в Господа. Облажават мъртвите, защото са пред лицето на Бога. Значи, ние сме научили закона на мързела, знаем го. То не е нищо ново. Всички животни също се трудят, за да се осигурят. Ще ви приведа два примера из руския живот, из живота на двама професори, видни личности — професор Велмиров и професор Пастовски — това са псевдонимите им, аз не давам същинските им имена. И двамата са знаменити руски естественици и химици, писали видни съчинения. Обаче, след десет годишен труд, един чичо на професор Пастовски умира и му оставя наследство от 10 милиона лева. Той веднага закачва естествените науки и химията на един гвоздей и казва: безсмислено е да се занимава човек с естествените науки и химията. Защо са станали безсмислени естествените науки и химията? — За 10-те милиона лева. И професор Велмиров наследил едно богатство от 15 милиона и повече, но той продължава да се занимава с науката. Питам сега: защо единият престава да се занимава, а другият не престава? Аз зная друг пример за един американец в Америка, който наследил 15 милиона лева злато, но ги раздал всички, а сам той пак си остава метач по улиците. Този човек може да го вземете като образец на характерен човек... Той знаеше Eлф, Донка, Лъчезарна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 24, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2013 (edited) ...Някой казва: знаеш ли какво нещо е любовта? Казвам: любовта е нещо направено от картошки. Той казва любовта носи живот. Хубаво, как се проявява животът? – В живота има движение. Вярно е, че движението е качество на живота; то произвежда живота. Значи, може да става пренасяне на материали, но в живота има друго нещо съществено. Същественото в живота, това е разумното, това е светлината. От това гледище, във вселената няма абсолютно никакво движение. Това нещо може да ви смути малко. Ще кажете: как във вселената няма движение? — Във вселената има само едно малко мърдане. Всяка частица се мърда на мястото си. Тя трепти и никъде не отива. От слънцето, запример, не идват никакви частици. Всяка негова частица само трепти на местото си и туй наричат движение. Вие ще кажете: че как, аз ходя от едно място на друго, аз дойдох от къщи тук. Това са философски твърдения, които трябва да се докажат. Може ли да се разберат? В тази мисъл има едно крайно противоречие. На пръв поглед това противоречие е грамадно. Вие казвате: аз се движа, а той иска да ни докаже, че няма движение. Допуснете сега, че нашата вселена, колкото и да е голяма, има свой радиус, в вид на права линия, която се движи. Представете си, че тази линия е материална, дълга няколко трилиони километри, и по нея са наредени живи същества. Да кажем, че завъртите тази линия с такава скорост, че да може в 24 часа да обиколи един път цялата вселена. Можете ли да изчислите крайната точка на това движение? Когато цялата линия, целият радиус направи едно голямо обръщание, точката, в която радиуса е опрян, няма да направи никакво движение, тя само ще се мърда на едно място. Ако това е само една проекция на нашия ум, то ние само мислим, че има движение. Например, вечерно време когато спиш, ти ходиш по планини, по гори, на гости тук-там, а тялото ти седи на едно место. С какво ходиш? Ти казваш: аз ходих на слънцето и се върнах. Питам: действително, ходил ли си на слънцето? Но, тези неща не са съществени. Въпросът е, дали има движение. В света има движение, има и далечина, така е. В психологията, обаче, има други едни състояния, които ние определяме. Човек някой път казва: аз съм паднал, потънал съм много долу. Къде си паднал? — Тъй дълбоко съм потънал, че едва ли ще мога някога да изляза навън. Туй падане за него е тъй реално, че той вярва в това. Друг път човек казва: аз съм високо, горе на небето. Питам: как е възможно сега този човек да падне в една такава голяма дълбочина, с милиони метри надолу и да говори с мен в тоз момент, и как е възможно при друг случай този човек да е толкова високо, горе на небето и пак да се разговаря с мен? Как да обясним тези неща? Знания трябват! В хората трябва да се създадат съответствуващи органи. И действително, някои учени, някои окултисти забелязват, че в човешкия мозък почват да се образуват бели нишки, образуват се формите на известни нови органи за бъдещето ново човечество. Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще останат за тях необяснени. Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. Старата материя трябва да мине. Не е все едно да носиш един прост камък, или да носиш един скъпоценен камък. Материята им не е една и съща. И силите, които са вложени в тези камъни, не са едни и същи. Значи, във вселената между разните материи и сили, които действуват в нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския живот по следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света. То е служенето на Бога. То е онова, в което няма абсолютно никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за похвала. Според туй схващане, когато аз се моля Богу, ако се изправя пред вас да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправен на молитва, вие ще кажете: какво се е изправил този като някой истукан? Ако се изправя на молитва в църква, някои ще кажат: какво бъбри този там? Кажат ли така, всичко е развалено. Каквото и положение да заемеш, който те наблюдава, все ще си направи някакво криво тълкувание; ако си много весел ще дадат друго тълкувание. Това, че човекът се смее, туй още не е истинският човек. Ако плаче, и това не е човекът. Ама той е много замислен! Че коя е формата на истинската мисъл? Де е онази характерна черта на мисълта? Ама той е благороден. Де е тази линия на благородството, която не се мени. Щом се мени, тя не е благородство. Следователно, линиите в истинският свят, всякога имат еднаква интензивност. В този свят човек може да бъде едновременно навсякъде. От това гледище движението е тъй бързо, че няма никакъв промеждутък и изглежда, че човек не се движи. В другите светове, дето материята е по тънка, човек по-лесно се движи и едновременно той може да бъде на много места. Ето например, тия ангели, които имат 6 милиона криле, в една минута могат да обходят всичките слънца на нашата вселена и да се върнат със знания и с факти. Вие ще кажете: как е възможно, за една минута отгоре да се измине такова голямо пространство? Ами че това време от една минута може да се разпредели на още по-малки части. Съвременните учени хора са почнали да доказват, че една секунда от времето може да се раздели на няколко милиарда части, и в това време всека частица направила няколко трилиона обръщания. Туй казват учените хора. Ако го каже някой религиозен човек, ще кажат, че той е изветрял. Какво ще бъде туй пространство, което тази частица ще измине, като се движи с такава голяма бързина? Казвате: това са предположения. Не, има един закон, според който човек никога не може да каже туй, което не съществува. Следователно, учените хора са в права посока. Аз казвам: една частица може да се движи не само с бързина няколко трилиона обръщения в секундата, но и още по-бързо. Тази бързина, с която тази частица се движи, в невидимия свят е бързината на охлюва. Какво ще кажат тези учени професори и философи? Ще кажат, че не може. Може, човек не ложе да предполага неща, които не съществуват. Следователно, ние никога не можем да измислим и не можем да кажем неща, които не съществуват. Кога се казват глупави неща? Когато се въздържаме да казваме Истината, ние казваме глупави неща. Глупавите неща не са нищо друго, освен отричане на реалния живот. Някой казва: няма Бог в света! Казвам: не, това е една квадратна глупост. Щом казва някой, че няма Бог, това значи, че той признава друг някой Господ. Той сам ще стане Господ на себе си. И всички онези хора, които отричат Бога, те са богове на себе си и казват: ние трябва да бъдем силни, богати хора, да се наложим на света. Казват: да се наложим на света! Добре, каква разлика има между онези, които се налагат и онези, които не се налагат? В края на краищата и едните, и другите свършвате еднакво. Аз бих желал да видя как свършват някои, които не се налагат на света. Няма какво да се налагаме! В този смисъл реалността не позволява да се налагаме. Та ние казваме: сега трябва да се върнем към онова истинско разбиране на живота, ако искаме да бъдем щастливи. За да бъдем щастливи, хората, с които дружим трябва да бъдат щастливи, разумни, всичките техни частици, всички техни клетки трябва да бъдат разумни. Всички клетки на един разумен човек, трябва да бъдат разумни. И докато хората не почнат да мислят с краката си тъй, както с главата си, светът няма да се оправи. Аз мисля, че в света ще дойде една раса, на която и краката ще мислят, както и нашити мозъци. Питам тогава: краката ще ходят ли по земята? Не, няма да ходят. Аз ви казвам, че първата култура, която се роди, влезе да живее във водата, за да избегне да се хроникирват всички престъпления, да не стане нещо известно за живата природа. Онези които създадоха тази култура, направиха всички същества безгласни. Никакъв език, никакъв глас няма там. За всички престъпления, които се вършат там, нищо не се знае. Там е цял ад, там всички се гълтат. Всички тия големи сомове, всички големи шарани, всички тия китове, мечоносци, всички тия електрически риби, са все философи на миналото. Те създадоха една баснословна култура, за която няма да се спирам, но всички тия същества, като дойдоха до крайния предел, казаха си: няма да се мине така, няма нищо да научим. Като мислиха дълго време, казаха: трябва да излезем от този ад, да си създадем свой език. Тогава тези учени риби предизвикаха едно излизане от водата, пилигрими станаха и се превърнаха на птици. Като риби, те нямаха домове, семейства. Като посеяха 200 — 300,000 семена, свои деца, оставяха ги на произвол и казваха: Господ да се грижи за тях! И знаете ли какъв разврат е във водите? Всичките риби измряха от разврат. И Бог като видя, че тази култура е на разлагане, посоли морето, за да не се вмирише. Тогава питам аз: защо трябва толкова сол на океана? За да не се вмирише тази култура, та да поквари всичко наоколо. Това е мое тълкувание, което учените могат да отрекат. Като излязоха тия риби от там и се превърнаха в птици, те имаха богата опитност и минаха в една по-висока стадия. И като птици, те разрешиха семейния въпрос тъй, както и хората не са го разрешили. Умно го разрешиха те! Направиха си хубави перца, направиха си хубави крилца и литнаха с тях високо из въздуха, като с аероплани. Туй, което ги отличава от хората е, че разрешиха семейната проблема. Те казаха: туй, което беше във водата, няма да го продължаваме повече. Сега, дойдоха тия два противоположни полюса, мъжът и жената, направиха си гнездо, полочка, снасяха си там яйцата и като си свършваха работата, излизаха си навън. Между тях няма бой, няма тояги, кой да управлява дома. Тук мъжът не казва на жената: хайде навън! И в тях има разводи, но те са честни помежду си. Като карат заедно една година, на другата година едната от тях си избере друга другарка и казва на първата: аз си избрах нова другарка. Единствената птица, която води еднобрачен живот, това е орелът. Той като се ожени един път, вторият път не се жени. Другите се женят по няколко пъти. На едната умряла другарката, ожени се втори път. И тя умре, ожени се трети път. В семейния живот на птиците няма никаква лъжа. Като си свършат взаимно работата, те си казват: аз мога сега да обикна и друга някоя птица. В тях има голяма искреност..... Той знаеше Редактирано Март 24, 2013 от Слънчева Рассвет, Лъчезарна, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Март 24, 2013 Доклад Share Добавено Март 24, 2013 Всяка религия е добра, тя е на своето място, принесла е полза, но въпросът не е в това, въпросът е за онези напреднали души, които са израснали. Те трябва да излязат. Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето цяло, към добродетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от цялото. Той знаеше Донка, Розалина, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.