Справяне с тревожни разстройства/депресии - кой, как, с чия помощ и за колко време?

[Pharmaster]

Здравейте! 

Реших да взаимствам идеята от форума за паническо разстройство. Нека всеки, който е преминал през т. нар. разстройства да разкаже за опита си. Подчертавам думата преминал, за да пишат само хора, които са били в някое от тези състояния и са се справили. Нека да пишат хора, които са завършили терапията си. Иначе ще стане пълна каша с оплаквания и офтопик и в крайна сметка едно нищо. Целта на това е да достигне до повече хора, които се чувстват в безизходица и имат нужда от съвет или да им се покаже път, по който да тръгнат, за да се справят с проблема си. Изключително мотивиращо е човек с емоционален проблем да види и да прочете как друг със същия проблем се е справил и по какъв начин. И тъй като повечето теми в съседния подфорум "Психотерапия онлайн" остават недовършени в нищото, т.е. никой не се връща да разкаже какво е станало с него и тнт., предлагам тук всеки да сподели своя опит по пътя, който е преминал към вътрешната си хармония. 

И така, нека всеки, който иска да опише цялата си история или накратко с няколко думи:

 

- Как се е чувствал преди да започне терапия?

- При кого се е лекувал?

- Какъв е метода (какво е правил)?

- Колко време е продължило?

- Преди колко време е свършил терапията?

- Как се чувства сега? 

 

П.С. Приемът на лекарства не се брои за справяне с проблема.

[Лина Коцева]

Аз съм за и ще се включа в темата, въпреки, че съм описала всичко в отделна тема - "Моята позитивна история за ПР".

 

Мисля, обаче, че някои от горепосочените неща няма да са от полза, а дори напротив. Например: Колко време е продължила терапията, защото при всеки човек би била различна. Също така смятам, че точното описание какъв е метода също не би бил от полза. Ориентировъчни неща - да, но какво точно е правил на всяка терапия е безмислено.

 

Ако се пуска такава тема трябва да бъде много добре обмислена и структурирана. Предлагам и специалистите да си кажат мнението по темата.

[Диляна Колева]

Споделям отбелязаното от lind. 

Давам една препратка към тема, която проследява основни моменти по определянето на състоянието, което много често е ключов момент има много добри насоки http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11295&hl=%2B%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%2B%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F

Редактирано Март 25, 2013 от didi_ts

[Cveta5]

 Как се е чувствал преди да започне терапия? ---Зле.Непрекъсната тревожност за всичко,повишаване на тон и нервност дори за дреболии,непрекъсната критика към всички и към себе си,стремеж за перфекционизъм,ниско самочувствие,настроение под нулата,недоволство от себе си и живота,красота и радост намирах само в книгите/ история,география,Толстой,Булгагов,Казандзакис/,но сред хората и природата не я виждах,нервност--винаги потропвах с крак,недоволство от всичко и всички,много често обидена и страдаща.Идея нямам как са ме търпяли околните,имах пр   иятелки 1-3.Денонощието не ми стигаше да свърша това,което искам,а исках все повече.Вземах лексотан при сърцебиене и трудно дишане--диагноза "на нервна почва"                                                                                                   При кого се е лекувал?--Тук, в този форум."Случайно" попаднах на  него.Четях почти всичко,дори препратките,но малко прилагах.                                                                                                                                                                  Какъв е метода?--Самоанализ:защо на мен се случва това,кой ми го причинява,кога съм доволна и кога не и защо съм недоволна,какво ми пречи да се радвам,и още много "защо" към себе си.И честни и искрени отговори на въпросите.Всеки въпрос пораждаше най-малко още 10 "защо".Когато намирах верния отговор и го прилагах във всекидневието,неприятните за мен ситуации намаляваха.В началото даже не ги забелязвах.Колкото по-често прилагах терапията "защо",толкова по-добре се чувствах.Първи забелязаха промяната в мен децата ми-на 22г и 18г.                        Колко време е продължило? --Не ми се иска да обезсърчавам никого,но все още продължавам,вече 8година.                Как се чувства сега?---Добре,без лекарства,освен витамини.Доволна,независимо какво ми се случва/винаги търся причината в себе си/,по-малко чета-опитвам се да прилагам повече,имам достатъчно време за всичко,не бързам за никъде,спокойна,все по-често радостна и в настроение.Колкото повече опознавам себе си,толкова по-лесно разбирам  другите,ако не ги разбера приемам ги такива каквито са .Не искам да бъда вече тази,отпреди 2006г.                                                                                                                                                    

[mvm]

Аз няма да пиша тук, понеже не мога да отговоря на въпроси 2, 3, 4, 5,

справих се без терапия при терапевт, т.е. със собствени сили