238. Тридесет и осем години - Неделна беседа, 22 ноември, 1925 г.

[Донка]

Господнята молитва

Фир Фюр Фен

Формула:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината.

Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път)

 

Беседа: Тридесет и осем години  - Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр. София

 

Молитва за плодовете на Духа

Бог е Любов

Добрата молитва

[Слънчева]

Благодаря за беседата! Много ценна и важна е за мен.

 

Тридесет и осем години

...Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Някои казват: е, родил съм се. Че кой не знае, какъв е смисълът на живота? Кой не знае, че се е родил? Има много животни, които не знаят даже, че са се родили. Това, дето хората знаят че са се родили, и то е крачка напред, защото пияният човек не знае даже, че е пиян. А онзи, който е изтрезнял, знае, че е пил. Онзи, който се е напил, ходи из улиците, търкаля се натук-натам, казва: тесен е пътят, какво са направили хората улиците такива, не са направили пътя, както трябва. Не му  идва на ум, че е пиян. Той се сблъсква с някой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян, а той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян.

 

Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тефтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тефтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тефтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тефтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тефтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.

 

Ние се приближаваме към 38-те години. Какво има в числото 38? Какво съдържат тия 38 години? – Крие се нещо в тях, крие се една велика добродетел. Имате един велик характер! Имате един човек, който седи цели 38 години при една къпалня и чака там реда си. И учен човек е при това той! Вие ще кажете: какво ще ни занимават с този човек при къпалнята там? Цели 38 години седял там, глупав човек бил! Ако беше в наше време, този човек щеше да влезе в една клиника, и до сега щеше да бъде здрав. В една година време щеше да се излекува. Казвам: да, в една година щяха да го изпратят на “Орландовци”. Този човек седя при къпалнята цели 38 години да се учи. Той научи, какво се крие в тази къпалня. Той чакаше да се гурне в тази къпалня, да види какво има в нея. Друго нещо има в тази къпалня. Обаче, други, по-учени хора от него, го изпреварваха и влизаха преди него. Какво имаше в този човек? Защо цели 38 години чакаше пред тази къпалня? – Той възпитаваше търпението си. Търпение имаше в него! Образец беше този човек! Кой от вас би могъл да търпи като него? Някой казва: нямам вече търпение. Цели 34 години откак живея, нищо не научих. Бял ден не видях в живота си! Казвам: чакай, до 38 години има още време.

 

“И там имаше някой си человек болен от 38 години.” И пита го Христос: “Какво чакаш?” – Чакам да влеза в тази къпалня, но други влизат преди мене, изпреварват ме. И те са хора, и те искат да оздравеят. Христос му каза: “Аз съм онзи ангел, който 38 години наред слизам да размътвам тази къпалня, но хората не ме познават. Това сега на тебе казвам. Ти никому няма да кажеш това.” Ангел е той, но този болен Го вижда като човек. Христос му каза: “Стани, дигни одъра си и ходи!” питат го всички: “Кой ти каза да си вземеш одъра?” – Един човек – Кой е този човек? Този болен е умен, той не смее да каже, че ангел е този, който му каза да си дигне одъра. Той е обективен човек. Евреите го питат: “Кой беше този, който ти каза да си вземеш одъра и да си вървиш? – Той е онзи, който слизаше да размътва водата. Как, който размътва водата ли? Че Той никому до сега не е казвал да дигне одъра си и да ходи. А, не е казвал! Виж сега хората как казват! Как да не е казвал? Че на всеки, който е оздравявал, този ангел все е казвал: “Дигни одъра си и си замини!” Кой как излезе от болницата, всекиму е казвал: “Дигни одъра си и си върви!” Чудни са хората, като казват, че този ангел никому не е казвал тия думи, каквито каза на този болен от 38 години. Ако Господ кажеше това нещо на сегашните хора, и те кажеха, че Бог им проговорил, какво щяха да кажат тия, които ги слушаха? Щяха да кажат: как, Господ ли ни говори? Ако ти си един професор в нашия университет и кажеш, че Господ ти проговорил, всички ще кажат за тебе: дъската на този професор май е мръднала малко. Ние мислехме, че е свестен човек като се занимава с положителните науки, с естествените науки, с математика, с химия, но някаква нова наука е влязла в ума му, разправя, че Господ му проговорил. Този учен човек се извеял малко. Понеже Господ му проговорил, всички намират, че се е извеял. Да, когато Господ ти проговори, всичко в тебе е извеяно. Аз ще ви докажа, че наистина когато Господ проговори на хората, те стават извеяни. Зимно време, когато земята се покрие с лед и със сняг, нищо не расте, но пролетно време, когато дойде онзи малък вятър, всичкият сняг, скреж, всичко това си отива. Де е сцеплението на частиците тогава? Всички учени хора казват, че животът съществува вследствие това сцепление, това тегнение между частиците на телата. А, господа, знаете ли що е сцепление? Казвате: сцеплението носи нов живот. – И без сцепление може да се живее. Да се свързваме един с друг, това не е живот, това е една физическа верига. Когато искаме да заробим един човек, ние го свързваме по такъв начин именно, че го заробваме. Ние го заробваме така, както оплитаме влакната на конопите....

 

Ще ви цитирам една песен, в която певецът запитва: “Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!” Какъв е отговорът на този въпрос? Аз ще ви кажа тази Истина сега за пръв път в живота. Тази Истина от Любовта излиза и от Мъдростта просиява и носи вечния живот и свобода за тебе. И продължава по-нататък този поет, този пророк, който е говорил в миналото. Тази Истина е насадена дълбоко в твоята душа, нейният език ти научи, всека нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш свобода за всякога. Нейния език ти научи, всяка нейна свещена дума – добре разбери! Аз казвам, че онази Истина, която вие търсите тя е всадена вътре във вашата душа и вие трябва да научите нейния свещен език. Аз ви говоря за този език, затова всяка нейна дума добре разберете и напред вървете! За вас е знанието в света, за вас е създаден този свят, не този човешки свят тук, но светът на ония далечни слънца и звезди, които постоянно ви говорят: “Колко има да се учи!” И наистина какъв пълен живот има там! Оттам говори Господ. Казвате: де е Господ? – Горе на небето, в звездите. Де е Господ? – В човешките сърца. Де е Господ? – В човешките умове. Де е Господ? – В човешките души. Де е Господ? – В човешките духове. Де ще търсим този Господ, я ми кажете вие. – Там, в сърцата си. Ако твоето сърце е слабо в даден случай, че не може да извърши нещо, призови твоя ум! Защо? Защото умът седи по-високо от сърцето. Ако и умът не може да извърши работата, която искаш да извършиш, Господ живее в твоята воля, призови и твоята воля на помощ. Ако и с нея не можеш да постигнеш, което желаеш, Господ живее и в твоята душа, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина, призови този Господ, Който живее и в духа ти, и тогава всичко ще можеш да направиш. Кое всичко? – Най-първо онова, което Любовта върши. Тя внася мир. И когато аз стана мирен човек, аз ще нося благото на всички хора. Някои хора ги наричат мирни. Мирен е онзи тихият, чистият извор, който минава навсякъде през градове и села и ги пои. Този мирен извор дава живот на хората. Някои хора казват: опекоха ме вече. И аз някой път искам да бъда опечен, но не като песмет, не като баница, не като кокошка, не като прасе, по никой начин така не искам да бъда опечен. Да ме пази Господ от такова опичане! Искам да бъда опечен, както е опечено житното зърно. Има едно приятно опичане в света. То съдържа живот в себе си. Аз не говоря за това опичане, че да се огънеш. Всяко нещо, което живата природа е опекла, носи живот в себе си.

Та казвам: онзи огън, онова опичане, което може да внесе в нас възвишеното и благородното, то е свещеният огън на Любовта. Защо именно трябва да търсим Любовта? – Защото от нея излиза Истината. Защо трябва да търсим и Мъдростта? Понеже от нея просиява Истината. Истината пък е всадена дълбоко в нашата душа, и тя има свой свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните велики закони. Истината очаква да научим нейния свещен език и да разберем всяка нейна дума. И тогава, напред в живота, да видим, какъв смисъл има в Истината! Истината води към живота. Тогава и животът има смисъл, защото може да бъде безсмъртен. Той може да хване онази старовременна змия, която ражда страданията в света. Ние не трябва да се отричаме от живота, а да търсим истинския живот. Отричаме се ние от сламата, а не от житото. Някой пита: от какво да се отречем? – Да се отречем от тази слама, с която ни забавляват. Дойде онзи благородният, донесе ни пълен кош с плява и ни казва: хубаво нещо е това, добър е животът! Казвам: зная, плява е това, хиляди години съм ял тази плява. Изсъхнало и тялото ми, ребрата ми се четат, па и лицето ми е станало като на светия. Да, светии са това, но светии на плявата. Аз почитам тия светии, но за други светии говоря. Аз проповядвам за светии, които светят, които имат светещи лица, които светлина носят. Аз не говоря за тия жълтите светии. И аз съм светия, пък и вие сте светии, даже някой от вас сте повече светии и от мене. Аз се радвам, че човек има подобни на себе си. Е, и без масълце може, само със сух хлебец.

И тъй, този човек седя пред къпалнята цели 38 години. Намери го там Исус и му каза: “Слушай, аз съм пратен при тебе, дигни си одъра и на работа! Не стой!” Този болен каза: “Свърших най-после университета, моят Учител дойде и ми даде диплом.”...

 

...И тъй, този човек седял цели 38 години пред къпалнята. Всички вие , като хора, трябва да имате неговия характер на търпение. Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси – намери, и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. Някой ще ти каже: какво разбра? – Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-голямото благо, най-великия ден за вас. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: “Да бъде светлина!” В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. Да бъде светлина! – значи “Аум”.

Сега, аз ви пожелавам като на този болен да си дигнете одъра! Аум!...

 

"...Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две

твойте думи две, сладки думи две..."

Редактирано Март 17, 2013 от Слънчева