B__ Добавено Март 23, 2013 Доклад Share Добавено Март 23, 2013 Благодаря за всички нови отговори в темата! Историк написа - Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. Подчертавам го, защото в това е разковничето.Когато станеш самостатъчен и ти е интересно сам със себе си, няма да се интересуваш толкова много от мнението на другите за теб.Но това да съм си самодостатъчен и да не ми е скучно, когато съм сам, не означава ли до някаква степепен изолиране от обществото? Ако един човек си е съвсем самодостатъчен, той няма да иска да общува с никого. Или бъркам някъде?Не е точно така - не, че няма да иска, но няма да му е некомфортно, дори и всички около него да са го изоставили в един момент или дори да са против него. Такъв човек е убеден, че е ценен и важен, убеден е, че е достатъчно силен и ще се справи с обстоятелствата (хубави или лоши), пред които е изправен. Ей такива неща предполага това да си самодостатъчен.И аз мисля, че човек дори и сам да е, трябва да му е интересно сам със себе си.Това, което се замислих и което искам да ви питам е, как човек може да бъде сексуално самодостатъчен, как да бъде любовно самодостатъчен?!Знам, ще кажете, че самодостатъчността ще докара нужната любов и дори ще я привлече. Но как да се научим да чакаме?! Защото понякога самотата и търпението са пътят към щастието. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Март 23, 2013 Доклад Share Добавено Март 23, 2013 Благодаря за всички нови отговори в темата! Историк написа - Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. Подчертавам го, защото в това е разковничето.Когато станеш самостатъчен и ти е интересно сам със себе си, няма да се интересуваш толкова много от мнението на другите за теб. Но това да съм си самодостатъчен и да не ми е скучно, когато съм сам, не означава ли до някаква степепен изолиране от обществото? Ако един човек си е съвсем самодостатъчен, той няма да иска да общува с никого. Или бъркам някъде? Не е точно така - не, че няма да иска, но няма да му е некомфортно, дори и всички около него да са го изоставили в един момент или дори да са против него. Такъв човек е убеден, че е ценен и важен, убеден е, че е достатъчно силен и ще се справи с обстоятелствата (хубави или лоши), пред които е изправен. Ей такива неща предполага това да си самодостатъчен. И аз мисля, че човек дори и сам да е, трябва да му е интересно сам със себе си. Това, което се замислих и което искам да ви питам е, как човек може да бъде сексуално самодостатъчен, как да бъде любовно самодостатъчен?! Знам, ще кажете, че самодостатъчността ще докара нужната любов и дори ще я привлече. Но как да се научим да чакаме?! Защото понякога самотата и търпението са пътят към щастието. Може би, в този момент му е мястото човек да се опита да следва духовни практики като аскетизма, например. Да се научи и на 2, и на 200, и на 2000. Да се научи да обича себе си - такъв, какъвто е, с всичките свои плюсове и минуси, положителкни и отрицателни качества. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 23, 2013 Доклад Share Добавено Март 23, 2013 (edited) Това, което се замислих и което искам да ви питам е, как човек може да бъде сексуално самодостатъчен, как да бъде любовно самодостатъчен?! Знам, ще кажете, че самодостатъчността ще докара нужната любов и дори ще я привлече. Но как да се научим да чакаме?! Защото понякога самотата и търпението са пътят към щастието. Сетих се за един диалог от една притча, който звучи приблизително така: " Ученик попитал учителя си: - Дълго ли ще трябва да чакам, докато усвоя достатъчно знания? Учителят отговорил: - Дълго ще е щом ще чакаш." Всъщност не бих определила самотата, като път към щастието, нито дори търпението. Самодостатъчността не означава да си сам със себе си или физически сам, а да правиш нещата преди всичко заради себе си. На първо чуване звучи абсурдно, но има голяма разлика в: Ще излезеш ли с мен? и Много бих искал да изляза с теб. Сещам се за най - разпространения вариант на самота: Искам да прекарам живота си с теб - казва Той Защо - пита Тя, очаквайки обяснение в любов, за да докаже на себе си собствената си значимост Защото те обичам (защото не искам да бъда сам) - казва той на Нея и на Себе си Така се събират двама самотници, и остават самотни понякога през целия си живот, защото никой от тях не си е самодостатъчен, трябва му някой, който да го допълни. Но реално никой никого не допълва. Качествената връзка се случва тогава, когато се съберат два завършени свята, които се събират, за да се доукрасят, а не да вземат един от друг, за да се доизградят. Това е твърде рядко. Голямо е личното развитие и често се случва, когато в рамките на една връзка между два индивида се случи "срещата", "доизграждането", "доукрасяването". Но това да съм си самодостатъчен и да не ми е скучно, когато съм сам, не означава ли до някаква степепен изолиране от обществото? Ако един човек си е съвсем самодостатъчен, той няма да иска да общува с никого. Или бъркам някъде? Когато пия кафе с приятелка, не го правя, за да не се чувствам сама, а защото ми е приятно да пия с Нея, кафе. Разликата е в отговора на въпроса - Какво те кара да излизаш с приятелите си? Какво търсиш в общуването? Какво ти носи факта, че ще си красив? Ако човек се е научил да се обича, ще общува с всички, заради самото общуване, а не заради нуждата да се чувства търсен, значим, популярен.....Един от основните страхове, който води до общуване на всяка цена е страха от самотата. Редактирано Март 23, 2013 от didi_ts д-р Тодор Първанов, Лина Коцева и underbeneath 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
underbeneath2 Добавено Април 1, 2013 Доклад Share Добавено Април 1, 2013 Здравейте, това е новият ми акаунт (познатата история със забравената парола). Беше преди два дни. Провалих се. И то тотално. Отначало познатото състояние на пълно отчаяние, отново мисли за това има ли смисъл да живея, отново мисли за това, че за нищо не ставам. Но ми мина. И то по-бързо от преди. Мисля, че едно нещо много ми помогна да се справя и ще го споделя, може и да е полезно за някого. Взех лист и химикал и си направих много проста табличка с две колони: "+" и "-". Оказа се, че колонката с ползите, които мога да извлека, е не само много по-дълга, но и плюсовете са за по-дълго време, т.е поуки, които мога да си извадя за цял живот (или поне за дълъг период). А минусите отразяваха само временни неща. Под табличката си написах изводите, които трябва да си направя, и нещата, които трябва да променя. Почувствах се много по-добре. Открих наскоро една много хубава статия, в която пише, че провали всъщност не съществуват и беше описана историята на Линкълн и тази на Едисон и изпитанията, които са преодолели. Не знам каква е политиката във форума и сега няма да поставя връзка, но ако няма проблем, ще я сложа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 1, 2013 Доклад Share Добавено Април 1, 2013 Подкрепяме всичко което е полезно-дай линковете. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
underbeneath2 Добавено Април 1, 2013 Доклад Share Добавено Април 1, 2013 http://www.lifehack.bg/self-improve/sedemte-lagi-za-uspeha-2/ Ето я статията, точно това, за което писах, е при "Страхувате ли се от провал?" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 2, 2013 Доклад Share Добавено Април 2, 2013 Благодаря! Статиите са много полезни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Април 2, 2013 Доклад Share Добавено Април 2, 2013 Underbeneath2, много подтиснат ник си избрал. Имал съм сходни проблеми лато твоите и моето мнение е че нямаш вярна представа не толкова за себе си, колкото за околните. Използвай аналитичните си способности за да ги наблюдаваш и постепенно да разбереш избраните им модели за поведение, особено външните им изяви като жестове, език на тялото, грижа за външния вид, речник, словоред. Така постепенно ще разбереш че социалния живот е един театър и под повърхността повечето хора са много, много посредствени, те го съзнават и затова отчаяно го прикриват с каквото им е попаднало от обстоятелствата. Движени са от стремежа си към щастие и използват възможностите и примерите за това около тях, доколкото са могли да ги осъзнаят и приложат. Когато добиеш поглед върху обкръжението си от хора, лесно ще разбереш как изглеждаш ти в техните очи и защо досега са те приемали по този начин. Какво трябва да предприемеш по нататък зависи от избраните от теб цели и има много варианти, но това е сравнително лесно да реши за всеки умен човек ако разполага с нужната информация. Затова търси и събирай такава информация, Интернет дава такава, както и съветите на другите, но най важния източник е твоя непосредствен живот. В него ще намериш примери за поведение които струват много повече от всякакви ментални модели и техните обяснения, идващи от психологията или религията. Тези модели все пак са полезни като база за размишление, при твоята нагласа (на Сатурн) най много ще ти помогат примери от жовота на хора които са преодолели неимоверни трудности уповавайки се на себе си. Примерите на Линкълн и Едисон които си намерил са добри, има много такива. Все пак наблюденията как живите хора около теб преодоляват трудностите са по ценни от от книжните образи, те ще ти дадат непосредствен пример. Всичко около нас е резултат на взаимодействие със заобикалящата среда, затова е нужно познание на тази среда и на себе си. Каква точно е картината на това взаимодействие никой не може да ти опише, дори и да познава законите на взаимодействието, тя е уникална и затова по важно е наблюдението без глобални оценки или осъждане, както се наблюдава картина на стената. Така ще ти стане ясно как да пробиеш средата, както посятото зърно пробива почвата чрез концентриране на усилията си, така и ника ти ще придобие смисъл. Това е духовен символ, а в българската народопсихология това се нарича преход от "на хората в краката" до "на хората в устата", кое е по чисто е трудно да се каже Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
underbeneath2 Добавено Април 26, 2013 Доклад Share Добавено Април 26, 2013 Здравейте. Пиша отново в темата, защото осъзнах, че след първоначалното споделяне в този форум не съм усвоил и развил у себе си нещата, за които ме съветвахте (и аз съм съгласен с тях), а просто съм се зарадвал на факта, че мога да споделя проблемите си и някой да ме "изслуша". Тоест съм се залъгал, че съм се справил. Наистина съм съгласен с вас за себепознанието и вярата в собствените възможности, но така и не мога да го постигна. Все си оставам комплексарски настроен. Аз наистина не мога да стана добър в нещо. Влагам много усилия и време, раздавам се много, но никога не постигам много. Ставам средно добър, но никога наистина добър. Имам усещането, че сам си поставям някаква граница, сам се ограничавам, сам си казвам "ти не можеш". Понякога пораженческата ми нагласа е толкова силна, че съм убеден, че ще се проваля в нещо, още преди да съм го започнал. Накратко - искам от себе си много, но нищо не постигам. Смятам, че в работата си бих бил един добър и стриктен подчинен, който спазва всички срокове, но нищо повече. Не си се представям като човека-идея; като шефа; като този, който се справя с трудните задачи; като този, който се изкачва нагоре в кариерата си. При мисълта, че ще стана един посредствен работник, ми става лошо. Не искам да се връщам от работа и да казвам "Е*аси и тъпия ден, мразя я тази работа.". Когато майка ми споделя "не постигнах нищо в тоя живот", си се представям след 30 години да казвам същото. А не искам да е така... Комплексарщината ми е толкова голяма, че започвам да правя впечатление и на хората около себе си. Често казвам пред другите "аз съм грозен", "много съм тъп", "некадърен съм" и т.н. Това изглежда като самоирония, но аз по-скоро го възприемам като крайна примиреност със собствените си отрицателни качества. Притеснението преди важно за мен събитие, срамежливостта, неувереността, завистта, злорадството - всичко това аз дължа на комплексите, свързани с външния си вид и с това, че нищо не съм постигнал и няма да постигна. Аз я подкарах на самоанализ, но не знам дали нещата, които мисля за себе си, са наистина верни, или просто едни повърхностни обяснения. А вие какво мислите за всичко, което изписах? Поздрави и лек ден. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 27, 2013 Доклад Share Добавено Април 27, 2013 Мисля, че търсиш съжаление от нас. ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
underbeneath2 Добавено Април 27, 2013 Доклад Share Добавено Април 27, 2013 Мисля, че сте прав. Аз винаги съм търсил съжаление от другите и по този показател отново приличам на майка си. Понякога си представям как ми се случва нещо лошо и другите ме съжаляват и по този начин ми става добре (едва ли не, на някого му пука за мен, привличам внимание). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 27, 2013 Доклад Share Добавено Април 27, 2013 (edited) Няма как да го направим.Даването на съжаление, би значило да те подкрепим и останеш там където си. Можем само да ти дадем е поздравления за успехите които би споделил с нас. С нетърпение очакваме поста в който ще започнеш да се хвалиш с постиженията си. Редактирано Април 27, 2013 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева, ISTORIK, underbeneath2 и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Цвета Топалска Добавено Април 27, 2013 Доклад Share Добавено Април 27, 2013 Здравейте! Искам да се обърна на първо място за съвет към д-р Първанов, но моля и ако друг специалист може да ми даде своето компетентно мнение! Ще ви припомня накратко моят проблем. В края на м. януари т. г. получих първата си паник криза. Тогава не бях в България и нямах възможност да отида на лекар там. Известно време преди това бях започнала да се страхувам да оставам сама. Втората ми паник криза получих 2-3 седмици след това. Тя беше много по-силна от първата и наистина много ме изплаши. Не знаех какво става с мен. Третата си паник криза получих в средата на месец март и също беше много силна и най-продължителна като на моменти ми ставаше по-добре, а в останалите моменти силното сърцебиене и ужасното напрежение в гърдите направо ме караха да си мисля, че всеки момент може да получа сърдечен пристъп. Свързвах всяка от кризите си със захарта защото всеки път бях яла нещо сладко преди да изпадна в кризисно състояние. Знаех, че стреса не ми се е отразил добре, но мислех че съм развила някаква форма на диабет. Върнах се в България в края на март и на 1-ви април личната ми лекарка ми каза, че съм получавала паник кризи и ме изпрати на психиатър. Той от своя страна ми предписа Оропрам 20 мг и Ривотрил 0,5 мг и прием за тях по схема. Ривотрил започнах да пия по четвърт таблетка сутрин, четвърт на обяд и половин вечер като дозата е намаляваща и сега пия по четвърт таблетка на обяд и четвърт вечер. Оропрамът обаче започнах да пия по половин таблетка сутрин. На петия ден трябваше да увелича дозата на 1 таблетка. Още от първия ден на приема се чувствувах неестествено зле. Бях много отпаднала, главата ми тежеше, не можех да фокусирам погледа си, чувствах неестествена умора и дори не можех добре да пазя равновесие. След като изпих 1 таблетка Оропрам на петия ден сутринта - вечерта получих нова криза и от следващия ден престанах да приемам Оропрам - веднага си стъпих на краката. Оттогава открих онлайн самопомощ при паник кризи. Сега се чувствам много добре - спокойна съм и не се страхувам от евентуална нова криза, но зная, че проблема не е напълно отшумял. След 2 дни ще започна терапия при много добър според мен психотерапевт и искам по-скоро да откажа химическите лекарства за да мога да освободя своята психика за предстоящото лечение. Д-р Първанов, моят въпрос към вас е мога ли да спра веднага Ривотрил и какъв е рискът или поне по-скоро отколкото схемата, която ми е предписал психиатъра за отказването му, а тя е следната: още 18 дена 2х1/4 и 21 дена 1х1/4? Благодаря ви за вниманието! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 27, 2013 Доклад Share Добавено Април 27, 2013 Не предприемайте никакви промени в приема на ривотрила.Спирането му трябва да стане по препоръка на терапевта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Kane Adams Добавено Април 29, 2013 Доклад Share Добавено Април 29, 2013 Към автора на темата: Ще карам накратко. Казваш, че си леко мургав и обществото не те приемало... навремето обществото си е мислило, че Земята е плоска и е център на вселената А това, че родителите ти са се разделили е тежко. Според мен никой родител не трябва да причинява това на детето си... но трябва да разбереш, че в крайна сметка това си е техният живот и нямаш пряк контрол над изборите им. Колкото и да е неприятно е така, някои неща трябва да се приемат. Имах сходни проблеми с твоите: нямах приятели, нямах пари, нямах сила, провалях се във всичко, не виждах смисъл за каквото и да е, разболях се... но изведнъж нещата се влошиха многократно. От 2 години живея сам, но никога преди това самостоятелен, винаги е имало кой да ми помага, когато трябва. Е, изведнъж нямаше - родителите ми закъсаха много и нямаше кой да ми дава пари. С приялите си скъсах всякакви взаимоотношения, защото никой от тях не ми мислеше доброто - останах напълно сам. Разболях се още по-тежко. Престанах да ходя на лекции и да правя каквото и да е - стоях по цял ден вкъщи и изцеждах последните си спестявания в алкохол и цигари. Бях останал напълно сам, сериозно болен, без пукната пара и без сила, без воля за живот... Изведнъж ми просветна. Живота ми бе заложен на карта и ако аз самия не се погрижех за себе си, вече нямаше кой да го направи вместо мен. Щях да умра. Реших, че вече няма на къде. Имах някой лев, купих си една по-свестна дрешка и тръгнах да търся работа - 1 седмица обикалях и нищо. Отчаях се... вече не виждах изход... Тръгнах да си изпия последите пари, вече напълно загубил вяра и надежда. И ето изведнъж в магазина виждам един стар познат, не сме се засичали от години. Идва при мен и ми казва "здравей приятелю, нямам много време за това направо по същество: на скоро отворихме един магазин и ни трябва човек, който да го чисти и подрежда през ноща. Искаш ли да ми помогнеш? Парите не са много за сега, но се надявам да се разрастнем." ей така просто ми го каза изневиделица. Аз седя и го гледам, не мога да повярвам... естествено, че се съгласих. Още същата вечер почнах. Малко магазинче в другия край на града, главно за хранителни стоки и основни потребности. Запознах се с нови хора. Можех да се издържам сам. Купих си лекарства за болестите - по-добре се чувствам. Работата не потръгна много, но магазина стана стабилен и се утвърди в квартала. Съкратиха ме и ме препоръчаха на един техен познат, който се занимава с козметика. Сега работя като доставчик. Взех си домашен любимец - куче, немска овчарка. Върнах се в университета и ме взеха като член в студентския съвет. На скоро си купих автомобил и започнах да доставям козметика извънградско. Никога не се отчайвай. Винаги се намира решение. Излез навън - твоя живот си е в твоите ръце. Запиши се някъде... в някоя библиотека, някоя група, дори в Червения Кръст... потърси си някаква работа, каквато и да е. Забрави за "приятелите" си, които освен да те дразнят и обиждат друго не правят - това не са ти истински приятели, не ти трябват. Може да пробваш да започнеш някоя безплатна онлайн игра и от там да се запознаеш с някого, човек никога не знае... светът е малък и спасение дебне отвсякъде. И като за финал ако искаш някаква промяна просто трябва да го направиш - друг начин няма. Успехи. Лина Коцева, underbeneath2 и д-р Тодор Първанов 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
underbeneath2 Добавено Април 30, 2013 Доклад Share Добавено Април 30, 2013 Д-р Първанов, Kane Adams, благодаря за отговорите. С нетърпение очакваме поста в който ще започнеш да се хвалиш с постиженията си. Няма да пропусна да ви се похваля Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts