За живота ми

[underbeneath]

Здравейте.

Предварително се извинявам, ако постът стане много дълъг.  Съжалявам и за малоумното заглавие, но това успях да измисля... Искам да споделя няколко неща, да си излея душата, пък ако получа и полезни съвети и мнения, ще се радвам. Ще карам разказа както ми дойде...

 

Аз съм момче на 18 години. Имам много ниско самочувствие и много комплекси. Основният ми комплекс е, че съм малко по-мургав и малко приличам на ром (а не съм). Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против тази етническа група. Просто винаги ме е притеснявало, че обществото не ме приема нормално заради това, въпреки че досега не съм имал почти никакви проблеми. Но просто това нещо ме притеснява много, кара ме да се чувствам грозен и се затварям в себе си. Та основните ми комплекси за свързани с външния вид (като цяло хич не съм красив).

 

Аз съм много притеснителен, неуверен, срамежлив. Трудно завързвам нови познанства (както се казва трудно разчупвам леда).

 

Може и да съм умен, не знам, влезнах сред първите по бал в своята гимназия, ходил съм на олимпиади. В последно време обаче чувствам, че съм много разсеян, трудно се концентрирам, забравям, не се справям с елементарни задачи/проблеми.

 

В семейството също имам известни проблеми. Хич не сме богати, дори може да се каже, че сме бедно семейство. Родителите ми се разделиха преди години по вина на баща ми и сега живеем с майка ми. Последно време се отчуждих от нея, не споделям с нея нищо (не че някога много съм споделял), изпитвам досада и раздразнение, когато разговарям с нея, понякога много й се дразня. Не знам дали това са нормални отношения между родител и дете...

 

Мога категорично да кажа, че нямам истински приятели. Да, имам много познати, с които се разбираме и си помагаме. Но няма такъв човек, на когото мога да звънна примерно в 3 часа сутринта и да му кажа "трябва да поговорим". Няма и човек, на който да споделя написаните дотук неща и да очаквам разбиране. До седми клас съм имал няколко приятели, които мога да нарека "най-добри". Но може би фактът, че вече не контактувам с тях, говори достатъчно, че тези приятелства не са били истински. И може би проблемът е в мен...

 

В любовта също не ми върви. Девствен съм, никога не съм имал приятелка, не съм целувал момиче... Влюбвал съм се истински 2 или 3 пъти, но никога любовта не е била споделена и ми е носила само разочарования и нещастие. Най-фрапантна е ситуацията в момента... Наскоро осъзнах, че съм влюбен в своя учителка! Тази любов е невъзможна и по някакъв начин успявам да я потисна, но не знам докога. Въпреки че се опитвам да не мисля за нея, не винаги е успешно... Ще питате дали тази любов към моя учителка е истинска? Според моите разбирания - да.

 

Не знам какво ще работя. Имал съм различни желания, но в момента съм адски объркан.

 

Аз съм човек, който лесно се срива. Дори при малък неуспех се отчайвам много. Понякога плача, понякога мисля за самоубийство. Чувствам, че нямам смисъл да живея. Ако някой ме пита какво наистина обичам да правя, не мога да отговоря на този въпрос.

 

Усещам, че имам нужда от голяма промяна, че имам нужда да ми се случи нещо ново, различно. Искам да скоча с бънджи или парашут, да направя нещо лудо, а същевременно съм човек, който обича да си стои вкъщи...

 

След като написах това, някак си се чувствам по-добре. Излях си душата тук, защото няма с кого друг да споделя. Благодаря за проявеното търпение.

Редактирано Март 16, 2013 от underbeneath

[Диляна Колева]

Здравей  underbeneath , пиша ти, за да знаеш, че поста ти е прочетен и то не само от мен.

Наистина понякога само споделянето помага човек да структурира и разбере собствените си мисли. Понякога, чрез подобен самоанализ дори стига "случайно" до своите правилни стратегии и продължава напред без да има нужда, дори от обратна връзка.

Нищо повече не бих могла да ти напиша, защото ти си се анализирал, но не си задал нещо конкретно, за което да говорим.

Пожелавам ти успех и смело напред, 18 години е чудесна възраст за начало на "всичко".

[underbeneath]

didi_ts, благодаря за мнението. Ще задам два конкретни въпроса, по които ще се радвам да ми дадете съвети. Дано не са много общи.

 - Как по-лесно да се справям с трудните ситуации, а не да се отчайвам всеки път и да губя смисъл да живея?

 - Според вас може ли нещо ново, като например скок с бънджи, спорт или каквото и да е друго начинение, да ме направи "нов човек"?

[Диана Илиева]

А ти дали се познаваш какъв си в действителност, че искаш да станеш "нов"

 

Според мен всяко едно занимание и изпитание ни дава по нещо; не само, че трупаме опит, но и научаваме нещо за себе си, какви сме като хора. И в по-конструктивния вариант това ни дава информация кои са силните и кои са слабите ни страни (идеални хора е ясно, че няма) и насоки къде да се пласираме в живота, на какво да наблягаме и на какво да не се осланяме.

 

Трудности и изпитания ще има; ти си все още само на 18, предстоят ти още много неща, нови, различни ...

Всеки от нас е преживявал разочарования, провали, загуби ... Никак не е приятно, понякога се сриваме, изпадаме в депресия (едва ли е има човек, който никога да не е изпадал в "дупка"). По-важно е, като се случи нещо такова, да знаем, че:

1. това е временно;

2. това е важна информация за нас, че някъде в нещо грешим и е добре да сменим курса и/или тактиката и/или поведението си и/или мисленето си  и т.н.;

3. това е полезна тренировка за нашата сила и издръжливост (също както бънджи-скока, дето искаш да направиш).

[Донка]

 - Как по-лесно да се справям с трудните ситуации, а не да се отчайвам всеки път и да губя смисъл да живея?

Умно момче си - помисли си как се справя с тях водата.... и светлината... Може и тревата да вземеш за пример - благодарение на тях оцелява животът на планетата... 

[ISTORIK]

Пробвай да се захванеш с някакъв спорт, с някое бойно изкуство, или - със шахмат. Само че не трябва да очакваш промяна от първия ден. За да настъпят количествени и качествени изменения са необходими усърдни тренировки, провеждани години наред. Нищо не се получава даром - сега и веднага - с едно щракване с пръсти. 

 

По който и път да тръгнеш, помни, че достигането на края му не е необходимо да става на всяка цена. По-важно от достигането на края на пътя е ходенето по пътя. А дори и най-дългият път започва с първата крачка по него. 

[underbeneath]

Благодаря за отговорите.

А ти дали се познаваш какъв си в действителност, че искаш да станеш "нов"

Честно казано, не знам дали се познавам.

[Станимир]

- Според вас може ли нещо ново, като например скок с бънджи, спорт или каквото и да е друго начинение, да ме направи "нов човек"?

Не. Екстремните изживявания имат смисъл ако ти доставят удоволствие, но не и за да се доказваш чрез тях. Същото е и със спорта. Ако някой спорт ти доставя удоволствие, тогава можеш да опиташ. Всъщност няма какво да си доказваш. Подобна мотивация няма да те направи щастлив, нито ще ти помогне да се справяш с трудностите в живота. Когато си изправен пред трудна ситуация, няма никакво значение дали ще я преодолееш или не. Важното е да опиташ, да положиш усилия за преодоляването й, а успехите сами ще дойдат с времето. Те обаче зависят от множество фактори.

- Как по-лесно да се справям с трудните ситуации, а не да се отчайвам всеки път и да губя смисъл да живея?

Ако си положил усилия, няма защо да се отчайваш. Ситуациите идват и отминават. Това, което те прави такъв, какъвто си, са не самите ситуации, а начинът по който реагираш на тях. Това те прави силен, а не успехите или неуспехите. В това се състои и развитието ти. Това определя дали житейският урок е усвоен или не е усвоен. Няма от какво да се отчайваш. Има ситуации, които са лесни за решаване, има и такива, които каквито и усилия да полагаш, не можеш да разрешиш. Но отношението ти към случващото се винаги е в твои ръце. И нямаш ограничение във времето за което следва да го промениш. Просто не трябва да се отказваш да реагираш така, както искаш. Използвай самовнушение. Отиграй ситуацията в ума си няколко пъти така, както искаш да се случат нещата (що се отнася до твоята реакция и решения, а не тези на другите). Гледай на неуспехите като на временни. Всяко начало е трудно, а по отношение на това, което не умееш, ти си в началото. По отношение на това, което искаш да промениш - ти си в началото. Създал си в себе си една неувереност - ти си в началото на увереността. Първо стани уверен в мисълта си, научи се да се бориш с трудностите в мисълта си. После и в обективния живот. И пак повтарям, че успехите или неуспехите не са критерий. Ако ти вдигнеш една щанга от 20 килограма, а аз не успея да вдигна една щанга от 120 кг. то може ли да се определи кой е по-силен? Не, не може. А в живота изпитанията пред различните хора са различни и това, че един успява, а друг - не, все още нищо не означава. Важно ние какви усилия полагаме. Важно е тези усилия да са разумни, целесъобразни и според нашите възможности.

[underbeneath]

Ако ти вдигнеш една щанга от 20 килограма, а аз не успея да вдигна една щанга от 120 кг. то може ли да се определи кой е по-силен? Не, не може. А в живота изпитанията пред различните хора са различни и това, че един успява, а друг - не, все още нищо не означава.

Станимир, тези твои думи ме навеждат на мисълта за още едно мое отрицателно качество. Последно време усещам, че съм започнал да завиждам. Това сякаш става несъзнателно. Например некой успее да направи нещо, което аз не съм успял. В първия момент ме хваща много яд и си казвам "Как той/тя може, пък аз не!". Или пък се радвам, че някой се е провалил. Както се казва "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!". И след като мине този кратък момент на завист, се чувствам много глупаво и си казвам "Как можеш да мислиш такива неща, защо се сравняваш с другите и т.н.". И не знам кое е истинското ми Аз - човекът, който в първия момен завижда и злорадства, или човекът, който след това се упреква за лошите мисли.

[Диана Илиева]

Спокойно, може би нито едно от двете не си ти

Просто възрастта ти е такава - търсиш себе си, сравняваш се с другите, искаш да си най-добрия ... това е нормално.

Постепенно с увеличаващите се пред теб изисквания, отговорности, задължения, вкл. и споменатите от теб изпитания и т.н., ще се убедиш кои са твоите силни и слаби страни, какво можеш, какво не, какво ти харесва, какво ти идва отвътре ... Естествено моралните критерии и норми са важни; те не само ни регулират като общество, но и ни помагат да живеем според вселенските закони (защото вървенето срещу тези закони по-бързо или по-късно, но винаги се санкционира).

[underbeneath]

Тоест за тийнейджърските години е нормално такова "раздвоение", тъй като още не съм формирал личността си, така ли да го разбирам?

Редактирано Март 18, 2013 от underbeneath

[mvm]

 - Как по-лесно да се справям с трудните ситуации, а не да се отчайвам всеки път и да губя смисъл да живея?

Дзен притча:

 

 

И ТОВА ЩЕ МИНЕ /дзен притча/

Един могъщ цар, властелин на необятни земи, бил толкова силен, че великите мъдреци били негови обикновени слуги. Веднъж се случило, той да се почувства раздразнен от нещо. Събрал слугите си и им казал:

- Нещо ми заповядва да търся особен пръстен, който може да даде дълбок мир на моята душа. И този пръстен да е такъв, че в нещастие да ме радва. Да повдига настроението ми. А в радостта да ми напомня за съществуването и на тъга, ако попадне пред очите ми.

Мъдреците потънали в дълбок размисъл. След известно време донесли пръстена на своя цар .

На него имало надпис „И това ще мине”.

 

 

Още една подобна приказка

 

Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота.

Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:

- Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия...

Скоро след това бащата починал, погребали го.

Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело:

"Сине, и това ще мине..."

И действително, не след дълго работите постепено потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:

 

"Сине, и това ще мине..."

[Диляна Колева]

didi_ts, благодаря за мнението. Ще задам два конкретни въпроса, по които ще се радвам да ми дадете съвети. Дано не са много общи.

 - Как по-лесно да се справям с трудните ситуации, а не да се отчайвам всеки път и да губя смисъл да живея?

 - Според вас може ли нещо ново, като например скок с бънджи, спорт или каквото и да е друго начинение, да ме направи "нов човек"?

Здравей отново. 

Получи хубави съвети, надявам се да се възползваш от тях.

Отговорите, обаче са винаги вътре в главата на човека и е добре, ако излязат от вътре, а не от вън.

Бих искала да те попитам, как си се справял с трудните ситуации до сега?

Как си намирал отново и отново смисъла от живеенето?

Познаваш ли някой, който е скочил с бънджи и е станал "нов човек"?

Ако има такъв, приличате ли си по нещо?

Какво точно искаш да промениш в себе си?

[Станимир]

Ако ти вдигнеш една щанга от 20 килограма, а аз не успея да вдигна една щанга от 120 кг. то може ли да се определи кой е по-силен? Не, не може. А в живота изпитанията пред различните хора са различни и това, че един успява, а друг - не, все още нищо не означава.

Станимир, тези твои думи ме навеждат на мисълта за още едно мое отрицателно качество. Последно време усещам, че съм започнал да завиждам. Това сякаш става несъзнателно. Например некой успее да направи нещо, което аз не съм успял. В първия момент ме хваща много яд и си казвам "Как той/тя може, пък аз не!". Или пък се радвам, че някой се е провалил. Както се казва "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!". И след като мине този кратък момент на завист, се чувствам много глупаво и си казвам "Как можеш да мислиш такива неща, защо се сравняваш с другите и т.н.". И не знам кое е истинското ми Аз - човекът, който в първия момен завижда и злорадства, или човекът, който след това се упреква за лошите мисли.

Първата реакция е повърхностна, плод на емоциите и амбициите ти, а втората е по-дълбока, плод на разумността и на духовните ти стремежи. Когато в теб се появи завист не се бори с нея, просто регистрирай присъствието й и изчакай докато стихне. Разумът, съзнанието е над емоцията, просто я наблюдавай отстрани и на я оставяй да те въвлече. Не е нужно да ти казвам, че завистта е излишна и с нищо няма да ти помогне по пътя към постигане на целите ти - ти това го знаеш. Ако известно време просто наблюдаваш завистта в себе си като останеш дистанциран от нея, тя ще отшуми. Всъщност когато искаш да бъдеш като някого, без да изпитваш негативни чувства към него - това е в реда на нещата. Когато по този начин ти се стимулираш да положиш усилия в дадена градивна посока и да постигнеш това, което някой друг е постигнал - това е ок. Да, при някои нещата се получават лесно, а при други - изключително трудно. Всичко това си има причини. Гледай да не се обвиняваш - нито за това, че си проявил завист, нито за това, че не успяваш да постигнеш нещо. По този начин енергията и усилията ти отиват в грешната посока. А енергията и усилията имат качеството да се натрупват. Всяко усилия в правилната посока е от значение, колкото и да е малко, защото следващите ти усилия ще бъдат прибавени към него, а то няма да се изгуби. Може да го неутрализира единствено усилие в противоположната посока. Опитай се да осмислиш последните три изречения и да приложиш принципа в тях.

Редактирано Март 19, 2013 от Станимир

[underbeneath]

Благодаря отново за отговорите.
 

Бих искала да те попитам, как си се справял с трудните ситуации до сега?

Обикновено при по-трудна ситуация, както вече казах, се отчайвам. Но след известно време ми поотминава и ми става по-леко. Понякога провалът ме кара да се амбицирам и да излезна от положението, в което съм. Най-елементарен пример - изкарана слаба оценка в училище. Отначало ме е яд, дори когато се натрупат повече една след друга се отчайвам, но след това осъзнавам, че трябва да оправя нещата и сядам да уча.

 

Как си намирал отново и отново смисъла от живеенето?

Смисъла в живота си намирам, като си поставям някакви цели и се опитвам да ги постигам. Ако няма нещо продуктивно, което да ме занимава, все едно нямам смисъл. Не съм като другите тийнейджъри да мога да играя игри по цял ден или да съм във фейсбук.

Между другото, обикновено мисля за смисъла на живота, когато съм нещастен. Задавам си въпроси като "И какъв е смисълът да продължа?".

 

Познаваш ли някой, който е скочил с бънджи и е станал "нов човек"?

Ако има такъв, приличате ли си по нещо?

Не познавам такъв човек.

 

Какво точно искаш да промениш в себе си?

Искам да не съм комплексар, да не се подценявам, да имам някакво самочувствие, да мисля по-положително. Когато не съм в настроение, това да не се отразява на хората около мен и да не развалям и тяхното.

[ISTORIK]

Искам да не съм комплексар, да не се подценявам, да имам някакво самочувствие, да мисля по-положително. Когато не съм в настроение, това да не се отразява на хората около мен и да не развалям и тяхното.

 

A какви са твоите комплекси? Но каквито и да са те, постави си за цел да ги преодолееш! 

 

Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. 

 

За да не се подценяваш и за да не се надценяваш, трябва да имаш реална представа за себе си.

Трябва да познаваш реалните възможности и ограничения на физическото си тяло, на съзнанието си, на различни аспекти на интелигентността си, на памета си и така нататък.

Например - можеш ли да направиш кълбо напред и назад, шпагат и други упражнения, колко високо можеш да риташ, можеш ли да играеш шахмат? А владееш ли чужди езици, можеш ли да решаваш математически задачи? Можеш ли да се ориентираш в непозната местност или в непознат град? А можеш ли да боравиш с географска карта? И така - нататък. Мога да задавам такива въпроси до утре. "Опознай себе си и ще опознаеш боговете.", казва Орфей. "Ако познаваш другите, ти зи просто знаещ. Ако познаваш себе си, си мъдър.", казва Конфуций.

 

Пожелавам ти да бъдеш мъдър и да познаеш боговете! Опознай себе си!

 

Ако опознаеш силните и слабите си страни, ако постигнеш някакви желани резултати в живота си, самочувствието ти само ще се появи. 

 

Положителното мслене е полезно, но понякога то може да бъде и твърде опасно. С него трябва да се борави изключително внимателно. 

 

Хората около теб може и да не са виновни за начина по който ти се чувстваш. Не си го изкарвай на тях. Не прави на другите онова, което не би искал те да правят на теб! Когато си с други хора стара се да не скапваш настроението им. И без това, животът е труден за всички ни. Ако постоянно се оплакваш и мрънкаш, ще им станеш досаден и неприятен. Когато не си в настроение, скрий се от хорските погкледи и не се показвай, докато доброто ти настроиение не се завърне.

 

 

Освен това, не се сравнявай с по-слабите, по-лошите и по-глупавите от теб, с цел да изпъкваш на техен фон!

В царството на слепите едноокият е цар, но ти не се стреми към това!

 

Напротив, сравнявай се с хората, които са по-добри, по-умни, по-интелигентни (включително - емоционално), по-смели, по-"отворени" от теб и се опитай да догонваш тях.

 

Не злорадствай, че някой е изостанал от теб, защото ти пък изоставаш от някой друг. 

[д-р Тодор Първанов]

  Историк написа -

 

Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. 

 

Подчертавам го, защото в това е разковничето.Когато станеш самостатъчен и ти е интересно сам със себе си, няма да се интересуваш толкова много от мнението на другите за теб.

[Донка]

Личният ми опит на бивша комплексарка сочи, че причината за комплексите може да се крие по-дълбоко, отколкото предполагаме - и докато не се изкорени, колкото и да косиш комплексите отгоре с разни техники, на тях даже добре им става и никнат все по-свежи и силни. 

При мен я открих в неосъзнавани от мен претенции и стандарти за ценност на човека, които бяха пуснали корен из цялата ми ценностна система и я бяха заразили с "взискателност". Естествено, аз смятах високите изисквания към себе си като нещо добро и дори не ми минаваше през ум, че няма такъв филм да си взискателен само към себе си. Има ли ги човешките претенции и  мерки, те са към цялата вселена. Обаче ми трябваше време, сила и много страдания, за да си призная пред себе си, че аз не съм доволна не само от себе си, но не осъзнавам как прикривам недоволството и от останалите хора и целия свят и как им налагам мои лични мерки за добро. Или с други думи комплексът, който ме мъчи цели 40 години всъщност ме мъчеше, за да се осъзная и да изчистя от ума си "прокрустовото ложе" до последното коренче. 

 

Е, още го чистя, прекопавам, внимателно отскубвам остатъци от него и ... внимавам какво расте в градинката ми... 

[Диляна Колева]

 

Бих искала да те попитам, как си се справял с трудните ситуации до сега?

Обикновено при по-трудна ситуация, както вече казах, се отчайвам. Но след известно време ми поотминава и ми става по-леко. Понякога провалът ме кара да се амбицирам и да излезна от положението, в което съм. Най-елементарен пример - изкарана слаба оценка в училище. Отначало ме е яд, дори когато се натрупат повече една след друга се отчайвам, но след това осъзнавам, че трябва да оправя нещата и сядам да уча. 

Имайки предвид последния и първия ти пост виждам по - скоро силни и положителни качества, отколкото нещо над което да се работи.

Човек, който е достатъчно умен и интелигентен, за да осъзнава предимствата на доброто образование, да успява да се самоанализира, да се самомотивира в трудни ситуации, да си поставя изпълними цели и да ги следва. Човек, който има смелостта да си направи публична самокритика и да участва активно в разнищването и нещо което не се случва често, обикновено споделящите стигат до първия, най - много до втория пост. 

Човек, който иска промяна в някаква линия и активно я търси. Тук бих обърнала внимание на бънджито . Много е хубаво желаните обрати да се случват за миг като скок с бънджи и някой друг да поеме отговорността за това скока да е безопасен. Популярен опит, обаче казва, че успеха не е в крайната точка на дестинацията А - В, а в усилията които ще положиш, докато я преминаваш. Така че аз бих ти предложила да замениш скока с бънджи с изкачване на Мальовица , например или просто да ги съчетаеш. От личен опит ти казвам, че вероятността да получиш прозрение или нещо да се промени в теб за винаги е по - вероятно в този случай, от колкото да се хвърлиш викайки от  някой мост за 5 минути. Всеки опит има нужда от преживяване, за един ден могат да се случат много повече обрати, от колкото за 5 мин. Казвам това без да знам смисъла на тези 5 мин, аз също не съм скачала с бънджи, нямам такава потребност. Но пък имам опита на другото. Приеми Мальовица и бънджито, като метафора за личен опит.

Пожелавам ти успех.

[ISTORIK]

В последния беой на онлайн списание "Българска наука" има една статия, в която се описват различните видове интелигентност. Мисля, че тя би била много интересна и полезна за всеки, който се интересува от себепознанието. 

 

Ето откъде може да се изтегли и самото списание:

 

http://nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-55

[underbeneath]

Благодаря за всички нови отговори в темата!

  Историк написа -

 

Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. 

 

Подчертавам го, защото в това е разковничето.Когато станеш самостатъчен и ти е интересно сам със себе си, няма да се интересуваш толкова много от мнението на другите за теб.

Но това да съм си самодостатъчен и да не ми е скучно, когато съм сам, не означава ли до някаква степепен изолиране от обществото? Ако един човек си е съвсем самодостатъчен, той няма да иска да общува с никого. Или бъркам някъде?

[д-р Тодор Първанов]

На този въпрос трябва да си отговориш сам като прегледаш форума. Потърси всички теми, поставени от хора със социални фоби - те са доста. Прочети внимателно споделеното от тях, виж как те сами са се изолирали от обществото и  копнеят да се освободят от оковите си. След като прочетеш тези теми си задай въпроса:Тези хора, които са се изолирали от обществото, самостатъчни ли са си и уютно ли се чувстват в кожата си?

 

Отговаряйки си на този въпрос, ще разбереш колко важно за това да си социална личност е, да обичаш и приемаш себе си и да ти е уютно със собствената си персона.

 

Ще ти подскажа някои теми-

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14127

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13493

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13627

[ISTORIK]

Да, разбира се! Известно време (седмици, месеци, години?) ще ти бъде нужно, докато се развиеш в определена (желана от теб) посока. Например - да завършиш висше, да научиш чужд език, бойно изкуство или каквото там искаш. Постигането на себепознание, изучаването на висше образование, заниманията с наука, изучаването на професия или на музикален инструмент... изискват доста дълго време човек да бъде насаме със себе си.

 

Разбира се, говорим за някаква степен на отшелничество, но не - за пълен аскетизъм или за гробовно мълчание, спокойно. Но неизбежно е едно временно оттегляне или отделяне от света и от хората в него.  

[underbeneath]

Благодаря на всички за мненията, помогнахте ми много!

[Диана Илиева]

Благодаря за всички нови отговори в темата!

  Историк написа -

 

Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. 

 

Подчертавам го, защото в това е разковничето.Когато станеш самостатъчен и ти е интересно сам със себе си, няма да се интересуваш толкова много от мнението на другите за теб.

Но това да съм си самодостатъчен и да не ми е скучно, когато съм сам, не означава ли до някаква степепен изолиране от обществото? Ако един човек си е съвсем самодостатъчен, той няма да иска да общува с никого. Или бъркам някъде?

Не е точно така - не, че няма да иска, но няма да му е некомфортно, дори и всички около него да са го изоставили в един момент или дори да са против него. Такъв човек е убеден, че е ценен и важен, убеден е, че е достатъчно силен и ще се справи с обстоятелствата (хубави или лоши), пред които е изправен. Ей такива неща предполага това да си самодостатъчен.