113.В Ниневия -УС .16 декември 1934

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

 

Бог е любов

 

Малката молитва

 

 

 

Беседа: 113.В Ниневия - 16 декември 1934 г.

 

 

Молитвен наряд за край:

 

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

 

 

 

Притчи 24

 

******************

 

Днешното утринно слово от Учителя ме впечатли много силно.

Всяка дума е важна и ценна.По същество ,то представлява един урок, за това ,как да се тълкуват в наше време Соломоновите притчи.Как да се работи с тях.Едновременно с това , в беседата се дават и  много ценни определения и съвети за всеки,който иска да работи и прилага знанието,което има и което получава.

В словото има акцент върху колективния човек и колективната карма.Как тя влияе върху индивидуалната такава.Беше ми интересно да прочета,че всеки човек е свързан с още 20000 други човеци и постъпката на едного се отразява върху всички останали.Дори да приемем  това за хипербола, с цел заостряне на вниманието,все повече хора днес  ,се убеждаваме ,че съществува такава връзка ,че   сме свързани на енергийно ниво и понасяме влияния .

Учителя говори за щедростта и силата ,за злото и доброто ,за гадателите и пророците от миналото.И всичко това е казано много ясно,простичко и е пояснено с чудесни примери.

 

 

 

„Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.“ С други думи казано: Ако във време на затруднения ти се уплашиш и разколебаеш, силата ти е малка. Малка е силата на страхливите хора и за тях е казано в Писанието: „Страхливите няма да наследят Царството Божие“. Защо се страхува човек? Защо се изкушава? – Защото е слаб. Ако дадете парче месо на овцата, ще се изкуси ли? Няма да се изкуси. Обаче, ако ѝ дадете свежа, хубава трева, тя ще се изкуси. По отношение на тревата тя има слабост, но към месото е устойчива. Котката пък можете да изкусите с риба или с шкембе. Достатъчно е тя да види едно шкембе в ръката ви, за да тръгне след вас. Смешно е да гледате как котката върви след човека, който носи в ръката си риба или шкембе. Смешно е за котката, наистина, но още по-смешно е да видите как човек върви подир парче шкембе. Като вижда погрешките на хората, човек иска да ги изправи, но не вижда своите погрешки от миналото. Първата задача на човека е да изправи своята карма, т.е. да изплати дълговете на своето минало. Като изправя своята карма, той неизбежно се натъква на някои чужди погрешки. Щом се натъква на чуждите погрешки, той не трябва да ги избягва, но да потърси начин за тяхното изправяне. Тъй щото, човек трябва да се заеме с изправяне на всички неща, които са преплетени с неговата карма. Христос дойде на земята да разплете и оправи чужда карма – кармата на цялото човечество. За да се справи с тази задача, Той трябваше да обърне течението на природните сили. Не беше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимият свят беше Му възложил, но кръв излезе от порите Му. На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнение на задачата си, човек не е сам – Бог присъства в него и всеки момент го изпитва. Като греши, Той го поучава, съветва го втори път да не прави същата погрешка. Като греши и като върши добри дела, човек трябва да се самонаблюдава, да разбере под чие влияние се намира. Щом се изучава, човек идва най-после до съзнанието, че не той сам, но други същества, лоши и добри, го подтикват към нещо добро или лошо и той ги слуша. За да не се поддава на лошото влияние на съществата в себе си, човек трябва да има светлина, да вижда нещата ясно. Чрез самонаблюдение, чрез вяра човек ще дойде до положение да се противопоставя на лошите влияния в себе си и да дава предимство на добрите. Уповавайте се на Бога, Който работи във вас. Вярвайте на Словото Му и не се спъвайте от своето минало.

 

Като ученици, вие не трябва да се смущавате от мислите и желанията, които минават през вас. Много лоши и добри мисли и желания ще минат през вас, но те трябва да изчезнат. Те са поройна вода, която трябва да мине и замине, докато намери своето място. Човек живее в един колективен свят, където еднакво го засяга и доброто, и злото. Хората са тясно свързани един с друг, вследствие на което като греши първият от редицата, грехът се предава и на последния. Засега човек още не е господар на себе си, вследствие на което не може да бъде независим. Като знаете това, вие трябва да бъдете будни и разумни, да не се поддавате на влияние. Ако се случи да паднете, пазете се поне да не отидете в пропастта. Ако се окаляте, не се смущавайте – ще се очистите. Ако се намокрите, ще се изсушите. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите живота си. Всичко друго се изправя лесно. Лошите мисли и желания ще минат през вас, ще отнемат мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисълта си будна, да не прекъсвате връзката си, откъдето иде Божествената светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата светлината ще победи. Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни.

 

Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който носи страданията с радост. Силният се познава по това, че като го лишават от известни блага и възможности, той пак не се обезсърчава. Кой го лишава от блага и възможности? Страданията. Човек трябва да има силна вяра, която и при най-големи страдания да не се разколебава. Като вярвате и не се разколебавате, към вас ще се присъединят възвишени същества от невидимия свят да ви помагат. Работата, която трябва да свършите на земята, не е само ваша. Тя е колективна. Затова е казано, че човек не живее само за себе си. Затова се казва: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Ако някой човек си позволи да извърши една голяма кражба, с него заедно ще държат отговорни всички ония 20 хиляди души, с които е свързан. Той не знае къде са тези хора, но независимо от това отговорността е обща. За да не страдат тези хора с него заедно, той трябва да бъде внимателен, да не греши. Ако някой печели, с него заедно се ползват и тези 20 хиляди души. Изобщо, всеки човек участва в общите печалби и загуби. Понеже печалбите в живота на хората са повече от загубите, в края на краищата всеки човек ще има печалби. Засега вие плащате глоби само, но ще дойде ден, когато ще получите печалбите не само от вашия живот, но и от живота на всички онези хора, които са живели добре. Тогава пък ще се ползвате и от лихвите на доброто. Щом сте участвали в доброто, вие непременно ще се ползвате от неговите печалби. Днес от всички хора се изисква щедрост. Щедростта е Божествено качество. В този смисъл всеки човек може да бъде като Бога. Давай не в размерите, в които Бог дава, но в човешките размери. Имаш или нямаш възможност да даваш, дръж поне в ума си мисълта, че трябва да даваш. Вие искате да забогатеете – че тогава давайте, правете добро! И в крайна сиромашия да е, човек пак може да прави добро, да дава. Като държи в ума си мисълта, че трябва да дава, работите му постепенно ще се наредят добре.

Редактирано Март 9, 2013 от Розалина

[Слънчева]

Наистина прекрасна беседа. Благодаря!

 

По онова време, когато Соломон събирал притчите, хората били по-груби от сегашните. Тогава грехът се е виждал отвън. Съвременните хора са по-културни от ония на миналите векове, вследствие на което мъчно можете да видите погрешките и престъпленията им. Днес мъчно можете да познаете лошия и престъпен човек. Той е добре облечен, внимателен в отношенията си към хората, знае няколко езика, свършил е два–три факултета, писал е статии за подобряване условията на обществата и т.н. Като видите този човек, и вие пожелавате да бъдете като него. Обаче в притчата е казано да не пожелаваш да бъдеш като този човек. За предпочитане е да бъдеш невеж, отколкото да имаш знанието и благата на злия човек. Какъв смисъл има в това, да разполага човек със знание, което може да му създаде големи нещастия и несгоди?

 

Ще кажете, че въпреки всичко човек трябва да живее. Съгласен съм, че човек трябва да живее. „Ама той трябва да има къща.“ – Вижте, с това не съм съгласен. Животът не се свежда до къщите. „Ама човек трябва да се облича, да има нови, здрави обуща.“ – Животът не се свежда до дрехите и обущата. Човек трябва да знае кое е съществено в живота и към него да се стреми. Съществено в живота е светлината, чрез която иде знанието; съществено нещо е въздухът, чрез който иде силата на човека; съществено е водата, чрез която иде животът; съществено нещо е хлябът, чрез който иде доброто за човека. Има ли човек светлина, и парите ще дойдат. Парите нито се ядат, нито се пият. Като има пари, човек може да направи колкото къщи иска. Какво представляват днешните къщи? Има смисъл да прави човек къщи, но не от камъни, от кал, от тухли, както днес ги правят, но от скъпоценни камъни. Какво може да допринесе каменната къща на човека? Нищо друго, освен нещастия и страдания. Той трябва да живее най-малко 20 години в тази къща, за да преработи донякъде поне този груб материал, от който е направена тя. Не е лесно да преработи човек грубата и низша материя, да я превърне в по-фина.

 

Сега се явява въпросът: Трябва ли човек да има къща или не трябва? Човек трябва да има къща, но тя трябва да бъде направена от фина, ароматна материя, каквато представлява ароматът на цветята. Тялото е също така къща, но колкото по-добре е организирана материята, от която е направена тя, толкова по-здрав е самият човек. Само с такова тяло човек може да използва благата на живота. Същото казваме и за знанието. Добре е човек да има знание, но то трябва да бъде приложено в живота, да може човек да го използва. Някой човек учил, работил десетки години, но се натъква на противоречия, които не може да разреши със знанието си. Каква полза от това, че той знае кой какво мислил по даден въпрос, а сам за себе си не може да приложи това знание? „Ама еди-кой завършил естествените науки; друг – философия.“ – Не е важно кой какво е завършил. Важно е какво е приложил от своето знание. Лесно е човек да вземе наготово оттук-оттам по малко знание и да го предава на хората. Важно е дали това знание е вярно. „Ама казал го е някой светия.“ – Откъде знаете, че този човек е светия? Ще кажете, че хората го признават за такъв. Това още не е достатъчно. Всеки човек сам трябва да е опитал и проверил нещата.

 

„Не ревнувай злите человеци, нито желай да си с тях.“ С този стих Соломон съветва хората да не пожелават чуждото, било имот, знание, сила или друго нещо, но да пожелаят да придобият и обработят онова, което Бог е вложил в тях. Пожелай да придобиеш Божественото знание, т.е. знанието на живота. Придобиеш ли това знание, ти ще можеш да прецениш всичко, което срещнеш на пътя си. Значи не се стреми към знанието на злия, който си служи с него за насилие и обида. Злият човек носи злото в себе си. Колкото и да го защитават, един ден злото само ще го предаде...

 

...Като ученици, вие трябва да различавате мислите на хората от това, което разумната природа е определила. Лекарят мисли едно, а природата – друго. Тя е определила на всеки човек колко време ще живее. И ако живее съобразно нейните закони, той ще остане на земята точно толкова време, колкото тя е определила. За да реализира плана на своя живот, човек трябва да изпълнява всичко онова, което добрите и разумни същества му препоръчват. Не изпълнява ли съветите на добрите хора, той не може да се ползва от тях. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. Молите се, но въпреки това нищо не постигате. Защо? Не знаете как да се молите. Казвате: „Отче наш, Който Си на небето“. Вие се обръщате към Бога като към ваш Баща, но болестта не ви напуща. Продължаваш по-нататък: „Да се свети името Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Ти желаеш да се освети името Божие на земята и да се изпълни Неговата воля, а въпреки това страдаш, боледуваш. Защо? Защото не си проникнат дълбоко от това желание. И така, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел. Често скърбите и нещастията си пробиват път през радостта, а радостта си пробива път през скърбите. Знайте, че всяка скръб и всяко нещастие си имат своя причина. Някой се моли, плаче, но скърбите не го напущат. Той е недоволен от Бога, че не го слуша, че не приема молитвите му. Много естествено. На всеки човек са дадени права и задължения. Той използва правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползва от всички блага, които Бог му дава, а не изпълнява това, което се изисква от него. Като се намери в затруднения, човек пита как и кога ще се оправи светът. Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен...

В Ниневия

[Лъчезарна]

Истинското знание се крие в познаването на истината.

~

Всяка болест е резултат от нарушение на някой Божествен закон. Причината за заболяването е много проста: сложена е преграда пред някой Божествен закон. Какво трябва да направи човек, за да се излекува? Да махне преградата, която е поставил пред Божествения закон. Щом преградата се махне, енергиите, които са свързани с този закон, моментално ще почнат да действат. По този начин те премахват преградата по пътя на човека. Освободи ли се един човек от тази преграда, с него заедно се освобождават още хиляди хора. В това отношение хората представляват система от скачени съдове, според която ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него. Умре ли един човек, хиляди хора умират заедно с него. Законът е такъв.

Следователно опасността от този закон се състои в това, че по невнимание човек може да причини пакост на хиляди хора. Този закон има и добра страна, а именно: Ако един човек забогатее, с него заедно ще забогатеят хиляди хора. Този закон може да се формулира по следния начин: щастието на един носи щастие на хиляди хора. Нещастието на един носи нещастие на хиляди хора.

~

Молитвата има сила само за човека на самообладанието. Няма ли самообладание, човек трябва да търси друг начин за спасение. Защо ви е нужна молитва, ако с нея не можете да върнете мечката от пътя ѝ? Човек не трябва да бъде суеверен. Той трябва да говори само онова, което може да направи. Не може ли да направи това, което говори, той заблуждава себе си и близките си.Човек не може да живее безотговорно. Той носи отговорност за своите добри и лоши мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, това се отразява и върху неговите ближни. Като знае отговорността, която носи за постъпките си, човек трябва да живее добре. Добрият живот носи здраве.

~

Пътят на всеки човек е начертан, но ако е разумен, той може да използва условията, които му са дадени, за да придаде нещо към онзи план на живота, който му е определен. Човек трябва да бъде разумен, да не се води по чужди умове. Трябва ли да слушате ума на онзи, който се движи в диаметрално противоположна посока на вашата? Колкото да е добър и учен един човек, ако животът му е противоположен на твоя, ти трябва да се пазиш от него. Където ходи, каквото прави, с когото да се среща, човек непрекъснато е изложен на чужди влияния. Като знае това, той трябва да бъде буден, да се пази. Няма човек в света, който да не е изложен на влияния. Това не значи, че трябва да се страхувате, но като държите съзнанието си будно, вие ще знаете на какво се дължат известни състояния и лесно ще се справяте с тях. Ако са чужди, трябва да ги изучавате, да знаете откъде идат и каква цел имат.

~

Човек трябва да има самообладание, да не се поддава на мисли, с които може да навреди, както на себе си, така и на окръжаващите. Като не мислят много, хората се заканват едни на други, готови са на саморазправа. Постоянно слушате един на друг да си казват: „Аз ще ти покажа кой съм. Аз ще ти кажа истината, да не мислиш, че не разбирам“. Добре е човек да говори истината. Истината прави човека свободен, но Истината не може да се приложи на земята. За да говори Истината, човек трябва да се е издигнал над обикновения уровен на живота. И онзи, който възприеме Истината, също трябва да се е издигнал над обикновените условия на живота.

~

Бог е дал живот на човека, дал му е същевременно и блага, чрез които да използва този живот. Има два пътя, чрез които Той изпраща благата си: по пътя на радостите и по пътя на страданията. Когато иска да приготви някой човек за сериозна работа, да го натовари със специална мисия, Бог го прекарва през големи страдания, през строга дисциплина.

~

Колкото да се крият погрешките, един ден те ще излязат навън, ще станат достояние на всички. Някой изповядва греховете си, а после съжалява. Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското разкаяние. Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън. Когато греши, човек не се страхува; когато греховете му се изнасят навън, той започва да се страхува. Значи той се страхува от хората, а от Бога не се страхува. Ще дойде някой да се изповядва и не казва какви грехове е направил, но се нарича голям грешник. Той се страхува да каже греха си, да не се изложи. При такава изповед греховете не се прощават. Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва.

~

... не се месете в задачата на злото, което действа по свой собствен план. Не се стремете да изкорените злото от себе си преждевременно. Направите ли такъв опит, вие ще си причините още по-голямо зло от това, с което се борите. Един велик адепт решил да се бори със злото в себе си. От когато намислил да направи това, той изчезнал от лицето на земята. Не се борете със злото, нито търсете причината за него. Ще кажете, че причината на злото е дяволът или външните условия. Причината за злото е в самия човек, понеже не разбира Божиите пътища. Ако човек храни ума, сърцето и волята си със съответната за тях храна, злото, само по себе си, ще се обезсили.

~

 Ако грънчарят не тъпче глината, нищо не може да направи. Ако земеделецът не тъпче гроздето, нищо не може да направи от него. Ще каже някой, че условията го тъпчели. Ако, наистина, условията тъпчат човека, това още не значи, че тия условия са лоши за него. Ако условията го тъпчат, това значи, че разумният свят иска да извае от него хубава статуя. Като проследите живота на великите хора, на гениите, на светиите, ще видите, че те са минали през големи изпитания и страдания. Днес всички хора говорят добре за тях, но върнете се назад, в тяхно време, да видите как са ги тъпчели техните съвременници.

~

Бъдете смели във вярата си. Знайте, че в Божиите обещания няма обратни решения. Когато помага, Бог изпраща помощта си на време. – „Ама времената са усилни, тежки.“ В усилни времена, именно, човек не трябва да се разколебава. Ако в усилни времена се разколебава, вярата му е слаба. Всичко, което Бог е предначертал, ще стане на своето време. Щом вярвате, че Бог е създал света, че Той държи съдбата на хората в ръцете си, трябва ли да се разколебавате? Не желайте нещата да станат на времето, което вие сте определили. Имайте търпение да дочакате времето, което Бог е определил. Всичко, което Бог е обещал, ще стане, но на своето време.

~

Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?

 

В Ниневия

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: св. Августин и Толстой.

...

Щедростта не се изразява само в материално даване. Човек трябва да бъде щедър и в думи, и в чувства, и в добри мисли и постъпки. Виждате, че някой сгрешил – не го съдете! Кажете му: „Ще се оправи работата, не се смущавай“. Някой объркал работите си. Кажи му няколко добри, ободрителни думи. Виждаш, че някой страда. Не казвай, че това е карма, която сам трябва да носи, но спри се пред него и му кажи: „Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи“.

В Ниневия

[Донка]

 Човек трябва да бъде разумен, да не се води по чужди умове. Трябва ли да слушате ума на онзи, който се движи в диаметрално противоположна посока на вашата? Колкото да е добър и учен един човек, ако животът му е противоположен на твоя, ти трябва да се пазиш от него. Където ходи, каквото прави, с когото да се среща, човек непрекъснато е изложен на чужди влияния. Като знае това, той трябва да бъде буден, да се пази. Няма човек в света, който да не е изложен на влияния. Това не значи, че трябва да се страхувате, но като държите съзнанието си будно, вие ще знаете на какво се дължат известни състояния и лесно ще се справяте с тях. Ако са чужди, трябва да ги изучавате, да знаете откъде идат и каква цел имат. С влиянието се обясняват много нежелателни прояви на човека.

 

Докато сме били възпитавани и сме се самовъзпитавали кой знае защо сме си забили в ума, че щом авторитетът ни е добър и умен и силен, то трябва да следваме неговия пример и път. Ако нашият личен път се разминава или дори е противоположен на неговия - нещо ни притеснява - правим си погрешния извод, че или в нас и пътя ни нещо не е в ред (и се депресираме) или сриваме авторитета и си избираме нов. Всъщност има генерална разлика между следване на пример и следване на път - зависи кое в личността и поведението и избираме за пример и доколко той е хармоничен на нашия личен път...