Помощ! Синът ми отказва да ходи на училище и се затваря в къщи

[незная]

Аз съм майка на тинейджър и съм в безизходица, моля ви за съвет. Синът ми е на 16 години, преди 5 години преживя много голям стрес.От тогава се срина имунитета, получи анемия, започна да боледува много.

От отличник в осми клас в елитна гимназия с много изисквания и класна , която непрекъснато го караше да се чувства виновен, че боледува . Прекъсна годината, сега повтаря по здравословни причини, наложи се да се премести в друго училище на индивидуална подготовка. Получи пристъпи на паническа атака , при тръгване на училище, направо припадна първия ден и тръгна след 2 седмици на у-ще. Получаваше световъртежи, главоболие.След зимната ваканция го боля гърло, глава, последната седмица стана мн зле и се стигна до там да опита да сложи край на живота си, като изпие много хапчета и алкохол. Слава богу оцеля, и изживя някакъв катарзис, сега сякаш се разтовари, като ми каза това и сега е поуспокоен вече месец .Но само стои на компа и не ходи на училище. Казва, че няма смисъл, че ще се занимава с нещо друго, за което не трябва образование. Каза, че търси своето място в живота. Висок, строен, неуверен , мн умен , с ниско самочувствие, мн чувствителен . С баща му сме разделени и той не подържа връзка с сина си.
      Депресията се разви като по учебник, само дето ние разбрахме късно за това, а той е извънредно упорит и не иска да ходи на психолог . Колко сме говорили .Нямало смисъл да ходи, нямало смисъл да се оправя.Много е затворен не споделя, таи в себе си, и това се получи
Този цитат от книгата "Как да обичаме тинейджъра" описва случая точно.
1,Неустойчиво внимание. Първият симптом, очевиден в началната фаза на депресията, е намаляване на вниманието. Тийнейджърът не е в състояние да се концентрира продължително върху даден предмет. Умът му блуждае и той се отклонява от темата. Тази неустойчивост на съсредоточаването обикновено се забелязва, когато тийнейджърът се опита да напише домашната си работа. Той установява, че му е все по-трудно да се концентрира върху нея.
Разбира се, това води до объркване и тийнейджърът започва да се самообвинява, че е "глупав" и "тъп". . Представете си как това ще се отрази на самочувствието му.
2. Разсеяност. Неустойчивото внимание се проявява в клас. Първоначално тийнейджърът може би ще успява да се концентрира през повечето време. Докато обаче депресията се задълбочава и способността му за съсредоточаване намалява, юношата ще става все по-разсеян и невнимателен.. За съжаление, разсеяността обикновено се тълкува като лентяйство или пренебрежителност към училищната работа.
3. Лоши оценки. когато тийнейджърът е с неустойчиво внимание и става все по-разсеян, естественият резултат е понижаване на оценките. За съжаление, обикновено спадът на успеваемостта е така постепенен, че трудно се забелязва. По тази причина той рядко се тълкува като депресия. Всъщност, тийнейджърът, родителите и учителят обикновено заключават, че училищната работа е твърде трудна или че други неща са по-интересни от учението..
4. Отегчение. Докато все по-лесно се разсейва, тийнейджърът постепенно изпада в състояние на отегчение. Отегчението е нормално за тийнейджърите, особено в ранния пубертет, но само за кратък период от време. Обикновено то продължава час или два, понякога цяла вечер или ден, а понякога по изключение и два дни. Но когато досадата не престава няколко дни, това вече не е нормално и трябва да послужи като предупреждение за нас, че нещо не е наред. В юношеството и особено в ранния пубертет малко неща ме обезпокояват така, както дълготрайното отегчение. Обикновено симптом за това е, когато тийнейджърът желае да остава сам в стаята си за дълги периоди от време. Той прекарва часове като просто лежи в леглото, мечтае или слуша музика. Освен това той губи интерес към неща, които преди това е харесвал, например спорт, дрехи, коли, хобита, срещи, клубове, църква, социални дейности.
5. Соматична (телесна) депресия. Докато отегчението все повече се задълбочава, юношата постепенно изпада в умерена депресия. Тук той започва да страда от това, което наричам "соматична депресия". Използвам този термин, защото, макар депресията да е психологична и да има биохимично-неврологична база, в този случай симптомите започват да влияят на детето директно физически. Например при умерената депресия тийнейджърът започва да изпитва осезаема болка. Тя може да се прояви на много места, но най-често се чувства в областта на гърдите или като главоболие. Не са малко и тийнейджърите, които страдат от такива болки в резултат на развиваща се депресия.
6. Уединяване (затваряне в себе си). В това отчаяно състояние тийнейджърът често се оттегля от своите връстници. И което е още по-лошо, той не само ги избягва, но и прави това с такава враждебност, войнственост и грубост, че и те започват да го отбягват. В резултат на това тийнейджърът става още по-самотен.
        Скоро се записа се да тренира боен спорт, но ходи няколко пъти, прекъсна за малко заради грип и сега се ослушва и не отива на тренировка.Аз така разчитах на спорта...Играе на компа CS, това го вълнува.
Моля, посъветвайте ме , КАК ДА ГО НАКАРАМ да ходи  на психотерапевт и на училище, защото така може да си помогне и да не се измъчва толкова.Така си пропилява години, а може да си го спести и да се почувства добре. Аз вече ходя и се чувствам значително по-добре. Но той не иска и смята, че няма нужда. А как само има нужда!

 

[ISTORIK]

Здравейте!

 

Не споменахте кое е бойното изкуство, което синът Ви е започнал да тренира. Според мен, би било добре то да е японско (карате, джу джуцу, джудо, айкидо). При японскте бойни изкуства се тренира бос - това ще стимулира точките по ходилата му и ще го предпазва от болести и настинки. А организмът и волята му ще се калят. Важна подробност е, че той трябва да ходи редовно и да е дисциплиниран. Уважението и дисциплината са неразделна част от философията на бойните изкуства. Там може да се сприятели с някой батко или чичо, който да успее да замести (разбира се - частично) липсата на мъжкия пример у дома. Покрай изкуството, би могъл да понаучи и малко японски.

 

Може да е осъзнал, че избраното бойно изкуство по някаква причина не го удовлетворява. Ако е така, би могъл да го замени с друго, което да го кефи повече. Или просто все още не е успял да се социализира в групата на трениращите в тази зала. 

 

Друго, с което младежът може да се занимава, е изучаването на някакъв музикален инструмент (китара, пиано, цигулка, акордеон, барабани, флейта или друг - по избор). Музиката ще му помага да добие чувство за ритъм - много важно нещо и в бойните изкуства.

 

Може да се пробва и в сферата на изобразителните изкуства.

 

Не споменавате какви книги чете. Чете ли изобщо? Какви са интересите му?

 

Компютърните игри, бойните изкуства, йогата, музиката, четенето на книги, заниманието с някоя наука, изучаването на някой език, рисуването, танците, паневритмията, даже - и готварството, ако щете! - всички тези практики може да му послужат като психотерапия. (Няма никакво значение дали той ги осъзнава в тази им роля.)

 

Преди да го пратите при психотераперт или при психиатър, не може ли да поговори с педагогическия съветник или с учителя по психология в училището? Те също са психолози и също евентуално биха могли да ви дадат някоя интересна идея. Ако вие ходите на психотерапевт, вземете го със себе си и помолете терапевта/психиатъра да му даде да решава психологически тестове. Има много интересни тестове, вярвайте ми! Друг вариант е да "срещнете съвсем случайно" психотерапевта на улицата, в книжарницата или в сладкарницата.

 

Не разбрах в какво се изразява индивидуалната му училищна подготовка. Дали учителите го посещават у вас и му преподават и го изпитват там или пък той учи самостоятелно по учебника и ходи на консултации с учителите си, когато има нужда? Има голяма разлика, понеже при втория вариант той може да се види със съучениците си в училище, а при първия вариант може да ги вижда извън училище.

 

А той приятели има ли? Вижда ли се с тях офлайн или пък всичките му приятели "живеят в компютъра"?

 

Доколкото разбирам, боецът е изпуснал част от учебния материал, понеже е боледувал или е отсъствал по някакви други причини.

Би могъл да се порови в един научен сайт, където да навакса пропуснатите знания. Обяснете му, че интернет несе състои само от игри, а от мрежата може да се научи много, стига да знаеш правилните места, които да посещаваш.

 

Ето за какво става дума:

 

Сайт с научни новини и статии:

http://nauka.bg/

 

Форум към сайта:

http://nauka.bg/forum/

 

Онлайн списание "Българска наука" (около 55 броя - до момента)

http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=25

 

Би могъл да "хвърли дн око" и тук:

 

http://ucha.se/

 

Ако мислите, че няма да подходи сериозно, разгледайте посочените адреси заедно. Вярвам,ч е и Вие може да научите интересни неща оттам.

 

Най-важното е да сте приятели със сина си и да можете да разговаряте открито и да си споделяте проблемите. Обяснете му, че премълчаването на даден проблем само може да го задълбочи. Отделно от това, така се трупа дистрес - ниво на стреса, с което организмът не може да се справи и се "предава".

[Диляна Колева]

Здравейте "незная", много е трудно да се справите сама с тийнейджър, който е преживял силен стрес и не е успял да се възстанови след него. 

Той е в средата на тийнейджърството и дори да няма емоционалната тежест, за която споменавате, поведението му нямаше да е много по - различно.

Какво да направите, за да го накарате да се "разтовари" психически!? Един вариант.

"Подскажете" за този сайт или за варианта да потърси онлайн консултация. Често анонимността, неангажираността и самостоятелността на интернет пространството успокоява и помага на човек да изговори тежките неща, за които дори му е трудно да мисли. Синът е на години, в които момчето се отделя от майката, варианта да посещавате един и същ терапевт не само, че не съдейства за самостоятелност от негова страна, но и "опасно" събира границата на контакта, която той вероятно иска да увеличи. 

Направи ми впечатление, че най - напред споменавате анемията получена след изживяния стрес. Анемията като повечето физически заболявания си има психосоматична основа. Кръвта съответства на споделянето на любовта ни със света и приемането на любов в нас. Анемията показва отслабването на силата, която ни позволява да откликваме енергийно на живота. Соматиката и в емоционален план се изразява в липса на желание за обвързване с някой и с нещо, чувството, че не заслужаваме да ни обичат, страх от живота и любовта, водещ до интровертно поведение, чувство за смазаност и изтощение от емоционалните изисквания....

Играта на CS от една страна е бягство от действителността. В нея има друг свят, личността е друга, лошото поведение е позволено и дори се награждава, няма емоция, няма мисъл има само рефлекс. Играта на CS е физическия отговор на интерпретацията на анемията. 

Виждам, че сте се насочили към депресията, но това е диагноза, която не се определя по няколко симптома, много е тясна границата между емоционалната тъга, меланхолията, скръбта, "емоционалното прегаряне" , симптомите след силен стрес и т.н. подобни състояния, които са много сходни и в същото време много различни, когато става въпрос за правилното поведение при самопомощ. Вероятно е да е останал пост травматичен стрес или "коктейл" от няколко състояния.

Не разбрах дали е посещавал психолог след изживения стрес и след опита за самоубийство? При второто работата с психолог е повече от препоръчителна, а наблюдението в рамките на година е бих казала силно наложително. 

Важно е мъжкото присъствие, ако липсва бащата - дядо, чичо, преподавател, треньор, близко приятелско семейство. Някой който деликатно да контактува с него и да го привлече към общи занимания, дори под формата на задължения. Потърсете съдействие от негов приятел, който да го мотивира за някаква физическа дейност - да играят футбол или баскетбол привечер, да ходят заедно на бойния спорт, на който се е записал или нещо което смятате за по- удачно. В тези моменти контактите са много важни, но той няма да ги потърси, активната страна остава във ваши ръце.

[lullaby]

Вижте, няма какво да го убеждавате. Той е под 18 години и има спешна нужда от психотерапевт. Хващате го за ръчичка и го водите. Какво е това търпение? Отдавна трябваше да сте го направила. И то обаче при добър терапевт, качествен, а не при когото и да е.

Синът ви сега се формира като характер и личност. Оставите ли го така още малко и това ще му остане за цял живот. Това не е възрастен човек да е 3 години в дупка, но после да се вземе в ръце и възстанови. Синът ви още не се е изградил, не е пораснал. Към какво ще се възстановява? Към своето Аз на 13 години ли????

[д-р Тодор Първанов]

Горният пост звучи малко остро, но подкрепям смисъла му. В САЩ не случайно съда има право да задължи нарушители с психични проблеми да посещават определено време психотерапевт и ако мислите,че осъденият с голямо удоволствие започва психотерапия, се лъжете. Въпроса е, че статистиката показва, че дори започната насила психотерапията има ефект.

 

Има обаче и други варианти които трябва да обмислите. Поради липса на време ще ги изложа много кратко, но повярвайте ми, обмислил съм ги и положителен ефект ще има.

 

1. Да започнете заедно фамилна терапия.Този вид терапия е насочена за разрешаване на семейни проблеми. В случая вие сте семейство и имате проблем, логично е да се опитате да го решите заедно. В случая един добър семеен терапевт ще ви помогне да го решите, поне до степен да мотивира синът ви за индивидуална терапия.

 

2.Вие самата да започнете психотерапия. Семейството е като скачени съдове, когато единият се променя се променя и другия.Така чрез вашата промяна ще се промени и синът ви. Ще дам пример за да ме разберете - Преди години при мен дойте жена с множество невротични оплаквания. Състоянието и беше тежко и за всичко тя обвиняваше съпруга си и неговото отношение към нея. Идеята и беше да се справи с тревожността си и го напусне. По време на терапията жената се успокои и започна да се чувства добре. Един ден тя дойде и каза, че е много объркана, защото в последно време съпругът и беше променил много своето отношение към нея и нещата във връзката им вървят много добре. Учудването и бе свързано с това, че тази промяна беше станала без каквито и да е разговори и принуда от нейна страна. В случая ефекта на скачените съдове даде много добър ефект, променяйки се, тя промени и съпруга си.

[Креми (късметче)]

Здравей, мило майче!

Дълго се чудих , дали да пиша изобщо, но - ето:

Пиша от позицията на майка на 2 вече преминали тази възраст деца, на преподавателка на деца и възрастни от всички възрасти и социално положение, на учителка, която е давала индивидуални уроци точно на такива "закъсали" в 8ми клас деца от елитни гимназии, предимно момчета. Наблюдавам, че преди Коледа в 8ми клас в новото  елитно училище голяма част , особено момчетата, започват да пият по много и неконтролирано, можем да говорим и за други средства, които приемат.

Защо?

Кой отряза като с ножица безгрижното им детство и ги прати на нескончаеми уроци по математика и литература, чиито теми често са далеч от реалността. Сега ги обвиняваме, че бягат от реалността в комп. игри. Ами те май са по-реални.

Кой им обещаваше ( или намекваше), че като си вземат изпитите, ги очаква Мека, някакви светли небеса на въжделена интелигентност и красиво ежедневие ... без да им каже, че 8ми клас ще е дори по-труден и  по-жесток при конкуренция в непозната среда, където между 6 и 5,5  ( не дай си боже 5 ) има километри разстояние?

Това не са обвинения, аз преминах същото и подложих децата си на същото. Само не им спестих истината, може би защото имам наблюдения.

 

Сега конкретно - страшното ви е подминало. Като изключим него, положението е сравнително приемливо. Накрая ще илюстрирам твърдението си  с един текст, ако го намеря в нета.

 

Ако вземеш някакви половинчати мерки, ще набуташ сина си още повече към дъното. Ако продължаваш да ползваш думата "трябва" - също. Нищо не трябва! Животът е непредвидим, виждаш сама, особено в последните дни. Има ли ситуация, в която да спреш да обичаш сина си? Аз знам отговора, но той смята, че ти отдръпваш любовта си от него. ТОВА го срутва. Спри да изискваш. Научи се да го обичаш така, че той да ти вярва безрезервно. Не си поставяй срокове, които ще вкарат и двама ви в задънена улица. Спри да се оглеждаш в общественото мнение.

Две прости неща можеш единствено да направиш:

Да му покажеш Любовта си, майчината, безрезервната, безкрайната.

Да му покажеш по-интересната ( от компютърните) игра - Живота. Но да го направиш с премерена мекота, преди Животът да се е  сгромолясал отгоре му.

Как?

Според всеки човек рецептата е различна. Зависи къде живеете, професия, навици, бит ... мерките са простички като самия живот. Мога да дам идея, само ако познавам тези подробности. Даже по-скоро мога да те подсетя за идеи, които да дойдат от теб. Тийновете са умни, чувствителни, раними. Само предизвикателството, непознатото, интригуващото може да събуди интереса им.

Ако искаш да мислим заедно по въпроса, пиши ми на лични.

Да не пропусна, че практикувам и пранична психотерапия, но това е метод, от който вие още нямате нужда.

 

 

Тъй като и хуморът лекува, ето обещаното. Надявам се да не сметнеш, че омаловажавам проблема. Аз просто искам да погаля майчиното ти сърце. В теб има много сила и детето ти е чудесно. Заповядай:

 

 

Една майка влиза в стаята на дъщеря си и забелязва на леглото и писмо. С треперещи ръце отваря плика:

" Скъпа мамо!
Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най - после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко... Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старичък фургон сред гората. Той
иска много деца и аз мечтая за същото. Най -
накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди, и затова ще направим малка плантация в гората както за себе
си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство против спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, той заслужава по-
добра участ! Не се притеснявай мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си. Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда на гости за да ти покажа внука!

Твоя дъщеря Ани

P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто
да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в горното чекмедже на масата. С любов, Ани."

Редактирано Март 7, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[B__]

Няма как да не подкрепя Креми и даже ще дам още един реален случай. Начално интервю на жена на средна възраст преди терапевтичната сесия - основното в нейните обяснения и претенции към живота е следното:

 

"Завърших първото си висше образование......Завърших второто си висше образование......Завърших третото си висше образование. Трябваше да съм щастлива, но не съм"

 

Това за илюстрация на вредата от "трябва". Едно е "трябва", друго е реалната нужда.

 

От това, което пишете се вижда, че синът ви има огромно недоволство в себе си, а пък вие сте недоволна от него. Някой в семейството трябва да освободи недоволството, за да може то да намалее у другия и другия да започне да вижда света в реални краски. Очевидно, че този някой може да сте и вие.

 

Споменавате, че ходите на психотерапевт, но го споменавате като нещо отделено от семейството. Ако някой има проблем в семейството, това е проблем на всички. Фамилната терапия е реалната терапия.

 

И пак да повторя, ако някой в семейството има недоволство, то е резултат от или най-малкото е свързано с недоволството на друг член на семейството,

Редактирано Март 7, 2013 от д-р Тодор Първанов
Подчертах това, което като терапевт смятам за най-важно в поста.

[Сребърен облак]

Здравейте, 

Идеята за бойно изкуство, например карате, ми се струва много подходяща, но може би момчето в момента не е точно на тази вълна. Позитивния, активен подход на типичен треньор може да му се стори агресивен на първо време. Затова ми се иска да препоръчам да се обърнете към бахов терапевт. Първо поговорете сама със специалист. За София аз самата бих се насочила към Тодор Господинов, той е обучавал почти всички бахови терапевти в България. Друго... наистина, приемането на детето такова, каквото е, изслушването му, без прекъсване и оценка, ще е от полза - ако не от психолог, то от който и да е човек, може и от вас. Не е лесно да се слуша без намеса, но си заслужава цената.

Какво бих направила аз? Всъщност, правила съм го, макар и в по-лека ситуация - бих намерила наистина добър психолог и бахов терапевт, и бих ходила там сама. Можете много да му помогнете в преодоляването на проблема, ако не действате съвсем на сляпо. В същото време ще видите и друга гледна точка, вероятно самата промените отношението си. Следващата стъпка вече е семейно посещение. 

Между другото, има ли в България игрови терапевти?

[ISTORIK]

http://thorax.bg/96/75

 

Тук - В клиника "Торакс"

[Донка]

 книгата "Как да обичаме тинейджъра"

Здравейте и добре дошла! 

В тази книга не са ли написани и съвети за родителите? Вие вероятно сте ги чели - кои от тях ви допаднаха, а кои не можете да приемете? Прлиожили ли сте някои съвети? Ако да - как точно и какви резултати имаше? 

[ISTORIK]

След толкова много идеи и препоръки, има ли някакво движение към желаната промяна?

[Rwanda]

По случай 8-ми март по една новинарска телевизия излъчиха репортаж за самотна, многодетна майка от афро-американски произход. Две от децата й в тийнейджърска възраст попадат в гангстерска банда. Първоначално майката се съпротивлява, но без упех. След като осъзнава, че няма да може да им се противопостави, тя решава да предостави къщата си за събиране на цялата 30-членна банда, за да са близо и под нейн надзор, като винаги им предоставя топли и чисти дрехи и здравозловна храна. Самата тя признава, че не й е било никак лесно да вземе такова решение, което й коства неприятности с властите, а понякога дори и опасности (веднъж нейните момчета са преследвани от друга банда и в момента, в който влизат в къщата, куршум преминава близо до майката). Въпреки това, с много любов, мекота и настоятелност, тя така успява да повлияе на момчетата, че бандата фактически се разпада, всички от момчетата довършват образованието си, а някои от тях се обръщат към религията и участват в местната църква.

 

Понякога е трудно да погледнем себе си и проблемите се безпристрастно, за да открием най-подходящото решение. И макар, че са истинни, подобни истории звучат по-скоро като приказки. Но споделям мнението в коментарите, че почти винаги с любов, мекота и постоянство, адаптирайки и променяйки себе си, неминуемо настъпва и промяната отсреща. Всяко изпитание ни учи на мъдрост и търпение.