Донка Добавено Март 15, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 15, 2013 Съгласна съм с всичко, освен да изключваме от картинката калпазаните. Те също са наши братя и единствената разлика е че по някаква причина не са се научили на насладата от любимия труд и не са намерили своето полезно и споделено с други хора занимание в детството си. Затова ролята на този проект ще бъде решаваща в годините, в които се оформя ценностната система на човека, т.е. детството. Ако все пак този момент бъде пропуснат, това обществото трябва да го компенсира на засегнатите си клетки в по-късен период. По-горе копирах един много ценен линк на Хармония - за задълженията на родителите. Като го четох, си мислех, че съвсем спокойно може да залегне в сериозен проект. Крайно време е училището да сложи истинските си приоритети. Проблемът ни започва още от подмяната на думата "училище" с "образователна институция". Докато ученето е образование и училището наричаме институция, възпитанието и развитието ще са забравени и ще превръщаме децата си в машини за вадене на добри оценки, точки и т.н. Едно училище-живот има нужда от среда за живот, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 15, 2013 Доклад Share Добавено Март 15, 2013 О, Донче, за съжаление калпазаните са твърде много, да не кажа голямто болшинство. А училището - не може само то да се мъчи да създава ценностите. Първите 7 години какво ще ги правим? Защото пък след първите 7 години, идват в училище едни нахъсани, да не кажа агресивни мами или татита, които правят на 2 стотинки учителката, позволила си да пише по-ниска оценка или направи забележка на идеалното и гениално отроче. Имам познати учителки; аз мислех, че това са предимно родителите парвенюта/новобогаташи, но за съжаление се оказва масово явление. Донка и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 15, 2013 Доклад Share Добавено Март 15, 2013 мдаа, народът масово оглупява и става агресивен на всичкото отгоре хем са некадърни и , хем имат голямо самочувствие и не дават да им се обадиш Днес се сблъсках с една нотариуска, която крещеше срещу мене, че имала незнам си колко години юридически стаж Абе то и аз щях да й се разкрещя, ама си казах - за какво ли да се хабя И отидох при друга далеч по -културна нотариуска, нека тя да вземе парите, а не оная истеричка Донка, ISTORIK и vorfax 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Март 16, 2013 Доклад Share Добавено Март 16, 2013 (edited) Не ги виждам чак така лошо нещата, работя с много хора и не съм на същото мнение, не ми се виждат глупави и агресивни хората, да има го и този момент, но е в пъти по малък процент, а и не е толкова трудно да се тушира това състояние в другите ако го има, особенно се възхищавам на някои мои възрастни колеги, които много мъдро се справят с напрежението, което някой примерно се опитва да им налага ,а то напрежението идва предимно от по висока инстанция,а тя е продиктувана от по висока, и тя е следствие от нещо като например, от нещо не разумно. Редактирано Март 16, 2013 от veselinvalchev1981 Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 16, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 16, 2013 Аз по-скоро виждам нещата като Веселин. По темата - задължението за възпитаване на трудови навици още от ранна възраст не е трудно да се приложи. Ако то е не просто регламентирано, но престижно!, ако трудовата дейност не просто се смята за нещо нормално, но за желано и очаквано занимание, децата сами ще се стремят към нея независимо от влиянието на някои родители с изкривени ценностни системи. Въпросът е как да стане престижно и желано занимание. Колкото до детската градина и училището, това е лесно да се направи и ние учителите имаме нужда само от скромни условия за това. Дори бих с увереност твърдяла, че ние имаме тези условия и се иска само инициативност и въображение. Доста по-сериозен е въпросът за социалната мотивация - т.е. трудът (всякакъв) да стане престижен и желан в обществото. Засега за нас трудът е синоним на средства за препитание. Малко сме хората, които се трудим заради радостта от него, а средствата си идват без да ги мислим и пресмятаме. Не сме богати, но поне за себе си мога да кажа, че ми "се пращат" напълно достатъчно за моите скромни нужди, за да не се тревожа за утрешния ден и да мисля само за буквичките и картинките, за песните и за непрекъснатото поддържане на своята професионална форма. И така според вас, как трудът може да стане престижен и желан не заради парите, а заради самия труд? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 16, 2013 Доклад Share Добавено Март 16, 2013 Да, напълно съм съгласна с този ред на мисли. Как да стане? Ами добре е хората да получават нещо ценно в замяна, но не само пари, нещо различно от пари. На прима виста се сещам за - уважение. Но нека да помислим още в тази насока. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Март 16, 2013 Доклад Share Добавено Март 16, 2013 (edited) Да наистина, тука можем да хвърлим малко светлина върху уважението на работното мястои в частност от страна на роботодателят към работникът, ако приемем че в бъдеще ще има работодатели, което не ми се вярва, но поне в близките 10-20 години може би би трябвало да има , често срещано явление е при работодателите е да се оплакват от служителите си за липса на уважение и произлизащите от него негативи, но ми се струва че работодателя често забравя да погледне и себе си, дали достатъчно уважава работниците си ! Някои работодате си мислят, че ако се държат и отнасят добре с работниците им това покрива всички аспекти на уважението, но ако е така и само ги уважава по този наин и не им заплаща или им дава много по малко за да имат по достоен живот като и че изискват от тях да работят извънредно и също не им се заплаща или им се заплаща но на същата цена. Има и друг момент, също така мислят, че като им се заплати на роботникът, той едва ли не е негов роб и става "момче за всичко" ,и т.н. и т.н. макар, че тука си има вина и работникът, защото позволява всичко това да му се случва, ако народът е по сводолюбив не би допуснал такова отношение, експлоатация, заплащане по точно цената която трябва да "плати" за това заплащане и т.н. Всъщност парите не са нещо лошо, но тяхното робуване и обожествяване води до лоши последствия, както и лихварството, от което също се пръкват не реални пари и е един от основните проблеми, също и стремежът към все по големи печалби вероятно породено от алчност или от страх да не падне оборота, но самата капиталистическа система е порочна, след известно веме хората, ще гледат на нея, както сега се гледа към фашизма и комунизма .Макар че тези системи са спомогнали за еволюцията в съзнанието на хората по гурбия начин или поне на някаква част. А при последната и настояща система на капитализма, природата е платила най високата цена. Но да гледаме напред, надявам се не съм се отклонил много от темата, и мисля, че Учителят има най добрите идеи, приложими във всички условия и системи. Редактирано Март 16, 2013 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 27, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 27, 2013 Едно много навременно и много ценно мнение на Алекс: Според моето разбиране, копирайки природата, трябва да дадем равен старт на малките, както е например при птиците, докато се научат сами да "летят". От две години, такава е програмата на държавата, за ранно и напълно безплатно предучилищно и училищното образование от 4-годишна възраст. http://www.mon.bg/below/law/ 202-01-20 (1). цитат: http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2012/proekt_zakon_obrazovanie_MS_19-10-2012.pdf Ето и едно обективно мнение от Български Хелзинкски комитет: http://usmihnisesmen.org/%D0%A3%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%B8%20%D1%81%D0%B5%20%D1%81%20%D0%BC%D0%B5%D0%BD-1/%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%A9%D0%95%20%D0%9E%D0%A2%20%D0%91%D0%A5%D0%9A-121.aspx Български хелзинкски комитет (БХК) подкрепя проекта за Закон за училищното образование. За първи път в историята на образователното право в центъра на вниманието са поставени учениците, с тяхната индивидуалност, способности и специфични потребности от подкрепа. Предвидени са множество форми на обучение, които са в състояние да покрият многообразието от потребности на деца, младежи и възрастни, независимо от различията им. Предвидено е безплатно обучение и за пълнолетни, без ограничение на възрастта. Това ще поправи една голяма несправедливост, за която сега решение няма – в училище ще могат да се върнат хората, които по някаква причина са били препятствани да получат образование. Сред тях са хората, отгледани в институции за деца с умствени увреждания, вече възрастни, хората, които по социални причини са били принудени да напуснат училище, за да работят, завършилите помощни училища (където диплома не се издаваше независимо от постиженията) и др. Въведени са гаранции за интегрирано обучение в общообразователните училища на деца с увреждания, чрез форми на подкрепа, които да направят интеграцията да се случи. Въведено е правилото „парите следват детето“, което ще насърчи училищата да разработват собствени интеграционни политики..." Безусловното право на труд за всеки гражданин очевидно е приоритет и на Хелзинкския комитет. Все пак си струва да мислим за това какво може да се направи за да можем да се трудим заедно всички и честно и почтено и с любов.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 28, 2013 Доклад Share Добавено Март 28, 2013 Веско, не си ме разбрал; имах предвид човекът да е уважаван от всички за това, което прави. То и сега е така, но все по-малко, спрямо предишни времена примерно. Уважават добрият майстор (на каквото и да било), добрият инженер, архитект, учител ... но общо взето парите имат по-голяма тежест. На времето даскалът или хекиминът (лекарят), ако и с не особено голяма заплата, са били на почит и уважение от всички в дадено населено място. Сега не е така, повечето хора си казват - за какво ми е едно голо уважение, като не получавам достатъчно пари, за да мога да си позволя ... нещо си, примерно да изпрати децата си да учат в сериозен университет в чужбина. Не зная можем ли да се върнем назад ... То въобще връщането е малко трудно, да не кажа невъзможно, а често дори и вредно ... Хубаво е да се помисли още по въпроса. А самият проект, който Донка е формулирала, на мен ми звучи по-добре така: Безусловно право и необходимост/желание за труд. Ако е задължение, при това безусловно, не звучи добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2013 Vorfaх, съгласна съм с теб – положението е такова, каквото го описваш. Това се вижда и разбира от всеки достатъчно интелигентен човек – и е смешно, и е тъжно. Въпросът е какво да правим: Да стоим и анализираме безучастно, или да се опитаме нещо да променим? Ясно е, че като не си харесваме живота – ще трябва да го променим и няма кой друг да ни свърши работата. Не може да се разчита нито на държавата, нито на политиците, нито на търтеите и калинките.. На мен поне отдавна ми е писнало от празни приказки и демагогии, с които ни залъгват от години. Писнало ми е и от примирението на хората. Че то в тази държава на думи уж всеки знае какво трябва да се промени, обаче стигне ли се до действия – бива ни само да хвърляме камъни, да крещим, да висим по палатки пред общините и да се самозапалваме.. И така, докато ние си се мотаем по улиците и си лаем някой да ни чуе – керванът минава, идва нов на негово място.. и се оказва, че той пак бил същия като предишния. Докога така? Ти не се ли чувстваш отговорен по някакъв начин към себе си и към живота си? Не искаш ли да го промениш? Така ли ще си умрем в тоя живот – гледайки как се затриваме и деградираме постепенно като нация? Или ще се самозалъгваме, че уж така се учим на търпение, смирение.. и ще отидем в Рая. Лесно е да проумеем, че изходът (както каза и Диана) е в „повишаване съзнанието на хората и обединяването им в едно активно гражданско общество”. Обаче, как да стане това – като ги чакаме сами да се осъзнаят и образуват такова общество? Аз не вярвам, че това ще се случи от самосебе си. Какво да направим, тогава? Имаш ли ти някаква идея? Не анализ на ситуацията – която така или иначе е очевидна за всички – а идея как да се осъществи промяната? Подкрепям напълно. Предлагам на Ирина да помисли върху проекта за безусловно право на труд... за задължението още е под обмисляне. Според мен разковничето се крие в осигуряването на условия всеки сам с достоен труд да може да си осигури живота. Вместо месечна "пенсия" нека обществото ни даде възможност за бизнесплан и обновяване, мобилност на бизнеса и свобода от примката на монополите, преференции за работни места (истински) и още каквото се сетим тук... Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Март 31, 2013 Доклад Share Добавено Март 31, 2013 Да допълня, че с програмата за безплатно /плюс храна/ задължително предучилищно образование, ще бъдат включени и децата от малцинствата, ще се интегрират, ще учат български език. Ще им се даде шанс за образование и равен старт в обществото, вместо маргинализиране по улиците в техните махали. А след шанса за равен старт, нещата пак трябва да копират природата с нейния метод на съревнование. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 31, 2013 Доклад Share Добавено Март 31, 2013 За да бъде нещо професия, значи че трябва да ти носи доходи. Да се занимаваш професионално със спорт значи, че се издържаш с него. Почетох в нета, но така и не открих къде по света съществува такава професия "домакиня". Има гледачки, икономи и т.н., но това са длъжности на които се плаща заплата. В България има проектозакон от миналата година, който може и да не види бял свят. И ако допуснем, че да бъдеш домакиня/домакин е професия, тогава къде е длъжностната характеристика за това? Кой ще определя една домакиня дали изобщо чисти дома си, дали не готви пресолено и колко време и отнема от 8-часов работен ден да хвърли дрехи в пералня? И чета тази професия "домакиня" ще се осигурява на 420 лв. и с други думи ще трябва домакините да плащат данъци върху пари, които не са получили!? И след като са "на работа", значи парите давани за детски ще им се отнемат!? Кой ги съчинява тея глупости, не мога да разбера. Аз като дете съм орал, хранил прасетата и ходил на гроздобер. Кой ще ми добави стажа в трудовата книжка? И не разбрах как да работиш може да е и право и задължение. Да е право значи, че имаш право да го избираш кога, къде, как, какво, а също и че имаш право да го откажеш. Задължението е точно обратното. Като се абстрахираме пак от празните приказки, труда е време да се осъзнае, че не е просто доход за семейството, но и благо за държавата, разбирай държавните структури, от шосетата до парковете, през културните мероприятия. Следователно когато някой работи, той работи за себе си и за благото на цялата държава. А когато някой не работи, той саботира цялата държава, защото труда на останалите трябва да му бъде като системи. Изключително абсурдно понятие е това "безработен". Да имаш хора, които могат да работят, но не го правят по някакви причини и ти да не можеш да оползотвориш техния потенциал е като морето да стане от кисело мляко и ти да не го опиташ, защото не си носиш лъжица. Задължителен труд за всеки, който няма работа. Обществено полезен труд за всеки, който няма работа. Затвор за всеки, който я откаже, спиране на всякакви помощи. Ако човек не иска сам да си помогне, защото обществото да е длъжно да го храни насила с лъжичка в ръка? И не се бойте, затворите няма да се напълнят. Даже ще се поопразнят, защото лентяйството ражда престъпността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 31, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 31, 2013 Разглеждано от ъгъла на традиционните понятия и ценности професията или съм по-склонна да го наричам трудовата ни дейност наистина се дефинира като средството ни за препитание. 1. Ами ако се опитаме да разширим и генерално да сменим тази точка? Ако трудът се дефинира не през "средство за препитание", а през "средство за личностна реализация и интеграция със социума"? Знам, че е малко трудно да се отърсим от рамките на мисленето, в което ни вкарват още от деца, но си струва да опитаме... 2. Нормирането на труда и процентното на нормата заплащане е наследство от капиталистическата епоха - от приравняването на човека към машината и на неговия труд към количеството продукция или количеството време, които той е "произвел". Сега си мисля, че това приравняване е дало сериозен тласък на дехуманизацията на нашата цивилизация. В сравнение с робството и крепостничеството това е било своеобразен прогрес, но дали е в правилната посока и докога ще се подчиняваме на схеми, валидни за епохата на парния двигател? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 31, 2013 Доклад Share Добавено Март 31, 2013 Докато сте на 20 години, вие имате нужда от повече време за приятели, на 35 искате повече време за своите деца, а след 70 имате толкова много свободно време. Сега за часовото време. Еех, да напишеш колонка във вестник е толкова лесно и изкушаващо (: Живота ни ще стане по-лек, как да не прегърнеш тази идея. Даже предлагам, за да имат младите още повече време за приятели, да се въведе 1-часовия работен ден, а да се работи до 120 години или пък да се започва да се работи от 40-годишна възраст, но с 10-часов работен ден. С такива брилянтни идеи мога да спечеля изборите ^^ Сега сериозно. Това е като секса. Под 18 години тялото и психиката не са пригодени за това. Над определена възраст - също. Не говорим дали е възможно, защото сега децата правят секс 12-годишни, а дали е пълноценно и безопасно за здравето. Хората работят най-много като са млади не защото някой иска да им останат само 16 часа с които да разполагат свободно, а защото тогава с най-малко усилия ще произведат най-много. Само да припомня, че средната възраст на учителите в България е над 50 години и незнайно защо никой не открива причинно-следствената връзка, че не може да се ангажира интереса или вниманието на учениците за онова, което ще ги направи пълноправни граждани на страната и добри работници. Защото това е идеята на училището. Иначе имам още една идея. Задължителен час по физкултура всеки ден. Ще се спестят няколко стотин милиона от здравеопазнате. И съд за купуването на извинителни бележки. Не може да има милион купени бележки за месец. Аз имах 3 отсъствия годишно и бяха реални. Гимназиите ни трябва да се преименуват на основни училища, защото са на ниво усвояване на посредствена граматика. Вижте коментари под торенти, във форуми (не с интелектуална насоченост), под клипове във VBox7. Един на 20 коментара успява да не допусне грешка в 1-2- изречения. Е, само второкласници ли пишат в нета? ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 31, 2013 Доклад Share Добавено Март 31, 2013 В деЦката градина рисувах с часове. Като стаж ли ще ми го пишеш? Сега със задна дата ще ме караш осигуровки ли да плащам? Ясно е, че хабим енергия и не само като сме на работа, но работното място регламентира точните цели и стандарти за продукция. Пак ти давам примера с домакинята. Кой ще я следи на колко градуса пере и ако детето и стане гаменче, ще премахнат ли "стажа" и? Ако някой иска възнаграждение за своето личностно израстване то не бива да е материално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 31, 2013 Доклад Share Добавено Март 31, 2013 Да допълня, че с програмата за безплатно /плюс храна/ задължително предучилищно образование, ще бъдат включени и децата от малцинствата, ще се интегрират, ще учат български език. Ще им се даде шанс за образование и равен старт в обществото, вместо маргинализиране по улиците в техните махали.А след шанса за равен старт, нещата пак трябва да копират природата с нейния метод на съревнование. Има европейски проект "Плод", или нещо такова, осигуряващ безплатни плодове за малките. За мен е обидно европейци да ни учат да ядем плодове, ама преглъщам. Отделно много училища предлагат безплатни закуски за малките. Това е номер да се привлекат циганчетата, ама равен старт, светло бъдеще, изравняване, много са силни тези думи. Средата е решаващ фактор образованието не само да не се тачи, но и често да е невъзможно да се практикува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 20, 2013 Доклад Share Добавено Май 20, 2013 (edited) Вие не се съгласихте с мене, че народът масово оглупява, но ето, че британски учени са го доказали: Всяко следващо поколение на земята е по-глупаво от предишното Според британски учени, с всяко столетие човечеството става по-малко креативно и съобразително. Подобен извод е бил направен, след анализ на скоростта на реакциите на съвременните хора с тези, които са живяли във Викторианската епоха. Резултатите от изследванията свидетелстват, че има постоянно снижаване на показателя на общия интелект. През 1889 година скоростта на реакции на представители на мъжкия пол била 183 милисекунди, а към 2000 година този показател е вече 253 милисекунди. Аналогична тенденция се отбелязва и при жените - за този период скоростта на възприемането се изменила от 188 до 261 милисекунди. Според съобщение на The Telegraph, намаляването на скоростта на рефлексите също така говори за намаляване на коефициента на интелекта - IQ като цяло. На всеки десет години той намалява с 1.23 бала, а в сравнение с 1880 година е намалял с 14 пункта. Високата скорост на реакциите при хората от Викторианската епоха говори за това, че те са били по-изобретателни и по-творчески. Един от водещите автори на изследванията Майкъл Вудли подчертава, че намаляването на нивото на интелект може да достигне показатели, с които човечеството е започвало в периода на естествения подбор. Според Вудли общото ниво на интелекта на човечеството се снижава в резултат на естествена селекция, тъй като в наши дни умните хора раждат много по-малко деца, отколкото хората с ниско интелектуално ниво. източник : tainy.net ПП. сори, че не е по темата, но не се стърпях да го пусна Редактирано Май 20, 2013 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 14, 2013 Доклад Share Добавено Юни 14, 2013 (edited) Приятели, нямам намерение да публикувам тук километрични обосновки и финансови обяснения със съмнителна валидност. Нека в тази тема да се опитаме заедно да заформим идеен проект, който реално ще може да осигури правото на подходяща трудова дейност, от която всеки гражданин в трудоспособна възраст и състояние ще може да си изважда с честен труд прехраната и да издържа семейството си. Много сериозно трябва да помислим върху дефиницията на трудоспособно състояние, защото лично познавам хора, които формално са извън тази категория, но реално продължават да дават своя принос към обществото по начина, по който е добър и за тях, и за всички нас. В същото време ми се струва, че трудовата дейност за хората, които нямат никакви основания да се отклоняват от нея, би следвало да е по някакъв начин задължителна, защото това е доброто за тях. В тази точка, според мен би следвало да се прецизира понятието трудова дейност и в него да се включат и дейности, които по традиция не се смятат за "работа" заслужаваща заплащане. Да напомня, например, че в доста държави "домакиня" се смята за трудов стаж и отглеждането на децата в семейството се смята за напълно равнопоставено на останалите видове труд. Същото би следвало да важи и за художественото творчество, спорта и т.н., но отново в определени рамки, в които тези дейности ще бъдат в полза на обществото като цяло и на хората в отделност. Какво е вашето мнение по тази идея? Нали има ,,кодекс на труда " който урежда тези въпроси.Може би само трябва да се промени за майките.Например до 14 год. възраст на детето да се зачита за трудов стаж.Както бе преди за мъжете в наборната казарма....Vorfax с предните постове ме върна във времето на задължителната работа ,преди 10 ноември.Това ми харесва, но не е достатъчно за превъзпитание на ,бързо нарастващото малцинство.Още сме като животните,задоволени ли сме не мърдаме..........Относно правото на труд.Много от хората не виждаме лоста който да накара малкия работодател да спазва дори сега съществуващите закони.На работника се предлагат условията,не официално.Ако ги приема ,добре.ако не ,следващия моля. mvm------------Високата скорост на реакциите при хората от Викторианската епоха говори за това, че те са били по-изобретателни и по-творчески. Тогава (предполагам) са нямали като сега , достъп до кафе,алкохол,наркотици Редактирано Юни 14, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 2, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 2, 2013 http://saprotiva.org/magazin-bez-pari/ Ето как изобретателните и разумни хора вече са започнали не просто да развиват на хартия, но и да прилагат безусловното право и задължение за труд в трудоспособна възраст . Организаторите поясняват, че съзнателно не раздават храната безплатно, а използват схемата “заработваш – купуваш”. Главната идея на “Портобело” е да се осигурят основните потребности: храна, работа и общуване – отбелязва председателя на социалната служба в град Модена Анжело Морсели. Безработните трябва да запазят икономическо поведение, да знаят, че всеки продукт има своята цена и да си планират бюджета. Важно е хората да не свикват към безплатна помощ и да запазват желание да намерят работа. АлександърТ.А., B__, ISTORIK и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 3, 2013 Доклад Share Добавено Август 3, 2013 Благодаря Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.