Идеен проект"Безусловно право и задължение за труд в трудоспособна възраст и състояние

[Донка]

Приятели, 

нямам намерение да публикувам тук километрични обосновки и финансови обяснения със съмнителна валидност. 

 

Нека  в тази тема да се опитаме заедно да заформим идеен проект, който реално ще може да осигури правото на подходяща трудова дейност, от която всеки гражданин в трудоспособна възраст и състояние ще може да си изважда с честен труд прехраната и да издържа семейството си.

Много сериозно трябва да помислим върху дефиницията на трудоспособно състояние, защото лично познавам хора, които формално са извън тази категория, но реално продължават да дават своя принос към обществото по начина, по който е добър и за тях, и за всички нас.  

В същото време ми се струва, че трудовата дейност за хората, които нямат никакви основания да се отклоняват от нея, би следвало да е по някакъв начин задължителна, защото това е доброто за тях. В тази точка, според мен би следвало да се прецизира понятието трудова дейност и в него да се включат и дейности, които по традиция не се смятат за "работа" заслужаваща заплащане. Да напомня, например, че в доста държави "домакиня" се смята за трудов стаж и отглеждането на децата в семейството се смята за напълно равнопоставено на останалите видове труд. Същото би следвало да важи и за художественото творчество, спорта и т.н., но отново в определени рамки, в които тези дейности ще бъдат в полза на обществото като цяло и на хората в отделност. 

 

Какво е вашето мнение по тази идея? 

[veselinvalchev1981]

Някъде бях попаднал на мисъл на Учителят за това, какво трябва да е оптималното работно време, имаше се в предвид физическа работа тоест, че са необходими 4 часа такава работа и еди колко си за работа над себе си и т.н., но аз го разглеждам в заетоста в съвременната работа, че ако работната седмица вместо да е от 40 часа нагоре, спокойно може да е от 20 часа или 24 часа тоест по 4 часа, както е споменал Учителят, така ще се осигури и свободно място на безработните. С това се решава и един друг съществен проблем, на човечеството и неговата свобода. Разбирасе сегашната система на кооперативен капитализъм би го отхвърлила, но вероятно след време при следващата система би имал някаква почва тази идея след като рухне капитализмът .

Редактирано Март 4, 2013 от veselinvalchev1981

[Донка]

Съгласна съм и благодаря за идеята! 

Всъщност системата, в която живеем ни вкарва в един безкрайно нарастващ и усложняващ се консуматорски омагьосан кръг с цел единственото ни занимание да бъде печеленето и харченето на пари. И всичко е замислено, за да се оправдае и маскира свръхзабогатяването на един тънък слой от обществото. Този слой извежда като основна ценност трупането на материалните ценности и превръщането им в признак за качество на живота и на самия човек. 

Струва ми се, че ако тази ценност се промени кардинално към духовността, то ще се окаже, че ние всъщност нямаме нужда от толкова много стоки, които да консумираме, но имаме нужда от разумно разпределяне на времето си и от работа над своите физически, личностни и духовни качества. Професията на инструктора по физическо развитие и спорт (но масовият, не комерсиалният спорт, който ни връзва пред екраните и по пейките на стадионите) ще стане важна и търсена, например. 

[veselinvalchev1981]

Жак Фреско има добри идеи като цяло, меко казано добри идеи

http://www.vbox7.com/play:ma708294b7

Просто като насока има много разумни идеи и биха дали добри резултати, макар че според него добрите условия и това, че хората са задоволени ги прави добри, а според Учителят бях попаднал някъде, че добрите условия и добрата среда прави човека само 1/3 по добър .

[ISTORIK]

Някъде бях попаднал на мисъл на Учителя за това, какво трябва да е оптималното работно време, имаше се предвид физическа работа, тоест, че са необходими 4 часа такава работа и еди колко си за работа над себе си и т.н., но аз го разглеждам в заетоста в съвременната работа, че ако работната седмица, вместо да е от 40 часа нагоре, спокойно може да е от 20 часа или 24 часа, тоест - по 4 часа, както е споменал Учителят. По този начин ще се осигури и свободно място за безработните. С това се решава и един друг съществен проблем на човечеството - неговата свобода, неговото свободно време. Разбира се, сегашната система на кооперативен капитализъм би го отхвърлила, но вероятно след време, при следваща социално-икономическа система би тази идея би имала някаква почва, след като (ако) рухне капитализмът .

 

Аз пък четох, че някакви учени предлагат замяната на 40 часовата работна седмица с 25 часова.

Но пък трябвало... да се работи до около 80 годишна възраст. 

Редактирано Март 5, 2013 от ISTORIK

[veselinvalchev1981]

Странно какви са тия учени, не съм чул за такава идея от учени, но то хората като ги гледам си работят и без това до тази възраст ако въобще я достигнат , в този случай може спокойно да отпадне пенсионното осигуряване

[Донка]

Отново всичко зависи от определението за "работи". Майка ми е на 73 години и все още помага на деца от квартала срещу символично заплащане. Тя не го прави, защото не и стигат парите от пенсията и няма усещането, че работи. Все казва, че тя трябва да плаща на децата, а не те на нея, защото общуването с тях поддържа духа и. Децата също много я обичат и тичат с книжките си при "баба - госпожа". Баща ми е на 82 почти 83, но при него още идват за съвет и мнение, а той се занимава с това, което е обичал най-много през живота си. И двамата все ровят нещо в градината и се радват на всяко доматче и плодовете на дръвчетата. Пенсиите им дават сигурността, но без труда си едва ли биха останали в този свят досега. Те сами са си осигурили този труд, но не всеки може сам да го направи за себе си. 

В това се състои идеята - вместо държавата и програмите за и осигуряване да плащат луди пари за какви ли не лекарства за нашите възрастни родители, нека част от тези осигурителни фондове да иде не в преки парични увеличения на пенсиите, а в програми, в които възрастните хора да вършат това, което обичат и да се чувстват равностойни на работещите млади. Заниманията пък с тях да осигурят на цяла друга група хора прехраната - вместо всички тези пари да отиват в касите на фармацевтичните компании. 

[Ivelina]

"Безусловно право и Задължение за труд" -  когато човек е задължен да се труди, вероятно не винаги с желание, а и по принуда, тази му дейност е преди всичко свързана с възнаграждение, пари и оцеляване. След като нещо те принуждава и задължава,  дали тези пари спечелени по този начин не са „подаяния” за „прехрана и издръжка”?!

И след като сте „заформили идеен проект” ви предлагам  да не мислите „върху дефиницията на трудоспособно състояние”, а върху „безусловна работа” и „задължение и труд” –  силни и слаби страни, възможности и опасности. По този начин няма да ви се налага да правите „километрични обосновки и финансови обяснения”, а проектът ви ще има устойчивост във времето.

[B__]

Обичам часовете рано сутрин, когато съм се събудил и се радвам на спокойствието във въздуха, което не се нарушава от мислите на хората. Е, те спящите с беснота нарушават мислите на другите спящи, но аз съм буден вече и се радвам на покоя.

Реших за себе си да не цитирам повече Учителя, освен в крайни случаи. Всеки цитат е извикване на неговия авторитет, а не знам доколко му е приятно, а и всеки цитат излиза изваден от контекста.

Тук обаче цитатът сам дойде. От "Закон и свобода":

"...Какво е направил Христос? Отлично е направил. Ако всинца бихте направили това, което Христос е направил, светът ще бъде друг. Казвате: „Христос какво направи – пострада.“ Ние наготово, по благодат очакваме да идем в Небето, да пеем и да се радваме. Хубаво: ако синовете очакват, каквото бащата оставил, те да ядат, да пият, а нищо да не работят, какъв ще бъде краят? Най-малко това не е християнство...."

Според мен няма начало, няма край на духовното развитие. Раждаме се, за да го продължим и умираме, за да го продължим. Духовното развитие е еволюционното развитие.

 

Всяка дреболия може да се направи така, че да подпомогне осъзнаването на човека. Дали миеш чинии или правиш чаена церемония е едно и също стига да вложиш нужното осъзнаване. Всеки един момент и дейност в настоящето е възможност за постигане на просветление. Това, което не се сещаме, че ни е нужно, идва само и в това е прелестта на съдбата. Колкото повече се опитваме да управляваме съдбата си, толкова повече пречим на осъзнаването си инициирано от кармичните сили.

 

Духовността означава преди всичко работа. Също и всяка работа е духовност. Който се притеснява от поставената му от съдбата работа, бяга от духовността. Звучи категорично, но някои неща са такива. Добре, ще го изкажа по друг начин. Можем ли да кажем на дясната си ръка "Това не съм аз!"? Не можем. Можем ли да кажем на работата, възложена ни от съдбата "Това не съм аз!"?.................

[Донка]

"Безусловно право и Задължение за труд" -  когато човек е задължен да се труди, вероятно не винаги с желание, а и по принуда, тази му дейност е преди всичко свързана с възнаграждение, пари и оцеляване. След като нещо те принуждава и задължава,  дали тези пари спечелени по този начин не са „подаяния” за „прехрана и издръжка”?!

И след като сте „заформили идеен проект” ви предлагам  да не мислите „върху дефиницията на трудоспособно състояние”, а върху „безусловна работа” и „задължение и труд” –  силни и слаби страни, възможности и опасности. По този начин няма да ви се налага да правите „километрични обосновки и финансови обяснения”, а проектът ви ще има устойчивост във времето.

Много ценни забележки и съвети - благодаря! 

 

Принудата наистина е ключов момент. Учителя доста говори за нея в Науката и възпитанието. Само един откъс, за да мога да отговоря и на останалото:

3. Всяко живо същество, със своето появяване в света, изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.

4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение. Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира, защо и за какво се е родил.

7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.

 

Закон за Самосъхранение

 

В този смисъл подкрепям написаното по-горе от Божидар. 

 

Дефиниция за трудоспособно състояние и сега дава специална комисия. За съжаление съм чувала за злоупотреби... Обаче според мен, ако проектът акцентира върху правото и само в краен случай върху задължението за труд, това би означавало, че обществото ще бъде задължено да предложи и осигури на всеки човек с намалени способности подходящо за него занимание. Между другото точно хора, които по физически причини не са в състояние да работят като останалите, проявяват пословично трудолюбие и воля... Мисля няма нужда да давам примери... 

 

 върху „безусловна работа” и „задължение и труд” –  силни и слаби страни, възможности и опасности.

 да уточня - безусловно право и задължение за труд. 

 

Под безусловно право на труд аз лично разбирам (но не смятам мнението си за определящо и дори за окончателно), че никой и нищо не може да послужи за повод на човек да му бъде отказано правото да се труди по някакъв начин. Това обаче е доста сложно положение и иска сериозно обмисляне. 

Под безусловно задължение за труд разбирам предимно възпитание на трудовите навици и удовлетворението и радостта от труда още в семейството и в училището. Категорично съм против дори намек за наказания, които се изразяват в полагането на някакъв труд!!! Това е най-страшната глупост, която сме успели да измислим. 

[B__]

......Между другото точно хора, които по физически причини не са в състояние да работят като останалите, проявяват пословично трудолюбие и воля...

Това според мен е много дълбоко наблюдение.

Моето усещане е, че тъй като от тези хора никой нищо не очаква (каква грешка), то те са вътрешно свободни да се занимават с това, което им е интересно. А тогава човек може да бъде мнооооого трудолюбив. И открива, че счетоводството не му е интересно, но може да разпраща ръчно направени оригами по цял свят.....със лично послание и с това да се занимава по 20 часа на ден.

Мисля, че тук има голяма връзка и с темата за героизма.

Учителя, а и не само той, казва, че човек трябва да прави живота си интересен, за да може наистина да живее. Доколкото знам, интересното в живота дава нова енергия за живот.

Е, как да стане човек герой с нещо, което не му е интересно?! В съответното време се очаква формата на някакъв героизъм - то и за героизма има калъпи и оценки. Но на човек просто не му е интересно да стане герой по този начин Интересно му е да си копа тихо и спокойно и никой да не навира гагата си в работите му, нито да му дава оценки. Положителната оценка може да е не по-малко вредна за душата от отрицателната - особено възвеличаването.

За някои хора е интересно да са герои, а за други това им е тотално безинтересно.

Какво искам да кажа като споменавам тези гранични състояния? Искам да кажа, че нашето задължение пред Природата е да се трудим. Чрез задължение вървим по еволюционния път.

Също така наше задължение, но пред самите нас, е да си намерим интересен начин за труд. А и ние много лесно можем да намерим интересния за нас труд - Природата прави всичко, което не е за нас, трудно и досадно.

Друго, което си мисля е, че човек трябва да почне от нулата, за да се научи. От нищото. Всеки трябва да премине от долните стъпала, за да успее да намери своето място. Мястото се намира от долу нагоре, а не отгоре надолу. Почването от нулата изключва всякакво начално подпомагане. Човек се ражда сам на този свят и не идва с портфейл, в който да има предварително приготвена сума.

Редактирано Март 8, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[ISTORIK]

Ето я новината за по-малкото часове труд на седмица:

 

http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-40-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-25-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0

[B__]

Ето я новината за по-малкото часове труд на седмица:

 

http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-40-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-25-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0

 

 

Да се работи по 5 часа на ден, но за сметка на това до 80 години. Като се има предвид, че аз съм против пенсионирането, това изглежда добре. Но пък не искам да бъда ограничавам да работя по само 5 часа. Така или иначе за някои хора няма разлика дали се работи на работното място или вкъщи.

[Диана Илиева]

Мдааааа, интересно наистина ... Като се замисля, има резон. Не зная другите как се чувстват. Моята работа е много неравномерно разпределена във времето и поради това за някои месеци е много натоварваща и стресираща и като се има предвид, че основно работя с хора, много хора, ... Хубаво би било човек да има повече време за себе си, за семейството ... Дали ще успява да е пълноценен на работа се чудя? Аз например като пусна някой в отпуска за по-дълго време и като се върне, поне една седмица, че и повече е напълно "отнесен от вихъра" - всичко забравил, от всичко отвикнал ... Но може би именно това е решението - по-малко часове, а по-малко или поне по-кратки отпуски и далечно пенсиониране. Покрай моята племенница в Германия научавам, че там им дават по 2 дена отпуска всеки месец (сега не знам дали навсякъде е така, тя работи в ЕЦБ); когато си я поискат (е, съгласуват с ръководството, естествено). И имат и още малко (не разбрах точно колко - седмица ли, повече ли) годишна отпуска. Пък ние - по закон трябва да си вземеш отпуската от минимум 20 работни дни или наведнъж, или най-много на два пъти. И именно тогава хората се връщат на работа така "отнесени". Да не говорим, че официално пишем разни графици за отпуски и т.н., а неофициално пускам хората по за ден-два да си свършат нещо, когато им се налага. В Германия им е светнало, че е такова реалното положение и са го узаконили, което е много умно и практично.

 

П.П. И още нещо съм мислела - да има пенсиониране по желание, примерно след 50-тата година нататък. Но просто, ако някой избере да се пенсионира на 50 години, ще получава само 50% от изчислената му пенсия, спрямо социалните осигуровки, които е внасял, ако се пенсионира на 55г. - примерно 60% от пенсията и т.н. Така всеки според своите си сили и здраве, според тежестта на професията, ще си преценя индивидуално кога и как. Вкл. да може да се пенсионира и да продължи да работи друго, но на половин ден примерно ... Ей такива неща. Вие как мислите, реално ли е, полезно ли е?

Редактирано Март 11, 2013 от Диана Илиева

[veselinvalchev1981]

Ето я новината за по-малкото часове труд на седмица:

 

http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-40-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-25-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0

 

Това е добре до някъде, като се поизпипа малко може и да се подобри още . Иначе доколкото знам в Дания се работи най малко мисля, а преди време във Франция като направиха 35 часова работна седмица икономистите много се притеснявали че производителноста ще падне и икономиката много, ще се разклати, но на практика се получило нещо друго, всичко си останало стабилно дори БВП се покачил , това може да се обясни просто - първо че хората имат повече време за себе си и са по отпочинали, кпд-ти им се качва по този начин, имат повече време за пазаруване, а капитализмът на това се крепи, колкото повече се продава толкова по добре е икономиката. Така че мисля че може да се работи и дори и по 20 часа, както и хората да се пенсионират защо не и на 60 години, като след това си вършат някаква обществено полезна работа, да дават съвети и какво ли още не

[veselinvalchev1981]

Друго което се сещам е това, че светът може да се разглежда като една голяма държава, и няма нужда от мобилизиране на войски дори след време, ще е добре и полицията да отпадне, а толкова много пари се хвърлят за въоражаване особенно САЩ и ЕС където в името на доброто и демокрацията си водят войни а ако им липсва враг си исфабрикуват . На практика никой гражданин не желае да води войни, и тези пари и хора ангажирани в армиите ако се освободят и започнат да вършат някаква полезна работа, земята ще добие много по приемлив вид, вероятно и бедността ще свърши.

Или като за начало поне на половина да се намалят тези средства и хора, ще е много добре за земята и хората. Но всичко е върпос до съзнанието на хората, но лека полека на там вървят нещата.

[B__]

Друго което се сещам е това, че светът може да се разглежда като една голяма държава, и няма нужда от мобилизиране на войски дори след време, ще е добре и полицията да отпадне, а толкова много пари се хвърлят за въоражаване особенно САЩ и ЕС където в името на доброто и демокрацията си водят войни а ако им липсва враг си исфабрикуват . На практика никой гражданин не желае да води войни, и тези пари и хора ангажирани в армиите ако се освободят и започнат да вършат някаква полезна работа, земята ще добие много по приемлив вид, вероятно и бедността ще свърши.

Или като за начало поне на половина да се намалят тези средства и хора, ще е много добре за земята и хората. Но всичко е върпос до съзнанието на хората, но лека полека на там вървят нещата.

 

Чудя се дали това не е цел на глобализацията. Но пък ние желаем да си останем на ниво племе. Мисля, че от това желание идват повечето теории на конспирацията и протести срещу глобализацията......Макар че сегашната обусловена глобализация иска хората да са еднакви - т.е. пак иска да сме на ниво племе, ама по-голямо.

Редактирано Март 12, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[veselinvalchev1981]

Все пак не съм много прав за войските, знам че са вършили много полезна работа в обществото, като строителните войски, имат и някава връзка с трудовата повинност, която и Учителят споменава в лекциите за която само сме слупшали от родителите си.

Иначе за глобализацията и конспирацията не знам какво да кажа, и дали олигарсите не искат да умаловажат някои истини като ги наричат конспирация, от тези така наречени теории са си близки до истината, но са примеесени и с известна степен претположения и тези претположения се слагат при фактите, при което могат да объркат човек и да го заблудят в известна степен.

А също така в конспиративните теории има осъждане, което не ми допада много, не че не са прави, но може и от дръг ъгал да се видят нещата ето например една таква разумна гледна точка :

Редактирано Март 12, 2013 от veselinvalchev1981

[Донка]

Ще помоля да се върнем към темата...

Мислех си да опитаме да дефинираме безусловността на правото и задължението за труд. Може би то може да мине през преодоляване на условността, т.е. това, което създава ограниченията

- номенклатурата на трудовите позиции - в момента тя се създава от свободния пазар и от администрацията на държавата. Ще имаме ли нужда от качествено нова по структура и формиране номенклатура или старата ще свърши работа като реагира адекватно (ще може ли?)

 

- ще продължава ли да върши работа деленето на "работодател" и "наемник" или бъдещето е в някакъв нов вид/система отношения между свободни самостоятелни работници?

 

Оставям на вас да задавате други подобни въпроси...

[Ivelina]

Донка, Благодаря за цитата. Но той има продължение:

“Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред, благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. “

 

И тъй като всичко се движи и развива, нищо не е в застой, човек не може да стои само в закона на самосъхранението. Неговата духовна природа също се пробужда. Което означава, че  човек вече може да поеме отговорността за своите действия и постъпки. И от мисълта за съхранение, за неговия личен живот и щастие се поражда стремежа  към добро освен за себе си и за другите.

Затова за мен “безусловна работа” е тази работа, в която няма условия – възнаграждение, прехрана и т.н..  Работа, която ти “идва отвътре”, която те удовлетворява, която полагаш за другите без да очакваш в замяна отплата, с която да покриваш нуждите си. Тогава тази работа е благословена и дава и количествени и качествени резултати; както и индивидуално развитие и усъвършенстване. Така няма да има необходимост от  “деленето на работодател и наемник”.

А “ задължението за труд” – това е “работа” по принуда, за “насъщния”, за оцеляване и физическо съхранение. Когато си задължен /принуден  да правиш нещо, винаги  липсва творчество, удовлетворение, развитие. Има само очакване, понякога дълго чакане и страх - да си платиш сметките, да се нахраниш, да не се разболееш и т.н.  А всичко това уморява и състарява. И тъй като в този вариант липсва свободата, разделението на “роб и феодал” ще си остане.

[Донка]

Много добро уточнение Благодаря! 

Сегашната система на трудови отношения наистина задължава човека да се труди, за да оцелее, за да си плати нарастващите сметки и лекарствата си. Това задължение опорочава изобщо труда като благородна дейност в своя и на обществото полза. И това започва, както споменах по-горе, от глупостта да наказваме с полагане на труд. Започнало е от тъмнините дълбоки, когато силните, завоевателите са се възползвали от труда на по-слабите, за да могат те да не се трудят, но да прибират плодовете само. Постепенно нашата ценностна система се е изкривила до състоянието "Учи мама да не работиш". Историята безчислено количество примери ни е дала, че безделието е майка на всички пороци, но.... и то и те са си сладки... веднъж се живее, нали? И защо да копам като мога и да не копам и друг да копа вместо мене? 

Това имах предвид, когато написах в заглавието "безусловно задължение за труд". 

Струва ми се, че ако обществото остави хората свободни да избират дали да се трудят изобщо или не, но да им осигури при това "полагаем доход", със сигурност няма да помогне да развият любов и желание да се трудят на ползу роду и за свое удоволствие. Май дори точно обратното. Като може да лапа без да копа, кой е луд да копа? Само лудите... 

Може и да греша. 

Но идеята е по-скоро как да променим от корен ценностната система на човека? 

В нашите науки имаме една много поучителна пирамида на нивото на овладяване на уменията и навиците:

4.не мога да

го объркам

3.мога  го

2.знам     го

1.разбирам   го

 

 

Та в този смисъл проектът, който коментираме би следвало да цели четвъртото ниво - не мога да не работя. Т.е. безусловното задължение да се превърне в потребност, но за да се превърне един ден, неминуемо има период в който "няма такъв филм - ако искам ще се трудя, ако не искам няма". Повярвайте ми без него не става...Ние му казваме "меката стена". Хората имаме нужда от нея.... 

 

И благодаря на Хармония! Точно в десятката!

18 неща, които всеки родител трябва да даде на детето си

[mvm]

Мисля, че в хората изначално е заложена креативността, инициативността и желанието за нови неща, 

Така че според мене няма опасност да спрат да работят...вярно, ще има и такива калпазани

то и сега ги има..и винаги ги е имало

Но болшинството хора ще се занимават с нещо, което им доставя удоволствие

 

Аз например много искам да живея на село и да отглеждам Годжи бери и други интересни растения

защото градът ме смазва...засега живея тук заради училищата на децата..

много се надявам да мога да се махна след някоя и друга година от града

[Донка]

Съгласна съм с всяка дума - и с тези за калпазаните също. Аз самата винаги съм казвала, че всъщност не работя в истинския смисъл, който сега се влага в това понятие, защото това е любимото ми занимание и мястото и хората, от които съм научила и уча ценните уроци на моя живот. "работата" ми винаги ме е спасявала, връщала ме е в правия път, откривала ми е истината за хората, за света и за мен самата... 

Или както съпругът ми обича да се шегува - отивам на работа, за да се забавлявам и отгоре ми плащат за това...

Повечето хора нямат и няма да имат нужда от безусловното задължение, а само от правото - но ще има и такива, които ще имат. То и с наказателния кодекс е така - повечето от нас никога не разбират какво точно пише в него, но има и калпазани.... 

[veselinvalchev1981]

Може би пропускаме някои факти относно работата и производството, вече сме в 21-ви век, повечето от производставата са машинизирани и има поточни линиии, така че голям процент от работата, която се е вършела преди от хората сега се върши от машините, може някой да е изчислил точно какъв процент от физическата работа са поели машините, но вероятно е над 80%. От тука идва и част от проблема с безработицата, не че машините са лоши, напротив вършат страшно много полезна работа и освобождават от някои еднообразни и монотомни задължения при работата .

Надявам се вече имаме по добра отправна точка

[Ivelina]

Така е- производствата са машинизирани и от тук и безработицата. Вероятно това не е случайно – машините изместват хората, за да имат хората време да „вгледат” в себе си...

Но дори да е заложена креативността в хората, когато им е застрашено съществуването, всеки е съгласен да работи каквото и да е, за да може да се изхрани. Когато съзнанието на човека е обсебено от насъщния, той просто е принуден да се труди и няма как да прояви заложените неща в него. Когато това „задължение” липсва, колко време човек може да „лапа без да копа”? Или докато му писне или докато „полудее” от лапане./Изключваме калпазаните. Тях винаги ги е имало./ Когато съзнанието на човек е освободено от елементарните, насъщни ежедневни неща, той може да прояви своите дадености и заложби. И нещата ще ги върши с любов и удоволствие. Отначало плахо и  за себе си, но при наличие на изобилие, той просто ще го споделя и с другите. Вероятно така ще се променя  постепенно и ценостната му  система.