112. Абсолютната и относителната реалност - Утринно Слово, 9 декември 1934 г.

[Донка]

Киамет Зену

 

Добрата молитва

 

Формула: Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал, Ум светъл като Слънцето, Душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога! (3 пъти)

 

Беседа: Абсолютната и относителната реалност -  9 декември 1934 г., София, Изгрев

 

Формула: Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

 

В зорите на живота

 

Господнята молитва

 

 

 

Човек трябва да се стреми към положителната философия на живота, която хармонизира всички неща. Човек се нуждае от дълбоко разбиране на живота, да не влиза в стълкновение с Божиите мисли. За да се избави от противоречията на мисълта си, човек трябва да се държи за Божията мисъл, в която няма никакви противоречия. Той трябва да се държи за чувствата на Бога, в които няма никакво осъждане. Живее ли по този начин, човек ще бъде сляп и глух за грешките и престъпленията на хората. Иска ли да живее по Божествен начин, човек трябва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи от злото. Не може ли да се освободи от злото, човек се държи за материалните неща. Той не е ликвидирал още с материалното. Щом ликвидира с материалното, човек се предава на Бога и живее изключително за Него. В името на Божията Любов той слиза между грешните хора да им помага, да ги повдигне. Като работи между грешните хора, той неизбежно ще се оцапа.

[Лъчезарна]

В света съществуват две реалности: абсолютна и относителна. Абсолютна реалност е тази, която изнася нещата, както са в действителност, както са в ума на Вечното, Неизменно начало – Бога. Относителна реалност е тази, която изнася нещата, както са в умовете на разумните хора, както те ги разбират. От гледището на относителната реалност нещата се менят според епохите, през които минават. За известна епоха някои неща са прави и на място. За друга епоха, обаче, те не са прави и не са на място.

 

~

Човек трябва да търси причината на нещата и правилно да отговаря на всяка своя проява.

 

~

Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората.

 

~

Като дойдем до относителната реалност, виждаме, че и там съществуват различни категории относителности. Тази е причината, поради която нещата мъчно се разбират.

 

~

Грехът и престъпленията се дължат на отклоненията на човека от правилния път. Рече ли човек, че може да прави, каквото иска, той ще извърши много престъпления. Защо? Защото живее още в относителната реалност. Само Бог може да прави, каквото пожелае, защото Той живее в абсолютната реалност. Когато пожелае, Бог може да отнеме живота на човека и да му го върне. Той е добрият майстор-грънчар, който може да счупи едно гърне, когато пожелае, и след това да направи ново, по-хубаво и по-здраво от първото. Човек, обаче, не е такъв майстор. Отнеме ли живота на някого, той не може да го възстанови. Кога си позволява майсторът да чупи гърнето? Когато види, че то се е напукало на много места. Той намира, че няма смисъл да го лепи и решава да направи ново. Коя е причината за напукването на гърнето? Огънят, през който е минало. Огънят в света не е нищо друго, освен греховните състояния, на които човек се натъква. Като греши, човек преживява големи напрежения, които го напукват.

 

~

 Човек дохожда до положение да не обича и себе си, а въпреки това иска хората да го обичат. Той вижда добре, че не е умен, не е добър, а иска хората да го признават за умен и добър човек. Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората. Като знае какво богатство носи в себе си, той е готов да се скрие някъде от погледите на хората, никой нищо да не говори за него.

 

~

...стане ли въпрос за богатство, знайте, че богатството е ценно нещо, но всякога не е съществено. Богатството е условие, средство, но не и цел. Ако е въпрос за вътрешно богатство, това е друго нещо. Ученикът трябва да работи за придобиване на вътрешно богатство, което не се разваля, нито се губи. Следователно, като стане въпрос за Христос, религиозните не трябва да разискват върху външната страна на Христос, защо е дошъл на земята, кой Го е изпратил, дали е Син Божи и т.н. Това е външната страна на въпроса. Същественото е какво е говорил Христос и какво е оставил на човечеството. Христос донесе на света нова идея – идеята за Любовта. Значи Любовта е същественото за човека. Любовта е качество на душата, т.е. вътрешното богатство на човека, към което той трябва да се стреми.

 

~

За да не обвинява никого, човек трябва да познава законите и принципите на нещата, да не се самоизлъгва. Човек трябва да се стреми към положителната философия на живота, която хармонизира всички неща.

 

~

 ...казано е, че Бога никой никога не е видял. При това знае се, че Христос, Син Божи, е видял Бога. Виждането, за което се говори в Писанието, е вътрешен, а не външен процес. Да видите Бога, това значи да изчезнат от ума ви всички противоречия. Който е видял Бога, той знае, че причините, които произвеждат противоречията, не са външни, а вътрешни. При това положение той се освобождава от заблужденията в живота. Без да иска човек става проводник на нещо лошо, което нито е мислил, нито е желал. И в края на краищата го държат отговорен за направената погрешка.

Апостол Павел казва: „Правя това, което не искам“. Като разбира законите на живота, човек може да си обясни всички прояви на човека и никога да не го осъжда. Човек не постъпва всякога правилно, защото не е свободен от връзките на злото. Ще дойде ден, когато ще се освободи от тия връзки и ще върви по пътя на доброто.

Съвременните хора са недоволни. И богати, и учени, и здрави, всички са недоволни. Защо? Липсва им нещо. Всеки се счита онеправдан. Всеки мисли, че не са го оценили, както трябва. За да се оценят, хората трябва да имат любов помежду си. Само Любовта оценява нещата. Хората не са дошли още до онази широка, необятна Любов, която обхваща всичко. Те живеят повече в личната любов, която оценява само едно лице. Обичаш ли някого, ти оценяваш само него и си готов да му направиш всичко, каквото пожелае. Дойдеш ли до другите хора, към тях имаш обикновено отношение. Личната любов, или тъй наречената „специфична любов“, произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората. Такова е естеството на тази любов.

 

~

Човешката любов е любов на мнозинството, а Божията – любов на единство. Човек обича много същества, и то различно, вследствие на което се раждат противоречия. За да избегне противоречията, човек трябва да обича само Бога. Щом обича Бога, той обича всички, защото всички хора живеят в Него. Бог пък обича само Едного, своя Еднороден Син, в Когото всички се оглеждат като в огледало. Докато казвате, че днес обичате този, а утре – онзи, вие сте в относителната реалност на живота. Относителната реалност не разрешава въпросите. Ако някой обича единия ми пръст повече от другия, вместо радост той ще ми причини страдание. Той ще започне да стиска пръста и ще ми причини болка. Обича ли целия човек, въпросът е друг. Като обича цялото, човек не може да го обхване, вследствие на което не може да му причини никаква вреда.

 

Следователно, за да не причинява страдания нито на ближните си, нито на себе си, човек трябва да живее във великата, необятна Любов. Тази Любов няма граници, няма никакъв предел. Искате ли да влезете в нея, вие трябва да познаете Бога. Щом познаете Бога, ще придобиете вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването на Бога е вечен процес, но в стремежа си да Го познаем ние ще се домогнем до вечния живот. Щом мислим за Бога, Той ще ни се изяви чрез живота, който тече в нас. Вечният живот подразбира живот на единство.

 

~

Защо съществува злото в света? Защото Бог го е допуснал. Щом е допуснал злото в света, Бог имал някаква цел, но каква е тази цел, никой не знае. Злото и доброто, като принципи, влизат в абсолютната реалност, но защо са допуснати, не се казва. Абсолютната реалност не обяснява нещата. Те могат само да се опитват. Човешката, т.е. относителната реалност, дава обяснения. Достигна ли до абсолютната реалност на нещата, там нямам мнение. Какво нещо е Божията Любов, Мъдрост и Истина, там спирам, не казвам мнението си. Стане ли въпрос за човешката любов, за човешкото знание и за човешката свобода, мога вече да дам мнението си. За човешките работи можете да разисквате, колкото желаете. Какво нещо е човешката любов? Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов. Щом е тъжен или радостен, нека се занимава с любовта. Тя заслужава да се изучи всестранно.

 

Ще кажете, че не струва човек да обича, да изучава любовта, без да я обяснява, без да има мнение за нея. Искате ли да осмислите живота си, прилагайте любовта без да я обяснявате. Разочаровате ли се от любовта, това показва, че вие сте имали за нея мнение с обяснение. Любовта не търпи никакви обяснения. В Божествения свят нещата са единни и неразделни, а в човешкия – разделни. Като не разбират любовта, хората се натъкват на противоречия и се питат коя е причината за съществуването им. Когато човек се пристрасти към нещо, когато го вземе присърце повече, отколкото трябва, непременно се ражда някакво противоречие. Натъкнете ли се на някакво противоречие, не се стремете да го обясните, но знайте, че то е допуснато за добро. Днес може да не е добро, но то има значение за бъдещето ви развитие. Тогава то ще се превърне в добро. Ако не е така, животът, със своите добри и лоши прояви, би бил безсмислен. Бог, Всесилният и Всезнаещ, създаде първите хора, постави ги в рая, като им забрани да ядат от плодовете на дървото за познаване доброто и злото, но същевременно допусна греха, след което ги изпъди от рая. Всичко това беше допуснато, за да се превърне в бъдеще на добро.

 

Вие нямаше да разберете живота, ако освен доброто и злото не беше допуснато в света. Без злото светът щеше да бъде наполовина отворен за вас. Както да се обяснява съществуването на злото, този въпрос все остава неразрешен. И светията понякога се намира в противоречие, защо е допуснато злото в света. Христос понесе греховете на хората с оглед на тяхното бъдеще добро. Той вярва, че някога те ще разберат Любовта и ще се обърнат към Бога.

 

Абсолютна и относителна реалност

 

[Розалина]

Благодаря за беседата и за мислите,които сте извадили Донка и Лъчезарна.

 

С интерес прочетох още веднъж това Утринно слово сега,чрез вашите отметки по него.

Утринните слова са заредени с един много интересен и силен заряд.Особено силно усещам това ,ако успея да ги чета ,рано сутрин,когато все още не съм натоварила мислите си с грижите на живота.Този товар безполезен,който  си носим и колкото и да сваляме,все нов добавяме.

Няколко неща ми направиха много силно впечатление в днешната беседа.Във всички беседи на Учителя,темата за Любовта присъствува и всеки път е осветена по един уникален и неповторим начин.В днешното утринно слово ,това беше едно от нещата ,които много силно ме впечатли.

Човешките взаимоотношения и всичко,което си причиняваме покрай тях ,е развито брилянтно в това слово.При това с много интересни препратки към древните библейски текстове и притчи.

Ето и някои мисли,които си извадих:
 

Съвременните хора са недоволни. И богати, и учени, и здрави, всички са недоволни. Защо? Липсва им нещо. Всеки се счита онеправдан. Всеки мисли, че не са го оценили, както трябва. За да се оценят, хората трябва да имат любов помежду си. Само Любовта оценява нещата. Хората не са дошли още до онази широка, необятна Любов, която обхваща всичко. Те живеят повече в личната любов, която оценява само едно лице. Обичаш ли някого, ти оценяваш само него и си готов да му направиш всичко, каквото пожелае. Дойдеш ли до другите хора, към тях имаш обикновено отношение. Личната любов, или тъй наречената „специфична любов“, произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората. Такова е естеството на тази любов. Където се яви, тя произвежда големи неприятности. Ако мъжът обича жена си специфично, той ѝ създава големи страдания. Който влезе в дома му, той е готов да го подозира. Той мисли, че всеки мъж влиза в неговия дом заради красивата му жена. Той не може да търпи даже бащата и майката на жената. Специфичната любов задържа нещата само за себе си.

Като говорим за специфичната любов, ние засягаме един важен социален въпрос – отношенията между мъжа и жената, отношенията между хората. Всички социолози разглеждат този въпрос, но все не могат да го обяснят. Те казват, че ревността играе важна роля в любовта на хората. Защо съществува ревността, те не могат да си обяснят. Какъв е произходът на ревността, и това не знаят. Каквото да се говори на хората, ревността дохожда сама по себе си. Обичаш ли един човек, ревността веднага иде. Много хора са пропадали от ревност. Тя е болест, която мъчно се лекува. Ревността се ражда при еднообразието. Понякога ревността е на място. Има смисъл човек да изпитва ревност към доброто, но не и към злото. Освен това човек може да ревнува само слабите, но не и силните неща. Могат ли майката и бащата да ревнуват своята разумна и красива дъщеря, която има качествата на водата, на огъня и на светлината? Ако има тия качества, кой може да се приближи до нея, да я оцапа и да я открадне? Човек ревнува някого, за да не би да дойде някой да му открадне онова красивото и ценното, което той е вложил в своя възлюбен. Някой влага пари в банката и постоянно мисли за нея. Защо? Защото се страхува да не фалира банката. Щом извади парите си от банката, той престава да се интересува от нея. Значи момъкът обича младата мома, докато е млада и красива, докато може да влага нещо в нея. Щом момата остарее, момъкът се отказва от нея и престава да я мисли. Щом не мисли за нея, това показва, че той е извадил капиталите си от нейната банка. Любовта произлиза от младите хора, а доброто – от старите. Затова, именно, никой не обича старите баби. Кой млад момък би могъл да обича стара, 120-годишна мома, или баба? Можете да обичате и старата баба, но това са изключения. Само великата Божия Любов обхваща всички хора, всички живи същества. Сегашните хора имат различни разбирания за живота, вследствие на което и резултатът на техния живот е различен. Сам по себе си животът е един, но разбиранията за живота са различни. Разбиранията на хората зависят от съдържанието и смисъла, който те влагат в нещата.

Христос, Син Божи, понесе греховете и престъпленията на хората без да бъде грешен, без да се опетни. Следователно знайте, че човек стои по-високо от греха. Никакъв грях, никакво престъпление не е в състояние да опетни човешката душа. Външно човек се е опетнил, но не и вътрешно. Щом е дошъл на земята, и праведният, и грешният ще се оцапат. Разликата между праведния и грешния е тази, че праведният сам се чисти, а грешният – не може. Той очаква от другите хора да го чистят. Докато е на земята, човек се цапа. Такова е естеството на материята, с която е облечен. Материята е неорганизирана, затова причинява пакости на хората. Тя представлява низшия живот в човека. Неорганизираният живот е причина за всички противоречия, за всички отрицателни чувства в човека – омраза, завист, безлюбие, съмнение и т.н.

Сега, каквото и както да се говори за отрицателните сили в живота, докато живеете по човешки, вие не можете да се освободите от тях. Който е ревнив, той всякога ревнив ще си остане; който е подозрителен, такъв ще си остане. Кой каквото носи със себе си, с него ще си отиде. Щом е така, защо ви говоря и вие защо ме слушате? Като говоря, аз искам да ви помогна, да ви покажа начин, по който да стигнете върха. Има начин, по който можете да се освободите от товара си. Отрицателното в човека е товар, който носи на гърба си. Докато вървите по равен път, какъвто е човешкият, вие можете да носите товара си. Колкото да е тежък, все пак можете да го пренесете от едно място на друго. Започнете ли да се качвате към върха, хвърлете товара, той не ви е нужен. Носите ли го на върха, по никакъв начин не можете да го стигнете. – „Ама защо еди-кой си не ме обича? Аз съм му направил много добрини, а той не ме обича.“ – Не се занимавай с този въпрос. Това е излишен товар, с който не трябва да се качваш на върха. Остави този въпрос настрана. Ако някой човек ви обича, тогава щяхте да питате защо ви обича. Много просто. Ако не ви обича, друг някой е възлюбил. Ако пък ви обича, това показва, че не е намерил друг някой, когото да обича. Докато живеят в човешката любов, хората всякога ще бъдат недоволни.

Човешката любов е любов на мнозинството, а Божията – любов на единство. Човек обича много същества, и то различно, вследствие на което се раждат противоречия. За да избегне противоречията, човек трябва да обича само Бога. Щом обича Бога, той обича всички, защото всички хора живеят в Него. Бог пък обича само Едного, своя Еднороден Син, в Когото всички се оглеждат като в огледало. Докато казвате, че днес обичате този, а утре – онзи, вие сте в относителната реалност на живота. Относителната реалност не разрешава въпросите.

 

Следователно, за да не причинява страдания нито на ближните си, нито на себе си, човек трябва да живее във великата, необятна Любов. Тази Любов няма граници, няма никакъв предел. Искате ли да влезете в нея, вие трябва да познаете Бога. Щом познаете Бога, ще придобиете вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването на Бога е вечен процес, но в стремежа си да Го познаем ние ще се домогнем до вечния живот. Щом мислим за Бога, Той ще ни се изяви чрез живота, който тече в нас. Вечният живот подразбира живот на единство.

Абсолютна и относителна реалност