Страх от смъртта

[snejinka]

Здравейте искам да ви споделя моят проблем. От известно време в главата ми се въртят едни страшни мисли, мисли които ме тормзят и ме избива на нерви от тях. Страхувам се че мога да изгубя най-скъпото в моят живот - дтенцето си, месеци наред се боря с тези страхове, имам и натрапливи мисли наред със всичките ми проблеми. Тези страхове се породиха от страшните неприятни неща които се слуиха наскоро, а те са много страшни и това ме кара да се стахувам за детето си още повече. Исках да конкретизирам познати хора на които им се случи това, а именно да загинат нелепо. Това ме съсипва психически и ме е страх, страхувам се че може да се случи един ден на моето най-скъпо същество, на нас въобще. Имам чувството че се стахувам не смао от сегашно време, но и за вбъдеще и постоянно се моля на Господ да пази детенцето ми. Страхувам се също когато погледна към некролозите, дори ме е страх когато го изписвам и произнасям, страх ме е някой да ми говори за такива неща въобще, и сякаш ми се запаметяват в съзнанието и ги виждам постоянно и се страхувам от това. Още по адски страшно за моята психика е че когато погледна към детенцето си и сякаш ми изникват възпоменанията които съм видяла от преди това. Страхувам се че мога да го изгубя и се чувствам много зле и си съставям несъзнателни ритуали, за да избегна страховете и лошите си мисли, които ще ме съсипят.

 

Моля помогнете ми наистина има чувството, че никога  няма да мога да изляза от тези психически проблеми и има невероятното чувство, че и физически не се чуствам добре, защото получавам силно главоболие от тези неща.

[Станимир]

Здравейте. В живота на всеки се случват както добри, така и нещастни събития. Това е неизбежно и често ние не можем да направим нищо повече от това да приемем този факт. Никой не може да избяга от трудностите и несполуките в живота, но те идват и отминават, биват заменяни временно от щастливи моменти, а на нас ни остават само поуките. Предполагам, че си наясно, че е безсмислено да се страхуваш от нещо, което е само възможно, но не е факт. Напълно достатъчно е да вземеш предпазни мерки според възможностите ти, но и те не бива да са прекомерни, нито пък могат да са абсолютна гаранция, че нежеланото няма да се случи. Но животът е такъв. Често нещастията и трудностите носят повече опитност и израстване на човека, а това е за което живеем. Това не означава, че трябва да търсим нещастията умишлено, а че е невъзможно да избягаме от тях. Това никой не го може. Приемайки ги ние ги понасяме по-лесно. Освен това няма вечно нещастие, нито такова, което да не е по силите ни да понесем. В живота има много щастливи мигове и живеейки заради тях животът ни се превръща в радостно преживяване. Живейте заради щастливите мигове в живота си, а на нещастията гледай като неизбежни, но и като временни. Сега не знам какъв е светогледът ви, дали вярвате в безсмъртието на човешкия дух. Ако вярвате, това би направило преодоляването на проблема ви по-лесно, но и в обратния случай страховете ви са неоправдани. Не търсете справедливост, логика и заслуга за случващите се нещастия. Не че такива не съществуват, но те са трудни за откриване и разбиране.

Ако имате интерес в някое изкуство или някаква друга творческа дейност, заниманията с тях могат да насочат въображението ви в по-подходяща посока от подхранването на страховете ви.

Редактирано Февруари 26, 2013 от Станимир

[B__]

Здравейте Снежинка, когато майка мисли така, значи подсъзнателно знае, че има неща, които би искала да е направила по друг начин.

Вие много лесно може да се сетите кои са тези неща, а също е възможно да ги направите по друг начин. Така ще спрете да се притеснявате, тъй като ще сте осигурили на детето си спокойна и сигурна майка.

[snejinka]

Благодаря Ви за отговора, аз си обяснявам понякога тези ми страхове и мисли,поради трудностите в живота, които ми са се случвали а те не са никак малко, а и съм имала не лесно детство, точно обратното, трудно и тежко. Преди година и половина също имахме не лесен живот, имахме доста трунни периоди, може би от тази гледна точка съзнанието ми е помрачило хубавите мигове и ги е заменило с такива, които да ме тревожат и травмират до някаква степен. Надявам се да започна да преживявам и по-чести прекрасни моменти, за да се получи точно обратното, хубавите моменти да препокрият лошите. Да изживявамедни нови и различни неща дай Боже.

 

 

 

 

Поздрави Snejinka

[Диляна Колева]

Здравей Снежинка, отново бих ти препоръчала да се посъветваш със специалист. Виждам, че търсиш варианти за самопомощ, искрено се надявам да се появят такива. По тази причина ще се опитам съвсем сбито и най - общо да ти дам основна информация за този тип страхове. Взимам предвид написаното от теб тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14016 ,   там много по - добре описваш състоянието си и това, което те тревожи.

Вътрешен глас, който те плаши, натрапливи страхове, нужда от ритуали за преодоляване на страховете - най - основно и общо.

В основата на този тип страхове най - често стои:

- продължителна невъзможност да избегнеш някаква заплаха - физически и/или психически тормоз
- изживян силен стрес, често с физическа или психическа заплаха
Когато човек е в опасност има няколко типа поведение - когато тя приближава, той се подготвя за бягство. Когато опасността е налична, поведението е самоотбрана или прикриване. Отдалечаването на опасността - връщане към нормален режим на действия. Т.е. при наближаване на рисковата ситуация се натрупва напрежение, по време на ситуацията се задържа напрежението, а при отминаването се отпуска.
Хората преценяваме опасностите по два начина:

- рационален, съзнателен, логичен, който се извършва от дейности на мозъчната кора
- инстинктивен, подсъзнателен , нерационален, който се управлява от т.н. базални ядра.

Тези две "системи" са синхронизирани, при тях няма разминаване. Обаче, тази синхронизация може да бъде увредена.
При това увреждане, се нарушава преценката за преминаване на опасността. При което Разумът осъзнава, че тя си е отишла, но подсъзнанието е убедено, че тя е още тук. Резултатът е непрекъснато, необяснимо и нерационално усещане, че заплахите някак си не искат да престанат, да си тръгнат. Често и за дълго се изпитва страх, ужас, отчаяние. Липсата на “разреждане” създава чувство за непрекъсната силна напрегнатост. Появява се и усещането за непрекъсната неувереност и колебание. На същото увреждане се дължи и усещането, че неприятните неща не искат да престанат, че се натрапват и не можеш да ги прогониш. Затова се започва взимането на най-различни мерки, които да прекратят усещането - т.нар. ритуали.
Това което е добре да знаеш и ти вероятно го осъзнаваш е, че тези страхове са нереални, те не са плод на действителността, а на разбърканата координация на твоето съзнание и подсъзнание. Техниките, с които се повлияват са различни по съдържание и са в зависимост от индивидуалността на човека, затова няма как да се каже - прави това и чакай резултат. 
Колкото по - рано се погрижиш за адекватното разрешаването на този проблем, толкова по - голям е варианта за успешен изход.
Надявам се да съм била полезна.

Редактирано Февруари 26, 2013 от didi_ts