FACINATE Добавено Февруари 24, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2013 Здравейте д-р Първанов, От 4,5 месеца при мен се появи една засилена тревижност с натрапливи мисли за самоубийство.Настроенията постоянно ми се менят-ту съм супер ентусиазирана и радостана,а след 10 мин тъжна и притеснена.В главата ми се въртят страшни картини от това как скачам от мост,виждам си погребението, некролозите по стените и какво ли още не.Не мога да разбера това,което се случва с мен дали са само мисли или е желание за самоубийство.Мисълта,че ще посегна на живота си не ми дава мира.Аз съм на 37г и обичам живота имам 2 деца,които искам да видя как порасват. Четох във форума по темата,но доста неща не са ми ясни.Специалистите тук съветват да не се борим с мислите си,а да ги приема ме.Много добре ми подейства примера,който давате с възрастната жена,която казва,че няма как едно хапче да промени мислите й.От малък град съм при нас няма психотерапевти,но имам намерие да потърся специалист в София,въпреки огромното разстояние.Искам да кажа,че не съм използвала медикаменти. Моля ви д-р Първанов отговорете ми на въпроса възможно ли е човек с генерализирана тревожност да се самоубие или нарани по някакъв начин?На този въпрос не можах да открия отговор във форума. Много ли е зле положението ми? Тъй като не съм приемала успокоителни и не мога да кажа дали съсътоянието ми се повлиява от тях,каква в вероятноста да имам БАР.Понякога имам чувството,че губя връзка с реалността. Моля да ме извините,ако въпросите ми ви подразнят по някакъв начин,но всичко случващо се с мен ми е като в мъгла. Благодаря ви предварително Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 24, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2013 Днес нямам възможност да ви отговоря с много думи и пояснения.По тази причина ще бъда кратък-няма никаква вероятност да се самоубиете или самонараните.натрапливите страхове не се реализират. ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
FACINATE Добавено Февруари 24, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2013 Благодаря ви д-р Първанов.Отговора ви ме успокои доста. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 Здравейте! Предполагам, сте наясно , че това което описвате са само едни натрапливи мисли.Щом сте чели за тях във форума, сте наясно, че те са феномен, който се получава, когато човек е в по-голям стрес.Тогава връзката, между рационалният мозък и центъра на страха се блокира частично и нашите страхове оживяват, било като страшни картини, страшни мисли или усещане за импулси, които ни карат да правим чужди и неприятни за нас неща За щастие, мозъка никога не загубва контрол и нищо от това не става действителност. ,,Четох във форума по темата,но доста неща не са ми ясни.Специалистите тук съветват да не се борим с мислите си,а да ги приема ме.,, Никога в постовете си не съм използвал термина ,,приемане,,, било за натрапливости , било за страх.Тази дума в случая не ни дава никакъв алгоритъм, как точно да стане това приемане и не мисля, че някой може да го направи сам.Това, което съм писал е, че тръгвайки да се бори с тях, човек още повече ги усилва, което не значи,че искам от него д а ги приеме-просто не знам как практически да го направи.Знам обаче едно –когато човека започне да контролира стреса си, натрапливостите изчезват. А, за работа със самите натрапливости има един общ принцип-да не им се позволи да се развиват.Тоест, да се прекъсват в момента в който започната да идват в съзнанието ни.И тук има разлика, дали са като думи, като образи или импулси. Ако са като думи, една от възможните техники, които можете да направите, за да ги пресечете, се състои от четири стъпки.Първата е, да дефинирате натрапливата мисъл като такава , казвайки си ,, Това е само една натраплива мисъл.,,, Втората стъпка е, да си дадете обяснение -,, Тя е само продукт на моят стрес,,Трето, трябва да пренасочите веднага мисленето си в друга посока.Четвърто-ако можете, да се опитате да излезете от тялото си и отстрани се видите как спокойно продължавате да извършвате работата си. Моля ви д-р Първанов отговорете ми на въпроса възможно ли е човек с генерализирана тревожност да се самоубие или нарани по някакъв начин?На този въпрос не можах да открия отговор във форума. Трябва да си доста смел да се самоубиеш, а тревожните хора са страхливи, дори много страхливи. Много ли е зле положението ми?Имате една напраплива невроза, нищо повече. Тъй като не съм приемала успокоителни и не мога да кажа дали съсътоянието ми се повлиява от тях,каква в вероятноста да имам БАР. Никаква. Понякога имам чувството,че губя връзка с реалността. Това е нормално оплакване при невротичните състояния.Моля да ме извините,ако въпросите ми ви подразнят по някакъв начин,но всичко случващо се с мен ми е като в мъгла. Когато човек е уплашен има много въпроси, не се притеснявайте и питайте. ISTORIK, SDS, Хриси и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
FACINATE Добавено Март 6, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 6, 2013 Благодаря ви д-р Първанов.Не бързах да пиша веднага след отговора исках да осмисля всичко написано от вас.Разясненията ,които ми дадохте мога да кажа,че намалиха тревожноста ми около 30%.Мислите ми понякога са като думи ,но в повечето случаи се явяват като картини.Освен натрапливите мисли за самоубийство се появиха и тези,че ще се съблека пред много хора и ще започна да мастурбирам.Вече знам,че няма да го направя,но не мога още да разбера защо точно тези мисли провокира страса ? Поздрави Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 6, 2013 Доклад Share Добавено Март 6, 2013 Не тези мисли провокират стреса ти. Те само го усилват. Сресът си го правиш или поради неприемане на част от себе си, или неприемане на всичко в себе си. Или поради това, че както казва Айнщайн, не си разбрала, че веселената е добронамерена към теб. С две думи: песимистичното ти мислене води до стрес.Той блокира рационалното мислене и така се нарушава възможността за контрол върху страховете. Така се появяват тези абсурдни натрапливи страхове и мисли, те от своя страна увеличават общия стрес и се получава порочния кръг- стрес-натрапливости-увеличен стрес-още по-силни натрапливости.......и т.н.. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
CooL Добавено Март 18, 2013 Доклад Share Добавено Март 18, 2013 (edited) Здравейте господин Първанов, съжалявам че пиша в тази тема но много се надявах Вие да ми отговорите, А и проблема ми е подобен на този на автора. Така ето какво става, напоследък ми се насъбра много започнаха и паник атаки и преди съм имал ПР но беше зтихнало. Много ме е страх че, няма да се справя с атаките, много ме е срех че няма да се справя с живота си и когато си го помисле се плаша че, ще трябва да се самоубия .После започва кризата, но толкова логично ми се струва решението за самоубийство, после ме удря паник атака. Не ми се умира защото усещам че паник атаката е силно примесена с страха от смъртта усещам че все едно никой не можее да ме спаси, но не мога да намеря радост за живота. Не пия хапчета вече не знам какво ми е. Вечер санувам кошмари а през деня се тревожа от тези мисли, страхувам се че просто няма да издържа на напрежението и ще се самоубия. Моля ви кажете ми нещо . Редактирано Март 18, 2013 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 18, 2013 Доклад Share Добавено Март 18, 2013 Потърси помощ.Обърни се към психиатър или психотерапевт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
CooL Добавено Март 19, 2013 Доклад Share Добавено Март 19, 2013 Потърси помощ.Обърни се към психиатър или психотерапевт. Благодаря д-р Първанов ,днес след кошмарен ден и след огромни дози страх да не се самоубия и след кошмарна нощ с паник атаки кошмари и така на татък се реших да отида на психятър, който потвърди че, съм под силен стрес имам генерализирана тревожност с паник атаки. Изписа ми антидепресанти които трябва да пия 6 месеца ,нещо не съм много навит да се тъпча с хапчета ,защото знам че, това не е решение ,но ще ги пия да си дам малко почивка .Изписаха ми ,seroxat не знам какви са му страничните ефекти не мисля и да се информирам, защото съм страшно внушаем, което ми напомня една страшно смешна история. Преди няколко години страдах от запушен нос и си купих един скъп крем, който да слагам в носа .Струваше около 10-12 лв и можеше да се ползва само 10 дни след първоначално отваряне. Та сложих си го и прочетох като нежелан ефект сърцебиене дори стигане до кома. Хахахах след минута получих сърцебиене и седнах да чакам комата .Хаххахах повече не сложих от тоя крем. Сега ми дадоха и хапчета Nalion, аз сам си ги поисках искам да поспя без да санувам защото, се чувствам много изморен.и проблемите ми почват от съня. То като се будя цяла нощ и получавам атаки сутринта вече съм като парцал. Толкова страх ме е брал днес сутринта че самоубийството беше реална опастност или поне така съм го усещал. Сега след като съм извън оковите на ПА и ГТ се усещам че е бил силен страх умопомрачаващ,и някак си малко ме е срам че съм се панирал толкова .но днес не беше така дори не помня как ми е протекал деня. Знам че, стомаха ми беше на топка цял ден и явно цял ден съм получавал паник атаки(за жалост разбирам че са ПА чак след като премине атаката). При мен са често явление защото съм ги приел и не ме плашат та (страха се опитва да ме провукира така го разбирам аз ) за това и нямам соматичните симптоми които до преди година ми изкарваха акъла. Сега имам само когнитивните страхове но точно те са най тежките за мен .Та както и да е аз ви пиша със съвсем друг въпрос, мисълта ми е аз съм по натура много борбен и не мога да се примиря че, съм стигнал до момент в който съм приел всички соматични симптоми на ПА а сега преди финала не мога да се справя с страховете си които са ирационални .Сега искам да пия антидепресанти въпреки знам че, тва не е начина искам да да пия и приспивателното което ми даде психятъра просто защото се чуватвам изморен и дори не знам каде ми е ума от изтощение, но ще мога ли след като почина да се захвана с това да тренирам психиката си и да "приемам" симптомите си за да се махнат ,но паралелно с тва да пия и хапчетата. Аз смятам че най добрия начин да нямам страхове е приемането че, си в безопаснот и че, всичко е наред. До момена съм използвал метода на Barry M`Cdonah -Panic away. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 21, 2013 Доклад Share Добавено Март 21, 2013 Здравей, сам ще ти бъде трудно да го правиш. Тревожните разстройства добре се повлияват от съчетанието на медикаментозна терапия и психотерапевтична. Като в следствие на втората постепенно се изключва първата. Щом са ти предписали медикаменти, сега е добре да включиш и психотерапията. Да прилагаш сам терапевтични техники без да си наясно с източника на проблема не виждам как може да постигнеш търсения резултат. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
CooL Добавено Март 21, 2013 Доклад Share Добавено Март 21, 2013 Ами аз знам че моята тревонжност идва от несигурността .Първо тази несигурност беше в половинката ми после дали ще си запазя работата после ревност и така на татък, аз съм имал преди паническо разстройство с генерализирана тревожност ,а сега тревожност с панически атаки .За пример ще дам това че, например получавах натрапчиви мисли относно това как наранявам половинката си След четене и огромни дози страх да не я нараня след подкрепата на Д-р Баев, разбрах че това не е необичайно за хора с тревожност и че мислите са напълно ирационални. След това беше страх от едно страх от друго буквално всеки ден се меняха но биха могли да се класифицират като, (страх от полудяване,страх от загуба на контрол,страх от умиране страх от самонараняване или нараняване на друг), след като разбирах че ,те са ирационални те изчезваха накрая мислех че ще се самоубия че ,няма да мога да се справя в живота след няколко дни и огромни дози страх отидох на психятър .Тя ми каза че, тези мисли също са ирационални ,сигурен съм че ,психотерапевтичната помощ би ми помогнала много, но не мога да си я позволя. Аз работя в чужда държава и 1 час при психятър ми е 1/10 от заплатата. Като отида 2 пъти в месеца и още 2-3 пъти на психолог ,като си купя и хапчетата и повече от половината ми заплата изчезва. А храна , сметки , наеми абе тъпа работа. Затова наистина се надявам сам да се справя, иначе винаги съм бил много борбена личност, винаги съм бил радостен и изпълнен с надежди и планове за живота живеел съм си пълноценно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 22, 2013 Доклад Share Добавено Март 22, 2013 Мотивацията за справяне е много важна част от процеса по преодоляване на тревожните разстройства, добре е, че я имаш. Но също толкова необходима ти е и терапевтичната подкрепа, за да се случват нещата по- бързо и успешно. Като вариант бих ти препоръчала да потърсиш психотерапевт от България, който работи онлайн. Има такава опция и тя никак не е за пренебрегване. Така ще можеш да провеждаш психотерапия от дома си и то на достъпни цени съобразени с българската действителност. Разбира се, избора е твой, тук в този форум има много теми на хора с тревожни разстройства и вариантите им за справяне, това е много полезна информация, която може да ти е от полза и да се опитваш да прилагаш. Желая ти успех и успешно справяне с проблема. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts