Вече не виждам изход...

[fynky]

Здравейте.Не знам как точно се нарича моя проблем.Вече от около 3-4 години се боря с него, но без резултат.От 2г. и половина пия Сероксат,който отчайващо искам да спра,но не мога, защото всичко се връща отново и отново.Ходих при психотерапевти,пробвах с хомеопатия - без резултат.Накрая ме убедиха, че без антидепресанти няма да стане и аз се предадох.Та да обясня и какъв е проблема ми.Аз съм на 21 години,красиво момиче,което държи на външния си вид и полага всякакви усилия за да го поддържа.Винаги сутрините ми са започвали с чаша кафе и.... ходене до тоалетната по голяма нужда.За което винаги съм се радвала,че нямам проблем относно това.Дойде момент, в който ми се налагаше често да пътувам с автобус,на кратки разстояния и проблема започна.Все по често ми се случваше да ми се дохожда до тоалетна,когато трябва да се кача на автобуса.Не обръщах особено внимание на това.Почнах да ходя по няколко пъти на ден до тоалетната.След това започнах да се притеснявам да пътувам,защото знаех,че когато се кача в автобуса и ще ми се доходи до тоалетна - така и ставаше.Ограничих пътуванията.Ограничих излизанията.Започнах да обръщам внимание само на това.Мислех само за това.Винаги когато трябваше да излизам,имах разтройство....Спрях да излизам,спрях да ходя на училище...Ходих на гастроентеролог - бях в цветущо здраве.Там ми казаха,че проблемът е на психична основа и се започна ходенето по психолози,психиатри и психотерапевти. Започнах с ксанакс - без резултат.Минах на ревотрил - без особен резултат.Търсих други лекари,които ще ми помогнат да се излекувам без лекарства.Ходих при една психотерапевтка,която ми препоръча хомеопатични лекарства.Имаха минимален ефект.Направих около 10 сеанса,на които не спирах да говоря за всичко друго, но не и за проблема ми.Отказах се от нея.Отидох при психолог и се започна със Сероксата.Помогна ми,но отчайващо искам да го спра.Знам,че антидепресантите само подтискат проблема,но не го решават.Докато го пия се чувствам добре,но когато започна да го намалям,за да го спра  всичко се връща...Моля Ви помогнете ми.На 21г. съм,животът е пред мен.Студентка съм,но не се знае дали ще успея да завърша,защото не мога да ходя редовно на лекции.Не мога да пътувам,не мога да излизам с приятели и да се забавлявам.Времето минава, имам сериозен приятел от 4г. и половина, след няколко години може да създадем семейство.Иска ми се,но не съм готова,защото не съм изживяла "студентските си години".Всеки мой ден минава стоейки на дивана,пред телевизора и компютъра, ставам да ям и пак засядам пред компютъра.Качила съм вече 10кг,не съм доволна от външния си вид, но не мога да отида да спортувам...

Четох доста положителни отзиви за д-р Тодор Първанов.Живея в град близо до Плевен и ако наистина може да ми помогне бих искала да го посетя.

Благодаря Ви предварително.

[Ku_Ki]

И аз имам подобен проблем с тази разлика ,че аз пия пароксетин + еспритал + (още нещо) .  Преди това съм пробвал различни хапове без ефект. Тези са единствените, които ми действат . Два пъти пробвам да ги спра и наистина всичко се връща . Сега правя 1 седмица на чисто и чакам да видя как се развиват нещата.

[Диана Илиева]

И аз имам подобен проблем с тази разлика ,че аз пия пароксетин + еспритал + (още нещо) .  Преди това съм пробвал различни хапове без ефект. Тези са единствените, които ми действат . Два пъти пробвам да ги спра и наистина всичко се връща . Сега правя 1 седмица на чисто и чакам да видя как се развиват нещата.

Извинете ме, но имате странно отношение към себе си - как да разбирам това "чакам да видя как се развиват нещата"? Ами че това не сте ли Вие, не е ли Вашето тяло, Вашата психика? Ако Вие не знаете как ще се развият нещата, то кой? Като че ли правите експеримент с нещо чуждо и непознато

 

И ... как пробвате да спрете хапчетата - променили ли сте нещо в себе си и/или в начина си на живот, за да решите да ги спрете? Защото е съвсем нормално и логично, ако няма нищо друго променено, щом спрете лекарството, нещата да се върнат в старото си положение. Значи примерно аз съм имала здравословен проблем (физически, психически), вземам лекарства, които го тушират/компенсират по някакъв начин, живея и мисля и чувствам пак по същия начин, но решавам да спра лекарствата, е, какво да очаквам? Аз лично не мога да открия логиката да очаквам друго, освен връщане на проблема.