Jana 67 Добавено Февруари 20, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2013 Здравейте, имам следния проблем. Синът ми, който е на 24 години, в продължение на дълго време - месеци, с малки изключения, не излиза от къщи, затворил се е в себе си и единственото, което прави, е да работи на компютъра. По никакъв начин не мога да му въздействам да излиза, да се среща с хора, да общува, още по-малко да си търси работа, за да работи - сега само аз го издържам. Той е студент 5-та година, но доколкото подозирам, вече не ходи на лекции и може да е прекъснал следването си. Говорила съм с една позната, млада психоложка, която обаче не знае какво да направи, за да помогне. Той не се интересува от нищо, когато някой дойде на гости в къщи, той веднага се скрива някъде и не иска да вижда други хора. Самотна майка съм и не зная как да се справя със ситуацията, моля, помогнете! Женева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 20, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2013 Здравейте! Предполагам, ,,работи на компютъра,, не означава,че изкарва пари с тази работа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Февруари 22, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2013 Може би, приятелите му "живеят в компютъра"... Поинтересувайте се с какво се занимава... Игри ли играе, във форуми ли пише, разговаря по чатове или е нещо друго. Всяка мания минава с времето, маниите са на приливи и отливи. Днес ще е компютърът, утре - нещо друго. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 23, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2013 Извинявам се за отговора и очаквам нападки. Аз също съм майка. Моят съвет: оставете го гладен. VischkoShteSeOpravi 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 (edited) Тук, както и в темата за положителното мислене се получи страхотна синхронизация.В събота сутринта ми се обади стара позната.В разговора, тя ми се похвали, че през седмицата за пръв от четири години е говорила със синът си. Ще поясня, за какво става дума-Първият и съпруг, от когото има син умира.Тя се омъжва и от вторият си брак има дъщеря.Тя, съпругът и, и двете деца живеят заедно Съпругът и гледа на доведеният си син, като на собствено дете, а той на него, като на баща.Всичко се променя, когато момчето навлиза в пубертета.Започва да се събира в компания в която се употребяват наркотици и става зависим.Поведението му се променя.Започва искането на повече пари, скандали, когато те са му отказани и кражби от дома.И тъй като основната му агресия е насочена към баща му и сестра му, позната ми разбира,че семейството и се разбива и тя трябва да избира, между синът си от една страна и съпруга и дъщеря си, от друга.Поставена пред този избор, когато синът и става пълнолетен, тя му дава на ключовете от апартамента на родителите си-те са починали .Казва му, че може да живее там и прави каквото си иска, но повече да не я търси за нищо.Синът и първоначално се зарадва от факта, че ще живее сам.За месец и нещо продава всичко което има в апартамента и се обръща към майка си за пари.Тя обаче категорично отказва да се срещне и говори с него.Разбира се, последват гневни изблици и обвинения, но майката е категорична. През следващите четири години майка и син не се виждат повече. Но, те живеят в един град и майката научава, че постепенно синът и отказва наркотиците, сменя компанията, започва работа и дори си има сериозна приятелка.Не я питах по чия инициатива е станало сдобряването.Целият ми пост е написан, само за да мога да цитирам последните и думи. ,, Добре,че навреме се усетих да му спра парите.,, Нямаше да запомня този разговор, ако само минута по-късно не влезнах в сайта и не видях, че Креми дава същият съвет и по този повод се притеснява от нападки. Съвета не е лишен от смисъл. Редактирано Февруари 27, 2013 от д-р Тодор Първанов VischkoShteSeOpravi 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 И аз малко се изненадах като видях предложението, но после се сетих, че това е мъжкото решение на въпроса. Бащата е този, който би трябвало да поставя предизвикателства пред сина, за да му помага да открива смисъла на живота. А когато го няма, понякога, виж как е възможно тази роля да се поеме от майката. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 28, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2013 Погледнете и от другата страна. Ако се спрат парите даден човек може да се поправи и да влезе в пътя Но може и да стане още по-зле..това зависи от него, от волята му, от характера му, от разбиранията му за света и хората от много неща зависи.... може дори да се самоубие, ако се почувства ненужен на никого Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 1, 2013 Доклад Share Добавено Март 1, 2013 Пуснах поста, но това не значи, че съм съгласен с него.Не мисля,че има какъвто и да е риск момчето да се почувства ненужно и посегне на живота си-то вече се е поставило в положение на ненужен.Спирането на парите, може да го накара да стане нужен поне на себе си, все пак трябва да има някакви доходи за да се храни.Спирането на парите ще бъде промяна която може да раздвижи ситуацията и да позволи дори в системата да се включи под някаква форма психологическа помощ.Оставайки нещата така те няма да се променят Един от основните принципи в психологията гласи-Когато правим нещата по един и същ начин, не може да очакваме различен резултат.По тази причина, когато една неприятна ситуация е продължала дълго време, се препоръчва да се направи нещо ново, нещо различно, което да предизвика промяна в системата, а от там и в резултата.Предизвиквайки тази промяна и проследявайки я, ние вече може активно да се намесим и доведем нещата до положителен резултат. VischkoShteSeOpravi 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Хармония Добавено Март 3, 2013 Доклад Share Добавено Март 3, 2013 (edited) Нямам голям житейски опит, но реших да се включа с мнение. И за мен е прекалено крайно да се спират парите и/или храната, защото не познаваме човека, не знаем какво се случва дълбоко в него и не знаем как едно такова действие на майката би му повлияло. Дали няма да се почувства още по-сам?! Според мен, ясно тук се вижда основният проблем, че липсва комуникация, разбиране между майка-син, която е изостанала в етапа на порастване. От написаното става ясно, че синът не излиза месеци, но има и изключения. Кои са тези изключенията, какво го кара да напусне дома? За него компютъра е връзката с другите, която е леко изкривена, след като той отказва да погледне на света със собствените си очи. Но се вижда, че не е изгубил желание и търси начин, макар и не много ефективен, но може би това е единствената възможност, която вижда за момента. Може би майката трябва да намери път към него, без упреци и нападки, а с много търпение и вяра да се опита да влезне в душата му и да разбере какво го притеснява, какво го спира, откъде идва това изолиране. Защото то освен, че е и физически е и духовно. Например добре би било да го поканите на кино, театър, да му направите приятна изненада като знаете той какво харесва и какви хобита има... Всеки един човек на някакъв етап от живота си се е оттеглял от обществото и е оставал сам. За мен лично това е неизбежно и необходимо. И при една добра ретроспекция на миналото и добро познаване на себе си, и вяра в своите възможности следва два пъти по-голям скок напред. Редактирано Март 3, 2013 от Хармония ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts