234. И валя дъжд - Неделна Беседа от Учителя, 1 юни 1924 г.

[Донка]

Духът Божи

 

Формула:
Аз съм човек, служител на Доброто.
Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.
Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) 

 

Добрата молитва

 

 

 

Беседа: И валя дъжд - Беседа от Учителя, държана на 1 юни, 1924 г. София.

 

 

Мога да любя

 

 

Псалом 133

 

 

Господнята молитва

 

 

Мнозина се питат, коя е причината за болестите и аномалиите в света. – Много просто, причината за това се крие в нарушаване на великия вътрешен закон в човека – законът на любовта. Болестите в света идат периодически. При това, колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще се намалят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси. Любовта на сегашните хора е дошла до минимум, т. е. до нула. На това се дължат всички нещастия и страдания на хората. Любовта на някои хора е спаднала до 35° под нулата, т. е. те са дошли до точката на замръзването. Какъв живот може да се очаква при такава ниска температура? Какъвто и да си – поет, философ или учен, като попаднеш при тази температура, животът ти ще се обезсмисли, и ти ще станеш песимист. При такава температура нищо не може да расте и да се развива. Ако повдигнете температурата до 35 – 40 или 50° над нулата, животът ви ще се осмисли. Задача на човека е да намери начин да повиши температурата на своя живот. За това се иска воля.

 

И валя дъжд

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

 

„И валя дъждът, и приидоха реките,

и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща;

и не падна, защото бе основана на камък.“

(Матея 7:25)

 

„И валя дъждът, и приидоха реките." – Това е последствие на нещо.

„И повеяха ветровете." – Това е едно въздействие.

 

„И тази къща не падна, защото бе основана на камък". – Това е
резултат. Така казват съвременните учени и философи. Така става в
съвременния културен свят на 20 век, който минава за един просветен век.
Сегашните хора мислят, че само човекът е разумно същество. Всички
останали същества са неразумни. Например, като видят дърво или животно,
те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо
не разбира. – Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави
семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях
извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то
може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик.
То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то
пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава
плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са
боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението
прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и
вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те
имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да
говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез
движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни
говори по един или друг начин.

 

В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света,
първоначално нямало дъждове. Отпосле заваляли, и тревата изникнала.
Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията. В
този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в
растенията.

 

„И валя дъжд." Това е един прекрасен процес.

„И приидоха реките." – Защо приидоха? Реките са полезни за
живота. Те представят артериалната кръв на природата. Дъждът, който се
излива върху растенията, носи своето благо за тях.

 

„И нападнаха на тази къща". Тя се изпита. Това е фигуративен израз. Така е говорил Христос.

„И заваля дъждът". В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са
условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се
развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем,
трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето? – Смисълът на яденето е
да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото
умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на
удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие,
човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. –
Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала
водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили
– 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как
богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена
кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да
ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин,
който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми
дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко
месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева?
Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат
интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите
интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по
Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да,
но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде
готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа,
когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се
напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме
заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш
вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по
Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи?
Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А
всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен. Това всеки трябва
да знае, за да не се оправдава.

Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога. Ако има
разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в
църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има
живот....

 

„И валя дъждът, и приидоха реките". И в съвременния свят има големи
дъждове. Цялото човечество минава през тежки изпитания. Идат вече
изпитанията. Нима гладът, болестите, сиромашията не са изпитания? Не
минават ли през тези условия всички мъже и жени? Изобщо, цялото
човечество минава през изпитания, които се отразяват и върху съзнанията
на хората. Всички хора, всички народи страдат, и всеки казва: Да му
мисли човекът! Да му мислят народите и държавите! Питам: Кой ще мисли и
за хората, и за народите? Отговарят: Бог да се грижи за всички. – Има ли
Промисъл? Има ли Божи закон? Едни учени казват, че всичко е случайност.
Други казват, че има Промисъл в света. В края на краищата, явява се
спор между едните и другите. Първите, които отричат Божия Промисъл, се
питат, защо съществува такава разумност? Вторите се запитват: Ако
съществува Промисъл, защо са допуснати страданията? Явява се още и
въпросът: В какво се заключава човешката интелигентност? Интелигентен ли
е богатият? Интелигентен ли е силният? Ще кажете, че добрият човек не е
много интелигентен. Някои го наричат овчедушен. Това показва, че -те
имат особено понятие за човешката интелигентност. Според тях, силният
проявява повече своята интелигентност от кроткия и тих човек.

Като ме слушате днес, знаете ли, какво ще бъде с вас след 10 – 15
години? – Не знаете. Често аз говоря на съвременните хора. Ако отидете
във Франция, Англия, Америка, Германия, ще видите, че там хората са
крайно суеверни. Някой виден търговец в черква не ходи, не вярва в Бога,
но като започне някакво голямо предприятие, търси гадател да му каже,
ще успее, или няма да успее...

Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията –
нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се
подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят,
той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв
пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при
потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат
англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350
милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали,
защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което
струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или
американци биха се отказали от своето наследство? Колко такива българи
ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се
отказали от такова голямо наследство?

 

Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора,
нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора
минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не
са хора на волята. – Защо? – Защото най-малката тревога, най-малкото
безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е
училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от
най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте,
какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на
Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше
Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да
видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да
казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!" Това е
характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше
алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и
Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да
направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си
Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о
камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от
храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям
авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше
да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства?
Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз
дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето
Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам:
Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би
се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но
и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с
воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това,
именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим
престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля. Да съзнаваш
грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква
воля...

Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник
на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под
„майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта
може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя
нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне
мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята
Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя
нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква
майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да
го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в
ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле,
майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на
правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом
си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те
не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от
мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се
къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с
проповедниците ще се оправи светът? Отде толкова проповедници? Ако 5-600
милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че
проповедниците ли ще го оправят? Жените трябва да оправят света, а не да
казват на синовете си „баща ти ме изяде!" – Не, с такъв език не трябва
да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на
мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били
за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната
святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно
да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за
другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.

 

И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на
волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за
всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В
Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта
на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене
на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята,
за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива
майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.

 

И валя дъжд...

Редактирано Февруари 17, 2013 от Слънчева

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Ще кажете, че мъжът е силен. – Не, има сила по-голяма от силата на мъжа – това е силата на чистотата. Ако жената беше чиста, нямаше да се намери сила, която да устои на чистотата. Колкото и да е порочен мъжът, той отстъпва пред чистотата на жената. Чистотата и светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва.

И валя дъждът

[Розалина]

И валя дъждът

 

 

Често хората говорят за любовта, но това не е достатъчно. Любовта трябва да се прилага.

 

Когато мъжът се върне вкъщи неразположен, мрачен, жената само с един нежен поглед може да го успокои. Силна е любовта. Тя трябва да има воля, да не се колебае пред любовта. Ако Бог, Божественото е с жените, няма да има сила, която да не преклони глава пред тях. Ако вие не направите същата грешка, като мъжете, Бог ще бъде с вас и ще ви научи да бъдете господари в света по нов начин – чрез закона на любовта. Досега жените само са плакали, затова са казвали за тях: Жената е слабо, мекушаво същество. Плачът е благословение, но с него заедно трябва да се обработва сърцето. Жената трябва да се проникне от една основна идея – да прилага любовта. И да се ръководи от следното правило в живота си: да не се свързва с лош мъж. Колкото и да обещава мъжът, че ще се поправи, не се подавайте на това обещание. Първо да се поправи, тогава се свързвайте. Не се лъжете от мисълта, че като се ожените, мъжът ще се поправи. Женитбата не може да поправи мъжа. Тогава всичко е свършено. И да искате, не можете да му дадете мил, нежен поглед. Като го срещнете, ще го погледнете строго, сериозно. Ще кажете, че мъжът е силен. – Не, има сила по-голяма от силата на мъжа – това е силата на чистотата. Ако жената беше чиста, нямаше да се намери сила, която да устои на чистотата. Колкото и да е порочен мъжът, той отстъпва пред чистотата на жената. Чистотата и светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва. Ето защо, престъпленията в света се вършат в тъмнината. Затова човек само вечер се окуражава. За да бъде щастлив, мъжът трябва да прилага закона на правдата, да бъде справедлив.

 

Казвам: Съвременните хора трябва да имат отзивчиво сърце. Окото им да бъде будно, да вижда всичко и да се поучава. Като срещна млада мома или млад момък, аз погледна в очите им и си казвам: На голямо изкушение са изложени те. Мисля си: Може би, ти си човекът, който ще им помогне. Изпрати им една добра мисъл. А ние седим и мислим, коя партия ще дойде на власт. Партии ще дойдат, но с това светът няма да се оправи. Сегашният свят ще се оправи, когато хората заживеят чист, порядъчен живот. Мъже и жени, дъщери и майки, синове и бащи не трябва само да проповядват, но да подобрят живота си. Като срещнеш страдащ човек, погледни го така, че да не засегнеш честолюбието му. Само така ще го разположиш към себе си, ще спечелиш неговото доверие. Човечеството трябва да се повдигне, да възстанови първоначалната си вяра. Колко възвишени пориви, колко чисти подбуди в хората са изоставени. Колко добри желания са отлагани! Днес всички хора ходят на черква, молят се, но нищо не прилагат. Човек може да приложи любовта още днес. От добрите хора зависи благосъстоянието на всички народи, на цялото човечество. Със своите светли умове и чисти сърца, те носят благословение на всички народи.

„

И валя дъждът". И днес вали дъжд и носи благословението на света. Разумност се иска от хората. Само така те ще приемат това благословение. Само така те ще възприемат Словото Божие, ще го приложат и ще бъдат щастливи. Майката, жената ще бъде носителка на любовта, а мъжът, бащата – носител на правдата. Във всеки дом майката и дъщерята ще носят любовта, а бащата и синът – правдата. Това трябва да се проповядва на хората. Жена, която носи любовта в себе си, непременно има воля. Любовта и волята вървят заедно. Ако жената има тези добродетели в себе си, в един момент ще трансформира състоянието на мъжа си. Колкото и да е неразположен той, щом влезе в дома си, неразположението му ще изчезне. Ако е намислил да направи зло на някого, веднага ще се откаже от намерението си. По това жената ще познае, придобила ли е любовта в себе си.