Просветлението - толкова близо и толкова далеч.

[Veselin111]

Здравей!

 

Ще напиша мнението си по темата ти, защото цялото това нещо, за което говориш ми е до болка познато. В продължение на 6-7 години четях книги в които търсих ключа към просветлението. Четях всичко което ми попаднеше, в търсене на онова състояние, кото ще ми реши всичките проблеми - Ошо, Кастанеда, Кришнамурти, Чопра, Екхарт Толе, Алън Уотс, Мигел Руиз, Луиз Хей, Пападжи, Гангаджи, Рамана Махарши... Вярвах, че съм открил общото в ученията и че всичко ми е ясно, но в крайна сметка това, което стана от цялата работа беше едно голямо объркване. Станах постоянен анализатор на себе си - в социални ситуации постоянно се самоизследвах в търсене на грешките в поведението и мисленето си. Вглъбих се и бях в постоянен стрес, който доведе до панически атаки, които слава-богу, вече са минало.

 

Бях лудо влюбен в една страхотна жена, която изгубих и това ме накара да търся още по-страстно мечтаното просветление. Беше период на осъзнаване на много неща и разобличаване на много лъжи - главно за самия себе си. Явно нещо подобно се е случило и с теб.

Айнщайн е казал, че ако за 1 час трябва да намери отговора на даден въпрос, то той ще отдели 55 минути на правилното формулиране на въпроса си. Мисля, че въпроса ти е зададен от неправилна перспектива. Ще опитам да ти дам малко материал за размисъл. Пишеш, че искаш да се освободиш от егото си. А знаеш ли какво е егото всъщност, извън мъглявите концепции? Доколко натрупаните през живота ти вярвания за себе си са нещо реално съществуващо или са просто внушение, илюзия? А ако са илюзия, как можеш да се откъснеш от нещо, което не съществува? Опита за това е обречен на провал по дефиниция. Затова малцина успяват, повечето зациклят на тази изгубена кауза. Ако искаш да се освободиш от нещо трябва първо да се сдобиеш с него. Трябва да изградиш едно солидно его. Прочетох това отдавна в една от книгите на Ошо, но трябваше да мине доста време, докато го разбера.

 

Вярвам, че такъв е естествения ход на нещата - човек в младините си изгражда егото си - образа, който вярва, че е. С годините илюзорността на този образ става очевидна и егото просто отпада, като пашкула на пеперудата, когато вече не й е нужен. Колкото по-силен контраст между его и дух има, толкова по-лесно става разпознаването на фалшивото и съответно непотребността му. Ако си забелязал старите хора отново стават като децата. Но това съвсем не се случва с всички - някои остаряват като катедрали, а други като цървули...

 

В този смисъл егото е "необходимо зло", необходим етап от развитието ни. Промените в човека се случват в следствие на опита, а не когато са пряка самоцел. Това му е трудното на просветлението - че колкото повече го желаеш, толкова повече се изплъзва. Самоналоженото принизяване на егото не работи. То се случва като плод - когато узрее, сам си пада.

Просто остави егото си да се развие, бъди капитан на своя кораб, а просветлението ще дойде когато най-малко го очакваш.

[mnruzhinov1992]

Благодаря на всички за коментарите

 

Проблема беше решен Осъзнах, че не само е ненужно, но и невъзможно да премахна егото си Опитах се да живея без его за ден-два, беше ми доста трудно, липсваше ми мотивацията, стоях и ''зациклях'' в една точка, мислейки за нещо там си. Много ниска продуктивност и чувство на мързел. Липсваше чувство на притеснение, на тревожност. Примирение. Никакво желание да ходя на работа или на училище. Нямах голямо желание да общувам с хора, които не се интересуваха от духовното.

 

Другата противоположност - его - тайм. Чувство на радост, че отново съм при нормалните хора и си се интересувам от нормалните неща. Позитивност и мотивация. Доста по-весел съм, шегувам се, предавам и на другите хора от радостта и щастието си. Вършене на добри неща, любопитство и интерес към живота. Излизане от комфортната зона. Концентриране върху ученето, парите и жените

Редактирано Февруари 22, 2013 от mnruzhinov1992

[Велина Василева]

Просветлението – толкова близо и толкова далеч: „Ще мислиш, че си Душа и на хората ще гледаш като Души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика; тя ще влезе като Светлина, в него“, казва Учителя.

Всички хора мислят, че живеят, без да разбират, че те, все още, нямат светла позиция, във Великата Книга на Дървото на Живота, а се намират в тъмнина; те са в корените на Великото Дърво на Живота. И понеже, като личности; като обикновени мъже и жени, нямат Истинската Светлина – не знаят, че земният преходен живот е само едно предисловие към Истинския вечен Живот, който е математически строго определен. Така, на Земята – малцина спазват ( от Божествена Гледна Точка) – законите и изискванията на Живота. Тези малцината, които – като вършат Божията Воля – да "не ядат" от "плодовете на Дървото за познаване на Доброто и злото" и като обичат Христа, и Бога – те са Висши Божествени Души (по степен на развитие на съзнанието си; т.е. по степен на разбиране на света). Тук не става въпрос за низшите астрални души, каквито са его-личностите: обикновените мъже и жени, които се черкуват и постят редовно; те си остават личности; те са обикновени хора, с ограничено (във времето и пространството), земно съзнание (подобно на корени, в тъмнината, в което, разбира се, няма нищо лошо. Защото и корените имат  важна служба, но тя е несъзнателна; с други думи – като съзнания, корените "спят" спрямо Единното Съзнание на Целокупния Живот; те не са будни съзнания).

Обаче, тук иде реч за хората на другия полюс – т.е. за Висшите Божествени Души (които са свободни, като части на Великото Цяло) и само те са тези, които имат Светлина и затова могат да спазват Законите и изискванията на Вечния Живот, като листа на Дървото на Живота (листата се обменят правилно; т.е. осъзнато, с Цялото). А личностите, без светлина (т.е. корените) – обикновените мъже и жени, които, понеже нямат тази светлина (затова живеят само за себе си и за семействата си) – те нямат предвид да изпълнят Великата Задача, която Бог е поставил пред всеки човек (и която се състои в съзнателна работа върху самия себе си – в работа върху своята чистота, безкористност, себе овладяване – за изработването на нов характер, който е по Божествен образец: в Любов, Мъдрост и Истина) – затова те нямат изискуемите Добродетели, които водят до Равновесие на нещата и до Безсмъртие; т.е. до светла позиция, във Великата Книга на Дървото на Живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мисълта, че е Висша Божествена Душа, събужда съзнанието на личността за Духовния Свят и тя се припознава, като Душа. Това е началото на процеса на превръщането на обикновения човек; т.е. на личността – в Душа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ще мислиш, че си Душа и на хората ще гледаш като Души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика; тя ще влезе като Светлина, в него.

Ти, за да обичаш личността
[която винаги е тъмна; т.е. личността е лишена от Божествена Светлина],
трябва да обичаш Душата
[която винаги е светла; Душата свети, защото под въздействието на Божествените Любов, Мъдрост и Истина – тя изработва характер, по образ и подобие на Бога и това е безкраен процес на приближаване към Богоподобието, във Вечността].

Ти, [само] като обичаш Бога, ще обичаш и човека.

Любов, от която блика Животът, е същинска Любов.
Мъдрост, от която идва Светлина е истинска Мъдрост.
Истина, от която идва Свобода е самата Истина.
Там е Духът.“

Из: „ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, недостъпна за хората [с обикновено земно съзнание на личности; т.е. на мъже и на жени, живеещи във времето и пространството].

["Учителят казва: „Живи са листата на Божествената Книга. Те се наричат още „листа на Дървото на Живота” [или Висши Божествени Души]. Хората [щом надскочат, в съзнанието си фазата на личността; т.е. на низшата астрална душа и се припознаят като Висша Божествена Душа] са листа на Живото Дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове. Всички Живи Същества, от най-малките до най- големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове.“ Из беседата: „В мое име - 1918 г.“

В този смисъл – личностите – мъже и жени – имат само временен, преходен живот. И това е – докато не се припознаят като Живи Висши Божествени Души, които са листа на Дървото на Живота. А всички обикновени хора, т.е. всички личности, до тогава, докато мислят, че са обикновени мъже и жени (колкото и велики хора да се считат) – те са само "криви корени" на Дървото на Живота и затова живеят в тъмнина, която те, в заблужденията си, считат за светлина и си я споделят, помежду си, мислейки че си споделят светлина (защото те не знаят, че за мъже и за жени – Великата Книга на Дървото на Живота е затворена).]

От затворената книга [на Дървото на Живота] хората [т.е. земните личности] само гадаят.

Хората са пълни с желания, вътрешното съдържание на които не разбират.

Да живееш добре, това е Велико Изкуство.

Мнозина [мислят, че] знаят да пишат, но малцина пишат правилно, [т.е.] според изискванията на граматиката.

Това значи: всички хора [мислят, че] живеят, но малцина спазват Законите и изискванията на Живота.

[ И малцината са само Висшите Божествени Души, които спазват Законите и изискванията на Вечния Живот. Затова личностите – обикновените мъже и жени – нямат онзи нов характер, който е по образ и подобие на Бога; т.е. те нямат онези Добродетели, които водят до Безсмъртие, което значи и до светла позиция (не на корен, а на лист, на цвят и т.н.) във Великата Книга на Дървото на Живота].“ Из: „Неговата воля“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Учителя казва: „Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост, или като Знание. Чудни са хората, когато искат да обичат другите!? Ние искаме да обичаме хората?! Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за [грехопадението]. В света, най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме. Докато не възстановим първата Любов, към Бога, ние не можем да обичаме другите. Когато Божествената Любов, в света, не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега, в християнския свят.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Скъсването на Любовта към Бога, е причина за смъртта. Ние искаме да обичаме хората?! Докато не възстановим първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите.

 

Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов?

 

Чудни са хората, когато искат да обичат другите.

 

Адам, като видя Бога, той не почувства Любов към Бога. Той каза: “Високо Същество е, знание има. Такива работи знае”.

 

Адам беше [не]доволен, че е самичък и тогава Ева се създаде.

 

Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния. Адам беше нейният ближен.

 

Имаме втори закон – Любов към ближния.

 

И този закон стана причина за грехопадението!

 

Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за това.

 

Като дойде онзи, черният адепт, каза им: “Вие не сте разбрали Бога. От този плод като ядете, няма да умрете, но като ядете, като Господа ще станете”.

 

Сега вие сте поставени като Адама, при Дървото. Чудни сте?

 

Една жена казва: “Как да взема да ям от плода”. Гледам, духовна жена е, тя е женена. И Ева беше женена. Родена от Адама беше Ева, дъщеря му беше. Адам женско роди. Бог създава първия човек мъж, а вторият е жена.

 

Сега една жена като види двама мъже, единият е по-красив, и тя се чуди кого да обича от двамата, в дадения случай. Всякога мъжът си трябва да обича повече. Някой път жената не обича мъжа си, а обича другия. Другият я погледне и казва: “Ако ти ме обикнеш, няма да бъдеш слугиня, но царица ще бъдеш при мене. Ако ме обичаш, няма да бъдеш в туй положение. Ще заповядваме на целия свят”. Тя казва: “Тъй ли ще бъде?” Тя мисли, че той не я лъже и почват ихири-михири. Започват да пишат писма, лъжи и най-после, освен че като Бога не стават, но и из Рая навън излизат. И туй, което имат, се изгубва.

 

Не мислете, че нещата, отвън, могат да се добият. Отвън съществуват Божествените условия

[и те са ви дадени, за да впрегнете на работа възможностите си, които са заложени у вас и така да постигнете разбиране на нещата, но отвътре! А нещата са постижими, в зависимост от достигнатата степен на развитие на мозъка, което е индивидуално за всеки човек и се променя, с времето].

 

И всеки [един човек, в този смисъл] може да ти бъде за Добро и за зло. Туй трябва да го знаем. Не трябва да се сърдим. Доброто е възможно за нас [стига да се потрудим и да го разберем, за да можем и да го приложим].

 

[ Учителя казва: „Доброто не е нищо друго, освен Любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост или като Знание.“ Из: „Здраво мислене“ –  ]

 

Да разбираме трите вида Любов.

 

Ние страдаме от неразбиране качествата на човешката Любов, от неразбиране качествата на ангелската Любов и на Божествената Любов.

 

Не е лошо да обича човек, като човек.

 

Човешката Любов има добрите страни, ангелската Любов има добрите страни, а Божествената Любов е съвършенство.

 

Ти не можеш да дойдеш при ангелите, докато не си минал човешката Любов. И при Бога не можеш да идеш, ако не си минал при ангелите и човека.

 

Едновременно трябва да минеш, то е право на човека. То е едно вътрешно състояние на сърцето; едно вътрешно състояние на човешкото съзнание.

 

Ако не разбираш тия неща [закъсал си – ] колко майки има, които страдат от дъщерите си, от синовете си, колко господари страдат от слугите си, страдат от неразбиране.

 

Защото трептенията на една Любов [с която ти си партнираш], не съответстват на трептенията на твоята Любов [поради различното развитие на мозъка, у двама ви и], това е страдание. Това са философски работи.

 

/ Виж публикуваното изображение /

 

Линията 1 и 2 донякъде изразяват хармоничната Любов, допълват се, но третата линия изразява една Любов, която не се допълва с другите, отблъскват се. Усещаш, че нещо те отблъсква от този човек.

 

Да кажем, двама души сте, ако се обичате, онзи, когото обичаш, даваш му преднина. Ако избираш ябълки, даваш му той да избере.

 

Ако и двамата сте еднакво положителни, тогава искаш ти да бъдеш пръв и той иска да бъде пръв. Веднага ще дойде стълкновението. Той казва: “Аз имам право”. И ти искаш да имаш право. Кой има правото [от човешка гледна точка]?

 

Правото в света [на личностите; т.е. на обикновените мъже и жени] е само на силния.

 

Силният човек [реално] кой е? Силният човек е добрият човек, разумният човек, красивият човек, чистият човек. Той е силен, от Божествено гледище.

 

Всеки човек, който е силен и неразумен [понеже е все още, на нивото на разбирането на обикновените хора], той употребява силата си не тъй, както трябва. То той ще употреби силата си, за своя сметка.

 

Онзи, който е силен и разумен, ще употреби най-първо тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме.

 

Сега, във вас, три вида Любов съществуват.

 

Но вие по някой път се държите за човешката Любов, някой път се държите за ангелската Любов, някой път се държите само за Божествената Любов. Не ги отделяйте.

 

Те са три основни цвята. Човешката Любов е червеният цвят, жълтият цвят е ангелската Любов, а синият цвят – това е Божественото. От тия трите основни цвята, още четири други производни има.

 

Казвам: червеният цвят е на човешката Любов, тя създава формите на живота и движението създава. Жълтият цвят създава формите на разумността, на човешкия ум, онази област, в която човешката мисъл може да се прояви. Синият цвят дава свобода, туй, което наричаме разумното, волята.

 

Човек в Божествената Любов става волев.

 

Няма воля в човешката

 

[любов, защото обикновеният човек (който затова е обикновен човек, защото не е възстановил Първата си Любов, към Бога, за да стане Божествена Душа)]

 

– той прави нещата тъй, както не трябва.

 

Разумността, Разумната Воля, представя Божествения свят.

 

Та казвам сега: вашата опитност не да оставите [любовта си; т.е. – не да се откажете от нея], но да я коригирате, защото във вас има много заблуждения.

 

Вие имате заблуждение.

 

Вие не знаете коя усмивка е Божествена, коя е ангелска, коя е човешка и коя демонска.

 

Има четири вида усмивки. Някой път човек те погледне с Божествен поглед, някой път с ангелски, някой път с човешки, а някой път с демонски поглед.

 

Аз говоря за неща, които съществуват. Опити се правят. Трябва да се опознаят нещата.

 

Когато влезем в Божествения свят

[а това става – когато, в съзнанието си, вложим идеята, че сме не личности, а сме Живи Разумни Божествени Души], ние ще се освободим.

 

[Ще се освободим, щом тази идея, че сме Души, узрее и даде плод, в нас; т.е. разбирането не е в посяването на дадена идея в мозъка, а в плода, който трябва търпеливо да се изчака]. Писанието поддържа, че [тогава] ще се избавим от смъртта.

 

Ние не можем да се избавим от смъртта дотогава, докато не разберем законите на Божествената Любов, [при което трябва] да изчезне всяко колебание.

 

Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога”.

 

Казват: “Всички ще умрем”. То е друг въпрос. “Ще умрем, ще се изпарим”. Ако по този път вървим, ще влезем в света на противоречията, няма съмнение.

 

Ако се решим да познаем Бога [като се припознаем като Живи Божествени Души и се държим в обществото, като такива], в 17-та глава казва Христос: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

 

Казвате: “Един ден ще умрем”. Ако не сме изпълнили Волята Божия [защото се мислим за обикновени хора; за мъже и за жени, които вместо да подреждаме и да оценяваме всички неща, които Бог ни е дал, ние ги разделяме на добри и на лоши, затова] ще умрем.

 

Ако изпълним Волята Божия [и се повдигнем в степента на съзнание на Божествената Душа, която е винаги доволна], няма да умрем, ще се съблечем [от разбиранията на личността си, защото, според Учителя, "мисълта е облекло на човека"].

 

Има хора [личности], които събличат дрехите си, като змията [т.е. отказват се от старите си възгледи].

 

Много хора събличат дрехите си, не умират, те наново са родени [щом възприемат възгледите на Божествената Душа, които са същите възгледи, като на Бога]. Родени са нови хора [Божествени Души]. И всичките хора около него са радостни.

 

Този човек, който умира [на ужким, е Божествена Душа] и всичките негови хора са радостни, той си отива [в своята Родина; за него няма смърт].

 

Има някои, които умират [като обикновени хора, личности] и всичките скърбят наоколо за него. Той е тръгнал по друг път.

 

Сега тази работа [с превръщането на човека-личност, в човек-Божествена Душа] е трудна.

 

Показвам ви един скъпоценен камък, изведнъж не може да го имате. За този скъпоценен камък Христос казва, че онзи, който ходил да търси един скъпоценен камък, продал всичко за него.

 

Човек като намери Божествената Любов [т.е. като намери Първата си Любов, към Бога], всичко друго е постижимо. Другите неща лесно се добиват. Ние влизаме в естествения път на развитието.

 

Когато Божествената Любов в света не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега в християнския свят. Ако тия хора имаха Божествената Любов, не биха се били.

 

Сега те [европейските народи] имат Любовта на хората, имат и Любовта на ангелите. Те са разделени и искат да победят.

Божественото е останало на заден план.

 

Казвам: Божествената Любов е необходима, за да разрешим въпросите на човешката Любов и ангелската Любов.

 

За да разрешим въпросите в тия, двете области, трябва да имаме онова Божествено знание.

 

Защото в Любовта ние трябва да се подмладим, в Любовта ние трябва да се просветим, в Любовта трябва да се облагородим, в Любовта ще ни се дадат всичките възможности, за да живеем така, че да сме доволни от нашия живот. [Обаче „Любовта не съществува на физическия свят“, казва Учителя и още казва „Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [т.е. на личността], не се изправя във време и пространство.“]

 

Ако аз не съм доволен от своя живот, аз още нищо не съм постигнал [като Душа, защото се считам за личност. Щом съм недоволен – аз съм личност; характерен белег на личността е – недоволството.] .

 

Аз зная, че ще дойдат някои нещастия и ще минат, зная, че тия неща не зависят от мене. Те се дължат на минали поколения. Има поколения, с които сме свързани.

 

Тогава ще дойдем във връзка с ония поколения, които са били в хармония с нашите и ще започне нов живот.

 

Когато дойде Христос, искаше да изведе хората от света и да ги въведе пак в Рая.

 

Християнството не е нищо друго освен приготовление да влезем в Рая, както черният адепт влезе в Рая и приготви хората да влязат в света.

 

Като влезе човек в света, непременно ще излезе из Рая.

 

Който е ял от забранения плод, в света влиза.

 

Христос учи хората на покаяние. Що е покаяние? Да не ядеш вече от забранения плод. Или в какво седи покаянието? Най-първо да слушаш – както Бог ти е говорил, не някой друг какво ти е говорил. Да има нещо, на което да разчиташ, което никога не те е лъгало. Да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало ума ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало сърцето ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало Душата ти, но всякога е пращало Светлина. Това е Божественото в нас!“

 

Из: „Човешка, ангелска и Божествена Любов - 1943 г.“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [личност, т.е. на мъжа, или на жената], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където действа вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.

[Това значи, че човекът-личност (мъж, или жена) трябва да се самоовласти и като се обяви, в себе си, за Душа – да започне да се изживява по новому, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, само като Божествена Душа. Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си (при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото).]

Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.

Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. като Божествени Души], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите.

Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“

Из: „Закон на равенството“

 

[Велина Василева]

"Любовта е Божествената мярка за Живота."
"Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината."
Петър Дънов – Учителя
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Низшата астрална душа (а това е личността на мъжа, или на жената) е изгубила Първата си Любов, към Бога и затова не разбира Божествената Любов; т.е.  тялото,  сърцето,  ума (понеже са материални светове) – не могат да разберат Божествената мярка и да си служат, с нея. Единствено Висшата Божествена Душа, която се е познала и се е разграничила от материалните светове (на тялото, на сърцето и на ума), и действа извън времето и пространството – може да върши Божията Воля: да люби Бога и ближния си и да не яде от забранения плод на Дървото за познаване на доброто и злото.

Учителя казва, за забранения плод: всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод.  Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото.  Хората [личности – мъжете и жените] си предлагат по един, или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

▲ Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Време е вече, хората да разберат живота – в неговата същина.

▲ Мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си, на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства.

▲ Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне. Пазете се от плода на забраненото дърво [т.е. от плода на идеите, служещи на личния и колективен свещен егоизъм], в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на "любов".

▲ Който го познава, той лесно се отказва от него. Той всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“.

▲ За тази цел, хората трябва да се отделят, от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите.  [Хората са Души и затова трябва да се отделят от личността си на мъж, или на жена: това е низшето его; низшето себе, което има свои интереси, противоположни на тези на Божествената Душа.]

▲ Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод.

▲ Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото.

▲ Хората си предлагат по един, или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват.

▲ Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш.

Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си Душа и Сила, и да възлюби и ближния си, като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази Любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне.

▲ Човек е дошъл на Земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на Природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и Добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. "

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Благодарение на своите криви разбирания, хората [т.е. личностите; мъжете и жените] са изопачили живота си, внесли са един дуализъм, в него. Съвременните християни са се отклонили от правия път.

В края на краищата, всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, Истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не го виждат, не чуват какво им говори.

Колкото Ева можа да го чуе, толкова и те го чуват...

Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше какво прави, помагаше ѝ, но тя беше чужда за неговите думи. Всичкото ѝ внимание беше насочено към онзи, който ѝ обещаваше щастлив живот...

Време е вече хората [да осъзнаят, че са Висши Божествени Души и] да разберат живота, в неговата същина. За тази цел, те трябва да се отделят, от своя личен живот [т.е. от низшето си его/или себе; от личността си на мъж, или на жена], който ги свързва с дребнавостите.

Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината.

Дребнавостите развалят настроението на човека [т.е. развалят настройката на човека, спрямо свободата на Висшия Божествен Порядък на нещата].

Той се намира в положението на човек [Висша душа], облечен с бели дрехи [на Висшия Божествен Порядък], но оцапан със сажди, с черни петна [алюзия за низшия човешки порядък на астралната душа]. Като погледне дрехите си, ужасява се. [„Мисълта е облекло на човека.“П.Д.]

Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията.

Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод.

Какво представлява забраненият плод?

Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод.

Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват.

Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне.

Обаче който го познава, той лесно се отказва от него.

Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“.

– Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото."

 [Дърво за познаване на доброто и на злото: същество (или учение), изповядващо дуалистични (т.е. разделящи битието на добро и зло) разбирания за живота, в контекста на агресия и неосъзнат егоизъм, подклаждан от дребнавостите; в смисъл –  иде реч за мисли, чувства и постъпки, които са в унисон с едно погрешно, външно разделяне на хората на добри и на лоши, в услуга на низшето ни себе (вместо да вярваме и прилагаме Единство и алтруизъм, в полза и за благото на Цялото; на Бога; на всички същества, което е в съгласие със законите на Живата природа и което разбиране, изказано с една дума, се нарича – Христос)... Егоизмът ни – личен и колективен – трябва да излезе, час по-скоро,  на светло, за да можем да го различим и така да се откажем, осъзнато, от него. Защото сега ние не осъзнаваме, че сме личности-роби на низшата си природа/или на низшето си его; илюзорно считайки се за самостойни същества. Забравили сме Първата си Любов, която е към Бога и сме враждебно настроени, към някои от себеподобните си. Затова страдаме, за да се опомним и да вземем адекватни мерки, за самовъзпитанието си, като  влезем осъзнато, в Разумния Божествен Принцип на меката нежност; на Любовта, към всеки "друг" човек; т.е. в Живота на Цялото, на Което сме само допълващи се един-другиго части. Но затова,  първо трябва да се определим като Души; като Божествени Души от Висш Порядък и като забравим, че сме мъже и жени, да започнем да се държим като Божествени Души. Тогава ще получим помощ, от Небето.]

Учителя: "Както думите имат определени места, в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места, в умственото и сърдечно полета, в които човек живее.

И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си, на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства.

За пример, кажете ли, че не живеете добре, това подразбира неправилно поставен живот, т.е. живот, бил той личен, семеен, или обществен, в който няма правилна връзка между мислите, чувствата и яденето. [Яденето – това е знанието; няма го, все още, разбирането, че: "Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание."  "Човек, който не мисли, той не си дъвче храната."П.Д.]

Видите ли, че някой човек не мисли, не чувства и [следователно, Истинският Божествен човек –] не се храни добре , не може и да живее добре [на Земята; т.е. той няма изработен характер, по образ и подобие на Бога].

[„Не се храни добре“, в смисъл –  няма подредено вътрешно знание, с което се храни съзнанието, за да се разширява ежедневно, чрез мисли и разсъждения, върху чистите идеи на Божествения Порядък.] 

Мисълта се нуждае от чиста храна [т.е. от подредени идеи (от правилно подредено знание), които са плодове на Божествения Порядък], чувствата – също, организмът – също. При това положение само може да очаквате добър живот.

Хората мислят, че каквато храна [напр. неподредено знание] и да употребяват; [т.е.] както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна [която представляват подредените, в съзнанието, Божествени Идеи: те са чисти плодове, приемани чрез съзнанието].

Не можеш да живееш добре, ако обичаш само своите деца, а към другите си даже неприязнено разположен. Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш.

Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си Душа и Сила, да възлюби и ближния си, като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази Любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне.

Човек, със своите нечисти [т.е. неподредени по Божествен образец]  мисли, желания и постъпки, цапа понякога Чистото, в себе си...

Сега и на вас казвам: пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на „любов“.

За храна на Душата си, човек трябва да употребява само такива [подредени, според Божествения, а не според човешкия порядък]  мисли, чувства и желания [т.е. плодове], които не опияняват.

Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци [т.е. на още незрели хора], да не вкусват от плода, който действа опивателно.

 Забраненият плод [т.е. познаването на доброто и злото] е за мъдреците, за адептите, за светиите. За тях той е абсолютно безвреден, но за младите е опасен бич.

За младите е чистата, кристална вода  ["Всяко учение, което приспива хората, е вино; всяко учение, което пробужда хората, е вода."П.Д.]. Като пият от нея, те ще влязат в добрия, чистия и възвишен живот [на Божествения Порядък], към който Душата им се стреми.

 Човек е дошъл на Земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява  [от дуалността. Божествената Душа трябва да се разграничи от дуалността, без да я осъжда, защото тя е на мястото си, що се отнася до проявите на личностите   (на мъжете и на жените), обаче мястото на Истинския Човек; на Божествената Душа и на Аз-ът, роден от Нея – не е в дуалността, а е извън времето и пространството].

Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на Природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и Добродетели, които ще занесе със себе си, на другия свят.

Който не обича да учи, казва, че докато е на Земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на Земята не се е научил да работи, и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора.

Животът е непреривен. Следователно, каквото е придобил човек на Земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си."

Из: "Начало и край"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички неща са създадени двуполюсни; т.е. всички неща имат и положителен, и отрицателен заряд, за да са в равновесие. Висшата Божествена Душа (за разлика от нейния антипод: низшата астрална душа), подхожда към всичко, откъм положителния му полюс (без да осъжда отрицателния), затова у Нея няма отрицателни чувства; т.е. у Нея няма никакъв негативизъм. Когато човек се припознае като Висша Божествена Душа, самият той – просто (в съзнанието си) сменя полюса си, по причина, че е израснал, в разбиранията си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Елма: "Вие се включвате, във всичко, с отрицателни чувства, а отрицателни чувства, в работещите за Космоса, са изключени."  тук

 

 

[Велина Василева]

Просветлението е трансформиране на съзнанието на низшата астрална душа (т.е. на съзнанието на мъжа, или на жената), в съзнание на Висша Божествена Душа. То е процес на обратно възвръщане към Първичната, т.е. към Първата Любов на човека-Душа, която изначално е  била отправена към Бога и впоследствие е била опорочена. Факт е, че някога (преди да се яви човекът-личност), човекът-Божествена Душа, постепенно е изгубил тази своя Първа Любов, която е била към Бога и вместо нея е поставил любовта си към ближния (семейство и приятели), на първо място (и Бог е бил забравен, като Първа Любов). Така, постепенно, поради загубата на Първата си Любов, към Бога, човекът-Висша Божествена Душа (на Земята, а не извън времето и пространството) се е превърнал в човек-низша астрална душа; т.е. превърнал се е от Душа, зачената в Любов, в личност, плод на низши земни страсти. Тази подмяна, в земни условия,  на Първата Любов на човека-Висша Божествена Душа и вместо Нея – поставянето на пиедестал, от човека-личност, на онази изцапана с користолюбие, любов към ближния (и още – заменянето на радостта от чистите Божествени Идеи – с удоволствието от обсебването на плътно-материални ценности), е нарушило изначално установения Божествен Порядък. Това е въдворило нов, сурогатен човешки порядък, при който, на сцената се появява човекът-личност; този, който е станал причина за разтрогване на пряката си връзка с Бога и на неописуемите страдания, преживени от него, като резултат от безпомощното положение, в което личността се е оказала, след загубата на Първата си Любов ( когато е била, в съзнание на Душа). Т.е. понеже е изгубила своята първа Любов, която е към Бога и я е заместила с някакво (романтично, или плътско) влечение към ближния (или с някакво обсебване на ближния), личността е изгубила и своята Божествена Сила. В нашата епоха, на човека-личност му предстои обратния път.  Т.е. на този,  който е разбрал, че може да получи просветление – му предстои сериозна вътрешна работа, над самия себе си. Той трябва да трансформира (обратно) съзнанието си; от една по-низша, в една по-висша степен, каквато степента на съзнанието на Божествената Душа. В този ред на мисли  – на човека-личност му предстои първо – да научи за Първата си Любов; т.е. да научи за Любовта си към Бога и да я приложи, като водещ Принцип, в живота си и второ – чрез възвръщане на първата си Любов, да си възвърне обратно и пряката си връзка с Бога, заедно със своята Божествена Сила. Това е пътят на Доброто, който впоследствие преминава на по-висша степен – в път на Любовта. Обаче, изплащането на грешката, за загубата на първата Любов, става със страдания. Страданията са цената за погрешните избори на личностите. Учителя казва: „Чрез мъчението и страданието човек, намира пътя към Доброто. Следователно човек страда, за да влезе в пътя на доброто, да стане чист, да мисли право и да следва правия път – пътят на Любовта. Щом мине през страданието, човек се освобождава от юлара си [т.е. освобождава се от ограниченията, в съзнанието си, които е придобил, като човек-личност].“  Из: „Четирите елемента“ Страданието е път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши мисли, чувства и постъпки, в контекста на трансформацията; т.е. в контекста на преминаването на нашето низше съзнание, което е съзнание на обикновени земни хора: мъже и жени – във Висше съзнание на Божествени Души. Предизвикателствата, или страданията – са онези наши вътрешни състояния, които прогонват уюта на познатия стар пейзаж, от ума на личността ни и така ни подготвят за просветление. Всичко, около просветлението, става в съзнанието ни: и докато не се освободим от старите си възгледи за живота; т.е. докато не се освободим от възгледите на личността си (която е нашата низша астрална душа), ние не можем да възприемем нищо ново; т.е. ние не можем да възприемем съвършено новите, за нас, възгледи, които има нашата Висша Божествена Душа. Защото тя живее в съвършено други условия; тя действа в съвършено друга атмосфера – извън времето и пространството. Низшата астрална душа; личността (т.е. мъжът, или жената) живее в ограничение на съзнанието си, а Висшата Душа – живее в Свобода на съзнанието си. И в този смисъл – страданието е това, което – на прехода на преминаването ни от низше съзнание (на астрална душа), към Висше съзнание (на Божествена Душа) – "разорава" старите невронни връзки, в мозъка ни; т.е. страданието е това, което подготвя "почвата" в мозъка ни, за възприемане на новите идеи; за смяната на шаблоните на старите ни "низши" възгледи, с нови – "висши" разбирания. Не че старите идеи, на его-личността ни (т.е. на нашата низша астрална душа), са били непременно лоши; не, те са били добри, но на времето си. Те са били необходими за израстването ни, като личности (но само на онзи отминал етап от живота ни). Обаче животът се променя и във всеки момент, носи нещо ново, с което трябва, доброволно, да се съобразим (като го приемем, охотно). И понеже ние, без да осъзнаваме,  се съпротивляваме на новото, което идва в живота ни – по този начин, чрез съпротивата си, привличаме  страданията, които идват, в живота ни, като наши учители.  Страданието  винаги идва от нашето неприемане на новото; т.е. от нашата съпротива на Потока на живота; от съпротивата ни към нашата еволюция (като съзнания, които от низши, преминават във Висши). Затова страданието, освен че е неизбежно, но то е и напълно естествено – ние не можем да минем, без страданията; нито да ги избегнем, ако Провидението е решило да ни повдигне, в по-висока степен на съзнание. Но ако бързо поумняваме, ще знаем, че всичко в живота ни е предвидено до най-малките подробности и че всичко, което се случва в живота ни – е за наше добро и че трябва да благодарим на Небето, за него.

По-надолу, в предложения текст, от книгата на Майкъл Бърнард Бекуит – думата предизвикателство е "напудрена" дума, която, като сладка обвивка, идва да смекчи откровения драматизъм на думата страдание, за да можем да я преглътнем, по-лесно. Но в този текст на Бекуит (предназначен за хора, със съзнанието на личности; т.е. за обикновени мъже и жени, живеещи не Живот за Бога, т.е. не Живот за Великото Цяло, а живот за себе си, и за семейство, и приятели) – авторът изобщо няма предвид романтичния ореол на едно светско предизвикателство, свързано със задоволяване на някои желани бабаитски прищявки на егото, а нещо далеч по-дълбоко; иде реч за предизвикателствата – като нежелани състояния на егото; т.е. за страданията и за ползата, от тях, в контекста на духовното извисяване; в контекста на повдигането на личността (а това е низшата астрална душа), в по-висшата степен на съзнание, каквато е Висшата Божествена Душа. Защото низшата астрална душа (т.е. личността) и Висшата Божествена Душа – са полюси, в живота (както са полюси – физическият свят и Божественият Свят). В живота, само страданията са онзи път, който извежда Божествените ни Души, от мрака (в ума на човека-личност, обсебена от живота за себе си и – свързвайки я, с изначалната, но изгубена от хилядолетия, първа Любов, към Бога – отново я възвръща) към Светлината, Която е Христос. С други думи – възвръща човека-низша астрална душа – към Живота за Цялото, но не същата душа; със същите ограничени разбирания, а вече трансформирана – като съзнание на човек-Висша Божествена Душа. „Само страданията придават дълбочина на човека. А дълбочината показва съдържание на нещата“, казва Учителя. "Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза: Страданията предшестват Любовта. Никой не може да опита Любовта [като човек-Висша Душа], докато не мине през страдания [като човек-личност; или като човек-низша астрална душа]. [Това е превръщане на низшето, във Висше; т.е. то е процес на постепенно преминаване на индивидуалното съзнание – от единия, в другия полюс на Живота. Страданията са белегът за Работа на Невидимия Свят, по повдигането на съзнанието на човека-личност, в по-висока степен на Божествена Душа.] Който е минал през тях, ще намери Любовта – най-голямото богатство, в света. Страданието е път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши  мисли, чувства и постъпки [и заменя егоистичните ни и користолюбиви възгледи, с благородни и безкористни]. Онези, които са скърбили, са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили. В лицето на първите, има мекота. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека. Страданието е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека [личност; върху човека-низша душа] и го изправя [за да достигне до положението на Висша Божествена Душа] . Страданията са направили човека велик. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Ще кажете, че този път е лош. Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става по-красив и лек [защото Виделината, в Пътя, се увеличава]." Из: „СТРАДАНИЕТО“

Притчи 4:18 "Но пътя на праведните [т.е. на хората-Божествени Души] е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден."
Притчи 13:9 "Виделото на праведните  е весело, А светилникът [т.е. умът] на нечестивите  [т.е. на хората-личности] ще изгасне."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


„Предизвикателствата [т.е. страданията] — указатели на вътрешното израстване

Предизвикателствата [т.е. страданията] разклащат любимите ни структури и схващания [на човека-личност], принуждавайки ни да отворим съзнанието си за нови идеи, възприятия и гледни точки [на човека-Божествена Душа].

Затова приветствайте предизвикателствата [т.е. страданията]! Нека те смутят познатия пейзаж на ума ви.

Не си губете времето да се молите за изчезването им — това не е конструктивен подход. Приветствайте ги, сприятелете се с тях и чрез утвърдителната молитва заявете наличието, във вътрешната ви съкровищница, на всичко необходимо да се справите. Това ще ви издигне до осъзнаването, че предизвикателствата работят за освобождаването на най-висшия ви потенциал [потенциала на хората-Висши Божествени Души]. Животът на хората, оставили благотворен отпечатък на тази Земя, е бил всичко друго, но не и лишен от предизвикателства [от страдания] — именно в контекста на тези трудности те са открили и изразили своите най-дълбоки заложби.

Повечето хора са несъзнателно привързани към тесния пашкул на сигурността [на хората-личности; на сигурността на низши астрални души], който са си изплели, мислейки, че ще ги предпази от житейските предизвикателства. Когато бъдат смело приветствани обаче, трудностите ни подтикват към по-дълбоко осъзнаване и пробуждане, тоест все по-близо до истинското щастие.

Кураж идва от старофренската дума corage, която означава „сърце“ и „дух“. Той е белегът на духовния воин, който продължава напред, въпреки неизвестността. Във всекидневието се иска сърцатост, за да изключим телевизора, компютъра и другите средства за развлечение, за да прекараме в собствената си компания [на Висша Божествена Душа; каквато е новата ни идентичност] – достатъчно време да се опознаем и сприятелим с всичко, което открием в себе си — всичко. Куражът означава да рискуваме да бъдем автентични  [но вече като Висши Божествени Души; чийто Идеал е постигане на Безсмъртието; на Вечния Живот].

Смелият човек не прави моралистични житейски разделения на приемливо и неприемливо. В своята духовна зрялост той различава нещата, но без да съди. В романа „2150“ на Теа Александър, един от героите проницателно отбелязва, че „мярката за еволюция на ума е неговата способност да приема неприемливото. Това, което може да е неприемливо на микро ниво, е винаги приемливо на Макро ниво. Помни, че от Макро гледна точка, всичко е съвършено, от Макро гледна точка – нищо не е ужасно. Ужасни могат да бъдат нещата само в микро перспективата, която е твърде ограничена, за да съумее да види, че живеем в напълно справедлив и балансиран макрокосмос и в него [т.е. на микро ниво], изживяваме само онова, което сме избрали [на Макро ниво]“.^[2]

В макрокосмоса [където действа човекът-Висша Божествена Душа] има само ред; само ние, в микрокосмоса, виждаме хаос, поради увреденото си зрение [на хора-личности; т.е. на низши астрални души]. Отстъпим ли достатъчно назад [достигайки до осъзнаване целите на инволюцията, които са обратни на днешните стремления на еволюцията], ще забележим реда, в основата на всичко. С други думи, зад всяко човешко [инволюционно] отклонение, се крие духовно стремление [което, при инволюцията; т.е. до Христа – е било в посока, обратна на Истината, а при еволюцията; т.е. след Христа – Духът се стреми към Истината].

Куражът не е отсъствие на страх — той признава страха и не се бои от него. Когато сме смели, ние се отваряме за новото същество [което е висшата Божествена Душа], вплетено в тъканта на вече познатото ни същество [което е личността ни; т.е. низшата ни астрална душа – мъжът, или жената]. Куражът ускорява трансформацията ни [от низше съзнание, във висше съзнание; т.е. от личност, във висша Божествена Душа]  и повишава коефициента на щастие.

Отдадеността — печатът на Свободата

Бъдете честни. Признавайте си. Егото [т.е. низшата ни астрална душа; нашата личност] във всеки от нас се опитва да ни убеди, че сме по-пробудени, отколкото сме всъщност.

Духовната арогантност е коварна и донякъде се дължи на примамливото обещание на разни учения да ни доведат до „моментално просветление“ или на техники да ни направят способни да „медитираме като будистки монаси за не повече от 20 минути“!

Егото [т.е. низшата ни астрална душа; нашата личност – мъж/жена], се чувства чудесно от новината, че не е задължително пътят на трансформацията да е трънлив. Кой не обича да чува, че трябва само да повярва — а не да работи върху себе си, — за да се пробуди? Вдъхновението на думите се приема много по-лесно от усилията на практиката — в края на краищата утвърждаването, че сме неизменна част от Бог, не изисква дисциплината, необходима, за да реализираме Божието съзнание [на Висша Божествена Душа].

А ако вярваме в прераждането, може да си помислим: „Че защо да бързам, като винаги мога да постигна просветление в следващия живот?“

Няма смисъл да се превръщаме в духовни запалянковци, които тичат от семинар на семинар и цитират учителите си, но не практикуват нищо. Обикалянето на екзотични „енергийни центрове“ по света може да ни вдъхнови, но не може да замести практиката на отдадено седене под дървото бодхи на нашето съзнание. Безбройни са оправданията, които измисляме, за да избегнем полагането на усилията, нужни, за да се пробудим за присъщата си просветленост.

Мъдрите ангажименти, които поемаме, ни носят не ограничение, а свобода. За духовно незрелия, отдаденост е много страшна дума, защото се приема като принуда. За духовно зрелия обаче, тя е равнозначна на свобода, защото води към истинското щастие, което не може да бъде отнето. Когато поемете безусловен ангажимент към духовната си практика, в тази енергийна точка вселената ви откликва. Божието благоволение винаги е в служба на искрено отдадения практикуващ.

Съзнанието — способността да долавяме, че долавяме

Думата „съзнание“ се използва толкова небрежно, че лесно можем да изгубим усещане за истинския ѝ смисъл, особено когато се свързва с дефиницията за „пробуденост“. Пробуденото съзнание е състоянието, в което долавяме, че долавяме. Това е осъзнаването, че ние сме наблюдателят, вътрешният свидетел — не този, който анализира, мисли или дори медитира, а онова, което остава безучастен свидетел на всеки аспект от съществото.

Когато действително познаем себе си като Наблюдателя, се освобождаваме от ограниченията на външните етикети като мъж, жена, жълт, бял, черен, гей, нормален, вегетарианец, месояден, републиканец, демократ, християнин, индус, даоист и т.н. Всички те трябва да отпаднат, за да се покаже истинската ни самоличност, като чисто съзнание.

Убежденията, представите и възприятията са съдържанието на съзнанието, но не са самото съзнание. По какво съдим, че е така — по това, че те са подвластни на промяна и трансформация.

Самото съзнание, е непроменливият, безформен, вечно съществуващ аспект от съществото ни, който не може да бъде повлиян от нищо външно.

От първостепенна важност е да постигнем духовното разбиране, че имаме вътрешната способност да хармонизираме съдържанието на съзнанието си, със самото съзнание.

Когато направим това, съдържанието променя вибрационната си честота и съответно води към промяна във външните обстоятелства на живота ни.

Когато по този начин се влеем в естествения поток на живота, в съзвучие със законите, управляващи вселената, пожелаваме да останем в това състояние и доловили безграничността на съзнанието си, разбираме:

„Аз съм тук, за да живея отвъд самоналожените граници, да разбия рамките на личните си преживявания“.

Тогава участваме и творим танца на живота не като хора, успешно разрешаващи проблемите, а като пълноправни притежатели на духовното наследство от радост, любов, хармония и съзидателност. Ние сме тук не за да оцеляваме, а за да извисяваме, изразяваме и излъчваме динамичната мощ на съзнанието, което обитава сърцевината на съществото ни.

Всеки от нас стои на платформата на своя уникален еволюционен модел, напълно способен да се пробуди. Нека да възвисим себе си и [така, след като се пробудим, като Висши Божествени Души – да помогнем и на другите – и те да трансформират себе си, от низше личностно съзнание, на обикновени земни хора, към Висше Божествено ниво на съзнание на Души, които знаят, че са части на Общата Мирова Душа и затова живеят Живот, в Любовта и Доброто: Живот, за Цялото].“

Из: „Предизвикателствата — указатели на вътрешното израстване“ и „Отдадеността — печатът на свободата“
от книгата на Майкъл Бърнард Бекуит: „Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)“

[Велина Василева]

Четем, в Откровение 2 глава, 4 стих: "имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това значи, че съзнанието на обикновените хора-личности; т.е. съзнанието на мъжете и на жените е помрачено, поради пренебрегване на Любовта им към Бога, като Водещ Принцип, в живота им.

Защото Любовта към Бога, е Първата Любов на човека-Божествена Душа. Поради тази причина, обикновените хора-личности, са вън от Божествения Порядък. Те нямат правилна обмяна с Великото Цяло, като Негови части (където тече Реалният Живот; т.е. те нямат правилна обмяна с Христос; с Живия Бог, което е огромен проблем за личностите; те са  низшите астрални души).  Поради тази причина, хората-личности – остаряват и умират, и са лишени от Безсмъртие.

Просветлението е обратното възвръщане на Първата Любов на човека, която е в познаването и в Любовта му към Бога, и към Христос, и която Първа Любов – човекът личност (мъж, или жена), понеже е пренебрегнал, в съзнанието си, това съзнание е потъмняло. И до обратното възвръщане на тази изначална Първа Любов, в ума на човека-личност цари хаос; т.е. знанието, което този човек има  – не е подредено и затова то не може да бъде използвано. Такъв човек не знае, че се лута в тъмнина, при това – заблуждавайки се, че живее в светлина, и нещо повече – вместо да се занимава само със себе си и да учи само себе си, за да се повдигне до степента на съзнание на Висшата Божествена Душа (която първо люби Бога и Христа, и второ – действа извън времето и пространството) – такъв човек е склонен, гъделичкайки егото си – "да помага", като учи други хора, без да мисли за последствията, посочени в Матей 15:14 : " те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата."

Откровение 2 глава:

"3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

4 Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов.

5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти [т.е. ума ти] от мястото му, ако се не покаеш."
 

Йоан 6:40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Йоан 12:50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

1 Йоаново 2:25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.

1 Йоаново 5:11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.

1 Йоаново 5:13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].

1 Йоаново 5:20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.

Римляни 6:22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

[Велина Василева]

Просветление – това е процесът на превръщането на низшата смъртна астрална душа (на мъжа, или на жената) –  във  Висша Жива Божествена Душа, посредством възвръщане на нейното Първично Отношение на Любов, което е само към Бога; такъв е Божественият порядък, който е вечен и неизменен.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
При просветлението – Първичният Порядък, установен от Бога, си идва на мястото, посредством възвръщането, у душата – на нейната Първа Любов, само към Бога – такава, каквато е била, в Рая, преди грехопадението (и преди светът да се е населил с много хора).  След грехопадението – се е явила смъртта, като резултат от потъмняването на съзнанието на душата, защото се е нарушил Божествения порядък, в съзнанието на хората, в смисъл: Първата Любов на душата, която е била само към Бога, е заела второстепенно място, в съзнанието им, щом хората искат да бъдат разбрани и обичани, на първо място – не от Бога, а от други хора. В Божествения Порядък – нещата са математически строго определени и Първата Любов, която е от и към Бога – не може да бъде оставена на друга позиция, защото резултатът е катастрофален. От хиляди години – човечеството изпитва това, на гърба си, чрез неописуеми страдания.

Учителя казва: Всички искат да бъдат разбрани и обичани, от хората. Докато искат това, те ще страдат. Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога. Първото Отношение, в света – е Любовта на човешката Душа, към Бог. Любовта към Бога, това е нейна вътрешна, мистична опитност. Възлюбеният на човешката Душа, е само Бог! Разрешението на въпроса, е в Любовта. За Бога ще мислите, като за най-Красивото; най-Великото Нещо, в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Любовта към Бога, е Наука за Възвишените Души. Човек – години чака, за да го посети Бог. Любовта между двама души, на Земята, е само символ; т.е. – земната любов е само израз на Първичната Любов, която съществува между Бога и човешката Душа. Обаче, като слезе на Земята, Душата не може веднага да се пробуди: да разбере своето Първо Отношение, в света, вследствие на което, проявява Любовта си, към когото и да е, от хората. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов, ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Ако образът на Бога влезе във вашата Душа, ще произведе Великата Промяна, във вас; т.е. ще произведе онзи резултат, който се нарича просветление, а именно – превръщането на низшата ви смъртна астрална душа, във Висша Жива Душа. Бог! Това е вътрешният копнеж, на човешката Душа! Когато някой търси Любовта, всъщност – той търси Свещения Образ на Бога; той се стреми към Бога. Всички хора търсят този Свещен Образ. Какво търси човек, в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Животът на Земята има само един смисъл – познаване на Бога. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запалят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Любовта към Бога, е Капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим безусловно и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничния, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

За да не се нарушава установеният, първоначално, Божествен Порядък, във Вселената и за да се достигне, днес, до просветление на съзнанието на мъжа и на жената, задължително трябва да се приложи максимата: ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – Е САМО БОГ! Колкото до любовта, между двама души, на Земята, трябва да се знае, че тя е само символ; т.е. – земната любов, между човек и друг човек – е само израз на Първичната Любов, която изначално съществува между Бога и човешката Душа. Само така – нещата са подредени по местата си, според установения първичен ред, който е валиден, за цялата Вечност.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Последователи на Учителя → Боян Боев: ''Тази сутрин бяхме излезли с нашия обичан Учител на най-високия връх и тук наблюдавахме, в ранната утрин, далечните планини. Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели. Ние се чувствахме близки с тях и бяхме благодарни, че те съществуват. В низините лежаха мъгли и скриваха Земята. А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето.

 

В настаналото безмълвие, един брат попита:

– "Учителю, що търси, за какво копнее човешката Душа, в своите най-свещени стремежи?''

 

Учителят каза: – Бог е обектът на Живота, който търсим [ние, Душите]. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки [в смисъл: у всекиго], който живее – в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог.

 

Има нещо, което човек търси. Един Идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката Душа е само Бог. Бог – това е вътрешният копнеж на човешката Душа.

 

Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на Душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви.

 

Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи: – Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек – години чака, за да го посети Бог.

 

Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата Душа, няма да произведе великата промяна във вас?

 

Когато някой търси Любовта, всъщност той търси Свещения Образ на Бога; той се стреми към Бога. Всички хора търсят този Свещен Образ.

 

Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората?" Любовта между двама души е израз на Първичната Любов, която съществува между Бога и човешката Душа. Обаче като слезе на земята, Душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов.

 

Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: Искам да ям. Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога.

 

Любовта на Бога към нас, е влагата, която иде от Океана, а нашата Любов към Бога, е водата, която трябва да се втече обратно в Океана. [И точно в това, се състои правилната обмяна на Душата, с Великото Цяло, онази правилна обмяна, която, като резултат – произвежда Безсмъртието на Душата.]

 

Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране, в човека.

 

Най-първо човек трябва да се научи да пие от Чистия Извор [това значи – да се учи пряко; вътрешно, от Бога]. Пияницата [т.е. този, който следва човешки поучения], като придобие един навик, мисли, че без вино [т.е. без външно човешко поучение] не може. Без вино може, а без вода не може.

 

Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото Нещо, в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст, отчасти, е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога. При общественото разбиране, човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото - той работи, от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл.

 

Любовта към Бога е наука за Възвишените Души. Това е Великият Път, по който те сами са минали.

 

Който люби Великия, Великото творческо Начало в Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде.

 

Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запалят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги!

 

Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин.

 

Животът на Земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава Душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света.

 

Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога.

 

Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина.

 

Докато любим Бога, ние сме на Небето - в Рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в Рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него.

 

Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват.

 

Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията, в радости.

 

Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно [щом сте на степента на съзнанието на личности; т.е. низши астрални души – мъже и жени].

 

Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога [и това е само Висшата Душа, която действа извън времето и пространството, и вие трябва да се повдигнете на тази степен на разбиране, която има Висшата Душа, за да разберете същността на Безсмъртието: то е в правилната обмяна, във всеки един момент, с Единното Съзнание на Великото Цяло; т.е. в правилната обмяна с Бога].

 

Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас.

 

Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат, по магически начин.

 

Докато Любовта [към Бога; към Великия, но като осъзнато Първично Отношение!] е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъства. И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма.

 

Един закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, Душа и Сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат.

 

Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага.

 

А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме.

 

Всички искат да бъдат разбрани и обичани от хората. Докато искат това, ще страдат.

 

Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога.

 

Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния [и това е само Висшата Душа]. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание. Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика.

 

Като любите Безграничния, влизате в Свободата.

 

Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота.

 

Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне.

 

Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни [мъже и жени; т.е. низши смъртни астрални души], докосвате се до грубия принцип на живота.

 

При любовта към Бога [като Живи Висши Души] привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си.

 

Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството [мъже и жени; т.е. низши смъртни астрални души]. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога.

 

Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая Идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки.

 

Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива.

 

Трябва да се образуват следните четири връзки [в зависимост от степента на развитие на човешкото съзнание]:

 

❈Първата връзка е от Бога към хората.

 

❈Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога.

 

❈Третата връзка е от човека, към човека.

 

❈Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога.

 

Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога, в своето лице, да Го виждам и във вашето.

 

Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества.

 

Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.

 

Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура.

 

Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят; всичко живо.“

 

Из: „Изворът на доброто“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Който не обича Бога, не може да обича и другите хора. Съзнанието ни да е изпълнено постоянно с Космичната Любов; с един Висок Идеал, на Човека-Душа! В този смисъл, обикновения път на дребнавото и низкото, по който върви човекът-личност, това е прелюбодейство!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Боян Боев, последовател на Петър Дънов – Учителя: „Божественото седи в новото схващане на Любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез Любовта! Когато Любовта те посети, ти ще усещаш, че целият свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите.

 

Вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога; съзнанието ни да е изпълнено постоянно с Космичната Любов! С един Висок Идеал! И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем!

 

За думите: „Не прелюбодействай“.

 

Когато човек [в смисъл: човекът-Душа] живее за един висок Идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите, и когато стъпче тия свои Идеали, и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото [по който върви човекът-мъж, или жена], това е прелюбодейство!“

 

 

Из: „Писма от Боян Боев - Изгревът - Том 7“

 

[Велина Василева]

Просветление – това е процесът на излизане на низшата астрална душа (на обикновените хора – мъже и жени), от стария сурогатен човешки порядък, съществуващ от хилядолетия на Земята, и влизането на съзнанието в Изначалния Първичен Божествен Порядък –  посредством силата на Първата Любов, на Висшата Душа (действаща извън времето и пространството), която низшата душа е припознала, и която Първа Любов – е САМО към Бога. Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат. Първата Любов – е и неизменяемата Любов, в Живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Както цигуларят постига своето майсторство; с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено, като Идеал, ще стигнем до качествата, които са потребни, за да излезем от човешкия порядък и да заживеем в Новия; в Божествения порядък.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В света съществува два вида порядък: единият е старият - човешкият порядък, а другият е Божественият.

- Как ще стигнем до качествата, които са потребни, за да живеем в новия, в Божествения Порядък? - запита един от присъствуващите на разговора.

- Както цигуларят постига своето майсторство - отвърна Учителят. - С упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като Идеал.“

Из: „Още за духовния образ на Беинса Дуно - Учителя Беинса Дуно“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали наопаки Първичния Божествен Ред – т.е. изопачили са Изначалния Божествен Порядък (в който всяко нещо е математически строго определено) и така са се озовали в един хаотичен човешки порядък, в който, чрез неописуеми страдания – плащат за капиталната грешка, че са оставили Първата си Любов, която е САМО към Бога. Сега, когато обикновените хора – земните мъже и жени – изразят чисто намерение, пред Бога, като пожелаят да се върнат обратно в Божествения Порядък, те трябва най-напред дълбоко да осъзнаят, че не любовта към себе си, не любовта към ближния, а именно – Любовта САМО към Бога, е Началото на нещата. "Любов към Бога, то е Всемирен Закон и носи общо благо. Щастието се добива само в Любовта към Бога", казва Учителя. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата и в това разрешаване, Любовта към Бога, е подбудителната причина. Любовта към себе си  – е последното нещо. Хората са обърнали този Закон: Те са изоставили Любовта към Бога (и към ближния си), на заден план, а любовта към себе си – са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: Другояче трябва да се разбира животът. Истинското разбиране на живота седи в Любовта към Бога.

Ако продължаваш да вървиш в този път [в който ти фаворизираш любовта към себе си и любовта към избрани любими хора: семейство и приятели, по причина, че се считаш за мъж, или за жена, което означава, че по степен на развитие на съзнанието си – ти си низша астрална душа, която, по дефиниция, живее в тъмнина], всичко за тебе е изгубено. Така не трябва да се живее.

[Влез в Светлината на Висшата си Божествена Душа, която действа извън времето и пространството. Това става, като вложиш в съзнанието си Идеята, че  точно ти си тази Висша Душа, която се връща обратно в Божествения Порядък на нещата; т.е. връща се в Живота за Великото Цяло и неговото Единно съзнание, като поставя Любовта си – САМО към Бога – на първо място, защото] Любовта към, Бога е началото на нещата.

Любовта към ближния, това е разрешението на нещата. В това разрешаване, Любовта [само към Бога] е подбудителната причина.

Любовта към себе си, пък е последното нещо.

И ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали този закон обратно.

Любовта към себе си, е последствие на другите два вида любов.

Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат.

Значи [по причина, че сме изразили чисто намерение – вече да действаме, извън времето и пространството, като Висши Души – затова сме въздигнали, в съзнанието си, Първата си Любов – т.е. Любовта си само към Бога – и вече знаем, че в Божествения Порядък], любовта към себе си е резултатът, последствието, последното нещо.

Хората [в смисъл: личностите, които са низши астрални души] са обърнали този закон: Те са изоставили Любовта към Бога (и към ближния си) на заден план, а любовта към себе си са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение.“

Из: „Призоваха Исуса - 1934 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Причина за тъгата, е оставянето на Първата ни Любов (като Висши Души и последвалото ни превръщане в личности; т.е. в низши астрални души); причина за радостта – е обратното връщане на Първата ни любов (след припознаването ни, като Висши Души, действащи извън времето и пространството).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Първата Любов е Божествената Любов; т.е. Първата Любов, е Любовта – САМО към Бога – и именно възвръщането на Първата ни Любов (щом се припознаем като Висши Божествени Души), е Началото на нещата, в Новия Божествен Порядък, в който служим на Бога, като части на Единното Съзнание, на Великото Цяло (символ на Което – е Идеята: Христос).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга.

Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта. Това е Първата Любов – Божествената Любов.

Тази Първа Любов е и неизменяемата Любов, в Живота.“

Из: „Беседа за учителите и майките като възпитатели - 1920 г.“

 

 

[Велина Василева]

"В Христа – казва Духът; в Словото – няма мъжки и женски пол." Човекът е символ; мъжът и жената – това са само символи на духовни реалности. Животът (символизиран от жената и произтичащ от Любовта), и Умът (символизиран от мъжа и произтичащ Мъдростта и Истината) – са полюси, на Единния Вечен Принцип. Символично, Животът е "жена"; т.е.  едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип. И нито Животът (т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта), може да се прояви без Ум (без силния Принцип; без мъж; без Мъдрост), нито Умът (т.е. нито мъжът; Мъдростта) може да се прояви без Живот (т.е. без жена; без мекия Принцип; без Любовта). Учителя казва: "Който е съгласен с Божествения Принцип, животът му е поезия, музика, песен", т.е. – който, зад символите, вижда и разбира нещата – животът му тече, едновременно, в трите свята, символи на които са съответно – поезията (символизираща Божествения свят), музиката (символизираща духовния свят) и песента (символизираща физическия свят).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: Едновременно, ние сме свързани с три свята. Има нещо в нас, което ни изяснява какво е Божественият свят. Има нещо в нас, което ни обяснява какво нещо е духовният свят. Има нещо в нас, което ни обяснява физическия свят. Ние трябва да се подчиняваме на това вътрешно ръководство. Тогава ще имаме естествен живот. “

Из: „Всели се между нас“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Човекът е цялото, а мъжът и жената, това са двете лица на човека – по проявление, а по същност – са едно.

Мъжът и жената, това са символи на човешкия Дух и Душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях.

В Христа – казва Духът, в Словото – няма мъжки и женски пол. И във Възкресението, те ще бъдат като ангелите.

Следователно в полето на Мъдростта, в Рая, в Третото Небе, те ще се обединят.

А тук, на Земята, трябва да работят усърдно, за това обединение.

Духът, Който ще ги обедини, той е Божествената Любов. “

Из: „Учителя до Стойчеви“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Видимите неща са само копия на духовните си първообрази. Всичко, което е на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят (или Небесния свят), то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което е на Земята.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Влад Пашов: „За Ориген, Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят.

Долу са подобията (копията), горе са първообразите.

"Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна Природа, във видимата и възприемаема, със сетивата, природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната Природа".

И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че от създаването на всемира насам – Невидимият Божествен Свят –  като духовни първообрази – може да бъде доловен, в самите творения . Такова едно единство царува и между видимото  и между невидимото  (духовните първообрази).“

Из: „ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мъжът и жената са Принципи. Когато двата процеса, изразители на мъжкия принцип (Мъдростта) и женския принцип (Любовта) са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип (Мъдростта), като последствие идва смъртта. А когато Животът (Любовта); т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип (за да има Равновесие), тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа. Безсмъртието е равновесие на нещата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи.

„Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират.

Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал.  

Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; силният Принцип; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта].“

Из: „МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма и действат едновременно: нито "жена", без "мъж"; нито "мъж", без "жена", но когато са заедно и само когато влязат в хармония – значи, че там присъства и "Христос" – т.е. Мирът; Равновесието.  Мирът е най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно.

Умът (Мъдростта) е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът (Любовта) е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите.

Един път създадени формите  (от силата; от Мъдростта), влиза в действие Вторият Принцип (Любовта), мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася Живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието.

Зад двата принципа стои Великата Разумност (Христос), Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план.

Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността.

Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа.

Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло.

Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят.

Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип (Мъдростта), като последствие идва смъртта. А когато Животът (Любовта); т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа.

От Интернет, по идеи на Влад Пашов и Учителя

 

[Велина Василева]

Учителя, казва: „Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога“. Във всяка една астрална душа; т.е. във всяка една личност, ще дойде просветление и оживление, ако тя разбере Философията на настоящия момент – т.е. вместо човек да се влияе от външния свят – да се научи да слуша (вътрешно) възвишените си чувства и така – да бъде воден, от Бога, във всеки момент. Защото, у всекиго, който обича Бога, има едно Вътрешно Слънце, което свети и топли този човек. Така – външното печене на Слънце, при което човек оздравява, е символ на вътрешното слушане и следване на Божия Глас; т.е. – символ е на оздравителното действие на Вътрешното Слънце, което е изгряло, в съзнанието на знаещия човек. Защото това Вътрешно Слънце е Христос; то е Любовта. Любовта – ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои, в Себе си, което означава, че: понеже само Бог е Любов; т.е. само Бог обича – вие не може да се обичате, един другиго, без да проявявате Божията Любов, казва Учителя. Вие винаги проявявате само Божията Любов, но въпросът е – в каква степен я проявявате и доколко Тя е чиста, от човешки примеси. Трябва да се знае, че в света, реална е само Първата Любов – Изначалната и Непроменяема Божия Любов и вие, когато обичате – можете да бъдете  само израз; можете само да изразите (в някаква степен) тази Чиста и Възвишена Божествена Любов. Щастието седи в онази обмяна, която има между една Висша Душа и друга Висша Душа, които изразяват Божията Любов. Защото само Бог е Любов и Той не може да се раздвои, за да има човекът-личност, в себе си, освен Първата Божия Любов и някаква друга "своя" любов, с която вие да се обичате, външно (т.е. вие може да си мислите, че се обичате, с някаква хипотетична "своя" любов и да считате, че не сте изразители на Първата, и Единствена Божия Любов, но това не е истина; това е заблуждение). Вярно е, че мъжете и жените си мислят за някаква "своя" любов; това го има като илюзорна идея, в човешкия хаотичен порядък, но той, по дефиниция, не е реален, защото човешкият хаотичен порядък на нещата, е само функция на една незрялост; т.е. функция е на една неподреденост, на ума, на личността. Тогава, от гледна точка на Реалността, когато кажеш: „Ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога, казва Учителя, защото, от Божествено гледище, само Божията Любов е реалната Любов. И ако ти си готов за Любовта, която е реална (а не само за нейното частично копие, което, от незнание, ти наричаш "своя любов") – Тя, Божията Любов, ще дойде и ще се прояви. Любовта всякога действа, но не всякога има условия да се прояви, на Земята, в своята Божественост. Исус я прояви, в Нейната Пълнота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, Учителя: „Аз казвам: Да дадеш всичко. Ти си богат човек, цяло езеро, едно море! Ти [като личност; като мъж, или като жена], си се ограничил, в себе си [с всякакви свои страхове и по свои "разумни" съображения, делиш нещата на добри и на лоши, като поради тази причина – не можеш да проявяваш, Чиста – Божествената Любов]. Да прокопаем канали, да почнеш да течеш, да започне да излиза нещо [безкористно], от тебе; да се оживите!

Едно затворено езеро  [каквото е твоята човешка личност – ] какво ще прави? Вие  [личностите; т.е. низшите астрални души], сте затворени езера.

Трябва да се направят "канали" [т.е. да се направят нови връзки, в съзнанието ви], да изтичате и да се вливате един в друг.

Вие сте се индивидуализирали и всеки иска да бъде щастлив. Щастието не зависи от тия изолирани езера [каквито са земните човешки личности, които са низши астрални души].

Щастието седи в онази обмяна, която има между една Висша Душа и друга Висша Душа.

Във всяка една душа [т.е. във всяка една низша земна душа – ще дойде просветление и оживление], ако вие разбирате Философията.

Всички тия религиозни хора, тъй, както са сега, имат погрешни схващания.

Бог се проявява в Цялото Битие. И в най-малката животинка.

Ако ти, в дадения случай, във всяко същество можеш да видиш онзи малък Божествен лъч, ти си на правия път.

Ако ти, в Слънцето, виждаш Божието присъствие, ако в звездите виждаш Божието присъствие, ако в света, ти виждаш Божието присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието присъствие, ако в болестта, ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

Вие искате Христос да ви намери [някак си, идвайки отвън] в тия къщи [лишени от Виделината на Вътрешното Слънце, което е Той и  Което вие не познавате], в които сте сега.

Един голям ремонт трябва да стане. Тия неща, които имате, тия разбирания, тия сърца, тъй, както сте сега, не че сте лоши, много сте добри [т.е. това, което имате е необходимо], но [то не е достатъчно, като философия, защото] всичко туй, което имате [т.е. Любовта на Бога, която осъзнавате и по причина, че я осъзнавате – можете да разполагате, с Нея], за един обяд [т.е. за един преподаден ви урок] на Христа – не може да платите.  [Защото – „Разменната монета, в бъдеще, между хората, ще бъде Любовта" – казва Учителя.]

Ще отговорите: да се отрече човек.

Христос казва: "Ще отворите вашите каси на миналото богатство, което досега сте складирали, все за черни дни да живеете, ще го отворите."

Ами че тук, по някой път се сърдите, че не искате да работите, казвате: Не искам да работя вече. Не искам да копая вече. Тия хора не искат да проповядваме, НЕ ИСКАТ ДА ОБИЧАМЕ НИКОГО. Защо?

Това е НЕРАЗБИРАНЕ. Защо се сърдиш? Кому се сърдиш? Опитва те Господ – кому се сърдиш?

Аз искам, сега, вие да се учите от Господа [което значи – да слушате вътрешното си ръководство; да слушате вашите чувства; да чувате Господа, Който отвътре ви говори и така да се учите, от Него].

[Но вие, вместо да слушате вътрешното си ръководство; т.е. вместо да слушате вашите възвишени чувства и така да се учите от Господа], вие чакате все "да се усъвършенствате" [отвън, по външен път]. И все "се усъвършенствате" [но само отвън, а трябва и вътрешно да се научите да слушате Господа, Който, във всеки момент, ви говори; това е послушание].

[И така, "усъвършенствайки се", по вашему, вие все се държите за "бастуните" си, в съзнанието си. Учителя казва: „Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.“] Ще започнете с бастуните [т.е. ще започнете отново със старите си страхове, от външния свят], че като "се усъвършенствувате", едва се движите, едва се мърдате и се мъчите  [защото "се усъвършенствувате", по външен път и оставяте външния свят – да ви влияе, вместо да възвишите вътрешната си философия, за Живота, заменяйки старите си идеи – с нови; с чисти и свежи идеи, за Божествения порядък на нещата. С нови; с чисти и свежи идеи – хранете съзнанието си и ще имате подобрение, в живота си. Защото външният свят – е просто функция на идеите; т.е. на разбиранията, които отглеждате, във вашето съзнание (или – "в градините" на вашия мозък и на вашето сърце). А редът е такъв: първо вашето съзнание се просветлява, като сменя възгледите си с такива, по-близки до Истинската ви Изначална Същност (която е Бог) и едва след това и външният ви свят, следва промените, които са настъпили, във вътрешния ви свят. Което значи, че вие може да видите, отвън, новите, желани от вас, промени – само и единствено –  като следствие от новите ви възвишени вътрешни възгледи, за Живота].

Не чакайте тия, старите години [за да се учите на Божествената Наука за Любовта, която Христос донесе на Земята]. Днес е вашият ден, докато сте млади. Не чакайте старостта – да се усъвършенствувате, защото при туй [ваше външно] усъвършенствуване, се подпирате с два бастуна [един бастун за доброто и един бастун за злото; т.е. вие делите нещата на добри и на лоши, което – задължително ви вкарва, в областта на злото, тъй като, от Божествено гледище, да имате отношение, към злото – това е "ядене" на "забранения плод".  И затова, вашето външно "съвършенство", в дуалността – ]. То не е никакво съвършенство.

После, постоянно ми казвате: „Остаряхме.“ Какво е туй, остаряването? Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога.

Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ – Не е въпрос за осъждане. Но трябва една положителна наука, в която да дадем място на Бога да работи, да ни повдигне.

Ако ние сами не можем да се повдигнем – да не спъваме Божественото, в нас, което работи, за нашето повдигане.  [Иначе] – ние не вървим в правия път."

По: "Трите родословия. Моето верую. Новото верую"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, Учителя: "Слънцето, целият Космос, Земята, приливи и отливи; Всичко, което се движи, то става по Закона на Любовта – разумно.

Мислите ли, че тия облаци се движат от само себе си? Не, зад тях стоят интелигентни същества, които ги движат. Тия облаци се приготвят да ни полеят Земята, да расте всичко.  После сродството на елементите – афинитетът, то е основано на закона на Любовта, обич имат елементите, помежду си.

И после, ще имате следното понятие:

Любовта ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои, в Себе си.

Някой казва: „Ти не ме обичаш“.
– Не мога да те обичам.

Да, не се лъжете. Светските хора може – "да се обичат" [понеже те нямат правилната вътрешна философия, за Живота], но вие [които знаете за Божествения Порядък на нещата] не може да се обичате [без Божията Любов, което значи, че] вие може да бъдете – израз – на тази Любов.

Бог е Любов; Той не може да се раздвои. Тогава, когато кажеш: „ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога.

Ако ти си готов за Любовта, тя ще дойде и ще се прояви.

Любовта всякога действа.

Сега всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. [Това, по дефиниция, е невъзможно, в Божествения Порядък, на нещата.] Нали [казваш, че] живееш, [а пък] животът произлиза от Любовта. Ти [следователно], трябва да осъзнаеш, че животът ти е дар; любовен дар. Вложи мисълта – щом се движиш, да благодариш. То е от Бога."

По: "Практическо приложение на музиката"

 

[Велина Василева]

Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Да има Светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази Светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ – да се ползват и другите, от нея. Никодим не разбирал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва Свободата и да не ограничава свободата на другите хора.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил.

 

От Бога е Животът, Знанието, Светлината, Свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава.

 

Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва Животът.

 

Да има Светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази Светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ – да се ползват и другите от нея.

 

Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва Свободата и да не ограничава свободата на другите хора.

 

И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече, през вас.

 

Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред.

 

Божественият Живот ще тече през вас и никога няма да изтича.

 

Това, което тече и не изтича; което гори и не изгаря, е вечно. Вечният Живот е Божествен. В този Живот няма никакво прекъсване.

 

Животът, който се прекъсва, е човешки.

 

Докато не приеме Новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие.

 

Тази мисъл Христос е изказал пред Никодим със следните думи: “Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие.”

 

Като не разбрал дълбокия смисъл на Новораждането, Никодим запитал Христос как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си. Христос му отговорил: “Ти си учител Израилев и не знаеш ли това?”

 

Никодим не разбирал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо.

 

Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил.

 

– “Може ли сам да я премахне?”

 

– Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. “

 

Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“

 

[Велина Василева]

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата: Ще турите в ума си чувството, че вече сте Висши безсмъртни Души и от това гледище – ще мислите, ще чувствате и ще действате. Ще се учите да живеете, в съгласие с тази среда, в която сте потопени – и това е Божествената среда на Любовта. Личностите; т.е. низшите астрални души – живеят в среда на безлюбие, а Висшите Божествени Души – живеят в Божествената среда на Любовта. Низшите астрални души (или личностите – мъжете и жените) – са смъртни, защото са оставили Първата си Любов, която е САМО към Бога, а Висшите Божествени Души – живеят в областта на безсмъртието, защото познават Бога на Любовта. В момента, в който Любовта ви към Бога, е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Низшите астрални души (или личностите – мъжете и жените) и Висшите Божествени Души – живеят на противоположните полюси на Живота. Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само един/а, ти към него/нея си в завършен процес, а към другите си, в незавършен. В нашата Висша Божествена Душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място, в нашата Висша Душа. Да обичаш по Божественому, това значи да си във връзка със всички Души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш. Благото на една Висша безсмъртна Душа, е благо на всички Висши безсмъртни Души и благото на всички Висши безсмъртни Души, е благо на едната Висша безсмъртна Душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама. Ние умираме, понеже не обичаме Бога, с онази Любов, която има към Него – Висшата безсмъртна Душа. Ако обичаме Бога, с Любовта на Висшата безсмъртна Душа – смъртта е изключена вече. Като обичаме Бога, смъртта не може да ни умъртви, понеже ние сме в полюса на Любовта; при Силното. А сега ние сме на полюса на безлюбието; при слабото, а смъртта е по-силна, от слабото.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Ще турите в ума си чувството, че [вече не сте личности; т.е. че вече не сте низши астрални души (което е същото), а сте Висши Божествени Души и затова] живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните Велики Закони. Ще се учите да живеете в съгласие с тази среда, в която сте потопени – Божествената среда на Любовта. Ще мислите, ще чувствате и действате, в съгласие с нея.

 

Вие сте потопени в Любовта; тогава защо сте безпокойни? Това показва, че Любовта не е проникнала напълно във вас [защото се изживявате като низши астрални души; т.е. изживявате се като обикновени хора – мъже и жени].

Когато аз живея в Божията Любов като среда [и се чувствам Висша безсмъртна Душа], каквото и да стане в света, това не ме смущава.

 

Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания [докато сте на нивото на съзнанието на личностите; т.е. на низшите астрални души], за да ви направи съвършени.

 

Единственият, Който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог!

 

Навсякъде виждаме Божието проявление.

 

Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях [защото зависи единствено от достигнатата, от тях, еволюционна степен на разбиране, на Живота].

 

Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога.

 

Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят.

 

Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят.

 

А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят.

 

Ние трябва да снемем Божествения свят тук долу на Земята!

 

Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено.

 

Любовта е един вътрешен копнеж на човешката Душа.

 

Човек я търси навсякъде.

 

Ти плачеш, защото търсиш нещо. Ти плачеш, защото има един [човек, със съзнание на личност], който не те обича.

Не, [мисли, че] има Някой, който те обича [при всички положения на живота ти и това е Бог (обаче съзнанието на тази личност, която не те обича, все още е твърде ограничено, за да пропусне Божията Любов и това не е за осъждане; просто – личността толкова може)].

 

И всеки човек [от неразбиране] се огорчава, когато не го обичат хората.

 

Като не разбира Любовта, човек я търси там, където няма да я намери [т.е. човек погрешно  търси Любовта на онзи полюс на Живота, на който живеят низшите астрални души (или – личностите), а там е средата на безлюбието – просто няма на кого да се сърдим].

 

Душата [т.е. вибрационно "падналата", на полюса на безлюбието, низша астрална душа, ] има едно понятие от Небето [което е на другия полюс на Живота; на полюса на Любовта], че там с нея са се отнасяли много благородно. А тук, на Земята, не се отнасят така [защото условията са диаметрално противоположни; т.е. тук, на Земята, средата е – безлюбие].

 

[Но ние, като съзнания, живеем едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Във всеки момент, щом помислим за Бога на Любовта, ние сме в Божествения Свят, т.е. в средата на Любовта. Това е непроменимо.]

 

Любовта е център на човешкия Дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи Извор, който постоянно извира, в нас. Трябва да възприемем Любовта, или да отпушим изворите, които сме запушили [с нашите отрицателни мисли и егоистични желания, все да сме първи; забравили сме за чистотата и за смирението на Висшата Душа, които трябва да си върнем обратно, за да си върнем и Първата Любов, която е САМО към Бога, и която ще разшири съзнанията ни, за да бъдем добри Нейни Проводници]. От Душите ни трябва да извират Изворите на Любовта.

 

Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: „Бог е Любов“, подразбираме същината, от която е произлязло всичко.

 

За да обичате някого, трябва първо да обичате Бога! [Първо трябва да обичате САМО Бога, за да може, през вас, да потече Любов, към когото и да било, защото вие сте само Проводници на Любовта.]

 

Човек се ражда на Земята, за да [се научи отново да] обича Бога. Постигне ли това, всичко друго е постижимо. Това е зачатъкът на онзи вътрешен, велик опит.

 

Докато любовта ви към временните, преходни неща е по-силна от Любовта ви към Бога, вие всякога ще се намирате във временния, преходния живот и няма да постигнете това, което желаете.

 

В момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.

 

Някой ви обича. За вас е важно Любовта ви към Бога да бъде по-силна, отколкото любовта ви към този човек.

 

Имате ли Любов към Бога, всичките ви работи ще се оправят.

 

Любовта към Бога – това е вътрешен, мистичен опит.

 

Магичната сила на тази опитност се разкрива, когато човек отправи ума си и сърцето си към Бога, без никакво колебание и съмнение. Тогава ще разберете смисъла на живота. Смисълът на живота седи в Любовта към Бога.

 

Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел.

 

Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като Човек.

 

Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си, надалеч.

 

Били ли сте при човек, чийто ум и сърце са свързани с Бога? Каква радост и мир има в него! Състоянието му прилича на пролет, когато птичките пеят и цветята цъфтят. Той е разрешил всички задачи в света.

 

Да любиш Бога, това значи да вземеш нещо от Него.

 

Да любиш ближния си, това значи да проявиш нещо навън, да проявиш Бога!

 

Като имате любов към ближния, ще имате един идеален метод, чрез който можете да се проявите!

 

Някой пита: „Обичаш ли ме?“ Ще му кажа: „Ако искаш да знаеш, дали те обичам, трябва да знаеш, дали обичам Бога. Ако обичам Бога, тогава и тебе обичам.“

 

Когато ти проговори Бог, адът веднага става на рай. Ако не ти говори, раят става ад.

 

Като изгубите Любовта, какъв ад настава във вас, каква тежест, какво неразположение!

 

Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Ако не обичаш Бога така, ти си слепец. Ако обичаш Бога, така ще обичаш всички хора.

 

Любовта към Бога ражда любов към всички същества.

 

Мислете, че у всякого живее Божественият Дух и че всички сте Божествени. Работете с Мировата Любов. Работете с Любовта, като велика вълна, която действа в света. Тогава ще имате Божието благоволение.

 

Вие не можете да го имате, докато не приложите Божията Любов, към всички. Не изведнъж, но като срещнете някое същество, да почувствате, че Бог живее в него. Божият закон на Любовта ще прилагате навсякъде и към всички същества.

 

Божията Любов включва всички. Ти трябва да обичаш всички същества. Само тогава ще почувстваш една вътрешна радост; съзнанието на всички същества ще образува за тебе едно Цяло и с това съзнание ти ще говориш. Тогава Бог ще ти проговори! Не туряйте идеята да обичате само едного.

 

Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само едного, ти към него си в завършен процес, а към другите си в незавършен.

 

В нашата [Висша Божествена] Душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата [Висша] Душа.

 

Онзи, който има Великата Любов, в себе си, се радва на малките неща. Като дойде една малка пеперудка или мушица, ще я помилваме и ще  кажем да хвърка в нашата градина. Обичайте малката Божа кравичка, която лази по вас.

 

Да обичаш по Божествено му, това значи да си във връзка със всички Души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш.

 

Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама.

 

Ние умираме, понеже не обичаме Бога. Ако обичаме Бога, смъртта е изключена вече.

 

Като обичаме Бога, смъртта не може да ни умъртви, понеже ние сме при [полюса на] Силното. А сега ние сме при [полюса на] слабото и смъртта е по-силна, от слабото.

 

Майката трябва да обича всички хора, всички същества! Да обича другите деца така, както обича своето дете. Ще обичаш и другите хора така, както обичаш своя брат.

 

Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички!

 

Всички хора ще обичаме, но на всекиго ще дадем толкова, колкото се нуждае! Това значи, че Любовта е еднаква, но ще обичаме хората, по различен начин.

 

Някой запита: „Как да обичам всички?“

 

Учителят погледна светлия мир наоколо, погледна и нас и каза:

 

Като гледаш всички, ти не се допираш до тях, но получаваш нещо от тях и даваш нещо. Всички тези неща ти ги виждаш, понеже слънчевата светлина се отразява в тях.

 

Също така и Божествената Любов се отразява във всички същества и идва до тебе.

 

И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях!

 

Слънцето ще ти стана понятно, чрез всички тези предмети, в които се отразява.

 

Също така и Бог ще ни стане понятен, чрез всички хора и същества!

 

Сърцето ви да изпраща Новия Живот, навсякъде.

 

Тогава целият свят ще бъде отворен пред вас и вие ще почувствате смисъла на нещата; ще разберете Бога, както ангелите Го разбират; ще имате една Велика Наука на Ангелите. Тогава и вие ще бъдете Ангели [защото Висшата безсмъртна Душа е Ангел].

 

Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал.

 

Ти обичаш някой човек, но както обичаш този човек, тази любов да премине към всички. Не че е лошо да обичаш едного повече от другите. И Христос обичаше Йоана повече от другите. Да любиш, това е велика наука!

 

В Небето има Любов толкова Велика, че ангелите са готови да жертват всичко за нея.

 

Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката.

 

Ако не обичате всички хора, вие нищо не може да постигнете. Ако не разбирате всички букви на азбуката, писател не можете да станете.

 

Светът се нуждае от тази Всеобземаща Любов!

 

Да обичате всички, това значи да обичате Едногото.

 

Любовта започва доста добре в семейството, обаче тя трябва да се разшири към всички.

 

Божията Любов ще дойде чрез откровение, отвътре.

 

Божията Любов е Любов към всички.

 

Съвършената Любов е Любов към всички.

 

Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по- близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това.

 

За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна.

 

Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов; през каквато и дреха да се проявява.

 

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата.“

 

Из: „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

 

[Велина Василева]

Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището, с успех, ще дойде Великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадена във влажната тъмна, студена Земя.

 

Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло, в прекрасния свят над Земята.

 

Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек.

 

Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя.

 

Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият Градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и ѝ помага да расте и да се развива.

 

Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде Великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“

 

Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.

 

Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика.

 

Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши Волята на Отца.

 

И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога.

 

Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват.

 

За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през Божествената школа.

 

На Земята има най-добрите условия за развитие на човешката Душа.

 

Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение.

 

Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“

 

„Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към Великата, Необятна Любов.“

 

„Първият и Великият Закон, върху който се гради този Разумен Живот, това е Божията Любов.“

 

Според Учителя, съществува един Разумен Свят и когато ние сме във връзка с този разумен свят, всичко в нашия живот се урежда разумно.

 

А как може да се свържем с този Разумен Свят? За това Учителят говори в своите беседи и лекции.

 

Из: „Живата връзка с Учителя“

 

[Велина Василева]

Ако дружите с невежи, ще станете като тях. Възможностите на човека, т. е. неговите прояви на физическия свят, зависят от неговото вътрешно разбиране. Да схващаш себе си като жена, или мъж, то значи да заличиш Бога, в себе си! Мъдростта слага нещата в ред, тя ги твори, а Любовта ги оживява. Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схваща себе си като Душа; Жива Душа; т.е. – като Висша Божествена Душа. Мислите трябва да бъдат само Божествени – в това седи Мъдростта! Мислите, това е едно движение на Живота, към периферията. Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма. Сега всички постъпки съблазняват хората, защото нямат Мъдрост. Когато съблюдаваме Принципите на Бога, ние сме в Мъдростта. Разбирането е в приложението. Силата на проявлението е в Любовта. Истината подразбира ОТНОШЕНИЕ на човека към Природата; т.е. – към всичко Живо, създадено от Бога.

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Душа Жива
[това е само Висшата Божествена Душа, живееща извън времето и пространството].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Първото нещо за ученика е да се схваща като Душа Жива [т.е. като Висша Божествена Душа], която се стреми в три посоки: да чувства, да мисли и да действа!

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Човешката личност

[е смъртна; това е низшата астрална душа, съществуваща във времето и пространството].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схваща себе си като Душа; Жива Душа [т.е. да схваща себе си, като Висша Божествена Душа]. Да схващаш себе си – жена или мъж, то значи да заличиш Бога, в себе си!

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Живи Души [т.е. Висши Божествени Души].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Второто правило за ученика е да схваща всички хора като Души - Живи Души!

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Слизане [или деградация е, да схващаш себе си като мъж, или като жена].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Човек трябва да схваща себе си като Душа [т.е. Висша Божествена Душа]. Схваща ли се той като мъж, или жена, то е слизане, деградация.

 

Из: „ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ЩО Е МИСЪЛ?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

„Мисъл е [само] онова, в което има Истина.

 

[Истината е достояние само на Душата – т.е. само Разумната Висша Божествена Душа, която е извън времето и пространството, е в Истината. Животът в Истината дава Свобода на човека. А в Свободата няма никакво стеснение.]

 

Истината и правата мисъл се явяват между два контраста, т. е. между две противоположни Сили.“ тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Формата на мислите и чувствата.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка има определена геометрична форма, т. е. определени геометрически възможности.

Ако се случи една линия, една точка или плоскост да не прояви своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия [а препятствията – това са погрешни вярвания, убеждения, заблуждения – свързани с невежеството на мъжете и на жените, живеещи в самосъзнанието си]. Щом се преодолеят препятствията им, възможностите им веднага се проявяват.

 

Възможностите на човека, т. е. неговите прояви на физическия свят зависят от неговото вътрешно разбиране.“ тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Всичко е за добро.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Всичко, което се случва с учения и добър човек [т.е. с всеки човек], произвежда добър резултат. Всички явления в Природата [са само символи на духовни реалности, както следва:] – изгряване и залязване на Слънцето, изгряването на звездите, духането на вятъра,шумоленето на листата, валежът на снега и на дъжда – се отразяват благоприятно върху хода на човешкия живот. Няма явление в Природата, което да не се отразява [благоприятно] върху човека.

 

Като знаете това, използвайте всичко за добро.“ тук

Защото само доброто е реално. А злото – това е просто неразбраното добро. „Използвайте всичко за добро“ означава: абсолютно всяко нещо, с което имате ОТНОШЕНИЯ – го виждайте само откъм положителната му страна. Защото, на езика на личностите казано: всяко нещо, което ни се вижда "лошо", то е също и толкова "добро". Понеже – преди да достигнат до нас (т.е. преди да достигнат на физическото поле) – всички неща са предварително балансирани (на по-висшите нива на проявление). Това, че на нас, нещо ни се вижда "зло" – идва от илюзиите и заблужденията, породени от ограниченото ни самосъзнание на личности (което самосъзнание – действа във време и пространство). Трябва да се разбере, че всичко, което е извън времето и пространството – се случва ЕДНОВРЕМЕННО (обаче на различни вибрационни нива). Което значи, че  Великото Цяло живее само в един (и същ) настоящ момент, но всяко Същество  преживява този един и същ настоящ момент, от своя специфична гледна точка. Затова, казано по човешки – "лоши неща" – има само за невежите, които страдат, именно поради "погрешното" си отрицателно ОТНОШЕНИЕ, към  някои Неща. Когато човек добие Божествена Мъдрост – страданията му са невъзможни, защото вижда всички неща – само откъм позитивната им страна. В този смисъл – Безсмъртието – това е РАВНОВЕСИЕ и правилна ОБМЯНА на Нещата, във Великото Цяло.

 

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Четири реалности

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

„Реално е това, което остава в ума, сърцето, Душата и Духа на човека.

 

Какво именно остава в сърцето, ума, Душата и Духа?

 

В сърцето остава тъмнината, в ума – Светлината, в Душата – Истината, а в Духа – Любовта.

 

Под думата “тъмнина” разбирам непроявената Реалност, т. е. Реалност, без сенки. [Проявлението е свързано с поляризация, с взаимодействие на двата принципа – Дух (светлина) и материя (тъмнина). Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом Любовта не дойде в човека, и Душата му не присъства в него.]

 

За невежите, тъмнината е страшна, но за посветените представя велики възможности заТворческия принцип, който работи в света.

 

Бог е в тъмнината и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще го намерите в тъмнината, в големите страдания.

 

В тъмнината [а всяка личност, на Земята, е в тъмнина] човек може да научи това, което по никой начин не може да научи в Светлината. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, заедно с нея се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината.

 

Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят.

 

Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.

 

Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея.

 

Щом се прояви Светлината, радват се.

 

Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощта, всички хора си почиват, за да се освежат на следния ден – деня на

Светлината.

 

Истината подразбира ОТНОШЕНИЕ на човека към Природата, към всичко живо, създадено от Бога.

 

Тъмнината представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се изяви и прояви.

 

Светлината е организиран свят, който е почнал да се проявява.“ тук

 

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здрав човек: да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближните и със себе си. Здравето подразбира интензивна мисъл, интензивно чувство и интензивно действие.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

„Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има Светлина в ума си, импулс и подтик – в сърцето си и сила – във волята си.

 

Влезе ли най-малкото колебание в сърцето на човека, той вече е нарушил здравето си, той е психически болен, страда от "психическа хрема".

 

Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към Сърдечния, и Умствения. То е резултат от действието на Висшите Закони, т. е. на законите на Разумния свят.

 

Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближните и със себе си.

 

Здравето подразбира интензивна мисъл, интензивно чувство и интензивно действие.

 

Може да имате само едно от тях, но работете да ги съчетаете.

Това се постига като дружите с хора, които имат силна воля, светъл ум и просветено сърце [т.е. – като дружите с хора, които знаят, че са  Висши Божествени Души].

Ако дружите с невежи [личности; т.е. – с мъже и жени, които се схващат като низши астрални души – ], ще станете като тях.

Горко на онези, които се оставят да ги управляват [в смисъл – да ги учат] невежи [личности – т.е. мъже и жени, живеещи в самосъзнанието си].“ тук

 

 

[Велина Василева]

„АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице.“ Учителя

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Човек е едновременно физическо и духовно същество.

 

Душата е, която управлява това същество.

 

Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата.

 

Духовен свят - това са ония Сили, които работят за създаването на тия форми.

 

ДУШАТА - това е УСЛОВИЕТО, което подготвя съграждането на тия ФОРМИ.

 

Всяка Душа трябва да има тяло, за да се прояви.

 

Сърцето не е достатъчно да даде необходимата енергия, затова умът често го кредитира.

 

А Душата пък кредитира ума.

 

 

Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката Душа.

 

Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице.

 

АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне.

 

Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека.

 

В Небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само Светлина - и те по тая Светлина, се различават един от друг.

 

Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя. За мене да вярвам в Душата си, е извор на радост.

 

Тялото е една къща на човешката Душа, в Духовния живот; по същия закон Душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.

 

Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?“

 

Има тела, от които човек може да се освободи. Това са ония [човешки тела, които приличат на] нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм.

 

Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи.

 

Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен“.

 

В човека всички неща на Битието, се осмислят.

 

В човека живеят и Боговете.“

 

Из книгата, на Петър Дънов, „Българската Душа“

 

[Велина Василева]

За колизията и синхронът – ТЯЛО (гъста материя) / ДУХ: Като духовна инкарнация на Земята, вие ставате ЕДНОВРЕМЕННО

и  ♡ материално същество
(това е низшият ви аз; т.е. земната ви личност на мъж, или на жена, известна като его, и разбира се – си оставате),

и  ♡ Духовно Същество
(това е Висшият ви Аз, наречен от религията Душа; Дух; Бог; Христос).

Как да съвместите и да БАЛАНСИРАТЕ низшия и Висшия си Аз-ове, в съзнанието си, е въпросът с повишена трудност, отговорът на който – изисква цялото ви време и внимание, докато сте тук, на Земята. Вие затова сте тук, за да решите тази задача.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Работете над себе си, за да промените своя вътрешен (Невидим) свят; т.е. – да промените своите мисли, чувства и постъпки, които са истинската причина за вашето недоволство от външния (т.е. от видимия) свят. Не обвинявайте други хора за нещастието си, защото другите хора нямат нищо общо с нещастието ви, даже и в случаите, когато това, наистина, ви изглежда "очевидно". Особено тогава, в такива случаи – упреците към другите, са само белег, за вас, че вие самите имате още много да се учите в житейското училище на планетата Земя. Вие точно за това сте влезли в това физическо ТЯЛО (което е само ваше превозно средство)... В своята най-дълбока Същност, вие сте ДУХЪТ, който събира ОПИТ, а НЕ ТЯЛОТО, което страда (просто ЗАЩОТО НЕ РАЗБИРА РАБОТАТА НА ДУХА). Не чакайте момента на смъртта си, за да се убедите в това. Сега му е времето.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Гай Финли: "ПРИЧИНАТА да сме недоволни и НЕЩАСТНИ е НЕ СЪБИТИЕТО, а нашата РЕАКЦИЯ, спрямо него.

Трябва да се научите
▲ да НЕ разсъждавате с термини като начало и край, успех и провал,
и да започнете да се отнасяте към всичко, в живота си,
▲ като към ОПИТ, от който може да се извлече ПОУКА,
▲ а не като към опит, който доказва, или отхвърля нещо.

Цялото ни нещастие е заключено в представата ни за това КОИ СМЕ НИЕ и КАК БИ ТРЯБВАЛО да се отнася, към нас, животът.

♡ Ако спечелите богатствата на света, ще придобиете само неговите временни блага,

♡ но ако станете ГОСПОДАРИ на СВЕТА, ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ [а това са мислите, чувствата и постъпките ви], ще се сдобиете с вечно богатство.

Не условията, в които се намираме, определят какво трябва да направим, за да се освободим [от капана на материалното ТЯЛО, което потиска и налага своя диктат над ДУХА, който, де факто сме, макар и външно да ни изглежда, че сме ТЯЛОТО]... Вярно е точно обратното: РАБОТЕЙКИ НАД СЕБЕ СИ [за да придобием НОВО РАЗБИРАНЕ за нещата], ние всъщност променяме условията, в които се намираме, каквито и да са те." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всичко [отрицателно], което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Не искам вие да плачете. Плач и роптание, това е едно и също нещо. Който плаче, той роптае, това са отрицателни черти, които са отживели своя век.

Всичко [отрицателно], което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало.

Да допуснем сега, че вие отивате на Небето и сте се вкиснали от всички стари системи.

Като отидете на Небето, какво ще разправяте?

Мислите ли, че там ще ви слушат, като разправяте за всяка отрицателна черта, на Земята?

Като влезете в Невидимия Свят; в тяхната школа, там ще ви кажат: „Братко, забрави всичко туй“. И всичко трябва да се забрави.

Писанието казва: „Всичко трябва да се заличи и да дойде Новата епоха, в която ще започне истинското знание, което сега иде в света“.“

Из: „Положителни и отрицателни сили в Природата - 1922 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вие винаги трябва да следвате идеята за РАВНОВЕСИЕ, благодарност, благоволение, признателност и трябва винаги да отделяте време за това да бъдете наистина автентични, да не маскирате тревожността си като радостна възбуда, да не носите товара на определения, които се страхувате да разгледате, защото се страхувате, че тези отрицателни убеждения, всъщност са верни. Аз ви гарантирам, че те няма никога да бъдат верни! Защото ВИЕ СТЕ СЪВМЕСТЕН ТВОРЕЦ, вие сте направени по образа на Творението, вие сте това, което придава смисъл на живота, вие сте отражението на „Всичко, което е”, което изследва уникалната си същност. И тази идея за вашия изключителен живот и за автентичността, е основана изцяло на понятието за вашата уникална перспектива.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Башар: "Творението никога няма да ви противоречи, никога!   Извън неговата Природа е да направи това; то може само да ви подкрепи – безусловно - в това, което кажете, че е вашата истина, в това, което кажете, че е вярно за вас [към даден текущ момент], ако наистина е вярно и в съответствие с уникалната ви вибрационна честота.

Винаги когато живеете един изключителен живот, вие винаги трябва да следвате идеята за РАВНОВЕСИЕ, благодарност, благоволение, признателност и трябва винаги да отделяте време за това да бъдете наистина автентични, да не маскирате тревожността си като радостна възбуда, да не носите товара на определения, които се страхувате да разгледате, защото се страхувате, че ако се впуснете надълбоко, за да изследвате тези отрицателни убеждения, които може да имате относно себе си ... Много от вас може би се страхуват прекалено, че могат да открият, че тези отрицателни убеждения, всъщност са верни. Аз ви гарантирам, че те няма никога да бъдат верни! Те няма никога да бъдат верни!

Защото ВИЕ СТЕ СЪВМЕСТЕН ТВОРЕЦ; вие сте направени по образа на Творението, вие сте това, което придава смисъл на живота, вие сте отражението на „Всичко, което е”, което изследва уникалната си същност. И тази идея за вашия изключителен живот и за автентичността, е основана изцяло на понятието за вашата уникална перспектива.
[Отрицателните убеждения, които може да имаме, относно себе си  – никога не могат да бъдат верни, защото това би означавало – Великото Цяло да отрича Самото Себе Си, тъй като всеки, от нас, е негова уникална Гледна Точка, която – по дефиниция – няма как да бъде негативна. „Когато разгръщате своето съзнание, вие ще срещате повече отрицателна енергия, не по-малко. Това е, защото постигате повече съответствие с „Всичко, което е”, което е „всичко, което е”, което включва всичко положително и всичко отрицателно. Но само защото чувствате по-голяма част от Всичко, това не означава, че трябва да се страхувате, че по някакъв начин то ще ви контролира. Трябва само да приемете, че отрицателното е еднакво валидно с положителното, за да може след това да изберете, каквото предпочитате. Всичко се свежда до признание и допускане, и равенство, и равновесие. Обстоятелствата нямат значение. Само моето състояние на съзнанието има значение. Обстоятелствата всъщност не пораждат определено състояние. Състоянието генерира обстоятелствата.“ Всяко нещо се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички състояния на съзнанието и на всички ситуации – да съществуват, в живота, и поддържа всичко, в РАВНОВЕСИЕ). В Новата Епоха ще започне Истинското знание, което сега иде в света.]

Всеки един от вас е единствен по рода си и винаги ще бъде единствен по рода си.

И независимо с колко други едновременни свои въплъщения ще установявате връзка от настоящето, те винаги ще бъдат един от вас; вие винаги ще имате само този единствен живот, който да изживеете като себе си.

Така че го изживейте напълно, позволете му да бъде това, което сте го проектирали да бъде, работете в хармония, работете в съзвучие с Висшия си разум, защото вашата Душа, в определен смисъл, се е издигнала нагоре, като двойственост и като триединство, като е създала разделението на нефизически Висш разум и на Физически ум и Равновесната точка, помежду им.

Вие функционирате ЕДНОВРЕМЕННО на всички тези три равнища и позволявате съществуването на БАЛАНС, между двете, и позволявате осъществяването на плавна връзка между Физическия ум и Висшия разум, за да може всеки от тях да върши работата, за която е предназначен, за да се подкрепят и отразяват взаимно това, което сте създадени да подкрепяте и отразявате, за да функционирате като ЦЯЛОСТНО СЪЩЕСТВО, като своята автентична Същност, като своята изключителна Същност."

Из: "Да живееш изключителен живот"