Просветлението - толкова близо и толкова далеч.

[mnruzhinov1992]

Здравейте!

На 20 години съм. Имам проблем. Изпаднал съм в голяма дупка. Става въпрос като че ли за преминаване към по-високо ниво на съзнание. Оттърсване от старото.

 

   През последните 3 години се интересувам от духовно развитие. Научих доста, промених се доста. Стигнах да ниво, в което съм много добър човек. Егото ми е силно намаляло и направо е ''ангелско''. Нямам нужда от слава, величие, много пари. Мога на лошото да отвърна с добро, давам без да очаквам нищо в замяна. Просто ми харесва да помагам и да съм полезен. Нямам проблеми в материалния свят, трудолюбив съм, знам как да постигам нещата и разбирам хората перфектно. Какво ми липсва? Имам нужда от момиче, което да обичам и което да ме обича. Преди 10 месеца се разделих с приятелката си и оттогава живота ми тръгна ''надолу''. Все още ме боли. През този период страдах много, но и никога не съм бил по-осъзнат. Проблемът не е как да си намеря нова приятелка, която да обичам. Проблемът е че търся обич навън, а не вътре в мен. Опитвам се да се откъсна от егото. Знам, че всички сме едно цяло и това ''аз'' е илюзия, от която идват само страдания. Мога да тръгна пак по материалния път, имам прекрасен живот - пари, приятели,хората ме харесват. Правил съм го много пъти, но винаги в един момент - истината ме ''удря''. Осъзнавам, че всичките усилия (а те са много), които полагам са насочени в това да имам по-добър материален живот. Осъзнавам, че всичко е една илюзия и аз си скъсвам задника от работа, за да я подхранвам.

Така идва и настоящия момент, в който вече нямам никаква мотивация да преследвам илюзии (а егото го иска) и се опитвам да се освободя от егото и да достигна просветление. Вече при мен е няма амбицията, да успявам в материалния свят, но и съм адски нещастен. А не мога да се откъсна от егото и да изпитам тази божествена радост и любов, за която всички говорят. Искам да съм щастлив, а стоя, плача и мисля за това вече цяла седмица. Търся отговор, а едновременно с това живота ми се срива. Не ходя на работа, не ходя и в университета. Всичко отива надолу и имам чувството, че трябва да разруша живота си, да достигна дъното, да изгубя всичко и чак тогава може и да се освободя от егото.

Благодаря ви!

[Станимир]

Много от написаното намирам за невярно. Преразгледай убежденията си и целите. Азът не е илюзия. Ако азът е илюзия то индивидуалното духовно развитие е напълно безсмислено, а то друго няма. Илюзия е ограничаването на аза до сегашното въплъщение. Животът на Земята също не е илюзия. Просто не е цялата действителност, а част от нея. Илюзия е неразбирането на това. Животът на Земята трябва да бъде използван за развитието на духа, а не да бъде отричан. Чувството, че трябва да достигнеш дъното по-добре да го забравиш.

[mnruzhinov1992]

Може би съм в едно голямо объркване от всичко, което съм прочел. Но трябва да си изясня нещата, за да продължа напред.

Аз не отричам живота на земята. Просто ми се струва, че трябва да се освободя от егото и да заживея в хармония. Да спра да се стремя и да преследвам неща.

[Креми (късметче)]

Има различни фази на развитието, нагоре - надолу...

Като цяло бих казала 2 неща:

- много повече в момента са жените, интересуващи се от духовно развитие, отколкото мъжете.

- не бързай да се отказваш съзнателно от красивите изживявания на младостта, те също обогатяват.

 

И още - не противопоставяй материалното благополучие на духовността. Хората, които усетят, че вече не са ОТ света, трябва да останат В света - във вид и с излъчване, което максимално улеснява духовната работа. Мярка да е спазена във всичко, което значи, че крайната бедност не е препоръчителна.

 

П.П. Егото може, И служи също на развитието.

Редактирано Февруари 16, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[Диан Георгиев]

Всичко отива надолу и имам чувството, че трябва да разруша живота си, да достигна дъното, да изгубя всичко и чак тогава може и да се освободя от егото.

 

Достигането до дъното означава възможност да стъпиш на нещо твърдо, в което си сигурен че няма да ти измени, в което вярваш че е реално а не илюзия. Оттам може да се издигнеш нагоре.

 

За да намериш кое е реалното трябва да преразгледаш избраните си разбирания и вярвания. Голямата трудност в сегашната епоха е че изобилието от информация води до релативизъм, като всичко представено в книжките и другите източници се отнася доста произволно към други понятия, така става много лесно да се объркаш. Затова е нужно да се концентрираш на една система от разбирания и в нея да търсиш реалното.

 

Например някои наричат реалното Бог, други дух и т.н. Ако си избрал че аза е илюзия, значи клониш към будизма защото това там е централна теза. Реалното е будизма не е Бог, дух или душа, а умът, съзнанието което се изявява на различни нива и използва различни форми. Тези изяви са илюзия, те предизвикват страдание защото умът се привързва към тях, но умът не е илюзия. За да се достигне освобождение от илюзията и съответно от страданието е нужно умът да се насочи към себе си за да разбере собствената си природа. Това най-просто може да стане чрез самонаблюдение, тогава се забелязва как възниква привързването и липсата от желани обекти, както и отблъскването от нежеланите. Това е лесно да се разбере, но е трудно да се върши редовно.

 

Това е моето мнение и опит.

 

[Станимир]

Може би съм в едно голямо объркване от всичко, което съм прочел. Но трябва да си изясня нещата, за да продължа напред.

Аз не отричам живота на земята. Просто ми се струва, че трябва да се освободя от егото и да заживея в хармония. Да спра да се стремя и да преследвам неща.

 

Това също е стремеж. Според мен въпросът е да си избереш да постигнеш правилните неща. Да си поставиш правилните цели. Сам трябва да си ги определиш по значимост. Дали ще е духовно развитие, хармонични взаимоотношения с околните, а и личните цели - в тях няма нищо лошо, ако изпълнението им не е за сметка на тези свързани с развитието на духа. Просто си подреди приоритетите.

[B__]

И как да си поставим правилните цели? Практически?

[Диляна Колева]

 Просто ми се струва, че трябва да се освободя от егото и да заживея в хармония. 

В следствие на това желание е настъпило сериозно объркване, което е довело и до тази твоя криза на идентификацията. 

Ще се опитам с няколко думи да обясня, защо това твое желание е невъзможно. То може да се трансформира малко - " да заживея в хармония с егото си ".

Както физическото ни тяло си има отделни части, така и психичния ни живот си има отделни елементи. Трите основни, формулирани от Фройд и създали една солидна основа за развитие на психологията са - Ид, Его и Суперего.

Това са трите неделими части на всяка психика. Премахването на някоя от тях е равносилно на премахването на някой крайник или орган от физическото ти тяло. Хармонията между трите оформя един стабилен психичен живот. Защо?

Идът е представен от нагоните и е изцяло несъзнателен.

Егото ( бих казала една от най - важните части) са функциите , свързващи индивида с околната среда.

Суперегото обхваща моралните ценности и идеали, към които се стремим в него се включват съвестта и Его - идеала.

 

За разлика от Идът , който ни е даден по рождение, затова и често не го търсим или не го разбираме, Егото и Суперегото се развиват от нас след раждането.

Егото е взаимодействието на индивида със средата. Негови функции са:

- осигуряване знание за средата

- осигурява знание за тялото и нагоните

- осигурява контрол на когнитивните процеси - мисли, чувства, възприятия и т.н.

 

Някъде между Егото и Суперегото при теб е възникнал конфликт. Развитието на Егото е изключително важно, то е тясно свързано с идентификацията. Желанието ти да го пренебрегнеш, да се оттеглиш от средата, в която се движиш, да подтиснеш нагони и желания, да промениш когнитивните си процеси по начин по който не разбираш, те е довело до проблем с идентификацията  - Кой съм? Защо съм? С кого съм?

 

А не мога да се откъсна от егото и да изпитам тази божествена радост и любов, за която всички говорят. 

Хубаво си го написал - всички говорят. Бих възхвалила и обявила за Бог, онзи, който успее да покаже проявата на Божествената любов през човешкото тяло, изключвайки своя Ид , от подсъзнанието, елиминирайки Егото си и заставайки над Суперегото. 

Няма такъв човек.

Нашата задача като човеци е да преживяваме и преминаваме през човешкото. Да се радваме, да страдаме, да плачем, да се смеем, да се наслаждаваме на храната, да влагаме любов в секса, да правим някого щастлив и да бъдем нещастни понякога. 

Нашата задача е да се учим развивайки и разбирайки тези три функции на нашия психичен живот, а не да ги елиминираме.

Хармонизирането на трите, а не елиминирането им.

Затова mnruzhinov поздравявам те за, наученото, за това че можеш да работиш с материалния живот, затова че определяш себе си като качествен и отговорен човек, затова че имаш смелостта да споделиш проблема си и имаш сила да го разрешиш. Всички които започват с духовната литература на 18 - 20 години преминават през подобен период и след това постепенно изчистват приоритетите, убедена съм че и ти ще успееш.

[mnruzhinov1992]

didi_ts

 

Благодаря ти! Много ми хареса това, което написа. Наистина ми се иска да е така.

 

Но ...

 

1. Чел съм Ошо, Толе и всичко, което те говорят ми се струва толкова истинско и същевременно просто (на думи разбира се). Наистина не знам къде греша, може би съм заблуден от тях?

 

2. Попитах същото и в други форуми, получих различни отговори.

 

 http://indigota.com/index.php?topic=6734.0#ixzz2LA34ZGvu

 

Може ли да коментираме отговорите на  stargate и Житара?

 

Изглежда, че има хора, които вече са преминали през това.Този проблем при мен е възниквал и преди. И винаги съм се връщал към материалното с амбиция, но след време отново изпадам в това състояние. Обиковено защото съм твърде изморен от усилията, които полагам или поради някакъв неуспех. И сега ме е страх, че ако се върна пак към тези стремежи на егото, това пак ще се случи рано или късно. А то пречи много на живота ми, понеже залитам в различни крайности и накрая нищо не постигам.

Благодаря ви!

[Станимир]

Сам засегна въпроса за крайностите. Ти или отхвърляш материалните стремежи, или ги поставяш на преден план. Това наистина са крайности. А според мен трябва да намериш баланса между духовните и материалните си стремежи. Едва ли имаш силите да се откажеш от всичките си материални стремежи, а и не е нужно. Остави един или два, които смяташ, че не ти пречат особено. Заедно с това си определи една или две цели, които считаш за духовни и смяташ, че е необходимо да постигнеш. Концентрирай се в две-три-четири направления, защото борбата на много фронтове в повечето случаи е обречена на неуспех. Важно е също така да откриеш радостта в това, което правиш, да откриеш смисъла, ползата, да знаеш защо го правиш.

[Ники_]

 Просто ми се струва, че трябва да се освободя от егото и да заживея в хармония. 

В следствие на това желание е настъпило сериозно объркване, което е довело и до тази твоя криза на идентификацията. 

Ще се опитам с няколко думи да обясня, защо това твое желание е невъзможно. То може да се трансформира малко - "да заживея в хармония с егото си".

Както физическото ни тяло си има отделни части, така и психичния ни живот си има отделни елементи. Трите основни, формулирани от Фройд и създали една солидна основа за развитие на психологията са - Ид, Его и Суперего.

Това са трите неделими части на всяка психика. Премахването на някоя от тях е равносилно на премахването на някой крайник или орган от физическото ти тяло. Хармонията между трите оформя един стабилен психичен живот. Защо?

Идът е представен от нагоните и е изцяло несъзнателен.

Егото ( бих казала една от най - важните части) са функциите , свързващи индивида с околната среда.

Суперегото обхваща моралните ценности и идеали, към които се стремим в него се включват съвестта и Его - идеала.

...

Точно е подчертаното от гледна точка на психоанализата, но и неточно, от гледна точка на същината на думата "его".

"Его" значи "аз".

Кой иска да се освободи от его-то си и да заживее в хармония? Аз, сиреч пак его-то. Това ли всъщност искам - да се отсвободя от себе си? Май не, защото в същото време аз не искам да спра да съществувам.

Между тези двете назрява т. н.  вътрешен конфликт.

 

Да, много е правилно, че его-то е необходимо. Без него няма развитие. Id-а (То) - без него също няма развитие, защото именно този аспект от съзнанието се явява поущрител, също така е и предизвикателство. Къде без него?!

:-)

Без Супер Его-то също няма как. Коректорът ни.

 

Там е работата обаче, че това нещо, което описваш и което всеки психоаналитик и всеки психолог описва като "стабилен псиичен живот", е нещо относително стабилно - до колкото в него има равновесие между То и Супер Его-то.

 

Ученията, Религиите и пр., в същината си, предлагат нещо много по-голямо от тази относителност, макар че пътя към него, към това нещо е подплътен с не малко, както си вижда и на практика, маниакалност в желанието. Та това което се предлага, като избавление от иначе вечния сблъсък между То и Супер Его-то, е абсолютната хармония, абсолютната стабилност и непоклатимост, при която То е трансформирано, или казано на религиозен език - душата е избавена от рова (от бездната, от ада, от "Шеол"), поправена е.

Няма как този вътрешен стремеж заложен в Его-то да отпадне и да бъде задоволен от относително стабилния психичен живот, защото самата душа, или иначе казано психика, копнее за тоталната хармония.

 

Това, което дава психоанализата е правилната насока - а тя в същината си е в това да се прекрати борбата, да се намали маниакалността, да се стигне до приемане на несъвършенството в човека, да се приемеш такъв какъвто си и да се възлюбиш, да се харесаш и уважаваш и това е достатъчно! Ако психолога, или психоаналитика доведат пациента си до тук, то значи са си свършили работа. От там на сетне Любовта е тази, която води до всичко най-добро, до колкото въобще самата Тя не е това всичко най-добро! :-) Не его-то, а Любовта.

 

До преди Любовта да господарува над/в човека, то същия бива да прилага правилото 49 към то 51. Правилото, разбира се е еврейско и спада към Лурианската Каббала. Човек бива да подържа у себе си 49% егоизъм и 51% алтруизъм. Като егоизмът е добре да бъде зорко наблюдаван - дали не излиза от рамките на градивността и дали не попада в деградация.

Редактирано Февруари 17, 2013 от Ники_

[Диляна Колева]

 Преди 10 месеца се разделих с приятелката си и оттогава живота ми тръгна ''надолу''. Все още ме боли. През този период страдах много, но и никога не съм бил по-осъзнат. Проблемът не е как да си намеря нова приятелка, която да обичам. Проблемът е че търся обич навън, а не вътре в мен. 

Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам".

 

Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. 

След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба.

 

Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми.

Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато.

 

Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. 

Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш.

 

Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. 

 

Желая ти от все сърце, нова и красива емоция.

[mnruzhinov1992]

Да, май не успявам да се справя с емоцията. И май съм пропуснал периода на тъгата. И винаги съм обвинявал себе си, не само за това, а за всяко нещо в живота си, но не съм изпадал в самосъжаление. Казвах си ''ти не си се представил достатъчно добре'', трябва да се подобриш и така постоянно полагам усилия да подобрявам неща в себе си. След раздялата с това момиче, може би имаше приемане на тъгата за кратко. За един ден може би, дори по-малко, след това веднага бях измислил план как да стана по-добър и живота ми да стане по-хубав. Ако трябва да съм честен, това момиче или нуждата от любов е причината аз да ''вървя напред''. Да ставам от леглото сутрин, да полагам отново всичките усилия да се подобрявам и всичко това се крепи надеждата, че някой ден като стана още по-успешен, още по готин и още и още, тя или някоя друга подобна на нея ще ме обича и аз ще обичам нея.

[mvm]

Много лошо тогава, ако само момиче и нейната любов може да те мотивира да вървиш напред.

Би трябвало да намериш мотивация заради себе си...и тогава момичето само ще те намери

[mnruzhinov1992]

Прав си, но не е ли стремежа към любов и щастие, което ни движи нас ''обикновените'' хора

[mvm]

И аз мислех навремето, че е двигател. Но вече не мисля така. С или без любов животът си върви

трябва да работим, да се учим, да се развиваме,  с или без любов

Животът може да ти поднесе и по-големи изпитания от една неуспешна връзка

Всеки път ли ще се отпущаш така. Да ти кажа ти в този момент си стигнал дъното - не ходиш на лекции, не ходиш на работа, сигурно и с никой нямаш желание да се срещаш

Време е да се поогледаш, да излезеш навън и да продължиш напред.

Но да ставаш роб на себе си, да се самобичуваш заради една бъдеща или настояща любов, не си струва.

 

Освен това, след като това момиче си е отишло, то си е отишло не заради тебе, а въпреки тебе

Разбираш ли? Ти не си виновен, просто тя не е била твоето момиче. Няма смисъл да се самообвиняваш, защото каквото и да беше направил за нея, тя пак нямаше да е доволна и да си отиде. 

Това е нещо нормално и на всеки се случва и то по няколко пъти)

Редактирано Февруари 17, 2013 от mvm

[B__]

Прав си, но не е ли стремежа към любов и щастие, което ни движи нас ''обикновените'' хора

Точно това ни движи. Има много форми.

Няма друго, каквото да ни движи. Това е естественият път.

Не трябва да се забравя, че това са единствените естествени движещи сили. Всичко друго е от черната страна на живота, където има сили, които искат да изсмучат енергията ни, когато се опитваме да се стремим към нещо друго.

Редактирано Февруари 17, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[mvm]

Божидаре, прави разлика между двата вида любов

Любов към определен субект, в случая - момиче

и Любов всеобща , към всички хора, птички и тревички

. т. нар. Божествена - трудно постижима разбира се, но не невъзможна

 

движещата сила е втората, а първата е само частен случай на втората

Редактирано Февруари 17, 2013 от mvm

[Ники_]

 Преди 10 месеца се разделих с приятелката си и оттогава живота ми тръгна ''надолу''. Все още ме боли. През този период страдах много, но и никога не съм бил по-осъзнат. Проблемът не е как да си намеря нова приятелка, която да обичам. Проблемът е че търся обич навън, а не вътре в мен. 

Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам".

 

Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. 

След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба.

 

Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми.

Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато.

 

Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. 

Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш.

 

Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. 

 

Желая ти от все сърце, нова и красива емоция.

Да, аз също често съм бил "жертва" на подобна мотивация - да стана по-висш, по-духовен, по-добър, по-чист, само и само за да бъда харесван, уважаван и обичан.

Да, в корена на нещата е желанието за любов, копнежът за Любовта и щастието.

 

Когато се влюбим в някой човек ние сме много близко до съвършенството, защото любовта към човека отсреща, която по-късно се превръща в обич по една или друго причина, е част от нашето развитие, от нашето разширение и всеки един стремеж да търсим тази Любов, това чувство в нови изживявания, е всъщност стремежа на нашата душа към Светлината и към Божията Съвършена Любов. Това е наш несъзнателен копнеж.

 

Всичко което правим в живота си е търсене на това, а ние правим хиляди неща - купуваме си дрехи, книги, накити, коли, къщи, подаряваме си ваканция, излет, среща с приятели, осигуряваме си забавления и пр., и пр., - всичко това са "одежди" на дълбокия ни стремеж към Любов и щастие.

 

Всичко което търсим, всичко което придобиваме е всъщност опит да придобием наслаждание, Любов и щастие. Това е корен на нащата. Нарича се Живот! "Другия" корен се нарича Смърт, или нещастие, тъмнина, самота и пр..

[B__]

Ами няма разлика между тези "два вида любов". Няма как да направиш такава механична разлика. Всички хора, които го правят се сблъскват с проблеми и нещастия.

Учителя казва в "Същината на човека":

" В любовта няма престъпления. Престъплението е в неоценяването на любовта. Като не могат да я оценят, хората казват, че е престъпление мъжът да обича две жени, или жената да обича двама мъже. Странно е да се говори по този начин в 20 век!

....Аз имам предвид новия морал, според който човек трябва да нахрани кокошките си и да ги пусне да си живеят свободно в гората. Престъпление ли е това? Престъпление ли е да обичаш и мъжете, и жените, без да задържаш любовта им за себе си? Престъпление е, когато обичате човека и задържате любовта му само за себе си. В този смисъл, казвам: Мъж, който не може да обича всички жени чисто, безкористно, не е мъж. И жена, която не може да обича всички мъже чисто, безкористно, не е жена. Такъв е Божият закон. Дали на вас е приятно или на мене е неприятно, това нищо не значи. Такава е истината. Бог обича всичко, което е създал, а човек ще дойде да прави избор, какво може да обича и какво да не обича, кое е било направено добре и кое зле."

Който мисли, че трябва да е ограничен да обича една жена по определен начин, се ограничава сам себе си от Божественото. Поне така мисля. Няма така любов и онакава любов.

[mnruzhinov1992]

didi_ts

 

Как мога да хармонизирам този конфликт между егото и суперегото?

[mvm]

Божидаре, щях да ти отговоря, но не искам да разводнявам темата на момчето, която си е лично негова, за него

[Диана Илиева]

Мда, и ако забелязвате момчето си намери един референтен кръг от хора, които говорят най-близко до това, което той желае да чуе и не чува нищо друго

[mnruzhinov1992]

Аз също го забелязах в себе си.

[Viva Caselli]

Ученията, които отричат Аза са опасни, тъй като гледат на Земята от високо, пък са стъпили върху й. Отричат явното, а ти обясняват надълго и нашироко мъглявото. Остави ги, ако не можеш — хвърляй им по един поглед, но не се заседявай дълго при тях да не стане тъй, че лъжата да мине за истина! Аз така правя. Развличам се с тях. Не е нужно все да съм сериозен. Аза е реален, света е реален, всичко около нас е реално. Ние сме хвърлени в тоя миг и трябва да го изживеем. Живеем, страдаме, радваме се... Не можем да се отклоним от тоя път, обаче можем да сторим тъй, че като вървим по него крачката ни да бъде една съща. Нека направим така, че и мъката и щастието ни да са в разумни граници. Нашето страдание много пъти е причинено от емоциите ни, които подобно на гладен стомах бушуват, докато не му дадем нужното, а често то е малко, пък ние го тъпчем с всевъзможни лакомства. Така правим и с емоциите си. Доплаче ни се, ние не плачем, а се дерем. Стане ни смешно, ние не се смеем, а са гърчим от смях! Когато вятъра обърне бръмбърче с краката нагоре, то маха с крачетата и чувства болка само от това, че не може да продължи пътя си. То си мисли, че пътят му е свършил. Страшни се виждат страданията му. Може да се движи, а не може да върви. Обърне се вятъра и го изправи пак на крака. Същото прави с нас и съдбата. Поднася ни леки изпитания, от които ние правим тежки скърби, вместо умерени в мъката да зачакаме вятъра на промяната. Мисля, че по-голяма част от хората са надарени с повече акъл от бръмбарите. Затова недей да тревожиш духа си. Направи обратното. Успокой го и продължи по пътя си, нищо че чувстваш, че е свършил.