Любовта никога не умира

[мече]

Вярвате ли във вечната любов - тази, която никога не умира? Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" Възможно ли е да си мислим, че някоя бивша стара любов ни е вече безразлична, а дълбоко в себе си да пазим огъня на старите чувства жив завинаги?"

 

Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."
 

[Диляна Колева]

 "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."

Всеки тълкува духовната литература по различен начин, затова и всичко казано там е написано по начин позволяваш отворено тълкуване.

Този цитат според мен е отнесен към идеята за преражданията. Ако в този живот страстно обичаш любим, след периодично заспиване на съзнанието (смърт), ще го обичаш като майка, а след това като дете и т.н. докато изчистиш тази нишка и я превърнеш в любов, а не в обичане, желание, страст и т.н.

 

За това е нужно време, но онова време в безвремието, а не това което ние познаваме като един човешки живот.

 

Какво казват рамките на човешкия живот!? Има най - общо 3 вида хармонични отношения между любим и любима:

1. когато и двамата са в период на свързване - това най - често е влюбването - желание, страст, себеотричане и т.н.

2. когато и двамата са в период на диференциация - това е когато всеки се научи да уважава личното пространство на другия и работи по изграждането на своето лично пространство с обич и себеуважение.

3. когато и двамата са в период на отделяне - това са личните споразумения, за жителство заради ...... или " да се разделим като приятели", но и двамата го мислят, чувстват и преживяват.

 

Когато любимият отиде в период на отделяне, а любимата, например остане в период на свързвате има мъчително преживяване на връзката. И в рамките на един живот е, да си потъгува, да се смири, да го надживее, да се опита до прояви разбиране, да приеме другата гледна точка. Да заобича, но не другият, а себе си, за да успее да си позволи да бъде щастлив извън връзка, с която е направил разминаване.

[Viva Caselli]

Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" 

 

 Придодата не се интересува от любовта по същия начин, както ние. За нас е важно да има вярност по между ни. За нас е важно е да е споделена. Имаме нужда да се вричаме във вярност и да чуваме от другата страна същото. Заклеймяваме човека , в който сме се влюбили със силни думи, че е единствен/на, че е осмислил живота ни, че никога няма да се влюбим в друг/а. Обаче забравяме, че любовта не вземе насериозно нашите клетки и ни принуждава да ги изричаме отново и отново, но не винаги към един и същи човек. Нейната мисия е да продължи веригата...Нейните усилия са насочени към плода на любовта — децата, а не към това какво носи любовта в личностен план — щастие или мъка. Странни сме хората. Днес наричаме човека, в когото сме се влюбили единствен на света, но случи ли се тъй, че да ни предаде, ние нямаме сили да го наречем дори човек. Затова като знаем каква е любовта, че пламва по-бързо от пожар, трябва да се научим, че вричанията във вярност, как ще обичаме любимия/та си, докато смъртта ни раздели са неуместни клетви. Колко много са младите семейства, които не са живяли заедно дори и три години, но вече в главите им минават мисли как да строшат катанците на семейното робство. Любовта по между им е изстинала, също толкова лесно и бързо, както се възпламенила преди време. Започват едни изневяри, които нанасят оскърбление на другия, чиито чувства все още не са охладняли. Затова аз държа повече на думите: Слушай, не съм сигурна дали ще те обичам вечно, но съм сигурна в едно — че стане ли тъй, че любовта ми към теб да охладнее, аз няма да се колебая да спестя истината. Мое морално задължение ще е да ти кажа, че вече не тая същите чувства към теб, а твое — да уважиш свободата ми. Истината никога не може да нанесе обида, но лъжата винаги го прави. Който е разумен в любовта ще вземе на премисъл, че чувствата са по силни от клетвите и дойде ли време да чуе подобна истина ще го направи достойно и с уважение.  Спомена за любовта носи наслада, дори и вече да я няма, стига само да е угаснала по човешки начин, а не чрез изневяри и лъжи.

[gertata]

Интересан тема! и аз вярвам във вечната любов!

 

[Карита]

Темата за любовта е неизчерпаема, каквато е самата любов Безусловна любов към любимия? Вярвате ли в това? Има моменти, когато се чувстваш неразбран и нежелан от половинката си. Нежността изчезва понякога за дълго. Проумяваш, че любовта е блян по нещо свято и въпреки това се отдаваш на другия, безусловно, знаейки, че само Любовта е тази дето трансформира и обединява.

[daydreamer]

И аз вярвъм във вечната любов. Тя продължава през преражданията, и се чудим защо чустваме все едно познаваме този непознат който подминахме. 

Смятам че понякога и да познаеш твоят/а любим/а, понякога те няма да те познаят, или обратното.

Но когато и двамата знаят през каква любов са свърани- товага най сетне е попърлнена тази вечна любов.

През проблемите и другите неща трябва да минат в много живота докато и двамата са заедно <3

[Sam]

Ъъъъ . Такова ... А какво е Любов ?

 

 

От прочетеното до тук открих много истина. Но и също открих,че всеки тълкува понятието "Любов" както му дойде и му е изгодно да го разбере . Особено голяма разлика в разбиранитя виждам между мъжете и жените .

Повечето жени смятат,че "Любовта" е извинение за всичко и влюбването е любов ...И едва ли не като се влюбим трябва да зарежем всичко до момента и да се хвърлим в новата авантюра и да зарежем всичко и всички след нас и сме извинени..

 

За мъжа . За истинския мъж . Любовта и влюбването са различни неща . И изобщо установих,че мъжете и жените мислят по различен начин и приемат по различен начин взаимните отношения..Примерно жените помнят нещата като първа целувка,първа любов,всичко им е знаково ли помнят и помнят....А аз не помня нищо такова . Това са някакви женски глупости . Помня само с кой съм в момента и толкова . Със никакви стари любови не общувам,не се сещам и ми е весе едно никога не се е случвало . И мисля ,че това много ми помага в живота да съм щастлив. Хора ! Щастието е в доброто здраве и късата памет !

Редактирано Юни 18, 2013 от Sam

[Диляна Колева]

Разбирането на чувството "любов" е дълбок процес свързан с много преживяване и време за откриване на детайлите и уникалността в природата на човешкото същество.

Бих го изразила метафорично като пакет с ориз.

Ако ни дадат един пакет с ориз и ние се опитаме да разгледаме оризовите зърна, ще ни е много трудно през опаковката да видим каквито и да е особености. За по - прецизно наблюдение трябва да скъсаме пакета и да изсипем ориза. Рискуваме да изгубим някои от зрънцата , но пък болшинството ще остана при нас. В купката ориз гледайки отстрани надали ще забележим много разлики, но ако я разпръснем ще забележим, че има камъчета, които сякаш не са на мястото си. Ако се вгледаме още по - внимателно ще забележим, че някои от зрънцата са с различен цвят, че има напукани, счупени, зрънца изгубили своята цялост, но там скрити в множеството отначало остават незабележим. Ако разпръснем още повече ориза, ще забележим, че има по- кристални и по- мътни зрънца, че има такива които са сменили цвета си изцяло и колкото повече се вглеждаме, толкова повече подробности ще виждаме. А колко ли време ще ни отнеме да сравним формата на всяко едно зрънце, за да установим, че всяко едно от тях е различно. Точно такъв е и процесът за опознаване на чувствата - бавен, изискващ концентрация, внимание, интерес, търпение, желание, любопитство и още много други качества които не всеки е развил в себе си.

И тук идва въпроса - Кому е нужно това?

Да, за  болшинството от хората не е необходимо да знаят структурата на ориза, за да се нахранят, необходим е просто един пакет с ориз, с който да задоволят глада си.  Това е консуматорското отношение.

Има и хора, или поне една  част от хората, които държат да познават дълбочината, детайлите, същността, за тази цел е необходимо да се познава структурата, уникалността на всеки елемент. А това изисква време, преживяване, съпреживяване.

Така и Любовта, може да бъде просто пакет с ориз служеща за засищане или пък да е съвкупност от уникални зрънца служеща за развиване на ценни личностни качества.

Редактирано Юли 29, 2013 от didi_ts

[kalont]

Евала за последния коментар!

[pepitta]

Много малко връзки вече се крепят на любов!

[Диляна Колева]

Любовта има различни проявления, тя трябва да се усети в пълнота.

[Диана Илиева]

Много малко връзки вече се крепят на любов!

А, не, не, защо "вече"? Според мен тъкмо напоследък повече връзки се крепят на любовта.

И точно поради промяната на начина на живот много връзки се разпадат, за разлика от преди.

Преди години е имало много повече фактори, които са предпоставяли болшинството връзки да се създават без любов.

[B__]

Хм, колко много връзки се крепят на любов  

 

Малко интересен е спорът дали умира любовта. Свикнали сме да си мислим, че ние правим нещо, за да обичаме или че от нас зависи дали да обичаме. Love is in the air. Не-Азовото поведение ни кара да мислим, че с любовта нещо може да се случи. Всяка една наша клетка е заредена с любов и ние активно потискаме това, за да можем да се оплакваме, че търсим любовта, която така и така е в нас, само чака да й позволим да се изрази. Човек умира, любовта не. По време на смъртта се познава най-голямата любов в живота. 

[Деяна]

Умира. Умира всичко. Какво я превъзнасяте тази любов? Тя не съществува в повечето. Няма я. 

[Донка]

Възможно е - всеки живее в света, който сам си създава. В едни светове любовта живее вечно, в други... умира вечно...

[Деяна]

Не може нещо да умира вечно. Като всичко друго, живее и умира, само че никой не го разбира. Всяко нещо си има край. Защо не го разбираме? Нормално е. 

Редактирано Декември 29, 2013 от Деяна

[Хармония]

Отричайки Любовта се отрича Живота.

 

А животът няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по Пътя. 

А краят... той просто не идва, той е началото на нещо ново.

 

Любовта е процес, а не статично състояние. Тя е вътрешното състояние на отваряне на Душата. Виждайки знаците, уроците и трансформациите, които тя носи, ние не се превръщаме в жертва и не я обвиняваме.

 

Не случайно се казва, че всяка нова връзка е продължение на всички предишни, минавайки плавно на по-високи нива, ако то не сега, ще е някога. След време. 

 

Всяка бивша любов съществува някъде във Вселената... Никога нищо не се губи.

 

{Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите си, защото тези които обичат със сърце и душа няма такова нещо като раздяла.} ~Руми

 

 

 

[Деяна]

Да бе, тогава нека всяка твоя минала връзка е продължение на всяка твоя бъдеща. Щом това наричаш любов, то нека намериш такава любов. 

 

 Мечтай и дерзай щом така ти харесва повече.

[Пипилота Ментолка]

Цитат : "Единствената безусловна любов, която съществува е тази между майката и детето. В тази любов всяка една жертва може да бъде направена. Това не е любов, породена от желанието за прекалено предпазване. Тя не подтиска живота а го стимулира. Стимулацията е много важна, защото развива вътрешната сила. "

 

Няма такова нещо като "вечна любов" Има трансформация във взаимоотношенията между двама души, би могло да има обич, това е моето разбиране...и обстоятелства, за да са заедно. И смятам, че сключването на брак с думите : докато смъртта ни раздели" доста разваля момента

[B__]

Цитат : "Единствената безусловна любов, която съществува е тази между майката и детето. В тази любов всяка една жертва може да бъде направена. Това не е любов, породена от желанието за прекалено предпазване. Тя не подтиска живота а го стимулира. Стимулацията е много важна, защото развива вътрешната сила. "

 

Няма такова нещо като "вечна любов" Има трансформация във взаимоотношенията между двама души, би могло да има обич, това е моето разбиране...и обстоятелства, за да са заедно. И смятам, че сключването на брак с думите : докато смъртта ни раздели" доста разваля момента

 

Разваля го. Всяка връзка е до време. За някои хора може дори да е нездравословно да са в една връзка цял живот

[Пипилота Ментолка]

Е, и аз като една романтична душа вярвам в това, че истински стойностната връзка е в "добро и лошо". Но...вечно...по - скоро ако двама души се срещнат в подходящият момент и всеки е минал някаква част на помъдряване и житейски ситуации....биха могли да изкарат доста години.. какво по - хубаво от близостта, доверието, страст ( на кристали ) :)

[АлександърТ.А.]

Деяна, on 29 Dec 2013 - 18:21, said:

Умира. Умира всичко. Какво я превъзнасяте тази любов? Тя не съществува в повечето. Няма я.

Даа , тъжна картина . Спомням си този период на греяна ракия . Не може да се пие постоянно , та през повечето време ти е мъчно , тъжно . Чак пролетта след поредното пречистване , си върнах вкуса за живот.

 

Това което виждам е , че любовта е сила ,а ние сме нейни извори . Страха е нашата тиня размътваща възприятията .
Можем да насочваме тази сила , към детето си , към любимия , към родителите , приятелите , съседите , само ако контролираме страха си . Можем и това не зависи от обекта а само от нас . От обекта зависи конкретното преживяване , не силата извираща от нас .
,,Вечната любов" ,това е романтичен начин да изкажем грандиозноста на силата грижеща се за вечноста на земния живот .
Казвам , да разберем страховете си , за да ни се ,,случи" любовта .

Редактирано Март 7, 2014 от АлександърТ.А.

[Лъчезарна]

Точно любовта между мъжът и жената е променливата величина. Иначе Любовта, онази Божествената, е Неизменната, Неделимата, Постоянната.

 

Щом има полярност, значи има раждане и смърт, начало и край. Не само на физическото тяло, но и на физическите чувства.  Раждане и смърт на всички онези емоции, които егото провокира в неразумното сърце. Тогава има болка и неудовлетвореност. На земното.  

[АлександърТ.А.]

Когато срещнеш погледа на  влюбен .Виждаш,чувстваш, засияваш , в онази златна светлина , на радостта .Сърцето ти запява ,умът ти просветлява , олекваш и политаш над света ...

Да край има .Не онзи  край мислим , настъпващ със спирането на сърцето , а краят нам подвластен ,зависещ от ума ни .

{  Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоунищожаваме както точилото и ножа.Трябва да се освободим от такива заблуждения. } 

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%94%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0

[Пипилота Ментолка]

Когато срещнеш погледа на  влюбен .Виждаш,чувстваш, засияваш , в онази златна светлина , на радостта .Сърцето ти запява ,умът ти просветлява , олекваш и политаш над света ...

Да край има .Не онзи  край мислим , настъпващ със спирането на сърцето , а краят нам подвластен ,зависещ от ума ни .

{  Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоунищожаваме както точилото и ножа.Трябва да се освободим от такива заблуждения. } 

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%94%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0

 

Да ме прощаваш, ама пълна глупост Гледайки по този начин, всичко е загубено....Този завладял, онзи завладял...Божествена Любов...Мисля, че е хубаво да се гледа по -земно на нещата Божествената Любов ( както я наричате ) е....начин на хората да намерят вяра някъде.. Може и да прозвучи тривиално, но, ако има Бог, той е в нас и Любовта е това, което Човек носи в себе си.