Трансформиране на Човешка в Божествена любов

[мече]

Опитвам се да трансформирам стара любов от миналото в божествена. Проблемът ми е, че все още в мен има желание и копнеж към този човек. Именно от тези страсти искам да се оттърва и запазя в сърцето си само онази чиста и божествена любов към него, както я описва Учителя по-долу. Но как да осъществя на практика тази трансформация. Проклетите страсти на миналото ме преследват упорито в мислите и ме карат да мечтая и фантазирам.

 

Петър Дънов разглежда два вида любов - човешка и божествена.
Първата, казва е любов на страстите, проявяваща се чрез целувки и прегръдки. Тук човек все още е много далеч от истинската любов - божествената. Разликата между двата вида любов е, че човешката стопля отвън, а божествената - отвътре. Божествената любов се характеризира със свобода, не привързаност, липса на болка. При нея няма очакване. Ти си щастлив само да знаеш, че другия го има и е добре. Обичаш всички тези, които това същество обича. Божествената любов не е прелюбодействие. Тя носи изобилието и ни помага да растем като души. Когато обичаш някого по този начин ти вече му даваш - ако е болен, би оздравял, ако е лош би станал добър, ако е бездарен дарбите му биха разцъфтели.
 

Редактирано Февруари 15, 2013 от мече

[ivail]

Кое наричаш "човек"? - тялото, което виждаш или силата на добротата идваща от душата.

[мече]

За мен "човек" е преди всичко душата и нейната музика...

[АлександърТ.А.]

Стара любов ?Това е много силен емоционален навик .Както при всеки навик който желаем да остане в миналото , е достатъчно старателно да го заобикаляме, наслаждавайки му се от далече.Продължителността е индивидуална и правопропорционално на емоционалната сила.

Успеха е постигнат когато , навикът, случката , емоцията, не могат да ни контролират. Тогава ние избираме кога да влезем и излезем от спомена , без това да влияе на сегашния живот.

Редактирано Август 17, 2013 от АлександърТ.А.

[@ЮлЯ@]

Предполагам, че този цитат може да ти помогне, както и на мен също, затова го поствам.

Както се вижда любовта - в божествения й смисъл -  е състояние на живот. Как се постига това състояние - като се осъзнаят и другите нейни състояния и се разграничат.

 

"Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е любов. И разбира се, когато някой е любов, той е в любовта - но това е резултат, страничен продукт, не е това източникът. Източникът е, че човек е любов.

А кой може да бъде любов? Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът. В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота. Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе."

Ошо

 

ПП. "вътрешното небе" има се предвид същото това "царство Небесно" от християнската Библия.

Царството Небесно е вътре в нас.

"Свободата е невъзможна, докато мислим за Г, външния свят и неговите елементи, като за източник или основа на нашата реалност. Само когато разберем, че основата на нашата реалност лежи вътре в нас, само тогава се оказваме на пътя към индивидуалната свобода и съзнание, без повече да приемаме ролята на жертва на обстоятелствата. Отколко време слушаме за "Царството вътре в нас", без в действителност да разбираме какво означава това? Свободната воля не е нещо "дадено". Тя трябва да се спечели и цената за съзнанието и свободната воля е смъртта и новото раждане на настоящето его."

Едуин Стайнбрекър "Медитация за вътрешния водач".

 

Редактирано Август 17, 2013 от @ЮлЯ@

[Донка]

Съжалявам, че виждам това едва сега. Надявам се да съм полезна все пак. 

 

Изпробвала съм една техника от Лазарев - със сериозен успех. 

Започва се с фантазиите за човешката любов между вас двамата, за която споменаваш, като запомняш чувството на щастие и блаженство, които изпитваш при тях. 

После си представяш, че този човек е заминал някъде много далече и не можеш да имаш никакви контакти с него, но знаеш, че има някакъв свой личен живот без теб - неизвестен за теб. При тази фантазия постепенно трябва да успееш да трансформираш болката и недоволството и копнежа да си с него физически със същото блаженство и щастие - този път предизвикани от мисълта, че той е щастлив някъде там без теб. на този етап човек осъзнава, че е изпитвал блаженството не защото е обичал човека до себе си, а защото човекът е бил с него, т.е. защото го е усещал като принадлежност на своя личен свят. Болката възниква от усещането, че сме изгубили тази вещ, която ни е носила щастието - но това означава, че сме присвоявали свободата на човека, когото сме обичали по човешки. 

 

Така на степени малко по малко си представяме все по-неприятни за нашата лична човешка любов ситуации и постепенно изравняваме усещанията си до онова блаженство в началната ситуация. Докато не сме сигурни, че сме я усетили, не продължаваме. Накрая се стига до ситуацията, в която си представяме как този човек е много щастлив и усеща това блаженство с друга жена и дори има щастливо семейство и съвсем е забравил за нашето съществуване - и отново изпитваме същото блаженство - защото човекът, когото обичаме е щастлив и свободен. 

Не е лесно, но много помага и не само за този конкретен случай. От опит. Успех.

[@ЮлЯ@]

Донке, прочетох техниката на С.Лазарев и да си призная - много ми е страшен този човек. На клипови нее в ютуб съм гледала някои неща как говори пред аудитория - страшен е. 

 

Не завиждам на тези, които са принудени да използват техниките му и да четат книгите му за кармата, явно е доста наложително, щом се е стигнало до там.

 

Има един руски певец със същите имена - песента му е точно по темата. "Представь себе" 

Предлагам да погледнем малко по-весело на нещата.      

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=UsnCOAVgeco

 

 

 

 

 

 

 

 

[Донка]

Юля, аз също възмутена съм захвърляла книгите му отначало, но после съм осъзнала, че той просто ме кара да погледна истината в очите - неудобната за мен истина. Ако аз наистина мога да приема, че човекът, към когото изпитвам човешка обич и с когото силно желая да бъда, но това е несподелено желание, има свой щастлив личен живот с друг човек, с взаимна обич и да не усещам негативни емоции, а да се радвам за тях и на тяхното щастие - това вече означава, че аз наистина обичам този човек, а не го желая като своя собственост. Или както ме научи един приятел (заради когото прилагах техниката) да обичаш човека това означава да го разбираш, да го подкрепяш и да го оставяш свободен. Е, аз си мислех че много го разбирам и много го подкрепям, но го правех по моите представи и той се чувстваше притиснат и обсебен. Лазарев ме научи, че често си мислим че разбираме другия, но всъщност само си градим свой личен образ за него и разбираме удобната си представа за него, а не самия човек. Ако сме в състояние да направим мислено това, което описах по-горе, това означава, че ние наистина го разбираме, подкрепме и оставяме свободен с безусловна любов към него. 

Опитът ми с тази техника досега е само положителен и то с неочаквано добри резултати. Все пак си струва да се опита без да се страхувате от болката и разочарованието от себе си - те са част от израстването ни и от промяната. 

[Деяна]

Защо, човеко, гледаш към небето, когато не притежаваш дори и земята?