Децата в еднополовите връзки

[Rwanda]

Днес отново имаше протестно шествие във Франция във връзка с приемането на промените за еднополовите двойки и отношения. Но не върху това искам да акцентирам в тази тема. Нека оставим дискусията за идеята за свободна любов настрана. По-скоро друго ме накара доста да се замисля. Преди две седмица по CNN или Euronews (не си спомням точно) даваха интервю с еднополова двойка - двама мъже, които отглеждаха 5 деца - момчета. Видимо живееха в много добри условия.

Понеже неминуемо това става част от съвременното ежедневие, ми се иска да попитам дали някой тук има преки наблюдения или е попадал на статистика/статии за отражението върху развитието на децата, отгледани в еднополови семейства. В много държави от години е узаконено осиновавянето и/или раждането на детето от сурогатна майка. Но как това се отразява и отразява ли се като цяло върху психиката на децата?

 

Моля, всички, които искат да се включат по темата и имат някакви данни, да се придържат към конкретно зададените въпроси. Нека запазим добрия тон и уважение към личния избор. Благодаря предварително!

[Диляна Колева]

Много хубави въпроси, но за съжаление към момента не съм попадала на    дългосрочни наблюдения и статистики 

Съвсем скоро го коментирахме на среща с психолози, но всичко се върти в сферата на догатки и предположения. Официално това семейно положение е от сравнително скоро и няма как да се наблюдава развитието на достатъчен брой деца, които да са навършили 20 години и да представляват статистическа извадка.

Като се прибавят различията в социалната среда, народопсихологията и това дали са в мъжко еднополово семейство или женско, става още по - трудно.

[B__]

Нямам наблюдения, но мога да спомена това, което знам за отглеждането на момчето и момичето.

 

За момичето е много лесно да бъде отгледано и от самотен баща, което означава, че момиче може с успех да бъде отгледано от двама мъже (също и от две жени).

 

Много е трудно от момчето да стане мъж, ако е отглеждано без баща. Това означава, че няма как да бъде отгледан доволен от себе си мъж в семейство на две жени. И обратното, за момчето изглежда да има шансове в семейството на двама мъже.

[Rwanda]

Хубаво е, че се коментира между психолозите.

 

Така, както сме наясно какво е влиянието върху децата при разведени родители, например, така е хубаво да сме запознати за рисковете,ползите и  вредите за психиката на децата, отглеждани от еднополови двойки. В държавите, в които от години са узаконени такъв тип семейства, предполагам имат повече наблюдения. Дискриминацията там е по-ограничена, според мен, заради големината на държавите и по-адаптивното мислене, така че в това отношение децата, растящи в такава семейство са по-защитени от психическия натиск на социалната среда.

 

Предучилищен педагог в България ми разказа как на родителска среща на въпроса кои родители са разведени, голяма част се притесняват/срамуват
да предоставят информацията, за да не бъдат по някакъв начин дискриминирани. А всъщност е видимо от поведението на детето, когато в семейството има лични проблеми и целта на този въпрос е именно да се обърне по-особено внимание на детето. По това съдя, че едва ли в България сме готови да посрещнем с адекватна подкрепа децата, идващи от еднополови семейства, заради страха от предразсъдъци.

 

Но това е едната страна само. След като детето ползва за модел връзката между родителите си, за да изгради своите отношения, когато порасне, то моделът в еднополовите семейства дали е подходящ? Естествено, има и други типове модели, които евентуално биха изисквали по-специално
внимание към психиката на детето, като например самотен родител или разведени родители. Но разликата тук е, че докато в тези случаи почти винаги не се предполага семейството да претърпи развод, например, при еднополовите семейства още от начало е ясно какъв ще бъде моделът, но се оказва, че не е достатъчно ясно какво ще бъде влиянието върху децата. Съгласна съм с БожидарЗим, че в такъв случай детето не успява да компенсира липсата на другия родител, само че мисля, че важи във всички случаи без значение от вида еднополова двойка.

 

[мече]

Наскоро гледах страхотен филм на тази тема. Казва се "Kids are all right"

[innuendo]

Аз смятам сега с полубрат си, който по документи е мюсюлманин и бял циганин, да си осиновим след време едно детенце. Брак няма да сключваме - все пак, полубратя сме, но да си гледаме детето. Даже сме го обмислили да е момче, бяло, да прилича максимално до типичния генотип на българина - светла кожа, кестенява коса, кафеви очи, а не някакъв германоиден тип с руса коса, сини очи, искряща бяла кожа.... То не че полубрат ми като е бял циганин, не е бял като чертожна хартия, та и цяло лято да изкара по 12 часа на слънцето, и кожата му да окапе, пак да не направи грам загар, ама номера е, че просто искаме детенце, което да прилича поне донякъде на нас, та да не се чуди: "Бе, защо тати и чичо (примерно) са бели, а аз съм такова черно?!". Пък и циганетата, колкото и да са сладки, са много труднопредвидими и изчислими кога биха могли да попият лоши обноски, от които да не можеш да го изцериш доживот. Може да случиш на някое 12-13 годишно хлапе, което е чисто като сълза, а може и на 4-5 години вече да е малко подобие на Сатана. Та искам да кажа, че при този етнос нещата са крайно относителни и разтегливи. Точно това е било и причината в Османската империя девширме да не се взима от циганите от всички колена - бели, черни, пембени, сини, зелени.... Няма значение - циганин ли е - девширме не му се взима, че иначе се случи да е попило детето кофти маниер, иди, че после му оправяй поразиите, които е навършило още, докато се обучава за еничар, административен кадър или военачалник. Пък и циганите в мнозинството си трудно се поддават на облагородяване, за жалост. Всички помним блок 20 в циганския квартал на Ямбол, който стана метафора и нарицателно за криворазбрана интеграция на малцинствата. Така че за мене и полубрат ми не е проблем да вземем и най-черното циганче от всички възможни в домовете в страната, но ако знаем, че няма да го избие на лошотия и разпътничество и да си останем раязочаровани, че сме си отгледали такава змия в пазвата.

[mvm]

Полубратя сте  - според генетичните изследвания за хилядата лева ли? Хм...

 

Полубратя/полусестри се наричат хора, с общ баща, но от различни майки

или от една майка, но различни бащи

[innuendo]

Проблем - с момчето имаме доказана с машина връзка.

 

Въпрос - трябва ли бащата да си признае, да отиде и да се изповяда в участъковата църква и да се самобичува, задето е направил така?

 

(Аз на баща си не се сърдя. Както съм казвал хиляда пъти на разни места по този повод - неуловеният крадец е по-велик и от царя. Даже се радвам, че си имам такъв солиден гръб!)

[vorfax]

Отглеждането от еднополови родители с какво и дали се различава от отглеждането от 1 родител?

[Станимир]

Според мен се различава. Най-малкото това означава, че поне единият родител е с изкривена енергетика и мисъл. Казвам "изкривена" в смисъл, че не отговаря на физическия пол на въпросния родител. Как това би могло да се отрази на детето няма да коментирам.

 

Аз по принцип не бих желал да имам родители от един пол, а това означава, че не бих участвал в подобно семейство и от позицията на родител, дори и да го желаех. В последният смисъл просто щях да пренебрегна желанието си и това е смисъла на истинската любов: да не причиняваш това, което не искаш да ти бъде причинено и на теб. Другото са желания.

[vorfax]

Сещам се за един филм на Атънбъро. Научно-популярен филм. Там едни вид птички на самотни острови е заплашен от изчезване. Полагат се неимоверно много усилия да се спаси вида, но тези птички се оказват ужасни родители. След положените грижи вида нараства с няколко десетки, обаче минава люта зима и избива масово птичките. Тогава се взема радикално решение - да се преместят яйца в гнезда на друг вид птички. Те са много по-добри родители и проекта жъне успех с оцеляването на ново поколение. Тези птички порастват, но... никога не дават поколение. Просто се опитват да се чифтосат с този вид, който е бил приемното им семейство...

[innuendo]

В моя случай (казах хиляда пъти на хиляда места) няма нищо плътско между мене и момчето. По две много сериозни причини: първо, с него сме полубратя (дори и в моите крайно освободени от всякакъв род условности възгледи, това си е крайно хардкор); второ, с момчето сме души-близнаци (ако използваме терминологията на Омраам Михаель Айванхоф). Ако между нас възникне нещо подобно, то вечната раздяла ни е в кърпа вързана от следващото прераждане. После ако ще събираме, ще трябва да положим маса усилия. По въпросния въпрос дори и малкото петгодишно братче на едно мое приятелче би казало, че има много голям залог на масата.

Затова ще формулирам моето запитване по следния начин:

Пречи ли нещо двама братя да си гледат дете? Особено като вземем под внимание факта, че и двамата сме запознати по един или друг начин със сексуалните перверзии, в частност педофилията (с мене са се гаврили по действително извратен начин, който изобщо не подлежи на никакви описания, а него са го изнасилили на 12-годишна възраст), та към всички тези отклонения питаем органично отвращение.

[mvm]

Мисля, че отново трябва да се забранят еднополовите бракове

Мисля, че абсолютно трябва да им се забранява да осиновяват деца

Това сегашното не е демокрация, и защита на правата на човека и други дрън-дрън глупости

Това е богохулство, това е прекалена слободия, това е против всякакви природни закони

Хомосексуализмът е болестно състояние..на психиката

А в днешни дни е на почест, и стана модерно, налага ни се, че те трябва да се уважават

дори повече от хетеросексуалните хора, иначе било дискриминация 

Не, тях просто трябва да ги лекуват....психолози и психотерапевти да ги лекуват

[vorfax]

Ето какво мисля аз. Аз съм израснал с един родител, дето и той беше един родител, че по-добре без него, и съм много различен. Принципно, чел съм, в едно семейство детето възприема социалните роли наблюдавайки и изучавайки, ако щете, своите майка и баща. Родителите са оригиналните модели на поведение от които се формира по-голямата част от умението да се общува за децата. Това виждат децата най-много в първите 7 години. После чак е пубертета, където важност се придава на връстниците, после на модата, авторитета, че да се стигне до Аз-а като критерий за себеоценка. Децата са много различни, дори само от това дали са единствено дете в семейството, а какво остава за подмяна на родителските роли. В мен блика толкова толерантност, че не мога да отнема правото на хомосексуалистите на дете, но в същото време не бих им и дал такова, заради самото дете...

[shahonova]

Ако сте чисти в помислите си и искате да помогнете на изоставено в " дом за деца" дете ще направите едно изоставено дете, щастливо,

но трябва да сте на ясно за отговорноста, която поемате, като родители, а тя не  е никак малка. За съжаление освен обичта и грижата,

която трябва да дадете ще се нуждаете и от стабилни доходи. Освен всичко изброено до тук ще се нуждаете и от голяма доза Късмет и Вяра,

за да се справите с институцията "Социални грижи" май така се наричаше...понеже в България при еднополови родители дори и "полубратя"

ще имате много малък шанс да осиновите дете, защото в България не се толерират еднополовите родители . Както се казва според мен лично

вашият случай е Кауза Пердута.

[vorfax]

Тъй, тъй, а самите деца някой ще се сети ли да попита?

[innuendo]

Тааа, да си дойдем, бракье на дума, и право ти тебе, куме, в очи!

 

1. Ние с това момче сме ПОЛУБРАТЯ! Аз съм толерантен към различните, и то немалко, най-вече, защото и аз съм «бяла врана» и не се вмествам в социума. И при него е така. Знаем колко е гадно да не те приемат. Но и двамата си даваме сметка, че сексуална връзка между двама братя би била нещо… неприемливо и докрай изкривено!

2. И двамата с него знаем колко е гадно да те мачкат и да не можеш да се оплачеш! И двамата сме изпадали в ситуации тип «Бог високо, цар далеко». Знаем колко е гадно да ти се дере душата като че ли някой я реже с макетен нож и да не можеш да си излееш никъде мъката. А тези деца, които са в домовете? Знаете ли колко често стават жертва на сексуалния нагон на възпитателите в домовете или на по-големите възпитаници?

Аз познавам едно такова момче, което сега е на 14. Горкото, жал ми е за него, но няма как да си го прибера, защото аз съм на има-няма 20, а минималната позволена разлика за осиновяване на дете е 15 пълни години. Ами знаете ли колко често ги бият за няма-нищо, "за кеф", "от скука" и заради тем подобни причини? И какво? Заради това, че нямам нито момиче до себе си, нито пък полово влечение от какъвто и да е било род - нито към мъже, нито към жени, нито към каквото и да е било живо или неживо, да си прогния на корена ли? Ако сега ми отговорите, че заради липсата ми на желание за сексуален контакт с каквото и да е било на този свят, ще ви призная за зомбита!

3. И двамата - и аз, и полубратчето ми, сме бивали жертви на сексуален тормоз, така че ако тайничко се плашите, че може да скочим на детето, ще ви разочаровам - знаем каква е тръпката да виждаш реалността пред себе си под формата на някакъв изрод, който те изнасилва или виси зад гърба ти с винкел и ай не си изпълнил заповедта му да блудстваш с това дете по определен начин, ай ти е стоварил винкела на гърба, и да не можеш да се оплачеш, защото нито го знаеш кой е тоя, нито пък някой знае нещо такова да е ставало. А в моя случай даже и директорката, която много добре знаеше що за извращения се вихрят в пансионното училище, където учех тогава, мажеше ли, мажеше, чунким си запази службичката, сякаш в гроба ще си я носи!

 

И сега ако ми кажете, че сме някакви сексуално изкривени след като сме запознати от първо лице, единствено число с възможно най-гнусните неща, които могат да се случат на едно дете и да му оставят грозен спомен доживот, още ли смятате, че сме сексуални извращенци?! Имам чувството, че онзи търговищки мутроид Йордан Йорданов (Дако Лудия), е някой от глобалните модератори на тоя форум. Ако е така, нека ми драсне едно ЛС, поне да знам в какво нагазвам. Не мога все още да преценя дали газя в кал или фекална маса (моля за извинение, но друга градация не знам по признак гнусотия, макар че за ползите от въргалянето в калта сред природата с моята група малки юнаци, които циркулират около мене (разни хлапета, които по една или друга причина са ме заплюли за тeхен батко), мога да ви редя цели страници с разни интересни и ефективни за стабилизация на фините тела техники).

 

@ shahonova: Мерси за подкрепата, но ще ти кажа само две неща:

1. Ние с полубратчето ми сме такива инати, каквито рядко може да срещнеш. Ако трябва, на стълбите на социалното ще спим в спални чували, ама няма да се откажем! Точно това, съчетано с транссърфинг, практикуван по възможно най-несъзнателния начин в стила на капитан Джак Спароу от«Карибски пирати» (затова и обичаме този филм, я! Да не сме прости, щом виждаме нашият вдъхновител какви ги твори, за да отърве кожата, а да не почерпим мощна доза вдъхновение!!! Яя!), ни държи живи.

2. Полубратчето ми специално е от едно толкова разпаднало се семейство, че не е само майка му и баща му да са се разделили, ами и лелите му са изчезнали - едната в Германия, където на него не му понесе, другата й се губят дирите. Дирите на баща му също се губят от октомври миналата година насетне. Вуйчо му е в Истанбул, а Недим не ще и да чуе да ходи по пет пъти на ден на джамия да се моли, като знае, че има сила за доста повече, баба му не ще да го погледне, майка му се отрече от майчинството си върху него, скоро след като се ожени за испански новобогаташ във Валядолид, а в същото време охотно прие да гледа незаконните деца на новия си съпруг… На практика е сам на този свят. Сега момчето е в изчаквателна позиция да си чукне пълнолетието, да си изкара нов паспорт и да си хваща живота. Това, че ми помага, е жест на признателност, че въпреки всички мръсни цигански номера, които ми е въртял, аз все така съм запазвал доброто си и искрено любящо отношение към него.

Пращам ти от онези мили гушкащи мечета от Скайп!

 

@ mvm: Най-напред пожелание: Haters gonna hate! Пожелавам ти от все сърце да се окажеш «бяла врана». Да видим какво ще е усещането. Ние сме различни не по сексуален признак, а на база това, че не възприемаме меко казано изкривената и построена на нестабилни основи ценностна система на връстниците си. Много е лесно да се затътриш в дискотеката с тайфЪтЪ и да се натряскате като казаци, нали? А дали ще е толкова лесно наместо да отидеш в десет вечерта на дискотека и да се прибереш в осем сутринта, когато затваря, да си легнеш в десет, да станеш в седем, да закусиш и да тръгнеш в осем да помагаш някъде за едното парче хляб, дето се казва? Много е лесно да се затътриш със същите тези тъпани в мола и да напазаруваш парцаУки от аутУета на моУо за 100 лева. А дали ще ти е толкова лесно да напазаруваш за тези 100 лева дрехи от някоя борса за дрехи втора ръка и да ги дариш на някой дом за деца, старци или болни хора? Много е лесно да отидеш с гореспоменатите тутманици да се напукаш с дюнери, коктейли и тем подобни глупости за 20 лева. А дали ще ти е толкова лесно да си откъснеш същите тези 20 лева от сърцето и вместо да се натъпчеш с поредния фаст-фуд, да купиш висящи продукти за бедните хора за тези 20 лева? Много ще ми е интересно да разбера как би постъпил.

[Станимир]

А ти защо си мислиш, че мненията на някой от писалите последните няколко мнения са насочени към теб? Хората (и аз включително) си говорим по принцип без изобщо да засягаме твоя случай.

[vorfax]

innuendo, моите думи не са се отнасяли пряко до теб. Сега минах по диагонал постовете ти и разбрах, че искаш да осиновиш дете с полу(брат) си. Не разбрах само защо никой от вас не възнамерява да създаде семейство с жена, след като между вас няма сексуално привличане? Ако толкова се обичате (не плътски) нищо не пречи да си гледате децата заедно, че дори да живеете в една къща да речем.

[mvm]

Без да чета написаното от инюендо, по-точно го прочетох по диагонал и през ред

Но, инюендо, аз нямах предвид тебе и полубрат ти, или какъвто там ти се пада не ме интересува

 

А въобще хомосексуалистите по принцип 

Гей парадите - грозно и гадно зрелище

Но всяка медия се гордее да ги покаже в топ новините си

Ето такива неща не мога да приема и да се съглася с тях

[innuendo]

@ mvm: Наистина, и аз не мога да възприема гей-шествията. Смятам, че е по-добре да се публикуват брошурки, в които да се обясняват различията между тези момчета, които предпочитат да гушкат момичета, и тези момчета, които предопочитат да гушкат момчета. И генезиса на тези различия у дадения човек. Защото помня, че когато бях в детската градина (вероятно 1998), бях видял двама да се целуват и натискат в един съседен на детската градина двор (тя детската градина се намираше в крайградската зона). Децата от групата се накупиха да гледат сеир, защото кога ще видиш двама чичковци такива странни неща да вършат, та помня колко втрещени бяха учителките, които след това дълго време притръпваха, само щом съзреха едно дете да се доближава до въпросната ограда. Още помня колко странно и някак си абсолютно сякаш от друга планета внесено, ми се видя зрелището на двамата млади мъже, които ще да са били на възраст 23-25 години.

 

@ vorfax: Проблемът е, че той е с три години по-малък от мене - в края на август прави 17. Неговото момиче го е захапало доста стръвно. Ако трябва да съм конкретен - три седмици след началото на връзката им, вече го влачи към леглото и както беше наострил сабята, така вече вее бял байряк и му се реве, защото си умира от ужас, ако кондома даде пробойна и той най-ненадейно се окаже баща. Моята е малко по-деликатна, изглежда защото е кака на оная малка лудетина, но и защото е друга зодия. Та аз сега съм крайно раздвоен - дали да се водя по свръхамбициозната суперпрограма на полубратчето ми да ми нареди живота веднъж завинаги, за да съм щастлив до последен дъх, или да се отдада на духовните си търсения. То там е работата, че ако не е той, животът ми би бил твърде планомерен. В резултат може да започна да функционирам толкова бавно, че жив да ме погребат, защото ще решат, че съм умрял.

[vorfax]

innuendo, не те разбирам. Полубрат ти не иска да има дете от гаджето си, но иска да осинови непознато? Ти си близък с него, но защо трябва да му гледаш детето? И такова нещо като "нареждане на живота" и още повече с едно решение като поемане на отговорност над детски живот, просто няма. Не ми е ясно и защо на 20 години държиш да гледаш дете, още повече с непълнолетен, което значи с друг акъл и други интереси. Деца да гледат деца? Финансовите нужди на една страна, но това е нещо, което променя остатъка от живота ти, а аз все още не не разбирам какъв е мотива за това? Не разбрах и какво е неговото мнение за една такава перспектива?

Осиновяването на дете може да направиш по всяко време. Защо сега и защо не твоя кръв?

[mvm]

ТУК има публикувано едно изследване на Тексаския Университет за децата в еднополовите бракове

[pepitnn]

Аз лично не мога да ги приема тия еднополови връзки. Ако са между 2-ма мъже. На кого ще вика мама и на кого тате?