233.Онези дни ще се съкратят - Беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на избраните

 

Онези дни ще се съкратят - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Винаги се радвайте. За всичко благодарете - формула

 

„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят.“ (Матея 24:22)

 

Човек, от детинство до старини, все трябва да се учи. Това е
естествен метод. Малкото дете, докато се учи от майка си и я слуша,
работата върви добре. Когато стане възрастен и остарее, човек започва да
мисли, че всичко знае и никого не слуша. Обаче, работите му се
влошават. Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са
като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят.

 

Един виден български чорбаджия от село Николаевка, имал едно
дете, което често правело пакости. Като виждало, как вършеят по
харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи.
Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето
останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То
отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги
подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и
започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало
отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха,
изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум. И момчето, от своя
страна, викало, кряскало – чувало се в съседните дворове. Една от
съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види,
какво става. Разбрала, че момчето е причина за това. Като видяла майката
в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво
увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се
върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони
мисирките. Като я видяло, то веднага избягало. Майката се ужасила, като
видяла счупените чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да
излязат вън. Казвате: Глупава работа, да вкара мисирките в стаята! –
Нима и вие не сте вкарвали вашите мисирки в стаята си? Нима не сте
чупили стъкла, чаши и чинии? Същите пакости правят и възрастните, само
че някога са готови да признаят грешките си, а някога не ги признават.

 

„И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и
луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и
силите небесни ще се поколебаят." (29 ст.) Някои ще тълкуват тези
стихове буквално, както, например, „звездите от небето ще паднат на
земята." От гледището на съвременната наука това е абсурд. – Как ще
паднат звездите? Възможно ли е слънцето да потъмнее, и луната да не
свети? – Да оставим този стих настрана и да дойдем до звездите. Казва
се, че тези звезди са хиляди пъти по-големи от слънцето, а слънцето –
един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ако тези звезди паднат
на земята, де ще се съберат? Значи, това са фигури на речта. Звездите,
за които се говори в стиха, не са онези, които Бог е поставил на небето.
Като се казва, че слънцето няма да дава светлината си, това е символ.
Като се казва, че месечината няма да свети, и силите небесни ще се
поколебаят, и това е символ. Който не разбира този вътрешен език, като
малкото момче, ще вкара мисирките вътре; ще даде едно тълкуване, че да
става, каквото ще. И сега светът е пълен с тълкувания, които не се
сбъдват. Обаче, има тълкувания, които се сбъдват. Всяко нещо иде на
времето си. Казваме, че някои неща са случайни, когато не сме изчислили
точно времето на тяхното сбъдване. Това значи, че ние сме ги очаквали
по-рано, а те са дошли по-късно, или, очаквали сме ги по-късно, а са
дошли по-рано. В случая, грешката е у нас, в нашите разбирания.

 

„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." – Кои са тези дни? –
Дните на скръбта. – Кои са избраните? – Умните хора. Днес хората
считат, че благородникът е избраник. – Не е така. Човек може да е роден
царски син и да не носи благородното в кръвта си. Обаче, човек не може
да се роди философ, и още от люлката си да се занимава с теорията на
Канта, с морала на Толстоя, или с учението на Христа. Той трябва да се
учи дълго време, докато дойде до тълкуванията. Следователно, всеки
трябва да се учи. Каквото придобие, то е същественото за него. В
наследство на никого нищо не се дава. Когато говорим за условия,
разбирам, че всички възможности на човека са дадени. Хората не се раждат
учени, но се раждат с възможности да бъдат такива. И умни не се раждат,
но се раждат с възможности да бъдат умни. Човек не се ражда добър, но с
възможности да бъде добър. Всеки човек трябва да работи, да развива
вложените възможности в себе си. Само така той ще създаде от себе си
това, което възможностите изискват. „Заради избраните, онези дни ще се
съкратят." – Кои са избраните? – Това са умните хора. Когато умният
човек дойде в къщата ви, веднага ще съкрати страданията на вашия дом...

Онези дни ще се съкратят

Редактирано Февруари 10, 2013 от Слънчева

[Лъчезарна]

 Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. – Кой се радва тогава? – Само Божественото се радва.

 

Някога в затворите, така наречени женитби, има големи изтезания, големи страдания. Майката роди дете, и след известно време идат бирниците да й го вземат. Тя плаче, страда, пита, как е възможно да вземат детето й. Най-после се примирява и казва: Така е наредила природата, такава е волята Божия. Ако съдията осъжда на доживотен затвор престъпника, в съдията ли е вината? Който убива и върши престъпления, трябва да бъде готов да носи последствията. Молете се да дойдат избраните, да поставят живота на друга основа, дето всичко ще бъде хиляди пъти по-добро от сегашната женитба. Отношенията между мъжете и жените ще бъдат много по-хубави от сегашните.

 

Днес, ако погледнеш една жена, ще те обвинят в нечистота. – Аз гледам на жената от такава висота, каквато хората не могат да си представят. Жената и мъжът не са плът, те са нещо високо, недосегаемо. Животът на сегашните хора не може да се нарече истински. Хората се нуждаят от любов. Между мъже и жени трябва да има абсолютно безкористна любов. Тогава те няма да говорят за своята любов, но за проявената Божия Любов чрез тях. Всеки трябва да пожелае да постъпва като Бога, да проявява Божията Любов.

 

~

Всеки трябва да определи отношенията си към Бога. Тази е неговата първа и най-важна работа. Любовта ни към Бога да бъде толкова силна, че нищо да не ни разколебае; толкова дълбока, че никой да не проникне в нея и да я отнеме. Това значи, Бог да живее в нас, и ние да живеем в Него. Ако Бог е в нас, има ли нужда да търсим разрешение на въпросите отвън? Ако слънцето грее силно, има ли нужда да ходиш при дърварите да се молиш за малко дърва, с които да се стоплиш? Излез вън и се грей на слънцето. От кого слънцето е поискало пари за светлината и топлината, които щедро раздава? То дава даром на всички. Ето защо, когато намерите Живия Господ, вие сте намерили Слънцето на живота, което дава даром своята светлина и топлина. Това е реалното, което трябва да ни занимава. Това са избраните хора в света.

 

~

Всеки се хвали с нещо, с което се прочул. Всички правят по нещо, но работите им остават все неуредени. Правилно е човек да дава, а не да взима. Така постъпват избраните. Ще кажете, че те трябва само да дават. Абсурд е за тях да взимат. – Вашето твърдение е абсурд. Ще ви докажа това само с няколко думи. Голямата чешма, големият извор постоянно дават. Като дойде жадният да пие, те нищо не му искат. – Защо? – Защото са избрани.

 

Пресъхвалата чешма, обаче, взима, а не дава. Избраният човек е извор, в който Божественият живот постоянно се влива. Той никога не може да каже, че са го изчерпали. Някой окултист казва: Изчерпаха ме, трябва да се оградя. – Това е слабата страна на окултиста. Не се страхувайте, че ще ви изчерпят. Кого изчерпват? – Който има слаб капитал. Обаче, големият извор няма защо да се плаши.

 

Някой седне до мене и се пита: Няма ли да изчерпя Учителя? – Водата, която изтича от мене, е много голяма, може да те отнесе. По-добре, стой далеч от мене, да не те отнесе моята вода. Ако си извор, който постоянно тече, кой ще те изчерпи? Бъди спокоен, никой не е в състояние да те изчерпи. Това е новото учение. Щом си в него, кажи: Божественият живот изтича от мене. Наистина, всеки човек е извор, от главата и сърцето на когото изтича нещо. То дава благостта и сладчината на човека. Затова обикваме известен човек. Той е бистра вода, сладък извор; приятно ти е да пиеш от него. Някой човек е мътен извор. Ако пиеш от него, ще ти стане тежко и ще се питаш, защо пи от неговата вода. Всички хора не са еднакви извори. Дали виждате това, или не, не е важно.

 

Казваш: Аз виждам това, но ти не го виждаш. Всъщност, всички хора виждат, но всичко не разбират. Обикновено, младите виждат по-добре от старите. Дядото чете с лупа, а като млад е чел без лупа, добре виждал тогава. – Старият поумнява. – Не е толкова поумнял, по-слабо вижда. За себе си казвам, че мога да чета и с лупа, и без лупа.

 

Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. Бръкнал в джоба си и там ги намерил. Той си казал: Чудно нещо, аз съм чел без очила. Питам: Как е могъл да чете без очила, а сега не може? Следователно, когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина, не може. Като каже, че може да го направи, както каже, така става. Затова и Писанието казва: „Както мисли човек, такъв става."

 

„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Всички искате да бъдете такива избраници, такива извори, през които да тече Божията Любов. Като потекат, тогава ще се разберем. Всички трябва да бъдем избрани, силни, благородни, мощни, разумни. Аз не взимам тези качества в обикновен смисъл, но в необикновен, в смисъл, на избраните. Желая ви, всички да бъдете избрани.

 

Желая ви, вашата проявена любов да бъде като Божията Любов.

Проявеният ви живот да бъде като Божия живот.

Вашата проявена светлина да бъде като Божията светлина.

Вашата проявена свобода да бъде като Божията свобода.

 

Онези дни ще се съкратят

[Донка]

Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи. Това е един от начините за лекуване. Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота. Смъртта иде, когато животът й заповяда.

 

Казваш: Искам да уредя духовния си живот. Ти си дошъл до втората трета на целокупния живот. Обаче, и духовният живот има две страни:

външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота;

 

и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света.

 

Най-после казваш: Искам да постигна Божествения живот. – Ти си дошъл вече до последната трета на целокупния живот. И Божественият живот има външна и вътрешна страна.

 

Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене.

 

Вътрешната страна има отношение към любовта. В човека се изявява чувството любов към Бога и в името на тази любов, той е готов да направи всичко, което се изисква от него.

 

Когато човек живее съзнателно и на физическия, и в духовния, и в Божествения свят, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система. Той има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна, трезва. И тогава, като кажем, че някой е избран, имаме предвид човек, в когото физическите, духовните, т.е. сърдечните и умствените сили са в хармония. Избраният е свързан с Бога. Значи, целокупният живот подразбира едно цяло – живот на единицата, в която трите сили са обединени.

Интересно деление на вътрешна и външна страна на духовния и на Божествени живот! 

Също много интересно, че Учителя отнася чувствата и любовта към външната красота към духовния живот - обвивката на непреодолимия стремеж към великото и красивото в света. Вътрешното не може да се прояви без външното, но външното може да бъде черупка лишена от сърцевината...