Духовност и удоволствие

[B__]

Позволено ли е на духовния човек да изпитва удоволствие?

Има ли връзка духовност-удоволствие?

Има ли връзка живот-удоволствие?

Когато нямаме удоволствие, живеем ли?

Има ли връзка знание и мъдрост-удоволствие?

[Станимир]

Правилният въпрос според мен е: какво ни носи удоволствие? Дали е правилно, позволено или не зависи от това. Ако вършим работа за общото благо с удоволствие - това е едно. Ако с удоволствие наблюдаваме страданията на другите - нещата са различни. Удоволствието не е от първостепенно значение. Ако ние осъзнаваме, че нещо е неправилно, а то ни носи удоволствие, за предпочитане е да не правим въпросното нещо. Но ако това, което правим е правилно, няма нищо лошо в това, то да ни носи и удоволствие. Даже е за предпочитане. Разбира се удоволствието може да се прояви в различна степен и по различен начин - от вътрешно удовлетворение до еуфория. При духовния човек удоволствието е фино. Не е това удоволствие, което замъглява съзнанието и разсъдъка. Не е това удоволствие, което води до зависимост.

[Креми (късметче)]

Със сигурност мога да кажа, че ако човек си отказва удоволствия, защото вече е "по-духовен" и смята, че не му прилягат, си докарва болести.

А болестта е сигнал, че някой не е на прав път.

[Станимир]

Има удоволствия, които вредят не само на човека, но и на тези около него. Ако човек се откаже от такова удоволствие осъзнавайки вредата, която нанася на околните, дори и да се разболее - не е ли това правилно решение? Или трябва да сме егоисти мислещи само за себе си? Има удоволствия, които сами по себе си вредят на здравето. Тогава какво правим? Не е ли правилно да откажем определени удоволствия именно защото смятаме, че не ни прилягат; не прилягат на идеала, който имаме и на пътя който сме решили да следваме. Следвайки пътя на най-малкото съпротивление докъде ще стигнем? Да, понякога се получава подтискане на желанията, докато те акумулират сила вътре в нас и в един момент се проявяват с неустоима мощ. Не е лесно човек да се справи с един навик, който е култивирал множество години. Но пък с твърдо решение и с правилните методи това е постижимо.

 

Всъщност какво означава човек да се откаже от дадено удоволствие? Човек може да се откаже от нещо, което му носи удоволствие. Но винаги може да се намерят други неща, които да носят дори още по-голямо удоволствие, и в същото време не само да не вредят, но и да носят полза за човека и за околните. Удоволствието само по себе си не е проблем. Както споменах, по-важен е въпросът: какво ни носи удоволствие? Ако ние успеем да открием удоволствието в дейност, която е полезна, то какво по-добро от това?

[Диана Илиева]

Не, не е правилно.

По-подходящо е да работим за своето осъзнаване и усъвършенстване, без да се отказваме съзнателно, насила, както казваш ти 'с твърди решения' и т.н. С нашето напредване тези вредни удоволствия ще отпаднат от само себе си.

Въобще смятам, че удоволствията се променят с промяната на човека. Или ако си позволя една перефраза - Кажи ми какви са ти удоволствията, за да ти кажа какъв човек си

 

П.П. Извини ме, рядко изпадам в лични обяснения, но тук ми се ще да кажа - и в други теми личат тези твои стремежи съзнателно и дори някак насила (или както казваш ти - защото така е правилно) да натикаш човека в един по-възвишен калъп, който все още не му е по мярка; именно те пораждат опозиция на твоите думи ту в един, ту в друг участник.

На пръв поглед е уж хубаво човек да прави не това, което му идва отвътре, ако то е лошо/вредно/жестоко/и т.н., а да застави сам себе си да не го прави или да прави друго, по-добро ... На практика обаче това не помага, а фрустрира човека, да не кажа, че просто го осакатява. Ако аз не съм дорасла, няма смисъл да се опъвам за ушите По-добре е да напредвам бавно и полека, като приема своите недостатъци, слабости и т.н. и се променям постепенно във всички отношения, като осъзнавам себе си, света, връзките и т.н., а не като си забранявам някои неща и формирам изкуствено за мен поведение. 

Редактирано Февруари 8, 2013 от Диана Илиева

[Станимир]

А дали не е възможно именно някои вредни действия, носещи удоволствие, да спънат човек в развитието му и да му попречат да го осъществи в нужната степен? И за какво насилие става дума, след като човек сам би трябвало да бъде господар на собственото си съзнание? Напротив. Например насилие е влиянието на наркотиците върху психиката на човека, а не желанието му да ги спре. Стремежът към свобода не може да бъде насилие. Много удоволствия са свързани със зависимости.

[Диана Илиева]

Да, възможно е да го спънат. Временно. Те трябва да се изживеят, не могат да се прескачат етапи в развитието. Ние всички сме имали и още имаме много зависимости. От тях не може да се излезе с едно сухо решение - От утре и спирам, ще съм друг човек! Дори и човек да успее да спазва това свое решение, то е някак ... как да кажа - неузряло и поради това много уязвимо; как да се изразя образно - не е научен урок, а прескочен урок. Не случайно зависимостта често се връща или се появява нова, като заместител на старата; като новата най-често е по-лицепрятна от първата; но - само по форма!

[Станимир]

Временно? Нима щастливият край е гарантиран като в приказките? Дори и ангелите могат да паднат. Височината само прави падението още по-голямо.

От "Правилно разрешаване":
 

Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човек господар на своето минало? Това значи, да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот.

Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Турил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих. Той сложил настрана чашата с виното и казал: Отсега нататък аз ще ти бъда господар! След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата, той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости.

Следователно, разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си.

[Станимир]

П.П. Извини ме, рядко изпадам в лични обяснения, но тук ми се ще да кажа - и в други теми личат тези твои стремежи съзнателно и дори някак насила (или както казваш ти - защото така е правилно) да натикаш човека в един по-възвишен калъп, който все още не му е по мярка; именно те пораждат опозиция на твоите думи ту в един, ту в друг участник.

На пръв поглед е уж хубаво човек да прави не това, което му идва отвътре, ако то е лошо/вредно/жестоко/и т.н., а да застави сам себе си да не го прави или да прави друго, по-добро ... На практика обаче това не помага, а фрустрира човека, да не кажа, че просто го осакатява. Ако аз не съм дорасла, няма смисъл да се опъвам за ушите По-добре е да напредвам бавно и полека, като приема своите недостатъци, слабости и т.н. и се променям постепенно във всички отношения, като осъзнавам себе си, света, връзките и т.н., а не като си забранявам някои неща и формирам изкуствено за мен поведение. 

Бавно и полека може да си напредваш един милиард години, а то всъщност това не е никакво напредване. Човек трябва да прецени силите си и да приложи максимума на това, на което е способен. Това разбира се е идеалният вариант. Но все пак са нужни усилия, борба да наложиш идеала си, това към което се стремиш над това, което е. Може да не успееш от първия път, но никой не е поставил ограничение за това колко пъти трябва да опитваме. Преди малко публикувах в една друга тема няколко цитата от беседата "Свободата". Добре е да се прочете цялата. Въобще хората си имат много неправилно разбиране за духовността. Те си нямат представа под какво напрежение ежесекундно са поставени високите духове. Да, те имат силите да го понесат, но хората си представят някакъв рай, където всичко е веселие и забавления. Да, радостта присъства, но това не е радостта от бездействието, а е радост от една непрестанна борба с вълните на хаоса - в космически план и със злото и черната ложа - що се отнася до Земята. Това е радостта от творчеството, от усилията по изграждане на един по-добър свят за всички, от преодоляването на силите, които противодействат това да се случи... Ние си мислим преодоляването на желанията за трудно, а ни чакат далеч по-големи трудности. Разбира се всичко с времето си, но въпросът е, че хората следва активно да се подготвят за да могат да посрещат препятствията в живота си, а те рядко го правят. Никого не насилвам - просто описвам как стоят нещата. Как можем да знаем дали сме готови да преодолеем някоя своя зависимост, ако не сме опитали? А от опита ние можем да открием грешките си и научаваме повече за природата на зависимостта, за това как тя ни противодейства, какви трикове използва за да ни заблуди и др. Изучавайки и разбирайки зависимостите си, ние можем и да ги победим.

[Слънчева]

За всеки има време и място. Насилие към себе си не добре. Съзнателно и всеки със своите си темпове е добре да работим. Изпитания има много и ако не сме готови наистина може да паднем...

Вътрешната работа изисква търпение и даже една малка стъпчица да направим в този живот, да се справим с някои нисши желания и слабости пак е добре...

 

П. П. Днешната беседа дава доста отговори  -  Езикът на дъгата

Редактирано Февруари 9, 2013 от Слънчева

[B__]

В беседата "Правилното разрешаване" се говори и за бързия духовен път. Ето какво е бързина в този смисъл:

 

"В какво се заключава бързината? В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората."

 

Споделям го, защото обикновено се мисли, че бързината е да получаваш бързо знания, умения и бързо да правиш правилни неща.

Но уви. Бързината в духовното развитие е правилното мислене и осъзнаване.

 

Да предположим най-характерната ситуация обсъждана по-горе: аз мисля, че нещо е правилно да се направи. но го правя с не-удоволствие.

 

Удоволствието означава, че нещото ни е приятно да го правим, изпълваме се с приятни чувства и т.н. Не-удоволствието, че има не-приятни чувства.

 

Във "Времето на доброто" (и не само там) се казва "Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония." Когато аз мисля нещо за правилно, но изпитвам неудоволствие да го правя, то няма хармония между мислите, чувствата и постъпките.

 

Много сме коментирали, че Учителя казва, че едно решение не може да е правилно, ако се вземе само с ума и че правилно решение е това, което е с хармония между ум и чувства. Нещо повече, той директно описва като помагачи при вземането на решение интелигентността на стомаха, слънчевия сплит и чувствата. Да не забравяме, че сме споменавали и че казва, че висшите мисли идват при човека първо през чувствата.

 

От всичко това поне на мен става ясно, че никое действие и решение не е правилно, ако не е в хармония с чувствата, т.е. никое действие не е правилно, ако не носи удоволствие при изпълнението си.

 

 

П.С. Има много случаи, при които се заблуждаваме, че нещо ни е приятно, а стомахът се свива, слънчевият сплит боли и имаме фоново усещане за тревожност.......но твърдим, че изпитваме удоволствие, защото действието било правилно. Интересно ми е как умът може с една такава самозаблуда да предотврати гастрит, който е резултат от потискане на чувствата.

 

П.П.С. Да отбележа, че използването на чувствата за вземане на решения си има практическите особености и има различни групи хора, при които практическото използване се различава. Зависи от ДНК структурата, т.е. от момента на раждане. Тук пак трябва да има смирение и отдаденост, за да се даде път на истинските чувства и да се пуснат емоциите, да се пуснат мисли и заблуждения и т.н., но е практически процес, който всеки може да провери практически, че работи. За повечето хора проверката е от седмица до месец.

Редактирано Февруари 9, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Станимир]

Ако едно действие ни носи удоволствие, то може да е поради навика. Ние сме го повтаряли безброй пъти и сме привикнали към него. То ни носи удоволствие, но това удоволствие е илюзорно, фалшиво. Алкохолът носи такова удоволствие. Сексуалната извратеност носи такова удоволствие, Садизмът носи такова удоволствие. Трябва ли да продължавам с изброяването. Човек може да знае, че това, което прави е погрешно. Може да чувства, че е погрешно. Но въпреки това да не може да преодолее навика. Липсва му сила на волята. И точно тук е проблемът, че хората в подобна позиция не полагат усилия за усилване на волята си, а тя е липсващият елемент за решаване на проблема. Умът и чувствата са в съгласие, но силите на човека не достигат. Когато се опиташ да пребориш един човек, ти може да не успееш, но то е като тренировка за тебе. Добиваш сили и научаваш различни техники. Първият път ще те победят лесно, но в следващите вече ще е по-трудно. Ако си упорит на десетия път ти ще победиш. И с навиците е същото. Чакането не решава проблемите. Всичко с времето си, но ние трябва да се подготвяме, да се развиваме.

 

Ако нещо не ни носи удоволствие, то е главно поради трудността му. Тук също не е задължително да има конфликт между чувства и мисли. Просто съпротивлението вършейки въпросното нещо е голямо. Когато свършим въпросното нещо обаче удовлетворението е налице и то е много по-силно от неудобството, което сме изпитвали докато го направим. Това  "не ми е приятно" е едно усещане. Чувството е любовта, която може да ни накара да направим нещо, което не ни е приятно заради другите. Майката може да умре за детето си. Удоволствие ли и носи това да умре? Но чувството е налице. Хайде да не смесваме чувствата с усещанията. Тя знае, че постъпва правилно, въпреки че това може да е свързано с болка и страдания. Пак повтарям удоволствието е следствие от осъществяването. То е награда за положените усилия. Чувствата и ума определят дали трябва да направим нещо или не, а не усещането за удоволствие. Ако правим нещо заради удоволствието, а не защото считаме че така е правилно, това е зависимост.

[B__]

Ако едно действие ни носи удоволствие, то може да е поради навика. ...

 

Ако нещо не ни носи удоволствие, то е главно поради трудността му. ...

 

 

Е да, аз казах, че човек може да се заблуждава, че нещо му носи удоволствие или не - игри на обусловения ум.

 

Затова е ключово да се научи да взема правилните решения, а това отнема време и както казах изисква усилия и вътрешна убеденост, а и у различните групи хора механизмът е практически различен. Повечето хора след седмица или месец могат да видят, че това работи. Крайният резултат ще е общо удовлетворение, умиротворение и т.н.

Редактирано Февруари 9, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[marlou69]

Може в света да има много удоволствия,но няма по- голямо удоволствие,човек да е близо до Бог и да усеща Неговата Любов.Навсякъде и във всичко да вижда Бог и да му се радва.

[Диана Илиева]

Никъде не съм казала, че щастливия край е гарантиран. Нито пък да се чака.

Казах, че няма смисъл да хвърляме сили, енергия и т.н., за да се отървем със силата на волята само от различните зависимости и че е добре човек да работи за своето осъзнаване, което става по много начини, но не и като съзнателно си наложим определено поведение, реакции и т.н., които никак не са ни присъщи.

Идеята, че ако реагираме така възвишено, макар и изкуствено/без да ни идва отвътре, то след известно време това ще ни стане навик и ще стане естествено, е погрешна.

Не случайно е трудно да се откажат наркозависимите, или алкохолиците, или пушачите ... Метадоновото лечение, без промяна на психологичен план, е трайно успешно само в малко случаи, когато зависимостта е била само физическа (или химическа, не зная как е по-точно да се каже). Колко пушачи се заричат да откажат цигарите, но когато не са готови за това, въпреки цялата воля, която мобилизират, им е трудно, ако през деня се държат здраво в ръце, то пушат на сън. През деня пък имат нужда да правят нещо друго вместо пушенето, което да го замести и ако е по-здравословно като действие, дори се радват и го препоръчват и на други. Но погледнато в дълбочина зависимостта си стои. И макар и не пушили месеци или години наред, пак има шанс да пропушат, ако не са се променили същностно през това време.

 

Иначе да, това казвам и аз, не да чакаме, а да се развиваме. Но да се развиваме, това не значи просто да се командваме волево - това ще правя, защото е добро/полезно/правилно, това няма да правя, защото не е добро/полезно/правилно.

[Станимир]

"И днес хотелът гори. В горящия хотел не се позволява никакъв гуляй. Излезте навън, докато пожарът престане. Щом се изгаси, влезте пак вътре. Тогава отново ще започнете работата, която предстои да свършите. Когато хотелът гори, нямате право да гуляете. Щом престане да гори, гуляйте, колкото искате. Следователно, когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате, имате право да се удоволствате."

От Служене на Бога

 

"Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? Не, нямате право да се удоволствате: тъй е писано в Божията книга. Ти може да гладуваш и да жадуваш, но за какво? – За правдата.

...

Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати? Които се удоволстват? Глоба на тях! Знаете ли каква глоба им се пада? Голяма глоба ще се наложи на богатите. За тях ще има чл. 4. Този член е отменен вече от законите на земята, но на небето не е отменен, той там съществува. За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора да се помогне, от където и да е, да се задоволят техните нужди, да се наситят и да благодарят“. Насищането не седи в онова преизобилие, което може да им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може да приемат."

От Които гладуват

 

"Следователно, ако вие в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следващия, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствате, ще останете всички като жабите в това блато вътре и за десет хиляди години най-малко ще крякате в блатото. Вие ще кажете: „О, благият Христос“, но знаете ли какво нещо е благост?"

От Необятната Любов

 

"Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли."

От Сънищата на Йосифа

 

"Като влезе Христос в храма – подразбираме онова разумното, когато влезе в нас – той взема камшика. Аз разбирам онова разумното в човека – когато се събуди от неразумния живот, тогава всичките тези стари идеи и преживелици изпъжда навън и казва: „Туй място, дето сте, е свято. Това е дом на молитва, няма да го правиш разбойнически дом. Разбираш ли това?“ И тогава показва камшика. Ако не го слушаш, ще питаш: „Кой ти даде тази власт?“ Той казва: „Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш.“ Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Целият ви живот, всички ваши мисли и желания ви са дадени не да се удоволствате и да правите каквото искате. Да обичаш хората, разбирам."

От Чуваш ли

[Станимир]

Опитах се в първите си мнения в темата да бъда по-умерен. Въпреки това изказванията ми като че ли отново се приеха за крайни, изискващи. Няма значение. Надявам се поне написаното от П. Дънов да остави някакъв отпечатък. Е там тонът не е умерен като в мненията ми, а нещата са поставени ясно. Дори и да изглеждат крайни проблемът не е мой. Всеки си решава себе си ли да следва или този, който уж е поставил като духовен авторитет.

[Viva Caselli]

Виждал съм хора, независими на пръв поглед. Нито ще ги видиш с алкохол в ръка, нито с цигара в уста, парите им малко, но стигат. Но стане ли тъй, че трябва да са усмихнат, те се смеят на неща, на които и дявола не се смее. Тоест радостите, които им носят удоволствие са признак за болен дух. Авторитета им е на възрастни, репутацията на луди. Мнението им за лошото е добро. Сериозния човек изпита ли удоволствие подлага го на проверка. Той ще се откаже от удоволствието, стига му само да съзре и един недостатък в него. Такъв човек се грижи отрано за погребението си, приживе го урежда и върви подир ковчега си. Самия Дънов казва така: представете си, че утре ще се преселите. Вие трябва да бъдете чисти пред Господ. Ако доживеем до 70, 80 години, времето на старостта, то със сигурност ще очистим себе си от удоволствията. Единственото благо на старостта е, че изпитваш удоволствие от това, че вече нищо не ти носи удоволствие. Гаранция обаче никой не може да ни даде, че ще стигнем дотам. Човек не бива да вярва, че трябва да прави всичко по силите си, за да живее щастливо. Не винаги щастието е добродетел. На всеки по силите е да промени начина си на живот и да се откъсне от удоволствията считани за общоприети, на които повечето хора не само че не правят забележка, но и поощряват. Тоест всеки може да избере да живее достойно, но дълго — никой. Друг урежда тая работа. На всеки е позволено да изпитва удоволствие, при условие, че се ограничава в удоволствията, без да отблъсква нищо човешко и стойностно, което носи удоволствие.

[Слънчева]

Не е добре да се вглеждаме прекалено в отрицателните си черти. А на добрите неща да обърнем внимание, тях да развиваме. Няма абсолютно добро или абсолютно лошо качество. Ако държим обичта към Бога в съзнанието си и се стараем осъзнато да работим и да не повтаряме някои грешки нещата се подреждат.

[Диана Илиева]

Viva, кажи ми, за теб "удоволствие" равно ли е на "грях"?

[mvm]

Като ви чета споровете по темата се сещам за Буда и неговият среден път

 

пий, след като ти носи удоволствие, но не прекалено

хапвай си , но не прекалено 

и така нататък

 

Ако нещо ни носи удоволствие, не виждам причина да го спираме, да се опитваме да се борим с него

стига да е в умерени граници и да не се злоупотребява 

[B__]

.......Самия Дънов казва така: представете си, че утре ще се преселите. Вие трябва да бъдете чисти пред Господ. Ако доживеем до 70, 80 години, времето на старостта, то със сигурност ще очистим себе си от удоволствията. Единственото благо на старостта е, че изпитваш удоволствие от това, че вече нищо не ти носи удоволствие. ....

На всеки по силите е да промени начина си на живот и да се откъсне от удоволствията считани за общоприети, на които повечето хора не само че не правят забележка, но и поощряват. ....

 

Привет друже. Иска ми се някой път да се видим на чай и да те поопозная малко. Досега човек като теб не съм виждал. В полето на семейните констелации мога да "заема" за малко твоята същност, за да разбера какво е да си ти. Ще ми позволиш ли да го направя?

 

Не мисля, че при старостта нищо вече не носи удоволствие. Е, ако си се откъснал от любовта и имаш всички болести на света, то тогава няма никакво удоволствие. Защо мислиш, че общоприетите удоволствия трябва да се избягват. Примерно радостта от общуване с приятен човек, разходка в парка, хапване на прекрасна свежа салата и т.н.

[Станимир]

"Когато възвишените същества са създавали света, те са започнали от низшите същества и постепенно са отивали към висшите. Те са използвали материята на всички живи същества, за да създадат от нея висшите. За пример, те използвали една част от материята на рибите за създаване на птиците. Тези риби, именно, се превърнали в птици. После използвали част от материята на птиците за създаване на млекопитаещи. Част от тяхната материя пък използвали за създаване на човека. Работата на възвишените същества продължава и след човека. Те използват част от материята на хората за създаване на по-висок живот от човешкия. Който разбира този закон, той знае, че не е дошъл на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която един ден ще даде в услуга на висшите същества. Съзнателният, работливият човек само може да мине в по-висока фаза на развитие. Така е било с всички животни по-долностоящи от човека. Само ония риби напуснали водата, които били готови да работят за благото на всички живи същества. Същото може да се каже и за птиците, и за млекопитаещите."

От Разумни отношения.

 

(Това си е за нова тема, ама и в тази пак става.)

 

"Ако минава вода през глинести пластове, каква ще бъде тя? – Нечиста. През какви пластове трябва да минава водата, за да бъде най-чиста, най-хубава? – През песъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитам: За да бъде животът ви най-чист, най-хубав, през какви пластове трябва да премине? – През грапави пластове, защото те отговарят на песъчливите пластове в природата. Де се намират тия грапави пластове у вас? – В ума. Глинестите, тинестите пластове се намират в сърцето. Затова, именно, аз ви говорих за чистата, за правата мисъл. Тази мисъл ви е потребна, за да придобиете възвишения живот, който ще внесе подобрение у вас. Чистият живот се ползва от благата и придобивките на живота, но не и от удоволствията в живота.

 

Какво се разбира под думата „удоволствие“? Ще ви приведа няколко примери, да видите кое съвременният свят нарича удоволствие. Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждам друг ученик, той пък надигнал чашка ракия или винце, пие. Казва: „Аз пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а от това и умът ми ще заработи по-усилено“. Има ред учени хора, лекари, които препоръчват пиене на вино в малко количество. Природата обаче е предвидила само едно питие – водата. Тя казва: „Ако искаш умът ти да бъде бистър, ясен и да работиш добре, трябва да пиеш само вода. Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!“ Ако искаш да пушиш, тя казва: „Ти трябва да мислиш!“ За пушене, за кадене се говори и в Писанието. В Новия Завет се казва, че молитвите на праведните възлизали нагоре като дим, носени били като в кадилница. Значи горение трябва да има навсякъде. В този случай мисълта облагородява ученика. Мисълта на всеки ученик трябва да гори! Ученикът може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава с какво и да е изкуство, стига всички тия неща да развиват неговия ум. Той трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на неговия ум.

 

Да допуснем, че вие сте даровит, способен ученик, имате голяма обич към знанието, но същевременно нямате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнат, нито средства за учене. Питам ви: По кой начин ще си доставите средства? (– „Ще упражняваме занятието, което имаме, и от него ще се ползваме.“) Да кажем, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое от всички тия занятия и изкуства в дадения случай ще бъде най-подходящо? Кое трябва да използвате? (– „Правене обуща и шиене дрехи.“) Значи вие бихте предпочели обущарството и шева пред изкуствата. Питам ви: Как мислите, според вас позволено ли е на ученика да взима пари назаем от другарите си? Да си помагате взаимно, то е друг въпрос, но аз говоря за правене заеми, с обещание, че след няколко дни ще ги върнете, а при това минават месеци, и вие не можете да се издължите. Освен това колко пари трябва да искате назаем? (– „Колкото можем да върнем и колкото да си купим хляб.“) Да, така е, колкото ви трябват за хляб. Ами колко хляб може да изяде един ученик на ден? Половин килограм хляб достатъчно ли е?

 

Сега ние зачекваме един от съществените въпроси – въпросът за доволството. Човек още от младини трябва да учи закона на доволството. Ученикът всякога трябва да има най-хубав хляб, но каквото количество и да има, всякога трябва да е доволен. Той няма право да изказва недоволство от количеството на храната си, защото всеки ден носи своето благо. Днес може да има скромна храна и в малко количество, утре ще бъде по-богата и повече. Но каквото има днес, ученикът трябва да бъде напълно доволен, не трябва да иска повече. Колкото и малко хляб да има, той трябва да го погледне, да му се усмихне, да го помилва и да каже: „Благодаря и за това, двама заедно ще учим“. Тогава и хлябът ще му се усмихне и ще каже: „С тебе заедно лесно ще научим урока“. (– „Ние още не сме говорили на хляба.“) Ще дойде ден, когато ще говорите на хляба. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Значи ще дойде ден, когато ще говорите с този жив хляб. Каква промяна ще стане с вас, ако вие имате живия хляб?"

От Обич към знанието

[Диана Илиева]

Човек винаги се е стремял да постъпва така, че да се чувства добре, сигурно, да му е приятно, комфортно ... т.е да бъде щастлив. Има ли разлика стремежа към щастие и стремежа към удоволствие, според вас?

 

Съвсем друг е въпроса кое му носи удоволствие. Аз твърдя, че с развитието на човека се променят и удоволствията му. Или - различни неща го правят щастлив.

 

Също така интересно ми е следното - възможно ли е на човек да му бъдат внушено, че нещо - примерно употребата на алкохол - е удоволствие, без на него така да му идва отвътре? Опитайте да дадете на 1-2-3-годишно дете да близне ракия, водка или нещо подобно.А имам и такова наблюдение - човек, след като е получил инсулт и забравил много неща от ежедневието си, рязко и категорично отказа алкохола (не му беше нужен никакъв период за детоксикация дори), пое глътка, изплю и каза, че това е отрова и дотам; а преди това обичаше да си пийва, особено с приятели.

[Креми (късметче)]

Има удоволствия, които вредят не само на човека, но и на тези около него. Ако човек се откаже от такова удоволствие осъзнавайки вредата, която нанася на околните, дори и да се разболее - не е ли това правилно решение?

Стан, дали не е редно да попитаме околните - съгласни ли са да бъде платено спокойствието им със здравето на някого? Ако два пътя са погрешни, ще се намери трети.

 

Удоволствията, които вредят на здравето, са пристрастености, зависимости.

 

Същественото при тях е, че заместват истинското удоволствие и нужда на човека.

Шоколадът замества любовта.

Кафето замества съня.

Алкохолът замества вземането на решение, което ще ни направи щастливи, но за което не ни достигат сили

По-силните зависимости ...

 

Видът дейност , от която изпитваме удоволствие, е показателен за развитието на индивида, както са писали по-горе. Също - дали удоволствието е самоцел или допълнителен ефект.

Садизмът, мазохизмът доставят удоволствие.

Алтруизмът може да бъде придружен от усещането за удоволствие, но то не е най-същественото.

Редактирано Февруари 10, 2013 от Креми Стоилова (късметче)