Поддържане на незадоволителни отношения

[Angie]

Здравейте, бих искала да получа вашето мнение относно следния въпрос, който се затруднявам да си изясня сама:

 

Трябва ли да се поддържат взаимоотношения с някой, който те дразни и не ти е много приятно да общуваш с него?

 

В случая визирам една моя позната или "приятелка", като много често общуването с нея ме натоварва и не се чувствам комфортно. Но от друга страна, съзнавам, че това е един вид урок за мен и това би трябвало да ме насочи към проблеми, които аз имам и върху които трябва да поработя?

 

Другия вариант е прекратяване на взаимоотношенията, но това не е ли бягство от проблема, неумение да се справя със собствените чувства? Много съм объркана по въпроса, защото не ми се случва за първи път и често пъддържам много такива контакти, което ме изтощава...

 

Моля ви за професионални и всякакви мнения по темата, като предварително ви благодаря!

Поздрави!

[Станимир]

Здравей. Ако не желаеш да общуваш с някого - не го прави или ограничи контактите до желаната от теб степен. Ако инициативата за разговорите е от отсрещната страна, просто отговаряй кратко, без да навлизаш в подробности и естествено доколкото можеш се опитай да останеш спокойна. След време човекът отсреща сам ще загуби желание да говори с теб. Все пак могат да се случат кратки разговори, не можеш да се дистанцираш напълно от нежеланите хора в обкръжението ти, но ако ти си с нагласата, че това е просто необходимия минимум от контакт, който осъществяваш, си мисля, че всичко ще бъде наред. Много често някои хора общуват помежду си по навик. Случаят между теб и въпросната позната може да е такъв. Тя може да те търси за разговор защото така е привикнала. Помисли какво получава тя от теб, което я привлича да водите разговор. Освен това е добре да имаш предвид, че тя може би прави това несъзнателно и без умисъл. Просто така й е станало удобно. Помисли как би могла да реагираш без тя да получи това, което търси в разговорите с теб - кратки отговори, уклончиви отговори, демонстриране на незнание и др., зависещи от конкретната ситуация, която не ми е позната, възможности.

[B__]

Може и да е урок, но ако насилваш себе си да общуваш с нея, не е урок, а издевателство над себе си. Може да е урок как да се отървеш от нея, как елегантно да прекратиш отношенията ви и да общувате епизодично, може да е урок как да спреш да общуваш с нея, без да я отхвърляш и обвиняваш и т.н.

[mvm]

Някъде бях чела, из някое духовно учение, за съжаление не си спомням кое

Но там пишеше, че човек трябва да живее в хармония със себе си и с околния свят

Ако нещо го натоварва психически особено, и го изкарва от равновесие и нарушава неговата хармония

То това нещо трябва да се отстрани. 

Как , ? По възможно най-елегантния начин, но е добре да се дистанцираш от него, за да съхраниш своя баланс със себе си

Това също е урок.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Присъединявам се към трите мнения с малко подробности  свързани с работата на мозъка. През последните години се разбра,че амигдалата (една малка структура в мозъка) освен да ни предупреждава за възникнала заплаха –понякога фалшива, отговаря и за нещо друго-четенето на емоционалното състояние на човека с който общуваме. Тъй като твърде често заплахата може да е свързана с емоционалното състояние на човека срещу нас - например гняв, нашата амигдала още в първите секунди на контакта  -независимо по какъв начин е осъществен, започва да ,,чете ,, емоционалното състояние на човека срещу нас. Разчитайки емоциите му, тя ни ги дава като информация по един малко странен начин - кара ни да се чувстваме като него. Начинът е ,, странен,, в смисъл заобикаля мозъчната кора и осъзнаването, но природата го е избрала защото е бърз и ни дава възможност да реагираме веднага, без да бавим време и мислим.Това в еволюцията ни е спасявало живота и ни е дало възможност да надвием другите животни и хора.

Ще опитам да ти поясня какво конкретно става отговаряйки на въпроса ти:,,В случая визирам една моя позната или "приятелка", като много често общуването с нея ме натоварва и не се чувствам комфортно. ,,

В случая твоята амигдала прочита, че познатата ти не се чувства добре и пуска в тялото ти усещане, което наподобява нейното. Резултат е, че ти при контакт не се чувстваш добре. Какво обаче става в нейното тяло? Ами нейната амигдала ,, чете ,, че ти се чувстваш добре и започва да копира твоето усещане.Така жената започва да се чувства малко по-добре контактувайки с теб и инстинктивно започва все по-често да те търси.

С две думи, равносметката от вашата комуникация е,че тя се чувства по-добре, докато ти влошаваш психичното си състояние.

,,Но от друга страна, съзнавам, че това е един вид урок за мен и това би трябвало да ме насочи към проблеми, които аз имам и върху които трябва да поработя?,,

 

Никакъв урок не е, просто една подсъзнателна реакция, върху която ти нямаш контрол.

 

 ,,Другия вариант е прекратяване на взаимоотношенията, но това не е ли бягство от проблема, неумение да се справя със собствените чувства? ,,

 

Не е бягство, ти нямаш уменията да  започнеш да контролираш амигадалата си.

 

Предполагам вече ти е ясно какъв професионалният ми съвет - избираш подходящ начин и прекратяваш отношенията си с нея.

 

ПП. предлагам, си задаваш въпроса, какво правя аз, със своята амигдала,  работейки само с тревожни хора? Отговорът е много дълъг и предпочитам да не го пиша.

Редактирано Януари 31, 2013 от д-р Тодор Първанов

[Диляна Колева]

Angi, получила си много хубави отговори, аз бих добавила една терапевтична притча, която може да "чуеш" по подходящ начин и да ти бъде от полза:

 

Повод да ми бъдеш благодарен

- Имам нужда от пари. Можеш ли да ми дадеш на заем 100 тумана (Иранска валута) ? - попитал един човек своя приятел.

- Имам парите, но няма да ти дам. Бъди ми благодарен.

Ядосан приятелят избухнал:

- Това че имаш пари и няма да ми дадеш, мога някак да разбера, но че трябва да ти бъда благодарен за това, е не само неразбираемо, но и истинско безсрамие.

- Скъпи приятелю - отговорил другият. - Ти ме помоли за пари. Можех да ти кажа "Ела утре". Утре щях да ти кажа: " Ела в края на седмицата." Така щях да отлагам до безкрай или поне до като накрая някой друг не ти даде парите. Но такъв ти изобщо нямаше да намериш, защото щеше да мислиш за идването при мен и да разчиташ изцяло на моите пари. Затова честно ти казвам, че няма да ти дам парите. Може да потърсиш на друго място и там да имаш късмет. Така че бъди ми благодарен!"

 

Това, което ти се опитваш да правиш, наподобява думите на Саади: 

"Ако някой ти причини страдание, научи се да понасяш страданието, като чрез лишение и прошка се освобождаваш от вината."

 

Тази концепция звучи много правилно от духовна гледна точка и много хора биха я одобрили. Следването и често води да конфликт и стрес, от които изпълнителят и страда. Вежливостта -  изместване на заден план на личните интереси, съобразяването с другите, неспособността честно да се каже "не", чувство за вина и страх от отказ и т.н. все поводи за дискомфорт.

За да се избегне това неудобство е хубаво да се направи малко разширяване на перспективата или на гледната точка.  Същият автор казва:

" Две неща затъмняват духа ни: мълчанието, когато трябва да се говори, и говоренето, когато трябва да се мълчи"

 

Това което си решила да приемеш, като уроци е невъзможността ти да проявиш нещо повече от вежливост, което носи след себе си изброения дискомфорт. Неумението ти да се справиш с тези чувства е следствие от страха да приложиш честност - спрямо другите и себе си. Опитай се да го направиш.

Редактирано Януари 31, 2013 от didi_ts

[B__]

Angie, д-р Първанов много добре спомена за амигдалата, а това ми напомни да обясня как става емоционалното взаимодействие между хората.

 

Има два вида хора. Едните са с дефинирано емоционално поведение, а другите са такива, които нормално живеят без особено вълнение на емоциите, т.е. биха живяли така, ако ги оставят насаме. Разделението е 50:50.

 

При хората с дефинирано емоционално поведение техните емоции се движат като една вълна. Постепенно емоционалната вълна се вдига и човек става все по-радостен, после слиза надолу, докато стане спокоен емоционално, после продължава надолу, докато на човек му стане черен света и после пак поема нагоре и т.н., и т.н. Те изпитват емоции по някакъв дефиниран начин.

 

Хората с недефинирано емоционално поведение оставени насаме нямат някакви силни емоции. Когато обаче са наблизо и общуват с човек с дефинирано емоционално поведение, те възприемат негови емоции като радар. Дори понякога стига де седят един до друг, без да говорят.

Амигдалата го кара да мисли, че това за негови емоции, а те не са.

По-големият проблем е, че като човек така възприема емоциите, той ги усилва многократно в себе си. И ако другият човек е леко тревожен, то приемащият се усеща много тревожен.

 

Човек, който е в ролята на приемащ, трябва да се научи, че всички силни емоции, които изпитва не са негови и да се научи да ги игнорира. Здравословно е да общува предимно с хора като него, които не предават емоции.

 

Има една особеност, че човекът, който предава емоциите, си мисли, че ти си емоционалната, ти внасяш негативни емоции между двамата, защото вижда себе си в теб усилен, но не се усеща, че това е самият той. Така той обвинявайки теб вътрешно, може би и несъзнателно, постига някакво приемане на своето състояние.

 

(Тъй като пиша в тази тема да спомена, че този механизъм е обяснен от науката Хюман Дизайн)

[Angie]

Безкрайно благодаря на всички за споделените мнения, наистина са много ценни и важни за мен! Аз също смятам да се насоча в тази посока - да се погрижа в по-голяма степен за себе си в този случай, вместо постоянно да внимавам да не обидя другия и да му "играя по свирката". Въпреки че отношениета ни с тази приятелка понякога са и приятни и не исках да ги прекратявам, смятам аз да спра да се съобразявам толкова и ако на нея това не й изнася - може би и да прекъснем контакт. А ако тя приеме да бъде по-равнопоставено - може би да стане дори още по-добре. Основният проблем с нея е че тя е много властна, иска всичко да става по нейния начин и ми е много трудно да отказвам, да защитавам мнението си или да бъда себе си - затова смятам, че и аз имам някакъв проблем тук, защото явно прекалено много ми пука от оценката на другите или как те се чувстват. Та така... Надявам се, че наистина урокът тук ще бъде как да се науча да отстоявам себе си. Много благодаря - толкова хубави неща ми казахте! Желая прекрасен и светъл ден на всички!

[Guest Зара_]

Angie, мисля че прочете точно това, което очакваше и искаше да прочетеш. На мен обаче винаги ми се е струвало странно да се търсят "рецепти" по принцип. Никой от четящите тук не познава нито теб, нито "приятелката" ти, нито вашите кармични взаимоотношения, за да твърди, че трябва да прекъснеш контакта с нея, защото те натоварва психически.

Според мен по-скоро е добре да разбереш кое е това, което те натоварва в нея - вечно мрънкане, ангажиране на времето ти, нещо в начина й на живот или подхода й към проблемите. Ако бъдеш честна с нея и й кажеш искреното си мнение, а също така как се чувстваш,това може много да промени взаимоотношенията ви. Възможно е тя да се обиди и по този начин отношенията ви да прекъснат, но има шанс и да се замисли (зависи и как си и поднесла информацията) и кавичките от "приятелка" да отпаднат. Много хора са бреме за останалите, защото не осъзнават какво всъщност правят.

[Angie]

Здравейте, Зара, благодаря ви за мнението! Честно казано, когато постнах въпроса си, очаквах по-скоро отговори в другата насока - да разбера какво причинява дискомфорт в мен и да се заема с решаването на тези конфликти. Отговорите наистина доста ме изненадаха, особено че всички бяха доста конкретни, а не уклончиви. Разбира се, аз нямам намерение да се втурна да правя нещо, защото някой така е казал, но е много полезно да видя и да помисля чрез други гледни точки, защото в един момент започнах да се въртя в омагьосан кръг. Хем искам да постъпя "правилно" и обективно на ситуацията, хем искам да се чувствам добре...

[Teodora Mousseva]

Много ценна тема! Обяснява много неща, които само интуитивно усещах. Невероятно е как по пътя някакви неща ти се изясняват и все си мислиш, че по-ясно не може да стане, ама то става...

Излиза, че амигдалата е нещо като емоционално обоняние - и ако си достатъчно съзнателен, можеш да усетиш чуждите емоции, да ги приемеш и да не ги ускоряваш в себе си. Много добре, много добре.

И все пак ученето е бавен процес и е съвсем ОК да не можеш да се справиш с някакви стари обусловености. Не може от раз да кажеш на амигдалата си да не се заплита с чужди емоции... Лечението отнема време. Трябва да си търпелив към себе си и да приемеш, че не може винаги да реагираш правилно. Само приемането лекува. И в това влиза и приемането, че не можеш да се справиш с някои ситуации.

[Aurora2012]

Анджи, Имам позната, която беше подложена на психологически тормоз от група хора. Тя е силен човек и винаги се е справяли сама. Вярваше, че ситуацията ще бъде преодоляна. Но тези хора са били професионалисти в това, което са правели. Тормозът при това е бил приложен много изтънко, така че никой после да не може да ги уличи, че са направили нещо нередно. Целта им била или да я докажат, че е много лош човек, или че е психически нестабилна, или и двете и през целия този процес да могат да я използват. Някак си тя оцеля. Но сега, ми довери тя, когато открие същите методи, прилагани от други хора, се чувства натоварена и се отдръпва, като защитна реакция. В миналото тя имаше добри емпатични способности. Отлични! И ми е споделяла, че тази отворена рана й пречи да води нормалния си живот. Доверието й в хората е накърнено. Жалкото е, че групата, която са я тормозили имат средства и са нещо като мафия. Струва ми се, че продължават да се опитват да действат задкулисно. И да се правят, че искат да "й помогнат". Вероятно и ти имаш подобна рана. Най-вероятно ще трябва да намериш среда от хора, които знаеш със сигурност нямат връзка с травмиращи минали преживявания или че не са заплаха. Важното е да започнеш с малка група от хора, на които имаш доверие и чрез нормални здрави взаимоотношения да ти се възстанови вярата в хората. Понякога присъствието само на един човек, на когото имаш пълно доверие може да оправи нещата. Бог е невероятно щедър. Разбира се, твоят случай може да е много различен. А може и да не е. Разказах подробности, за да знаеш дали моето предложение пасва твоята ситуация. Помни, че ти си знаеш най-добре подробностите и трябва да приемаш всеки съвет много внимателно. Учителят предупреждава срещу съветите.

[@ЮлЯ@]

Това, което прочетох тук ми прилича по-скоро на зависимост. Приятелката ти не се държи равнопоставено.

Имах подобна случка преди две години с една жена, която играеше ролята на приятел, но ходех на платени уроци при нея. В началото нещата бяха равнопоставени, тъй като бяхме на една и съща възраст . После тя влезе в ситуацията на учител, наставник, но откъм неприятната за мен посока. Започна да подхвърля някакви неприятни за външността ми забележки, нахокваше ме и проявяваше зле прикрита завист. На това отгоре аз й плащах.

Интересна ситуация с доминиране, нали? Включваше и трагични моменти, в които ми се жалваше на тежкия си живот, като че ли да свали летвата на усилията си за учителско доминиране , но то вече беше факт.

 

Съпругът ми се опита да ми помогне, но ми каза, че съм изтървала положението още в началото, когато е трябвало да бъда рязка и конкретна и да я поставя на място. После вече трудно ставало, защото пристискването ми става навик, както и нейното поведение.  

По съвет на мъжа ми опитах се да бъда по-рязка в моментите, когато тя се опитваше да се налага и ставаше причина за моя дискомфорт.

 Тогава се занимавах и с рейки и направих сеанс върху ситуацията, за най-доброто на всички участници. Резултатът се оказа бърз - случи се случка между нас, която преля чашата на огорчението ми. Така че развръзката е била "развод".

 

Аз не можах да си  наложа правото в тази ситуация и напуснах. След това започнах да се уча сама върху уроците, които тя ми преподаваше и се оказа, че е много по-добре човек да се пробва сам, стига да има базата, разбира се, преодолях страха да остана сама и намерих  своята автентичност. Разбира се, че беше трудно, защото бях свикнала с проходилката, която тя се явяваше за мен и собствените ми крачки се оказаха плашещи и ужасни и досега си ги спомням. При спомена за рейки-сеанса си, стигнах до извода, че съм вкарала енергията си за най-доброто за всички ни  - тъй като  разривът с моята доминираща патерица или по-скоро гьостерица е бил най-правилния изход, както и за нея по всяка вероятност поведението й е било израз на безсилието й като учител. Сега наблюдавам й други нейни ученички, наистина губят себе си под нейно влияние, приличат на марионетки, но няма кой да им го каже,и по най-инфантилния начин я смятат за страхотен човек, защото разчитат само на нея.

Това е според мен вече установена зависимост.

 

Дано да съм била полезна с моята история, намерих връзка между нея и вашата.

 

 

 

 

Безкрайно благодаря на всички за споделените мнения, наистина са много ценни и важни за мен! Аз също смятам да се насоча в тази посока - да се погрижа в по-голяма степен за себе си в този случай, вместо постоянно да внимавам да не обидя другия и да му "играя по свирката". Въпреки че отношениета ни с тази приятелка понякога са и приятни и не исках да ги прекратявам, смятам аз да спра да се съобразявам толкова и ако на нея това не й изнася - може би и да прекъснем контакт. А ако тя приеме да бъде по-равнопоставено - може би да стане дори още по-добре. Основният проблем с нея е че тя е много властна, иска всичко да става по нейния начин и ми е много трудно да отказвам, да защитавам мнението си или да бъда себе си - затова смятам, че и аз имам някакъв проблем тук, защото явно прекалено много ми пука от оценката на другите или как те се чувстват. Та така... Надявам се, че наистина урокът тук ще бъде как да се науча да отстоявам себе си. Много благодаря - толкова хубави неща ми казахте! Желая прекрасен и светъл ден на всички!

[Angie]

Здравейте, Юля! Мисля, че наистина това, което описвате и много близко с моята ситуация. Въпросната дама се държи точно като учителка с мен, говори ми с наставнически тон и аз не успявам да се чувствам като равнопоставена с нея, да бъда себе си. Казвам неща, които не мисля или се съгласявам да правя неща, които не искам, защото не успявам да откажа. Това е много изтощаващо, но ясно отчитам че и аз имам участие тук, че се всписвам в тази схема на зависимост като жертва. Много по-лесно е за мен в такава ситуация да се оттегля, отколкото да се опитам да се отстоявам себе си и да се справя. Това ме притеснява.

 

Както е предложил по-горе Aurora, наистина мисля, че ще ми се отрази добре за известно време да се оттегля, да остана насаме със себе си и само с хора, които ми действат добре и с които се чувствам защитена. Може би това е бягство, но имам нужда да си възврна малко енергията и може би след това ще имам повече сили да се справям. Иначе за ситуацията, която описва Aurora – звучи направо страшно, но за щастие при мен в случая не мисля, че е така, въпреки че добре си представям за какво става дума – имала съм контакти и с такива хора, слава богу, не са били групи и да, наистина е като тормоз и много изтощително. Но тези хора много добре усещат в кой може да се вкопчат, т.е. аз ако самата съм с достатъчно със силна защита, няма толкоз лесно такива енергийни вампири да ме атакуват, така се надявам поне

[@ЮлЯ@]

Здравейте отново. Вече има две години, дори и  повече време от оттеглянето ми от тези отношения, разбира се с добре измислено обяснение.

 

Също като вас имах угризенията, абсолютно по същия начин - угризваше ме неудовлетворението, че не се справям подобаващо в ситуациите. Че все не мога да си науча житейския урок се угризвах. Че все не мога да си изработя подобаващо поведение. Че съм неудачна. Сега ми е смешно на самобичуващите тенденции, но... факт, имаше ги.

 

Това, че имах нужда... или надежда,  очаквания от тази жена ме правеше  слаба! Ужасно  слаба! Поддавах! Не можех да се противопоставям успешно на пристъпите й  за  доминиране. Отровата беше естествено придружена и с хубави мигове, което е най-размазващо.  Нито да се отдръпнеш, нито пък да продължиш да търпиш негативите. Едно такова нищо никакво, което те разстройва.  

 

Това продължи 6 месеца и наистина ме изтощи. Загнезди ми се  като травма, която след като прекратих контакта, още година и половина не можех да забравя и все ги предъвквах мислено нещата.

 

Ето сега чак последните месеци спрях да ги мисля какво станало, защо и как. Когато се поутвърдих в собствените си очи че мога! Че умея! Вече "ходя" сама! Окончателно се успокоих, което ме кара да мисля, че "урокът" е приключил успешно и повече няма какво да ме гризе.  

[Angie]

Здравейте, Юля и ви благодаря много за нещата, които споделяте. При мен също има и хубави моменти, което точно не ми "дава сърце" да сложа някаква точка на отношенията ни или поне да се отдръпна малко. Все си мисля, че може би ще я обидя, че ще бъда подложена на "обсъждане" (в което съм 100% сигурна), че едва ли не излизам аз дребнава и с претенции, щом не мога да приема и се дразня от поведението някой друг. Отделно че имаме и други общи познати, с които често сме излизали заедно, и някакси не върви да имам по-специално отношение към нея едва ли не. Друга подробност е, че много често тя в компанията на още една позната, когато са заедно са най-нетърпими за мен, защото дали си внушавам не знам, но ги усещам все едно "се съюзяват" (разбира се, безсъзнателно) и се усещам ужасно нападната и притисната. Все едно ме използват да си излеят върху мен комплексите и да се изявят по някакъв начин. Интересното е, че поотделно са малко по-поносими.

Отделно вчера се сетих нещо друго - на това въпросното момиче съм давала няколко пъти да чете книги или други неща, но досега нищо не ми е върнала (става въпрос дори за преди години!) - направо като черна дупка е. Та си помислих, че това може да се разглежда и символично и спрямо другите неща - само ми източва енергията, аз реално от тези взаимоотношения нищо не получавам (колкото и тъпо да звучи казано по този начин)...

Ще се радвам, ако пак ми пишете с вашето мнение. Поздрави и хубав понеделник!

[Диляна Колева]

 аз реално от тези взаимоотношения нищо не получавам (колкото и тъпо да звучи казано по този начин)...

Не звучи тъпо. Приятното и пълноценно общуване е обмен на информация, идеи, взаимопомощ. Когато има нарушение на този обмен, често единият от общуващите изпада във вътрешен конфликт, поражда се дефицит.

Друг е въпросът, какво е това което търсиш в този контакт и  дали хората, от които го търсиш са наясно с това и могат ли да ти го дадат. 

Иначе, всеки човек има специфични начини на общуване, колкото и да не ни се иска, някои от тях не харесваме, но го разбираме в момент, когато контактът се е задълбочил и свързващите ни звена са много и трудни за прекъсване. Това не означава, че не можем да трансформираме общуването и да променим реакциите и поведението си. Отдръпването не е бягство, а услуга и за двете страни. С промяната на взаимоотношенията може да приемеш, че правиш услуга както на себе си, така и на другия.

[Диана Илиева]

Ох, ама стига вече с тези уроци!

Нещо видимо е зле, ама не, ще си траем, това било урок, дето специално ни е изпратен едва ли не.

Направо недоумявам - хора виждат престъпления, злоупотреби, всевъзможни "вампирски" изпълнения, обаче си казват: "О, да, всичко виждам и разбирам, но ще се измъчвам и няма да реагирам, защото явно така е писано, тези хора също имат урок да изживяват ..." Аз не мисля така. Щом нещо става пред вас, със вас и щом вие виждате и разбирате дисхармонията на случващото се, то това става, за да ви изпита именно в посока дали ще реагирате и как ще реагирате.

Учителят е казал - Винаги, когато имаме условия да направим нещо, но ние не го направим, влизаме в дисхармния със света около нас.

[@ЮлЯ@]

Здравейте отново. Прочетох поста ви. При мен го имаше същото с появата на трета, с която си избиваха комплексите върху мен  и уж всичко беше само шега. Ако беше мъжа ми тук, щеше да каже, че това е то женското приятелство - събират се две, за да осмучат като пирани трета. Хапят се една друга и после пак - дружки! Това е неговият натуралистичен хумор.

В интерес на истината той ме издърпа от ситуацията. Бях като хазартен маниак - трябваше да ме дърпат за ръцете за краката да не залагам нищо, да не "играя" повече с нея, колкото повече ме уговаряше толкова се съпротивлявах. Нищо чудно след като самата среда беше имиджова, а аз поредната аматьорка, хванала се на въдицата.

 

.  

хората...

 

"Хората влизат в живота ти и излизат от него.
Някои си струва да задържиш и даже да се бориш за тях,
но други трябва да пуснеш да си тръгнат.
Това е много важен урок, приятелю.
Трябва да намериш начин да разбереш кой е до теб,
за да даде стойност на живота ти,
и кой е до теб, за да я отнеме.
Ако някой ти я отнема, откажи се от него.
Дошло е времето да си тръгне.
Ако има емоции, които те ограбват-
откажи се от тях."-
 

Джон Елис

 

 

 

 

Пълноценна почивка и хармония ви желая!

Редактирано Февруари 4, 2013 от @ЮлЯ@

[Angie]

@Didi - да, и аз мисля, че взаимоотношенията трябва да са взаимни, иначе наистина се получава някаква форма на съзнателна или не зависимост.

Диана, много сте права - това си е мой някакъв номер да си оправдавам инертността и липсата на реакции, все се опасявам ами ако това, ако онова...т.е. наистина трябва да се науча да поемам отговорност. Просто не мога да ви опиша в главата ми каква е каша от мисли, чувства, какво точно искам, как трябва да бъде и т.н...Много работа имам по себе си. Юля, това с пираните е право в целта!) точно така го усещам и аз, и в моя случай се прави като нещо уж много забавно...Щото нали имам чувство за хумор, ако се обидя, значи съм много задръстена - нещо от сорта излиза...Аз в момента нямам връзка, но когато имах и излизахме с моя приятел, той ми беше като защита - без нищо да казва или прави, пред него никога не се е случвало такова поведение, само когато сме сами, което се случваше мн рядко (и то умишлено от моя страна). И това много ми помагаше или по-скоро ми е пречело да видя проблема, защото като цяло всичко беше ок, но най-много някой път да ме поизнервят, после аз ще му се оплача и готово...А за това стихче...нямам думи, имам лична история с него и е много по темата Благодаря ви, че ви има!!!

[Angie]

Само да добавя още нещо по темата – значи като казвам урок, нямам предвид точно някакъв „урок”, който ми е спуснат отгоре да ме изпита как ще постъпя, а по-скоро имам предвид някакъв съществуващ „дефект”, който съм си отгледала в себе си и който се проявява във взаимоотношенията ми – както често се случва да проектираме собствени недостатъци в другите и да ги изкарваме тях най-лошите, а да не виждаме гредата в собственото си око. Примерно ако мойта позната разкаже какво мисли за тази ситуация от нейна гледна точка, сигурно ще е съвсем различно. Аз лично досега винаги когато се сблъскам със ситуация, която не ми изнася, се оттеглям (след доста изтърпяване), никога не съм успявала с друга стратегия за справяне, т.е. чрез промяна на моето поведение. А ако аз имам това изкривяване и не го отстраня, много е вероятно все натам да ми отиват отношенията с хората. Затова ми е трудно да бъда на 100% уверена как е най-добре да постъпвам. Ако знаех, че аз съм перфектна, нямаше толкоз да го мисля

[Донка]

Благодаря за интересните казуси и разсъждения, приятели! 

Особена благодарност на д-р Първанов за напомнянето за амигдалата. Много интересен акцент и в мнението на Теодора (добре дошла във форума!) 

 

 

Излиза, че амигдалата е нещо като емоционално обоняние - и ако си достатъчно съзнателен, можеш да усетиш чуждите емоции, да ги приемеш и да не ги ускоряваш в себе си. 

 

Далеч по-разумно от това да ги игнорираме. 

 

По казаното вече бих споделила:

- ако човекът до нас ни дразни или подтиска или ни причинява болка - въобще води до негативни състояния, то това също е несъзнателна реакция на сигналите на неговата амигдала, нали така? А това логично води до една простичка зависимост "каквото повикало, такова се обадило".

Сега ще се обиди някой, но първа би трябвало да съм аз самата - след като до 45тата си година хората около мен ми причиняваха само негативни емоции. Хората... но не децата. Когато започна да ми проблясва, осъзнах защо беше така. Техните амигдали отразяваха, усилваха моя "сигнал" и реагираха адекватно на него. В средата на децата аз се чувствах спокойна и уверена, обичах ги безусловно и харесвах себе си сред тях, знаех си мястото и ролята и смисъла на живота си с тях.

С възрастните съвсем не беше така. Опитвах се да заслужа одобрението на повече хора, но винаги подозирах със свито сърце че не ме харесват и че ще остана сама, "наказана" и ще ми се присмиват и осъждат. Сковаваше ме комплекс за малоценност, един мой вътрешен "жертва-съдник". Да ви кажа кои ми бяха най-щастливите моменти с възрастните - да изживея някакъв период на парещо самосъжаление и когато съм на дъното вече, някой да ме погали и погледне със съжаление. Ужас, нали?

И така - хората ми даваха каквото си исках - те просто правеха с мен това, което аз правех със себе си. Аз пък сигурно им давах това, което те изпитваха към себе си. Интересно, че в професията си се научих да си контролирам амигдалата много рано и без особени усилия, но в личния си живот стигнах до този етап едва когато промених излъчването си и хората постепенно се промениха - някои изчезнаха от живота ми, други коренно промениха отношението си. Тогава едва е възможно човек да започне да осъзнава и разграничава чуждите от своите емоции, да ги приема на "забавен каданс", за да има време да реагира съзнателно, а не първосигнално... 

И сигурно ще прозвучи декларативно, но е истина - без всичко, което съм прочела и приложила от Учението, това би било немислимо... 

[Angie]

Здравейте, Донка! Страшно ви благодаря, че се включвате по темата. Нещата, които казвате са много истински, може би наистина това се случва и при мен. Въпросът е как да го преодолея. Може ли да ни разкажете малко повече за вашия личен опит - как успяхте да постигнете това осъзнаване. Казвате за Учението, но може ли малко по-конкретно, ако не е много лично, разбира се. Също и другите пишещи във форума - ще се радвам да споделите дали вие имате някакъв "метод" за постигане на личностна промяна. Желая ви успешен и слънчев ден!

[Донка]

Благодаря, Анджи. И аз много се радвам, че тук намери събеседници, с които можеш да споделиш толкова лични преживявания и да усетиш близост и разбиране. 

Може би ще те разочаровам (моля, обръщай се и към мен на ти - така ми е по-комфортно) - рецептата за всеки е различна. Преди да започна да се занимавам с астрология може би бих дала своя начин за пример, но сега осъзнавам, че той си е бил само мой и при други не само не би подействал, но дори би влошил картинката. Така че аз ще го кажа накратко, но моля не го приемайте като рецепта и не го опитвайте, ако не сте сигурни, че той е "вашият". 

Години наред аз осъзнавах къде е моят проблем, знаех на теория какво трябва да постигна (все пак съм педагог и психолог), но когато се опитвах да променя отношението към себе си и да преодолея комплекса си за малоценност, в мен веднага се изправяше "честният човек", който разобличаваше жалките ми опити да убедя себе си,че съм по-добра и по-заслужаваща любов, отколкото съм си мислела. "Вместо да мамиш себе си и хората до теб, постарай се повече, виж си грешките и недостатъците и ги поправи" Сега знам,че това е бил моят сатурн в козирог, управител на моя партньорски дом. 

Накрая някак интуитивно открих успешния подход. Ако тогава разбирах малко от астрология сигурно щеше да стане по-лесно и осъзнато. Избих с клин клина.

Същият този мощен Сатурн ми разруши комплексите, които той самият създаваше. Но за тази цел трябваше да сменя кардиналните си приоритети, основата на моята ценностна система. От  "Бъди добра за всички и във всичко" тя се трансформира в "Бог дава и прави само добро за всички и за всичко". 

И сега сатурн вместо да ми се смръщи с мисълта "Е, погледни се на какво приличаш", се смръщи с мисълта "Е как може да не харесваш това, което Бог ти е дал и такава каквато те е създал Той!" Вместо да ме скастри "Как може да правиш такива грешки!" сега ме погледна строго - "Коя си ти да броиш грешките и да пишеш оценки на житейските контролни??!!" Аз смрънках "Ама аз само на себе си, не на другите..." - "Няма такъв филм - или си в ролята на оценящ или си ученика - и двете не може!.... И така сега пак да преговорим - кой е Учителя и кой е ученика???" Сигурно ви разсмях, но този филм наистина се въртеше в главата ми и то съвсем на живо... Даскалица ще... 

И подейства. Една година ме обливаше срам като уловях себе си в "узурпиране на Божията воля".Това беше "свалянето на чернилката" - направо си беше стъргане и болеше... Добре че беше Изворът на доброто, Добрата молитва и формулите, после беседите - те лекуваха обърканата ми душа и даваха нов хоризонт, нов свят, нова светлина... 

Простете ми за дългия пост. Избягвам по принцип да пиша в този подфорум, защото безкрайно уважавам колегите си специалисти. Направих го по лична молба на един от участниците в темата. Още веднъж ви моля да приемете участието ми само като споделен опит - нищо повече. 

[Angie]

Здравей, Донка! Това, което казваш ми изглежда много вярно и при мен – аз определено имам проблем с контрола и го правя толкова несъзнателно, че после ми трябва много време, за да се усетя (ако изобщо. Много е трудно да пуснеш контрола, да приемеш нещата и хората и себе си каквито са, но наистина това е пътят, така че мн се радвам, че сподели точно твоя личен опит, това е най-ценното, нищо че сме различни хора. Личната история се разказва от сърцето и често пъти може да е много по-полезна от чисто теоретичните постановки. Защото може и да ни е ясно кое как трябва да бъде, но вътрешната промяна е нещо отделно и се случва по независим начин от това, което на равнището на ума сме го разбрали. Аз наистина се радвам, че писах в този форум, защото се включват много интелигентни хора и е толкова полезно и приятно да получиш обратна връзка и да обменим малко идеи и мисли!