kpetrova Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 Здравейте! Отново се обръщам към вас, с молба за съвет. Преди половин година г-н Баев ми даде много точно обяснение на състоянието ми и непоносимите симптоми към него, и разбира се ми прати много методи за самопомощ. Доверих му се и не сгреших, за което много благодаря! Към момента се чувствам много по-добре, замаяността значително намаля, а от там и страховете ми! И най-важното излизам вече навън, без да ме е страх, че може да припадна на улицата! Всичко това постигнах по много прост начин - изправих се срещу страха си от припадане и го приех! Само това, а какъв ефект само! Победих го и съм много щастлива! Искам да подчертая, че не съм приемала абсолютно никакви медикаменти, а страховете и симптомите ги имах от 5 години! Г-н Баев искам сега да ви попитам, дали неиздръжливостта на глад е също друга "екстра" към ГТ, всички останали симптоми изчезнаха или намаляха, но пък сега това се появи. Още преди да съм почувствала глад, вече започва да ми става лошо, но не треперя, просто ми прилошава и леко неадекватна се чувствам, главата започва да ми тежи много! След като се нахраня минава доста време, докато се почувствам по-добре, а понякога дори и не ми минава! Незная дали има значение, но преди да се появи този симптом, си нося страх в себе си, дали не съм болна от Диабет! Дядо ми, към който бях много привързана, защото аз не познавам баща си, чувствах него като мой баща, имаше тежка форма на диабет. Правени са ми изследвания за фамилна обремененост - резултати бяха много добри! Няколко пъти вече ми е изследвана кръвната захар на гладно - също е в много добри граници, затова лекарите казаха, че не може да се чувствам така от ниска кръвна захар, независимо, че симптомите са такива! И, това ли е на психична основа, част от пъстроцветната картина на ГТ? Бъдете здрав, все така добър и толкова съпричастен с всички ни! Искрено благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 kpetrova, поздравления за спирането на медикаментите. Лично аз като съм много гладен и ставам нервен и като трябва да съм дълго време с клиенти се изнервям и тогава отивам в кухнята и си приготвям любимата зеленчукова салата и ако някой се опита да ми я отнеме, тоооооо горко му Неиздръжливостта на глад наистина може да е факт, но не е проблем. Все пак хората и всички живи същества на тази планета се хранят, за да оцелеят. Проблемът е самият страх към диабет. Страхът. Предполагам, че искаш всичко в живота ви да е "на шест". Няма как да стане. Има и трудности. Приемете трудностите и този страх ще изчезне. Орлин Баев вече не дава консултации тук. Потърсете във Фейсбук къде може да го намерите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 Как се промени това- ,,, имам почти нулева самооценка, тотална липса на самочувствие и самоувереност.,,, Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 29, 2013 Доклад Share Добавено Януари 29, 2013 Да, и това е екстра към ПА. И това го преживях. Усещане за вълчи глад, че чак ти прилошава, аз дори цялата се разтрепервах. Прилошава ти и когато ядеш, и свят ти се вие. Ужасно. След като са ти правени изследвания, не би трябвало да се тревожиш, че си болна от диабет, защото явно не си. Просто се успокой , като усетиш този ненормален глад, гризни солета, или бисквита, или някакви ядки сурови ако можеш да намериш, или пий билков чай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kpetrova Добавено Януари 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2013 Да, и това е екстра към ПА. И това го преживях. Усещане за вълчи глад, че чак ти прилошава, аз дори цялата се разтрепервах. Прилошава ти и когато ядеш, и свят ти се вие. Ужасно. След като са ти правени изследвания, не би трябвало да се тревожиш, че си болна от диабет, защото явно не си. Просто се успокой , като усетиш този ненормален глад, гризни солета, или бисквита, или някакви ядки сурови ако можеш да намериш, или пий билков чай Здравей, благодаря много за отговора! Много точно описваш нещата, точно както ги чувствам и аз. И наистина вчера пропуснах да пиша, че да, дори и като се нахраня ми става лошо, изпитвам силна замаяност и нестабилност! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kpetrova Добавено Януари 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2013 kpetrova, поздравления за спирането на медикаментите. Лично аз като съм много гладен и ставам нервен и като трябва да съм дълго време с клиенти се изнервям и тогава отивам в кухнята и си приготвям любимата зеленчукова салата и ако някой се опита да ми я отнеме, тоооооо горко му Неиздръжливостта на глад наистина може да е факт, но не е проблем. Все пак хората и всички живи същества на тази планета се хранят, за да оцелеят. Проблемът е самият страх към диабет. Страхът. Предполагам, че искаш всичко в живота ви да е "на шест". Няма как да стане. Има и трудности. Приемете трудностите и този страх ще изчезне. Орлин Баев вече не дава консултации тук. Потърсете във Фейсбук къде може да го намерите. Благодаря много за отговора и за инфото за г-н Баев, не знаех! От края на 2008 г. съм с ПР, първо получавах ПА, после спряха, но получих постоянна тревожност с множество физически симптоми, кой от кой по-ужасяващ. Да, медикаменти ми бяха предписвани, купувах ги и тъкмо да посегнех към тях и незнайно защо, отварях коша и ги изхвърлях. Чувствах много силна увереност и вяра, че и без тях ще се справя! И чудото наистина стана, преборих се и то без никаква употреба на медикаменти, но с цената на биволско търпение, вяра и воля! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kpetrova Добавено Януари 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2013 Как се промени това- ,,, имам почти нулева самооценка, тотална липса на самочувствие и самоувереност.,,, Здравейте, д-р Първанов, благодаря Ви, че се включихте и Вие в темата! Това е извадка от първата ми публикация във форума, наистина тези три неща се оказаха ключови към моето състояние. Чрез посещение при психотерапевт, заедно достигнахме до извода, че от там се коренят нещата при мен. Странно защо, но си мислех, че това което съм постигнала сама с много труд и усилия, си мислех, че го дължа на всеки друг, но не и на себе си. И така, бавно и постепенно започнах да изваждам от спомените си върху лист хартия какво съм постигнала със собствени усилия и средства, е списъкът се оказа, че не е никак кратък. Сега се гордея със себе си. След това се замислих върху образованието си - вярвате или не, но аз почти бях забравила че имам висше образование, че от 1-ви клас до завършване на университета все съм получавала много добри и отлични оценки. Прочела съм толкова много книги, участвах във викторини, състезания и отново странно - аз и на това не отдавах никакво значение. Все ме интересуваше чуждото мнение за мен, кой какво ще каже, кой как ще ме погледне, дали съм се облякла хубаво. Сега вече това изобщо не ме интересува - кой каквото ще да мисли за мен, това си е негов проблем, не мой! Започнах да излизам по-често на кафе с приятели, по-често вече телефонирам на близки и приятели, просто ей така да се чуем, без да има специален повод. Д-р Първанов, а да знаете само, колко ми беше трудно да взема някакво решение, елементарно, от сорта - дали сега да ида до магазина. Все чаках някой друг да ми каже какво да правя, как да го направя. Мислех, че моите решения са неправилни, не обмислени добре. Мислех, че винаги съм сгрешила. Е, и това се промени. Оказа се, че много добре се справям и сама с вземането на решения, това също ми помогна за самочувствието. Кагота най-много се тресях от най-различни безпочвени страхове изгледах филма "Тайната", прочетох книгата "Мета тайната" и още поне 10 книги на тази тематика. След това започнах часове при психотерапевт. И така аз преодолях състоянието, което мъчеше от години. Имама 3 познати, които страдат от ПР, споделям им моят горчив опит, опитвам се да им вдъхна от моята увереност и вяра, но не разбират. Дори не ми вярват, че съм била в същото положение, след като не съм пила медикаменти, значи при мен е било нещо друго, не точно като тяхното. Преди няколко месеца станах и майка на едно прекрасно момиченце. Аз винаги ще благодаря на ПР-то, че се отби и до мен, защото благодарение на него, станах много по-силна, решителна, уверена в собствените ми сили и способности. Родих само за 2 часа, и то първо раждане, без абсолютно никакви болкоуспокояващи или упойки. Екипът бяха изумени, скъсаха се да ме хвалят и поздравяват. Споделих им, че съм преживяла толкова много неща B__ 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kpetrova Добавено Януари 30, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2013 Как се промени това- ,,, имам почти нулева самооценка, тотална липса на самочувствие и самоувереност.,,, Съжалявам, но нещо натиснах и публикувах, без да съм довършила темата. Та относно раждането ми, ключът беше в това, че откакто разбрах, че съм бременна аз се наслаждавах на бремеността си, не ме беше изобщо страх от раждането, насладих се и на този велик момент, да стана майка за първи път и сигурна съм висчко това постигнах благодарение на ПР и Тревожността. Бъдете здрав и щастлив! Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 30, 2013 Доклад Share Добавено Януари 30, 2013 Аз също искам да ти благодаря! Много разумни хора четат форума и примера, който даваш със себе си, ще им е полезен за да намерят правилният път, за решаването на проблема си. Затова, че не ти вярват- Преди 4-5 години при мен дойде жена, която беше с ПР и агорафобия повече от 7 години.През тези години тя редовно е посещавала психиатричният диспансер и покрай чакането пред кабинета на психиатъра имаше много познати със същият проблем. След като преодоля страха си и буквално заживя нов живот, тя естествено започна да споделя опита си - пътя за спасение не е в хапчетата, а в психотерапията.Не само, че никой не и беше повярвал, но една нейна позната я беше обвинила в лъжа. Според нея, аз съм и дал някакво вносно хапче, което и я е излекувало, а съм я наговори да лъже, че помощта е от психотерапията. Споделяйки възмутена този абсурд, тя ми каза - Повече на никой няма да се опитвам да помагам. Почти всички мои пациенти се сблъскват с това - никой от тези, които от скоро са на хапчета не им вярва.Само тези, които дълги година са били на тях и са се убедили в неефективността им приемат думите им сериозно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts