Оринави Добавено Юли 12, 2006 Доклад Share Добавено Юли 12, 2006 Честно да си призная, не съм наясно с древните риши. Пък и сам го каза , че е под друг ъгъл наблюдението. Но ми се струва и тази класификация коята предлагаш не е особенно точна. Според мене не Душата е пиронът в астралното сърце , а "пиронът" / според думите ти/ на астралното сърце може да се дезинтегрира в умственото тяло и да разтвори астралното тяло и както казваш да се получи една Майя на астралното тяло и да бъде създадена отново от него в желания момент по волята на по- високо стоящия Дух. Виж тук съм съгласен , че освободеният и от причинна карма е както го каза ... Освободеният и от причинната карма е Свободен Дух, тотално независимият Атман. Тогава Той Е Едно с Параматман, Нероденият и Несътворен Абсолют, вечно отвъд феномените на вибрационо създадената, поддържана и унищожавана вселена. Пък аз на това му викам да се съберат заедно Адам, Мелхиседек и Христос и да ти дадат благословията си. Не го знам точно какво значи по смисъл в пълнотата на условията тук в условията на Майя, но ще трябва да е нещо заслужаващо си да поживее човек и да го усети в проявлението му. И да си призная имам и много силно двуумение дали не е възможно и менталното тяло да се дезинтегрира някакси в ядрото на причинното тяло и да станат едно цяло в определени моменти. Несигурноста ми е определено свързана с липсата на отправна точка по вертикала. Пък и то няма как да се получи отправната точка освен чрез наблюдение във условията на съзерцание при определени опитности. И накрая ... това не е Солта моля ! То си е живо интелигентно изнудване за преразказ по картинка. Щото на ...ей тук са се събрали едни сиерджии, правят си регистрациики във форума и си мълчат. Нищо не казват по същество, а само редактират чужда продукция. Пък това дето го написах май бяха опцийките на Новия човек? И като така , как Стария човек ще редактира Новия, като дори не може и да го опише с думи? Само си питам , ей така от безделие. Днес ми е такъв деня - безделен ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 12, 2006 Доклад Share Добавено Юли 12, 2006 пиронът в астралното сърцеили коренът му, употребих пирон защото като го извадиш, откачаш се от астралното тяло и астралния свят - астралното тяло се свива в себе си както лъча на телевизор като дръпнеш щепсела от захранването имам и много силно двуумение дали не е възможно и менталното тяло да се дезинтегрира някакси в ядрото на причинното тяло и да станат едно цяло в определени моменти. причинно същество "в себе си", свободно и от умствена карма се нарича Парамукта Нямам наблюдения или прозрения как може да стане. Но със сигурност това е много високо ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 12, 2006 Доклад Share Добавено Юли 12, 2006 причинно същество "в себе си", свободно и от умствена карма се нарича Парамукта Нямам наблюдения или прозрения как може да стане. Ами ние за егото си говорим, дето се идентифицира с мислите и емоциите си, а и за разпятие си говорим, дето тях ги разпъваш на кръст и вече за Освобождение си говорим, понеже сме посяли в тление и ожидаме да възкръснем в нетление! Посял е Духът отдавна, но непорочната Дева в нас още я няма. Ами, непорочна, тя да ни е утроба - несмутена и чиста. Как, знаем, че ни е дадено като пример, но волята още липсва, понеже сме много вътре в земната такава, а тя от Егото си идва, което не ще да ще, да избяга от себе си. Та затуй ни е Девата да е непорочна, а тогаз вече семето на духа ще се развие - ами, новораждане! Да бъде твоята воля, Господи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Юли 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Щом веднъж Истината се осъзнае, процесът на самоунищожение на това, което наричаме “личностно съществуване” Се превръща в БЕЗСМЪРТИЕ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Процесът на технологичната йога може да изведе много високо, далеч над смъртта на егото, което е като запетайка в умственото тяло. Ядрото на умственото тяло е много висше и непознаваемо, не просто "отделност". Със същия успех можем да го наречем "всеобщност". В сравнение с това Ядро времето е балонче някакво за детски невинни игри. Причинното тяло е още много над него. Съгласен съм по принцип с теб, Венцислав. Новото раждане на изток е известно като инициация, когато от учителя се дава така нареченото "тяло на Справедливостта". Пасва 100% с "от вода и Дух". Това все пак е само началото на истинския духовен път. Архимед поиска 2 опорни точки за да повдигне Земята. Трябва опорна точка и това е Бог. Но Кой е Той? Срещни смело предизвикателството на вечно новото мощно разбиране Духът ще отговори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 А дали си убеден в идентичността на термините - Новата душа е именно Нова и не притежава никакви диалектични причинно-следствени връзки, а и вече не гради. Дървото на познанието ни ги доведе, а Новораждането ни предоставя Дървото на Живота, Живот вечен. Причинноста е функция на времето, а константната скорост на светлината може да сведе времето до нула, или безкрайност. Пожелавам ви безкрайността, където не съществува вече и пространство! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 а и вече не гради "синапеното зърно е най малкото от всички зърна, но като порасне става огромно дърво Небесните птици долитат и свиват в него гнездата си" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Момчета, благодаря ви от душа за всичко това , което пишете засега съм на ниво размишление и преживяване помагате ми Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sabina Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Според мен съграждането на новия човек е процес на личностно израдстване , облагородяване на характера и извисяване на мисълта .Особено важна роля има волята на всеки от нас , стремежа към просветление . Но не натрапчиво , а плавно като танц . Новият човек е в нас . Нашата най-съкровена божествена искра , свещта на личния ни храм , която трябва да поддържаме . Лично за мен от особена важност е опитността извън тялото , за да усетя единението със самата себе си , смирението и хармоничното съжителство на Бога и човека . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Новия човек е този, който е победил света, който е "В Света, но не от Света", който не гради вече нищо на диалектично ниво - Освободеност. Едно е Семето и когато жената у нас бъде повдигната се развива, но същността му е Живот, безусловен. Безусловен! Благодат и Мир да ви е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sabina Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Най-великото посвещение - умиротвореното единение , достигането на цялост , самодостатъчност , завършеност . Най-висшата степен на мълчанието , най-гръмката истина на словото , изначалната мъдрост и чистота на помислите . Малцина са Владиките бродили по Земите на съвременните човеци и това бе посланието на словото им . Затова чуйте и си спомнете за блаженството от единението с вашия Отец . Живейте чрез Бога във Вас ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 важна роля има волята ... , стремежа към просветление ....[към]Новият човек в нас блаженството от единението с вашия Отец . Живейте чрез Бога във Вас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Според мен съграждането на новия човек е процес на личностно израдстване , облагородяване на характера и извисяване на мисълта А как да разбираме думите на Йоан Кръстител : "Аз трябва да се смалявам, а друтият да расте."? Кой расте? И кой се смалява? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Незнам дали точно тази тема е най-подходяща, но според мен трябва да маркираме разликата между личност и индивидуалност. Личността е временната дреха на индивидуалността през всеки един живот. Тя е смъртна и преходна, а плодовете от нейната дейност стават владение на безсмъртната ни индивидуалност. Личността трябва да служи на индивдуалността, на безсмъртното и вечното. Егото, за което част от приятелите тук споменават, е именно свързано с личността. Разбира се - егоизмът не е Белият път, към който ние всички се стремим. Но, и както каза Васил някъде по темите, обезличаването също не влиза в Божия промисъл. И именно индивдуалността е нашето истинско, висше Аз - тя е уникална, а не безлична и е лишена от оковите на бедния егоизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sabina Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Съгласна съм . Точно чрез индивидуалните ни стремежи и преживявания позволяваме развитие на колективното информационно поле . Тоест сформираме груповата ни опитност . Нали точно в това е уловката - всички сме едно и същевременно всеки е сам за себе си . Как е възможно ли - Бог е един - навсякъде и никъде Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Мисля че: Духът на Исус Идва от Божието царство, ражда се без "земно-еволюирало", тоест от животно умствено тяло и взема астрално тяло от ангелската йерархия, чрез Архангел Гаврил, който "зачева" Исус в третото око на Дева Мария. При кръщението в река Йордан, доста неща стават, които не може да се кажат в този форум. Сред тях е даването на Висшето умствено тяло от Йоан на Исус и много от силата му. Не е случайно, че Йоан е обезглавен, нито думите с които Исус издъхва на кръста. "Аз ще се смалявам" са думи на Йехова в първо л. ед. ч. в смисъл на "Аз ще се смирявам" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dream Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 индивидуалността е уловка, измислена от "духовните" за да запазят личността и егото си значи, индивидуалността била една неегоистична личност? ))) колко безлично, бездарно измислено, капан за наивници (или удобно пристанище за свръхегото) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Безлично измислено ? То е като комплимент в твойта уста Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dream Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 "Благодаря, че влязохте успешно..." то пък твоето е следствие увлечението по Щайнер, който пропагандира усилване на егото чрез издигането до Аза / или стигане до Аз (свръхего) чрез разширение на егото не давате определение за индивидуалност изяснете си откъдето сте го прочели какво значи и го сравнете с едно его /личност без егоизъм, добричка личност висшият аз в източните дремни писания - това е Атман, той е БЕЗЛИЧНОСТЕН но това, което сте като личност трябва да отпадне това което ще остане е Атман, но вашето тяло-ум /психосоматичен апарат/ с вашите индивидуални наклонности, гени - ще остане. Само това може да се разбира под индивидуалност, безличностна. Много термини, които объркват човек и той си мисли, че като си живее по старому със двоята личност, но Я УСЪВЪРШЕНСТВА - ще СТИГНЕ като награда анкрая до Бог, бож. Съзнание. Нищо подобно!!! ЦЯЛАТА ЛИЧНОСТ/ЕГО ТРЯБВА ДА ОТПАДНЕ. Това ан практика е усещането чети си ДЕЯТЕЛАТ, ИЗВЪРШИТЕЛАТ на действията. Егото приема върху себе си тая фалшива идея за АВТОРСТВО, за свободна воля - затова то е най-милото ви за което се държите и не пускате - свободната воля!! НО НЕ! - Не моята воля Господи, а Твоята! И това не на думи, а така се живее Човека е механизам, организам тяло-ум, ЧРЕЗ който Бог се проявявя. Тук няма място за никаква свободна воля. НЕ ТИ си автор на действията си, а Бог живее чрез теб. Бог – това е Съзнанието, което само То съществува и нищо друго! НЕ Съзнанието съществува В твоето тяло, НЕ ТИ притежаваш съзнание, а ти жевееш В Съзнанието, ти си като образ в Съзнанието, чрез който То се проявява. Това ако можете да арзберете...Чоевк е организам, програмиран... И Дънов казва същото – животът е сцена, хората са само актьори, като кукли на кfнци, а не автори на действията си. Това не е реалния живот, а сянка на Живота.- Само Съзнанието съществува и всичко става чрез Него и във Него. Когато човек се пробуди от съня си /разбирай премахне фалшивите, ирюзорни претенции за авторстно на действията си и за това, че е отделен независим субект – тогава човек разбира че неговата истинска и вечна същност е самото Съзнание. – То е Наблюдателят на тази илюзия-игра като на сцена, но същевременно То е и авторът на сценария; То е и действащите актьори също!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Сънчо, позволи ми да илюстрирам елементарно мисъл - формата ти: Микрокосмосът /съвкупността от части и атрибути на същността/ е сведен до един камион в процеса на Грехопадението. Шофьорът му е Аза - той има силата и уменията за тази длъжност. Започва процеса на Трансмутацията - камионът се превръща в самолет. От каросерията /сърцето/трябва да бъде съживен /събуден/пилотът, който има необходимата сила и умение да кара самолета, нали? А шофьора трябва да да отстъпи щурвала на пилота...А какво е усъвършенстването на личността? Да превтъщаме шофьора в пилот в движение? Ясно е, че следва неминуема катастрофа. Пък и защо, като имаме готов пилот /Новия човек/, който от еони време спи мъртвешки сън в сърцето ни... И Дънов казва същото – животът е сцена, хората са само актьори, като кукли на кfнци, а не автори на действията си. Това не е реалния живот, а сянка на Живота.- Само Съзнанието съществува и всичко става чрез Него и във Него. Когато човек се пробуди от съня си /разбирай премахне фалшивите, ирюзорни претенции за авторстно на действията си и за това, че е отделен независим субект – тогава човек разбира че неговата истинска и вечна същност е самото Съзнание. – То е Наблюдателят на тази илюзия-игра като на сцена, но същевременно То е и авторът на сценария; То е и действащите актьори също!! <{POST_SNAPBACK}> Притчата за пещерата Във връзка с неспособността на човека да възприема реално действителността, Платон прави следното сравнение: Ние хората седим от детството си завързани в една пещера, така че не можем да обърнем главата си към изхода, а сме принудени да гледаме към вътрешната стена на пещерата. Вън пред входа й гори един огън и неговата светлина попада вътре в пещерата. Между входа и огъня преминават всякакви предмети, така че сенките им се открояват върху тази вътрешна стена на пещерата. Виждайки ги, завързаните хора мислят, че сенките са действителността. Те спорят върху тяхната поява и изчезване и смятат, че науката има за задача да ги изследва. Но ако развържат един човек, така че да може да излезе от пещерата, той ще види реалните предмети и вместо сенките ще познае действителността. Така нашето познание се състои само от сенки. Всичко земно е само една алегория на реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Незнам дали точно тази тема е най-подходяща, но според мен трябва да маркираме разликата между личност и индивидуалност. Личността е временната дреха на индивидуалността през всеки един живот. Тя е смъртна и преходна, а плодовете от нейната дейност стават владение на безсмъртната ни индивидуалност. Личността трябва да служи на индивдуалността, на безсмъртното и вечното. Егото, за което част от приятелите тук споменават, е именно свързано с личността. Разбира се - егоизмът не е Белият път, към който ние всички се стремим. Но, и както каза Васил някъде по темите, обезличаването също не влиза в Божия промисъл. И именно индивдуалността е нашето истинско, висше Аз - тя е уникална, а не безлична и е лишена от оковите на бедния егоизъм. Изглежда все пак е по- добре да се изясни този въпрос, че започва да прилича на препъни- камък по пътя на осмислянето на темата за стария и новия човек. Напълно съм съгласна с Ради. Ако човек внимателно и непредубедено чете думите му, ще разбере, че старата егоцентрична личност е нещо, което безусловно трябва да си отиде, но при това няма да изчезне индивидуалността. Не мога да твърдя, че съм изчела всичко по въпроса, но наистина в нито едно писание, свързано с Универсалното учение (а идеята за стария и новия човек се среща именно там, независимо от формата и времето за разкриване на това учение пред хората), не съм срещнала твърдение за изчезване на индивидуалността. Само че тук има един друг скрит препъни- камък- как да стане това- умирането на стария и идването на новия човек. Като се напъваме? Стараем? Трудим? Като вярваме, че някой да го е направил вместо нас? В Евангелие от Лука, глава 3 се казва, че Йоан обикаля цялата страна около Йордан , както е реченото от пророците: " гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му"- ще рече- има работа и за личността (да не се страхува да не остане без задачи!), но да знае, к о г а да се дръпне. И пред к а к в о . Сигурно Иоан Кръстител е разбирал добре това, защото без излишни приказки е виждал ясно задачата си (Евангелие от Йоан1 гл.3, 30 ): " Той трябва да расте, пък аз да се смалявам." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Многоуважаема Черна пантеро - съвършено си права за индивидуалността -те е иманентен атрибут на Същнотта, докато пребивава с Светът на Формите /Кама рупа/. Тя, както добре знаеш, е Космичното Съзнание и се локализира в Ауричното същество /безсмъртна част на микрокосмоса/. Но в процеса на трансмутация и последвалия процес на трансфигурация се стига до подготовката на Същността за напускане на Светът на формата. Тогава Космичното съзнание става излишно - и следва да бъде ...е, много се увлякох Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ocarina Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Благодаря за притчата за пещерата! Откога я търсих, знаеш ли откъде точно е, от кое съчинение на Платон? И имаш ли точен цитат? А и сравнението с пилота ми хареса. На изток си имат други сравнения, понякога и Дънов ги споменава: за колата, конете, кочияша и Господаря, който се вози (но той казва дъде да се ходи и той дава горивото) Наистина е добре точно да се определи какво се разбила под индивидуалност. И как се стига: наистина без напъни и усилия, защото кой е този, който прилага усилия с определена цел, като смята че ще получи определени резултати и в следствие на това ще му се даде Царството Небесно? - амо то си е същото его/претедиращо че може всичко, дори и да стигне Аза. Мисля, че то се посгиа с разбиране, без усилие, с пълно отпускане в ръцете на Това, Което Съществува Вечно и ни дава Живот. (смирение ли да го нарека?) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sabina Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 В духа на тези сравнения бих казала , че без воля ще сме като безмоторни самолети - накъдето ни отвее вятъра . Точно свободната ни воля ни дава възможността да реализираме творческата си функция в материалния свят . Всеки един избор , пред който сме изправени е свързан с упражняването на правото да вземем едно или друго решение . А това какво е ако не свободна воля - лична , индивидуална преценка и действие . Вярно е също така и че поемайки по пътя на ученичеството вече имаме друг мироглед , съобразяваме се с висшите закони на Природата , а това лимитира набора от възможни дествия - доброволно . Но конкретните проявления на мисълта ни в материята са си наши и на никой друг ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 14, 2006 Доклад Share Добавено Юли 14, 2006 Многоуважаема Черна пантеро - съвършено си права за индивидуалността -те е иманентен атрибут на Същнотта, докато пребивава с Светът на Формите /Кама рупа/. Р-р-р-р-р! (пантерско възклицание) Мисля, че е добре да говорим за това, което знаем. Другото, като го узнаем- тогава ще говорим за него. Би трябвало, обаче, тогава да нямаме нужда от говорене... (въх, какво ще правим тогава?!?) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.