106. Посвещение в живота-УС, държано на 7 октомври 1934 г., София, Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на Духа

 

Посвещение в живота - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Господи, изпрати ми един ангел - формула

 

Ще прочета 3-та глава от Битието.

 

Всеки човек се стреми да разбира нещата. Първо той се стреми да разбира езика, на който му говорят. Всеки език може да се разбира по три начина: физически, органически и психически. Най-добре човек познава нещата физически. Дойде ли до органическото и психическото им познаване, там работата става по-трудна. За пример, лесно е да се определи физически или механически какво нещо е правата линия, плоскостта, тялото. За да се обяснят тези неща, нужни са няколко часа. Речете ли да ги обяснявате органически и психически, и месеци няма да стигнат. Като слушате тези обяснения, ще кажете, че те не представляват реалността на живота. Каква реалност съществува на сцената? Отивате на театър, гледате как актьорите играят, пеят, обличат се в царски дрехи, представят царе и царици, но всъщност не са нито царе, нито царици. Въпреки това, като се свърши представлението, вие отивате у дома си и разправяте какво сте видели.

 

Съвременните хора говорят за реалността, без да знаят какво представлява тя. За пример, млада мома или млад момък получава някакво писмо. Като отворят писмото, виждат някакви драскулки. Реално ли е това писмо? Външно погледнато, то не представлява никаква реалност. Освен едни драскулки нищо друго не виждате. Обаче, като прочете писмото, младият момък или младата мома започва да се смущава. Щом са смутени, те са се натъкнали на нещо реално, което произвежда в тях цяла пертурбация. Значи реалността не е в драскулките, но в съдържанието, в думите, които са съчетани по някакъв начин. Тези думи съдържат в себе си известно изкушение. Такова писмо беше дървото в райската градина. Дървото за познаване на доброто и на злото беше първото любовно писмо, което Адам и Ева не трябваше да отварят. Значи има писма, които човек не трябва нито да отваря, нито да приема. Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно в редакцията. Защо? Защото тези писма не представят нещата в техния истински вид, нито в тяхната същина. Какво представя актьора на сцената? Той представя своето изкуство, но не това, което в действителност става. Той няма предвид идейната страна, да помогне на човечеството, да му покаже правия път в живота. Пък и авторът, който е писал пиесата, на първо място се е ръководил от нещо материално, да се прослави, да спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса.

 

Като говоря за театъра, аз не отричам значението му като забава и условие за развиване. Каквото е куклата за малките деца, такова нещо представлява театъра за голяма част от хората. За възрастния и за стария куклата е непотребна. Ако бабата си играе с кукла, както малкото дете, всички ще кажат, че ѝ липсва нещо. Днес почти всички хора, светски и религиозни, още продължават да играят с кукли. Срещате един религиозен, който носи Евангелието в джоба си и току го вади и цитира ту един, ту друг стих. Той си служи с Евангелието като с оръжие, да се защитава от неприятеля. По същата причина и войникът носи пушката или сабята си, да се пази от неприятеля. Какво ще излезе от това? Едно от двете: или ще дадете нещо, или ще вземете. Това значи да се занимава човек с кукли. Какво влияние е оказало писмото, което Ева получи в рая? Лошо влияние. Ето осем хиляди години откак човечеството носи лошите влияния на любовното писмо, дадено на Ева от змията. И до днес още човек слуша съветите на змията, т.е. на животинското в себе си, от което не може да се освободи. Змията запита Ева: „Наистина ли Бог ви забрани да ядете от дървото за познаване на доброто и на злото?“ Ева отговори: „От всички дървета можем да ядем, но не и от дървото, което е в средата на рая“. – „Вие не сте разбрали думите на Бога. Той иска да каже, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще станете като Него.“ Като чу тези думи, Ева се изкуси и яде от плодовете на забраненото дърво. След това тя даде и на Адам от тия плодове, и той яде. Това, което стана преди осем хиляди години в рая, става всеки ден в живота.

Посвещение в живота

[Рассвет]

Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние.

…

Когото срещнете днес, мъж или жена, всички носят качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може“. Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: „Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“. Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования. Едно трябва да знаете: Истинското знание, богатство и сила са вътре в човека, а не отвън.

…

Хората избягват простите, леки работи в живота си и се стремят към някакви големи посвещения. Какво нещо е посвещението? Всеки минава не през едно посвещение, но през няколко. Човек трябва да мине най-малко през четири посвещения. Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека. При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече.

…

Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една-две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.

След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение. Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи той минал и четвъртото посвещение. Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. ... Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения.

...

Всичко, което се случва в живота на човека, добро и зло, е изпитание, което има предвид да събуди човешкото съзнание, да му покаже какви са разбиранията му и докъде е дошъл в развитието си.

Посвещение в живота

[Слънчева]

Когото срещнете днес, мъж или жена, всички носят качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може“. Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: „Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“. Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования. Едно трябва да знаете: Истинското знание, богатство и сила са вътре в човека, а не отвън. Отвън човек може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото са вътрешните му условия. Значи има една равноценност на нещата в природата. Всяка външна проява на човека отговаря на неговите вътрешни качества. Следователно човек никога не може да има отвън онова, която няма отвътре. Да бъде човек здрав, това значи да има права, трезва мисъл. Ако духът на човека не е здрав, мощен, и тялото не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тези процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие.

 

В какво се заключава погрешката на Ева? Ще кажете, че тя не е трябвало да се разговаря със змията. Не, тя трябваше да ѝ каже: „Преди да изпълня твоя съвет, ще отида при Господа да Го питам какво да правя“. Тя не постъпи така, вследствие на което сгреши. Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първите човеци от добрите условия на рая. Те живяха там, но не ги използваха. Не само Адам и Ева не можаха да използват условията, при които бяха поставени, но и до днес хората не използват благоприятните условия на живота. Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по Любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята, да ги повдигне. Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека.

Посвещение в живота

[Донка]

всяко нещо, което човек повтаря на думи, без да го прилага, води към отвращение. Слушате днес навсякъде да се говори: „Да живеем добре! Да живеем като християни! Да се обичаме!“ Няма защо да се говорят тези неща. Кажете ли нещо добро, приложете го. Вземете Евангелието и четете. Каквото Христос е направил, направете го и вие.

 

 

 Защо хората не успяват в живота си? Защото чакат всичко наготово. Всеки има на разположение дърва, въглища и огнище, но очаква да дойде някой да запали огъня му.

 

 

 

Хората избягват простите, леки работи в живота си и се стремят към някакви големи посвещения. Какво нещо е посвещението? Всеки минава не през едно посвещение, но през няколко. Човек трябва да мине най-малко през четири посвещения. Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека.

... Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.

След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение. Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи той минал и четвъртото посвещение. Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение.