Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Авторски стихотворения


Recommended Posts

  Тук бих искал да преставя няколко мои литературни  творби.

 

 

 

Тъгите на България 2

 

От народ сърцат и свободолюбив 
станахме народ овчедушен и страхлив.
Вместо държавата на Крум , Симеон и Калоян -
държавата на Боко, Маджо и Доган.

Децата ни не помнят кои са Ботев, Левски, 
а гледат звездните гротески. 
Дават филм за Сюлейман Великолепни,
а не правят филми за героите ни достолепни.

Фалшиви политици, престъпност и корупция,
разврат, пиянство, проституция. 
Заплатите и пенсиите ниски, цените - високи,
а  мистър Дянков прави изводи ,, широки ".

Престъпниците вместо във затвор 
са все във медийния кръгозор.
Делата точат се безкрай,
за тях правосъдието е рай...

 

 

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Тъгите на България 2

 

Децата ни не помнят кои са Ботев, Левски, 

а гледат звездните гротески. 

Дават филм за Сюлейман Великолепни,

а не правят филми за героите ни достолепни.

 

 

Имам добра новина: Скоро ще започнат снимките на игрален филм, посветен на Васил Левски. 

 

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5275411

 

http://www.mediacafe.bg/the-clubs/the-clubs-historical/2598-vasil-levski-mopvie

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

  Момичето на моите  мечти 

 

  ,, Ти идваш в утринния мрак , аз будя се и пак те виждам. С коси черни като нощ. С очи зелени като листа. С устни червени като ягоди. Усещам топлина ... Като сияние си ти пред моя поглед. Като красавица от приказките, като богиня...

Чувствам се добре , сякаш на седмото небе ... съм аз , това се случва тъкмо в този час... И искам да те галя и докосвам, да прегръщам и целувам, да ти се любувам и ако може, да не те ревнувам... Да съм с теб в деня , в нощта и може би до края на света ... Да се радвам на усмивката красива, на това , че ти за мен си като самодива. Да слушам твоя глас и да съм във захлас...Щастлива да те правя, и ти мен, и това да става всеки божи ден.... И ми се иска да извикам ,, Теб обичам, теб обичам! "

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Полета на Човека

На прозореца сутрин го будеше гълъб,
и с глас човешки му сякаш думаше:
- Ставай! 
Той стана.
Глас не му беше нужен да знае,
днес не излезе ли, това е.

Човек обречен, човек без избор.
Нахлузил Орфеевите обувки,
той слезе в кръг девети.

Ала това беше отдавна.
Преди.

Тя беше още жива, тя беше още негова. 
Сутрин, тя ставаше рано, 
качваше се на покрива, 
отваряше клетките
и хвърляше по някоя друга троха. 
А в клетките, модерните плъхове на урбанизацията.
Гълъбите.

Ала това беше отдавна,
сега единственото, останало в клетка, 
бе той.

Историята на човека беше тъжна.
Когато тя легна, сломена, от болест,
той искаше да я запази.
Тя не му бе нужна безжизнена.

Това бе, което го накара да потърси помощта на падналия.

Девет пъти дълбоко трябваше да слезе. 
И слезе човекът. 
Едва стъпил на дъното, почна да вика и да ругае. 
Мята челични ръце. 
Тъпче земята.
Оня излезе.

Огромен и мощен. Човекът го гледа:
Рогата, 
Опашката, 
Тризъбеца. 
Заключение.
Той е!

Ама човекът не знае!
Всичко с цена е.

Оня го слушаше, почти с интерес. 
И човекът разказва. 
Говори за нея. Говори и за гълъбите. 
Оня предложи:
- Тя ще живее. Всяка сутрин, теб тя ще буди. 
И с глас човешки, сякаш ще дума.
Ставай.

Той стана. 
Нея я няма.

А на прозореца гълъб. Досадник. 
Пърхаше шумно с крила.
Раздразни човека. 
Прозорецът вече затворен.

Нещо в човека, обаче беше различно.
Нова сила, ново усещане.
Гълъбите летяха по негова воля.
С ръка и със поглед ги той управляваше.
Като ракети. Насочваше.

Зима пристигна.
Човекът спря да излиза.
И като човека, който преди това беше сляп, прогледна.
Условията на сделката се бяха все едно променили.
Болест го хващаше, всеки път щом не излезеше.

Лъжец! 

А той вярваше!

Минаха години, человека се не прибираше.
Минаха години, тогава той се замисли.

И осъзна той, това е!
И гълъба на прозореца, жена е!

Но минаха години, гълъбите все по-рядко слушаха.
В дни случайни, някои дори не политаха.
Отслабваше той, умираше.
Но, мамка му, беше щастлив. 

Дойде и последният ден. 
Първия ден, в който нито един гълъб не полетя.
Той обаче изненадан не бе.
И умря.

Ала кръв нямаше.
Само пера.

И човекът стана на гълъб.
И гълъбите станаха Хора.
Модерните плъхове на урбанизацията.
Хората.

---

А някъде в далечината, глас се чуваше.
Луцифер беше, но на дявол не приличаше, а на гълъб.
Смешник.
Но Луцифер се не смееше, сериозно дори, думаше:
- Умри и ще живееш.

Отлетя и пусна клонката от човката си.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...