105.Послушание - Утринно слово от Учителя, държано на 30 септември 1934 г., гр. Русе.

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

 

Бог е любов - песен
Малката молитва
Псалом 25

 

 

Беседа - Послушание
 

 

 

Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии.

Една малка причина е създала големи последствия.

Мнозина мислят, че като се помолят сутрин, т.е. като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението си за цял ден.

Не, човек трябва да бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато да слуша заповедите Му и да ги изпълнява.

Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви.

Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши,

човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.

И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие.

А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др.

Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа.

Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент.

За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини.

Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели.

Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен. Дали някой му дължи, той не се смущава от това. Той никого не съди, от никого нищо не иска. Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията си. Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може да не е изправен.

Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога.

Следователно малко работѝ, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати.

При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.

Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това. Оттук вадим следното заключение:

никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него. Където е Божието благословение, там има придобивки. Където Божието благословение отсъства, там никакви придобивки не се очакват. Това е правилното разбиране.

Съвременните хора се мъчат, трудят и работят, но в края на краищата завършват с разочарования. – Защо? – Защото са работили без благословението на Бога.

Закон е: Където Божието благословение отсъства, там разочарованието присъства

. За да дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва да бъде послушен. На кого? На Божественото в себе си, на Божия Дух.

Божието благословение е онзи велик печат, който се поставя върху всяка човешка придобивка.

Само тази придобивка има обръщение в живота.Същото можем да кажем и за монетите. Само онази монета има обръщение, върху която е поставен образът на владетеля на държавата, от която тя излиза. Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена. С каква монета трябва да търгува човек? – С доброто. Щом работи с монетата на доброто, човек непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставен образа на доброто. Няма ли образа на доброто върху нея, тя е фалшива монета.

Първото нещо, което се иска от всички хора, е да обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и да минат към нова страница – към послушанието.

Досега хората са вървели по някакъв закон на послушание, но те са слушали змията. Те са се слушали помежду си, но не са слушали Божия глас. Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия. Сега трябва да се обърнат към Бога, Него да слушат. Н

епослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. О

бърнете сега стария лист, т.е. послушанието към злото, и приложете съдържанието на новия лист – послушание към доброто, послушание към Бога

Сега и аз ви казвам: Обърнете нова страница от книгата на вашия живот, на която е написано „Послушание към Бога“.

Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията

. Какво повече можете да очаквате от това? Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание. Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота. Да бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.

Да бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята.

Работи ли човек, всичко е постижимо.

Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек. Това значи свобода. Това значи послушание към Бога.

 

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага в живота.

Утринно слово от Учителя, държано на 30 септември 1934 г., гр. Русе.

Редактирано Януари 12, 2013 от Розалина

[Донка]

 човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си:

 

първо, да гледа да не се спъва;

второ, да пази това, което има;

трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.

 

1. Простичко казано, но с много дълбок смисъл. Какво значи да гледам да не се спъвам - човек се спъва, когато откаже на камъка свободата и правото да си заема мястото, което заема. Ние го наричаме препятствие, а то си е на своето си място. Ако реша да наложа волята си на това "препятствие", себе си ще изложа на опасност. И не че се страхувам да падна или да се ударя, но това ще ме забави и дори може да ме спре и отклони... (Трябваше да си нараня крака с всички последвали усложнения и непоправими вреди, за да осъзная, че съвсем спокойно можех да мина покрай камъка, а не да стъпвам върху него за по-накратко и бързо... )

 

2. Руснаците имат поговорката "Что имеем не храним - потерявши, плачем.". А защо не го пазим, след като си е съвсем разумното нещо...? Открила съм, че точно когато умът ни е завладян от силното желание да придобием нещо, забравяме за това, че всъщност по-разумно е да се радваме и пазим това, което само е дошло при нас или което вече сме добили с труд. 

 

3. Ох това изглежда най-лесно, но е най-трудното... Приемаме за даденост това, което е вложено в нас и все се стремим да осигурим условия за други някакви неща - точно защото усещаме, че нямаме достатъчно сили и време - напъваме се... А това - заложеното остава хилаво ... 

 

 

 

 

[indent]

Хората не са готови да изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е. обременени от тежестите на живота.... За да изпълняват волята Божия, те трябва да се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум. – „Как трябва да се моли човек? Как трябва да изпълнява волята Божия?“ – Ако е екскурзиант, той трябва да сложи раницата си настрана и така да влезе в църквата. Ако е войник, той трябва да остави пушката и сабята си вън и тогава да влезе в църквата. Ако е семеен, той трябва да забрави грижите за семейството си. Ако е учен, той трябва да освободи главата си от всички формули.

[/indent]

 

Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път.

 

[/indent]