Кое е вярно?

[Станимир]

Мммм, не, не съм съгласна, съвременните тестове за интелигентност определят само и единствено възможностите за логично и абстрактно мислене, нищо друго. Това не е истинска интелигентност. В бъдеще все ми се струва, че на повече хора ще им се изясни това.

Стан, има т.нар. природноинтелигентни хора. Те не биха се справили добре със съвременните тестове за интелигентност. Какво мислиш за тях? Аз знам какво имат те - ум (който обаче не е дресиран да прави логически гимнастики с разни абстракции) и любов, която им позволява да вникват дълбоко в нещата, със сърцето.

Изместваш темата. Обхватът не тестовете може да не е пълен, но важното е, че това, което тези тестове измерват са умения, които са безусловно необходими за човека и това са умения, които не са само за този ни живот, но се пренасят и в следващите ни въплъщения - това е въпросът, който дискутираме, а не дали тези тестове обхващат всичко, което трябва да обхваща интелигентността.

[Диана Илиева]

Не ме разбираш явно - аз казвам, че това което мери този тест, не е интелигентност, а способността за логическо и абстрактно мислене, при това кой знае защо и бързината на същото.

Като бях студентка, а и малко след това, беше много модерно, правехме си тестове един друг, засичахме времето ... Какво се оказа - има хора, които имаха ниски оценки по т.нар. точни и абстрактни/формални науки, от типа на математиката, обаче, на някои от тези хора, ако им се даде достатъчно време, решават един огромен процент от задачите в теста правилно, по някакъв техен си начин (аз мога да изразя начина така - чувстват ги някак нещата); единственият проблем е, че им се налага така да посъзерцават задачката и губят повече време. Ако на такива хора се даде достатъчно време, ще изкарат много повече точки от някои други, оценени като по-умни от тях и в училище/университет и от тестовете за интелигентност, които решават задачите бързо, но само до определено ниво на сложност и ... са до там.

[B__]

абе не знам аз какво говоря, но си толкова сигурен за бъдещето все едно го виждаш. Ясновидец ли си?

В какъв смисъл казваш, че съм сигурен за бъдещето? Дай пример. В последните мнения не съм писал нищо за бъдещето, а споменах някои общовалидни принципи.

 

Ти каза : "Това, което измерват тестовете за интелигентност няма как да не бъде актуално в бъдеще"

Откъде си убеден в това?!

[Станимир]

абе не знам аз какво говоря, но си толкова сигурен за бъдещето все едно го виждаш. Ясновидец ли си?

В какъв смисъл казваш, че съм сигурен за бъдещето? Дай пример. В последните мнения не съм писал нищо за бъдещето, а споменах някои общовалидни принципи.

 

Ти каза : "Това, което измерват тестовете за интелигентност няма как да не бъде актуално в бъдеще"

Откъде си убеден в това?!

Ами защото това са умения, които не зависят от времето. Те са универсални.

[B__]

абе не знам аз какво говоря, но си толкова сигурен за бъдещето все едно го виждаш. Ясновидец ли си?

В какъв смисъл казваш, че съм сигурен за бъдещето? Дай пример. В последните мнения не съм писал нищо за бъдещето, а споменах някои общовалидни принципи.

 

Ти каза : "Това, което измерват тестовете за интелигентност няма как да не бъде актуално в бъдеще"

Откъде си убеден в това?!

Ами защото това са умения, които не зависят от времето. Те са универсални.

 

И как си убеден в това. Кое е кара да мислиш така? Дай малко логика тука. Какво значи универсални, какво значи не зависят от времето, кое гарантира, че не зависят от времето?

Редактирано Януари 25, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Станимир]

Пак търсиш гаранции. Добре де, да вземем една проста числова редица: 3, 7, 12, 18 и потърсим петия член. Какви знания са ти необходими освен да умееш да изваждаш числата и да забележиш, че разликата всеки път нараства с едно. После е необходимо да приложиш това правило и да намериш следващия член. Универсална е, защото резултатът винаги е един и същ. Няма значение с какви символи изписваме числата, каква бройна система използваме и т.н. - резултатът винаги ще е един и същ, изразен естествено с цифрите, които всеки е свикнал да използва. Същите качества, които ще ти помогнат да намериш петия член в тази числова поредица ще ти помогнат да откриваш зависимости и в реалния живот, да прогнозираш, да сравняваш... Умът, който използваш за решаването на задачата и умът, който използваш в живота си е същият, а не някакъв по-различен.

[mvm]

Айнщайн е имал двойки по математика, в училище, защото е решавал задачите по непонятен за учителя му начин, по нестандартни за тогавашното време методи.

 

Тестовете за интелигентност в днешно време, може да се окажат ненужни за бъдещето, да измислят нещо друго, да оценяват хората по други критерии колко са интелигентни

Лично аз никога не съм ги харесвала и ги смятам точно за някакви гимнастики, както каза Дианчето

Не знам откъде дойдоха тези тестове, сигурно пак от Америка

и защо създателите им са решили, че това е единственият много и най-правилен начин да се оценяват хората по интелигентност

 

Интересно колко ли точки щеше да изкара Айнщайн на един такъв тест?

Или да Винчи, или Галилео, или Архимед? Или Омир?

Редактирано Януари 25, 2013 от mvm

[Станимир]

Тестовете за интелигентност може да се окажат ненужни, но въпросът е, че качествата, които тези тестове се опитват да измерят никога няма да се окажат ненужни. В какво сме постигнали съвършенство, че го търсим в тестовете за интелигентност? Те просто се опитват да дадат оценка на определени интелектуални способности на човека. И да, засега са най-правилният начин за оценка, който хората са разработили. Айнщайн със сигурност щеше да изкара много добър резултат на подобен тест. А и тези приказки за двойките по математика приемам като евтини манипулации.

[Диан Георгиев]

. Айнщайн със сигурност щеше да изкара много добър резултат на подобен тест. А и тези приказки за двойките по математика приемам като евтини манипулации.

Странно е че при толкова информация тези градски легенди за Айнщайн още минават. Вижте бележките от матурата му на http://en.wikipedia.org/wiki/File:Einstein-matura.jpg оценките са от 1 до 6. Има тройка по френски, шестици по физика, математика и други, петици и четворки по другите предмети.

[Inseparabile]

Няма причина Айнщайн да не постигне много добър резултат, след като 12 и дори 4- годишни дават резултати за IQ колкото неговия. Не съм склонна да се предоверявам на резултатите от тестове. Въпросът е дали висок IQ е гаранция не само за научни, а каквито и да било постижения в позитивен план. Защото Юнг придаваше и ирационални стойности на интелекта, въвеждайки понятието интелектуална интуиция.

Редактирано Януари 26, 2013 от Inseparabile

[Станимир]

Когато ти се даде една задача, (а тестът за интелигентност е задача,) винаги е за предпочитане да можеш да я решиш, отколкото да не можеш. Сега, какво измерва, как измерва, доколко вярно измерва - няма значение. Направих едно елементарно твърдение, че човек с коеф. на интелигентност 150 през този живот няма как в следващия да е с 90, и започнаха едни коментари как теста за интелигентност не измервал интелигентността, колко сух бил, колко бил неточен, как човек можел да бъде и природно интелигентен и т.н., и т.н. Честно казано съм крайно разочарован. Резултат 150 няма как да бъде постигнат без зад това да стоят определени качества, но не, ние трябва да издигаме на пиедестал посредствеността.

Редактирано Януари 26, 2013 от Станимир

[Inseparabile]

                     Кои "ние"........днес съм индивидуалист. Ако съм последната капчица, sorry, а ма чак пък "да го отнеса" заради  ......найсет мнения по повод на тестовете.......Жалко, че си само разочарован!   Да беше поне гняв.....или някаква бурна стенична емоция... щеше да има  два варианта. Първи: " Ако искаш......да излезнем навън, да се разберем.....по мъжки". Втори: преброяване на врабчетата отзад - напред...три пъти......за концентрация..... Не на посредствеността!!! Венсеремос!

Редактирано Януари 26, 2013 от Inseparabile

[mvm]

Аз да си продължа за Айнщайн, защото се впрегнах. На матурата е имал шестици по математика и физика, но до 12 годишна възраст е бил с дислексия и са го смятали за бавноразвиващ се. До 7 годишна възраст не е можел да чете. 

На 14-15 години е напуснал училище, защото не е бил съгласен с тираничните режими на обучение в Германските училища по онова време и често влизал в конфликти с учителите. Задачите ги е решавал по нестандартни начини, които неговите учители не са рабирали.

Матурата му е по-късно. 

[Sleda]

Природно интелигентен човек, според мен, е човек който никога не е полагал особено големи усилия да учи, но като му се зададе тест за интелигентност ще го реши примерно за 150 точки.

[B__]

Природно интелигентен човек, според мен, е човек който никога не е полагал особено големи усилия да учи, но като му се зададе тест за интелигентност ще го реши примерно за 150 точки.

 

Не, тези тестове са обусловени. Трябва да учиш доста време, за да разбереш какво се иска в тез тестове. Освен това, ако си зазубриш нещата, изкарваш доста висок резултат. Егати и теста....

[Станимир]

Смисълът на теста е да не знаеш въпросите предварително. За какво зазубряне говориш? Можеш да излъжеш, ако се стремиш към по-висок резултат, ако тестът е изпит или нещо подобно, но това няма да те направи по-интелигентен.

[Sleda]

 Не, тези тестове са обусловени. Трябва да учиш доста време, за да разбереш какво се иска в тез тестове. Освен това, ако си зазубриш нещата, изкарваш доста висок резултат. Егати и теста....

 

Това което казваш е вярно до голяма степен. Но и аз не се отказвам от това което казах: ако един "природно" интелигентен човек решава тест за интелигентност за първи път в живота си, ще изкара резултат над средния, може би доста над средния. Особено пък ако има и интуиция, той само с едната интуиция ще изкара примерно 120 точки.

В тестовете за интелигентност, които използват психолозите и тези на изпит за МЕНСА сигутно сменят често типа задачи.

[Inseparabile]

                     mvm, продължавай за Айнщайн! Предполагам, че си запозната с цялата му биография. Да ти говори нещо името Милева Марич и едни "легендарни" предположения за авторството на някои теории?

Да си дойдем най- после на темата........

 

                   PS  Няма как някои неща да са се случили в 15.06......., но пък нищо....,дано да е за добро!

[Станимир]

Колкото до това, че 4 и 12 годишни деца можели да постигнат резултат колкото на Айнщайн, то първо следва да се има в предвид, че по принцип тестовете за интелигентност не са предназначени за деца. Едно четиригодишно дете не може да се ориентира във въпросите на теста, а способностите за абстрактно мислене се развиват в човека по-късно. Сега, може да има десетина изключения в света (въпреки че се съмнявам да са чак толкова много), но по принцип тестовете са за 18+ години. Коеф. на интелигентност на Айнщайн съвсем не е от най-високите (мисля, че беше 147). Всъщност този коефициент е един статистически показател - нещо, което повечето хора не знаят. За средно ниво се приема 100, а повечето хора попадат в рамките от 85 до 115 (70%). Два процента са с над 130. Хората с резултат над 145 се смятат за гении. Но това са стойности, които обикновените тестове не могат да измерят точно. Обикновените тестове не са прецизни при толкова високи стойности, а и не е необходимо.

Редактирано Януари 26, 2013 от Станимир

[Sleda]

"Особено пък ако има и интуиция, той само с едната интуиция ще изкара примерно 120 точки."

Това за интуицията започва да ми става интересно. Ще взема да се пробвам някой път дали имам интуиция с някой тест за инт.. Сигурно нямам, де. Но пък и природно интелигентен човек не съм, за съжаление.

[Станимир]

Интуицията разбира се помага, но аз намирам ролята и в един малко по-различен аспект. Ако разчиташ на интуицията да ти покаже примерно вярната фигура от пет предоставени възможности, то това си е чисто налучкване. Поне аз не виждам особена полза от това. Но интуицията може да те насочи към намирането на точната взаимозависимост. Типовете задачи, които могат да се паднат на един тест са много и понякога изисква доста време докато се ориентираш в зададеното условие и откриеш правилната взаимозависимост. Интуицията може да ти съкрати много усилия и най-вече време. Но така или иначе за да си сигурен ти трябва да провериш нещата и логически. Правилният отговор в тестовете винаги е основан на някаква логика, а истинската интуиция не би могла да противоречи на тази логика.

[Sleda]

Интуицията разбира се помага, но аз намирам ролята и в един малко по-различен аспект. Ако разчиташ на интуицията да ти покаже примерно вярната фигура от пет предоставени възможности, то това си е чисто налучкване. Поне аз не виждам особена полза от това. Но интуицията може да те насочи към намирането на точната взаимозависимост. Типовете задачи, които могат да се паднат на един тест са много и понякога изисква доста време докато се ориентираш в зададеното условие и откриеш правилната взаимозависимост. Интуицията може да ти съкрати много усилия и най-вече време. Но така или иначе за да си сигурен ти трябва да провериш нещата и логически. Правилният отговор в тестовете винаги е основан на някаква логика, а истинската интуиция не би могла да противоречи на тази логика.

 

Прав си. Аз искам само чрез налучкване, набързо и без проверки да видя колко точки мога да изкарам на непознат тест. Ако точките са множко, значи имам интуиция. Ако са повече от средно статистическия резултат който се получава при налучкване.

[Ники_]

Иначе цитатите публикувах като противовес на някои предходни мнения в темата, където авторите буквално агитират изобщо да не мислим, както и се омаловажаваше ролята на човека за сметка на Бог.

За мисленето - да се мисли, или да не се - в това човек няма избор. Качеството на мисълтта - това също е от Бога.

 

Значи самоубийствата са оправдани, защото и те са по божия промисъл. Но ние знаем (поне на думи) какво е писал Дънов за самоубийствата.

Тъй излииза. По внушение от т. н. "дявол", който е "развързан", на който е даден "картбланш" от Бога.

За справка книга "Йов" от Библията.

Бог оправдава, защото е безкрайно милостив, но човек, който се е самоубил, видейки същината на нещата и Божията любов, сам себе си праща на "поправителен" и сам от своята постъпка страда, като страданието му се ясвява просто следствие на Закона.

Редактирано Януари 27, 2013 от Ники_

[Ники_]

Ако можем да убием себе си, без това да е в съгласие с божия промисъл, защо да не можем да убием някой друг, отново без това да е в съгласие с божия промисъл? Ако логиката не удовлетворява някои твои възгледи, то проблемът не е в нея.

 

ІІ Тимотей 2

20 А в един голем дом нема само златни и сребърни съсъди, но и дървени и пръстни; и едни са за почест, а други за безчестие.     

21 И тъй, ако очисти некой себе си от тези неща, ще бъде съсъд за почет, освещен и благопотребен на стопанина, приготвен за всеко добро дело.

 

Защото по Божие допущение съществува т. н. "зло".

 

Съсъд:

 

 

Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда.

Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата.

 

Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща.

Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание.

Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде.

Този процес се нарича "опитност".

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684

 

Това, което Бог е сътворил е Желанието (душата/съсъда).

Бог - абсолютната аутруизтична Сила е създал нещо, което да може да възприеме тази Сила - нещо, което да има полза от Силата, нещо, скоето да има нужда от Силата.

Това нещо се нарича Душа, или Желание/Съсъд. Желание за получаване на Сила, на Светлина.

И тъй в Битието съществуват (е изградено) от две природи - с егоизтичен характер и с аутруизтичен характер. Едното е Светлина, а другото - Тъмнина.

 

В Бхагавад Гита се говори за Пуруша и Пракрити, като Пракрити (Материя) е сревнена с Поле:

http://chitanka.info/text/2057/14

 

Отдръпвайки се от полето и от неговите феномени, от желанието (според Будизма - "произход на дукха") се стига до Светлината/Началото (изНачалното), но това е само единя от общо двата подхода по Пътя.

Редактирано Януари 27, 2013 от Ники_

[Ники_]

Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда.

Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата.

 

Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща.

Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание.

Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде.

Този процес се нарича "опитност".

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684

 

 

Сега вече сме толкова преситени, че тези неща дори не работят вече. Телевизията е толкова отегчителна, вестникът е толкова отегчителен и купонясването всяка вечер е толкова отегчително. Нищо от тези неща вече не ни възбужда. Всъщност, някои от нас дори са приели убежище в камшиците и веригите. Скоро, за да можем да се възбудим, ще ни трябва електрическо ренде за сирене. Това е, защото сме станали толкова ненормални, толкова твърди. Умът ни е станал като сирене Пармезан, а ножчето за сирене изобщо не е остро.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12370&p=160983

 

 

Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.

В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.

В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.

Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.

...

В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.

 

***

 

Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея.

Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици.

Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“.

Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист.

Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя.

Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма.

Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата.

Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат.

Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост.

Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата.

В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.

Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение.

М. Лайтман

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13352#entry177411

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12436&p=169092

 

 

И изведнъж виждам, че там е присъствало още „лев аевен“ (каменно сърце) – такова желание, което не съм взел под внимание. Въобще не съм знаел, че в мен има нещо такова! А сега разкривам тези желания и мога да се поправя.

Разбиването не е вреда, а поправяне – разкриване на скритите желания. И затова повдигайки се отдолу нагоре по стълбата, ние непрекъснато разкриваме все повече разбити желания. Както се казава: „Колкото по-нависоко е човек – толкова по-голям е егоизма му“.

Разбиването е било окончателно, тъй като те са тръгнали на всичко – на цялата светлина на Безкрайността,възнамерявайки да я поправят във всички желания. И след това се е разкрила цялата дълбина на желанията.

Запрограмирана грешка

 

 

Въпрос:

Ако се намираме в най-низостното състояние и няма накъде повече да падаме, то за какво развитие на събитията говорят всички тези пророчества на Баал а-Сулам, в които той пише за възможност за трета или четвърта световна война и така нататък?

Отговор: Това е само разкриване на нашето състояние, разкриване на злото, а не падение. И ако нашето състояние може да стане още по-лошо – това е просто разкриване на «грешниците», разбитите келим/желания, все по – разбитите решимот (информационни данни).

След разбиване в света Никудим, ние се намираме в напълно разбито кли/желание, но решимот от него се разкриват постепенно, стъпаловидно. Отначало – най-тънките решимот, след това все по-грубите, докато не се резкрият последните, най-лошите решимот.

Сега се намираме в най-нисшия слой на това желание, където се разкриват най-лошите решимот. Тези решимот се отнасят към човешкото ниво – и те са много тежки. Затова се разкриват най-тежките състояния.

Но именно тези решимот могат да пробудят поправяне в нас. А ако не ги реализираме по правилен начин те ще ни доведат до огромни катастрофи. Но това не се нарича падение. Може би дори обратно, защото по отношение на духовното зло – това е разкриване, приближаване.

Ние вече се намираме в тъмнина. И ако тъмнината започне да става по-ясна, то светлината вече свети и я прояснява. А ако сега нищо не изясним – това е по-лошо от всичко.

Когато светлината започне да свети в нашето сегашно състояние, ние започваме да виждаме тъмнина. Усещането за тъмнина е вече обратната страна на светлината. На арамит «нощ» се нарича «орта» – от думата на иврит «светлина». Светлината е противоположна на тъмнината, но по този начин светлината сама осветява нашите пороци – и затова усещаме тъмнина. Това е вече разкритие.

На прага на разкриването