Всяка зима едно и също... не издържам

[adrianna]

Здравейте всички, реших да споделя проблема си защото явно не мога да се справя сама въпреки ужасно многото ми усилия, вече съм пред нервен срив. А и близките ми не приемат нещата сериозно, просто са такива, не ги обвинявам, от една страна сигурно това са глупости, а и им е омръзнало от постоянните ми оплаквания, какво да ви кажа ЗА НИЩО НЕ СТАВАМ. 

 

 Ще започна от началото. Израстнала съм в семейство, в което ми се даваше всичко, по всички параграфи още от съвсем малка. Адът за мен в много отношения, обаче започна със започването на училище... вече съм на 20 и така и не успях да завържа контакти с приятели. От 1ви клас, всички ми се подиграваха, тормозеха ме, прослушах метъл, бях пълна, подиграваха ми се и заради това. Нещата продължиха по същия начин и в гимназията, в 10ти клас дори прекъснах обучението си и започнах от вкъщи. Ужасното много частни уроци всеки ден (по математика, пиано, литература, английски и руски) ме изтощаваха допълнително. Сега 2 пъти записвам в университета, но не мога да погледна учебник. Иначе казват, че съм страшно красива. И страшно умна. Но с какво ми помага това? Дори на приятеля ми му омръзва понякога от характера ми. Депресии, истерии, постоянно толкова години, а майка ми само ме търпеше. До скоро вземах кокаин и пико при всяка удобна възможност, ходех постоянно на казино и се напивах като животно. Поне това спря, но не знам докога. Обичам да пиша, нямам приятели, карам се с повечето хора. Искаха да ме водят на психолог 100-ци пъти, също заради разказите ми, които според родителите ми не бяха нормални за 13,14,15 годишна (не защото са страшни или извратени, а прекалено добри и уникални според повечето хора). Това е може би единственото, в което ме бива. Не мога да запазя концентрация, провалям се във всичко. И ето тук идва основната част.

 Може би отдавна щях да съм се успокоила, ако не беше храната. Висока съм 1.70 и всеки път, когато зимата започне да идва, аз се тъпча като полудяла и ставам около 60 кг. Това продължава до ноември, не мога да изляза от къщи, не искам да виждам хора, МРАЗЯ СЕ, чувствам се дебела и отвратителна, не ми се прави нищо, не мога да правя секс, отвръщавам се от себе си, та това са около 10 кг качени всеки път за период от 2 месеца, после започват диетите, до пролетта се оправям и лятото съм нов човек... до следващата есен. Не мога да живея така вече. Помогнете ми, че ще се застрелям, не може всеки път всички да се съобразяват с мен и да прекратявам социалния си живот за цели 3 сезона.

[Диляна Колева]

Здравей Адриана. За какво мечтаеш? Има ли нещо което много ти се иска да можеш да правиш, да имаш, което чувстваш толкова нереално, че да го определиш като своя мечта?

 

Хранителното разстройство, което те тормози е следствие от останалите проблеми, които са се натрупвали през тийнейджърството ти и са оставали нерешени. 

Има различни видове хранителни разстройство, те се проявяват по различен начин, но дълбоко в основата им стои едно нещо - липса на любов. Неполучена любов, любов към себе си, любов към и от родителите, към и от приятелите. 

 

 Тялото има необходимост от храна, за да съществува, Човешката душевност има необходимост от любов, топлота и разбиране , за да се развива.

Хранейки се правилно, човек подсилва тялото, то се развива правилно и се чувстваме добре.

Получавайки любов  детската душевност се развива правилно, научава се да приема и дава любов.

Тези два цикъла при някои хора по някакъв начин се свързват и нарушаването им води до хранителни разстройства.

В момента, в който душевния ти свят се подреди и хранителния режим ще се подреди.

 

От друга страна вземането на наркотици и всякакви опиати е проблем с приемането на и от средата, в която се движи тийнейджъра. 

В поста ти има много бунт, но срещу какво? Обърнала си го към себе си, обърни внимание на единствените думи които си написала с едър шрифт. Кое е предизвикало този бунт, който си насочила срещу себе си?

Човек не мрази себе си, той мрази нещо, което е в дълбоко противоречие с неговите принципи, очаквания, разбирания, нещо което го кара да се чувства безсилен. Това нещо, което човек силно не харесва често го проектира върху себе си и се самонаказва.

Какво мразиш? Кои са онези неща, които силно ненавиждаш, които те дразнят изключително много? Опитай се да изключиш себе си от описанието, опитай се да говориш за себе си от трето лице , единствено число. 

Редактирано Януари 11, 2013 от didi_ts

[ISTORIK]

Може би дистресът ти е дощъл в повече. Една кратка почивка - от всичко и от всички - на планина или на море, а може - и някъде в чужбина (по което и да е време на годината) би могло да те отдалечи от проблемите, да те успокои, да те зареди с нови сили, с нови впечатления и емоции.

 

Ако не харесваш тялото си, опитай се да го промениш!

 

Алкохолът, тютюнът и наркотиците само ще влошат положението. Откажи се от тях!

 

Започни да тенираш фитнес + някакво бойно изкуство! Това също би могло да подобри нагласата ти към собственото тяло. Разбира се, докато тренираш, би могла да слушаш "вярната музика".

 

А ти какви стилове метал слушаш?

 

Опитай се да заобичаш тялото си! Прави като децата! Децата се гледат в огледалото и целуват образа си в него. И ти целувай образа си в огледалото, заобичай тялото си - то е твое и ти не можеш да избягаш от него. 

 

Но можеш да го подобриш - чрез повече движение, с упражнения, с правилна диета, със спиране на вредните вещества и токсини. 

 

Ако съумееш да обикнеш тялото си или - поне да се примириш с него, мисля, че част от дистреса в живота ти рязко ще спадне. 

[adrianna]

Много ви благодаря за мнението, интересното е, че сте права, като се замисля наистина има такова нещо... Обаче нямам силата да се боря срещу него, защото нямам силата да променям хората, а не искам да изгубя дадения човек, от който идва всичко това. Но определено ще обмисля ситуацията от тази гледна точка, благодаря отново.

[Креми (късметче)]

Здравей, Адрианна!

Намери си любими занимания, които да заместват яденето. Буквално ги сложи на пътя към хладилника:

Музика, ако е танцувална, танцувай си, припявай си

книги

филми

създаване на блог и писане в него

телефонни разговори с любими хора, които скоро не си чувала

друго хоби - шиене, плетене, гоблен ( последните две много успокояват)

Джогинг

Поливане на цветята ( и си поговори с тях, може да им споделиш тайна или желание )

...

 

Най-добре е да си направиш такъв списък и да го сложиш на вратата на хладилника и шкафа със сладките неща.

 

У дома има подобен, той съдържа храните, които един член от семейството не иска да яде. Има ефект.

[Диляна Колева]

Много ви благодаря за мнението, интересното е, че сте права, като се замисля наистина има такова нещо... Обаче нямам силата да се боря срещу него, защото нямам силата да променям хората, а не искам да изгубя дадения човек, от който идва всичко това. Но определено ще обмисля ситуацията от тази гледна точка, благодаря отново.

 

Когато човек се учи да плува, първичността на природата го кара да се страхува. В страха си той се стяга, става твърд и неподвижен , всеки негов мускул. Естествено, това усилва неговата тежест и съпротива с водата и вместо да изплува на повърхността и да се радва на плуването , той започва да потъва. Потъването засилва чувството за безпомощност и  съответно страха, в безсилието си човекът започва да пляска и маха с ръце, да се бори, изтощава се, но без да има координирани и отпуснати движения, следва потъване и удавяне евентуално. 

Правилното поведение във воден басейн е да усетиш водата, да се отпуснеш, да направиш тялото си леко и да го оставиш да изплува, без борба и съпротива някой да ти покаже точните движения, но не да ги прави вместо теб. Научавайки ги ти сама ще можеш да плуваш.

 

Това е процеса на справяне с психичното море, в което плуваме всички.

Ти си на края на силите си, защото са те потопили в една ситуация от която се страхуваш. Стегнала си всеки "мускул" на психиката и си парализирала координираната мисъл, която би те спасила. Размахваш отчаяно емоцията си и това те изтощава, няма кой да ти покаже правилните движения и затова усещаш потъването си.

 

 

Отпусни се, не мисли за борба, не се страхувай от загуби. Опитай се да се потопиш в приятната част на "морето" - твоя живот и ще видиш как ще започнеш постепенно да изплуваш. След като промениш отношението и преживяването на душевния дискомфорт, физическия ще отпадне - след като спре да се страхува, човек се научава да плува.

 

За да го визуализираш и усетиш истински, отиди на басейн, пробвай двете ситуации и ще усетиш разликата.

Редактирано Януари 11, 2013 от didi_ts

[д-р Тодор Първанов]

,,Обаче нямам силата да се боря срещу него, защото нямам силата да променям хората,,

 

Няма човек, който да има силата да променя хората.Представи си в какъв свят бихме живели, ако някой имаше силата да ни променя.Затова и такава сила не ни е дадена, за това и дори ние специалистите я нямаме.Единствено което можем е, ако някой иска да се промени, да му помогнем да го направи.Но това е възможно само ако човека иска да направи такава промяна.

[ISTORIK]

Ето два калкулатора на "идеалното" тегло:

 

http://www.calculator.bg/1/idealno_teglo.html#pog

 

http://www.zdravoslovno.com/calculators-ideal-weight/

 

Калкулатор за индекса на телесна маса:

 

http://www.otslabvam.com/index.php?page=calculators&calc=bmi

 

Ще останеш доста изненадана!

 

Казваш, че при височина от 170 см и тегло 60 кг. се чувстваш дебела... Знаеш ли колко жени, тежащи два пъти или три пъти по толкова, биха дарили душата си на дявола, само и само да са а твоето място и да тежат колкото теб? Опитай се да се поставиш на тяхно място и ще видиш, че няма нужда от такова черногледство... 

[ISTORIK]

За да промениш света и хората около себе си, промяната трябва да започне от теб самата.

Промени първо себе си, а след това ще виждаш себе си, света и хората в него с други очи.

 

С всеки избор, който правиш, с всяко взето решение, с всяко действие или бездействие полагаш основите на промяната, която желаеш да постигнеш, и предначертаваш своето бъдеще. 

 

 

В света има по много от абсолютно всичко – добро и зло, любов и омраза,  радост и тъга... Но ние виждаме в света предимно онова, което е в нас и онова, в което вярваме. 

 

Светът, който виждаме, съответства на нашите най-дълбоки вътрешни убеждения, чувства, мисли и нагласи. В нашия свят влизат хора, отговарящи на вярванията и очакванията ни. Привличаме определен тип отношение към нас, попадаме в сходни ситуации, които отразяват наши убеждения, страхове или неосвободени негативни чувства. По този начин ние виждаме света, пречупен през призмата на своя вътрешен свят. Външният свят е просто отражение на нашата собствена същност, а хората в живота ни са огледало. Светът отразява нашите чувства, нашите настроения и нашето душевно състояние.

 

Когато не ви харесва как хората се държат към вас, е необходимо да откриете кое е това нещо във вас, което привлича подобен тип отношение, тоест кое ваше качество, убеждение, чувство или мисъл отразява това отношение.

 

Проблемите, идващи от неспособността на хората да общуват пълноценно помежду си, се дължат на неспособността им да общуват със самите себе си.

 

За да разберем другите по-добре, трябва да разбираме първо себе си. А за да оценим мястото си на този свят по-добре, трябва да имаме познания за света, да разбираме неговите механизми и историческите причинно-следствени връзки. Да виждаме детайлите и ролята им, заедно и поотделно, в цялостната структура на битието. Широката обща култура е положителен белег, присъщ на будния и активен ум. Въпросите водят търсещите по пътя на познанието.

 

Любознателността и стремежа към познание и осъзнаване са инструменти за качествено развитие на личността. Пълноценният човек се стреми към постигане на хармония и изграждане на взаимноползотворни и положителни взаимоотношения с хората около себе си, винаги и навсякъде. А за да може да бъде полезен и да помогне на някой друг, човек първо трябва да може да бъде полезен на себе си и да може да помогне на самия себе си, а именно да - разреши собствените си проблеми. И чак след това да се бори заедно с други хора за разрешаването на колективните проблеми. 

 

Стремежът към постоянно вътрешно развитие е начин на мислене, начин на живот. Самообразовай се, информирай се, бъди "в час", мисли, разсъждавай, споделяй, изказвай мнението си, уважавай тези, които те уважават и не мрази останалите. Стреми се към разгръщане на интелектуалния си потенциал, като степен на вътрешно развитие и личностно усъвършенстване. Изграждай себе си като личност и характер. 

 

Ако се опитваме да променим хората и света, това ще се окаже като бездънна яма, която никога не може да запълним и винаги ще бъдем разочаровани. Първо - защото хората могат да се променят, само ако сами пожелаят това. Освен това, в света винаги ще има всичко, а и представите за добро и зло са нещо относително. Няма как да нагодим всичко и всички в света според своите представи. Не винаги можем директно да въздействаме и върху обстоятелствата. Но ние можем да променим своя свят и отношението към себе си - като се освободим от негативните чувства, от тежестта на миналото, от всичко онова, което ни пречи.

 

А когато променяме своя вътрешен свят, с всяка промяна в нас се променя и всичко около нас.

 

Вижте своето отражение в огледалото и приемете това, което виждате - това което сте сега! Да, вие в момента сте такъв, не сте идеален, имате недостатъци, слабости, страхове, като всеки друг човек. Но полза от самообвинения няма. Няма и да има.

 

Това, което трябва да направите, е да поемете отговорността за собствения си живот, да си сверите часовника си с това, което ви показва светът около вас и да използвате отражението, за да се развивате и да подобрявате живота си. 

 

Можем да променим отражението си в огледалото, само ако променим оригинала, тоест - самите себе си - в желаната посока (духовна, психическа, физическа...).

 

Пожелавам ти успехи по Пътя на промяната!

[д-р Тодор Първанов]

Понеже, няколко пъти съм го отбелязвал, че единственият начин да променим даден човек е, като променим себе си, в предният пост не го отбелязах.Сега го добавям, като потвърждение на съветите които е дал Историк.

[adrianna]

Първо - защото хората могат да се променят, само ако сами пожелаят това.

 

Ами ако хората желаят да се променят, а просто не могат? Не знам... Вие вярвате ли в така наречения лош късмет? И че има хора, на които просто до толкова не им върви, като се започне от най - дребните житейски неща до големите?

 

 

Не винаги можем директно да въздействаме и върху обстоятелствата. Но ние можем да променим своя свят и отношението към себе си - като се освободим от негативните чувства, от тежестта на миналото, от всичко онова, което ни пречи.

 

 

Може би това е един от големите ми проблеми, че не мога да се освободя от миналото, усещам, че подсъзнателно постоянно се страхувам да не съм това, което бях и винаги, когато тези страхове станат силни картинката се срива тотално. Постоянно се страхувам от какво ли не и това ми пречи. Искам неща, които може би са невъзможни, а особено невъзможно е да ги имам всички на куп. А може би най - големият ми страх, свързан с моята личност (това, с което нямат нищо общо други хора) е ... колкото и грозно да звучи, че хората няма да решат, че аз съм най - красивата, най - перфектната... Ако не изглеждам перфектно, ако всичко в мен до най - малкия детайл не е перфектно, не мога да се виждам с хора, не мога да излизам, не мога да правя секс, просто не се чувствам комфортно. Ако стаята ми е и малко разхвърляна целият ми ден отива по дяволите, ако случайно не съм имала възможност да я подредя сутринта. Оттам се провалят и всичките ми останали дейности през деня. Отдавам всичко това на нещата, които ми се случваха, като малка и подигравките, които отнасях... и оттам и желанието ми сега да бъда перфектна. Сигурно звучи адски глупаво.

 

Понеже, няколко пъти съм го отбелязвал, че единственият начин да променим даден човек е, като променим себе си

Знам, че това е ключът към моето "изцерение". Обаче за мен това е по - трудно, отколкото за повечето хора. Освен, че изгубих способността си да откликвам чрез различни емоции (тъй като преди бях прекалено чувствителна, нещо се е пречупило и сега нито един комплимент или обида не могат да ме накарат даже да ги отразя), загубих и способността си да вървя напред. Усещам, че всеки опит за промяна е провал. Отделно съм си внушила тези неща с лошия късмет... Да, осъзнавам, че има много неща, за които да съм благодарна, но можеше да е много, много по - добре. Аз тъпча на едно и също място, обвинявам се за всичко, което не мога да подобря и се побърквам. Но все пак ще продължавам да опитвам.

И ИСКРЕНО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЗИТИВНИТЕ МНЕНИЯ!

[ISTORIK]

Може би трябва да загърбиш за малко перфекционизма и прекалената подреденост. 

 

Пробвай да поживееш с елементи на "творчески безпорядък"! Понакога хармонията на хаоса е за предпочитане пред хармонията на подреденото ежедневие, програмирано по часове и минути. 

 

Хубаво е да се стремим към съвършенството  във всичко, но това не бива да се превръща във фикс идея, в мания. 

[Диляна Колева]

Първо - защото хората могат да се променят, само ако сами пожелаят това.

 

Ами ако хората желаят да се променят, а просто не могат? Не знам... Вие вярвате ли в така наречения лош късмет? И че има хора, на които просто до толкова не им върви, като се започне от най - дребните житейски неща до големите?

 

 

 

 

Когато човек иска да направи промяна, я прави.

В това няма пръст лошия късмет.

Има едни резултати правени в едно изследване на хора, които са потърсили психологична помощ с цел промяна на досегашно мислене, поведение. Част от тях гласят следното:

"Хора, които вярват, че е възможно да се променят, го правят. Хора, чиито консултанти вярват, че е възможно те да се променят, го правят. Онези, на които се казва, че от тях се очаква да не се подобрят, не се подобряват."

 

Освен вярата има и още три важни фактора - желанието, способността и готовността.

Когато едно от тези три неща липсва, промяната става много трудна. Но и трите са заложени във всеки човек, тоест, трябва да се открие и развие. 

 

Желанието е свързано с важността. Трябва да си убедена, че промяната е важна за теб, толкова важна, че да стимулира огромно желание с помощта на което да тръгнеш към нея.

Способността се изплъзва, когато липсва увереност. Много добър пример са пушачите, които искат да откажат цигарите. Те са песимисти по отношение на шансовете си - " Ще ми се да можех" - важно им е, но им липсва увереност в успеха.

Готовността пък е свързана с приоритетите. " Да започна промяна е важно за мен, но не това е най- важното точно сега" 

 

Координирането и поставянето в готовност на тези три качества, важни за промяната са само началото към истинската промяна.

Много хора го правят без много усилия, други просто го умеят, трети имат задачата да се научат. 

Това което се опитвам да ти кажа и мисля, че е важно да знаеш е, че всичко подлежи на промяна, и всеки има възможност да работи с нея. 

Редактирано Януари 12, 2013 от didi_ts