Критици и противници на позитивното мислене - невротизира ли хората?

[Лиула]

Би трябвало да е известно на всички, че "позитивно" и "положително" е просто тавтология. По същата логика, като негативно и отрицателно. 

 

В моят пост инвенцията е другаде. 

[B__]

"Позитивното мислене е само козметика, ако човек не се обича" 

 

Преди бях доста критичен към позитичното мислене, но всяко нещо си има мястото стига да се употребява правилно. Мисля, че цитираната мисъл е важна. Убедих се, че са важни нещата като признаването на реалността и това да видиш хубаво негативните неща в живота, но да ги използваш по един по-издигнат начин. А това никак не е лесно. 

Също мислите и думите, които използваме. 

[kipenzov]

Ако човек не се е опознал в дълбочина, Позитивното мислене често е само ампутация на това, което не иска да види в Себе си!

При недостатъчно себеизследване, позитивността в мислите ни често може да е "инструментът", с който си поддържаме положителната ни себепредстава. Методът, по който сами си "затваряме очите". А къде отива, това, което не искаме да видим у нас? Ноо ясно - у другите! А пък чрез другите си оформяме и представата за Светът. Така създаваме в нас "Жертвата"! При вътрешно състояние на "Жертва"(или полярното му "Агресор"), колкото и позитивистки методи за себевъзприятие да използваме, то основния мисловен модел ще си продължава да се проявява. Малко като да искаме реката да тече гладко, а да не сме подредили големите камъни по дъното, и постоянно да се чудим защо има вълни.

Така че, все пак, всичко е въпрос на практикуване!

Виж, ако Позитивното мислене се използва като "нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени.", то вече е друго нещо. Друга е концепцията!

Едно е да ползваш - "Животът е прекрасен", а друго е - "Животът е такъв, какъвто е"

 

[Донка]

Цитат

 

Докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. (Беинса Дуно)

 

Как бихте коментирали тази мисъл на Учителя в контекста на темата за позитивното мислене? 

[kipenzov]

Ок! Нека да е през позитивното!

Само да уточня, че има 3 опорни точки, а това позволява триангулиране и определяне на метакомутикативно описана точка, представа, която е неизречена. 3те точки са :

1. Човек, Бог, Дух, съгласие(съглашение, отношение на съгласност, съгласуваност, синхрон).

2. Даване и Благодарност от това Съгласие.

3. Очакване, резултати, реакция. 

Метакомуникативната точка е оформена още в първото изречение.

Човек и Бог са в простото, отворено изречение "в съгласие". Вмъкнато е "Неговия Дух", а за цялостното изречение е добавено и резултата при спазване на условието в началото. Така се дава синтезираната позиция за Бог-Божия Дух и Човек-Човешкия Дух в отношение на релация само различен мащаб. Оригинал и възпроизведено копие. Симулакрум.

Така във второто изречение вече вървят и двете презумпции. Вече има и "наклон" към съглашението и това, че "трябва да си благодарен" за всичко, което се случва в живота, при подобно съглашение .

В третото изречение пък, при условие на Съгласието, съвсем в традицията на трикратното окултистко потвърждение, затвърждаване, под друга форма е повторено, че трябва да се изпитва благодарност, но в отрицателната форма - "не роптай", а вмъкнатото е "количество на полученото" в отношение към първоначалните човешки очаквания.

Малко дълго уточнение,  ама все пак в подобен, по-разширен контекст, е по-лесно да се изрази позитивистичния подход на ежедневна база.

Така коментарът ми в аспекта на позитивизма би звучал така:

Бог ни е създал като негови копия. Неговият Дух е и нашия дух, но в бая по-ограничен мащаб. Осъзнавайки това ние не би трябвало да негодуваме за всичко, което ни се случва, а да сме благодарни на всеки порив на духа ни. Да си избием от главата мисълта, че не сме "свързани", не сме в съглашение, разбирайки че всеки негативен резултат в реалноста е "приклякане" преди последващия "скок" по "стълбичката" на "извечното завръщане" към Източника.