Критици и противници на позитивното мислене - невротизира ли хората?

[B__]

Не е въпрос само до навиване и развиване.

Могат да се променят части от ДНК или най-малкото да се отключат, но не става чрез позитивно намерение или воля, а чрез осъзнаване. Когато индивидът е осъзнат да следва посоката на личното си развитие, то попада на маркерите, които му позволяват да променя своята ДНК. Защото тялото следва развитието на осъзнаването.

 

Основен момент за тази промяна е осъзнаването, което се изразява чрез думи и изречения, които се формират. Вибрацията на подходящите думи променя енергийните центрове, което се отразява и на ниво ДНК. Препоръчвам книгата "Gene Keys" на Ричард Руд.

 

Моята теория е, че учените поради патентни и комерсиални причини не казват цялата истина. Например, преди нали стана време за амигдалата. Тя с ума активно заблуждава човека, че възприетите емоции са негови. Но тя не е рецептора. Рецепторът е слънчевият сплит. Нормално като общуват двама човека между тях се изграждат енергийни връзки. В случая центърът в гърлото се свързва с центъра в слънчевия сплит и обратно. Там са рецепторите, които обменят емоции..

 

Всичко това, което се пише и е цитирано тук е много положително според мен

Редактирано Февруари 6, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[mvm]

ДНК се променя и с негативното мислене, оттам и болестите

[д-р Тодор Първанов]

Тук се получи много хубава синхронизация.Оказа се, че почти двадесет години по-късно , книгата на Франкъл ще бъде преиздадена.

 

http://hermesbooks.com/chovek-v-t-rsene-na-smis-l.html

 

Как да кажеш, че енергията не се ,, върти,,?

[Донка]

Има смисъл да съзнава човек, че не е придобил нещо, но ако веднага започне да работи. Ако е нетърпелив, той прилича на празен параход, който се люшка от вълните на морето. Какво трябва да направи човек, за да преодолее своето нетърпение? Да се натовари малко, за да добие по-голям стабилитет. Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека си представи добре наредена трапеза, с вкусни яденета, и мислено да си хапне, да се успокои. Някой е недоволен от положението си, счита се сиромах. За да се справи с мисълта за сиромашията, той трябва да сложи в ума си точно противоположна мисъл, че е богат, че е княз или цар, който разполага с големи богатства. Ще кажете, че не можете да си представите това, което не сте. Как може актьорът да играе на сцената ролята на цар, на княз, без да е такъв в действителност? Ако човек може да играе на сцената фиктивна роля, защо и в живота да не играе такава роля, която ще го спаси от тежките състояния на мисълта му?

И тъй, докато не се научи да вярва в невъзможните неща, човек нищо не може да постигне. Невъзможните неща са реални, а възможните – нереални.

 

Доброто име

[д-р Тодор Първанов]

 

 

ПП. Лекцията ,,Доброто име,, би трябвало да се прочете от всеки. В нея има отговори на почти всички въпроси които се дискутират във форума 

Редактирано Март 14, 2013 от д-р Тодор Първанов

[mvm]

ПП. Лекцията ,,Доброто име,, би трябвало да се прочете от всеки. В нея има отговори на почти всички въпроси които се дискутират във форума 

Малко повече инфо за тази лекция "Доброто име"?..един линк поне

[д-р Тодор Първанов]

Линка е в поста на Донка.

[ISTORIK]

Д-р Николай Михайлов е лекар психиатър, магистър по теология. Работил е като преподавател по психология в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и Нов български университет. Бил е преподавател и по психиатрия. Днес той е един от най-интересните коментатори на обществено-политическите процеси у нас. Женен, с две деца.

 

 

Д-р Михайлов, напоследък върви един дебат за това положително ли е позитивното мислене. Нека първо ви попитам – смятате ли за нужна изобщо подобна дискусия?

Добре е да има подобна дискусия. Ще бъде занимание, встрани от битовата грижа. Няма да е лошо да помислим и по „отвлечени” въпроси.

 

Според психолога д-р Пламен Димитров модата позитивно мислене е бизнес за милиарди, който се развива с подкрепата на политически и финансови кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

Не знам доколко тази „мода”, както справедливо я наричате, е задкулисно организирана и „финансово подкрепяна”, като технология на глобалния контрол. Въздържам се от такъв тип обобщения, защото отвеждат при „Ротшилд” и „Протоколите на сионските мъдреци”. Това ще е клопка на отрицателното мислене, а сме се решили да страним от него. Старая се да мисля „позитивно”, в духа на нормативния оптимизъм. Представям си световната олигархия, загрижена за общото благо, натъжена от световното зло и напълно безкористна. Не искам да изключвам тази олигархия от обсега на „положителното мислене” и тя носи душа. Пъдя мрака, сиреч.

Иронията настрана, позицията на д-р Димитров ми се струва задълбочена, встрани от плиткия „професионален” стандарт и от трафаретите на конвенционалната психотерапия. Позицията на д-р Димитров има заслугата да е и провокативна за клиентите на тази психотерапия, доколкото оспорва тяхната неутолима потребност да бъдат обнадеждавани, въпреки реалността и бих казал въпреки здравия разум.

 

Противниците на тази нова мода твърдят, че позитивното мислене не може да е постоянна величина, че то дори е опасно, защото притъпява критичността, самокритичността. Според защитниците й – позитивно мислене не е реакция на дадена ситуация, а вътрешна нагласа, вътрешна толерантност към различното, но и към подобното. Кои аргументи ви се струват по-силни?

Позитивното мислене е елемент на ню ейдж културата, на консюмеризма и рекламата. Това „мислене” е нещо като кредо на модерния човек, бон тон на цивилизования консуматор. Нищо по-кичозно от тази култура, обаче, нищо по-умствено безпомощно и дръзвам да кажа - естетически отблъскващо. Метафизика за домакини. Вселената е преживявана, в рамките на това умозрение, като лоно на нарцистичните тайнства, като космически спа център. В центъра, фигуративно казано, е клекнал новоевропейския потребител, в поза лотос, реализиран и „зрял”, способен да прави „избори” в свой интерес, алтруистичен и „емпатичен”, в пълна хармония на духа, душата и тялото. Блестящо образован в екзотичната кулинария и тантричния секс. Злото е илюзия, вярва той, преодолима по финансов и медитативен път. Достатъчно е да се разведеш. Християнството е тоталитарно суеверие, фашизоидна репресия върху светостта на „желанието”. Вината е кастрационен страх, инфантилен свръхазов ужас, мазохистична патология. Крайно плитка идеология, същински кич. Много вреден кич.

Генезисът на тази масова душеспасителна утопия е свързан с перипетиите на модерния секуларизъм, с атеизма на Новото време. И с това което нарекоха пермисивна корнукопия – фантазия за безотказно действащ и всеобщо достъпен „рог на изобилието”. Положителното мислене е правило на ведрия потребител, консюмеристки канон. Препоръчват това „мислене” като стил и добродетел на благоразумието, като дълг на „добротата”, но няма в него нищо повече от елементарен психологизъм и евтина препоръка за повече „бодрост”.

Тази стратегия не издържа съприкосновение с реалността и се разпада при критичен анализ.

 

Пазарът е пълен с книги за самопомощ. Критиците на подобен тип литература твърдят, че те причиняват повече вреди, отколкото ползи - защото говорим за едностранчиво мислене, което пречи да се справяме със собствените си недостатъци, както и, че се влошава качеството на отношенията между хората. Вие какво мислите за тази литература?

Може и да помогне, но само в границите на генералната илюзия. Някои от тези ръководства за щастие в джобен формат тласкат на Изток, към духовната родина на медитацията и превъплъщенията. Към профанизирания източен мистицизъм на калифорнийските ашрами. Подвластна му е, например, Опра Уинфри, знаменития ментор на американските домакини, подкокоросвана от Дипак Чопра и Ерхард Толе. Америка е луда по индуизирания кич. От това умонастроение е изпъдено трагичното чувство за живота, проблематичния контакт със сложната и загадъчна реалност, то капитулира с лесни решения пред изпитанието да си жив. Откъде си се взел, как си възникнал е безинтересен въпрос, защото има ясен и „научен” отговор – от Дарвин и нищото. Мисли положително, обаче. А на какво основание? На никакво. Мисли положително, за да не питаш. Търсещият смисъла страда от невроза, казва Зигмунд Фройд.

По-неутралните, трезви четива, за които питате, ориентират в банални грешки на съзнанието и могат да бъдат полезни като форма на самообучение в решаване на прости психологически задачи. Но дълбоката човешка култура не се продава в джобни издания на летищата и гарите, а се търси, за да се намери. Човешката култура не е „положително мислене”, а памет за вечните ценности. Назад към първоизточниците, следователно. Няма как да си спестим образованието, усилието и болката на проумяването. Истината изобщо не е мода, а голямо отклонение от общоприетото. За да бъде разбрано, каквото и да е, извън официалната пропаганда са необходими кураж и безкористност. Иначе – круиз по течението, за разтуха и мимолетни запознанства. Ако не потъне, разбира се.

 

Може ли да се каже, че положителното мислене е свят на пожелателно мислене и е бягство от действителността? Или напротив – един усмихнат начин да я приемеш?

Това е същественият въпрос. Доктрината на положителното мислене паразитира върху неотстранимата човешка надежда, върху една от добродетелите на богословска триада: вяра, надежда и любов.Тези три са едно, едно с три имена. Надеждата е дълбока духовна категория, изворна ориентация на човешкото същество. Надеждата умира последна. Надеждата не е оптимизъм, както си мислят, суеверна вяра, че „всичко ще се уреди накрая”, а интуитивно знание за ненакърнимия смисъл на живота, за неговия дълбок и тайнствен произход. Надеждата встъпва в правомощията си, когато нямаме основания за оптимизъм, когато сме „в ъгъла”. Надеждата е упование и смисъл в „безнадеждна” ситуация. Което означава, че надеждата е немислима без вяра, а те двете без любов. Любовта е абсолютното оправдание на живота, ултимативния му Смисъл. Бог е любов. Всяко дълбоко самоописание ни натъква на тази истина, чрез която човекът е жив независимо от това дали знае, не знае, или само се досеща. Но всичко това няма нищо общо с положителното мислене, в неговия банален и широко рекламиран смисъл. Положителното мислене не е тананикане, развеселена и игрива пошлост, а ориентация към Смисъл, естествен дебит на надежда.

 

Според Виргиния Захариева идеята за позитивното мислене намира почва в България като баланс на песимизма ни, на вечното ни хленчене. Смятате ли, че това е причината все повече хора да се обръщат към подобен тип литература?

Има основание Виргиния Захариева. Човекът е духовно същество, осведомено по „инстинкт” за това, че животът е вкоренен в неизтощим смисъл, че животът е дар и че е добре да си жив. Всяка идеология, която оспорва тази дълбока човешка очевидност, тази бих казал аксиома на нормалността, фалшифицира човешкия опит. От погрешното описание на човешката реалност произтичат големите патологии. От ума потеглят болестите.

 

Всъщност може ли подобна литература или пък масова терапия да доведе до обществена промяна в нагласите? Или точно обратното – ще се засили индивидуалистичното?

Човешкото спасение не е проблем на самовнушение. Тази литература е палиатив, транквилизатор. Тя създава илюзии за лесни решения и още по-лошо - затлачва в казуистиката на вътрешние драми, в капризите на самоусета. Дори и когато ги оспорва. Доминиращата терапевтична идеология остава в границите на егото, това е нейният фундаментален недъг. На финала на една „пълноценна терапия” се появява подгизнал в егото клиент с измамно самочувствие и новопридобита лексика да бърбори за чувствата си. Много по-често, отколкото би ни се искало, става точно така.

Всичко зависи от културата на терапевта и от капацитета му за хумор. Тази работа трябва да се извършва методологически „несериозно”, сякаш „между другото”, в стила на „случайната” среща на човека с човек, а не в стила на гуру и неофит или на предприемач и потребител. Трябва да се извършва „несериозно” и много отговорно. Отвъд нарцисизма.

 

Вие бихте ли препоръчали на хората, които имат нужда от промяна в нагласата към живота, да четат книги за самопомощ? Или опитът и терапията са по-важни?

Не трябва да се четат ню ейдж четива, окултна литература и мъдреци от Изток. Не трябва да се чете Фройд – гениален човек, но и гениален профанатор. Трябва да се бяга от всички „посветени”, включително и от тези от психотерапевтичния бранш. От „харизматичните” психотерапевти трябва да се бяга панически, защото става дума за болест, която нарича себе си лечение, най-коварната от всички болести. Трябва да се чете класика. Епиктет, Сенека, Марк Аврелий. Монтен и Паскал. Френските моралисти. Великата руска литература. Библията и отците. Животът е кратък, книгите много. Не е важно колко си чел, а какво и как. Мъдростта не е изводима от прочетеното, а от изживяното и премисленото. Мъдрата душа не е задължително начетена душа, душа – ерудит, но е за предпочитане да бъде образована душа, душа с постигнат „образ”, с реализиран лик. Днес културният човек се разпознава не по това, което е чел, а по това, което не е чел. Строга диета е необходима, никакво преяждане с генномодифицирани храни.

 

Според мен хората имат различно виждане за това какво точно е положително мислене – някои си го представят като това да са вечно нахилени, други - като вътрешна усмивка към себе си и света, трети - като собствен вътрешен баланс, четвърти - като културна идентификация и т.н. Вие как бихте го описали?

Като дълг на надеждата

 

 

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=11961

Редактирано Март 28, 2013 от ISTORIK

[mvm]

Трябва да се бяга от всички „посветени”, включително и от тези от психотерапевтичния бранш. От „харизматичните” психотерапевти трябва да се бяга панически, защото става дума за болест, която нарича себе си лечение, най-коварната от всички болести. 

 

[Диана Илиева]

Мне, с някои от нещата никак не съм съгласна с този Николай Михайлов. В момента нямам мерак да разчепквам подробно, кое да и кое не, според мен.

 

Историк, интересно ми е ти какво правиш и на какво мнение си, защото вече втора таква тема пускаш? На какво учиш примерно твоите студенти (доколкото разбрах си преподавател някъде)?

[ISTORIK]

Аз съм преподавал в училище най-вече история (вкл. - и на френски език), а също така - и други дисциплини: география, български език, френски език, изобразително изкуство, трудово обучение, час на класа (или - на класния ръководител). Не съм преподавал психология.

 

В университета съм преподавал учебния предмет странознание на България (включва история, география плюс култура и цивилизация) на чуждестранните студенти. 

 

Водил съм курс по френски език в езикова школа.

 

В момента преподавам карате. За да сме по-точни - Shito ryu karate do Kofukan. 

 

Извън преподаването се занимавам с преводаческа дейност. Вече няколко години превеждам новини и статии за сайта и за онлайн списанието "Българска наука". 

 

Такива неща...

 

---

 

Колкото до статиите по психология, пускам ги тук, понеже ми се струват много интересни. Най-малкото - карат ни да се замислим. 

Редактирано Март 28, 2013 от ISTORIK

[Диана Илиева]

Не, нееее, не си ме разбрал. Всеки учител, абсолютно всеки, учи своите ученици освен на предмета, който води (бил той история, биология или каквото и да е), също така и всеки треньор, независимо по какво, като се почне от лека атлетика, минем през бокса или борбата и стигнем до шахмат, та всеки такъв човек учи хората, идващи при него не само по конкретната дисциплина, но и ги учи на дисциплина, на упоритост, на търпение, на уважение, и т.н. и т.н. или с други думи казано - учи ги да живеят, така, както той го разбира!

От тази гледна точка всеки учител и треньор е много важна личност за подрастващото поколение, пък и за вече възрастни хора, които ползват неговите услуги. Мирогледът му (оптимистичен или песимистичен), разбиранията му и т.н. ще "оцветят" всяка личност, която е попаднала под неговото влияние за известно време. Затова те попитах - ти на какво ги учиш?

[ISTORIK]

A... Схванах въпроса. 

 

Ами уча ги на неща, които ще им бъдат полезни в живота, които ще ги изградят като личности, неща, без които не може - уважение, дисциплина, търпение, трудолюбие, ученолюбие, грамотност, честност, самоконтрол, достойнство, лоялност... Такива неща... За да бъдат добри в областта на историята, трябва да имат много широка култура, понеже всяка наука може да бъде в помощ на историята - географията, лингвистиката, археологията, литературата, археоастрономията... да не продължавам...

 

Колкото до карате, там има няколко важни принципа:

- в техниката (удар с ръка, ритник, ключ, хвърляне, събаряне, падане, придвижване) участва цялото тяло

- там, където (и когато) свършва една техника, започва следващата

- без излишни движения

- тялото трябва да бъде отпуснато (за да имаме по-голяма скорост) и да се стегне в крайната фаза на техниката (kime), а след това отново трябва да се отпуснем

- по възможност да се използва най-краткия път за изпълняването на определена техника

- без влагане на излишна сила

- опасността на приложената самозащита не бива да надвишава опасността на нападателната техника

- всяка техника е пренасяне на тежест в пространството

- ударът е предприета инициатива, а блокът е отнета инициатива

 

За ученето:

- учете така, че един ден учителят ви да се уплаши от вашето усърдие

- учете така, сякаш преследвате някого, когото не бива да губите от поглед

- учете така, сякаш управлявате лодка, плаваща срешу течението на реката

 

И така - нататък. 

 

Използвам премъдростта на вековете, давам им интересни поговорки, пословици и мисли. Най-вече - от Изтока. 

Редактирано Март 28, 2013 от ISTORIK

[Донка]

Положителното мислене е правило на ведрия потребител, консюмеристки канон. Препоръчват това „мислене” като стил и добродетел на благоразумието, като дълг на „добротата”, но няма в него нищо повече от елементарен психологизъм и евтина препоръка за повече „бодрост”.

Тази стратегия не издържа съприкосновение с реалността и се разпада при критичен анализ.

Ако това изобщо е възможно някак, с пълна сериозност каня Д-р Николай Михайлов ( лекар психиатър, магистър по теология. Работил е като преподавател по психология в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и Нов български университет. Бил е преподавател и по психиатрия.) да се опита с критичен анализ да разпадне моето положително мислене и стратегиите, с помощта на които управлявам лодката на моя личен живот. Готова съм това да се случи тук, в съвсем публичен вид. 

 

а ученето:

- учете така, че един ден учителят ви да се уплаши от вашето усърдие

- учете така, сякаш преследвате някого, когото не бива да губите от поглед

- учете така, сякаш управлявате лодка, плаваща срешу течението на реката

Моят вариант е мааалко по-различен:

- съветвам ги да учат така, че днес и утре и всеки обикновен ден да се радвам на усърдието и на любовта, с която учат. 

- съветвам ги да не вперват поглед само в една точка пред себе си, а да помнят винаги, че светът е дори повече от триизмерен и около тях има 360 градуса богатство, за което трябва да се научат да са БУДНИ - да се научат да приемат с всичките си сетива красотата и разума на света си. 

- съветвам ги да учат така сякаш управляват лодка,  плаваща ПО течението на реката. 

 

[innuendo]

@ISTORIK: Негова докторска милост е комунист в червата. Не виждам кой иначе така щедро ще му налива пари в изследанията, ако не е от скритите авоари на БКП.

 

Иначе ivail е на 100% прав, че ученици на Учителя не са влизали в психиатрията. Познавам двама, дето са влизали, но при единия си е било изпросена радост - вкарал си е НЛП програмен ред "инвалид на 101%", а другия е бил вкарван заради това, че е неудобен на Матрицата.

 

Ако трябва да възприемаме на юнашко доверие всичко, което ни ръсят като височайше откровение bTV в новините си, то точно тогава ще сме за помощ. Аз лично имам вече доста широки възприятия за фините светове. А знаете ли какво виждам в нашата дневна, която е едно с кухнята?

В единия край е един огромен прозорец. От него, особено сутрин, щедро влиза слънце и слънчева прана. Това прилича на светулки, които светят в един такъв бял цвят със синкав отсенък. След това телевизора, който 20 часа на денонощието е включен, унищожава слънчевата прана. Това прилича все едно изпускаш газова бутилка, но с тази разлика, че при телевизора това е засмукване, а не изхвърляне. Колкото слънчева прана остава, тя бива доунищожена от хладилника ни, който въпреки че е с изобутан, не значи, че не унищожава праната и не я превръща в антипрана, която трови храната. Това, че хладилникът ни е на изобутан, не го прави по-малко опасен от хладилниците с фреони или амоняк. Накрая и микровълновата ни печка, която е повредена, но въпреки това магнетронният й генератор излъчва на поразия, съвсем разкрасява картинката.

А ако знаете само като е пуснато bTV, особено когато дават новини или екшън в събота вечер... Плаче ми се. Тогава засмуканата енергия е толкова много, че в стаята започвам да чувам едно остро пищене. Грозна работа.

В моята стая единствената електроника е едно получитаво радио. Всичко друго, което е бивало там, отдавна е изгоряло и отишло за рециклиране.

 

Затова ако искате, вярвайте......, няма да ви спирам. Приемайте безкритично лъжите на масмедиите! Няма да ви се сърдя! Ако искате, вярвайте, че този ...., за когото ще гласувате на 12 май, ще ви оправи положението... Вярвайте си, няма проблеми!

 

Но аз просто бих искал да ви кажа, че позитивното мислене е присъщо на хора, които са осъзнали, че слушкането на онези от телевизора няма да ги уреди в живота. Дали са си сметка, че както лозето не ще молитва, а мотика, така и Господ дава, но в кошара не вкарва. Затова те просто пропускат всички тези гнусотии и гнойщалаци, които се изливат от всички емисии, покрай себе си, без да отчитат, че това го има. Затова този простак казва, че позитивномислещите са луди. Луди са, защото са излезли от Матрицата и живеят така, както им казва Сърцето, а не оня .... две педи и половина по-горе. И аз съм от тази млада гвардия. И аз съм луд. И съм горд от това!

Та, живейте си в един сив свят със сиви цели и сиви резултати и сиви възприятия. Никой от нас не ви спира. Тъй че джентълменски ви предлагаме да не ни пречите да си живеем както на нас ни е комфортно, както ние не ви се бъркаме.

Повярвайте ми, ако паднете лошо и ви е трудно да станете, десет здрави човека да минат, никой няма да ви подаде ръка да се вдигнете от земята. Но ако единайсетият е с изкуствен крак, той ще ви протегне ръка за помощ. А може предния ден същия този човек да сте го изгледали с пренебрежение как си брои стотинките за вчерашна баничка. Замислете се върху последното! Това, което ви казвам, е само един от многото сценарии от този род.

Ако това ви се струва празнодумство, спомнете си кой укри Бойчо Огнянов от "Под игото". Не беше кой да е, а най-презреният в Бяла Черква човек - Милка Тодоричина, която е лека жена. Никой друг не се осмели да помогне на Бойчо Огнянов, когато трябваше. Това е писано не от Сульо, Пульо, бай Танас, нито съм го писал аз. Писал го е Иван Вазов.

 

Светъл ден!!!

Редактирано Април 6, 2013 от Донка
Моля, избягвайте негативни и агресивни квалификации за конкретни личности.

[B__]

.....От него, особено сутрин, щедро влиза слънце и слънчева прана. Това прилича на светулки, които светят в един такъв бял цвят със синкав отсенък. След това телевизора, който 20 часа на денонощието е включен, унищожава слънчевата прана. ......

 

A че изключвайте го тоз телевизор

[innuendo]

innuendo, on 06 Apr 2013 - 17:20, said:

 

le me: .....От него, особено сутрин, щедро влиза слънце и слънчева прана. Това прилича на светулки, които светят в един такъв бял цвят със синкав отсенък. След това телевизора, който 20 часа на денонощието е включен, унищожава слънчевата прана. ......

 

le u: A че изключвайте го тоз телевизор

 

Всяко хубаво нещо рано или късно става факт, та и при мене така. Нашите в петък ме овикаха, че им преча да гледам новините и както бях подкиснал, така отидох вбесен в стаята си, насочих един лъч енергия към трижди проклетия зомбифициращ апарат и... го пуснах. След малко се чу някакъв страхотен трясък, викове и се оказа, че намерението ми телевизора да гръмне, е станало факт! Сега у нас е странно тихо и спокойно, като никога по-рано!

 

Тъй че не ядосвайте лудото индиго! Точка и половина не ми стигна да взема директно жълта книжка категория "Безнадеждно невменяем"!!!!

 

 

 

Все реакции след като вече нямаме телевизор!!!

[Veselin111]

Субтитрите се пускат и регулират по големина от правоъгълника в долната част на видеото.
http://www.youtube.com/watch?v=ALIMuvfT-vM

Редактирано Април 12, 2013 от Veselin111

[Ирина - Horus - Чебурашка]

"Позитивното мислене е само козметика, ако човек не се обича" -

 Димитър Кръстев (практически психолог)

 

източник - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1906710

 

 

- Г-н Кръстев, вие от години се интересувате от печеливши стратегии за живеене. Как ще се включите в дебата "за" и "против" позитивното мислене, който се разгоря в последно време?

- Аз съм изумен как на някого може да му мине през ума да посочва положителното мислене като проблем или като източник на беди. То е стратегия, философия, нагласа. За всички, които се оплакват, че не им е помогнало, причината не е в него, а в липсата на последователност от тяхна страна и в неумението да го превърнат в работещо.

- Какво е вашето определение за положително мислене?

- Това е нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени. Например, ако аз започна да се занимавам с йога, но поради амбицията да изпреваря другарчето по килимче правя лотоса по-усилено и разтегна коленни връзки, йогата ли ще е виновна?! Но всички казват: Внимавате с йогата! Тя е много популярна, но ето, вече има осакатявания.

- Какво означава да интерпретираме нещата по подкрепящ ни начин?

- Това означава така да формулираме нещата, че да видим подаръците, да видим онези
факти, които ни помагат да се подпрем, за да излезем от ситуацията. Да си кажа: "Аз ще реша този проблем", е положително мислене, "Ще сбъдна мечтите си"- също. Оптимизмът и положителното мислене вървят ръка за ръка.

- Но модерните гурута стигат доста по-напред. Твърдят, че позитивното мислене лекува от неизлечими болести, дават рецепти за щастие.

- Доказано е, че вярата в оздравяването, че положителната нагласа стимулира имунната система, и в този смисъл помага. Естествено, всичко отвъд това е нереално. Безспорно е, че има много козметика, която съпътства позитивното мислене и го опорочава. Аз съм твърдо против добронамерените лектори, които провеждат курсове и които не бъркат до корена на проблема. Ако се действа повърхностно, само с мантри и евтини техники, това няма как да проработи и хората бързо ще разберят, че пак не са получили търсената от тях панацея.

Хиперболизирането и уедряването на позитивното мислене, внушението, че може да замести всичко останало, са безпочвени.

- Кое според вас прави хората нещастни и неудовлетворени?

- Всичко тръгва от дълбоката вътрешна нагласа за непълноценност. А когато човек не се обича, и най-последователното позитивно мислене не може да му помогне и се превръща във вредна козметика. Щастието е пряко свързано с комплекса за малоценност.

Много хора не слушат себе си, не знаят кои са Ако човек е със средно ниско самочувствие, често си забранява полезните му удоволствия, полезните информации дори . Ако е с по-тежък комплекс, той с лекота участва в самонаранявания, в провали на връзки, в самосаботажни действия. Трудно може да е щастлив един високомерен човек например, защото високомерието е патологична компенсация на комплекса за малоценност.

Виждате навсякъде около нас хора, обсебени от идеята, че са се родили да бъдат лидери, шефове, убедени, че всички останали трябва да им бъдат свита. Те търсят отчаяно щастието в строгата йерархия, драпат със зъби и нокти да се изкачат на върха на пирамидата. Няма как човек да има такива стремежи без комплекс за малоценност. Затова дори успехът им не ги прави щастливи. Неслучайно има узрели хора, които се късат от йерархията и са като свободни електрони. Те са готови да създадат мрежа, а мрежа може да се направи само от равнопоставени хора, които казват: " Ти си окей, - аз съм окей".

- Много хора се чувстват нещастни, но причините за това наистина са обективни - нямат пари, чувстват се неоценени, прецакани.

- Това е един обществено приемлив начин те да изглеждат като невинни жертви. Жертвата обаче никога не е невинна. Това може да се промени просто като научим жертвите да не бъдат жертви. Така ще намалим процента на страдащите. Нищо съществено не се прави в тази посока заради табуто, заради това черно-бяло мислене. И хората продължават да се оплакват колко са нещастни. Най-обичайната реакция на повечето е да си намерят виновен, търсят причините извън тях. На другия полюс пък са тези, които търсят вината у себе си - това са т.нар. невротици.

- Един ваш колега наскоро каза, че Хейтър Петър е новият национален герой. Какво ще кажете за вълната от омраза и тотално отрицание на всичко, която очевидно е на мода?

- Хейтърството също е самосъхранителна реакция на хората като песимизма. Хейтърът е щастлив, когато казва, че нещата ще вървят на зле. Но това не е истинско щастие. Хейтърът изпитва его удовлетворение, заклеймявайки всичко ново и различно като лошо, тъпо и безсмислено. Но това не значи, че е щастлив. Щастието е съвсем друга категория. Няма как с доказване на такива самоосъществяващи се пророчества ти да бъдеш щастлив. Като твърдиш колко са лоши хората, колко е кофти животът, няма как да бъдеш щастлив и да постигнеш кой знае какви екстазни висши преживявания. За да е щастлив, човек трябва да се научи да се обича и да се приема такъв, какъвто е.

- Това е много трудно.

- Не. Трудността идва от пристрастяването към драма, от лъжите, набутвани в главите ни, че сме всичко друго, но не и уникални прекрасни същества. Единственото, което човек трябва да си внуши, е, че е живо пълноценно същество. Щом Вселената е казала "да" на това, че те има, значи ставаш, значи от това има смисъл и никакви други схеми, условности, чужни оценки и шаблони не трябва да те разколебават.

Но повечето хора са пристрастени към драмата.
Тази пристрастеност кара човека да съдейства да се случват пак нещата, които е свикнал да вкусва. Ако аз съм свикнал да гледам като дете как майка ми и баща ми се карат, аз смятам, че това е нормалният модел, и с лекота го възпроизвеждам с половинката си. Пристрастявам се към скандала и особено към последващото го удоволствие от сдобряването. Постепенно обаче се стига до увеличаване на дозата, което води до много по-тежки сакатлъци, дори до самоубийства.

- Какво в крайна сметка препоръчвате?

- Моята формула е: "Обикни себе си, защото така ще се опознаеш по-добре". Ако човек се погледне спокойно в огледалото и признае пред себе си, че е направил нещо лошо на някого, или пък чувства тъга - ами нека си я изживее. Няма нужда от напъни, нито от самовнушения, че според позитивното мислене не трябва да е тъжен. Естествено е човек да мине през тъга, през меланхолия. Може пък някой да има нужда от това. Къде е драмата, къде е проблемът?!

Напъване не трябва да има. Има ли напън, минаваме в сектор "борба". А аз съм за хармоничното съчетаване между хората. Борбата е неефективен начин. Печеливше е по-гъвкавото отношение.

 

[АлександърТ.А.]

Хубава тема,и малко смешна.Смешна защото,кой не знае основното правило при хранене(на ума,тялото,)Инстинкта е само за гърдата на мама.За останалото трябва познание за дозировката и начина на прием.Малкото количество може да лекува,свръх голямото убива.И храната особено духовната трябва да се подбира.И друго е смешно  когато си внушаваш че си  цар на квартала, а очакваш да те заобичат.Значи ако налагаш своето мнение,наистина може да заболееш .Положителното мислене е приложение на любовта.Няма ли любов  в мисълта ,тя е нещо друго но не и положителна.

Редактирано Април 14, 2013 от АлександърТ.А.

[Диляна Колева]

Трудно пиша за нещо, което мисля, че съм усвоила, защото имам проблем с думите.

Предпочитам да покажа, защото се оплитам в обясненията.

Да се обясни  позитивното мислене е все едно да хванеш едногодишно дете и да му обясняваш как трябва да проговори.

Никой не го прави.

Всички показваме как се говори, не го обясняваме.

Тук идва и съществената разлика позитивно мислене - позитивно отношение - действие.

Тези които спират на ниво мислене се оплитат в гореизложените проблеми, с едно уточнение това не може да ги невротизира. Хората или са невротични или не са. 

 

Възможно е и да се опитват да променят всички, които не им помагат да поддържат новата си положителна настройка, или да ги избягват трайно – което също не е решение. Това не е положително мислене, а его-мислене. Не е решение да  се избягват завинаги всякакъв вид негативна енергия, само и само да се запази положителната  настройка. Това самоограничаване се прави само временно, в моменти на нужда и за възвръщане на силата. Но като цяло ние не можем, а и не трябва да бягаме от света – необходимо е да се научим да минаваме през него без да се губим в негатива или да се изолираме в илюзорен позитив.

Позитивното отношение предполага работа по проблема, а не само мислене по него. 

Безкрайните статии по въпроса са основно за етапа "мислене", да той е важен, но е само крачката към реалното обръщане на личността. В основата е постигането на позитивно отношение, което предполага действие, начин на живот.

[Лиула]

Позитивното мислене граничи с шизофренното мислене. То, позитивното мислене, отново е бягство от реалността - подобно на всички религии, утопии, компенсаторни механизми за бягства, учения за духовно извисяване, секти, фикс-идеи, бягства от нуждите на ежедневието. Защо бягаме от ежедневието, което реално е целият ни живот. Може би, щото търсим душата ли? Съвсем не.

 

Проблемът е другаде - онези, които нямат лично творчество (собствени идеи), се уповават на чужди умове и се лутат като опитни мишки във въртоп от безбройни въртящи се колела. И въртят колелото на илюзиите за добро битие. Пък и искат да станат част от някакъв властови механизъм.

 

Всички очакват твърде много от психиката си и от човешката си природа - никой човек не се променя, променят се само неврозите. Нима това е новина И с течение на времето, всеки човек придобива истинския си образ, оголва се. Митовете за промяната са само митове, компенсаторни са, както са и сънищата. Човекът е ясен. Съдбата му също.

 

Отделна е ситуацията, че много малко хора имат усещане за реалността, усещане за свобода и най-вече стремеж към нея. Под лицемерните фрази, имаме наличност просто на първични потребности, които няма как да бъдат скрити зад разни фрази, някакви божествени идеи, каквото и там да е.

Мишката обича да гризе отпадъци, не книги.

О, тя би искала да чете, но зъбите й са по-големи от мозъка

Редактирано Януари 16, 2015 от Лиула

[Донка]

Истинското позитивно мислене не е бягство от действителността. То е по-внимателно осъзнаване на действителността. То не е положително, защото отхвърля и скрива в пясъка главата си от всичко, което квалифицираме като отрицателно. То е положително, защото в основата си изисква да подхождаме към фактите с положителна емоция,която носи име благодарност. 

Ако сме честни към себе си, ще признаем, че ни се е случвало да даваме негативна оценка на иначе положителни неща, ако в момента на оценката по някаква причина сме били в  негативно емоционално състояние. След неутрализиране на емоцията и/или промяната и на положителна по друга причина, оценката ни може тотално да се промени. Сякаш "проглеждаме" за истинската същност на неутралното събитие или явление. 

Битието е пъстро и винаги е съпроводено с илюзии и разбиването им. Илюзиите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Познавам много хора ( в това число съм била и аз в миналото си), които смятат себе си за самотни и необичани, но в същото това време не забелязват и не отчитат приятелските чувства и отношение на много хора около себе си.... 

[АлександърТ.А.]

 Лиула , ти фиксираш , фантазното мислене ,

Мисленето е свързано със сетивата , но не е сетивност .

За мен позитивно мислене е синоним на творчество . Да направиш каквото и да е без позитивизъм  не е възможно .

Редактирано Януари 19, 2015 от АлександърТ.А.

[Guest Кермит]

На кратко, в резултат на стартиралото ми обучение по позитивна психотерапия мога да споделя следното:

 

позитивното мислене (или действие, нагласа, терапия...) е акта на внасяне и приемане на онази страна на монетата, която даден човек отрича.

 

Т.е. човек както може да е изцяло съсредоточен в положителния спектър и да си мисли, че всичко е розово и меко и да отрича или неглижира съществуването на негативни и неприятни (която оценка отново е условна, разбира се) страни на живота, така и да е "зациклил" в проблемно мислене и ситуации.

 

И двата варианта са нежелателни, тъй като обикновено водят до страдание. Не можете да платите в магазина само с ези-то или само с тура-то на монетата - вадите и давате цялата монета. Така и живота е цялостен, неделим, със своите различни по същество изражения и страни (наречени от нас за удобство положителни и отрицателни). Това е positum-а, това е целостта.

 

Предполагам обаче, че неразбирането по-горе е породено в частност от това, че позитивното се приравнява на положителното, което е неточност - позитивното носи и положителното, и отрицателното. Може би това объркване идва от фотографията, което е сравнително по-популярно занимание от психологита. Там има позитиви и негативи и в известен смисъл представляват някаква двуличност и полярност.