B__ Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 (edited) – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г. Ето, виждаме, че висшето съзнание се нуждае от развити ум, сърце и душа за да се прояви. Без развит ум да говорим за висше съзнание е невъзможно. Отхвърляйки съществуването на ума след смъртта, отхвърляме и възможността за проява на съзнанието. Тука не се говори за ума след смъртта, а за ума на жив човек: да се развива "физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа". Този извод пък как го направи: "Отхвърляйки съществуването на ума след смъртта, отхвърляме и възможността за проява на съзнанието."?! Че тука даже и логика няма, а прилича на изсмукано из пръстите.... Редактирано Януари 18, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 Има ли значение дали се говори за ума след смъртта или за ума на жив човек, след като ясно се споменава, че умът е необходим за да може висшето съзнание да се прояви. Или искаш да кажеш, че висше съзнание можем да имаме само на земята, защото другаде нямаме ум? Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 Станимир, ти вече и от обикновената логика се предаде. Аз спирам дотук!!! Athena 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 19, 2013 Доклад Share Добавено Януари 19, 2013 (edited) Когато една лъжа се повтори хиляди пъти се превръща в истина!? "...никой не се е върнал" Има ред проучвания, книги и документални филми за хора, които са се върнали от другия свят и са разказали. Дънов също говори по темата. Е, има, преживелите клинична смърт. Според мене тя не е тъждествена на истинската смърт и на това, което се случва след нея Дънов какво е говорил по темата? д-р Първанов, разказът ти за срещите с духове е впечатляващ. За въпросната Веселина, която разговаряла.... Но аз си мисля, че тези, които "говорят" с духове...дават ли си сметка с кого говорят в действителност??? Редактирано Януари 19, 2013 от mvm B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 19, 2013 Доклад Share Добавено Януари 19, 2013 (edited) Не е само клиничната смърт. При прераждането си някои хора запазват спомени, които са били проверени като достоверни. Сведенборг обстойно описва другия свят. Неговото не е клинична смърт. Учителят смята, че неговите описания са най-точните. Учителят на Йогананда му се явява след смъртта си и му разказва за преживяванията "там". Част от разказа е споделен в книга на Йогананда, но друга част му е било наредено да не споделя. Има още много други примери, но колкото и да изброявам няма да убедя скептиците. А и явно има вече голямо отклонение от началната тема. Редактирано Януари 19, 2013 от Aurora2012 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 19, 2013 Доклад Share Добавено Януари 19, 2013 Сведенборг не е умирал..и не се е връщал, за да описва "другия свят" .той е сънувал нещо си....Получавал информация от ангелите?!? също и Йогананда сега на това му викат - ченълинг....контактьорство Доста спорна информация получена по този начин Продължавам да ги чета - удължиха прехода до пролетното равноденствие Всевъзможни неща пишат.......дори си противоречат един на друг Поне в едно са единнодушни - казват да отсяваме истината от лъжата със сърцето си Това сърце за нищо го нямат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 20, 2013 Доклад Share Добавено Януари 20, 2013 Така е. Всичко е нещо си. Най-после обща тема! Athena и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Момиче на 15 г. живее с тяло на 100-години Хейли е любимката на майка си Хариет. "Казвам се Хейли Окинес и хората ми казват, че съм специална. Страдам от болестта прогерия, която кара тялото ми да старее 8 пъти по-бързо от това на другите хора. Най-лесният начин да ви обясня това е да ви накарам да си представите, че тялото ми е на 100-годишна жена. Никак не обичам обаче, когато хората ме наричат стара, защото не се чувствам като на 100 години." Така се представя на сайта си британката Хейли, която страда от рядко заболяване, превръщащо децата в старци. Прогерията, или синдром на Хътчинсън-Гилфорд (HGPS) е изключително рядко наследствено заболяване, среща се веднъж на 8 милиона раждания. Средната продължителност на живота на болните деца е 13 години. Хейли Окинес обаче е решила да опровергае лекарите. През декември тя навърши 15 години и продължава да се бори. Макар че вече е абсолютно неподвижна, девойката стана любимка на хиляди хора по света със своя позитивизъм и жажда за живот. С майка й Хариет Синклер заедно поддържат сайта й, участват в документални филми за болестта и са авторки на книгата "Остаряла преди времето си", която бързо се превърна в хит. Хейли е щастлива на първия учебен ден. Прогерията променя кожата, мускулатурата и кръвоносната система на болния. Организмът остарява преждевременно още в детска възраст и това води до ранна смърт, която е следствие на типични за напредналата възраст атеросклерози на сънните и коронарни артерии. Според специалистите прогерията засяга предимно бялата раса, такива са 97% от всички описани случаи. Причината обаче все още е загадка за научните среди. След раждането Хейли изглеждала като всяко друго нормално бебе. На 3-месечна възраст обаче родителите й забелязали, че не наддава добре. Имала няколко подутини около корема си, а кожата й била необичайно опъната. На едногодишна възраст започнали да й правят тестове. Оказало се, че кожата й има много малка еластичност, а когато Хейли станала на 2 години, диагнозата била потвърдена. Щом чула страшната новина, майка й Хариет припаднала в лекарския кабинет. Тези деца живеят около 13 години, предупредили я специалистите. Отначало било изключително трудно. Хариет си спомня, че се опитвала да е силна, но била в шок и абсолютно разбита. Хейли била първото й дете и на 26 години майката не можела да преглътне мисълта, че дъщеря й е обречена и няма да доживее да стане буен тийнейджър като всички останали. Хариет живеела ден за ден. Месеци наред майката мислела за самоубийство. "Обмислях подробно как ще сложа край на живота и на двете ни. Щях да взема детето и да отида с колата до място на брега, посещавано често от самоубийци. Ще взема маркуч и ще вкарам газовете от колата в купето. И после просто ще заспим. Когато поглеждах големите сини очи на Кейли и невинното й лице обаче, осъзнавах, че не мога да го направя". От депресията я извадила самата Хейли. Макар че не разбирала какво става, малката идвала при нея и галела бузата й: "Мамо, какво ти е?", питала тя. Хариет се сдържала заради детето, като си позволявала да плаче едва след като го сложи да спи вечер. Хейли на брега на морето преди години с по-малките си брат и сестра - 10-годишния сега Луис и 7-годишната Руби. Седмиците минавали и постепенно с подкрепата на съпруга й Марк и близките Хариет осъзнала, че те двамата имат само 2 възможности. "Когато животът ти е разбит, ти или потъваш в някакво ужасно и тъмно място, или се опитваш да направиш нещо положително от това, което те е сполетяло. И точно така постъпихме ние", разказва майката. Докато растяла, едно от най-трудните неща за майка й било да й обясни от какво е болна и защо е по-различна от другите деца. С течение на времето й казвала толкова, колкото дъщеря й била готова да чуе. Повратният момент дошъл, когато най-близката приятелка на Хейли - Мади, която също страдала от прогерия, починала. "Беше един от най-страшните дни в живота ми. В продължение на 20 минути стоях пред вратата на къщата ни, сложила ключа в ключалката, и не знаех какво да й кажа", разказва майката. Макар че Хейли има тялото на старица, съзнанието й е като на всеки тийнейджър. Обича да слуша музика и да гледа филми, да се гримира и облича, харесва момчета, има страшно много приятели. На 15 години Хейли е висока колкото 5-годишно дете и майка й я облича с малки дрешки. Макар че е тийнейджърка обаче, Хейли се сблъсква с проблеми, непонятни за връстниците й - оплешивяване и артрит. "Много е объркващо да имаш тяло на стара жена. Но това, което най-много мразя, е, че нямам коса. Винаги съм искала да имам коса, да я развявам на вятъра", обяснява със сладко гласче Хейли и се смее. Тя компенсира, като винаги си слага артистични цветни кърпи на главата. В началото лекарите предупредили родителите на Хейли, че най-големите рискове за това заболяване са инфаркт и инсулт. С помощта на новите лекарства обаче сърцето на Хейли е здраво. Неочакван проблем обаче се оказал артритът, който вече напълно е обездвижил момичето. Хейли не ходи на училище и учи дистанционно по интернет. Родителите са се свързали с фондацията за изследване на прогерията в Америка. След раждането на Хейли има само 40 известни случая на това заболяване в целия свят. Участват в събирания на деца с прогерия в САЩ и именно там са заразени от оптимизма на семействата, чиито деца страдат от болестта. През 2007 г. на семейството е хвърлено спасително въже - предлагат им Хейли да участва в различни изследвания на нови медикаменти за болеста в Бостън. Хариет вярва, че именно те са продължили живота на дъщеря им. Хариет и бащата на Хейли - Марк, с когото сега са разведени, се заричат да я направят щастлива във всеки ден от живота, който й е отреден. Създават благотворителна фондация на нейно име и набират средства, с които всяка година събират на малка ваканция всички известни в Европа деца, болни от прогерия. Родителите на Хейли са я водили в Дисниленд във Флорида и в Египет, успели да я срещнат с нейни идоли като Кайли Миноуг и Джъстин Бийбър. Лекарите не се наемат с прогноза колко ще живее Хейли, но близките й са обнадеждени, тъй като тя реагира много добре на новите медикаменти. Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 д-р Първанов, понеже съм професионално извратен, ще използвам това за пример за извратено позитивно мислене. Тези хора ...наистина са позитивни относно тяхното състояние, но заблудата е, че позитивното е достатъчно да им пречи да видят как наистина да подобрят състоянието си и им пречи да видя кои Вселенски закони нарушават....Едва ли не излиза, че те се възхищават на проблемите си вместо да победят гордостта си и да ги разрешат.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Прекланям се пред тези хора. Примера е уникален. Има проблеми, които няма как да бъдат напълно разрешени. Но е важно как изживяваме всеки миг от живота си. С мрънкане, агресия и негативизъм. Или с радост, оптимизъм, любов... Никой не знае колко ще е на тази земя, от раждането си тръгваме по пътя към онази, с косата... Но благодарността за мига, изживян с любими хора е пълнотата на живота, смисъла даже... Няма човек без проблеми има хора, с различно мислене... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Датата на смъртта не е фиксирана. Зависи от живота ни и от това дали имаме висш идеал, на който служим. Тъй като не го зная от личен опит, ще посоча духовни учители, които говорят за това. Йогананда и неговият учител. Те го демонстрират дори. Едгар Кейси - също говори за своите различните избори в живота как е щял да промени дължината му. Учителят говори за това също. Исус казва на човека, който току що е изцелил, не греши, че по-лошо от преди ще стане. Малко нещо негативен е бил този Исус :-). Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Вчера гледах филм за живота на Аристотел Онасис. Страшно напорист и с невероятно "положително" мислене. За него не е имало жена, която да е пожелал и да не е имал. За него е нямало човек или ситуация, която да го спре. Цар на света! Но после му се сервира сметката! За да ни се даде на всички ни урока, че целта не оправдава средствата. Спомних си как и Учителят е имал много тъжни моменти, когато е казвал, че се чувства много самотен на земята. Самотен пътник. Но с молитвата си винаги е имал връзка с висшия свят. Винаги е можел да се повдигне. Въпреки това е имал моменти в които се е чувствал много изцапан и самотен и казва, че дълго е трябвало да се чисти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Датата на смъртта не е фиксирана. Зависи от живота ни и от това дали имаме висш идеал, на който служим. Тъй като не го зная от личен опит, ще посоча духовни учители, които говорят за това. Йогананда и неговият учител. Те го демонстрират дори. Едгар Кейси - също говори за своите различните избори в живота как е щял да промени дължината му. Учителят говори за това също. Исус казва на човека, който току що е изцелил, не греши, че по-лошо от преди ще стане. Малко нещо негативен е бил този Исус :-). Това е интересно - може ли подробности, примери ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Сещам се за още примери. Блаватская! Fildegard fon Bingen е друг пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Исус казва на човека, който току що е изцелил, не греши, че по-лошо от преди ще стане. Малко нещо негативен е бил този Исус :-). Къде в евангелията е писано това? Аз съм чел че Христос е казал: "Иди си и не греши повече". Аман от свободни съчинения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Неотдавна гледах филм за историята на сърфирането. Много добре направен филм и с удоволствие го гледах. Красоти! Когато мисионерите пристигат на Хавайските острови през 18-ти век откриват, че хората сърфират. Мисионерите им казват, че това е голям грях и трябва да спрат незабавно. Новодошлите вярват, че голите хавайци, покачени на бордовете си правят секс с вълните. Местните хора се оказват послушни и спират. Чак до началото на 20-ти век, когато се появява ирландец, който умеел да сърфира и демонстрира на публиката. Постепенно става все по-популярно. А през 60-години вече е модно. Защо е този пример. Накара ме да се посмея и ми напомни колко от вярванията ни на един или друг етап са абсурдни, но са общоприети и следователно непоклатими. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 (edited) Стивън Хокинг, световно известен физик и астрофизик На около 20 годишна възраст заболява от тежко заболяване, обикновено с летален изход за няколко години Въпреки всички прогнози, той все още е жив, над 60 годишен мисля....е вече Аврора, и аз се присъединявам към молбата на Диана, да доуточниш , как денят на смъртта се променя в зависимост от целите ни, Ако искаш се прехвърли в темата - кое е вярно? И какво са демонстрирали Йогананда и неговият учител не схванах? Умирали са няколко пъти по желание, следвайки различни идеали или какво? Хм? Дай и ние да прочетем за тези демонстрации, че ми стана интересно, Редактирано Януари 22, 2013 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 (edited) Само миналото не може да бъде променяно. Предполагам, че в определени случаи, ако едно евентуално удължаване на престоя на даден човек на земята, би било от полза за неговото развитие или за развитието на група от духове, то и смъртта би могла да бъде отложена (в определени граници разбира се, защото все пак за всичко се необходими определени условия). Дори и хората могат да променят плановете си в зависимост от ситуацията, защо това да не могат висшите духове или Бог? Сега някой ще отговори: те са толкова възвишени, че предвиждат всичко до най-малката подробност и нужди от корекции в плановете им няма. Но при наличието на свободен избор от страна на хората (които са няколко десетки милиарда) и всъщност човечеството представя един от принципите на планетния живот, то по-разумно е да се приеме, че не всичко случващо се на земята е възможно да бъде предвидено. Редактирано Януари 22, 2013 от Станимир Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 23, 2013 Доклад Share Добавено Януари 23, 2013 Малко изместихме темата, но....... Уговорка със смъртта Първата част от тази история се случи, когато бях на седем години, а завършекът - когато бях на двадесет и седем. Когато бях на седем, един член от семейството ми покани няколко учени пандити и астролози от Бенарас да предскажат бъдещето ми. (Страната ни е известна тази наука Ще откриете много шарлатани, ще откриете и истински учени астролози. Ако решите да се посетите някой от тях, преди да го посетите, той ще напише описание на вашия живот, върху което ще стои името ви. Това ще ви чака, когато пристигнете дори да не сте споделяли с никой, че възнамерявали да го посетите. Такава дарба е рядкост. Ще откриете само двама-трима такива, но ще ви кажат много. Стоях точно до вратата и дочувах какво предричаха- " Момчето ще умре на двадесет и осем годишна казваха всички те. Дори посочиха точната дата. Бях толкова разстроен, че започнах да подсмърчам. Тогава си помислих: „Имам толкова кратък жив умра, без да постигна нищо. Как въобще мога да осъществя мисията си в живота?" Учителят ми дойде при мен и попита: - Защо ридаеш? - Ще умра - казах му аз. - А кой ти каза това? - попита ме. - Всичките тези - и посочих към стаята с а астролози. Той ме хвана за ръка и рече: - Ела. Заведе ме в стаята и се обърна към астролозите - Нима наистина смятате, че този момък ще умре на двадесет и осем години? - попита той. - Да - бе единодушният отговор. - Сигурни ли сте? - Да, ще умре тогава и никой няма силата да го предотврати. Учителят ми се обърна към мен и каза: - Знаеш ли, тези астролози всичките ще умрат преди тебе, а ти ще живееш до старини, защото аз ще ти дам своите собствени години. (Днес нито един от тях не е жив. Умряха, преди да стана на двадесет и осем.) - Как е възможно това? - попитаха те. - Предсказанието ви е погрешно - отвърна учителят ми. - Има нещо отвъд астрологията. После се обърна към мен: - Не се тревожи. На този съдбовен ден обаче ти все пак ще се сблъскаш лице в лице със смъртта. Междувременно аз напълно забравих това пред Когато бях на двадесет и осем, моят гуру ме прати да отида до един планински връх на около 3350 морска височина и на 90 километра от Рикинеш. Там девет дни изпълнявах ритуала Дурга-пуджа. /Преклонение пред Божествената Майка). Носех само дървени сандали и една препаска. Един ден пеех, вървях сам-самичък покрай стръмна пропаст и в това уединение се чувствах като същински бог. Бях се запътил към върха на планината, където има- малък храм, за да се поклоня на Божествената Майка.Отвсякъде ме обграждаха борове. Изведнъж се подхлъзнах на боровите иглички и започнах да се търкалям надолу по склона. Мислех си, че с мен е свършено, но докато се спусках надолу, след около 150 метра се закачих на малък трънлив храст. Един остър клон ме прободе в корема и ме задържа. Под мен зееше стръмна пропаст, а храстът започна да се люлее под тежестта ми: първо виждах планините, а после и Ганг, чак долу. Затворих очи. Когато отново ги отворих, видях, че от мястото, където клонът бе пробол корема ми, тече кръв, но това бе нищо в сравнение с пълната неизбежност на смъртта. Не обръщах внимание на болката, понеже имах по-голяма грижа- очакването на смъртта. Повторих всички мантри, които знаех. Казах дори някои християнски и будистки мантри. Ходил бях в много манастири и бях научил мантри от всички религии, но никоя мантра не подейства. Спомних си много божества, Кaзаx: ~ О, еди-кое си Сияйно Същество, моля те, помогни ми. Но помощ не идваше. Само едно ми оставаше да изпробвам - смелостта си! Когато започнах да подлагам на изпитание смелостта си, внезапно се сетих: „Аз няма умра, понеже смърт за душата ми няма. А смъртта за тяло е неизбежна, но незначима. Аз съм вечен. Защо, се страхувам? Отъждествявах се с това тяло - какъв жалък глупак съм бил." Останах закачен на този клон около двадесет минути. Тогава си спомних нещо, което ми беше казал учителят ми. Казал ми беше: „Нека това да не ти става навик но когато наистина се нуждаеш от мен и си спомнш за мен, аз ще дойда, по някакъв начин ще бъда go теб. Рекох си: „Изпитах своята смелост, време е да изпитам учителя си." (Това е естествено за един последовател,през цялото време се мъчи да подложи на изпитание учителя си. Избягва да се вглежда в собствените си слабост, а само търси грешки в учителя си.) От прекален загуба на кръв взе да ми се вие свят. Всичко се размъти и започнах да губя съзнание. Тогава чух някакви жени на пътеката точно над мен. Бяха дошли в планината да съберат трева и коренчета за своите животни. Една от тях погледна надолу и ме съзря. Извика: - Вижте, мъртвец! „Ако ме помислят за мъртъв, рекох си, ще ме оставят така." Как можех да привлека вниманието им? Главата ми бе надолу, а краката - нагоре. Те бяха на около тридесет метра над мен. Не можех да говоря, затова започнах да махам с крака. - Не, не, не е мъртъв - казаха те. - Краката му още мърдат - сигурно е жив. Те бяха смели жени и слязоха, вързаха въже около кръста ми и ме вдигнаха. Клонът все още беше забучен в мен. „Ето го и момента за смелост", помислих си аз.Натиснах стомаха си навътре и издърпах клона от него. Те ме изтеглиха и ме заведоха до една малка планинска пътечка.Попитаха ме дали мога да вървя, а аз казах „Да." Първоначално не осъзнавах сериозността на състоянието си, раната от клона бе предимно вътрешна. Те решиха, че като съм свами, сам ще се погрижа за себе си без тяхна помощ. Казаха ми да следвам пътеката, докато слезна до някакво село, а после тръгнаха да си вършат работа та. Опитах се да вървя, но след няколко минути паднах. Помислих си за учителя си и му казах: Моят живот приключи. Вие ме отгледахте и направихте всичко за мен. Но сега аз умирам, без да съм достинал себереализация. Внезапно пред мен изникна моят учител. Реших, че умът ми погажда номера. Казах: наистина ли сте тук? Помислих, че сте ме изоставили! -Защо се тревожиш? - рече ми той. - Нищо няма ти се случи. Не си ли спомняш, че това са часът и датата, предсказани за твоята смърт? Днес повече няма а се сблъскваш със смъртта си. Вече си добре. Постепенно се поокопитих. Той донесе някакви листа, смачка ги и ги сложи върху раната. Заведе ме в една близка пещера и помоли някакви хора да се грижат за мен.Каза: - Дори смъртта може да се предотврати. После си замина. След две седмици раната зарасна, но белегът още стои на тялото ми. ivail и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 23, 2013 Доклад Share Добавено Януари 23, 2013 Хубава приказка, Докторе, но все пак е приказка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veselin111 Добавено Януари 23, 2013 Доклад Share Добавено Януари 23, 2013 (edited) Попаднах на това интересно интервю с въпросния оцелял в Аушвиц д-р Франкл. Има български субтитри, които се пускат от бутона СС в долния десен ъгъл на видеото. Редактирано Януари 23, 2013 от Veselin111 Слънчева и д-р Тодор Първанов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ViktorDechev Добавено Януари 24, 2013 Доклад Share Добавено Януари 24, 2013 (edited) Позитивно-негативно стана много субективно А що някой се депресирал, понеже не постигал очаквания резултат.... един умен дядка преди около 2500 бил казал "Мъдрецът действа без да очаква". Явно е знаел какво говори. PS. А за икономическата криза тъдява основна роля изигра алчността- при това наедро. Редактирано Януари 24, 2013 от ViktorDechev Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 30, 2013 Доклад Share Добавено Януари 30, 2013 Болна от рак тийнейджърка изпълни изцяло списъка с последните си желания 16-годишна британка с тежка диагноза рак успя да изпълни всички 17 свои последни желания, съобщава "Дейли Мейл". Алис Пайн от Ълвърстоун публикува преди 2 години в блога си списъка с последните си желания преди болестта й лимфом на Ходжкин, да я повали. Историята на тази тежкоболна тийнейджърка трогна цяла Великобритания. Списъкът на Алис не включва мега скъпи и непостижими неща, а обикновените и някои не чак толкова обикновени, предсмъртни желания на едно обикновено момиче, повалено от жестока и коварна болест. Сред вече постигнатите желания в списъка на Алис бяха пътуване до Кения, плуване насред акули и наблюдаване на китове. Алис успя също така да направи истинска фотосесия със семейството си, да участва на изложба с кучето си, да се включи в бала на училището си в края на учебната година, да посети шоколадова фабрика, да си направи масаж на гърба, да летува на къмпинг и да остане една вечер насаме с гаджето си в кино. Всички тези неща й бяха забранени от лекарите, които я съветваха да не се претоварва и да си почива. Желанието на 16-годишната Алис обаче бе много по-силно от забраните, предупрежденията и болестта и тя успя да зачеркне всички 17 точки в списъка си, въпреки, че тя самата не го вярваше. Слънчева, Хармония и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 4, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2013 http://www.btv.bg/shows/duhat-na-zdraveto/videos/video/1447727172-Nasilstveniyat_pozitivizam.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 Промяна на ДНК със самоосъзнати позитивни намерения Изследователите от института HeartMath са открили доказателства, че физическата природа на ДНК веригите може да се промени чрез самоосъзнати позитивни намерения. Публикуваната от тях статияModulation of DNA Conformation by Heart-Focused Intention описва различни експерименти, в които са постигнати подобни резултати. Например в едно изследване човек, държащ три проби ДНК, бил насочван към процес на т.нар. позитивна кохерентност - физиологично състояние на психическа, емоционална и физическа хармония и баланс. Техниката на насочване, също разработена от института, се състои в самоосъзнато дишане по време на преживяване на позитивна емоция. След това позитивното намерение трябвало да се вложи в една или повече от ДНК пробите, които или щели да се навият повече, или да се развият. С помощта на инструкциите участникът в експеримента успял да промени две от ДНК пробите до различна степен, а третата останала непроменена. Според статията тези резултати подкрепят хипотезата, че части от ДНК молекулата могат да се изменят чрез волята ни. Данните сочат, че, когато хората са в самоосъзнато позитивно състояние на любов и в по-кохерентно състояние на физиологично функциониране, имат по-голяма способност да изменят ДНК структурите. Цялата статия е тук-http://www.zdrave.bg/?c=n&id=6085 Донка и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.