Критици и противници на позитивното мислене - невротизира ли хората?

[ISTORIK]

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.

 

Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. 

 

 

- Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? 

- Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.

 

- Развита ли е тази индустрия и у нас?

- Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители.

 

Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава.

 

Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна.

 

Това прониква и във фантазиите на политиците,  и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. 

 

България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи.

 

- Кое всъщност прави позитивното мислене опасно?

 

- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене.

 

Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими.

 

- Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие?

 

- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си.

 

Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.

 

- Доколко са напреднали тези процеси у нас?

 

- Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. 

 

Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. 

 

Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността.

 

- Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре?

 

- И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. 

 

Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.

 

- Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия?

 

- Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората.

 

- Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти?

 

- Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.

 

Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. 

 

Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. 

 

Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. 

 

Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.

 

 

Интервюто взе Лиляна Филипова.

 

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

[B__]

Ето, все повече психолози се усещат. Неща като позитивното мислене и "подсъзнанието може всичко" са резултат от цялостната съвременна мания за добро. Искане само на добро и затваряне на очите за лошото. 

 

Поне сме живи свидетели на епоха, в която доброто се превръща в зло и можем да видим конкретния механизъм. ..... как например затварянето на очите за лошото довежда до заболявания. 

Редактирано Януари 7, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Станимир]

Това изказване, въпреки че не е лишено от основания, за съжаление отива в другата крайност и по този начин, според мен, не се явява обективно отражение на действителността.

Позитивното мислене не е да гледаш на света с розови очила, въпреки че някои се опитват да го представят по този начин. То не отхвърля необходимостта от съпътстващи действия за постигане на желаните резултати. Мисълта сама по себе си би могла да се окаже достатъчна, но това би било по-скоро изключение за света в който живеем.

В основата на положителното мислене е вярата, че желаното може да бъде постигнато. Това не гарантира постигането му, но го подпомага в изключително голяма степен. Разбира се, стига това, което вярваме, че е постижимо, да е наистина такова. Тук на помощ ще ни дойдат знанието, разбирането на принципите ръководещи битието и интуицията.

Наистина мнозина превръщат положителното мислене в средство за бягство от действителността. Други в средство за лесно постигане на целите. А то наистина е средство чрез което можем твърдо и уверено да следваме предначертания път, дори и през най-големите бури... но забележете "през", а не "покрай" бурите.

[Viva Caselli]

Абсолютно вярно. Нека добавим и това, за да бъде наистина в полза.

"Чуваш толкова много за силата на позитивното мислене. Казвам ти, това е причината за депресиите. Хора, които си налагат позитивно мислене за три години, на четвъртата изпадат в депресия. Защото те си мислят, "Ох не, не, мисли позитивно". Колкото повече се опитваш да мислиш позитивно, толкова повече се давиш в негативности."

Шри Шри Рави Шанкар

 

Пожелавам на попадналите в капана да вземат мерки навреме. Нека се отърсят възможно най-скоро. Нека строшат робските си нагласи. Към пропаст прикарва тая нагласа! Нека се мисли позитивно, но дотам, колкото е нужно за добро здраве. Защото няма нищо по-пагубно за човешките добродетели от позитивната нагласа: тогава, когато се е превърнала в мания. Най-позорните примери са давани от лекомислени хора способни на неща, които се неприятни дори за слуха. Такова ни е обкръжението: понякога зло, друг път — добро. Смятам, че щом иска да живее някой и да напредва не само във възраста, но и в достойните постъпки трябва да притежава способност, която да отсява доброто от злото. Не е всичко само хубаво, не е и само лошо. Има дуалност в тоя свят. 


 

 

 

[B__]

Станимир, казваш действия....дори прекаленото прилагане на воля пак води до заболявания......

[ISTORIK]

Струва ми се, че това интервю разбива на пух и прах теорията на зеландизма (на Вадим Зеланд), по която бе залитнал нашия бивш съфорумник "Системен". А именно - че можеш да си създадеш някаква своя собствена мислена реалност, в която да спечелиш на тото, да ходиш по вода, да летиш, да минаваш през стени... Системния искаше да бъде нещо средно между нинджа, Иисус Христос, Батман, Спайдърмен и други чудотворци.  

Редактирано Януари 7, 2013 от ISTORIK

[Донка]

Струва ми се, че е налице тотално смесване на референциите към един термин. Несправедливо и манипулативно. Второ - ученията не могат да носят отговорност за действията и изопачаването, извършени от хора, деклариращи себе си за техни последователи. По тази логика хайде да заклеймим християнството, заради кръстоносците и инквизицията....

[val68z]

[mvm]

Интервюираният е прав донякъде, защото покрай истинната информация, се продаде, точно продаде, и много фалшива.

Много народ действително забогатя, с книги, семинари, проповеди и кой как може. 

Ако сте гледали например Вселенския Събор в Русия, който се проведе на  26 ноември, колко беше грандиозен и помпозен, то е ясно кой може да финансира такова нещо.  Има го в ютуб, в 5 части, ако някой се интересува.

Аз и преди четях ченълинги и сега продължавам, след датата..и са ми много смешни как го извъртяха неосъществилия се преход, хехе. Обаче не се отказват да "получават послания".

Колкото до позитивното мислене, действително подобното привлича подобно, това неведнъж съм го установявала от личен опит, Не знам по какви механизми действа, но действа. Също и негативното мислене, и то привлича негатизивъм. 

Не става въпрос да визуализирам какъв голям замък притежавам, но разни неща от ежедневния ни живот, действително се привличат като че ли, в резултат на мисленето ни.

[ivail]

Една препоръка към "доктора" - да направи изследване, дали има случаи от 1911г. до сега, на ученици на Беисна Дуно, които да са приети в клиника или да са търсили помощ на психолог, след приемане на принципите на школата му.

И дали точно поради ненамиране на лек и отговори, някои хора са започнали изучаване и практикуване на учението на Учителя.

 

Такова едно изследване на никой не би навредило, освен ако няма страх от резултатите.

[Донка]

Ако под позитивно мислене се разбира " затвори си очите и ушите, спри да осъзнаваш това, което усещаш и чувстваш и си повтаряй само това, което аз ти казвам да си повтаряш", това НЕ  е нито позитивно нито е мислене. Какво от това, че някой му е лепнал етикета. Те и кръстоносците са носили кръста и са се вричали и умирали в името на Христос, но съвсем не са обичали ближните си така, както са обичали себе си.... Ето така според мен би било коректно да обясни на хората един професор по психология.

 

Първо - мислене означава осъзнаване в максимален размер на света около себе си и вътрв в себе си и то - внимание - в НЕУТРАЛЕН план. Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. Ако в ума се появят добрите и лошите страни, това е признак на две "замърсявания" на процесите, които протичат в ума на човека:

1. Емоциите са успели да подчинят интелектуалните процеси и така са ги изопачили в своя полза. 

2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. 

 

Ако човек наистина МИСЛИ,  той ще осъзнава защо в определени моменти изпитва положителни и защо в други моменти изпитва отрицателни емоции. После, ако човек наистина  МИСЛИ, той няма да скрие от ума си своите негативни емоции и да се вкопчи само в положителните, а ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). 

Вече имаме много теми за това и предпочитам да си почина сллед един прекрасен положителен ден, в който негативните емоции ми дадоха огромен урок и материал за мислене и работа над себе си - за което съм им благодарна! 

 

Да! Аз прилагам положителното мислене в живота и в работата си - аз уча своите ученици да виждат доброто във всяко нещо, във всеки човек, във всяко изпитание, в незнанието и в изкачването по стръмнините на познанието, в умората и в почивката, да благодарят на трудностите, на грешките и неуспехите си и да се учат от тях.

 

Нямам титли, не давам интервюта,  но имам 10 -11 учебни часа на ден и ученици, които сами идват да учат заедно с мен ... с любов и вяра.

[Донка]

Една препоръка към "доктора" - да направи изследване, дали има случаи от 1911г. до сега, на ученици на Беисна Дуно, които да са приети в клиника или да са търсили помощ на психолог, след приемане на принципите на школата му.

И дали точно поради ненамиране на лек и отговори, някои хора са започнали изучаване и практикуване на учението на Учителя.

 

Такова едно изследване на никой не би навредило, освен ако няма страх от резултатите.

Подкрепям! И си мисля....че ако нямаше хора, които мислят негативно...... 

[mvm]

Според мене докторът няма предвид доказалите се през годините и вековете учения

а нашумелите през последните особено 10 години идеи на т.нар. Ню-Ейдж учение, 

които действително стимулират прекалено активно към някакво положително мислене,

което не е много ясно как се постига

и убеждава хората, че точно те са призвани да издигнат Земята и себе си в  други измерения.

Един вид масов преход към по-високи духовни нива, към нова епоха на съществуване,

оттук и името на учението.

Редактирано Януари 8, 2013 от mvm

[ISTORIK]

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци. 

 

Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това. 

 

Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми. 

Редактирано Януари 8, 2013 от ISTORIK

[B__]

Малко ми е странно как се свърза т.н. съвременна мания по положителното мислене и Учителя......може би има много примери на грешно разбиране и илюзиии. 

 

Аз мисля, че това, което Донка казва да виждаме положителния смисъл във всичко, е истинско положително мислене. 

 

"ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). "

 

Права си, че има много теми. Само да кажа, че сме говорили и за това човек да не се бори с негативното чувство, а да постави едно положително чувство за него. Така негативната енергия се раздвижва и става положителна. Да, ама как се прави това практически Учителя не е казал. А не го е казал, защото само това си е цяло учение. 

 

"Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. 

 

.....

2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. "

 

Добро, лошо за понятия от умствения свят на човека. Можем да си спомним цитата: "дървото на познанието за добро и лошо".

Те идват с Луцифер, който е Прометей дал логическото мислене на хората. 

И заради това "Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора"

[Станимир]

В основата на положителното мислене стои принципът, че всички трудности, изпитания и нещастия пред които сме изправени са крайни. Тук водеща е формулата: И това ще отмине. Това от една страна пренася съзнанието ни към бъдещето, когато трудността ще е преминала или изпитанието взето, дава ни сила и надежда, насочва ни към крайния резултат; от друга страна ни дава устойчивост и готовност да изтърпим трудностите с които се срещаме в тяхната пълна сила. Т.е. ние да имаме готовност за най-лошото, а може и нищо да не се случи. Това може да не изглежда съвсем като положително мислене, но ако човек е готов да се справи с най-лошото възможно стечение на обстоятелствата, то изненади са невъзможни, а мобилизацията е пределна. Обратно: опитът за бягство от трудностите и изпитанията, под каквато и форма да се извършва, води до повторение на въпросните ситуации под една или друга аналогична форма. Това ни поставя в затворен кръг. Когато вземем едно изпитание в духа, то вече липсва необходимостта това изпитание да се проявява в живота ни. Но ако бягаме, ние се страхуваме, а задачата не е решена.

[Слънчева]

Да мислиш позитивно, значи да имаш творчески потенциал, да си благодарен на трудностите, защото те те правят по-силен. Благодарност за страданията-също, защото очистваш карма и израстваш /това само ако не се озлобиш!/...

И Учителя е дал формули, които да ни пробуждат волята, творческия потенциал...

Разбира се само с повтаряне на фрази, без действие и вяра в добрия изход нещата няма как да се променят...

 

Да имаш позитивно отношение към живота значи, да имаш дух, воля и любов, за да вървиш напред и да решаваш задачите си...  Ако има изкривяване то е в това, че за добро се смята лентяйстване, непоемане на отговорност, отрицание на живота...

 

Време е да проумеем, че има изпитания, има и леки моменти, живота е пъстър и многообразен. Тук сме, за да се учим, а не да се вкопчваме в резултатите...

 

Ама човека докато е лаком за величие и живее с предразсъдъци няма как да напредва и да види красотата от днешния ден...

Редактирано Януари 8, 2013 от Слънчева

[Донка]

Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене.

Това е цитат от интервюто....

Ако имах възможност, бих помолила д-р Димитров да ни обясни къде всъщност според него се коренят причините за личните неблагополучия на един човек. Ако това не е неговият личен начин на действие и собственото му мислене, то кое е тогава? Действието и мисленето на хората, с които той се намира внякакви взаимовръзкки ли? Или структурата и функционирането на някаква група, общност или цялото общество?

Това прониква и във фантазиите на политиците, и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата.

Също от интервюто

Дали авторът очаква ние да (по)вярваме, че банкерите, които предизвикаха световната криза го сториха само защото горкичките банкери са жертви на позитивното мислене и сега сме в криза (ние,, не банкерите) заради някаква инфантилна романтична идеология??? А то ако наистина е така, то тази идеология наистина е плодотворна, защото кризата засегна всички други, но не и горките банкери с "позитивното им мислене", които сигурно станаха по-богати само защото са си написали на таваните сумите които са желаели да спечелят???

[д-р Тодор Първанов]

Само преди месец дискутирахме положителното мислене в друга рубрика на форума. Мисля,че е по - удачно двете теми да се слеят. Конкретно за статията:  Пламен Димитров не дава дефиниция за това какво е положително мислене. А без дефиниция на такова широко понятие, в което буквално всеки внася свой смисъл, обсъждане не може да има. Как може да се дискутира нещо което не е дефинирано какво е?Трябвало е първо да дефинира понятието "положително мислене" и тогава да го критикува.

[Inseparabile]

                      Не мисля, че позицията на д-р Пл. Димитров трябва да се приема лично, още по- малко - във връзка с доктрини, доказали стойността си. Не само той се отнася скептично към тоновете книги 

с напътствия, които разглеждат благополучието и щастието като социални норми. Това си е цяла индустрия.  Д-р Димитров е разтревожен по- скоро от това, че розовите облаци от безкритичност и позитивизъм са добра среда за "контрол върху обществените процеси", както той отбелязва. Те нахлуват в значими сфери от социалния живот / медии, политика /, често- за сметка на задълбочен поглед и трезва преценка. Прочетох много внимателно виждането му как тези мисловни стереотипи са завзели територии в телевизиите, дори в политиката. Това се случва около месец след широко обсъжданата от медиите среща на премиера ни и Обама в Овалния кабинет.

                     " Обама казал, че би гласувал за Б. Борисов"   или " Защо Обама цитира черния колан, какъвто всъщност Борисов не притежава- защо американският президент не цитира, че Борисов е доктор на науките, което би било далеч по- престижно и на равнище за една такава среща?"   А какво да кажем за гафа с новогодишната реч на президента?    От тези примерчета до фантастичния  /и вече не толкова / сюжет на "451 градуса по Фаренхайт" остават само няколко крачки......

Редактирано Януари 8, 2013 от Inseparabile

[Ани]

Само преди месец дискутирахме положителното мислене в друга рубрика на форума. Мисля,че е по - удачно двете теми да се слеят. Конкретно за статията:  Пламен Димитров не дава дефиниция за това какво е положително мислене. А без дефиниция на такова широко понятие, в което буквално всеки внася свой смисъл, обсъждане не може да има. Как може да се дискутира нещо което не е дефинирано какво е?Трябвало е първо да дефинира понятието "положително мислене" и тогава да го критикува.

 

Съгласна съм с д-р Първанов. От коментарите към тази тема се вижда, че всеки тълкува и приема лично казаното в цитираната статия. Поставя си сам дефиниция на положително мислене и  започва възхваляване или громене на написаното от автора.

 

Но в едно съм съгласна - някой има сметка розовите облаци да замъглят погледа, да блокират действието на хората. 

 

розовите облаци от безкритичност и позитивизъм са добра среда за "контрол върху обществените процеси",

 

Все пак засега в България има контра на това розово хипнотизиране - заложеният ни в гените негативизъм и съмнение, които също не са нещо добро, но поне играят ролята на балансьор срещу порцелановите усмивки, внос от САЩ.

[Станимир]

Мисля си, че затова е дискусията, за да може в нейния ход да бъдат разкрити различните гледни точки към определен въпрос. Според мен понятието "положително мислене" няма нужда от дефиниция за целите на настоящата тема. Това ограничава разговора само до рамките на дефиницията. Вместо това е по-добре всеки да изложи своето виждане и да се опита да вникне в гледната точка на останалите. Мисля, че от интервюто става достатъчно ясно какъв смисъл влага д-р П. Димитров в понятието. Всеки опит за вникване в разбиранията на другия, къде логически, къде интуитивно, е ценен.

[B__]

Мисля, че това изкривяване на положителното мислене е почнало някъде около 1930 година и е получило един здрав  тласък след втората световна война....и ми изглежда, че то има огромна връзка с типа парична/финансова система в моментите оттогава досега.

Редактирано Януари 9, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Слънчева]

Положително мислене не е равно на успехи. И то не от типа - трупане на милиони или домогване до власт. Разбира се и там по тези пътеки хората си учат уроците.

За мен да си успял, значи да си превъзмогнал своите си страхове, да си преглътнал гордостта, когато си имал нужда от помощ, да си простил лошите постъпки и продължил напред... Може би по-точно е да се каже да си осъзнат.

 

Положително мислене е, когато ти е тежко да си кажеш - все пак, това е временно, ще светне, да не губиш оптимизъм... /Това правя от доста време и съм благодарна, че работи.../

[mvm]

Аз пак да си цитирам Сатям Недин, "От луковицата към перлата"...

ако може, и ако не е в разрез с философията на форума

 

Глава 11: Силата на позитивното мислене

 

 

Тази концепция на луковото видение стана една от най-популярните сред Ню-ейджърите от първото поколение. Всички ние сме прочели не една книга и сме посетили не един семинар по повод на това, как да добием в живота това, което искаме. Всеки чайник сега ще ви съобщи, че за каквото мислиш, това и ставаш. Че мисълта, това е родителят на действието, че енергията следва мислите. И ето ние самозабравено определяме нашите желания, планираме цели, разпределяме приоритети и започваме практиката на позитивната афирмация, за да натикаме със сигурност нашия звяр в ъгъла. Но проблемът е в това, че всичко, което сме сътворили, това е едно много голямо очакване, надежда, която се намира в пряка зависимост с разочарованието, което следва след нея като сянка. 

 

Всяко илюзорно независимо "аз" иска да контролира своя живот и своите потребности. Ползвайки силата на позитивното мислене, ние се надяваме да получим поне някакъв контрол над превратностите на живота. Всички ние знаем за хора, които са планирали какво искат от живота след 5, 10, 25 години и след това са се впускали в изпълнение на тези решения. 

 

Видението на Перлата, което вижда всичко от перспективата на Съзнанието знае, че индивидуалният организъм тяло/ум няма път или цели в живота. Само Източникът като Субект има цел. Обектите, като проводници на Източника (Субекта) нямат индивидуални цели. Но тук ние отново виждаме колко хитро Източникът е обусловил обектите да смятат, че те са субекти, живеещи индивидуален живот, имащи своите цели и използващи позитивното мислене, за да се съединят с него. На тази почва ние имаме надежди и очаквания, които често завиват към разочарованието, което предизвиква на свой ред интензивно преживяване на ограничеността. 

Източникът играе в тези фантазии ограничение, защото е толкова хубаво да се събуди от този сън и да разбере, че всъщност Той е неограничен и безкраен навсякъде накъдето погледне.

 

Видението на Перлата също казва, че не е важно колко намерение е вложено в целта - не само че не е важно, но е и напразно. Ако в резултат се случва това, което вие сте планирали със своето позитивно мислене, това се е случило не заради вас, но въпреки вас. И после, всички тези мощни, ясни и позитивни афирмации, които вие сте правили, във всеки случай не са били нищо повече от мисли на Източника.