Изкуството да правим добро

[val68z]

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.

 

Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!

 

Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.

 

 

Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."

 

из 

 "Акордиране на човешката душа " т.1

Беинса Дуно 

[val68z]

 Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

 

Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."

 

 

Лев Толстой :

 

"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "

 

 

Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

[val68z]

"Три принципа съществуват в света. Първият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служили на тоя принцип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен „служене на Бога“ или „вяра в Бога“ – Как се изявява служенето на Бога? – Да вършиш това, което ти е неприятно. Ще кажете, че ви е неприятно да грешите. Според мене, когато греши, човек изпитва голяма приятност. Има нещо приятно в греха, затова човек прави погрешки и престъпления. Ако не е така, никога нямаше да греши. Оня, който е решил да служи на Бога, казва: „Неприятно ми е да направя това нещо, но ще го направя“.

 

Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“ – В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни защо Бог се интересува и от грешника. Значи и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: „Кой може да угоди на Бога?“ Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. – „Как Му угаждаш?“ – Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: „Защо търпиш тия хора около себе си?“ – Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън. Да намериш малкото добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще. Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието, нищо няма да постигнете.

 

Казваш: „Обезсърчих се, не зная какво да правя“. – Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. – Защо си се обезсърчил? – Че някой те наругал, казал ти обидни думи. Той те ругае, защото не мислиш за него, че е божество, голям талант. Започни да го хвалиш и да се възхищаваш от него, той ще престане да те ругае. Има смисъл да те наругае човек, но ако той служи на Бога. Като те ругае, той иска да насочи вниманието ти към Господа: да Го познаеш и да Му служиш. Следователно, докато имате високо съзнание за себе си и гледате на някого снизходително, последният ще почувства това и ще ви наругае. Никога не се мерѝ с човека. Не се поставяй пред него като големец. Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост.

 

В живота съществуват три положения: да скърбиш, когато другите се радват; да се радваш, когато другите скърбят; да си блажен, когато всички се радват. Ще кажете, че човек скърби, когато другите скърбят. Не е така. Това значи всички да сте под един знаменател, да имате еднакво разбиране за нещата. Ония, които разбират законите, трябва да се радват, когато другите скърбят. Затова казвам: Радвайте се с ония, които скърбят; скърбете с ония, които се радват: блажени сте, когато всички благуват. Нима майката не е блажена, когато детето ѝ е здраво, когато се учи добре и когато успява в живота? Тя е блажена, защото детето ѝ благува. Не можеш да се радваш, ако не си минал през страданието.

Защо идват страданията? – За да се оформят вашите идеи. Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи. Свещен е този огън. При всяка скръб се поставят по малко дърва на този огън. В първия момент, като попаднете на тоя огън, вие мислите, че ще изгорите. Няма да изгорите. Има неща, които никога не изгарят. Във всяко растение, във всяка мушица, във всяко живо същество гори свещеният огън. В тоя огън животът започва и продължава да се развива. Оттегли ли се огънят, съществата умират. Ето защо, скръбта е носителка на свещения огън. Свещеният огън е разумна сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. Страданието не продължава повече от един ден: от изгрев слънце до залез. Ако страдаш повече от един ден, това е ехото на страданието. То е кратък процес. Светлината издържа повече от един ден. Въпреки това, когато срещнеш, всеки се оплаква от страданията и казва: „Няма човек, който да е страдал като мене“.

Сега вие трябва да се разширите, да разберете правилно страданието.

 

Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти остави своето лошо влияние. – Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки промени в тяхните крайници. Тоя закон е неизбежен. И вие сте изложени на тоя закон. Когато влезете в трамвая, между много хора, вие се излагате на тяхното влияние. Защо влизате в трамвая? Имате някаква цел. Вие сте готови да търпите всички несгоди, за да постигнете своята цел. Ако чакате реда си отвън и се качите на трамвая, когато е свободен, нямаше да постигнете целта си.

И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате вяра в Оня, Който живее във вас. Трябва да имате вяра в малкото добро във вас. То е в сила да ви запази от злото в света. Разчитайте на малкото добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати. Това е закон, който може да проверите в живота. Например, когато престъпникът дойде до крайния предел на своите дела, в него се явява желание да направи поне едно малко добро. Никой не може да преобрази тоя човек, освен малкото добро. Той се е натоварил с голяма, тежка раница и пита: „Няма ли човек, който може да ми покаже начин да си помогна, да сваля част от товара си?“ Големият товар е горивото, което трябва да се запали. Трябва да се запали огънят в тоя престъпник. – Кой е огънят? – Малкото добро. Запали тоя огън в човека и го остави да гори. Той ще изгори голямото зло, което след време ще се превърне във велика добродетел. Така и престъпникът ще стане светия. Следователно, докато човек не познае голямото зло, не може да познае малкото добро. Ще познаеш първо голямото зло, а после малкото добро. След това ти ще станеш човек в пълния смисъл на думата. Най-голямото зло и най-малкото добро са граници на живота. Щом излезе от тия граници, човек отива при Бога."

 

 

Малкото добро. Живият порядък

 

Лекция от Учителя, държана на 22 юни 1932 г., София, Изгрев.

[Деяна]

 Искам да знам къде е примера, личния за правене на добро? 

Редактирано Януари 19, 2014 от Донка

[_Маги_]

В бука има група "Да споделим доброто". Може да се присъедините  И там също да споделите направеното добро.

Редактирано Януари 18, 2014 от _Маги_

[Деяна]

Аз искам да знам друго. Как се спасява  човек? Как се прави добро на човек? И как определихте какво е добро за другия? Това искам да знам. 

[Деяна]

Мълчание, щото ни бива в цитатите, но не и в личните размисли. Когато спасиш някои от личната му болка ... после я преживяваш ти. И все пак въпросите остават. 

[Донка]

Ако човек поеме личната болка на друг човек, той не му помага, и не го спасява. И добро не му прави, точно обратното. Само че е много дълго и малко безсмислено да се обяснява защо, ако човекът насреща не е склонен да приема нещо по-различно от личните си "закони".

[Деяна]

За тези, които обичам, ала и не обичам, но имат душа ще се боря до край. Не ме интересува. Ще се боря за правото на душата. 

 

Донка, прощавай, не знаеш. С цялото ми уважение има начини да спасиш някой, но просто ще плащаш ти. Спасяваш го и толкоз. Урокът свърши за него, но ти поемаш отговорността. 

Редактирано Януари 27, 2014 от Деяна

[B__]

....

Донка, прощавай, не знаеш. С цялото ми уважение има начини да спасиш някой, но просто ще плащаш ти. Спасяваш го и толкоз. Урокът свърши за него, но ти поемаш отговорността. 

 

Е да, така пише по изстрадалите от липса на смисъл Ню Ейдж книжки. 

 

От една страна си права. От друга страна всеки от нас поема тази отговорност несъзнавано. Това зависи от много системи. И ти също си поела много отговорности. 

 

Какво искам да кажа? Истината се открива като се освободиш от поетите отговорности. А всеки от нас е поел много. Какво те кара да мислиш, че не си поела такива?!