Сама се побърквам

[earth80]

Здравейте,

Нова съм тук, но спешно търсех начин да общувам и да си излея мислите и болката. Прегледах част от темите с най-скорошни отговори, но...Дори не знам как да започна. Очевидно в последните 2 дена съм получила нервен срив, който личният лекар определеи като класическа депресия въз основа на предишни оплаквания. Сега ми предстои консултация с психиатър, но аз все повече "потъвам" и искам да намеря отговор и решение от няколко места, за да се справя по-бързо (ако е възможно).

Най-общо аз определям проблемите като 2 основни - моите мечти, амбиции и себепознаване от една страна и реалния живот, в който сама се набутах.

Предполагам, че моята личност и характер ще се види в последствие, след като разкажа какво и как изживявам.

Омъжена съм от година и половина, а от 3 години съм със съпруга си, който е моя "ученическа любов". На 32 съм и преди да се омъжа си поживях доста добре - пътувания, приятели, гаджета и едно доста дълго учене, което ми доставяше огромно удоволствие (все още доучвам, понеже се стремя да израствам научно). Сега работя по специалността си, но засъжаление ниското заплащане и мизерните условия на работа убиват всякакви интелектуални идеали. Затова реших да се отдам на идеята за семейство и деца. Но не се получава. Оказа се, че майка му е с деменция и се налага да я  гледаме по график, като се редуваме с брат му, който обаче не е семеен. От стреса, на който сме подложени заради нейното присъствие, не мога да забременея (даже докторите казват, че Господ ни пази, защото в такава среда дете не се гледа). През 2 седмици, когато е у нас, скандалите са нон-стоп понеже тя отказва да следва елементарен режим на живот, не помага с нищо, едва ли не чака някой да я нахрани, непрестанно крие всичко от себе си и после ние сме виновни, както и ме дебне какви съдове и др. домакински неща ползвам, за да не пипам нейните (за нея всичко е нейно и никой не трябва да пипа). Открито ме гони и хули и т.н. при което съпругът ми откача на коя от нас как да угоди. Понеже разбирам дилемата му се опитах да съм над нещата, но и аз съм човек и това негово лутане, безброй лъжливи обещания и куп други неща ме обезкуражиха и накараха да се замисля за себе си. Между временно планът да имаме дете тотално отпадна в началото на лятото, което за мене беше голям удар. Оттам тръгнаха и проблеми в секс-а - тоест вече почти не правим. Сътоветно почти не разговаряме нормално. Преди няколко месеца реших да насоча енергията си на друго място и да трансформирам фрустрацията си в нещо съзидателно. Така се отдадох на нещо като обществтено-полезни дейности, но дойде ново напрежение. Новите ми изяви ме държаха далече от вкъщи и нямах време за традиционното обгрижване и слугуване и съпругът ми се наложи да поеме нещата, което значеше да прекарва повече време с майка си. И както сам той каза, сега разбира какво ми е на мене, но...това не променя нищо. Преди празниците след поредния скандал резултат от поведението на майка му, той ме изгони. За да тушираме нещата и аз се прибрах за Коледа при моите родители. Ужким всичко щеше да се оправи, но като се прибрах се чувствах нежелана. Между временно майка му беше избягала от вкъщи и 36 часа се е скитала някъде по улиците. Напрактика като се върнах стресът и впечатленията от това бяха по-силни и моите опити да сме само ние и да се опитаме да оправим нашите отношения удариха на камък. Така празниците минаха в мълчание и отчуждение, а когато приятели започнаха да ми пожелават щастие за новата година рухнах.

Сега не знам какво да правя, на къде да се обърна и какъв път да поема. Има днив които се чувствам ужасно лош човек, има дни в които искам да си събера нещата и просто да изчезна. .. все едно никога не ме е имало. Понякога си мисля че аз съм виновна за всичко, после си викам добре де не направих ли всичко възможно...Социалната ми среда започва да се руши, защото вече не искам да говоря с никого и страня от хората, в работата едвам се справям защото мислите са ми все вкъщи и в проблемите. Почнах да имам проблем със съня...дразня се на всичко, а най-вече когато го чуя да споменава майка си. Дори и вчера, аз лежа, защото сърцето ще ми се пръсне и ми е зле от цялото напрежение, а той излезе да храни майка си, понеже ако не е нахранена после се сърди (тя не може и не иска да готви, пък и както сама си казва синовете й са длъжни да я гледат). Пропадам и се чувствам непълноценна..в крайна сметка на 32 не съм постигнала нищо от онова за което мечатех на 20.

[Илиана Занкова]

Здравейте earth 80,

От писмото Ви изплуват доста проблеми, които се преплитат по сложен начин, и трябва да започнат да се решават един по един.

Искам да Ви задам няколко уточняващи въпроса, които освен изясняване на ситуацията имат за цел и насочване на мисълта Ви в тази посока.

Какво знаете за депресията, какво означава за Вас да попаднете в депресия? Обмисляте ли възможността да започнете психотерапия?

Какво се е случило в началото на лятото, как така планът за дете отпадна? ("Между временно планът да имаме дете тотално отпадна в началото на лятото, което за мене беше голям удар.")

Обмисляли ли сте друг вариант да се грижите за майката на мъжа Ви, каква деменция има, приема ли лекарства? Живеенето с човек с деменция е много сложно и трудно.

Очаквам отговорите Ви за да продължим разговора.

Поздрави

Илиана

Редактирано Януари 3, 2013 от Илиана Занкова

[Tsvet]

Здравейте earth 80,

 

От описанието на проблема Ви личи, че сте достигнали момент, в който чашата прелива, много проблеми са се струпали на главата Ви и това е преломен момент във Вашия живот. Много добре разбирам състоянието, в което се намирате, на прага на душевен срив, защото и аз съм минала през подобни периоди. Преди да дам своя скромен съвет, ще разкажа малко за проблемите, които съм имала и как съм ги преодоляла.
На 29 г съм, омъжена от 2 г, без деца. На 13 г със семейството ми се преместихме в друг град и скъсъх всякакви връзки с приятели и съученици. Ново училище, нов град, а по същото време наште започнаха много да се карат и непрекъснато имаше напрежение вкъщи. Не успях да си намеря нови приятели и с никой от съучиниците ми не се сближих. Бях страшно самотна, защото нямам братя и сестри, наште бяха заети с техните си проблеми. Всичко това ми докара страшна депресия, по време на която не желаех да контактувам с никой, мислех и за самоубийство. Наложи се да се обърнем към психиатър и с лекарства някак успях да продължа да живея и да се справям с училището, но имах големи проблеми с общуването, притеснявах се от хората, не дружах с никой. Така криво ляво завърших гимназия и висше образование, но социалните контакти представляваха за мен огромна трудност и тежест. Слънцето за мен изгря когато се запознах с настоящия ми съпруг и той ми даде сигурността и радостта, от която имах нужда и които толкова са ми липсвали. Да но сянката от проблемите в миналото стоеше като фон и от самото начало подриваше връзката ни - интимни проблеми, нежелание да общувам с никой друг, освен с него, ревност към роднините му, чести нервни кризи с плач по няколко часа, панически страх от раздяла с него, свръхчувствителност към най-дребните проблеми....

Осъзнавайки как това в крайна сметка ще развали връзката ни, започнах да търся решение за това ми състояние. Първото нещо, което направих, беше да се подложа на психотерапия. Това беше изключително мъчително за мен, защото трябваше да се върна към всички проблеми от миналото, с идеята, че като ги осъзная и приема, състоянието ми ще се подобри и интимните проблеми ще се оправят. Но след като за тази година и половина, аз не усетих практически разлика от преди, се отказах. Започнах самостоятелна работа с ТЕС (техника за емоционална свобода), което имаше резултат донякъде, но пак не усетих решително подобрение. Така мина още една година... Следващата ми стъпка беше терапия с хипноза - казах си, че това трябва да помогне непременно. Ходихме заедно със съпруга ми. След още година и малко, отново имаше половинчат резултат, чувствах се по-радостна, по-леко приемах всичко, практически изблиците се разредиха, но пак ги имаше, интимните проблеми също. И тогава стигнах до нещо, което наистина ми помогна - хомеопатията. За първи път отидох на хомеопат през юни 2011. Отне известно време докато хомеопатката стигне до подходящо лекарство за мен и след смяна на няколко, през февруари тази година ми даде едно, с което наистина усетих какво значи да съм стабилна, спокойна и с бистър ум, без емоциите да ме носят натам насам. Постепенно усетих един баланс и една тиха радост, които ме съпътстват и ми помагат да решавам проблемите с лекота, без да задържам негативни чувства. Предишната нервна, разстроена, нестабилна жена вече е минало. Понякога си мисля, защо трябваше толкова време да загубя, преди да се насоча, към това което наистина да ми помогне, но явно така е трябвало да стане.

Относно твоите проблеми, според мен на първо място трябва да стабилизираш психиката си и съня си. С разстроен и лутащ се ум няма да успееш да вземеш правилни решения относно свекърва си и работата си, нито да подобриш отношенията със съпруга си. От друга страна, когато психиката е спокойна и енергията балансирана, проблемите започват да се решават от само себе си. Моят съвет е да разгледаш темите за хомеопатия в този форум (има и тема "попитай класически хомеопат") за да се запознаеш с възможностите на тази уникално ефикасна лечебна система. Тя е особено ефективна за психични и емоционални проблеми, а при правилно избрано лекарство ефектът се усеща веднага.

 

Успех и късмет!

 

ПП. Ще добавя, че съм леко скептичен към хомеопатията и се колебах дали да одобря поста. Пускам го, защото нещо което е помогнало, може да бъде полезно и за другите.

Редактирано Януари 3, 2013 от д-р Тодор Първанов
Обяснение.

[@ЮлЯ@]

Вие представяте една дълга история, в която никой не може да се оправи. Как така се се оплели да носите отговорност за семейния проблем на двама пълнолетни братя със собствената им майка?

Вие искате да имате дете от един човек, който не успява да ви изолира от трудна ситуация, която не е ваша работа. Не е кавалерско от негова страна.

 

 Ако психолог трябва да направи нещо, то той ще може да направи САМО за ВАС. В темата сте Вие. 

Какво може един психолог да каже за тази група хора, която ви е завъртяла в заплетено кълбо и ви дърпа конците във всички посоки? Ето вече сте на път и да  пострадате здравословно... Всичко, което мога да ви посъветвам - стигнали сте ръба, осъзнавате го, време е да се отстраните от тях.

И да се заемете със себе си, със своето щастие.

Говорете с родителите си, все пак това са най-близките ви хора!  Споделете им своето състояние, че не сте добре и да ви окажат подкрепа във времето, докато възстановите нервната си система и финансите си, за да реорганизирате съдбата си по по-независим и спокоен начин!

 

 

 

ПП Ако те са ви насъскали с някакви несъстояли се техни амбиции, което е причина за вашата депресия и неудовлетвореност, обяснете им че никой освен Господ не може да знае как ще се стекат нещата в един човешки живот, така че да оставят всякакви планове относно вас на мира  и нека   ви влязат в положение, че изнемогвате. Нали все пак сте тяхно дете, би трябвало да ви утешат без да ви укоряват.