Истинското добро и как да се научим да го правим?

[B__]

Така, както пиша тази тема започвам с това, че ще изложа лично мнение и неща, които съм усетил, че мога да приема за момента и поради това очаквам вашите мнения и коментари по въпроса. 

 

 

Истинското добро е това, което се получава, когато действаме като проводници на Божественото у нас.

 

Струва ми се, че всеки човек идва на земята да изпълни определени задачи и може много точно да бъде ръководен за това от Божественото в себе си. 

 

Целият свят, Бог и Божественото не са достъпни в голямата си част за осъзнаването на човека, т.е. те са несъзнавани за него. Поради тази причина ние трудно можем да определим съзнателно дали нещо е добро или не. 

 

Позволяваме си да правим истинско добро, когато станем проводник на Божественото, т.е. когато следваме вътрешния подтик дори да не можем да изкажем съзнателна причина за действието си.

Обаче, за да станем проводник, трябва да положим съзнателни усилия и работа, за да разкрием от илюзиите и обуславянето Божественото у нас. 

 

Така човек ще се научи да прави наистина добро, ако открие истинския Себе си. А човек може да разкрие истинския Себе си, само ако научи да взема правилни решения. Дотогава ще се заблуждава, че прави добро, а действията са подтикнати от илюзиите и егото му.

 

 

Как можем да открием истинския Себе си?

Кой е вашия начин?

Какви други начини има за постигане на горното?

 

 

 

П.С. Под истинско добро разбирам също правилното действие

Редактирано Януари 2, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Станимир]

Да се научим да правим добро... Самата формулировка никак не ми харесва. В будизма се говори за правилни действия (също и за правилни мисли, правилни стремежи и др., но тях засега ще ги оставим настрана). Доброто е резултат от правилните действия. Самите правилни действия могат да се нарекат добро. За мен гледната точка, че човек действа правилно е по-приемлива, и това е към което следва да се стремим.

Как разбирам, че действията ми се правилни? Тук разбира се аз се водя от моите идеали, които се опитвам да приложа в действията си. Говори се: да бъдем проводници на божественото, а то всъщност е представено от най-високия наш идеал. Нашият най-висок идеал определя доколко можем да разберем и приложим божественото.

[Слънчева]

Хубава тема за разсъждение

Цял живот се учим да правим добро. Преди време споменах - според светлината, която имаме в ума си... Ако все пак се позовем на библейския текст, "роденият от Дух, грях не прави" то значи, когато Духът работи в нас ние се учим и проявяваме, като и другите се учат от нас чрез взаимодействие и обмен...

 

В началото човек чрез его-то си се учи, да обича себе си, да се стреми и придобива знания... Постепенно започва да обича ближния си, както себе си, да иска добро и за околните, да се старае да се раздава, проявява алтруизъм... И стига до голямата истина, че само и единствено Бог ни учи, учи и ближния ни, показва ни пътя към излизане от материята...  И, че всъщност няма добро и лошо, а само нашите проекции за това...

[mvm]

Скоро струва ми се имаше подобна тема за доброто..и злото 

Какво още има да се разсъждава?

Нашият мъдър народ още преди векове е казал:

"Направи добро, па го хвърли на пътя"

Какво означава това? Да правиш добро, без да очакваш някой непременно да те забележи, теб и доброто ти, без да очакваш специални похвали или награди. Просто го правиш и го забравяш, хвърляш го на пътя един вид...

Колкото повече разсъждавате как се прави добро, толкова повече затъвате

И какво значи да се учиш да правиш добро? Доброто не се прави специално.и не се учи как се прави

..то се случва.

Понякога правиш нещо и чак след време от случаен разговор, например, разбираш, че си направил добро.

Или някой след време идва да ти благодари, а ти дори не си спомняш случая. Това имам  предвид като казвам, че доброто СЕ СЛУЧВА

Редактирано Януари 2, 2013 от mvm