Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво представлява надеждата, мечтата ?


Inatari

Recommended Posts

Как ще опишете една мечта ?

Какво ни дава мечтаенето ? А какво ни взема ?

За какво служат мечтите ?

Имамаме ли нужда от света на мечтите и защо ?

Каква е връзката между мечтата и надеждата ?

Тук е и моето мнение .

ЦВЕТА НА МОЯТА МЕЧТА

Корали и тюркоазено синьо искам да вплета в косите на водораслите , полюшващи се бездиханно , дълбоко като скрита надежда . Подводна , дълбинна и тъмна надежда .

Базисна , изначална , конструктивно скеле на всяка мечта , наситена с много пигмент . Цвят стъпил на очакванията и големите надежди .

Здраво покарали корени на растение в пясъчната земя .

Бавно , съзидателно , запомнящо се за цял живот създаване .

Категорично се налага в съществуването ми .

Синтезирам , излъчвам , преобразувам и подреждам ,изграждам приоритети и мечти , там дълбоко , в основата, в същността .

Красиво, бездиханно, дълбинно , наситено с цвят , преливащо от мокри дъги , разгневено и борбено се установявам на тази земя .

Именно на тази . Воювам само за себе си .

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 73
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ето алтернативно мнение: мечтата отнема повече отколкото дава, надеждата има различни произход и насоченост. Тази, която е обещанието получено вследствие докосване от Светлината, тя само е даващата...

Линк към коментар
Share on other sites

:) Хубава тема! :)

Мисля, че мечтата е добро и важно нещо в живота ни (ако спрем преди да сме я превърнали в желания и намерения).

Мечтата е заявка за красиво и добро и щастливо преживяване, която ние визуализираме в настоящето си. Ако не се "борим" за осъществяването на мечтите и не страдаме от това, че не се сбъдват, Вселената рано или късно ще ни ги "подари".

Според мен мечтата е неоформена, динамична представа за щастливото преживяване. Когато тази мечта, обаче предизвика очакване или нетърпение, разочарование, конкретни желания и планове, тя вече не е мечта - тя е недоволство от настоящето и агресия към бъдещето...

Когато ми се завърти в душата някоя мечта, много внимавам да не ми я присвои егото ми. :D Докато се усетя и ще започне да я "сбъдва". :( Затова все си повтарям - и сега си е хубаво, и ако това стане ще е хубаво, и ако не стане, пак ще е хубаво... Нека Господ реши - той единствен знае какво е най-доброто... :angel:

После като стане нещо щастливо и хубаво, имам усещането, че това май съм го сънувала или някой ми го е казвал... не съм сигурна.... :D

Линк към коментар
Share on other sites

Благодарим на Донка :) , че харесва темата :D , казвам благодарим , защото й благодаря аз и другата аз . :D

НЕОФОРМЕНА , ДИНАМИЧНА ПРЕДСТАВА ЗА БЪДЕЩЕТО - много страхотно си го казала , Донка . :)

Мечтата в ранен етап , е наистина добра предпоставка за бъдещето , тоест ние сме предварително " положително настроени , залагаме позитивни модели .

Е самоизяждащата мечта , то това вече май наистина не е мечта , а просто недоволство от сегашното .

Мечтата обаче , красивата мечта такава каквато би трябвало да бъде отваря вратите на познанието и възпитава познание .

Тя ни кара да се променим , да си заслужим мечтата . Да възпитаваме в себе си определени качества . Мечтата е въпрос за мен :) , нещо като ,, Може ли да имам това ,, И веднага някой свише ти отговаря ,,,Може , ако развиеш това и това в себе си '' Работи върху това и ще го имаш .

Нещо като тихо прошепване в ухото :) /тук някой много може да ми се засмее , но точно така чувствам нещата :) /

Линк към коментар
Share on other sites

И аз харесвам темата! А също съм на мнение, че Надеждата ни е стремеж към хармонични отношения между хората. Тя, нали беше за днешния ден и ни свързва с хората, Вярата пък е за бъдещето и ни свързва с ангелите, а Любовта е вечна и ни открива Бог. Ако разгледаме така нещата, мечтата не е ли вяра, че утрешния ден ще е по - добър? И нищо и никой не може да ни отнеме тази вяра! Нали човек е голям колкото стремежите си?

Бих добавила красив като мечтите си!

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy::thumbsup2::feel happy:

мечтата не е ли вяра, че утрешния ден ще е по - добър?

:thumbsup: Да! Ако ми позволиш ще добавя и:

"вяра, че утрешния ден ще е по - добър.. и че днес ни се случва най-доброто, което е можело да ни се случи днес..."

И съм съгласна с Инатари, че недоволството от днес изяжда мечтите... от ангели ги превръща в демони... :(

Линк към коментар
Share on other sites

Мечтата е плод на ума ни, а той е инструмент на Егото. Светлината, която е другата ни същност, Божествена, тя не мечтае, а истинската надеждата е именно усещането на тази Светлина у нас, което е и обещание за Растенето и, понеже Йоан трябва да намалява, а Христо да расте. Знаем, че Йоан е най-големия сред родените от жена, но и най-малкия в царството небесно е по-голям от него. Та къде е нашия дом?!

Иначе Егото има много инструменти за създаване на заблуди относно Пътя към освобождение и затова си има има - Луцифер... Носи светлина, но тленна и трансформираща се в своята противоположност. А за другата Светлина, просто трябва да отворим място. Знам, че ще имам информационни противници, но в спор няма да вляза. :D

Благодат и Мир!

Линк към коментар
Share on other sites

ума ни, а той е инструмент на Егото.

моята виждане за егото е, корена на подсъзнателния ум, низшия манас на йогите,

или съзнанието на "човешката форма"

нещо като склад е, но за повечето хора сега е ~ бунище

вселенският ум, това всъщност е умът

Линк към коментар
Share on other sites

Егото е производно на индивидуалността. Индивидуалността присъствайки в плътно тяло, а то в физическия свят създава его. Индивидуалността е човешката Божествена същност. Егото е видимо, индивидуалността - не. Ние се отъждествяваме с производното, понеже другото не познаваме.

Линк към коментар
Share on other sites

Мечтата е плод на ума ни, а той е инструмент на Егото.

Според мен плод на ума ни и инструмент на егото ни не са мечтите, а желанията, плановете и очакванията - ...

Според мен това не са мечтите, а желанията, плановете и очакванията - "демоните", които убиват Любовта в душите ни и ги Потапят в гъстата материя

Ние очевидно говорим за различни неща. Според мен Инатари също има предвид мечтата и надеждата като плод на сърцето ни, на Любовта в душите ни, на истинския ни Аз, а не на конкретното его, което ни свързва с материалния свят.

Затова мечтите са неоформени, динамични и винаги съдържат Вяра, Надежда и Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm:

След като ние сме им творци, едва ли съдържат Любов,

Да не би да казваш, че всяко нещо, сътворено от нас, хората е лишено от Любов по презумпция??? :hmmmmm:

Според мен щом ние хората сме частица от божественото и негово проявление, това не значи ли, че в нас е заложено свойството да възпроизвеждаме Любовта като основен принцип на Вселената? :hmmmmm:

Мисля, че човекът спира да твори, когато забрави за приоритета на Любовта, която носи изначално в себе си, и започне да спазва законите, сътворени от неговия ум.

Същото се случва и с мечтата. Докато е израз на Вярата, Надеждата и Любовта, тя е "ангел". Когато се "сгъсти" в желание или намерение, продиктувани от човешка ценност, закон, морал и т.п., става демон.

Мисля си сега как, защо, кога успяваме да "сгъстим" мечтите си?? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

вселенският ум, това всъщност е умът

Ето  това е добра изходна точка .

Позитивността на мечтата като проява на човешката ДУШЕВНОСТ , НЕ УМ .

МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕМ НЕГАТИВИСТИ , КАТО ОТРЕЧЕМ САМИ СЕБЕ СИ И ПЛОДОВЕТЕ

НА МЕЧТИТЕ СИ . Не мисля , че това е добър път на развитие за което и да е човешко същество .

Мечтите наистина представляват врата /една от многото / към Познанието и себепознанието . 

Ако ние не мечтаем и у нас не съществува стремежа към  света на мечтите ,като част от най- висшите ни душевни въжделения и пориви , ние сме обречени на материализъм ,битовизъм и пълен умствен застой . 

  Мечтаейки , Човек се исвисява , в него се заражда идея , която търси  да намери почва , да се осъществи . Тази идея се превръща в откритие за самия него , което води до следващо откритие и до следваща идея .

Ако Човекът не мечтаеше ,той нямаше да открие нито едно научно откритие и нямаше да създаде нито един вид изкуство .

Висшият човек мечтае , който обитава духовния свят .

Да поясня ,че само първото изречение е на Валентин , останалите са мои думи . <_< /без да искам някакси си публикувах мнението като цитат ,извинявам се за което . :)

След като ние сме им творци, едва ли съдържат Любов, а самата мечта също е финоматериална същност...

Това е също е една много добра изходна точка ,за мечтата .

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

убита мечта е като отрязано перо

без мечти сме като без крила

тази цивилизация го прави ефикасно, превръщането на човека в безгласно болтче

хората скланят от душевно изтощение или от страх да не се били разочаровали...

"земен червей си":angry::thumb down:и ставаш гол земен червей!

Човекът, Man звучи могъщо

писано е "Богове сте и вие"

Напред човече

събуди своите висши мечти

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Висша - има се в предвид, мечтата неосъзната от ума, единствената смислена мечта, мечтата на висшия Аз за завръщане в Бог.

:)

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

:)

ЛЮБОВТА НА ДУШАТА

" Възлюбленият на човешката Душа -

това е Великото в света - Бог!

Намирането на Възлюбления -

това е твоето пробуждане!

Каква промяна става с тебе! -

Ти си вече Син на Виделината!

Чувстваш благоуханието

на хиляди цветя около тебе.

Светлината почва да гали всичко онова,

което Бог е създал.

Снеговете и ледовете почват да се топят.

Ти си вече в страната, дето Слънцето грее

и никога не престава да грее.

Защото няма вече Нощ!

Обърсани са вече сълзите от очите ти.

Ти ставаш способен да чуваш

неземната Музика, която пълни всичко.

И като че излиза от всички скали, върхове,

извори, треви, цветя, дървета и звезди!

Те ти говорят

и ти разбираш техния говор!

Той е молитвената им песен към Великия!

Около теб текат кристални води,

които дават безсмъртие,

около теб са дърветата,

които цъфтят и зреят всеки месец и

листата им са за изцеление на народите.

Заради Възлюбления си ти обичаш всички,

защото във всички виждаш

отблясъка на Неговата красота!

И тяхната любов към теб

е Любовта на твоя Възлюблен!

Ти не обичаш вече,

но ти сам си Любов,

ти сам си Чистота,

ти сам си Невинност,

ти сам си Светлина!

Ти всичко правиш заради Възлюбления си!

Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво!

И казваш:

" Разбрах, че планът на Битието

е план на Любовта!

Всичко е Любов!

Всичко е Истина! "

Това е Любовта на Душата! "

из " Свещени мисли на Учителя "

And i think to my self : " What a wonderful world ! "

Линк към коментар
Share on other sites

Когато мечтаем, то е за нещо хубаво , красиво, добро и душата ни е тази, която мечтае.

Красотата е свързана с Хармонията, Хармонията-с Мира, Мирът- с Мъдростта, а Мъдростта създава условия за проява на Любовта.

Значи, красивата мечта е състояние на директна връзка на душата с Любовта, т.е. с Бога.

А надеждата? Какво е надеждата? Мисля, че това е онова състояние на душата, което я прави уверена, че желаната мечта/за нещо красиво; за добър приятел; да разбираме и да сме разбирани; да можем да изявим доброто, красивото от себе си; да почувстваме красотата и добрината на другите/, желаната връзка с Бога ще се осъществи.

Надежда - надявам се, че Бог ще ми помогне да осъществя красивите си мечти.

Една осъществена мечта! Няма нищо по- хубаво от това! В това според мен се крие щастието!

Може и да греша, но така ги чувствам - мечтата и надеждата. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Хихихи, дам така си е светът е прекасен , животът е прекрасен .

Рахождам се сред една огромна житна нива ,никога не бях виждала житни класове преди това , пече страхотно слънце и бързаме да стигнем да нашата си хижа ,защото е часът на змиите ,а ние сме насред полето .

Но просто бях като хипнотизирана от всички тези житни класове , спрях и им се полюбувах . Понеже винаги мисля много картинно , по-точно визуализирам всичките си мисли , по навик заради рисуването , асоциативното мислене ми е просто начин на общуване . Почувствах огромната символика , залегнала в същността на житния клас , цялата тази идея за семето , кълна и зърното , или каквото човек ,посее това ще пожъне .

Мечтаейки , ние правим посева , трудейки се над мечтите си , ние жънем успехите си .

Самата мечта - , която Венци определи като финоматериална същност :thumbsup: ,

може би наистина е едно кълбо , което съдържа в себе си ; Вяра , Надежда и Любов , което пък каза Силвия , :D .

Благодаря на всички за отговорите , искрени ,сте ,истинни са . :)

И разбира се благодаря на Донка , която просто изказва и моите мисли :):dancing yes::feel happy: ,предпочитам да слушам нея отколкото себе си . :):D

Линк към коментар
Share on other sites

:D:feel happy::D

А на мен ми е толкова спокойно-щастливо, когато слушам вас, момичета и момчета! :feel happy:

Сега си мисля, че това, което чуваме, когато слушаме другия, всъщност е нашия собствен вътрешен глас, намерил път до нашето съзнание през думите на другия. И може би това е нашият общ вътрешен глас - не гласът на нашата личност, а гласът на Цялото, в което сме свързани.

В момента осъзнах, че винаги съм мечтала да чувам този глас. (Но докато се стараех да го намеря, бях все сама...). Може би мечтата ни се сбъдва, след като забравим какво точно сме си помечтали и я подарим на Вселената - такава, каквато е била, когато се е родила - красива, добра, "нереална"... просто една мечта, едно житено зърно, едно нежно цвете, покълнало в душата ни. :feel happy:

Благодаря на Бог, че ме доведе при вас, мои сбъднати мечти... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

А на мен ми е толкова спокойно-щастливо, когато слушам вас, момичета и момчета! 

Сега си мисля, че това, което чуваме, когато слушаме другия, всъщност е нашия собствен вътрешен глас, намерил път до нашето съзнание през думите на другия. И може би това е нашият общ вътрешен глас - не гласът на нашата личност, а гласът на Цялото, в което сме свързани.

В момента осъзнах, че винаги съм мечтала да чувам този глас. (Но докато се стараех да го намеря, бях все сама...). Може би мечтата ни се сбъдва, след като забравим какво точно сме си помечтали и я подарим на Вселената - такава, каквато е била, когато се е родила - красива, добра, "нереална"... просто една мечта, едно житено зърно, едно нежно цвете, покълнало в душата ни.  :feel happy:

Благодаря на Бог, че ме доведе при вас, мои сбъднати мечти... 

Поздрав за всички! :sorcerer:

Светъл ден

Светъл ден, светъл ден,

ден,ден,ден.

Весел ден, весел ден,

ден,ден,ден.

Божи ден, Божи ден,

Светъл Божи ден.

Светъл ден, светъл ден,

светъл ден,Божи ден.

Светъл ден, светъл ден,

светъл ден, Божи ден

/И преди 33 години на този ден бях най- щастлива- роди ми се дъщеря/ :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...