maslenka Добавено Декември 28, 2012 Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 Здравейте! Много време, чета форума, конкретно тази му част, намирам доста отговори на въпросите си, но....може би искам да си призная, че имам нужда от помощ. Вече започвам трета година в опити да се справя сама, къде успешни къде неуспешни. Все се питам изведнъж ли се обърка всичко или съм изпуснала момента да го овладея. Когато се роди детето ми нещо се случи с мен. Отначало си мислех, че е бейби блу, чаках да отмине. После се появиха изблиците на плач, тъгата, нерешителността, желанието да си лежа в леглото. Въпреки, че сама се грижа за детето си, някак изпитвам чувство за малоценност, чувство за безполезност. Започнах да пълнея, да погрознявам. От красиво момие, сега приличам повече на готвачка. Започнах да пълнея без причина. Тръгнах по лекари, изследвания и прочее. Накрая диагнозата ми е: Излишък на калории, а аз почти не се храня. Пия хапчета за диабетно болни - максимална доза, не съм диабетно болна, но теглото ми го предполагало. През това време симптомите се засилиха, появиха се и нови, например, да не се гримирам, защото ще се случи нещо лошо, да не си слагам от този парфюм, защото с него не ми върви, да си обличам само едно и също. Бях стигнала до там да не си скубя веждите и др. такива абсурди. Най- лошото започна когато започна да ми горчи в гърлото. Как да обясня, просто горчи, като обида, като бариера към мозъка ми да мине нещо хубаво. Всяка хубава емоция я спирам, защото може нещо лошо да се случи. Горчивото в гърлото ми започна да горчи все повече. Незнам кога точно започнах да си мисля, че всички ще са по-добре без мен, включително детето ми. Мислех си просто да си тръгна и да не се върна, като по фимите, после започнах да мисля за ... самоубийство. Все още имам капка здрав разум и отхвърлям идеята, но... съжалявам че светът не свърши на 21, поне за мен. Междувременно започнах да чета ню ейдж литертура, повтарям си утвърждения, опитвам се да медитирам, пия мента, глог и валериан, чай, разхождам се и т. н. Започнах работа когато дъщеря ми стана на 1 годинка, мислех си, е ако мисля за други неща всичко ще миеа. Работата ми беше отговорна, заниомавах се с милиони левове, счетоводител съм. Неувереността се засили, съкратиха ме. Не помогна нищо. Станах по- религиозна и там не открих спокойствието. Детето ми страда, спи ми се, не мога да съм пълноценна майка, викам и , НЕ я бия, може би е равносилно.Може би си личи, че цялото ми същесвтво е един хаос. Не знам какво да правя, всичките ми идеи се изчерпаха. Само знам, че много горчи и боли, и болката вече стана физическа. Не знам дали да ви поискам съвет или да ви благодаря, че ме изслушахте . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 28, 2012 Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 (edited) Здравей, Масленка! Напоследък все по-често има хора с физически оплаквания, които стандартната медицина не може да класифицира. (Обаче някои спряха да пишат по темите си, което може да ни наведе на мисълта, че проблемът им може и да е изчезнал.) Вероятно тук ще ти бъдат зададени въпроси, за да се изясни ситуацията ти. Моите въпроси са два: - детето планирано ли беше? - смяташ ли, че професията ти е твоето призвание в живота? И допълнително: наистина ли изследванията ти не дават индикация за диабет, а пиеш лекарства? Ако е така, съветвам те за консулт с още един еднокринолог. Редактирано Декември 28, 2012 от Креми Стоилова (късметче) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 29, 2012 Доклад Share Добавено Декември 29, 2012 Здравей! Описваш едно невротично разстройство.То обяснява, натрапливите мисли които имаш, както и почти всички соматични оплаквания.Предполагам, не си овладяла стрес, който е възникнал веднага след раждането и това е довело до днешното ти състояние.Не мисля ,че на този етап / след възникването на натрапливите мисли / може сама да се справиш.Съветвам те, да започнеш психотерапия. Весела Нова година! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maslenka Добавено Януари 2, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Здравейте отново, след празниците! Късметче, да детето беше планирано и желано, работата си я обичам. Що се отнася до хапчетата за диабет, с тях искаме да не допуснем развитието му, предвид теглото ми и евентуално да го намалим. Опитвам се да отслабна, изследвани са ми всички хормони и други показатели разбира се, освен пролактин,отскоро имам капки кърма при условие че кърменето, преди повече от три години беше " за протокола". Докторе, благодаря за точното описание на съсътоянието ми, което толкова време опитвах да опиша. Да, планирам да потърся помощ, но незнам от къде да започна. Може да звучи малко лаишки, но за моето състояние трябва ли да мина през GP, онези грозни психиатрични кабинети и т.н. Ще бъда ли записана като "болна". Не, не ме е срам да съм такава, но не искам да предизвиквам съжаление. Може би това ме е спирало до сега да поискам помощ. Що се отнася за стреса, след раждането, за който споменахте, състоянието ми винаги съм го отдавала на него, но като се замисля, имам чувството, че просто един ден се събудих така. Благодря ви! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 3, 2013 Доклад Share Добавено Януари 3, 2013 (edited) ,,Може да звучи малко лаишки, но за; моето състояние трябва ли да мина през GP, онези грозни психиатрични кабинети и т.н. Ще бъда ли записана като;болна. Здравейте! Ако се касаеше за шизофрения или друго тежко психично заболяване, бих препоръчал точно този път, защото ще се нуждаeте от системно медикаментозно лечение.Вие нямате такова заболяване, а само невротично разстройство.В случая, психотерапията е средството, което може да доведе до трайно решение на проблема ви.Трябва да потърсите такъв специалист и се обърнете директно към него. Редактирано Януари 3, 2013 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts