Страх

[+mira]

Здравейте. Не знам дали наистина имам кой знае какъв проблем, но все пак едно дискомфортно чувство ме тормози от около месец. През последната една година се налага да уча много по цял ден, без почти никаква почивка, срещи с хора и движение. По принцип съм доста общителна и социална и обичам спорта и винаги съм смятала, че депресиите и въобще всякакви психически проблеми са нещо, което е за хора с много слаба психика. Натрупването на напрежение и липсата на контакти с хора и движение обаче доведоха до едно тревожно чувство. Два пъти качих кръвно със сърцебиене, което обаче не е свързано със сърденични проблеми, бях на доктор, а е причинено от стреса. След това обаче се появи усещането, че се задушавам, болки в гърдите и натрапчивата мисъл, че ще ми се пръсне сърцето. За съжаление, нямам възможност да си почивам в момента, нито да отделям много време за спорт или за излизане. Имам постоянна нужда да съм сред хора и в момента, в който остана сама отново се появява усещането. Сред хора се чувствам добре, дори да са непознати, дори да съм в претъпкан автобус, просто човешкото присъствие ме успокоява. През следващите два месеца обаче ще трябва да се затворя вкъщи и да продължа да уча за последния си държавен изпит, който ми е наистина важен. Не знам как да облекча неприятно чувство, без да се налага от това да страдат усилията ми да взема изпита. Може ли да ми дадете някакъв съвет, най-вече как това тревожно чувство да не става хронично. 

Благодаря ви и весели празници. 

[Rwanda]

Здравей, Мира!

 

Ще оставя на специалистите да дадат професионален съвет за състоянието ти, но ще ти споделя моя личен опит и малки техники за справяне със ситуацията. Преди няколко години също като теб завършвах висшето си образование и бях подложена в продължение на година на стрес и много психическо напрежение. Бях се изолирала и по цял ден учех. Стигнах до там, че станах изключително раздразнителна, неспокойна, със сърцебиене и задух и към края плачех по няколко пъти на ден. А също като теб съм волеви и общителен човек... Моят държавен изпит за щастие беше разделен на три части и след като видях психическото си състояние на първите две части (което уплаши и родителите ми), реших да си изградя практична и полезна за мен система на учене и ежедневие като цяло. Моят начин беше:

1. Ставах рано (но и лягах рано) и използвах сутрешните часове за учене, когато съм най-свежа. Два часа рано сутрин научавах повече материал, отколкото за цяла вечер.
2. Имах програма - учех 1,5 - 2 след това почивах 30 мин.
3. Имах определени часове през деня, в които задължително правех по-дълга почивка за хранене (аз си избирах часове, в които даваха мой любим комедиен сериал или предаване)
4. Задължително отбягвах натоварващи предавания, новини и т.н. Пусках си всеки ден например комедийни клипчета, смехът е много разпускащ и важен за комфорта ти.
5. Каквато и да е програмата ти, трябва да излизаш дори и за 30-40 мин на ден - аз ходех до магазина в квартала, да видя някой приятел на бързо на работата му и т.н.. Чистият въздух освежава и дава нови сили на мозъка и конкретно на паметта. Много важно е да правиш това, особено когато се почувстваш преуморена - в такива моменти ученето не е ползотворно. Когато метериологичното време не позволяваше разходка, тогава просто излизах на терасата и се обаждах на някоя приятелка да се разсея.
6. Понякога излизах в някой спокоен парк, сядах на скамейка, на която никой да не ме обезпокоява и там учех. Понякога дори и в колата - просто да съм навън и сред природа.
7. Спрях да пия големите количества кафе и другите кофеинови напитки, които допълнително ме напрягаха.
8. Хранех се с повече плодове, зеленчуци и ядки - орехи слециално. Тогава пиех и някакви хапчета с леко действие за усилване на паметта, но сега не бих ти ги препоръчала. По-скоро бих те посъветвала да попиташ в аптеката за някоя билка.

Най-важното, което осъзнах, че когато си направих програмата, всъщност имах време за почивка и разходка например, защото това ми помагаше да се концентрирам и мобилизирам повече и така минавах повече материал. Това всъщност ми помогна за ученето и за самите резултати от изпита. Истината е, че ползотворното учене не е в количеството, а в качеството, което автоматично изключва цял ден четене без почивка.

 

Дано моят опит почерпи и теб.

Желая ти лека подготовка и успех на изпита!

[+mira]

Здравей, благодаря ти за отговора, да не би да си учила право? "Симптомите" са ми много познати. Опитвам се да правя всичко, което казваш, но винаги става така, че последните седмици просто не остава време и за телефонни разговори. Практикувах ученето в парка, докато беше топло, но вече няма как. Не съм взимала хапчета за памет, но пък пиех страшно много кола и в някакъв момент започнах и по-силни енергийни напитки. След уплаха, че съм си навредила на сърцето, който дори след преглед при кардиолог, който ме успокои, напук на здравия разум остана, спрях да пия каквото и да било енергизиращо, но напрежението в областта на гърдите остана. Това, което ме притеснява е да не би това напрежение и полусъзнателен страх да останат и след завършването, когато се върна към нормалния активен живот и да се превърне в траен проблем. 

Поздрави и успешна Нова година!

[Rwanda]

Здравей, Мира!

Да, право следвах Не си самотник в преживяванията си. Затова напълно рабирам в каква ситуация се намираш в момента. Времето никога не стига, за да минеш материала така, както ти се иска. Дори и правилно да си разпределила въпросите по конспекта ден по ден, от личен опит знам, че последните седмици са най-натоварени, а сметките грешни. Пренасилването обаче няма да ти е от полза. Много дразнещо ми действаше, когато близките покрай мен хора ми обясняваха как трябва да си почивам по-начесто и да си оставя точно последните дни за отмора и улягане на наученото. Чувствах се сякаш омаловажават сериозността на изпитите и специалността ми. Но истината е, че бяха прави. Имах колеги с изключителна памет, които учеха интензивно само последните 5 дни преди изпита, но всъщност използваха краткосрочната си памет, а тя не е от полза за бъдещата ти професия. Специалистите тук могат да кажат конкретно за твоето състояние, но моят опит и този на колегите ми показа, че напрежението и съпътстващите го екстри отминават със самия изпит. Но именно за да си сигурна, че тревожността няма да е трайна, трябва отсега да си създадеш комфорта - бъди егоист и си подарявай малките моменти на почивка и наслада. Така ти ще се почувстваш по-добре, а от там и по-дейна.

И накрая все пак не забравяй, че това е изпит с конкретна дата - има край, ще мине и замине. Аз го чувствах също като раждането. Докато траеше си мислех, че не искам да поглеждам повече учебници, но след време всичко се забравя и сега даже съм готова да запиша друга специалност Това, което преживяваш в момента е една добра подготовка и каляване за в бъдеще.
И когато вземеш изпита успешно, не забравяй да разпуснеш и да се наградиш с хубави моменти!
Поздрави!

[+mira]

Знам, че ще мине, само два месеца остават, но почват да ми се отключват всякакви страхове, най-вече за болести и постоянно мисля за това. Не мога да се концентрирам, не мога да се развеселя истински. Качвам кръвно без причина. Антидепресантите дали са вариант? Против тях съм, но става въпрос само за този отрязък от време до изпита, дали биха притъпили неприятните усещания?

Благодаря за разбирането и весела нова година!