Guest Мона Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Ние всички много говорим за влюбването, докато не ни се случи. Тогава само гледаме втренчено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Ние всички много говорим за влюбването, докато не ни се случи. Тогава само гледаме втренчено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Освен ако не успеем да се видим отстрани как сме започнали да гледаме втренчено... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Аз пък мисля, че ослепяваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Зависи кой ослепява - личността ни - със сигурност. Но по-навътре имаше май още едно аз, което обича всичко и всички еднакво и не се влюбва в едно нещо или човек- сл. не може да ослепее. Друг е въпроса дали им правим разликата и можем ли (и искаме ли) да гледаме себе си и любимия през очите на неослепяващото си аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Само който ослепява, ще прогледне. Иначе, ще си гледкаме и премигваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 От самото начало на своето съществуване (физическото си раждане) до самия си край(физическата смърт) личността ни непрекъснато "проглежда" за себе си и света си. Няма нужда да ослепява - егото - инструмент за този живот тук си се ражда със затворени очи - постепенно ги отваря до самия край. Любовта от пръв поглед според мен не че е ослепяване - по-скоро егото се обръща за малко да поизучи себе си като че ли. После се обръща да поизучи и този, в когото е било влюбено. Истинското ни аз няма очи, то си познава и обича Бог, себе си и другите истински аз - те са едно цяло. Очи за изучаване не му са нужни като на ума и личността. Та няма как да "ослепее". Така че нищо лошо в любовта от пръв поглед не виждам, ако само не "подпуши" извора на истинското ни аз... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.