Диана Илиева Добавено Февруари 10, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Мда, напоследък, благодарение на препратки от други потребители в други теми, прочетох доста за промяната на нашата ДНК в следствие на нашите мисли, чувства, на нашето настроение дори, на начина на живот. Досега не знаех, че има такива научни експерименти, не знаех, че е възможно да се регистрира подобно нещо, мислех се, че става прекомерно бавно и постепенно и дори за следващото поколение може би ... Това, което чета, ме обнадеждава, че изводите, до които съм стигнала към момента, са близо до истината. Надявам се официалната наука бързо да напредне още в това отношение. Колко много хоризонти се разкриват и колко много неща ще се изяснят на хората, вкл. по отношение на заболяванията, пренасянето на генетични дефекти в рода и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 (edited) Притчите много лесно променят ДНК.......мнооооого по-лесно от убеждаването.....Притчите, коаните и т.н. са ДНК инструмент Редактирано Февруари 10, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 2, 2013 Доклад Share Добавено Март 2, 2013 Смисълът на живота се заключава в прекрасните работи, които свършваме; в доброто, което правим; в любовта, която проявяваме; в знанието и свободата, които придобиваме. Много работи осмислят живота. Малките величини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос: -Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си? -Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл. -Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник. -Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал. -И какво казал той? -Казал, че смисълът е в избора... -Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом. - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал. ПП Съгласен съм с Диди, когато човек открие ( избере) смисъла на собственият си живот, спира да се интересува от общият смисъл. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 14, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 14, 2013 (edited) ... - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал. ПП Съгласен съм с Диди, когато човек открие ( избере) смисъла на собственият си живот, спира да се интересува от общият смисъл. О, те много хора и без да се открили смисъла на собствения си живот (може би е по-точно да се каже "мисията" или ако звучи много високопарно - "ролята" или "задачата"), пак никак не са склонни да се интересуват от общия смисъл. Какво остава за останалите, дето имат своя си смисъл - ясно е, че те (поне известно време) ще са сравнително доволни и сравнително спокойни по отношение на някакъв смътен и неясен общ смисъл. Но тук, в тази тема, приемаме, че има хора (ето например аз съм една такава), дето си мислят, че ще живеят с белите орли и са решили, че имат достатъчно време, дето да го "загубят" в търсене и умуване върху общия смисъл. На който не му е интересно и няма време за такива занимания, то може просто да не чете и да не пише в темата. Но да се неглижира въобще въпроса ...?! Както и да е, всеки решава за себе си. Редактирано Март 14, 2013 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Хармония Добавено Март 14, 2013 Доклад Share Добавено Март 14, 2013 Прочетох този откъс из и-нет пространството. Не е нещо ново или впечатляващо, което вече да не е казвано. Но въреки това реших да го споделя: "Въпреки убеждението ни, че сме непобедими и безсмъртни, животът е доста по-кратък от очакването. Сложете ръка на сърцето си и почувствайте биенето на сърцето си. Това е часовникът на живота, отмерващ миговете, които ни остават. Един ден този часовник ще спре. Това е 100 процента сигурно и ние не сме в състояние да направим нищо по въпроса. Ето защо не можем да си позволим да пропилеем нито една ценна секунда. Преследвайте мечтите си с енергия и страст, защото в противен случай ще можете само да гледате отстрани как животът ви изтича като пясък. Ако си губите времето да наблюдавате събитията отстрани, няма да направите нито крачка напред. Както се казва в поговорката: „Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”. Нужна е смелост и отдаденост, за да изживееш мечтите си. За съжаление обаче някои от нас страхливи, мързеливи или загрижени за чуждото мнение и не успяват да разперят криле и да реализират таланта си. Най-важното е да се захванем с нещо свое и да вложим в него най-доброто от себе си. Няма значение какво е, стига да ни прави щастливи. Ако щете правете снежни топки, плувайте под вода, викайте колкото глас ви държи или стойте под силен сешоар, докато получите желания драматичен ефект. Единственото важно нещо е заниманията да ви носят удовлетворение и щастие. Не забравяйте, че грешките са част от живота. Не губете време да се самонаказвате за миналото. Не разсъждавайте прекалено дълго и не се двоумете дали постъпвате правилно. Послушайте сърцето си. Не се обезкуражавайте от неуспехите. Когато правиш нещо важно и специално, неизменно се сблъскваш с трудности и неразбиране. Някои хора /включително тези, които най-много ни обичат/ ще се опитат да спрат порива ни себереализация. На този свят има много нещастни песимисти, които са се отказали от мечтите си. Те ще ви повтарят: „Губиш си времето – никога няма да успееш”. Възможно е да сте заобиколени от хора, които искат да се препънете или дори да се провалите. Те ще ви казват: „Забрави за това. Не си струва усилията, пък и не е за теб”. Ето защо трябва да знаете, че да следваш собствения си път е прекрасно, но не винаги лесно. Всички имаме хубави и лоши дни. Понякога животът ни е пълен хаос. Хората ни гледат странно, когато им кажем какво се опитваме да постигнем и ние постепенно също започваме да се съмняваме в себе си. „Защо не си останах на старата работа в закусвалнята?” Но когато шансът най-после се появи – не го изпускайте! Ако ценим живота и отпиваме с наслада всяка капка, всичко около нас ще се промени. Обикновените неща ще станат необикновени. И още нещо – ако слушате сърцето и използвате ума си, никога няма да сбъркате." ~ Смисълът на живота, Брадли Тревър Грийв За мен смисълът е в това, всеки един от нас да се опита да разбере своя вътрешен живот. Да оцени своите добродетели и да ги направи още по-добри и по-качествени. Да има силата да опознае слабостите си и волята да ги преработи... Осъзнавайки да благодари на Бог и да вярва, защото няма по-голяма привилегия от това да си жив и да живееш тук, сега на Земята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Valleys Добавено Август 16, 2013 Доклад Share Добавено Август 16, 2013 Отговора на въпроса какъв е смисъла на живота е кратък " НЕ ЗНАМ" . Адски трудно е да се примириш, че не знам е отговор. Друго по-трудно е да се примириш, че ще умреш и колкото и да си умен, красив, прекрасен и всички най-велики неща, колкото и да си оставил важни следи след себе си ще умреш. И някак си по този начин губя мотивацията си да живея.. и се депресирам. Трябва ми нещо, за което да се хвана, че всичко това си заслужава и просто това е някак си труден период за мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sleda Добавено Август 17, 2013 Доклад Share Добавено Август 17, 2013 Отговора на въпроса какъв е смисъла на живота е кратък " НЕ ЗНАМ" . Адски трудно е да се примириш, че не знам е отговор. Друго по-трудно е да се примириш, че ще умреш и колкото и да си умен, красив, прекрасен и всички най-велики неща, колкото и да си оставил важни следи след себе си ще умреш. И някак си по този начин губя мотивацията си да живея.. и се депресирам. Трябва ми нещо, за което да се хвана, че всичко това си заслужава и просто това е някак си труден период за мен Човек е троен дух вътреживеещ в тройно материално тяло. Материята е еманация на духа, т.е. духът е излъчил от себе си материя и живее в нея. Защо Духът е излъчил материя и е влязал да живее в нея? Какъв е смисъла на този живот? Ами да еволюира материята, да я доведе до съвършенство и тогава съвършената високо организирана материя (мозъкът) започва да излъчва обратно духовна субстанция (накрая цялата материя трансмутира) и тази духовна субстанция или съзнание се присъединява, добавя се към Духа и го РАЗШИРЯВА. Затова е живота. Процесът, разбира се, продължава еони време. Човек се преражда много пъти. Какво може да се направи през този живот. Ами да се стремим да еволюираме материята. Първо, да се усъвършенства физическото тяло чрез начин на живот съобразен с природните закони и чиста здравословна храна, по възможност вегетарианска. Второ емоциите: да се усъвършенства астралното тяло, моят Учител го нарича Тяло на желанията (желания в смисъл на подтик към движение, мисъл и действие). ЛЮБОВ, доброта, състрадание, помощ, тук вмъквам и СЪВЕСТ, въпреки че не емоция. Трето и най-важно: да се усъвършенства МИСЪЛТА, учене, учене и работа. Моят Учител казва СЛУЖЕНЕ - означава всякаква работа в полза на човечеството и света. Това е начина да разширим съзнанието си и така когато умрем да можем го пренесем (тоест да го вземем със себе си) в по-висшите светове и така да се озовем в отвъдното в пълно съзнание. Защото всъщност какво е смъртта - безвъзвратна загуба на съзнание. Някои човеци са го постигнали вече това. Всички ще го постигнем след време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 18, 2013 Доклад Share Добавено Август 18, 2013 От двеста години ние сме в съвсем различна форма. Сега живеем средно 84 години, докато предишната форма е живяла 40 години. Сега реално човек става възрастен на 42 години и трябва да натрупа огромен опит, за да мине на следващия етап. Тези неща се управляват и програмират много добре чрез мутации и транзити. От къде ги взехте тези данни? Не важат за България. Много ми е чудно до какво водят теориите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 18, 2013 Доклад Share Добавено Август 18, 2013 Та, какво мога да кажа към момента. Ние хората, не само сме важна брънка във веригата от царства (минерално, растително, животинско, човешко, ангелско и т.н.), но в нашите тела (не само във физическото, но и в него) има записана информация, най-вероятно в ДНК, която е важна, която ще бъде база за създаване на следваща йерархия същества, а създаването и усъвършенстването на сегашните ни тела, за което и ние имаме принос, са като записи във "вселенската библиотека" и могат да бъдат използвани, когато има необходимост. Излиза, че ние проиграваме сценарии от някакъв земен театър, за да бъдат записани в Акаша, за да може да ги ползва Нероден Петко? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 18, 2013 Доклад Share Добавено Август 18, 2013 Помня, че особено много ме терзаеше това в гимназията. Четях различни философи, отделяла съм часове наред за размисъл и ... се чувствах много странно. След известно време установявах, че мога да "наблюдавам" някак отстрани как мисля В главата ми се визуализараше следното - гъста мрежа от нишки/проводници, която пулсира и се оцветява в различни цветове; в основата мрежата е много гъста, нагоре става все по-рядка и нишките-проводници на са оцветени, а са някак сиви; една мисъл/импулс се заражда някак отдолу; когато аз се стремя да стигна до решение/отговор на някой въпрос, тогава от една част на мрежата тръгва светлина нагоре; понякога въпросът се разрешава, а когато не може, се вижда как импулсът, издигайки се нагоре, му става все по-трудно да се изкачва и постепенно намалява, замира и угасва. Точно това се случваше винаги, когато се замислех за смисъла на живота. Струваше ми се, че още малко не ми достига, че още малко по-нагоре трябва да стигна и все някак не ми достигаше енергия ли или знам ли какво, за да изкача импулсите на мисълта ми достатъчно нагоре, за да намеря решението на този въпрос. Средношколски видения из областта на невежеството и мъките на девойките из учебниците по физика. Подобни парадоксални творения имал сина на една госпожа по немски език. Отначало виждал как съществителните и прилагателните се спрягат в падеж бавно, както началото на въртенето на топките на спортния тотализатор, когато можел да вижда всяка цифра. После спрягането му се завъртало по-бързо и той не виждал цифрите. Накрая така се омешало цветове, цифри и топки че въртенето му приличало на една голяма топка. Само дето накрая не знаел кое е печелившото число на изхода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Август 18, 2013 Доклад Share Добавено Август 18, 2013 В глобален план може да се каже, че животът е канал, по който тече волята. Няма значение кой какъв смисъл намира в живота. Неговата цел е да утвърди волята. Без живот няма воля, следователно няма съществуване. Семето пробива почвата. Това е сляпа воля. Не е ли същото със стремежите ни, желанията ни, мислите ни... Ние сме принудени, подобно на семето да растем. Да, можем да изберем посоката, но все нанякъде трябва да поемем, принудени сме. Все пак този въпрос е от такова естество, че размишленията по него водят до главоболие. Да живеем, ако можем и ако ни се струва приемливо, ако ли не, ние имаме свободата да прекратим живота си още сега. Природата никого не е ощетила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 18, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 18, 2013 (edited) Та, какво мога да кажа към момента. Ние хората, не само сме важна брънка във веригата от царства (минерално, растително, животинско, човешко, ангелско и т.н.), но в нашите тела (не само във физическото, но и в него) има записана информация, най-вероятно в ДНК, която е важна, която ще бъде база за създаване на следваща йерархия същества, а създаването и усъвършенстването на сегашните ни тела, за което и ние имаме принос, са като записи във "вселенската библиотека" и могат да бъдат използвани, когато има необходимост. Излиза, че ние проиграваме сценарии от някакъв земен театър, за да бъдат записани в Акаша, за да може да ги ползва Нероден Петко? Мда, нещо такова се получава. Помня, че особено много ме терзаеше това в гимназията. Четях различни философи, отделяла съм часове наред за размисъл и ... се чувствах много странно. След известно време установявах, че мога да "наблюдавам" някак отстрани как мисля В главата ми се визуализараше следното - гъста мрежа от нишки/проводници, която пулсира и се оцветява в различни цветове; в основата мрежата е много гъста, нагоре става все по-рядка и нишките-проводници на са оцветени, а са някак сиви; една мисъл/импулс се заражда някак отдолу; когато аз се стремя да стигна до решение/отговор на някой въпрос, тогава от една част на мрежата тръгва светлина нагоре; понякога въпросът се разрешава, а когато не може, се вижда как импулсът, издигайки се нагоре, му става все по-трудно да се изкачва и постепенно намалява, замира и угасва. Точно това се случваше винаги, когато се замислех за смисъла на живота. Струваше ми се, че още малко не ми достига, че още малко по-нагоре трябва да стигна и все някак не ми достигаше енергия ли или знам ли какво, за да изкача импулсите на мисълта ми достатъчно нагоре, за да намеря решението на този въпрос. Средношколски видения из областта на невежеството и мъките на девойките из учебниците по физика. ... Ами не точно; най-малко по физика бях от най-добрите, ходех по олимпиади Идеята ми беше, че ние може би по принцип не успяваме да стигнем до същината на нещата все още. Не е невежество, а невъзможност по-скоро, съвсем обективна, обусловена от формата, телата с които боравим, такива неща ... Но знае ли човек, може и да не е така. В глобален план може да се каже, че животът е канал, по който тече волята. Няма значение кой какъв смисъл намира в живота. Неговата цел е да утвърди волята. Без живот няма воля, следователно няма съществуване. Семето пробива почвата. Това е сляпа воля. Не е ли същото със стремежите ни, желанията ни, мислите ни... Ние сме принудени, подобно на семето да растем. Да, можем да изберем посоката, но все нанякъде трябва да поемем, принудени сме. Все пак този въпрос е от такова естество, че размишленията по него водят до главоболие. Да живеем, ако можем и ако ни се струва приемливо, ако ли не, ние имаме свободата да прекратим живота си още сега. Природата никого не е ощетила. Да, Viva, съгласна съм с теб за волята. И съм си мислела дори обратното - без воля няма живот. Нямам предвид човешката воля, а тази, която се усеща във всемира или поне е някакво подобие на това, което ние наричаме воля. Пък вече дали е сляпа - аз напоследък взех силно да се съмнявам. Ето и Станимир често употребява такива изрази - слепите природни стихии, слепите природни закони ... Никак не съм сигурна, но и не знам вие какво влагате в думата слепи, де. За мен са доста разумни тези закони, стихии. Е, разбира се, не с нашата човешка разумност, но не е по-малка, напротив, по-глобална такава и може би по- .... хм, как да кажа, студена, безпристрастна ..., но това са пак човешки категории. И наистина е точно така - семето изпълнява тази воля, ние изпълняваме тази воля - раждаме се, растем и т.н. Редактирано Август 18, 2013 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dim Добавено Януари 7, 2014 Доклад Share Добавено Януари 7, 2014 В тестовете за творческо мислене имаше една задачка: "Посочете 20 необичайни приложения на една тухла". И творческите напъни започваха. Тухлата може да се ползва като котва за малка лодка, като тебешир, преспапие, саксия, чук за орехи, или като възглавница по време на коледни пости. Има и други приложения, които са в общи линии забранени от светските и свещените закони. Например, дамите могат да носят тухла в дамската си чанта с цел самоотбрана, а йогите могат да я завържат с конец за тавана (като дамоклев меч), и като медитират под тухлата, те ще придобият търпение и доверие спрямо производителите на конци. А може и да си купиш лаптоп, да го сложиш до блока си, да се качиш на последния етаж и да пуснеш тухлата върху него; ако улучиш, значи си точен, хладнокръвен и не си скръндза, ако ли не - печелиш нов лаптоп. За разлика от тухлата, има други неща, които намират доста по-широко приложение: колелото, въжето, огънят, ножът, пластмасите, дървото, компютрите (софтуера) и др. А представете си колко трилиона приложения и превъплъщения може да има самата човешка мисъл? Какво ли е в крайна сметка предназначението на човека, и по-конкретно на човешкото съзнание и въображение? Какви ли видения и опасения са проблясвали в съзнанието на Бога, когато Той е сътворявал човека? Едно от виденията може би е било: човекът ще бъде свобода, абсолютна свобода, или пък творчество, невъобразимо творчество. Така например, за разлика от човека, животните са изцяло ограничени в рамките на своя биологичен свят. Те са в затвора на Натурата (Природата): храна, размножаване, мързелуване. Невъзможно е животните да станат учени, архитекти, поети, художници, изобретатели, философи. Хилядите науки, изкуства и религии са напълно безинтересни, непонятни и безсмислени от гледна точка на животинската психика. Единствено човекът е абсолютно свободен Бого-подобен творец; той е в Натурата, но и в Културата; той е едновременно в два свята: светът на физиката (отсамното) и светът на метафизиката (отвъдното). Животното е частично подобие на Бога, а човекът е пълно подобие на Бога. Животното е по-скоро любимата играчка на Бога, а човекът е син ("наследник на имотите") на Бога. И така, едно от трилионите предназначения на човека е да пише или да чете стихчета като това на Шекспир: "Щастливият приятели не ще, но ни за миг не ще му липсват те; нещастният ги дири тук и там, но колкото по дири, по е сам…" ("Хамлет", превод - Валери Петров) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 18, 2014 Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 Оф, какви безкрайни мнения. Никаква логика. Ами ако няма логика в живота ви? Ами ако е безсмислен и вие случайно сте се пръкнали на тоя свят? Тогава какво? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2014 Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 Ако няма логика в живота, няма как да ти дам логичен отговор на въпроса "Тогава какво?" Всъщност, по-важно в живота е човек да знае какво иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 18, 2014 Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 Станимир, твоята логика за живота, няма как да даде онтологични откровения за живота на някой друг, не мислиш ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 18, 2014 Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 И какво искаш ти от живота, Станимир? Понеже темата е за смисъла на живота, нима мислиш, че живота ти има някакъв велик смисъл? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 19, 2014 Доклад Share Добавено Януари 19, 2014 Станимир, твоята логика за живота, няма как да даде онтологични откровения за живота на някой друг, не мислиш ли?Кой и как ще приеме логиката ми не е мой проблем. Някои ще я приемат и това осмисля написаното от мен. mvm 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 19, 2014 Доклад Share Добавено Януари 19, 2014 И какво искаш ти от живота, Станимир? Понеже темата е за смисъла на живота, нима мислиш, че живота ти има някакъв велик смисъл?Смисълът е нещо, което може да се отнесе до действията ни, до нашите цели и решения. Моят живот е нещо, което е пряко свързано със съзнанието ми, волята ми, и всички качества, които притежавам или бих могъл да притежавам. Смисълът се определя от ума, а той е само инструмент на духа. Извършвайки някакво действие, аз му придавам смисъл. Животът не е нечия прищявка или следствие от нечие решение и воля.Какво искам аз от живота няма да ти отговоря, но това, което искам е определящо за смисъла на моите действия и решения в живота. То определя посоката ми на движение и това какъв ще бъда в бъдеще. Друг някой може да придаде различен смисъл на моите действия и решения, да ги оцени по различен начин, но това няма отношение към моето движение в живота, а към неговото собствено. mvm 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 9, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2014 (edited) Не съм учен , просто се опитвам да говоря ! Не трябва да забравяме , че ,,смисъла на живота "е човешко понятие .То е опит чрез нашата логика да обхванем цялостта и разберем връзките между елементите .Склонността ни да разделяме нещата за да ги обясним внася малко объркване , ако го подценим . Търсенето на смисъла на живота е една от важните задачи на философията, в духовността не е така защото там се дават готови оценки на ситуацията в която хората се намират. В този смисъл тази дискусия не е подходяща за този форум, това е вероятно най-слабото място на духовността, единствен Буда си е дал сметка за него и е показал границите на своето учение, в резултат то е станало по-близо до философията отколкото до духовността. 25 ;12;2012 мнение .-10 ...Философията е нашия човешки начин да навлезем в духовността . ,,Смисъла на живота" не може да подмине и самото раждане на живот .Но можем ли със сетивата , които имаме ,чрез ума , с които работим , да разберем смисъла ?Лесно се разбира , че ,, нещо "не може да познае(разбере) себе си без нещо друго външно спрямо него ( огледало на пример).Тук опираме до смисъла : защо Бог се е разделил , създавайки отделни индивидуалности .Значи опираме до неща по големи от човека .Неща , които разбирайки ги , ще престанем да бъдем човеци .Може би ще станем ангели , знам ли? избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши ... Да живееш ще рече да работиш с това което имаш .Да погледнеш практично и практично да решаваш възникналите в ежедневието въпроси .Практично , ще рече да обединиш своето тяло ,своите емоции , своя ум ,своята душа със всички духовни истини отпечатани там , и да живееш живота , идващ насреща ти .Това наричам приемане и изживяване на съдбата , или обяснение смисъла на живота . Защо това просто нещо да е отговор на големия въпрос, мъчещ хората векове наред ?...Какво откриваме започвайки да се изследваме .Първото нещо е механичноста . Механичноста на тялото и неговите реакции .Значи и на емоциите и ума .Какъв е смисъла на всяка компютърна програма - да изпълни своето предназначение .Ние се грижим за добре работещите програми .Може би това ги прави щастливи . При човека има един неразбираем елемент - ,,живота". А това води до способността за промяна на програмата .Търсенето на смисъла ни променя и постепенно ни довежда до тази истина .Творчеството т. н. духовен живот ни замайва и изпълва с гордост .Кара ни да забравим за програмата , която можем да променим но не и да отменим . На прага на свободата сме много уязвими , забравянето на основните ни житейски задължения не е добра практика . И за това , изпълнението на конкретната съдба , заедно с духовното търсене може да се нарече : смисъл на живота . Редактирано Февруари 9, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 2, 2014 Доклад Share Добавено Март 2, 2014 Днес четох 2 статии, в 2 различни сайта, писани по различно време миналата година, че все повече учени-физици се замислят над въпроса дали пък не живеем в матрица Някои физични парадокси, (няма да навлизам в подробности кои) подкрепяли това предположение Виртуална реалност, - планета Земя, - и около нея Вселена като огромен декор Е, тогава няма смисъл от живота ни, и ние не сме реални, а сме експеримент, по-скоро играем в компютърна игра Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 3, 2014 Доклад Share Добавено Март 3, 2014 Днес четох 2 статии, в 2 различни сайта, писани по различно време миналата година, че все повече учени-физици се замислят над въпроса дали пък не живеем в матрица Някои физични парадокси, (няма да навлизам в подробности кои) подкрепяли това предположение Виртуална реалност, - планета Земя, - и около нея Вселена като огромен декор Е, тогава няма смисъл от живота ни, и ние не сме реални, а сме експеримент, по-скоро играем в компютърна игра Добро утро. Те хората преди много време са му дали името Майа Доста сме говорили за илюзиите. Ако вече (след толкова време), ти е просветнало, че живееш в илюзии.....е, честито Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 3, 2014 Доклад Share Добавено Март 3, 2014 Ако няма логика в живота, няма как да ти дам логичен отговор на въпроса "Тогава какво?" Всъщност, по-важно в живота е човек да знае какво иска. Реалността е, че човек не може да знае какво иска преди нещото да се е случило. Всяко "знаене" е някакво планиране идващо от ума и съответно заблуда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 3, 2014 Доклад Share Добавено Март 3, 2014 Божидаре, на мен кога какво ми е просветнало си е моя работа и ти няма как да знаеш. Просто тук се разсъждава за смисъла на живота, а това е една гледна точка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.