Смисъл на живота

[Диана Илиева]

Разбира се, всеки може да има свои си приоритети, свой смисъл и удовлетворение в живота.

Аз обаче искам да коментираме смисъла изобщо - защо живеем, защо ни има, точно такива, каквито сме? И някак не ми харесват и не са ми достатъчни такива по-общи и абстрактни отговори, включително и този - Смисълът е в любовта.Според мен любовта (не точно нашата, земна любов, а другата, т.нар. Любов) не е смисъла, а е един от законите на Битието; може би най-важният или по-скоро - основният; основополагащият принцип. Затова именно ако не спазваме/не живеем спрямо този закон си навличаме най-различни нещица на главата.

Та, благодаря и на sarita, за това, което е написала. Да - всички се блъскаме и суетим цял живот, за да осигурим битието си, нашето, на децата си; и да, тази въртележка обсебва много хора; и да, на много хора (и не само хора) им е удобно хората да не се замислят за нищо друго, а да са вторачени в своя материален просперитет. Нужно е човек да бъде изправен пред много хард фактори, за да оцени, че има много по-важни неща. Такива фактори са например сериозна, дори смъртоносна болест; сериозно потъпкване на елементарните човешки права в името на лукс и разкош - познавам родители, чиято дъщеря е съпруга на крупен "бизнесмен", която е в по-лошо положение от скъпата китайска ваза от 13 век на скрина им, защото не само, че трябва да стои там, където собственика иска, не само, че не я пита за нищо, но и не се поврежда и чупи толкова лесно, когато той се ядоса ... Едва тогава човек започва да се пита, дали е имало смисъл от многото пари. 

Но - това, че сме поставени в позиция непрекъснато да сме ангажирани в осигуряване на битието си никак не е случайно. Представете си обратния вариант - няма нужда да ходим на работа, всичките ни материални нужди са удовлетворени - имаме жилище, храна, дрехи и т.н., всичко необходимо. Колко хора биха правили нещо, с което да подобрят още бита или друга сфера на живота? Колко биха разработвали науката? Много хора, като имат някакъв дори малък проблем с околните, биха се затворили в своето жилище с книжката, или с телевизора, или с питието си, или ... и нямаше да имат никакъв стимул да се променят, да опитат да се разберат с другите хора. Сега именно подсигуряването на насъщния ни кара да ходим на работа и щем не щем да (се опитваме да) мелим брашно с колеги, клиенти, партньори, конкуренти, да тренираме своите воля, мисъл и чувства, своите търпение, упоритост, реакции и т.н.

Нашето развитие във всички направления внася корекции навсякъде - чувства, мисли, добродетели, включително във формата на физическото тяло, чертите на лицето и т.н. Човекът - това е една матрица, един доста добър модел за функциониране на начален стадий на съзнателен, разумен живот. Нашата задача и респ. смисъл на живота е да доразвием този модел, да го усъвършенстваме и направим пригоден за напълно съзнателен, разумен живот. Този модел ще може да се ползва от Бог/Вселената и за други същества, намиращи се на подобно ниво на развитие. Дори и тогава, когато нашият свят изчезне и се зароди следващ, нов, то информацията, тези информационни модели за това, докъде сме достигнали ние, както и всички останали царства, ще я има в природата/Бог/Вселената и ще може да се ползва, за да може да има развитие, за да може да се върви именно по спирала, а не да се цикли в кръг. Включително Учителят и Щайнер намекват/загатват, че ние хората сме длъжни да опазим тези информационни матрици (те, естествено, не ги наричат така ), засега обаче неясно по какъв начин (поне за мен), за да могат те да се ползват и при следващото сътворение; всяко наше тяло (физическо, етерно, астрално) ще даде инфото за бъдещите/следващите съответно минерално, растително, животинско царства, защото тъй като представителите на по-нисшите царства нямат Аз, те самите няма да могат да прехвърлят никаква информация.

[ivail]

Мила Диана,

 

Доколкото разбирам, питаш за смисъла на целокупния живот, и ако е така, значи питаш за смисъла за съществуването на Бог, защото и Той е жив.

И ако съм предположил правилно, нали осъзнаваш висотата на въпроса си, като търсиш Отговора на отговорите.

 

Търси и ще намериш... само знай, че няма на земята човешка реч, на която този Отговор да бъде изречен, защото това е Езика на Любовта-Мъдростта-Истината - трите в едно, и това е Език на Духа, а не език за временния аналитичен ум.

А да Го научим не е проста работа.

И затова Учителите казват на човешки "Смисъла е в Любовта", повече на никой земен език не може да се каже по този въпрос.

На този етап от нашата еволюционна вълна задачата ни е, като живеем да се научим да се обичаме, и учейки се да се обичаме взаимно, да се научим да живеем - това е, в което трябва да се докажем.

И когато се докажем в малките тайни, ще почне обучението ни в по-големите.

 

Мисля, това имах да кажа, че да не почна да празнословя  , а и търпение - тука нетърпеливостта дърпа назад.

Редактирано Януари 5, 2013 от ivail

[Станимир]

В тази вселена, която познаваме, духът започва като чиста несъзнателна сила, на най-високия план (най-малко материален). Постепенна с различните цикли които преминава потапяйки се в по-материалните планове той добива съзнателност, първо в по-грубите, а постепенно и в по-духовните сфери. Когато духът придобие нужното ниво на съзнателност на най-високия план на съществуване във вселената, той преминава воала на първичната материя и едва тогава се потапя в тайната на това, което е отвъд този покров. Смисълът (доколкото може да се търси смисъл в един несътворен процес) е развитие на съзнанието. Това се получава на практика. Какво представлява покровът на първичната материя? Защо той се явява граница? Това са въпроси на които всеки сам трябва да си отговори. Доколко материята и духа са различни и доколко са едно и също нещо?

[mvm]

Като чуя вече за тази всемирна Любов, която не се описва с човешки думи, и направо започва да ми призлява

Няма как да обичаме всички човеци еднакво и възвишено и непринудено и необяснимо...

Просто няма как, и който се опитва да ме убеди в противното, просто е силно заслепен от всевъзможните учения, проповядващи Любов - всички всъщност проповядватЛюбов, по-горе обясних защо, да не се повтарям 

То човек не обича еднакво силно децата си, а какво остава да обича еднакво силно останалите човеци 

Единственото, което можем да направим, е да елиминираме  и да ограничим контактите си с хора, които не можем да заобичаме, поне да не ги намразваме, да заемем пасивна позиция спрямо тях.

Дори Бог според мене не обича еднакво децата си, иначе как ще обясним, че някой е по-надарен от друг, по-красив от друг, някой е с по-успешна съдба от друг и така нататък.

Дори Бог отделя специално внимание на някои, а други ги е позабравил....сами да се оправят както могат. ...сигурно и той не го осъзнава това, и си мисли че обича всички еднакво...да, ама не

 

Можем да обичаме по този начин само Природата и Майката Земя, но при човеците не се получава. 

Редактирано Януари 5, 2013 от mvm

[Ники_]

Като чуя вече за тази всемирна Любов, която не се описва с човешки думи, и направо започва да ми призлява

Няма как да обичаме всички човеци еднакво и възвишено и непринудено и необяснимо...

Просто няма как, и който се опитва да ме убеди в противното, просто е силно заслепен от всевъзможните учения, проповядващи Любов...

Има и това го твърдим не поради защото сме го чели, или защото просто и само вярваме в него, а и не защото си го представяме, фантазираме. Това го твърдим защото сме го изживели и го изживяваме, когато то ни изпълни.

Тогава не само всички хора и човеци биват възлюбвани еднакво (от любящия), а и всичко съществуващо.

 

Какво разказва старецът Тадей Витовнишки за явлението и за св. Серафим Саровски:

Светите Отци говорят за Иисусовата молитва, за това, че всеки бива да се упражнява в/с нея.

"Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя!"

Ако се упражняваме в нея ежедневно, сами в себе си ще чувстваме Благодатта Божия. Когато тя започне да се извършва сама, без насилие от волята и без целенасочено желание (, а по естество - бел. ред.), и се оформи в навик, когато я произнасяш - то е (се явява - бел. ред.) невероятна Божествена Сила с нас и ще почувстваш Мир и Радост. Радост чудна, безподобна и сам ще се изумиш какво е това... всичко (става за теб - бел. ред.) ти е мило, драго, добро (чисто - бел. ред.). Към каквото и да погледнеш - всичко е свято! Всичко, до което се допреш - всичко е свято! И това е Божествената Благодат, която се дава на човека. То не зависи нито от нашата воля, нито от нашите желания, нито от нищо. Тя само по себе си идва (от Господа - бел. ред.), като перпетомобиле (двигател вечен). Човек живее, а в него непрестанно радост неописуема. Всичко, което вижда - радост е.

Затова и преподобния Серафим Саровски, той на всеки когато виждал, казвал: "Радост моя!". И от непрестанната Божествена Благодатна радост се види Божествената Сила във всяка душа...

24:00 мин. до 26:30 мин. от видеото

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=AdTU-nHSUao

 

Колкото повече човек се съпротивлява, т. е. колкото повече у него нараства съпротивата, ропота, несъгласието с разните му там аспекти на живота, недоволството, толкова и по-далеч е от въпросната наслада, която е и същинската награда.

 

Същинската свобода в йога и будизма, е когато човек постигне свободата от себе си, от своя собствен обусловен ум.

Страданието, казва Буда, е причинено от желанието (Четирите благородни истини), а то от аз-а.

 

Хората са много склонни да издигат на пиедестал т. н. свободна воля и да си я следват, но именно тя се явява причина за всичките им главоболия, за болестите, за смъртта, за страданието, като цяло.

В замисъла е вложено именно Закона - ако действаш/мислиш/подхождаш към света тъй, ще получиш онуй, за да ти видиш сам т. н. "зло начало" и да пожелаеш да се избавиш от него, чрез послушанието и чрез смирението.

Именно там, в с_мир_е_ние-то е и успокоението, тоталното и точно този мир, покой е началото на Любовта, на нейното раждане.

 

 

Можем да обичаме по този начин само Природата и Майката Земя, но при човеците не се получава.

Ако виждаме единствено на повърхностно ниво, външното, няма как да се получи, но ако видим, че:

На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

из "Измамната реалност на вълните на егоизма"

Тогава се получава.

Следователно въпросът опира да нашето собствено възприятие на света, до това дали умеем да сменяме размера на нашата преспектива.

 

Именно страданието ни показва, че не виждаме добре, че сме на грешен път и ни подтиква към определени действия, чрез които да станем зрящи.

 

Сякаш сме застанали срещу една картина и сме вперили поглед в черната краска, натъжени колко тъмна е тя, без въобще да виждаме останалите цветове и цялостта на произведението, без въобще да разбираме, че черното е просто един необходим нюанс.

Редактирано Януари 5, 2013 от Ники_

[mvm]

мда, на теория е доста добре. Ти достигнал ли си до това ниво, след като си изчел толкова много книжки, и не само изчел, а и дълбоко осмислил.

Та ти достигнал ли си до това ниво, зад илюзорната реалност, да виждаш не предмети, животни и човеци, лишени от Дух,

а Бог, който стои зад всички тези образи и сенки??. 

Хубаво говори Серафим, но да обичаме всички хора, това означава да обичаме и хората с техните  недостатъци, да обичаме подлостта, злобата, престъпленията, похотта..и "другите смъртни грехове"  - защото те нали се правят от хора, а пък ние трябва всекиго да обичаме.....

А доколкото до това, че "Към каквото и да погледнеш, всичко е свято"...и до това прозрение се достига ако се усвои голямата Любов,

то това ми прилича малко на онова животно, щрауса, което си заравяло главата в пясъка, за да не вижда опасността и си мислело, че така се скрива.

Дайте да обичаме всички безпрекословно, и да не забелязваме злото.......защото видите ли ние сме святи и сме над него

А то е някъде там..и не ни засяга, понеже нали сме святи....

Някак си не ми се връзва.

Освен да повярвам в идеите на ню-ейдж, че добрите ще се възнесат в 4 вибрационно поле, а лошите ще останат в 3-то, да, тогава ще се получи естествено разделение добри-лоши, разделени вече географски, така да се каже,

и щем не щем ще се обичаме, или мразим съответно, защото ще живеем само себеподобни в съответното измерение. 

 

ПП. друг вариант да пробваме да обичаме и престъпниците и да се надяваме нашата безмерна Любов да ги промени към добро, преди да са успели да ни застрелят, респ. да ни сторят зло

Редактирано Януари 5, 2013 от mvm

[Станимир]

Да, в хода на темата беше нормално да се достигне до Бог. Всичко е Брахман. Ние обаче смесваме източната представа за Бог със западната. А и двете са достатъчно изопачени. Там където съществува един абсолютен, вечен и неизменен космичен принцип, ние прибавяме и воля. Не, няма воля, която да обуславя този принцип, но всички воли са обусловени от него. Този принцип не може да направи абсолютно нищо за да промени своето действие. Къде е волята тук? Няма замисъл. Вселената просто е проявление на същността на нещата такива, каквито са. За да живеем разумно ние следва да познаваме условията в които живеем. Колкото повече разбираме и осъзнаваме същността на тези условия, толкова по-пълноценно живеем. Лесно можем да сравним познатите ни природни царства и да забележим разликата.

[Ники_]

мда, на теория е доста добре. Ти достигнал ли си до това ниво, след като си изчел толкова много книжки, и не само изчел, а и дълбоко осмислил.

Та ти достигнал ли си до това ниво, зад илюзорната реалност, да виждаш не предмети, животни и човеци, лишени от Дух,

а Бог, който стои зад всички тези образи и сенки??.

Категорично да, но при мен достигането не е окончателно, т. е. не съм нон-стоп в това състояние, защото то става окончателно след крайното поправяне на човека и е същинската награда. Не бих си позволил инак да твърдя по този начин каквото и да било.

 

Явно не знаеш, а и не си била достатъчно прецизна в четенето на това, което съм писал във форума (а не че е задължително, или нужно), но моя милост не умее да чете (нямам желание, не ми върви четенето). Не веднъж съм писал, че едва завърших средно образование...

Ако стигна до около 70 стр. на някоя книга, то за мен е постижение, но явно и частично да чете човек, малко, ако му е дадено... то въпросното си се случва.

Четенето не е гаранция за нищо.

Хора са достигали просветление с познаването на един единствен текст, като например този:

Песен на възвисената тишина

(Откъс от "Тайната за получаване на вътрешния елексир в изкуството Тай-Дзи")

"Седейки в спокойствие, отдай се на съзерцание

Ти получаваш импулс в юнгуан*.

Дишането е свободно, но контролирано,

Ин и Ян плавно преминават едно в друго.

И животворна светлина изпълва тялото.

Бъди спокоен, нека огъня да гори бавно,

Затвори очи и с мисъл обгърни сърцето.

Нека твой източник стане спокойствието,

След сто дни ще видиш резултатта,

Като капка елексир, създаден от кан**,

И жълтата жена*** подарява пламък,

Дете и майка сияят пурпурно.

И е безгранична непостижимата красота.

Изпълнете с жизнена енергия (ци) цялото тяло.

Кому е подвластен този толкова прекрасен опит?

Той е подобен на необятните чудни блянове.

Душата, погълната от първопричината,

И елексирът преодолява трити бариери****.

Издига се от дан-тян***** до висотата на ниюн******

И в зонгуан******* продължава потъването.

Водата с огъня стават на течащ живак,

А ву******** и ий********* съставят елексира.

Приспете мислите и животът ще възтържествува,

И вашият дух ще породи три хиляди светове,

И златния петел********** ще ви запее песен.

В сянката на дърветата, нехвърлящи сянка.

А червеният лотос разцъфва в мрака на ноща.

И отново настава зима, слънцето засиява,

И ревът на Дракона*********** разтърсва всичко наоколо,

Благославяйки тигрите************ с радост,

Божествената музика изпълва небесата,

Нещо възниква от мъглявата смес;

И безкрайността (У-Дзи) добива своя образ,

Прекрасен в тайнството и потаен в красотата.

Кръговратът на потока пробива трите бариери*************;

Съюзът на Земята и Небето поражда всички явления.

От природата пий роса - тя е сладка като мед,

Напитка на боговете (будите) и свята радост.

Когато пределът е положен с двойственост тленна,

Аз разбирам - с вяра всички са равни пред Бога!

Когато си уморен - спи, когато си гладен - яж,

След това прикади с ладан и медитирай

Великото Дао (Път) представи пред себе си

Не се подавай на никакви лукави изкушения,

Загубвайки човешкия облик,

Може за милион години да загубиш и душата си.

Блаженият духом намира Небето (рая),

Слепецът блуждае в дебрите на материалното.

За глупеца крайната тайна (истина) не е достъпна,

А да я изпуснеш е най-тежкия грях.

Сложи четирите принципа в основата,

Пътищата на земното лежат в мимолетното.

Първо отключи врата на чудесната тайна

И подхранвай кълна на душата без прекъсване;

Дай на учителя да съставя елексири.

Известно е на избраните какво е истински живак**************

Не друго, а напитка на дълголетието и вечния живот.

Улавяй всеки миг и работи на себе си

Не отлагай духовната тренировка като последна.

Извисяването на душата е възможно за три години,

За някои са необходими десет години

За да засияе силата на елексира."

Джан Санфен

 

 

прочети тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684

Редактирано Януари 5, 2013 от Ники_

[Sleda]

Ако въпросът е за това, какъв е смисълът да има вселени, галактики, слънчеви системи и същества които пъплят насам натам, или по-просто казано ЗАЩО ИМА галактики, слънца ... и хора кото се раждат и умират отново и отново, защо съществува всичко това? Възможно най-схематично, най-"глобално" : Първоизточникът на всичко, наричат го Абсолют, огромна и непознаваема за нас духовна "енергия" БОГ (но не Бог Отец, Бог Син или Светия Дух, които са си наши Богове на нашата слънчева система) диференцира вътре в себе си ОТДЕЛНОСТИ (звезди планети ангели хора животни ...) които кристализират около себе си обвивки-форми т.е материя (така я наричаме) с различна плътност. ЗАЩО? Защото тази материя да се променя в процеса на живот, да се усъвършенства и достигайки пределно ниво на съвършенство да трансмутира в първоначалната си духовна форма и да се присъедини обратно към духа и да го ОБОГТАТИ по някакъв начин. Това е целта и смисъла, теоретически. Как материята се усъвършенства, сложно и комплексно е за обяснение, всеки сам може да си го мисли, по горе всеки е писал за това, но срещнах едно страшно интересно обяснение, само на едно място (иначе философствания има много), значи материята се развива и се усъвършенства чрез ТРИЕНЕ, ужасно, дори до известна степен звучи вугарно. Но като си помисли човек, триенето е много странен процес в природата. При него се образува енергия (топлина), но енергия не се образувала а само се превръщала от един вид в друг...Чудеса! За Щайнер и Учителят че намекват/загатват, ами защо намекват за нещо което знаят ами не го кзват ясно. Не че имам нещо против, много уважавам Учителя, но и двамата повече проповядват отколкото да обясняват.

[Aurora2012]

По въпроса за смисъла, Спомних си за стара басня. В нея един човек открил смисъла на своя си живот и се отдал да му служи. Не щеш ли срещнал го слон. Едър бил този слон, както са си едри слоновете. И доста любопитен. Поприказвали и човекът споделил колко е радостен, че има смисъл и цел в живота. "Така ли" казал слонът, и седнал върху човека. Тогава слонът започнал да настоява човека да му обясни този смисъл. И казал, "докато не ми го обясниш напълно няма да стана от теб." Човекът изплезил език. И не може да говори. Ще се пръсне от тежестта. А слонът още повече го натиска да му каже смисъла ма живота и да му обясни всички подробности по постигането му. "Не само, че не можеш да го обясниш, ами и виж се на какво приличаш, " казал слонът " проснал си се, с ококорени грозни очи и с изплезен език, пък и врещиш някакви неразбираеми глупости от време на време. Ти си много болен човек и не можеш да знаеш никакви висши такива тайни. Сега аз ще те държа така докато се оправиш. Искам да ти помогна, защото съм добър слон със сърце, пълно с любов и милея за всеки. Ако трябва и ще извикам специалисти да диагностоцират врещенето. Имам приятели такива. Като се оправиш ще ти помогна и да разбереш какво е смисъла на живота". Имаше си заключение баснята, но ще го оставя за всеки сам да си го направи.

Редактирано Януари 30, 2013 от Aurora2012

[erendil]

Живота няма смисъл, като смисъл, който да разбереш. Има неща, които не можеш да осмислиш, като съществуването или любовта. Не се поддават на ума и разбиране. И въпреки това, ако се опиташ да ги категоризираш, То автоматично се чувства длъжно да те опровергае още в следващия момент. Така че, ако искаш да си запазиш реалността - не и задавай въпроси.  И това е много повърхностно обяснение.

[Aurora2012]

Ерендил, заключението на баснята беше друго. Но всеки ще я види според своето си светоусещане.

[Станимир]

От баснята си направих извода, да внимаваме какво и на кого казваме. Не че не го знаех преди. Понякога е добре да замълчиш и да не кажеш нищо. Христос е казал нещо подобно: да не хвърляме бисерите си на прасетата, защото не само, че няма да ги оценят, но и ще ни стъпчат.

[Aurora2012]

Станимир, добро заключение. Но баснята имаше друго такова. При все това твоето е също валидно.

Редактирано Януари 31, 2013 от Aurora2012

[Станимир]

И аз всъщност така предположих, но написах това, което е валидно по-скоро за мен в момента.

[B__]

Слонът символ на мъдростта. Буда е бил наричан и син слон.

Когато някой реши, че е разбрал смисъла на живота и започне да си поставя цели, идва житейската мъдрост и осезателно му показва, че нищо не е разбрал.

Е, ако наистина разбере смисъла, човек ще умре - няма защо да живее повече.

Редактирано Януари 31, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Aurora2012]

Тази притча не е от Изтока и слонът не носи същата символичност. Няма повече да коментирам.

[B__]

поне може да дадеш края на баснята ....

[mvm]

Не се доверявайте на "слонове", защото непременно ще ви стъпчат, смачкат, унизят...

Слон - е събирателен образ на хората с пари, власт, високо в йерархията...и подобни

Аз поне така го разбирам това

не че ако се доверим на човек от нашата черга няма да направи същото, евентуално

но за слоновете е по-лесно да ти "седнат" отгоре

[B__]

Отишли гости при един велик Гуру.
- О мъдри, всички ние сме радостни да бъдем в твоето обкръжение. Благодарим за това, че ни прие след великите дела, които си извършил днес.
Гурото помислил малко.
- Ами да, наистина извърших важно дело днес. Нахраних рибките в езерцето.
Гостите се постреснали.
- Нима това е най-важното, о, мъдри?!
- Ами май да. Всички са заети с духовно си развитие и горките животинки щяха да умрат от глад......
 

Редактирано Февруари 6, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Диан Георгиев]

Разбира се, всеки може да има свои си приоритети, свой смисъл и удовлетворение в живота. Аз обаче искам да коментираме смисъла изобщо - защо живеем, защо ни има, точно такива, каквито сме? И някак не ми харесват и не са ми достатъчни такива по-общи и абстрактни отговори, включително и този - Смисълът е в любовта.Според мен любовта (не точно нашата, земна любов, а другата, т.нар. Любов) не е смисъла, а е един от законите на Битието; може би най-важният или по-скоро - основният; основополагащият принцип. Затова именно ако не спазваме/не живеем спрямо този закон си навличаме най-различни нещица на главата. Та, благодаря и на sarita, за това, което е написала. Да - всички се блъскаме и суетим цял живот, за да осигурим битието си, нашето, на децата си; и да, тази въртележка обсебва много хора; и да, на много хора (и не само хора) им е удобно хората да не се замислят за нищо друго, а да са вторачени в своя материален просперитет. Нужно е човек да бъде изправен пред много хард фактори, за да оцени, че има много по-важни неща. Такива фактори са например сериозна, дори смъртоносна болест; сериозно потъпкване на елементарните човешки права в името на лукс и разкош - познавам родители, чиято дъщеря е съпруга на крупен "бизнесмен", която е в по-лошо положение от скъпата китайска ваза от 13 век на скрина им, защото не само, че трябва да стои там, където собственика иска, не само, че не я пита за нищо, но и не се поврежда и чупи толкова лесно, когато той се ядоса ... Едва тогава човек започва да се пита, дали е имало смисъл от многото пари.  Но - това, че сме поставени в позиция непрекъснато да сме ангажирани в осигуряване на битието си никак не е случайно. Представете си обратния вариант - няма нужда да ходим на работа, всичките ни материални нужди са удовлетворени - имаме жилище, храна, дрехи и т.н., всичко необходимо. Колко хора биха правили нещо, с което да подобрят още бита или друга сфера на живота? Колко биха разработвали науката? Много хора, като имат някакъв дори малък проблем с околните, биха се затворили в своето жилище с книжката, или с телевизора, или с питието си, или ... и нямаше да имат никакъв стимул да се променят, да опитат да се разберат с другите хора. Сега именно подсигуряването на насъщния ни кара да ходим на работа и щем не щем да (се опитваме да) мелим брашно с колеги, клиенти, партньори, конкуренти, да тренираме своите воля, мисъл и чувства, своите търпение, упоритост, реакции и т.н. Нашето развитие във всички направления внася корекции навсякъде - чувства, мисли, добродетели, включително във формата на физическото тяло, чертите на лицето и т.н. Човекът - това е една матрица, един доста добър модел за функциониране на начален стадий на съзнателен, разумен живот. Нашата задача и респ. смисъл на живота е да доразвием този модел, да го усъвършенстваме и направим пригоден за напълно съзнателен, разумен живот. Този модел ще може да се ползва от Бог/Вселената и за други същества, намиращи се на подобно ниво на развитие. Дори и тогава, когато нашият свят изчезне и се зароди следващ, нов, то информацията, тези информационни модели за това, докъде сме достигнали ние, както и всички останали царства, ще я има в природата/Бог/Вселената и ще може да се ползва, за да може да има развитие, за да може да се върви именно по спирала, а не да се цикли в кръг. Включително Учителят и Щайнер намекват/загатват, че ние хората сме длъжни да опазим тези информационни матрици (те, естествено, не ги наричат така ), засега обаче неясно по какъв начин (поне за мен), за да могат те да се ползват и при следващото сътворение; всяко наше тяло (физическо, етерно, астрално) ще даде инфото за бъдещите/следващите съответно минерално, растително, животинско царства, защото тъй като представителите на по-нисшите царства нямат Аз, те самите няма да могат да прехвърлят никаква информация.

Информацията постигната в резултат на живота безспорно е ценна и помага за подбор на вариантите на изява в бъдеще. Само че нейното изготвяне, съхранение и използване изисква наличие на изградена система, която трябва да се поддържа от някого, който е на висотата на подобна задача и разполага с необходимите инструменти за това. Иначе информацията сама по себе си няма стойност, тя може да присъства на някакви материални или каквито и да са носители, но без наличие на сетива които могат да възприемат тези носители и без обучено съзнание което може да прочете и осмисли конкретната информация, смисъла на съществуването на тази информация липсва. Например прочитането на генетичния код изисква доста специализирана апаратура, умения, бази данни от информация и т.н. Без да има социална система от хора ангажирани в индустрията, образованието, изследванията и т.н., прочитането на подобна информация не може да стане. Може само да се изказват, пишат, обсъждат общи съждения за дълбините на материята, висините на духа, силата на ума и т.н., но дотам. Тези които могат да четат и използват прочетенето може и да не са се запознали с тези общи съждения през свободното си време, обаче главното е че те са се обучили и работили в условията на съществуваща социална, образователна, индустриална система за да могат да четат и да използват прочетенето. Нищо ме става в изолация освен вихрене на въображението, това не се обяснява ясно в духовните книжки за съжаление.

[B__]

Разбира се, всеки може да има свои си приоритети, свой смисъл и удовлетворение в живота.

Аз обаче искам да коментираме смисъла изобщо - защо живеем, защо ни има, точно такива, каквито сме? И някак не ми харесват и не са ми достатъчни такива по-общи и абстрактни отговори, включително и този - Смисълът е в любовта.Според мен любовта (не точно нашата, земна любов, а другата, т.нар. Любов) не е смисъла, а е един от законите на Битието; може би най-важният или по-скоро - основният; ....

..................

Информацията постигната в резултат на живота безспорно е ценна и помага за подбор на вариантите на изява в бъдеще. Само че нейното изготвяне, съхранение и използване изисква наличие на изградена система, която трябва да се поддържа от някого, който е на висотата на подобна задача и разполага с необходимите инструменти за това. ....

Например прочитането на генетичния код изисква доста специализирана апаратура, умения, бази данни от информация и т.н. Без да има социална система от хора ангажирани в индустрията, образованието, изследванията и т.н., прочитането на подобна информация не може да стане. .....

 

Ооооо да, това е любимо изречение. "Смисълът на живота е любовта". Е какво означава това практически за мен с моето физическо тяло, което използвам за превозно средство на тази земя?! По-горе съм дал една притча. Смисълът на живота е да нахраниш рибките.....

 

Диан, съвсем съм съгласен, че трябва да има социална система от хора за прочитането, а и за съхраняването на тази информация. Според мен ги има и ги наричат учители и духовни школи. Разбира се има и т.н. научни школи, но те пак са част от "политиката" на духовния свят. Поне имам такова чувство.

 

Относно прочитането на генетичния код и това е налично в нашия свят тук и сега. Достъпно за всеки, който пренебрегне вътрешните ограничения и си го позволи. Част от генетичния код обяснява кои са силните страни на човека, как трябва да се развива в това си прераждане и как да взема правилните решения съответстващи на генетичния му код и т.н.

 

П.С. Благодаря ти, че усещаш интерес към това

Редактирано Февруари 7, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Диан Георгиев]

Ооооо да, това е любимо изречение. "Смисълът на живота е любовта". Е какво означава това практически за мен с моето физическо тяло, което използвам за превозно средство на тази земя?! По-горе съм дал една притча. Смисълът на живота е да нахраниш рибките.....

Диан, съвсем съм съгласен, че трябва да има социална система от хора за прочитането, а и за съхраняването на тази информация. Според мен ги има и ги наричат учители и духовни школи. Разбира се има и т.н. научни школи, но те пак са част от "политиката" на духовния свят. Поне имам такова чувство.

Относно прочитането на генетичния код и това е налично в нашия свят тук и сега. Достъпно за всеки, който пренебрегне вътрешните ограничения и си го позволи. Част от генетичния код обяснява кои са силните страни на човека, как трябва да се развива в това си прераждане и как да взема правилните решения съответстващи на генетичния му код и т.н.

П.С. Благодаря ти, че усещаш интерес към това

Не сте разбрал поста ми, дал съм прочитането на генетичния код, което постижение на науката е разбира се широко известно, като пример за необходимостта от развита система на социално, образователно и индустриално ниво за да може една записана ингормация да бъде прочетена от носителя, разбрана и по-късно използвана. В този пример това е една човешка система, която е резултат на доста дълга еволюция и съсредоточаване на усилията на много хора за продължителен период от време.

Не смятам че има човешки системи за прочитане и използване на информация на нематериални, духовни, акашеви и каквито и да са носители, хората работят на материално ниво като система. Логично е да има други системи на други същества съществуващи на съоветно ниво, а на човешко ниво за системи не може да се говори, по-скоро за получаване на преведена и откъслечна информация.

За заигравки с притчи нямам време, интернет форумите са добри да се информираме кой как мисли, за повече не вършат работа.

Редактирано Февруари 7, 2013 от Диан Георгиев

[Диана Илиева]

 

Информацията постигната в резултат на живота безспорно е ценна и помага за подбор на вариантите на изява в бъдеще. Само че нейното изготвяне, съхранение и използване изисква наличие на изградена система, която трябва да се поддържа от някого, който е на висотата на подобна задача и разполага с необходимите инструменти за това. Иначе информацията сама по себе си няма стойност, тя може да присъства на някакви материални или каквито и да са носители, но без наличие на сетива които могат да възприемат тези носители и без обучено съзнание което може да прочете и осмисли конкретната информация, смисъла на съществуването на тази информация липсва.

Например прочитането на генетичния код изисква доста специализирана апаратура, умения, бази данни от информация и т.н. Без да има социална система от хора ангажирани в индустрията, образованието, изследванията и т.н., прочитането на подобна информация не може да стане. Може само да се изказват, пишат, обсъждат общи съждения за дълбините на материята, висините на духа, силата на ума и т.н., но дотам. Тези които могат да четат и използват прочетенето може и да не са се запознали с тези общи съждения през свободното си време, обаче главното е че те са се обучили и работили в условията на съществуваща социална, образователна, индустриална система за да могат да четат и да използват прочетенето. Нищо ме става в изолация освен вихрене на въображението, това не се обяснява ясно в духовните книжки за съжаление.

А според мен това, че информацията е недостъпна за нас към момента, не я обезсмисля. Пък и тя би могла да стане достъпна за нас след време примерно.

Това, което казваш за наличие на система е интересно.

Но какво да мислим за такива хора, като Буда примерно? И неговото ли е било вихрене на въображението?

[Диан Георгиев]

А според мен това, че информацията е недостъпна за нас към момента, не я обезсмисля. Пък и тя би могла да стане достъпна за нас след време примерно.

Това, което казваш за наличие на система е интересно.

Но какво да мислим за такива хора, като Буда примерно? И неговото ли е било вихрене на въображението?

Ценността на информацията получена от живота е безспорна, тя задава вариантите за в бъдеще, с това започнах поста си. Достъпна е за всеки който има неибходимите сетива да я възприеме, съзнание да я разбере и среда да я приложи. Който може сега, който може в бъдеще, бил той човек или каквото и да е друго същество, при наличие на изградена съответна социална, образователна и производствена система. За съществата при които тези неща липстват все още, информацията няма смисъл. Затова са важни усилията по изграждане и поддържане на посочената система, макар в личен план това да е свързано с извършване на работа, разправии с хора, нерви, стрес и т.н. Това не може да бъде избегнато и така е на всички нива, края на краищата ние съществуваме именно благодарение на наличието на подобна система в нашето тяло.

Буда е голяма тема, той е учил практически неща и винаги е избягвал абстракции от духовен характер, като дух, душа, Бог и много други производни от развитата през хилядолетията индийска духовна традиция. Ясно е показал връзката между наличие на сетива, пробуден ум и общество от пробудени същества. Говорил е за множество буди от предишни епохи, за буди в други светове, за пробудени същества на други планове на съшествуване освен човешкия. Опастността от изолиране, от въображението и ангажирането на ума във вечни спекулации винаги е била изтъквана, по-късно в различните секти се е наблягало на избрани части от учението на Буда, в зен будизма се набляга особено на тази опастност.

Редактирано Февруари 8, 2013 от Диан Георгиев