Nicki64 Добавено Декември 7, 2012 Доклад Share Добавено Декември 7, 2012 За родителските кооперативи, като алтернативна форма на детските градини Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nicki64 Добавено Декември 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 7, 2012 (edited) Привет! За никого не е нова темата за детските градини. Почти всеки от нас е минал през въпросното уреждение или се е изправял пред институцията във връзка с детето си. Детските градини, в които израства новото поколение са като термометър за икономическото, образователното, социалното и духовното състояние на една държава. Вижданията и оценките за съществуващата система са различни, алтернативите и - също, но въпроса не оставя никого безразличен. Наред с благодарноста на родители и роднини е и критиката за съществуващите форми на детските градини: Възмущение от липсата на места и големия брой деца в групите. Недостатъчния брой учители и възпитатели. Усещането за агресивна среда и различни форми на насилие. Критика срещу детските учреждения, като институции за социалиална дресировка, вместо среда за креативно развитие. и още други които вие бихте допълнили ... Една алтернативна форма на детските градини са родителските кооперативи. Някои от предисмтвата които се посочват са: среда близката до семейната малки групи и близост до дома родителите имат решаваща роля за избора на педагогика и персонал възможност родителите да се ангажират в дейността итн ... Ето и споделен опит за тази форма на детски градини:Родителски кооперативи – една добра алтернатива на детските градини Надявам се, че темата ви вълнува. Нека я обсъдим заедно. Редактирано Декември 7, 2012 от Nicki64 Иво и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 8, 2012 Доклад Share Добавено Декември 8, 2012 Ето и споделен опит за тази форма на детски градини:Родителски кооперативи – една добра алтернатива на детските градини Надявам се, че темата ви вълнува. Нека я обсъдим заедно. Здравейте, темата е доста наболяла напоследък. Ще се включа въпреки, че детето ми е израсло извън тази възраст. Аз съжалявам, че около 2000-2002 година, когато ни беше времето със щерката, за такива неща в България още никой не беше чувал. Да, бях прочела от кора до кора книгата на Д-р Спок, и там на една от страничите имаше странни абзац че могат 4-5 родителя да се кооперират в отглеждането на деца. Тогава ми се струваше, че това е възможно само в Америка, тъй като в софийския комплекс, в който живеех, майките не ми се струваха подходящи или вдъхновени да се обединяват. Затова живо ме вълнува развитието на такива малки общности от отговорни родители, които вземат нещата в свои ръце и тръгват със собствени усилия да намерят алтернатива на рамките на една гнила социална система, която налага безпрекословни закостенели норми във възпитанието на собствените ни деца! Завиждам на тези родители, които са успели да се намерят трудните и трънливи, но благородни пътечки да останат свързани с възпитанието на своите деца! Наблюдавам такива малки общности и съжалявам, че не съм имала такова детство близо до собствните си родители, които да ми обръщат внимание и да съм заедно с тях! Недоумявам как е възможно да у нас да няма никакви родителски протести по новия закон!!! Ами в Народното събрание посягат на най-свидното - децата, които трябва да се превърнат от 4 годишни в послушни роботи на бъдещата европейска икономика, на следващия - "изъм" - бил той отпред с представка "социо-", "кому-", или както сега "евро". ПП А вие бихте ли пратили 4-годишното си дете в училище? Донка и Nicki64 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 8, 2012 Доклад Share Добавено Декември 8, 2012 Здравейте Ники, Благодаря за ценната тема! Първо - подкрепям напълно родителските кооперативи като идея и се радвам на всеки опит за реализация. Нещо повече - смятам, че образованието по принцип би следвало да бъде на основата на родителските кооперативи - както всъщност е възникнало във възрожденска България. В условията на обществото и семейните традиции и ценности в България и света в началото на 21 век все още има доста съществени подробности, които подлежат на уточняване и експериментиране. - Колко семейства ще бъдат достатъчни, за да могат да си позволят педагогически персонал и в какво точно ще се изразява работата на педагозите? - Ще могат ли да се справят с детските групи и техните изисквания родители, които нямат педагогическа подготовка или поне способности? Как би се отразило на развитието на децата влиянието на родители с меко казано неадекватни или екстремни разбирания? - Как ще се съчетае участието в отглеждането на децата с личните ангажименти и работното време на родителите? Ще се радвам, ако се намери споделен вече опит. ISTORIK и Nicki64 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Декември 8, 2012 Доклад Share Добавено Декември 8, 2012 (edited) Ето още статии... - Родителските кооперативи – алтернатива в отглеждането на деца http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/07/18/360282_roditelskite_kooperativi_alternativa_v_otglejdaneto_na/ - Родителските кооперативи - смислена алтернатива извън закона http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2012/05/14/1826908_roditelskite_kooperativi_-_smislena_alternativa_izvun/ - Родителски кооперативи заменят яслите http://www.temadaily.bg/publication/830-%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D1%8F%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/ Редактирано Декември 8, 2012 от ISTORIK Nicki64 и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 9, 2012 Доклад Share Добавено Декември 9, 2012 (edited) Здравейте Ники, Благодаря за ценната тема! Първо - подкрепям напълно родителските кооперативи като идея и се радвам на всеки опит за реализация. Нещо повече - смятам, че образованието по принцип би следвало да бъде на основата на родителските кооперативи - както всъщност е възникнало във възрожденска България. Това е много интересно. За България не ми е известно след Освобождението как е стоял въпроса с образованието. Може ли малко повече подробности? Доколкото знам Хитлер въвежда системата на държавното образование в статут, в който не могат да просъществува бизнеса на частните учители и те принудително да се влеят към редиците на германската предвоенна икономика. Дотогава образованието е било предимно частно начинание. Частните училища са били дело на отделни родители или родителски колективи. Редактирано Декември 9, 2012 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 9, 2012 Доклад Share Добавено Декември 9, 2012 Здравей Юля Покрай едно родово проучване, благодарение на което установих, че не съм второ, а четвърто поколение даскал, прочетох доста литература - основно спомени - на прочути в нашата история просветители отпреди Освобождението. Тогава е нямало българска държава, а турската империя не се е занимавала с просветното дело на раята, много ясно. Учила съм история на образованието в университета, но не предполагах с колко вълнение и искрено изумление сега, с над 30 г. стаж ще чета първите буквари и учебници, с които е проходило българското светско образование. Искрено препоръчвам спомените на Илия Блъсков, например. Човек се докосва до възторга и разочарованието, идеализма на първите даскали и техните ежедневни усилия, но и откровено признание за случайните хора в даскалската професия. След Освобождението даскалите с радост и надежди са посрещнали грижата, която е полагало новото национално управление за просветата. Надявали са се, че държавните единни изисквания ще прекъснат порочни практики на влияние на общините върху училищната работа. И отново разочарование, защото заедно с единните изисквания и подготовката на учители за новите школа, родителите били съвсем изолирани и сега пък оставили всичко на държавата и на министерските чиновници. Последствията не закъснели. Въобщя, интересна история имаме, особено, ако човек се опита да усети не просто списъка от събития, но мислите, трепетите, радостите на хората зад сухите факти... Покрай написаното по-горе ми излезе още един въпрос, свързан с родителските образователни кооперативи: - Работата в такива условия коренно се различава от фронталната работа в условията на масовото държавно училище. Би било разумно да има специална подготовка на педагозите, които ще работят с децата. За любителите на архивни ценности - Илия Блъсков - 1907 г. @ЮлЯ@, ISTORIK, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 (edited) Благодаря за изчерпателната исторческа информация. Излиза, че Христо Ботев е обучаван от родителя си Даскал Ботьо и това е предпоставка за един свободолюбив дух. След това за Одеса ли имаше очерк Х.Б. за закостенелостта на руската държавна система на образование? Както се вижда всяко нещо във възпитанието оказва следа. Отговарям на въпроса ти по-долу. Държавният чиновник няма интерес от частно образование, малки родителски фирмички, основали домашно частно училище. В България се прави всичко възможно, малкия частен сектор да не оцелее, защото дразни държавния служител. Може би трябва да се следва примера на родители по американкската система на домашно обучение, но в този случай родителите, които са учители, трябва да преподават на английски език, идват преподаватели от Америка, които издават американски дипломи, които са валидни в.... тук вече се затруднявам. Но това е шансът за начално и средно образование вкъщи според мен. Покрай написаното по-горе ми излезе още един въпрос, свързан с родителските образователни кооперативи: - Работата в такива условия коренно се различава от фронталната работа в условията на масовото държавно училище. Би било разумно да има специална подготовка на педагозите, които ще работят с децата. За любителите на архивни ценности - Илия Блъсков - 1907 г. Редактирано Декември 10, 2012 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 Родителите обикновено си имат някакви свои занимания и прехрана, а и не са много тези, които умеят да се занимават с детски групи. Има някаква надежда в специални курсове и литература пособия, ресурси, подготвени от опитни хора. Мога и сега да предложа нещо подобно на родители за английски език - ограмотителен период (1-2 клас) И все пак педагозите и психолозите - професионалисти са незаменими. Мисля, че всеки родителски кооператив трябва принципно да слага в основата си един (поне) професионалист, който ще координира и насочва работата и ще играе основна и решаваща роля. Така и родителите ще са спокойни. Разбира се, родителите ще избират сами професионалния си помощник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 И на мен ми е интересна тази тема. Къде се провеждат заниманията/обучението? В някой от домовете, или се редуват къщите, или в друга сграда? Кой го провежда? Ползвала съм услугите на детска учителка у дома за моите деца. Това си има предимства и недостатъци. Включително такива, които въобще не предполага човек. Например се оказва, че частният учител някак без да иска се намесва в домашното/семейното възпитание на детето. Иначе детето прави разлика - у дома се прави така, важно е онова и т.н., а в училище се прави онака, важно е друго ... И може да избира, да преценява ... Хм, трудно ми е да обясня. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 11, 2012 Доклад Share Добавено Декември 11, 2012 Абсолютно, точни наблюдения. Обаче доколкото разбирам аз, става дума не за домашно възпитание, а за кооперативна детска градина/ясли, в която са събрани група деца от различни семейства. Последното автоматично изключва фактора родителско/домашно възпитание, тъй като са събрани деца от различни семейни двойки. Колкото и да са сходни идеите на тези двойки за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всичко. Според мен става дума за два различни процеса на социализация - този в семейството се допълва от социализацията в група със сходни на семейството (но различни) условия на общуване. Все пак и аз подкрепям молбата за повече подробна информация за опита на кооперативите, желателно лично от родители. Nicki64 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 11, 2012 Доклад Share Добавено Декември 11, 2012 (edited) Мога да ти кажа нещо, което няма да е пълно като информация, но е от достоверен източник - моя добра приятелка , която няма педагогическо, но художествено образование и владее много добре английски език, заради което я взеха за учител в родителски кооператив да води занимания 8 деца в един апартамент да ги извежда, приспива преоблича, така че освен занимания като възпитател й се наложи и да върши дейността на лелката. Първия месец като й се обадих се чу трещене по джиесема, все едно нещо се срутва. Децата вилнееха и тя нямаше право да им се кара, защото така бяха поръчали родителите. После родителите накупиха всякакви учебници от всякакви издателства по всякакви предмети и й ги дадоха. Тя трябваше да ги води всичките тези предмети плюс английски език. Това не се бяха договаряли преди 6 месеца, тъй като тя само играеше с тях и ги извеждаше. Неприятното беше, че родителите се редуваха в присъствието си и всеки беше със собствено мнение как тя преподава. Тя стана много стресирана, тъй като едни учебници й харесваха, а други не, но родителите държаха на някакви свои неща. В един момент една амбициозна майка реши, че моята приятелка трябва да се отчита за провеждането на всеки урок с писмено описание на началото, съдържанието и края! Това щеше да я довърши. Тя до 12 не можеше да подготви уроците, а излиза, че до 2 посред нощ трябва да им пише писмен отчет!!! Това не бяха родителски изисквания за детска градина, а Университет Йейл, както констатира мъжа й. Да, плащаха й 700 лв на месец, но й изискваха от нея такива неща, че й късаха нервите. Тъкмо една майка се укроти, идва ред на друга с бесни идеи, които приятелката ми трябва да изпълнява. В същото време си правеха снимки с децата за спомен, на повечето снимки тя изглеждаше толкова напрегната, че ми беше жал да ги гледам техните рекламни фотоси във фейсбука. Престанах да се интересувам от тази инквизиция,тъй като историята взе да ме натоварва. С приятелката ми кажи-речи година не сме си ходили на гости, защото е във онази въртележка на роботите, в която знаете лягаш-ставаш-ходиш на работа и това се повтаря монотонно всеки ден. За нея радостта идва от децата, което компенсира според нея всичко, защото самите родители да ги слушаш всеки ден какви амбиции имат, които тя трябва да осъществява - не си е работа! При което това им излиза много евтино - около 100 лв на родител си поделят разходите за нейнта заплата и разходите за апартамента 50 лв на човек. На нея й коства много, нищо че е до 14 часа на работа, тя е изчерпана да води цялата тази "всичкология". Само с готвенето и с яденето им не се занимава. Уж й помагат родителите но... оставят някои неща тя да ги върши и тя няма как защото й плащат. В една истинска частна градина заплатата й щеше да е някъде към 380-500 лв и тя щеше да знае точно какви са й задълженията и отговорностите, а родителите щяха да плащат такса от 380-600 лв и нагоре за дете но нямаше да ги виждат и контролират цял ден,. Абсолютно, точни наблюдения. Обаче доколкото разбирам аз, става дума не за домашно възпитание, а за кооперативна детска градина/ясли, в която са събрани група деца от различни семейства. Последното автоматично изключва фактора родителско/домашно възпитание, тъй като са събрани деца от различни семейни двойки. Колкото и да са сходни идеите на тези двойки за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всичко. Според мен става дума за два различни процеса на социализация - този в семейството се допълва от социализацията в група със сходни на семейството (но различни) условия на общуване. Все пак и аз подкрепям молбата за повече подробна информация за опита на кооперативите, желателно лично от родители. Редактирано Декември 11, 2012 от @ЮлЯ@ ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Декември 11, 2012 Доклад Share Добавено Декември 11, 2012 Родителите понякога се бъркат в работата на учителя. Ако не са доволни от него, да се пробват на неговото място - само за ден, за седмица или месец... Да видим колко време ще издържат! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 11, 2012 Доклад Share Добавено Декември 11, 2012 Така е! Пpоблeмът на pодителския коопеpатив е когато искат да си напpавят частна гpадина с назначен учител и да им излезе по-евтино от таксата за истинска частна гpадина с диpектоp пеpсонал и матеpиална база. Те искат самите да са диpектоpи, а не да пpеподават и извъpшват някакви пpактични занимания заедно с децата си, каквато е всъщност пъpвоначалната идея на такъв коопеpатив. В същото вpеме пpетенциите към този нещастник, на който плащат да им възпитава децата са огpомни. Не знам как моята пpиятелка се нави да pаботи за pодителски коопеpатив - беше pаботила в детски центъp пpи дpуга пpиятелка без тя да й плаща, в частна фиpма на компютъp пак не й платиха за месеца и половина, после се отчая че в магазин за художествени матеpиали - което й е по специалността няма да вземат нея а 20 години по-млада някоя, нищо че тя знае английски. Накpая pеши че там ще pаботи, но не й хаpесва защото няма свободата тя да пpеценява какво тpябва може и не може. Може би с вpемето нещата са се пpоменили, знам ли, надявам се че тази Коледа ще се събеpем да се видим след една година потъване в пpоблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сантал Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Здравейте, аз и семейството ми сме част от родителски кооператив и ще ви разкажа в общи линии как се случват нещата. Детето ни беше прието в държавна градина, но избрахме да се присъединим към кооператива, защото това ни дава уникален шанс да участваме в живота му в най-важната за утвърждаването му като личност възраст. Намерихме се, както се казва. Общо сме десет семейства, които отглеждаме децата си заедно. Имаме доста сходни виждания по отношение на отглеждане и отношение към децата, макар, че много често спорим. Интересното е, че дори да спорим обаче до сега винаги сме съумявали да запазим добрия тон и най-важното да намерим удовлетворително разрешение. Другото изненадващо и за мен самата е, че когато има нужда нещо да бъде свършено винаги се намира кой да го свърши, без това да е непременно един и същ човек и без вечно киселата физиономия на някой почувствал се „прецакан”. Това всъщност е смисълът на кооператива – всеки да допринася за общото благо, в случая отглеждането на нашите деца, с каквото може и както и колкото иска. Достатъчно съм поживяла, за да не вярвам на утопии, но ето че това за което ви разказвам се случва и то всеки ден вече повече от година. До тук съм сигурна, че по-голямата част от четящите вече са ме обвинили в откровена лъжа и няма как да е иначе в обществото и порядките в които живеем, за това ще ви разкажа за по-прагматичната страна на нещата. Задължително, когато спомена че участваме в кооператив, първият върпос е: „А колко ви излиза на месец?” – излиза колкото частна детска градина от по-евтиния клас. Организацията на кооператива е доста и изисква много усилия – всичко си е наша грижа от почистването до учителките. Майките сме се разделили на работни групи и всеки отговаря за някаква част от функционирането на нашата малка общност - програма, хигиена, пазаруване и т.н. според възможностите и професионалната насоченост. Имаме майки специалисти в образователната област и те поемат основно изработването на учебната програма, рутините през деня и планирането на заниманията. Учителите са крайъгълен камък за функционирането на кооператива и безспорно успехът ни зависи най-много от тях. Не е лесна координацията и общуването с 10 майки едновременно, но ние много се стараем да се подобрява комуникацията непрекъснато, както и да изглаждаме в движение всички въпроси. За да станеш учител в кооператив трябва или да вярваш много силно в идеята, да обичаш свободата в работата си и да носиш отговорност за нея или просто да ти трябват пари, което не коментирам. Няма да мога да опиша и половината от кооперативния ни живот тук, но ако имате интерес към някой детайл, можете да ми пишете. Вместо заключение ще кажа, че детето ми има още един дом, много приятели, чувства се сигурно и щастливо в кооператива и аз имам спокойствието, че то ще е винаги обгрижено. Аз също намерих много нови приятели, придобих увереност като родител, защото споделянето е една от ценните ни възможности и разбрах, колко успешни могат да бъдат общите начинания дори и без едноличен лидер, стига хората, които участват да имат ясен и важен мотив и разбира се нужните качества. Nicki64, Донка и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Здравей, Сантал! На мен ми е интересно каква е програмата, по която децата във вашия кооператив се обучават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Попаднах на интересно интервю по темата: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/9606-roditelskiyat-kooperativ-lyubov-grizha-i-spodelyane/ Nicki64 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 3, 2013 Доклад Share Добавено Януари 3, 2013 (edited) Още едно интересно интервю: http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_l.a_c.327_i.247681.html И още една статия: http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/kooperativ/ Редактирано Януари 3, 2013 от ISTORIK Nicki64 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 3, 2013 Доклад Share Добавено Януари 3, 2013 (edited) Както всяко нещо, и тази инициатива си има своите плюсове и минуси. Да видим какви биха могли да бъдат те... 1. Плюсове, положителни неща: - Алтернатива както на детската ясла, така - и на детската градина. Една такава организация позволява децата да бъдат "гледани" чак до тяхната училищна възраст. - Средата е близка до семейната. Роднините на децата могат да са заедно с тях в кооперативното детско заведение. - Децата не са прекалено много, на всяко дете може да се обръща индивидуално внимание по всяко време. - При достатъчен брой деца тази инициатива може излезе по-евтино от посещаването на частна ясла или детска градина - Постоянен родителски контрол върху методите на възпитание на децата, материалната база, условията, хигиената, храненето, дневния режим, физическата активност и учебния материал. - Ако някой от коопериралите се родители има педагогическа правоспособност, може да се включи като учител в кооператива, особено - ако е безработен. - Възможност за активно участие на родителите при избора на учители, възпитатели, психолози, логопеди, лекари и зъболекари, книги, учебници, учебни помагала... - По-малък брой деца, отколкото - в яслите, в детските градини и подготвителните групи в училищата, следователно - по-малко вируси и бацили. Никой няма да води болното си дете, за да не се разболеят останалите деца. - Това е една интересна възможност за родитеите, а също - и за бабите и дядовците, при наличие на желание от тяхна страна, да участват активно и да помагат в отглеждането на децата/внуците си. - Ако се съберат достатъчно голям брой деца, и ако има спестени пари, има възможност някое семейство да прескочи плащането на една такса, ако са настъпили някакви временни финансови затруднения (примерно - смърт на баба или дядо). - Родителите могат по-дълго време да бъдат с децата си. - Може да се събере кооператив от родители, които са приятели, съученици, състуденти или колеги (и се познават от по-рано) - Ако се съберат непознати семейства, това е възможност за нови познанства и приятелства между тях. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Получавате още едно семейство – сприятелявате се с децата, с родителите им, дори с бабите и дядовците им, с преподавателите и психолозите... - Възможно е родителският кооператив да прерастне в частна детска градина, в начално, а после - в основно и средно училище. Така родителите ще могат да бъдат по-близо до децата си през цялото им детство. 2. Минуси, отрицателни неща: - Възможна е моментна нестабилност на организацията – ако поради някаква сериозна причина едно или повече семейства се откажат в даден момент, финансовата тежест върху останалите може да стане непосилна. В такъв случай ще трябва да се търсят нови семейства за попълване на първоначалната бройка. - Може да излезе значително по-скъпо от държавните ясли и детски градини. - Нееднаквост на месечните разходи за семейството – няма как да се фиксира една постоянна месечна такса – тя ще варира всеки месец, в зависимост от възникналите разходи. - Понякога може да бъде много трудно да се намери добър възпитател, който да прегърне идеите и разбираниятана родителите от кооператива за отглеждане на децата, а също - философията и ценностите им. - Трябва да се намери подходящо помещение с приемлива цена на наема, ако някое семейство не разполага с някакво подходящо помещение (апартамент или къща с двор) - Няма възможност да се възстановява месечната такса, в случай, че нечие дете (или нечии деца) е било болно. Така реално дори и цял месец някое дете да не е посещавало общата ясла/градина, семейството му ще трябва да се включи в месечното покриване на общите разходи. - Ако един родител не е готов да поеме своите отговорности и задължения, той не би могъл да бъде част от кооператива. Всеки един кооператив функционира спрямо това, доколко сдружените родители в него имат възможността да се включват във всяка една дейност. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Колкото и да са сходни идеите на сдружилите се родители за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всички аспекти. - Месечната парична сума, която родителите трябва да отделят, може да се окаже значително по-висока от таксите в държавните детски градини и да се доближава до таксите в частните детски градини. (100 - 500 лв на месец). - Родителският кооператив не представя образователни услуги, както това прави частната детска градина, затова родителите в него не могат да разчитат на финансови печалби. 3. Как стоят нещата в общинските или частните детски градини и училища: - Родителите не могат да избират нито местоположението, нито материалната база, нито учителите, нито учебната програма, нито пък - другите деца. - Липсват достатъчно места и по тази причина в детските градини детските групи са твърде големи и е по-трудно да се обръща индивидуално внимание на всяко дете по всяко време. - Общинските детски градини може да са центрове за социална дресировка, вместо - среда за креативно развитие на децата. - Броят на учителите, възпитателите, психолозите, логопедите, лекарите и зъболекарите понякога може да не е достатъчен. - Понякога средата е агресивна - изпълнена с физическо и/или вербално насилие, от страна и на децата, и на служителите в детската градина. - Не всяко училище има възможността да осигури предучилищно обучение. - В предучилищните групи на някои училища се обучават деца на различна възраст (4, 5 и 6 годишни). - За съжаление, вместо да става все по-гъвкава, образователната ни система става все по-твърдоглаво неадекватна. Редактирано Януари 3, 2013 от ISTORIK Донка, Слънчева и Nicki64 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 3, 2013 Доклад Share Добавено Януари 3, 2013 Или в крайна сметка, плюсовете са повече На мен обаче ми е интересно и бих искала да попитам - Сантал, как се намерихте? Имам предвид как се събрахте тези 10 семейства, с такива близки явно възгледи? Според мен, ако се съберат близки хора по мислене и дух, няма начин да не се получи инициативата. Та по-важно е - как да се намерят и как стартира дейността? Оттам нататък има вече големи шансове всичко да се развива добре. Донка, Слънчева и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 4, 2013 Доклад Share Добавено Януари 4, 2013 (edited) Сетих се да попитам и още нещо... Родителският кооператив предполага родителите на ротативен принцип да са учители, възпитатели, бавачки, психолози, да пазаруват, да готвят, да чистят... А какво правите в случай, че и двамата родители работят и то - повечко часове в денонощието? Ако са живи и здрави бабите и дядовците на детето, няма проблем те да се включат, но ако не са живи, ако са тежко болни или пък живеят далече, тогава какво се прави? Да, родителите ще могат да поемат своята част от разходите на кооператива, но къде остава идеята те да са близо до детето си? Редактирано Януари 4, 2013 от ISTORIK Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Януари 4, 2013 Доклад Share Добавено Януари 4, 2013 Аз все още не съм родител и не съм стигнал до проблемите на родителството. Не участвам в родителски кооператив и като специалист. Просто самата тема ми е много интересна. Тези родителски самоинициативи са интересни от гледна точка на това, че става дума за неформално и алтернативно (извъндържавно) образование и възпитание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сантал Добавено Януари 22, 2013 Доклад Share Добавено Януари 22, 2013 Здравейте отново, определено ако и двамата родители работят е ограничение да участват в кооператива. Участието на родителите е един от фундаментити на философията на кооператива. На мен ми се наложи за определен период да не мога да давам дежурства и бабата ходеше на дежурства, но разбира се тя трябва да е адекватно следваща установения порядък. Аз също така задочно следях какво се случва. Как се намерихме - случайно, макар че няма нищо случайно С повечето майки се бяхме срещали по един или друг повод покрай бебешките занимания, където водихме детето - плуване, рисуване, музика, танци, английски и т.н. Така се получи, че майките със сходни интереси и виждания посещават едни и същи места и се намерихме. Някои се бяха срещнали преди това в друг кооператив. Програмата си я създаваме сами, като се стремим да извлечем най-доброто от темите, програмите и методите, които познаваме като ефективни. Нашите деца се занимават много практически и гледаме всичко да им минава през въцете и през всички сетива, за да го възприемат спонтанно и с радост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.