Нетърпимост / непримиримост към злото

[Станимир]

Според мен въпросът е неправилен. Предполага борба СРЕЩУ нещо вместо борба ЗА нещо. И то като самоцел.

 

Освен това ми попадна един цитат от Учителя в "Доста е на деня": "...Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо...." Като средство в работата ЗА нещо. 

Въпросът не предполага борба. Но много от четящите го правят.

 

Божидар, ти често пишеш как трябва да се вслушваме в чувствата си дори пренебрегвайки ума. Ами ето, тази тема е точно за това. Някъде около мен се случва нещо, което считам за несправедливо и в мен се поражда отвращение, става ми неприятно от случилото се. Решението за борба или за не борба идва в последствие, евентуално. Целта на темата е именно това първоначално чувство. При някои хора то може да е съпътствано с отрицателни емоции като омраза към извършителите на несправедливостта, гняв, отчаяние, че това се случва в една уж напреднала цивилизация и др. Но може да е съпътствано и с разбиране, прошка, вяра в по-доброто бъдеще, желание за положителна промяна, надежда... Не че това разбиране ще направи злото да изглежда по-малко зло и на нас ще ни стане приятно съществуването му, но то ще ни даде една сила да го приемем и надежда за бъдещето. Надявам се, че съществуването на злото не е приятно за никого. Пак повтарям, темата не е насочена към борбата със злото, а към усещанията които то предизвиква във всеки от нас.

[Креми (късметче)]

Ако виждаме някакво явление като "зло", това значи само едно -

дава ни се възможност да проявим Любов.

 

Ето ТАКА се отсява зърното от плявата - от Бог, чрез хората.

 

 

Стан,

 

Ако видя нещо отрицателно в някого то ще предизвика в мен чувство на несъвместимост. Вътрешно това определено ще е едно доста неприятно за мен чувство, а външната ми реакция ще зависи от конкретния случай и до това доколко умея да владея себе си. И това неприятно чувство съществува дори и когато аз лично не съм замесен в извършваното зло, а съм само далечен страничен наблюдател. Е, предполагам не винаги, но май доста често.

 

аз бих нарекла това съпричастност / несъпричастност към събитията.

Обуславя се от чувството за единство със света. При всеки е различно и зависи от степента на развитие.

 

 

Понеже повдигането от месни ястия и на мен ми е познато от детинство, кажи - докъде успя да стигнеш в реакцията си?

Аз като дете не успях дори първо да отстоя себе си - да не ям.  Все пак опората на детето е аторитетът на родителя. Приучиха ме, внушиха ми и доста време ми трябваше като възрастна вече, за да превключа отново на първоначалната си вибрация.

 

Та ето така виждам аз "непримиримостта", т.е. реакцията на злото:

-първо бих отстоявала собственото си право да не ям месо

-после бих настоявала в семейството да се яде колкото може по-малко

- ако успея да откажа семейството, бих започнала кампания, адресирана до по-широк кръг хора. ( Обаче има хора,които развиват анемия без месо - наблюдавала съм това. И тогава не преминаваме ли от зло за животните към зло за хората? )

 

Въздействието върху околния свят се прави в концентрични кръгове, като се започва от точката  в средата - себе си. И винаги се зачита правото на свободна воля на другия. Ако свободната воля ( на "добрия" или на "злия" ) прехвърли рамките много застрашително, той губи връзката с центъра ( "аз'-а ) и после се връща пак в началото - да поправя собственото си "аз" - също лично съм го изпитала.

Редактирано Декември 3, 2012 от Креми Стоилова (късметче)

[B__]

Божидар, ти често пишеш как трябва да се вслушваме в чувствата си дори пренебрегвайки ума. Ами ето, тази тема е точно за това. Някъде около мен се случва нещо, което считам за несправедливо и в мен се поражда отвращение, става ми неприятно от случилото се. Решението за борба или за не борба идва в последствие, евентуално. Целта на темата е именно това първоначално чувство. При някои хора то може да е съпътствано с отрицателни емоции като омраза към извършителите на несправедливостта, гняв, отчаяние, че това се случва в една уж напреднала цивилизация и др. Но може да е съпътствано и с разбиране, прошка, вяра в по-доброто бъдеще, желание за положителна промяна, надежда... Не че това разбиране ще направи злото да изглежда по-малко зло и на нас ще ни стане приятно съществуването му, но то ще ни даде една сила да го приемем и надежда за бъдещето. Надявам се, че съществуването на злото не е приятно за никого. Пак повтарям, темата не е насочена към борбата със злото, а към усещанията които то предизвиква във всеки от нас.

 

 

Най-сърдечно ти препоръчвам да прочетеш какво си написал

Накратко си написал следното:

 

Смятам нещо за несправедливо (убеждение).

В мен се пораждат лоши чувства (вследствие убежденията)

Но тези лоши чувства са неприятни.

А може чувствата, които се пораждат, да са добри. 

Целта на темата е как да не се пораждат неприятните чувствам, а добри на разбиране и прошка. (или поне твоята цел е да се разгледат тези чувства)

 

Сега нали виждаш, че не си съвсем коректен да говориш, че говориш за чувства, както аз говоря за чувства :)

Защото първото при теб не са чувствата, а убеждението. 

Съвсем ясно си го написал. Черно на бял компютърен фон:

- Някъде около мен се случва нещо, което считам за несправедливо. 

 

И след това идват чувствата като резултат от това убеждение. И от какво се пораждат лошите чувства? От едно лошо убеждение, от една заблуда, че се случвало нещо несправедливо. 

 

И пак ще цитирам, както наскоро цитирах Учителя, който пояснява и цитира Библията: "...И косъм няма да падне от главата на човека без Волята Божия..."

 

На света всичко е справедливо. Поне по Волята Божия. 

И с разбирането на това идва прошката. 

Редактирано Декември 3, 2012 от БожидарЗим

[Станимир]

Разбира се, че моите чувства ще се появят следствие на моите убеждения че нещо е погрешно. Или трябва да разсъждаваме от някаква недостижима за човека гледна точка, която предполага познаване на абсолютната истина?! Изводите ти са тенденциозни и смешни. Ако нямаш желание да разбереш написаното, защо изобщо си правиш труда да го четеш? Какво искаш да покажеш? Колко си надраснал дуалността и света в който живееш? Ама на мен изобщо не ми пука. Значи, когато изнасилят и убият някого ей така за удоволствие и аз се възмутя от постъпката на извършителите това е ненормално, щото видите ли духовните хора не се възмущават при такива ситуации. Е, да де, ама Христос е изгонил търговците от храма. Духовните хора страдат заради всички злини, които се извършват в света и това са страдания, които не можеш да си представиш. И да, няма никакви отрицателни емоции, но това не прави страданията им по-малки, това не прави допира им със злото в света приятен. Ако има нещо приятно, то е знанието, че и това ще отмине. В разгара на кали юга да се правим, че светът е съвършен и справедлив... Ами не е. Не и сферите в който хората осъществяваме еволюцията си.

[Станимир]

Понеже повдигането от месни ястия и на мен ми е познато от детинство, кажи - докъде успя да стигнеш в реакцията си?

Аз като дете не успях дори първо да отстоя себе си - да не ям.  Все пак опората на детето е аторитетът на родителя. Приучиха ме, внушиха ми и доста време ми трябваше като възрастна вече, за да превключа отново на първоначалната си вибрация.

Имах предвид, че въпреки неприятното усещане от присъствието на месо в близост до мен, бих могъл да си наложа да остана известно време в близост до месото. Не виждам начин как мога да привикна да ям нещо подобно. Ял съм някои колбаси като кренвирши, луканки, луканкови салами и под., но непреработено (мн. ситно смляно и сушено) месо просто нямаше как да ме приучат да ям.

 

 

[Станимир]

Виждам, че употребата на думата „зло“ масово не се приема. Това разбира се е право на всеки. Аз лично никога не я прилагам като квалификация за хора, но определено разделям постъпките на хората на добри постъпки и на лоши постъпки. Хората сами по себе си няма как да са зли, но те могат да бъдат проводници на злото - съзнателно или несъзнателно. Под „зло“ най-общо разбирам всички действия на хората, които възпрепятстват тяхното духовно развитие. Тези действия могат да са умишлени, плод на осъзната целенасоченост или пък следствие на липса на разбиране. Те както носят след себе си вреда за извършителя, така могат да донесат вреда и за потърпевшите (и в повечето случаи го правят).

Какво провокира в мен желанието да отворя темата? Това е основно съществуващото убеждение, че духовното развитие е съпътствано от някакво леко приемане на несъвършенствата и несправедливостите в света. Тъкмо напротив (разбира се това е лично мнение, но в същото време е и подкрепено със свидетелствата на хора, които лично според мен са доста напред в развитието си). Чувствителността от всякакъв тип с развитие на духовността нараства. Разбирането за възможните последствия също. Завършването на заплануваната за определен космически цикъл еволюция не е нещо гарантирано. Може да си пишем за Божията воля, но истината е, че ще има хора, които няма да преминат определената граница. Поне не в този космически период. И това е може би най-голямата тежест за водачите на човешката еволюция.

Зад злото всъщност стоят инволюционните сили в Космоса, т.е. силите на хаоса. Това са тези сили, които се стремят да разрушат съществуващия порядък, да върнат духа в състоянието на несъзнателност и неразумност, а формите в състоянието на безформеност и неподвижност. Не знам как да го обясня по-добре. Ние често говорим за Божествен порядък, но този порядък се поддържа с цената на огромни усилия. Е, за нас хората още е рано да осъзнаем напълно това, но отбелязването му не е излишно. Пиша това за да се осъзнае връзката между злото и хаоса и евентуално за по-доброто му разбиране. Човек не трябва да се страхува от нищо. Той трябва да е готов да посрещне всякакви препятствия в живота си, но в същото време ако му липсва непримиримост, то тези препятствия ще се превърнат в ограда, която го ограничава. Ако обикне злото, човек ще се обгради с него, вместо да го остави зад себе си в миналото.

[B__]

Станимир, ами това, което пишеш в последните си три поста е просто чудесно. Чудесно е, че виждаш тези чувства, че ги припознаваш, че искаш да направиш нещо с тях. Аз много се радвам като видя някой така свободно да излага какво му е вътре в него. 

 

Аз мисля, то си е лично мое мнение, че знаеш какво правиш и тази твоя стъпка сега ми изглежда логична и нормална. Също така относно "основно съществуващото убеждение, че духовното развитие е съпътствано от някакво леко приемане на несъвършенствата и несправедливостите в света". И аз мисля, че това не е съвсем коректно убеждение. Всеки зает с духовно развитие минава етап, когато е изключително трудно да се приемат несправедливостите и несъвършенствата в света. Така е. Точно така е. Ако искаш да споделиш конкретна причина, която имаш да казваш това, то може и нея да коментираме  

 

Също е вярно и това " чувствителността от всякакъв тип с развитие на духовността нараства". Точно така е. И ставаш по-чувствителен към несправедливостите и несъвършенствата. 

В този случай, ако проявиш известно търпение, то ставаш още ПО-чувствителен и започваш да виждаш Природните закони зад тези неща  

 

Ако искаш, мога да споделя идеи как човек може да се справи с тези чувства и тази чувствителност?

[Диан Георгиев]

Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло.

~

В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас.

Две лепти

 

Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него.

Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи.

Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.

Постоянна благодарност

Тези цитати са много точни, те показват че човек се занимава с доброто и злото сами по себе си докато не разбере собствената си обусловеност от ред фактори, които също могат да бъдат класифицирани по същата логика като добро и зло. Тогава кулата от карти се срива, заедно с илюзията че в човека има нещо много специално което е "отвъд добро и зло" както го нарича Ницше.

В крайна сметка става ясно че проблема идва от библейската символика за излизането от рая поради познаването на добро и зло и после страданието за да се завърне в рая, което е пътя на Христос, тя е излишно усложнена. Две хиляди години хората се чудят за какво всъщност става дума и "ако Бог иска да прости на хората защо просто не го направи", ами са нужни тези "галимации", както се изрази един учен.

Вместо това Буда започва със страданието за да покаже пътя към освобождение от него, без да се занимава с Бога и космологични постановки, това е ясно и логично. Освен това вместо три години е проповядвал над 40 години за да стане ясно точно какво иска да каже. В резултат последователите му поне не са водели религиозни войни срещу злото и в името на доброто, те не използват тези понятия, а и Буда е забранил причиняването на страдание.

Хубавото е че сега всеки може да избира гледната си точка, това наистина е отвъд добро и зло.

[Донка]

Благодаря ви за ценните разсъждения, приятели! Докато четях, в паметта ми изплува едно доста далечно за мен време (а като че ли е било вчера), когато в моите професионални среди се ширеше мотото "за колкото ми плащат, толкова ще работя". Тогава заплатите бяха далеч по-ниски, а и се случваше месеци наред да вземаме само аванси. Но не бяхме само ние така. Какво означава един учител да следва това мото? Ами пропилява си часовете с децата по негов личен различен начин и после не е особено взискателен в изпитването, втората половина на работния ден се занимава с някакво друго препитание, за да може да изхранва семейството си и... така. Аз тогава не можах дори да впиша себе си в тази схема - не можех и още не мога да си представя как ще бъда безразлична към децата, как ще разказваме вицове и ще убиваме времето в учебните часове и как ще си жонглирам с оценки... Моята непримиримост се изразяваше в това, че си продължавах да върша работата си с цялата си душа, цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си воля. В парично изражение получавах същото като тези, които си "почиваха", но сега, след много години, когато тогавашните ми ученици усмихнати водят децата си при мен, разбирам какво всъщност съм инвестирала тогава. 

 

Така че съм съгласна с писалите, че непримиримостта преди всичко означава да запазим себе си и да не се поддадем на инерция, мода или каквото и да е подобно, само защото "другите правят така". А добрият пример винаги е заразителен. На някои колеги им беше достатъчно, че вече имаше едно изключение, за да станат второто, третото.... 

[Креми (късметче)]

Донче, днес си харесах една мисъл, с която те поздравявам, защото си я реализирала:

 

"Живей така, че ако някой каже нещо лошо за теб, никой да не го вярва. "

 

По темата:

цитат, който добре е формулирал становището ми:

 

За да продължи еволюцията на човечеството, в настоящия момент е необходимо ново отношение между индивидите. Това ново отношение може да се получи, само ако се промени способността ни за оценка на действителността - ако заменим претенциите си за абсолютни истини с умерени и допускащи много възможни варианти преценки. Очевидно е, че от гледна точка на еволюцията, всички недостатъци са временно явление и са нещо нормално и те не могат да бъдат осъждани и квалифицирани като добро или зло. Понятията добро и зло са двигателят, който определя посоката на еволюцията. Напълно нормално е всеки един етап от развитието да си има свои понятия за добро и зло. Образно може да си представите еволюцията на човечеството като един ветроходен плавателен съд, който трябва винаги да се движи срещу вятъра (еволюцията срещу "спускащата" се от "горе" енергия). Практически директното праволинейно движение "срещу вятъра" е невъзможно, затова се използва лавиране (движение на зиг-заг). Точно смяната на съдържанието на понятията добро и зло сменят посоката на курса. Ще се опитам да го кажа и по друг начин. Тази книга има много недостатъци, но ако тя няма недостатъци, никой няма да я разбере. За да я напиша, аз също трябва да имам недостатъци, защото ако съм съвършен, ще напиша съвършена книга. Така всички ние осъзнавайки недостатъците си, се оттласкваме от тях и се движим напред по еволюцията.

 

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=11

 

 

Стан ( и всички, които четат тук),

има все повече хора, чиято нетърпимост към нещо негативно стига до физическа болка. Болка, която прави ежедневните задачи неизпълними, а живота - на пръв поглед невъзможен.  Ако твоят случай е такъв, можеш да ми пишеш на лични. Аз съм го изпитала, доста време страдала и ... се справих с това. Помогнах и на някои други.

Редактирано Декември 4, 2012 от Креми Стоилова (късметче)

[Станимир]

Не, нямам никакви проблеми (физически или други) свързани с въпроса от темата. Да, неприятно и тежко ми е при досега с определени условия, но това всъщност считам за нормално, а и знам как да не се поддавам на подобни влияния и всъщност беше една от целите на дискусията.

[Sleda]

Според мен не би трябвало да съществуват т. н. инволюционни сили в космоса (сили на хаоса), които се стремят - особено пък стремящи се сили - да обърнат хода на еволюцията.

Да, за нашия космически цикъл еволюция, злото е натрупана огромна отрицателна енергия от неразградени (неунищожени) причинно-следствени връзки водещи началото си назад във времето. Да, кармична енергия е (условно казано енергия). Това са, може би, "силите на хаоса", породени са от човешката вълна на живот, от нас.

Какво може да се направи? Чувства, според мен не биха могли да помогнат. Като се има пред вид, че всяко действие се предхожда от МИСЪЛ, преди едно злодеяние се създава мисъл-форма заредена с отрицателен заряд (условно кзано) на ментално ниво, която практически съществува безкрайно. Само ако се създаде мисъл-форма за същото действие, но с обратен заряд - например убийсто: да се помисли как убиецът премисля, как доброто заговаря в него и как се отказва да убива - тази мисъл форма ако е достатъчно силна може да унищожи първата. Е не всеки може да го направи това, духовно напреднали хора със способност за голяма концентрация на мисълта биха могли. Може би Водачите на човешката еволюция го правят, не знам. Светът на мисълта сигурно е задръстен от зли мисъл-форми. Само с любов могат да се разрушат.

Обаче убийството, действието е извършено, какво можем да се направи. Ами ако сме наблизо всичко което ни е по силите да помогнем.

Божият план е добър, трябва да е добър, мисля за това и непрекъснато се самоубеждавам, че е така. Първородният грях не ми дава мира, все не мога да си обясня ние ли сме сгрешили или е бил заложен в плана за нашата еволюция на това плътно материално ниво.

[@ЮлЯ@]

Според мен въпросът е неправилен. Предполага борба СРЕЩУ нещо вместо борба ЗА нещо. И то като самоцел.

 

Освен това ми попадна един цитат от Учителя в "Доста е на деня": "...Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо...." Като средство в работата ЗА нещо. 

 

О, ами злото отдавна се възползва от доброто и неговата слабост, да прави далавери, да строи къщи с басейни и да кара джипове.

Така че с едното длето, който си е духовно извисен и "добър", ще има да си дя-я-я-лка за едното потупване по рамото.

 

 

"Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо" (Едмънд Бърк)

 

Редактирано Декември 5, 2012 от @ЮлЯ@

[mvm]

Ами да грабваме по една базука и да започваме да гърмим по лошите...

то какво друго да направим за да се изкорени злото 

[сиджей]

Бездействието е по лошо и от погрешното действие.

[mvm]

Някой от действените натури тук ще се престраши ли да разкаже как се бори със злото? И с кое зло по-точно се бори?

 

Защото аз си мисля, че колкото повече се бориш със злото и се опитваш да му се противопоставяш, толкова повече засилваш неговите енергии и отслабваш своите собствени енергии. Пак ще повторя за Майка Тереза, но това е много точно казано, ако искате добро, не се борете със злото, а подкрепяйте доброто, това е смисъла на думите й, предполагам всички за разбрали. И това е точно така, защо да храним злото с нашите собствени сили, като можем да насочим силите си към нещо по-градивно.

Освен това има и нещо друго, насочвайки мислите си към злото, по силата на някои всемирни закони, ние привличаме още повече зло към себе си....и така.... 

Редактирано Декември 5, 2012 от mvm

[Диана Илиева]

Хм, Юлия, ама то едно е да се бориш със злото, съвсем друго е "добрите хора да не правят нищо". Пък и кои са добрите хора? Всеки от нас е малко лош и малко добър.

За мен, на нашето ниво на развитие е желателно да се опитваме да правим добро, така и дотолкова, колкото разбираме. Повече от това нито е възможно, нито е полезно. Но това, разбира се, си е мое убеждение. Само за протокола мога да кажа, че преди време имах други убеждения и се бях самопровъзгласила за борец в защита на доброто. Резултат - ами какво да кажа ..., може би само това: "Правила съм и други глупости.". Сега да не вземе да се засегне някой - изводът е, че просто от мен не става борец срещу злото.

[Sleda]

Примерите за месото и чука и длетото се оказаха много полезни за мен. Помогнаха ми да разбера още една частичка от философията на съществуванието.

Ние се храним с животните и растенията, набавяме си от тях енергия за живот. По подобен начин Ангелите и Архангелите са се хранели с нас когато ние сме били на еволюционно ниво подобно на това на сегашните животни и растения, а Ангелите и Архангелите са били хора. Ние така натрупваме дълг към животните и растенията и ще трябва, ще сме длъжни да го изплащаме в бъдеще, ще трябва да им помагаме, така както Ангелите/Архангелите ни помагат да си строим тела (длъжни са, все още не са се освободили, значи Духът става свободен не когато се освободи от плътта, а когато се освободи от дълга). Христос е от вълната на живот на Архангелите.

А вълната на живот минерали, т. н. нежива природа – ние и сега работим с тях, напояваме ги с нашия разум, а в бъдеще, когато станем Творчрска йерархия ние ще им дадем съзнание, ще събудим духовната искра в тях, както друга Велика йерархия е сторила за нас – дори подозирам, че нашият Дух е част от тях.

И така, стана ми ясно, но може и да греша, че:

1.            натрупването на дълг (карма) е част от Божия план и не е непременно лошо нещо защото изисква като следствие ПОМОЩ.

2.            животът в мировозданието е ОБЩ, ЕДИН. И това е езотеричния смисъл на понятието ЛЮБОВ: обшност, единство, ЕДИНЕНИЕ. Трудно се разбира до дъно. Обикновено когато се се каже любов, звучи някак си битово, дори в беседите на Учителя.

Редактирано Декември 5, 2012 от Sleda

[Sleda]

В крайна сметка става ясно че проблема идва от библейската символика за излизането от рая поради познаването на добро и зло и после страданието за да се завърне в рая, което е пътя на Христос, тя е излишно усложнена. Две хиляди години хората се чудят за какво всъщност става дума и "ако Бог иска да прости на хората защо просто не го направи", ами са нужни тези "галимации", както се изрази един учен.

 

С проливането на кръвта на Христос на Голгота, Той, Великият Слънчев Дух е влязал в земята (и сега е там) и е разпръснал около земята великолепното си чисто астрално тяло. Така че, след Неговото идване, ние когато се спускаме за прераждане можем да строим астралните си тела с пречистена материя (по-чисти емоции, желания и стремежи). Това е смисъла на опрощаването на греховете ни от Христос, а не че Той ще премахне греховете на отделния човек.

[Донка]

Моята човешка работа тук на земята е да не върша и да не бъда нещо, което моето сърце и моят ум не усещат като добро. Имаше време - примирявах се с човешкото си желание да бъда приета за нормална и добра, за "своя", примирявах се със страха да не ме отлъчат от стадото и се опитвах да се напасвам към неговите стандарти за "добро", които не винаги бяха мои и в които се чувствах като в трънак. После се примирих с отлъчването, но спрях да търпя тръните в името на приемането. Просто от двете злини избрах по-малката. И се оказа, че това не било никаква злина, защото се намерих с други такива отлъчени като мен - приятели и сродни сърца и умове. 

Та това за мен означава непримиримостта и нетърпимостта към злото. Колкото до това какво правят другите и дали е добро или зло - пращам случая към по-висшите йерархии и си гледам моят човешка работа, която никак не е малко. 

[Диан Георгиев]

В крайна сметка става ясно че проблема идва от библейската символика за излизането от рая поради познаването на добро и зло и после страданието за да се завърне в рая, което е пътя на Христос, тя е излишно усложнена. Две хиляди години хората се чудят за какво всъщност става дума и "ако Бог иска да прости на хората защо просто не го направи", ами са нужни тези "галимации", както се изрази един учен.

 

С проливането на кръвта на Христос на Голгота, Той, Великият Слънчев Дух е влязал в земята (и сега е там) и е разпръснал около земята великолепното си чисто астрално тяло. Така че, след Неговото идване, ние когато се спускаме за прераждане можем да строим астралните си тела с пречистена материя (по-чисти емоции, желания и стремежи). Това е смисъла на опрощаването на греховете ни от Христос, а не че Той ще премахне греховете на отделния човек.

В цитата от моя постинг става дума за друго: за изначалния грях който хората имат според библейската символика поради грехопадението на Адам и Ева, Христос е обещания от Бога Отец спасител на хората който да ги върне в рая. По този начин изначанлния грах ще бъде опростен от Бога Отец, който е сътворил небето и Земята. Пътят на Христос включва страданието, полагането на живота си за другите за да бъде получен обратно на Небето и т.н., всеки може да го прочете в Новия завет.

Цялата схема за грехопадението пред Бога Отец и очакване на опрощение за този грях не е логична, познанието на добро и зло е изначално на мисленето въобще и да се вписва като грях е безсмислено, това е ясно от памтивека. Има най-различни автори които се опитват да внесат информация от по-висш порядък, но откъде идва тази информация не е ясно. Който иска да вярва на духовни книжки съдържащи вижданията на авторите им за слънчеви и астрални духове и т.н., може да го изрази с техните понятия, но не трябва да се забравя че е лесно да се напишат книжки, трудно е да се носи и умре на кръста, още по-трудно е да се възкръсне. Ако авторите на книжките имат сила за толкова големи виждания, защо не направят с нея поне едно от нещата които е правил Христос, щом като вярват в Него?

[Креми (късметче)]

Ето един отговор:

отец Иван от Нови хан и Якимово!

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otets_ivan_napravi_koloniya_v_yakimovo-170499.html

[Sleda]

В цитата от моя постинг става дума за друго: за изначалния грях който хората имат според библейската символика поради грехопадението на Адам и Ева, Христос е обещания от Бога Отец спасител на хората който да ги върне в рая. По този начин изначанлния грах ще бъде опростен от Бога Отец, който е сътворил небето и Земята. Пътят на Христос включва страданието, полагането на живота си за другите за да бъде получен обратно на Небето и т.н., всеки може да го прочете в Новия завет.

Цялата схема за грехопадението пред Бога Отец и очакване на опрощение за този грях не е логична, познанието на добро и зло е изначално на мисленето въобще и да се вписва като грях е безсмислено, това е ясно от памтивека. Има най-различни автори които се опитват да внесат информация от по-висш порядък, но откъде идва тази информация не е ясно. Който иска да вярва на духовни книжки съдържащи вижданията на авторите им за слънчеви и астрални духове и т.н., може да го изрази с техните понятия, но не трябва да се забравя че е лесно да се напишат книжки, трудно е да се носи и умре на кръста, още по-трудно е да се възкръсне. Ако авторите на книжките имат сила за толкова големи виждания, защо не направят с нея поне едно от нещата които е правил Христос, щом като вярват в Него?

 

Мнението ти, така както си го написал е логично и срещу него не може да има аргументи. Имам само няколко забележки относно входните данни.

Всичко в Библията е символика. Историята за “изначалния грях” (обикновено се казва “първороден грях”) символизира началото на настоящия етап в развитието на човек, което се е случло много отдавна, не в обозримо историческо време, а в “космическо времеизмерение” тогава когато е била създадена слънчевата система и земята такава каквато е сега. Спускането на човешкия дух в най-плътната (земната) материя, надира на инволюцията. Мозъкът се е бил оформил, умът се е появил за сметка на половината творческа сила – другата половина е останала за създаване на нови индивиди. В следствие на това се е появило се разделянето на половете: Адам и Ева. Преди това човек е бил безполов като Ангелите.

Яденето на ябълката от дървото на  ПОЗНАНИЕтО символизира половия акт, всъщност не самия акт, а обединяването на две отделни хромозоми от два различни индивида в ХРОМОЗОМНА ДВОЙКА като програма за създаване на физическо тяло на нов индивид. Това било зачатие в грях, поради което човек е подлежащ на смърт, която е неизбежна. “Адам ПОЗНА Ева и тя роди едикой си…”.

Самото ПОЗНАВАНЕ символизира появата на себе-съзнанието – осъзнаването на себе си, на околния свят и в следствие на това появата на отговорност за действията и свободна воля – човек е оставен сам на себе си да напредва в развитието си (на този етап, настоящият, инволюцията се обръща в еволюция).

Познанието за добро и зло е следствие от това – мозък, ум, съзнание, свободна воля, отговорност.

Съжалявам, не по темата. Но защо са го нарекли ПЪРВОРОДЕН ГРЯХ (думата грях има общ корен с думата грешка), това не разбирам. Според мен е закономерност в ПЛАНА.

И накрая, не мога да твърдя със сигурност, но всички притчи в Библията се въртят около опрощаването на греховете които човек е извършил през живота си за да отиде в рая след смъртта. Не знам дали се разказва как Бог Отец ще прости първородния грях на човечеството за да го прати обратно отново на небето в рая?

[Диана Илиева]

Да, това е много интересно, но може би да се прехвърлим в друга, подходяща тема. И аз имам близки на Sleda размишления относно първородния грях.

Дали не е наречен "грях", защото човек става непълен, несъвършен, т.е сгрешен; и ще стане безгрешен тогава, когато пак стане цял (обединяващ двата пола в себе си), съвършен?

[Диан Георгиев]

Не знам дали се разказва как Бог Отец ще прости първородния грях на човечеството за да го прати обратно отново на небето в рая?

Обясних това в началния параграф, точното място в Библията не мога да укажа, но на това вярване се базират и юдейската и христиннската общност. Бога обещал да изпрати на потомците на Адам, т.е. хората, Месия (Спасител), това е връзката между Стария и Новия Завет. Така е поне за християните защото евреите все още го очакват, те не са приели Христос за месия защото духовните и национални стремежи при тях са свързани. Затова християнството е било и си остава секта на юдеизма, макар че едновременното четене и на Новия и на Стария Завет си остава много трудна работа. Павел се е постарал да позаглади проблемите, премахнал е нуждата от обрязване на мъжете например, но в сегашните времена Стария завет е труден за четене камо за ли за спазване.

Разбирате на Грехопаденито като разделяне на полове в началните етапи на Сътворението е само една от многото теории. Не мисля че има съотвествие със Стария завет защото след като Адам и Ева яли от ябълката и познали добро и зло, Бог Отец казва: "Сега те станага като нас". Това "нас" най-малкото означава не само Бога, но и други същества които познават добро и зло, включителни и змията. Познаването на добро и зло, правенето на оценки, е присъщо на мисленето, съава дума за мислещи самостоятелно същества. Адам и Ева можели да мисляъ самостоятелно, но загубили директната комуникация с Бога и вече само когата Бог реша може да говори с тях. Месията трябвало да въстанови и това.