Станимир Добавено Декември 1, 2012 Доклад Share Добавено Декември 1, 2012 Обмислях пускането на тази тема от известно време, но се колебаех. Днес като че ли въпросът беше застъпен в една друга тема, затова реших, че може да се окаже подходящо разискването му. Какво мислите за нетърпимостта към злото? Как я разбирате? Какви са вашите усещания? До къде следва да се разпростира подобна търпимост/нетърпимост? Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Декември 1, 2012 Доклад Share Добавено Декември 1, 2012 Тази тема Учителят препоръчва да не се обсъжда и да се подхожда с изключително внимание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Благодаря Аурора. Моят отговор на въпроса: има три вида хора - добри, лоши и нормални. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 (edited) Моят отговор на въпроса: има три вида хора - добри, лоши и нормални. Не, това няма нищо общо с въпроса. Темата не е насочена към класифициране на хората като добри или лоши, а е насочена към разглеждане на отношението им към злото. Редактирано Декември 2, 2012 от Станимир Emmy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 За съжаление, не знам, какво обхваща понятието "зло". За мен тази дума има изключително негативно послание и вероятно моето съзнание отказва да я приеме, използва и класифицира. Бих могла да коментирам под малко по различен словоред: какъв е прага ми на търпимост към постъпки, които не отговарят на моите критерии за "добро"? Тук вече бих могла да кажа, че прага ми на търпимост зависи от това, до колко съм емоционално обвързана със случващото се или до каква степен случващото се противоречи на моите принципи и разбирания за живота. Ако неприятното случващо се е далеч от моята чувствителност, няма как да имам нисък праг на търпимост. То просто няма да ме докосне. smehy и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Тази тема Учителят препоръчва да не се обсъжда и да се подхожда с изключително внимание. Честно казано се съмнявам. Всеки има отношение към това, което се случва в света около него и да не виждам причина да не се коментира това отношение. Ако човек върви по улицата и до него ударят и оберат някого то едва ли някой ще остане без отношение по въпроса. Някои ще се възмутят от постъпката на крадеца, други може да си кажат "така е било писано" и да отминат спокойно, трети може да изкарат жертвата виновна за случилото се и т.н. и т.н. Тази реакция до голяма степен изразява човека и затова мисля, че е удачно тя да бъде обсъдена. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Точно по темата е и точно, както трябва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Добре. Извинявай, че се усъмних. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Злото бива три вида - световно зло, лично зло, насочено към нас, и зло въобще, което обаче не ни касае пряко. Световното зло, колкото и да не сме съгласни с него, няма как да го променим, можем да не му обръщаме внимание. Например за мене световно зло е политиката на някой държави, глупавите реклами, приканящи ни да правим ненужни покупки, държавната организация с нейните закони, много от които са в ущърб на населението и много други. Какво правя? Старая се да не обръщам внимание на всичко това и да не го мисля прекалено надълбоко, защото аз нищо не мога да го променя. Другото зло, с което може да се сблъскаме в личния си живот, и което ни касае пряко... Според някои всемирни закони, ако самите ние не сме източник на зло, то и зло към нас няма да бъде насочено. Това общо взето е така и е вярно. Но ако все пак ме сполети зло, то лично аз го анализирам известно време, защо е дошло, откъде, поради какви причини, какво бих могла да направя, за да омекотя "удара", защо не съм успяла да го усетя и предотвратя и други подобни разсъждения според случая. След това прощавам и забравям. Е, то напълно да забравя няма как да се получи, но да кажем оставям го в миналото да си стои, а аз "пия една студена вода" и продължавам нататък. Ако злото по някакъв начин продължава да ми досажда, се старая тактично да му обясня, че не е желано в моето обкръжение, преставам да му обръщам внимание.. Честно да си призная, освен един случай, който отдавна е приключен, не мога да се сетя за кой знае какво голямо зло..поне засега, слава на Бога Третото зло е това, което съществува сред хората, но някак си минава покрай нас, ние само чуваме за него или го виждаме, но не е насочено към нас. Тогава си мисля, че е най-добре да не се месим в чуждите взаимоотношения, които създават това зло. След като не ни засяга пряко, не е редно да се правят непоискани добрини, тоест да хукнем да помагаме на някой да се справи със злото, ако той самият не ни е помолил за помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Темата е игра за отсяване на зърното от плявата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 (edited) Нещата са толкова относителни, много - пластови, нееднозначни... Като прочетох заглавието и началният пост в главата ми се пръкнаха хиляди мисли и представи... За това мисля, че разбирам защо Учителя не е позволил да се обсъжда този въпрос. Ще си позволя да използвам начинът на изразяване на протестантите понеже е най- близък до това което искам да изразя, а именно - будност е едната дума която изпъква на преден план, за да можем да приложим наученото и то да се превърне в мъдрост за нас и смирение е нужно тук, за да може да бъдем отворени за това което Бог ще вложи в нас като различаване и подход, защото само в Бога е универсалната мярка за нещата. P.S.Това в никакъв случай не означава безучастност от наша страна, а тъкмо обратното ( просто споменавам/ пояснявам /, понеже някой може и да не разбере и да изтълкува думите превратно). Поздрави! Редактирано Декември 2, 2012 от Eлф Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Да бъдем като ония, дето им казват: " достойни по природа ", хора на честта . И срещу ония, които се крият зад името на предпазливостта, крайни и в мъдростта отстъпват и заспиват вечер сякаш се глътнали сънотворни. На тях им казват съучастници. Приличаме ли поне малко на първите ще бъдем сърцати и смели. Използвайки възможността, че сме се родили няма да отстъпим пред злината. Приличаме ли повече на вторите ще бъдем лицемерни, когато злото заплашва човешкото съществувание и смели, когато опасността е отминала. Е, какво ни трябва? Първо, по никакъв начин да не приличаме на вторите, второ — Никога да не търпим злото, никога. Щом усещаме личната болка, значи и чуждата съществува. Нека дори в тея моменти, когато лична болка няма, а страхът ни възпира да бъдем като тях: " достойни по природа ". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Да бъдем като ония, дето им казват: " достойни по природа ", хора на честта . И срещу ония, които се крият зад името на предпазливостта, крайни и в мъдростта отстъпват и заспиват вечер сякаш се глътнали сънотворни. На тях им казват съучастници. Приличаме ли поне малко на първите ще бъдем сърцати и смели. Използвайки възможността, че сме се родили няма да отстъпим пред злината. Приличаме ли повече на вторите ще бъдем лицемерни, когато злото заплашва човешкото съществувание и смели, когато опасността е отминала. Е, какво ни трябва? Първо, по никакъв начин да не приличаме на вторите, второ — Никога да не търпим злото, никога. Щом усещаме личната болка, значи и чуждата съществува. Нека дори в тея моменти, когато лична болка няма, а страхът ни възпира да бъдем като тях: " достойни по природа ". Точно това и Апостол Петър казва. Скоро след това му се представя възможността да се отрече три пъти от Исус. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Да бъдем като ония, дето им казват: " достойни по природа ", хора на честта . И срещу ония, които се крият зад името на предпазливостта, крайни и в мъдростта отстъпват и заспиват вечер сякаш се глътнали сънотворни. На тях им казват съучастници. Приличаме ли поне малко на първите ще бъдем сърцати и смели. Използвайки възможността, че сме се родили няма да отстъпим пред злината. Приличаме ли повече на вторите ще бъдем лицемерни, когато злото заплашва човешкото съществувание и смели, когато опасността е отминала. Е, какво ни трябва? Първо, по никакъв начин да не приличаме на вторите, второ — Никога да не търпим злото, никога. Щом усещаме личната болка, значи и чуждата съществува. Нека дори в тея моменти, когато лична болка няма, а страхът ни възпира да бъдем като тях: " достойни по природа ". Точно това и Апостол Петър казва. Скоро след това му се представя възможността да се отрече три пъти от Исус. Дай точен цитат, където го казва, моля! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Темата е игра за отсяване на зърното от плявата? Не. Зърното от плявата има кой да отсее и кога. Това, което искам да вметна е, че нетърпимостта и непримиримостта към злото аз не разглеждам като някакъв вид омраза към него, като някакво отрицателно емоционално отношение, като някакъв негативизъм към извършителите му. Зло ще съществува винаги някъде из вселената дори и когато хората станат далеч по-духовни отколкото са сега. Духовният човек според мен трябва да приема съществуването на злото, но това не означава, че това зло следва да му бъде приятно. Напротив, когато е възможно човек следва да се стреми да ограничи злото доколкото му позволяват силите. Ще дам една аналогия. Аз от малък при вида на месо ми се повдига. Изпитвам отвращение когато в близост до мен има месо. Това е просто несъответствие на вибрациите, което мога да преодолея с усилия не волята, но тъй или иначе усещането в мен ще си остане неприятно. Но това не означава, че мразя месото, че се боря с него, че искам то да не съществува... По същият начин усещам и си представям отвращението от злото. Няма как да изпитам нещо друго освен отвращение към злото, въпреки че разбирам необходимостта от съществуването му. Ако видя нещо отрицателно в някого то ще предизвика в мен чувство на несъвместимост. Вътрешно това определено ще е едно доста неприятно за мен чувство, а външната ми реакция ще зависи от конкретния случай и до това доколко умея да владея себе си. И това неприятно чувство съществува дори и когато аз лично не съм замесен в извършваното зло, а съм само далечен страничен наблюдател. Е, предполагам не винаги, но май доста често. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Моето усещане за нетърпимост към "злото":Не е за кротки наследието на земята, защото злосторци ще разхитят венеца му и ще погасят звездите му: кротък не умее с бич да брани наследие, ни с меч - стежание. Докъде се простира моята търпимост--до там,където се посяга на моята основа,на моята природа. Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Мисля, че думите на Майка Тереза много подхождат на темата: "Ако искате мир, не участвайте в движения против войната, участвайте в движения за мира." ivail, Креми (късметче) и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 (edited) Когато става дума за зло, основният проблем според мен е способността ни да го идентифицираме, да го разпознаем. И да не губим интуицията и рефлексите си когато пред нас изненадващо се отвори широк, прав път с безоблачно небе. Хубавите неща / примамливи предложения, нови шансове, възможности /, които се появяват като с магическа пръчка, често не са Божа работа. Не е похвално да отвърнеш лицето си от несретник, но какво общо има това със злото. Истинското зло винаги е добре обмислено и планирано, за да е недоказуемо. Да не говорим за мащабите. Истинското зло върви винаги " за ръка" с някаква добринка, било показна благотворителност, било друг театрален хуманен акт. Търсете връзката между " Пътят към Ада е постлан...." и " Прости им, Отче, те не знаят...." . Здравословно е човек да гледа на две- три години " Адвокат на дявола" и " Бразилия" на Тери Гилиъм, който става все по- актуален. Редактирано Декември 2, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 2, 2012 Доклад Share Добавено Декември 2, 2012 Да, подобни мисли ми се въртят и на мен, като на последните няколко изказали се. Като че ли е добре да не се примиряваме със злото, но все пак да проявяваме търпимост, защото злото колкото и да е неприятно си има своята роля, поне тук на Земята. Търпимост включително и заради това, дето са изтъкнали по-горе, че е трудно да преценим, кое е зло и кое - не. Пък и винаги се сещам за Светата инквизиция, чиято основна функция също е била изкореняване и нетърпимост към злото. Трудно е да преценим и кое е добро. Защото нали ви е ясно, че много (да не кажа всички) от редовите членове и на инквизицията, и на армията на Хитлер примерно, са били дълбоко убедени в правотата и полезността (респ. добротата) на това, което правят. И все пак единственото, което можем да правим, е да постъпваме добре/разумно/правилно, дотолкова, доколкото сме способни да преценим. Inseparabile и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 Не се ядосвайте за грешките си - в яда си ще си провалите текущия момент. Не се опитвайте да унищожите злото - съграждайте Доброто. Не измъчвайте тялото - упражнявайте съзнанието. Не се опитвайте да унищожи пороците - прилагайте добродетелите. Всички сме един Дух и една сила - Живот, в много тела и форми. Живота е лесен, с правила прости, но не са за егоизма. Донка, Кон Круз, Inseparabile и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 (edited) Съгласна съм и с Диана, и с Ивайл. Какво следва ако оставим престъпленията и наказанията настрана: Ако някой е убит, стореното е непоправимо. Един ден той ще дойде отново на Земята и когато това се случи, е много вероятно да се срещне с прегрешилия. Ще го мрази неистово, против волята си, против всякаква логика. И ако не е "издраскал" до словата на Учителя или какъвто и да е метод за духовно развитие, какво следва от това? Един порочен кръг. Никой не е идеален, а когато съкровените мечти, страховете и слабостите ни не са тайна, "олекваме" съвсем. Необясним импулс беше причината да надникна в сайта, какъв късмет! От доста време си разсъждавам и анализирам колко напрежение нагнети в мен невъзможността за нормална комуникация, каквато е системата за ЛС. Знаеш, че си сгрешил, не можеш да поправиш грешката си, или да внесеш яснота относно конкретна ситуация, все едно си вриш в казан....Казанът в моя случай е необяснима треска с висока температура повече от месец. Какъв е конкретният случай: Дългата ми реч на тема "Духовност" през месец август, в която се произнасям като "глас Божий" можеше да прозвучи далеч по- умерено и топло, не бих допуснала лични обръщения от рода "Я кажи сега, Дианче,"....Как се получи? Знае се как реагирам на подлост, явна несправедливост, бях провокирана от близък човек, много близък. Не успявам винаги да контролирам гнева си, но така погледнато, има ли съвършен човек? Съжалявам, Диана, постъпих глупаво, инфантилно и много несправедливо! Ако ми отрежат и словото, половин грях по- малко! Благодаря ти, Господи! Редактирано Декември 3, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 (edited) Много интересна тема! Ще се включа с размишления, които от дълго време не ми дават покой, защото май с тези мои медитации съм станала една пасивна овчица или божа кравичка и не мога да се трая на моменти. Значи така. 1. Злото е с много ниски вибрации. Ако искаш да поддържаш високи вибрации не бива а му се противопоставяш, защото влизаш на неговото ниво и честота.Това го знам от литературата и моят опит отчасти го подкрепя. 2. Чета в езотеричната литературата, че високите честоти не били за всеки, били вредни за организма, ако не вибрираш на тази вълна, а си с други вибрации. Високите честоти можели да увреждат също. Само че в матералния свят проблем не са високите честоти, ами ниските - ежедневната агресия, омраза, гняв, нетърпимост и т.н. Какво правим в случая? Примиряваме се че светът е такъв. Радваме се че не сме такива и това е повод мислено да понавирим нос. Правим се, че не забелзваме агресивния запалянко с бира в ръка, който троши шишета на пътеката, по която минават хора, скинхеца с бръсната глава в метрото също дано ни отмине,защото в едната си ръка стискаме неврозно ръчичката надетето си, или този с джипа, който краде от държавните пари и оставя спортните ни съоръжения да се рушат неизползвани. Ами той вреди на отглеждането на децата ни. Той ограбва спортните бази, той е реален съперник, с който не знаем как да се справим, улисани в ежеднвните си грижи. Моят розов свят от медитативната сладкарничка трябва да остане непоклатим и незамъсен. Друг да се оправя с типовете, с които неизбежно се разминаваме . Все някога ще умрат. Или Вселената все ще им намери колая?! ПП 15-годишно дете казва на Дянков истината Редактирано Декември 3, 2012 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 (edited) Според мен въпросът е неправилен. Предполага борба СРЕЩУ нещо вместо борба ЗА нещо. И то като самоцел. Освен това ми попадна един цитат от Учителя в "Доста е на деня": "...Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо...." Като средство в работата ЗА нещо. Редактирано Декември 3, 2012 от БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 .....И срещу ония, които ..... заспиват вечер сякаш се глътнали сънотворни. На тях им казват съучастници..... Мисля, че точно истински добрите хора заспиват така добре, защото заспиват спокойно с чиста съвест и без лоши мисли в главата си. Още повече, че Учителя казва, че един ученик трябва да е заспал до 10-15 минути и да спи спокойно до сутринта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Декември 3, 2012 Доклад Share Добавено Декември 3, 2012 (edited) Според мен въпросът е неправилен. Предполага борба СРЕЩУ нещо вместо борба ЗА нещо. И то като самоцел. Освен това ми попадна един цитат от Учителя в "Доста е на деня": "...Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо...." Като средство в работата ЗА нещо. В допълнение: Бог работи върху човека с доброто и със злото, с положителните и с отрицателните сили. От човека зависи как ще се ползва от тия сили. Творец на съдбата си, МОК, 15.02.1928 г Може би въпросът би бил в посока "как се ползваме от положителните и отрицателните сили". Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло.Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство. ~ В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас. Две лепти „Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота. Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро. Постоянна благодарност Редактирано Декември 3, 2012 от Лъчезарна Inseparabile, Мария-София и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.