Не разбирам себе си

[turmeon]

Реших да споделя,това което от известно време ме тормози. осъзнавам,че не разбирам себе си-искам едно,а се получава друго,мисля,че обичам ,а дали е така? С приятеля ми сме заедно от почти 3 год. и от 2 живеем постоянно заедно. В началото аз много се радвах,но постепенно забелязах,че се чувствам странно-като в затвор. Не,че не съм щастлива с него,но понякога ми се иска да избягам далече и да започна сама живота си,но съвестта ми не ми позволява. Аз съм все още студентка,разликата в годините ни е малка,но той сякаш очаква повече,отколкото аз мога да му дам. Чувствам се много виновна,защото осъзнавам,че може би сама ще ми е по-добре,но сърцето ми се къса,като си помисля колко много ще го нараня. Той е толкова добър с мен,обича ме много и не заслужава да го лъжа. Не ,че не го обичам,напротив. Може би е нормално да не изпитвам толкова силна страст ,както ми се иска,вероятно с всеки така се получава. Страхувам се,че един ден като се обърна назад и ще съжалявам за избора си,не за човека,а за това че от толкова малка съм с един човек. Грозно ми е да си го призная,но мисълта,че до края на живота си ще съм само с него и повече никога няма да излезна на среща с друго момче,че няма да сетя тръпката на влюбването и тн и ми става тъжно. Иска ми се да натисна бутона стоп, да се налудея и после пак да съм с приятеля ми,защото за мен той е прекрасен човек и е всичко от което има нужда една жена....ех,ама и ние жените ако знаехме какво искаме ..щеше да е добре :Д  . Не ми се е искало,но се е случвало да изпитва силни чувства и към други момчета,докато съм с приятеля ми. Но никога не съм му изневерявала,не бих си го простила,за това пък ме измъчват понякога странни мисли за други мъже,фантазирам си разни неща,мечтая за тях....ето,това ме погубва,не искам да изпитвам вина,дори в момента се чувствам зле,че споделя тези неща и ако приятелят ми разбере,сякаш го предавам...не искам да го изгубя,но ако му споделя какво мисля,ще ме се обиди много и ще си тръгне. Това,че ще го изгубя завинаги не ми дава мира,не бих могла да го преодолея....по-скоро не искам да му причиня болка,но знам,че рано или късно ще се случи...моля ви,ако някой има или и имал подобен проблем да ми даде съвет.

[Диана Илиева]

Хех, като чета теб и се сетих за съпруга ми - колко любовно гледаше някоя мощна спортна кола, с красив дизайн и т.н., докато ние си карахме още една Лада Самара

Та, исках да кажа, че е нормално това, дето изпитваш. След като вече 3 години сте заедно, първоначалното силно влюбване няма начин да не е преминало. Природните инстинкти ни тикат отвътре, като видим някой друг привлекателен представител на другия пол, да се опитаме да бъдем И с него. Но като се замислим, това са само инстинкти. Истината е, че далеч не е нужно да бъдем и с този, и с този, и с този (или тази, тази, тази). Нищо съществено не изпускаш, повярвай ми. За съжаление съвременните медии и въобще общество се опитва да ни убеди тъкмо в обратното. Отвсякъде ни заливат с помия бих казала. Аз съм изумена - защо залагат на уж отживелите вече животински нагони и инстинкти?! Вижте рекламите - в колко от тях забелязвате сексуален подтекст, в колко на човек да му е вкусно да яде и пие и ... май до там се изчерпва въображението на сценаристите; или може би по-скоро поръчката на бизнесмените. Защото няма нищо по-приятно за бизнеса от един тъп, консумиращ човек, без идеи, без духовност, без любознателност ... И сама виждам как увличат младите хора именно в тази посока - да консумират: храна, дрехи, мобилни телефони, коли, партньори ... още и още и още ... И за какво? Аз не смятам, че съм се родила, за да ям, и/или за да си давам парите на корпорация Пиер Карден, и/или за да колекционирам партньори ... Това го може и го прави всяко животно (хайде, без дрехите де, увлякох се ), аз си мисля, че съм нещо повече, все пак.

[Диляна Колева]

Здравей turmeon

 

Днес имам годишнина. Празнуваме 16 години брачен живот. Заедно сме от 17год. Сега съм на 35, сама можеш да сметнеш, колко "голяма " съм била когато съм казала голямото "ДА".

Ако сега ме попита някой, какво бих казала за него, всичко ще се събере в една дума "Обичам го". 

Тази дума съдържа цял един свят. Свят, в който има всичко, харесване, не харесване, смях и сълзи, радост и мъка, разочаровани и очарование. Много скандали и много прегръдки. Много стегнати куфари и много взети решения.

Много мислени монолози, много въпроси като твоите. Много преминаващи хора, харесвани, очарователни, много съжаление, много размисъл за правилно и неправилно. 

Всичко това е водовъртеж от емоции, страсти, преживелици, падове и възходи. Без това животът нямаше да има динамика.

Какво значи "аз съм с него и няма да бъда с никого повече" ?

Та ти можеш да бъдеш с всички, не е нужно да има вечна страст, легло, влюбване и после пак тривиалнита въпроси - той за мен ли е? Любовта е в приятелството , не в страстта - тя е временна, кратка и заблуждаваща. Хубаво е като я има, тя може да се възобновява отново и отново, но има нужда и от почивка има нужда от размисъл, за да може връзката да се изкачи на следващо стъпало. От там ще видиш живота от височина, която не си владеела до сега.

 

Преди всяка буря, има затишие, след всяка буря, изгрява слънце и природата пее с ново очарование.

 

Сниши се в затишието мисли, слушай, чакай.

Преживей бурята, с цялата гръмовита шумотевица, за да можеш да посрещнеш слънцето и да го видиш по нов начин.

Това е цикъл, един от многото в човешкия живот. Ако го прекъснеш и избягаш по време на затишието, никога няма да видиш слънцето.

Винаги го има изречението, започващо с "Ами ако....... " , никой няма право да го спира. Можеш да го сътвориш с цялото богатство на фантазията си. Само не забравяй, че това е фантазия, никой не може да ти каже как продължава това изречение. 

Има една рутина, която се настанява трайно понякога и поражда водовъртеж от съмнения и много изречения започващи по горния начин. Тя може да бъде премахната, преработена, и превърната в нещо приятно, може би трябва да помислите над това.

Редактирано Ноември 30, 2012 от didi_ts

[turmeon]

Благодаря ви много за отговорите !  

[АлександърТ.А.]

turmeon  Поглеждаики темата реших че е  чисто женска и щях да я подмина.Но малкото отговори ме задържа .А самите те,ми напомнят че сме хора и преживяванията са ни сходни,независимо, мъже ,жени.Мисля че имаш повече сила от колкото можеш да управляваш.И за това придаваш по голямо значение на влюбването отколкото на любовта която може да израсте от него.Само не знам защо пишеш от позата на жертва.Имаш избор.Всяко решение е добро с недостатъци.Всеки има своите подобни избори.Въпроса е доколко близо до истината може да си представи последствията,за да реши.

[CREDENDOVIDES]

Добър вечер и от мен turmeon

Когато мислиш за пропуснатите влюбвания и страстни лудешки флиртове, помисли и за същото количество разочарования, сълзи, хлътвания по "ужасно" неподходящия човек, безразборните сексуални контакти --лутания, в безумното търсене на точно онзи партньор, когото вече си изоставила, защото  в крайна сметка ще установиш, че постоянният , знаещ точно какво искаш партньор е най-добрият. Моето скромно мнение е, че вместо да се терзаеш по това какво губиш, концентрирай енергията си в това какво печелиш и се опитай да извадиш връзката си от обичайното русло--вярвам ще ти хрумнат страхотни идеи човек може да полудява от страсти и с дългогодишния си партньор. Направи я малко "екстремна"--ще ти хареса !!!

Успех!!!

[Aurora2012]

Моето впечатление е, че женската природа обикновено е склонна да се привързва силно и да се стреми да създаде нещо стабилно. Ти представяш повече мъжката природа. И жалкото е, че с днешните медии жените биват подучени на неприсъщи за тях поведения, които са и вредни. Цялото общество губи от това.

Ако някой иска да знае моето мнение е, че не бива да се обсъждат във форуми лични отношения, защото това което се подава като информация е едностранчиво, субективно и винаги подвеждащо. Обикновено тези дискусии са сродни на махленски клюкарски обсъждания. Препоръката ми е да се изучава Словото на Учителя, вместо това и да се прилага. Защото не е важно какво казва тази или онази клюкарка, а какво е в сърцето ти и какво Бог вижда там да е. Бог е единственият ни истински партньор. Но каква велика задача е да Го опознаеш първо и да знаеш как да общуваш с Него!

Какво казва Учителят по темата? Аз зная в преразказ. Може би някой ще цитира точно.

Редактирано Декември 8, 2012 от Aurora2012

[Viva Caselli]

Казваш му какво се случва с теб и това е, което можеш да направиш! Предупреди навреме какво крои главата ти, защото по-късно може да е късно за думи. Смятам, че по това се съди дали е достоен човек. Щом заподозре, че живота му предлага нещо античовешко той започва да се чувства длъжен да го сподели с цената на всичко. Той не мисли за последствията, а само за това как да се освободи от непристойното. За мен подобни мисли нямат място между двама влюбени и колкото по-рано бъдат изложени на показ, толкова по-достойно двамата партньори ще преодолеят силата им. Разбира се, всеки е свободен да действа както намери за добре, но кураж в любовта не бива да се губи и трябва да се прави всичко възможно никое човешко същество да не се чувствува оскърбено в нея. Какво иска той и какви планове замисля е негов свободен избор, и както надеждите бързо се изпаряват, така трябва да се изпарява и страха от последствията. Най-ценното качество в човека е способността му да милее за истината и да не я спестява, когато знае, че само тя може да чупи окови. Прави това, което мислиш, че трябва да правиш. Чувстваш ли се виновна — признай му какво се случва с теб и недей да го щадиш. Смяташ ли, че можеш да живееш със съмнения и угризения — живей.  Дано намериш изход! Успех!

[mvm]

Аз бих посъветвала авторката на темата, след като има такова силно влечение към други мъже, дори в присъствието на приятеля й, да прекъсне връзката си с  него , за да бъде свободна за нови авантюри. А натам, като се налудува и й омръзне, (ако въобще й омръзне да опитва отново и отново), то тогава може да се кротне само до един мъж.

Момиче, направи го докато не си се омъжила за сегашния си приятел и докато нямаш деца, защото тогава ще се чувстваш още по-зле. Ще ти се искат срещи с други мъже, но първо реално ще е по-трудно да ги осъществиш, и второ, ако все пак успяваш, ще имаш още по-големи угризения за предателство към мъжа си и към детето.

Така че действвай, докато все още си свободна и необвързана. Само внимавай, да не се хързулнеш прекалено много надолу.....по сексуалната стълбичка.

[bee_bg]

''Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.''

Оскар Уайлд 

[Wildflower]

Може би ще прозвуча много грубо и нетактично. Опитах се да прочета зад думите на авторката, може би се заблуждавам, но се опитвам да се поставя на нейно място откъм чувства. Мисля,че на няколко пъти прави впечатление, че има силно влечение към други мъже и че не иска да го изгуби, защото я обича много. Не знам отговорите и както някои хора споменаха, е трудно да се погледне върху цялата ситуация от няколко шриха. Ако се опитам да помогна... Бих ти задала няколко въпроса: чувстваш ли се напълно удовлетворена от сексуалния си живот (става ясно, че като човек той ти дава всичко, от което има нужда една жена); като характер, отблъсква ли те, ако един мъж те обича много, търсиш ли някой, който да не "дава" всичко за теб; страхуваш ли се да потърсиш това, което ти липсва, защото не искаш да изгубиш, нещо, което виждаш като ценност, но и не е достатъчно? Мисля, че тези върпоси биха могли да са доста субективни, и от "моята кула". Зададох ги отчасти от съспоставяне с мои лични емоции. Според мен, ако не обичаш този човек в цялостта му, както се спомена горе: "всичко ще се събере в една дума: "Обичам го", е хубаво да потърсиш щастието си другаде, да дадеш шанс на този човек да бъде наранен, но да намери и той за себе си горните думи, произнесени от някоя жена. В моите лични отношения имаше много, много проблеми, минаха 4 години, разделени сме, но аз изпитвам същото чувство като в първия ден, без значение случилото се. Може би греша, но не би трябвало да поставяш под въпрос чувствата си, а неща, които ви пречат да общувате по-пълноценно. Друго, не мисля,че трябва да останеш с този човек "по задължение", както казаха по-горе, след време ще стане по-трудно, ако неудовлетвореността ти нарасне или просто остане. Друго, което забелязах в отговорите по-горе: това, което би могла да опиташ е да разнообразиш или създадеш напрежение между вас, може би няма да чувстваш, че той те обича толкова много и да го приемаш за даденост. Много често, младите хора според мен (то и аз съм млада де, но...) не харесват неща, които са сигурни, които са тук, плашат се от хора, които знаят, че искат именно теб, общуването с теб, любовта с теб. Мисля,че донякъде това е комплекс- как така съм достойна за любовта на един човек, какво чак толкова намира в мен... Затова и мисля,че се търсят други хора, които може би няма да ни харесват толкова и ние ще искаме да си докажем, че не сме толкова добри, ще трябва да се борим за тях. Мнението на Аурора по-горе: и според мен женската природа е по-устойчива, равна, приемаща в чувствата си. Но всички ние имаме и мъжко и женско начало в себе си. Това, че твоето "мъжко" (не буквално!) начало е проявено по-силно, според мен говори за лек дисбаланс, или нещо, което трябва да се доизгради в личността ти. Не знам дали мнението ми ще бъде споделено, но мисля,че би ти харесала книгата на Пиер Дако - Дълбинна психология на жената. Можеш да я намериш онлайн, в спиралата нет. Извини ме, ако някои от думите ми са те обидили, но често в дискусии, се опитвам да бъда опозицията, поради простата причина, че ми се иска да помогна, като се даде възможност да се претеглят всички гледни точки. Всичко казано е с най-топли чувства и приемане, желая ти да намериш отговора и да бъдеш щастлива, както и човекът, с когото имаш отношения Усмивки

[АлександърТ.А.]

Чувството на задушаване,мисля може да се обсъди с партньора.Иначе може да се превърне в борба за надмощие

[ISTORIK]

Здравей, Турмеон!

 

Според мен, не би било зле да си починеш от мъжа си. И двамата да си починете малко от другия.

 

Какви са възможностите?

 

Ако все още някой от вас е студент, той може да отиде за един семестър в чужбина по програма Erasmus. Ако и двамата сте студенти, най-добре е да сте в различни държави, в различни градове или поне - в два различни университета. 

 

Друга възможност е някой от вас да се върне в родния си дом за малко (примерно - за седмица, най-малко)...

 

Третата възможност е следващият път, когато сте в отпуска, да си починете всеки на различно място. Единият да иде на море, а другият - на планина, например. 

 

Идеята на това "упражнение" е да можете да се срещнете с различни хора, да смените домашната обстановка с по-различна. И най-важното - всеки от вас да има възможността да остане насаме със себе си и да си изясни какво иска от себе си, от живота, от човека до себе си... И каквото още го тормози. 

 

След като отново се съберете, може би, нещата ще тръгнат в някаква (поне малко) по-добра посока.

 

А може да се наложи и да седнете и сериозно да си поговорите, да си изясните взаимно един на друг житейските стратегии. 

 

Пробвайте този вариант и, ако не друго, то поне ще се поразсеете малко и ще си отпочинете един от друг. Тъкмо ще разберете дали единият би липсвал на другия (и обратното). 

 

Разбира се, че каквото и да се случи с вас в бъдеще, е хубаво да си останете приятели. Защото не е толкова важно да имаш до себе си филолог, преводач, икономист, учител, масажист, продавач или каквито там професии имате. По-важното е да имаш до себе си приятел, с когото винаги да имаш какво да си кажеш и с когото винаги да ви бъде приятно да сте заедно.

 

В една сериозна връзка общите преживявания и общите спомени са много важни.

 

Сексът също е (много) важен, но не бива да бъде единственото важно нещо. Той е приоритет до време, като след един момент на преден план минава речевото общуване. Ако вашата заедност и вашето речево общуване не ви доставят удоволствие, надали сексът би оправил нещата. 

 

Преди всичко се обичайте, бъдете приятели, опознайте себе си и другия, пък нататък - каквото сабя покаже!

Редактирано Януари 8, 2013 от ISTORIK