Упражнение на волята. Приложение в ежедневието.

[Emmy]

Здравейте (=

Понеже знам, че Учителя е препоръчвал усилване на концентрацията и волята и е давал упражнения за това, исках да попитам как вие (тези от вас които се стремят към това) прилагате този принцип в живота си.

Ако имате авторски трикове, с които се калявате... или медитативни методи, много ще ми е интересно ако ги споделите.

От известно време много искам да напредна повече в това отношение, от към воля, самодисциплина, мотивация и т.н. Мисля, че тези умения са изключетелно полезни за подобряването на качеството на живота ми и доста често мисля за начини, по които мога да въдворя повече ред в себе си.

За пример, искам да си кажа че ще работя 10 часа подред без да спра... и да го направя без да се изкушавам/разсея или нещо друго. Без да мигна, без да се откажа или усетя.

Знам, че това е доста трудно като цяло, но наистина искам да го постигна (не специално заради работата, просто такова ниво на самоконтрол)

До сега съм прилагала само дребни, незначителни упражнения, които са ми помагали много. Формули и самовнушения съм пробвала и доста помагат. От всичко, може би медитацията и гладуването дават най-добрите резултати в това отношение, но не мога да ги практикувам непрекъснато за съжаление.

Но ми е много интересно, ако сред вас има хора, които също са се стремели към това, или са го постигнали... как е станало това.

Какъв съвет можете да ми дадете?

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Здравей, Emmy

Ще си позволя да изкажа моето мнение, провокирано от въпросите, които задаваш.

Разбира се, това си е на база моя опит – и не е задължително и при останалите да е така

Да ти кажа честно, аз това с налагането на волята за постигане на нещо – хич не го разбирам..

Често хора в обкръжението ми (близки и недотам близки) са ми задавали въпроси от типа на ”На теб трудно ли ти беше да станеш вегетарианка? Трудно ли ти беше да се откажеш от това или онова? Сигурно имаш силна воля, упоритост и самоконтрол? Как се справяш в ситуации, когато имаш някакви изкушения? ”.. и така нататък въпроси, все в този дух.

На подобни въпроси винаги отговарям така: Не, никак не ми беше трудно, никакви усилия не съм полагала, никаква воля не съм прилагала.

Досега, когато съм отговаряла така – никой не ме е разбирал.. освен тези, които са минали по моя път. Защото, вероятно на хората им е трудно да си представят, че нещата могат да стават и по естествен начин.

Ще обясня:

Ако под Воля се разбира овладяване и установяване на власт над нещо (било то изкушение, недостатък или нещо в този дух) – то тогава стигаме до положение, при което властта е подмяна на Любовта, а Волята заменя вдъхновението. Тази аналогия не е случайна.. Вдъхновението е разширение и окриляване на свободата, а Волята – ограничаване и съсредоточаване на свободата в твърде малък обем. Вдъхновението и Волята са различни форми на битието на свободата, които водят до разликата между това да правиш нещо с Любов или до това да го постигаш чрез насилие и власт.

Любовта е завършено и осъзнало се вдъхновение, водещо до единство.

Властта е завършена и осъзнала се Воля. (Волята често се бърка със способността да упражняваш власт над свободата, но всъщност тя е ограничение на свободата!)

Именно затова смятам, че Волята придобива смисъл само като път към Любовта. В противен случай тя се превръща в абсолютно ограничение.

Конкретно ще споделя моя опит в случая:

Когато преди двайсетина години започнах да чета Учителят – все едно ”ме удари ток”.. буквално Всяка една дума от Словото – някак влизаше и минаваше през мен – променяйки ме безвъзвратно. Аз НЕ ПОЛАГАХ НИКАКВА ВОЛЯ, УСИЛИЯ и така нататък, с цел да придобия нещо или да променя нещо в себе си. То просто се случваше по естествен начин. Не съм се старала да правя никакви упражнения, утвърждения, самовнушения или подобни неща. Не съм си налагала да се ограничавам или да си забранявам нещо, защото е ”лошо или вредно”. Не знам как да го обясня, но то е нещо като просто да си изцяло отворен към Потокът, който тече и минава през теб, да си изцяло мек и податлив, без никакво противоречие или съпротива.

И именно, според мен, в това е ключът към всяка една трайна промяна и метаморфоза – в липсата на противоречия в теб.

Така стана с мен – отворих се за Словото и То си свърши работата бързо е лесно.

Затова аз лично смятам, че там, където на човек му се налага да използва Волята си за постигане на нещо – значи, че вътре в него все още има някакво противоречие. Тоест, от една страна умът се опитва да убеди сам себе си, че това, което трябва да бъде постигнато, си заслужава. А от друга страна – тялото все още е подвластно на определени потребности, които умът класифицира като ”вредни, неблагонадеждни, нездравословни.. и така нататък”.

И именно от това противоречие между умът и тялото – идват и изкушенията, и липсата на условия една такава метаморфоза да стане по лесен и естествен начин, без да се налага стоическо прилагане на Волята. И именно, поради наличието на противоречия в себе си или поради самоцелният стремеж да ”станем духовни” - на хората им е по-трудно да осъществят метаморфозите в себе си и смятат, че единственият възможен начин е като наложат Волята си.

В мен нямаше противоречия и пред мен не са стояли изкушения. Не съм изпадала в състояния на колебания, дилеми или разсъждения. Просто отворих ума си изцяло за Словото на Учителя – и То и Той си свършиха работата един вид вместо мен

Това, според мен, е най-лесният начин. При който избираш да се довериш изцяло и да се повериш изцяло – без колебания и безвъзвратно. Тогава не ти е нужна никаква Воля да постигнеш нещо, защото вътре в себе си нямаш съмнения и противоречия.. и всичко става лесно и с Любов,.. когато си готов. И не само, че се получава – ами, и постигнатото е трайно и неизменно.

Моят начин е този. Ти намери своя начин – и следвай него.

Желая ти да постигнеш успеха и хармонията, които искаш!

[Станимир]

Човек до голяма степен е инертен – действа според навиците си и други изградени в миналото модели на поведение. Честото им повтаряне прави тази линия на поведение лесна. Там съпротивлението е най-малко. Но това далеч не винаги е най-доброто за развитието на човека. Ние можем да си повтаряме вредните навици и мисли до безкрайност и да чакаме един ден да станем готови за някаква промяна. Е, да де, ама можем да чакаме много дълго, а и примери за хора при които вредните им навици са ги завлекли много надолу не липсват. Ако при някои едни неща се получават естествено, докато при други са нужни усилия, това е заради опита от миналото. Ако такъв липсва, то ще е необходимо да натрупаме такъв, а това не става с чакане. Волята е необходима за да преодолеем инерцията в нас, да преодолеем всички вредни наслагвания от миналото, вместо да им се поддаваме. Това разбира се не може да стане изведнъж, но самата воля за щастие подлежи на каляване и укрепване. Волята не е насилие над себе си, а утвърждаване на себе си. Аз не съм навиците си и ако някой навик ме е обзел до такава степен, че да съм зависим от него, следването му не е свобода, а робство. С волята, може би несъзнателно и в течение на много години аз съм изградил този навик в себе си и пак с волята, но този път съзнателно и с нужното разбиране, аз следва да се освободя от него (или по-скоро да заместя старата линия на поведение с нова – по-добра).

Мога да пиша още много, но конкретно по темата:

1. Когато волята ни е слаба, то следва да проявим упоритост и постоянство. Така волевите ни способности се усилват, а и енергията, която насочваме с волята си за постигане на желания резултат се акумулира и нараства. С нужния ритъм волята може да се увеличи в изключително голяма степен. Затова и пет минути медитация, но всеки ден е по-добре отколкото два часа, но нередовно и с прекъсвания.

2. В основата на всичко е мисълта. Контролът над себе си е контрол над мисълта. Енергията следва мисълта. Това, което пречи на волята също е мисълта. Това, което я прави силна е мисълта. Трябва да се изучи природата на мисълта и да се види как една мъничка мисъл е в състояние да пречупи и най-твърдото ни решение, ако я оставим да израсне в съзнанието ни. Тя ще привлече други сходни мисли и в един момент ще се окаже, че ние нямаме как да и се противопоставим. Добре е да се научим да откриваме такива мисли в зародиш и да ги отхвърлим чрез волята си още докато са слаби. След това, вече ще е късно. Алкохоликът и наркоманът чудесно осъзнават колко вредни са пороците им. И не, волята им може да е доста по-силна от този на много други хора, но просто е изтърван подходящия момент, когато тя е трябвало да бъде упражнена. Трябва да се научим да забелязваме мислите, които отключват вредните ни навици още в самото начало и да не ги подценяваме. Същото важи и по отношение на мислите, които ни карат да се съмняваме, че дадено наше начинание ще е успешно; мислите, които ни карат да се страхуваме и т.н.

3. Неуспехите не бива да ни отчайват. Също винаги е добре да помним случаите в които с волята си сме постигнали нещо положително. Те ще ни дадат нужната увереност, че нещата са възможни. Погрешно е да се стремим към дадени резултати „на всяка цена“. Волята не действа така. Ако се страхуваме от неуспехи, ако не сме готови за тях, то това е една пречка за волята ни. Не, ние следва да сме готови да понесем и най-лошото стечение на обстоятелствата и тогава е повече от сигурно, че то няма да ни сполети. Ние следва да сме независими от резултата, какъвто и да е той. Това е трудно да се разбере, но идеята е, че по този начин ние упражняваме волята си за да постигнем това, което искаме, а не за да избегнем нещо, от което се страхуваме.

[Emmy]

Относно поста на Ирина, искам само да направя едно доуточнение към темата. Това, което гоня като ниво на самоконтрол е свързано не толкова с постигане на хармония или стремежа "да бъдем духовни", колкото с това да се науча да контролирам себе си до такава степен че да издържам (да поемам възможно най-малки щети в дадени ситуации). За мен това е ключовата дума тук. Издържливост. Защото ако не издържа и се проваля, обикновено ме чака нещо още по-неприятно на което също ще трябва да издържам.

Не става въпрос за учението на Учителя, нито за вегетарианство, или веганство... тези неща отдавна съм приела и то без абсолютно никакво съпротивление.

Това, на което искам да се науча е да оцелявам в моменти, когато ИМА съпоротивление, което не е създадено от самата мен. Не някакви мои абстрактни копнежи или желания, става въпрос за практика... истинския живот и ситуациите в него. За това споменах и попитах: ако има методи, които използвате... какви са те и как ги прилагате в живота си?

Примерни ситуации: да издържам на 10 до 16 часа работа, да издържам на 20 дни глад, да издържам на ужасно тежка негативна емоция или стрес (всичко това са примери и възможни случаи, до които за съжаление съм се доближавала и то НЕ по собствена воля). Ето за това говоря.

Няма нещо конкретно, което да искам да постигна, колкото просто искам да каля себе си и да разширя спектъра на възможностите си. Основната подбуда за това са минали мои преживявания, които ми шепнат, че това ще ми е от полза.

Без да прекалявам, без да натоварвам себе си с повече от колкото мога да понеса, но просто плавно да разширявам границите на това, на което съм способна.

Правя опити със себе си от вече няколко години, чрез нагледно незначителни методи, които са произвели хубав резултат. Просто съм любопитна дали някои от вас не експериментират с подобни неща, в различни области на живота... Ако ще да е духовност, работа, диета, физическа издържливост, психологическа и емоционална стабилност.

За мен всички тези неща са важни, приложими и се стремя постоянно да подобрявам себе си.

Съгласна съм с това, че никаква воля не се изисква воля за овладяването на онова, което идва като естествен процес за човека... но за съжаление, някои неща не могат да бъдат приети по този начин. Живота дава и трудни моменти и трябва да сме готови за тях. Те ни определят, изчистват и оформят нашето бъдеще.

Благодаря на Станимир за коментара.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Emmy, благодаря ти за уточненията.

Ако правилно те разбирам – имаш предвид нещо като "вземане на превантивни мерки, против кризисни ситуации и бедствени положения”.. или нещо от сорта!?

Ти си знаеш с каква цел желаеш придобиването на подобни опитности и какви са мотивите ти. Щом си преценила, че това ще ти е от полза – тук в сайта със сигурност ще откриеш ценни мнения и споделяния.

Права си, че в живота ни понякога има ситуации, при които трябва да оцеляваме на ”съпротивление, което не е създадено от самите нас” – или, казано по друг начин, да издържим на екстремни изпитания.

Като например тези от типа да работиш неуморно по 16 часа ежедневно, или да издържиш на принудителен глад, студ, материален недоимък, или дори да преживееш загуба на работа, здраве или смърт на близък човек.. Все неща, които и аз съм преживявала, а някои от тях преживявам дори и в момента (..и за които дори тук съм споделяла открито в отделни теми).

За преминаването през подобни ситуации се иска много повече от издържливост, така е. И за такива ситуации никога не можеш да си напълно подготвен. Не е и нужно, според мен. Защото то ще е все едно предварително и превантивно ”да пиеш лекарства и антибиотици”, че за да изкараш по-лесно ”болестта и грипа”, например Или пък да се втурне човек да се учи да скача с парашут, да издържа без да диша под вода.. или кой знае какво друго - че току виж "като дойде Апокалипсисът - да сме готови".. Не, че и аз не съм си правила експерименти в това отношение преди години - правила съм и съм споделяла тук един такъв с гмуркането и скачането с бънджи, например.. Но, впоследствие се убедих - че от тия неща полза няма и че те пак не са гаранция, че това ще помогне да оцелеем - ако "ни е писано да мрем" Както и съм убедена, че ако трябва да оцелеем - това ще стане, НЕЗАВИСИМО дали сме подготвени или не.

Е, някои хора го правят това с "каляването" и вярват ,че така ”са подготвени”.. Аз не го правя, въпреки, че животът постоянно ме подлага на изпити.

Споделих ти, че моите методи се заключават много повече във Вярата, отколкото във Волята.

Какво имам предвид: Вместо да калявам Волята си, която да се надявам, че ще ми помогне в ситуации, когато дойдат тежките изпитания – аз усилвам Вярата си. Вярата, че КАКВОТО И ДА МИ СЕ СЛУЧИ - ще успея да оцелея и че ще ми бъде пратена помощ да премина през изпитанията. И това наистина става. Винаги. По ”неведоми пътища”, както се казва – но, става.

В живота често ми се налага сама да оцелявам и да се справям – във всяко отношение. Не мисли, че съм нямала ситуации на отчаяние и слабости – имала съм, и то перманентно. Израснала съм без майка, загубих и баща си – преди да съм ”подготвена и готова” за това. Имала съм и много дни на глад и лишения – за да мога да плащам образованието си, за да мога да си позволявам елементарни неща за оцеляване дори, живяла съм и без ток и без каквато и да е възможност за ”съвременна комуникация”, извървявала съм ежедневно десетки километри, поради липса на средства за транспорт, години наред ежемесечно пътувах от Варна до София и спях само по няколко часа в автобуса - само и само, за да мога да съм на разположение като терапевт да помогна на пациентите си с каквото мога.. и така нататък..

Убедена съм и че мнозина от нас са имали своите индивидуални тежки житейски изпитания - и че всеки може да даде свои примери за такива. И че всеки е намерил методът, който му помага и е подходящ за него - за да се справя в такива изпитания.

За мен това е Вярата. Вярата, че КАКВОТО И ДА МИ СЕ СЛУЧИ - ще успея да оцелея и че ще ми бъде пратена помощ да премина през изпитанията.

За теб – е съвсем нормално това да бъде Волята или нещо друго. На всеки човек силата му е в нещо – и щом я открие, нещата се получават

[Розалина]

'Яж,моли се и обичай"/Това е заглавието на един филм с Джулия Робъртс ,който гледах наскоро.Идеята на заглавието много ми допадна.То изразява най-кратко и моят отговор на въпроса в тази тема.

Редактирано Ноември 23, 2012 от Розалина

[Розалина]

Яж:

Да се храним разумно и природосъобразно.Вегетарианството е избор,който все повече хора днес правят.Аз също направих тоя избор преди време ,но днес се замислям доколко правилно и разумно се храня .Вегетарианците не се предпазени от това ,да обслужват своето благоутробие ,сиреч чревоугодие,а това изкривява ефекта от техния избор.Другата крайност е лишението и едностранчивото хранене,при което поставяме организма си в непрекъснат стрес.Така,че в това направление -тактиката е разумно и природносъобразно хранене .

Друга храна за нашето тяло са движенията.Упражнения ,спорт .Аз лично съм си избрала комплекс от упражнения давани в годините от Учителя.Намирам ги за изключитено полезни.Едни от тях се наричат упражнения за волята.Те са 4 на брой и ако човек ги прави в продължение на няколко месеца ,може да види сам, какъв е резултатът от тяхното изпълнение .

Важно е кава храна даваме на нашия ум.Моят избор са беседите на Учителя,що се отнася до моите духовни търсения.След една дълга разходка из различни учения ,се спрях тук и това ми хареса,защото намирам отговорите на своите въпроси,намирам нови идеи и съвети по въпроси ,като зададения.Днес например прочетох беседата ,от която е мисълта за деня .Намерих няколко много ценни и нови за мене мисли,размисълът, над които ,ми помогна да мина през стреса на моя делник.

И не на последно място -храната за сърцето,чувствата.Това е изкуството във всичките му форми.Напоследък музиката ми дава нужната енергия за вдъхновение и поддържане на чувствата в ред.

Моли се

Нямам религиозно образование и имаше период ,когато идеята да се моля,ми звучеше странно и отживяла времето си.Но изпитанията и житейските уроци ме убедиха,че молитвата е най-ценното общение с Първопричината ,с Бог,което извисява духа ни.

Обичай .........

Бог е Любов !

[АлександърТ.А.]

Моята позиция:Волята е силата с която отстояваме решенията си.Тя расте с всеки избор който правим и успеем да доведем до край.И разбира се както винаги най добрия начин е когато го правим с любов.Любов към себе си когато се храним,учим .Любов към другия с когото работим,живеем... Чебурашка Да ти кажа честно, аз това с налагането на волята за постигане на нещо – хич не го разбирам..

Често хора в обкръжението ми (близки и недотам близки) са ми задавали въпроси от типа на ”На теб трудно ли ти беше да станеш вегетарианка? Трудно ли ти беше да се откажеш от това или онова? Сигурно имаш силна воля, упоритост и самоконтрол? Как се справяш в ситуации, когато имаш някакви изкушения? ”.. и така нататък въпроси, все в този дух.

На подобни въпроси винаги отговарям така: Не, никак не ми беше трудно, никакви усилия не съм полагала, никаква воля не съм прилагала.

Досега, когато съм отговаряла така – никой не ме е разбирал.. освен тези, които са минали по моя път. Защото, вероятно на хората им е трудно да си представят, че нещата могат да стават и по естествен начин. Най естествения начин ,с любов...За обикновения човек желанието,думите,действието са елементи на волята.Значи да поемеш глътка въздух ,употребяваш воля.

Редактирано Ноември 24, 2012 от АлександърТ.А.

[Aurora2012]

На мен ми е помогнала молитвата.

Да добавим и вътрешната убеденост и яснота защо ми е необходимо да направя онова върху което полагам усилия.

И трето свързването ми с хора, което вече имат умението , към което се стремя.

Нерядко и готовността за саможертва в името на нещо велико.

Както и мисълта, че животът на земята е училище и желанието ми да разбера настоящия урок.

[АлександърТ.А.]

Лекция от Дънов   http://triangle.bg/books/1922-02-24-18-30.1999/1922-03-08-19.html

[B__]

Всеки човек може да каже нещо, което да се окаже много ценно за друг човек.

 

АлександърТА казва "Волята е силата с която отстояваме решенията си". Когато някой има воля обикновено казва "имам сила да отстоявам решението си". След като е взето решението. Защото е смешно да вземем решение, защото "трябва".

 

От "Методи за укрепване на волята":

 

"...Там едното правило казва: „Който коригира абсолютното“. Та никога не коригирайте природата в себе си! И всички, които са се опитвали да я коригират, всякога са свършвали фатално, няма изключение...."

 

Всяко "трябва" е коригиране на природата в себе си.

[vorfax]

Гледаш смешно клипче, без да се усмихваш. Но е за напреднали...

[АлександърТ.А.]

 

Гледаш смешно клипче, без да се усмихваш. Но е за напреднали...-и на теб ти е тъжно